Номер 80026.08.2020 г.Град Стара Загора
Районен съд – Стара ЗагораVII-ми наказателен състав
На 26.08.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Т.М
като разгледа докладваното от Т.М Частно наказателно дело № 20205530202131 по описа за
2020 година
Производството по делото е по реда на чл.72, ал. 1 НПК, във връзка с чл.389 – 403 от
ГПК и е образувано по искане на прокурор от Районна прокуратура Стара Загора за вземане
на мерки за обезпечаване на бъдещо отнемане в полза на държавата (в случай на
постановяване на осъдителна присъда) на основание чл.53, ал.1, б.„а“ от НК на лек
автомобил, марка „Ситроен ЗХ”, рама № *****, регистрационен № ****, собственост на Т.
Г. Ш. , ЕГН ********** – обвиняем по досъдебно производство № 1228-зм-212/2020 година
по описа на ОД на МВР град Стара Загора, чрез налагане на запор върху автомобила.
В случая Т. Г. Ш. е привлечен като обвиняем за престъпление по чл.343б, ал.1 от НК,
извършено при управление на моторното превозно средство, което се иска бъде запорирано
като средство, послужило за извършване на престъплението. Съдът обаче не споделя тезата,
че автомобилът, който се иска бъде запориран, е средство, а не предмет на престъплението
по чл.343б, ал.1 от НК, съставляващо по същността си престъпление по транспорта. Това
разграничаване е необходимо, тъй като според чл.53, ал.1, б.„а“ от НК на отнемане в полза
на държавата подлежат „вещите, които принадлежат на виновния и са били предназначени
или са послужили за извършване на умишлено престъпление“, т.е. средството на
престъплението, ако и притежаването му да не е забранено (по аргумент за противното от
чл.53, ал.2, б.„а“ от НК), докато предметът на престъплението се отнема, само когато това е
изрично посочено в норма на Особената част на НК (или ако притежаването му е забранено
– чл.53, ал.2, б.„а“ от НК), а такава изрична норма при транспортните престъпления не
съществува.
Основен разграничителен белег между правните понятия „предмет“ и „средство“ на
престъпление е, че при първото се касае или за елемент на общественото отношение, което
се защитава от наказателния закон, или за материална предпоставка за съществуването на
това обществено отношение, но винаги част от самото отношение, а при второто – за нещо
външно на последното, с което деецът избира да си послужи, за да го увреди. Изхождайки от
така очертания разграничителен критерий, възприет от правната доктрина и съдебната
практика (ТР № 18 от 14.11.1977 г. по н. д. № 13/1976 г. на ОСНК на ВС), съдът намира, че
превозното средство няма как да бъде нещо външно на защитените обществени отношения
1
по регулиране на транспорта, с което деецът си е послужил, за да ги увреди, напротив –
превозното средство е важен елемент на самите обществени отношения по транспорта,
защото цитираните престъпни състави визират нарушения на правилата за безопасна
експлоатация именно на превозни средства, които биха били напълно безсмислени без
последните. По изложените съображения съдът намира, че след като лекият автомобил,
който се иска бъде запориран, е предмет, а не средство на престъплението чл.343б, ал.3 от
НК, притежаването му не е забранено и отнемането му не е изрично посочено в норма на
Особената част на НК, то същият не би могъл да бъде отнет в полза на държавата в случай
на постановяване на осъдителна присъда, още по-малко на основание чл.53, ал.1, б.„а“ от
НК, респективно – искането на прокурора в тази насока, като неоснователно, не следва да
бъде уважавано.
Водим от горните мотиви, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА обезпечение по досъдебно производство № 1228-зм-212/2020 година
по описа на ОД на МВР град Стара Загора на бъдещо отнемане в полза на държавата /в
случай на постановяване на осъдителна присъда/ на основание чл.53, ал.1, б.“а“ от НК на
лек автомобил, марка „Ситроен ЗХ”, рама № *****, регистрационен № ****, собственост на
Т. Г. Ш. , ЕГН **********, чрез налагане на ЗАПОР върху автомобила.
Определението подлежи на протестиране от Районна прокуратура Стара Загора пред
Окръжен съд Стара Загора в 7-дневен срок от връчване на съобщението ведно с преписа от
определението.
Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________
2