Р Е Ш
Е Н И Е
№ 260047
гр.
Пловдив12.01.2021г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Наказателна
колегия, в открито съдебно заседание на
трети ноември две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДЕСИСЛАВА ПОРЯЗОВА
при участието на секретаря Анелия
Деведжиева, като разгледа докладваното от съдията АНД № 3050/2020г. по описа на
ПРС, ХVІІ наказателен състав, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано
е Наказателно постановление №503909- F517184 от дата 07.04.2020г., издадено от ****-П. при Централно управление на Национална
агенция за приходите ,с което на Д.П.**ЕООД с булстат ********* е било наложено
административно наказание- имуществена санкция в размер от 500,00 лева за
извършено от него нарушение по чл. 33 ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 на МФ във
връзка с чл.118 ал.4т.1 от ЗДДС.
Дружеството
жалбоподател, чрез жалбата си, а впоследствие в съдебно заседание чрез
пълномощника си адв. А. излага доводи, че атакуваното НП е неправилно
незаконосъобразно, поради което иска неговата отмяна. Алтернативно, моли съда
за прилагане на разпоредбата на чл. 28 ЗАНН.
Въззиваемата
страна, редовно уведомена за насроченото съдебно заседание изпрати представител
– **** А.. Последният поиска
потвърждаването на обжалваното наказателно постановление, като счита доводите
на пълномощника на жалбоподателя за неоснователни. Излага съображения, че в
случая е неприложима разпоредбата на чл.28 ЗАНН.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от
фактическа страна следното:
По
допустимостта на жалбата съдът намира, че жалбата е подадена в срок и е
процесуално допустима, разгледана по същество същата се явява основателна.
На 21.08.2019г. била извършена оперативна проверка от служители
към ЦУ на НАП, сред които и свидетелят З.П. на длъжност „*****на търговски обект – сергия за плодове и
зеленчуци, находяща се в гр. П., ул. „К.Р.“ №***, стопаносван от „Д.П.**.“ ЕООД. В хода на проверката било
констатирано, че в деня на проверката в регистрираното в обекта фискално
устройство /ФУ/, с ИН на ФУ ZK038170 и ИН на ФП №50160623 не била отбелязана
всяка промяна на касовата наличност /начална сума, въвеждане и извеждане на
пари във и извън касата/ в момента на извършването й с точност до минута.
Съгласно приложен дневен финансов отчет №011658/21.08.2019г. - монтираното в
обекта ФУ притежавало операциите „служебно въведени“ и „служебно изведени“
суми. В резултат на събраните при проверката доказателства Дневен финансов
отчет без нулиране и Опис на наличните пари в касата се установило,
че разчетена касова наличност към момента на проверката от ФУ /общ
оборот от продажби/ била 95,76 лева; фактическата наличност на паричните
средства, описани в Опис на наличните пари в касата била 177,40 лева; сумата на
паричните средства в началото на работния ден била 0,00 лева; служебно
въведените пари във фискалното устройство към момента на проверката били 80,00
лева, а служебно изведените пари във фискалното устройство към момента на
проверката били 0,00 лева. Видно от дадените в Опис на наличните пари в касата
обяснения по установената разлика, сумата била оставено ресто -
бакшиш.
Резултатите от проверката били обективирани в ПИП сер. АА №0029993
от 21.08.2019г. и доказателства към него.
Проверяващите приели, че с посоченото дружеството е реализирало
състава на административно нарушение по чл.26, ал.1 от Наредба №
Н-18/13.12.2006г. на МФ и на „Д.П.**.“ ЕООД бил съставен АУАН №F505626 от
22.08.2019г. от З.П.. Посочено било, че
извършеното нарушение не е довело до неотразяване на приходи. Впоследствие
и издадено и наказателно постановление ,което е обжалвано и същото е отменено с
решение799 от 29.05.2020г. на РС-П..
Въз основа на посочената по-горе проверка и
обективирана с ПИП с посочен по-горе номер е издаден и АУАН F517184 от 18.10.2019г.Впоследствие въз основа на съставения акт било издадено и
процесното обжалваното НП-07.04.2020г, в което наказващият орган е квалифицирал
извършеното като нарушение по чл. 33ал.1 от Наредба
Н-18/13.12.2006 на МФвъв връзка с чл.118 ал.4т.1 от ЗДДС
От събраните по делото доказателства по безспорен и категоричен начин се
установява, че дружеството-жалбоподател „Д.П.**.“ ЕООД е осъществило състава на
административното нарушение по чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.06г. на МФ,
вр. с чл.118, ал.4, т.1 от ЗДДС. Разпоредбата на чл.33, ал.1 от горепосочената
Наредба предвижда, че извън случаите на продажби/сторно операции всяка промяна
на касовата наличност /начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън
касата/ на ФУ се регистрира във ФУ чрез операциите „служебно въведени“ или
„служебно изведени“ суми. Относно препратката към чл.118, ал.4, т.1 от ЗДДС,
следва да се посочи, че тази разпоредба предвижда издаването на наредба от
Министъра на финансите за условията, редът и начинът за одобряване или отмяна
на типа, за въвеждане/извеждане във/от експлоатация, регистрация/дерегистрация,
отчитане, съхраняване на документи, издавани от/във връзка с ФУ и интегрирана
автоматизирана система за управление на търговската дейност. Именно въз основа
на посочената норма е издадена Наредба №Н-18/13.12.2006г. В случая безспорно „Д.П.**.“ ЕООД се явява годен субект на това нарушение и
адресат на посоченото в разпоредбата на чл.33, ал.1 от Наредбата задължение.
Категорично по делото е установено, а и не се оспорва от жалбоподателя, че на
датата на проверката в стопанисвания от дружеството обект - сергия за плодове и
зеленчуци, находяща се в гр. Пловдив, ул. „К.Р.“ №37, не е била регистрирана
всяка промяна на касовата наличност, извън случаите на продажба чрез операцията
„служебно въведени“ или „служебно изведени“ суми. Установява се, че
фактическата наличност е била в размер на 177,40 лева, а разчетената касова
наличност – 95,76 лева, като е имало и служебно въведени суми - 80
лева, т.е. налице е била положителна разлика на паричните следства в размер на
1,64 лева. Същата е била формирана от ресто – бакшиш.
В
хода на съдебното следствие беше разпитан актосъставителят З.П. . Същият потвърди отразеното от него в
АУАН. В качеството си на инспектор по приходите
е извършил проверка на обекта като е направил контролна покупка на
банани ,за което е издаден касов бон.След което направили проверка на касовата
наличност и установили касова разлика в размер на 1,64лв.Като в тази връзка
било дадено обяснения,че това се дължи на даден бакшиш.
Настоящият
съдебен състав намира, че следва да се кредитират напълно показанията на този
свидетел, доколкото същите са ясни, логични и последователни и си кореспондират
с останалите събрани по делото доказателства.
Съдът
кредитира и събраните по делото писмени доказателства, доколкото същите са
приобщени по предвидения в закона ред и не са били оспорени в нито един етап от
производството от страните.
Въз
основа на събраните на делото доказателства, Съдът намира от правна страна, че
описаното в НП деяние е безспорно доказано и правилно квалифицирано като
нарушаване по чл. 33 ал.1 от Наредба
Н-18/13.12.2006 на МФ във връзка с чл.118 ал.4т.1 от ЗДДС. Административно-наказващият
орган е установил правилно фактическата обстановка по спора и е приложил вярно
материалния закон. Нормата е отправена до всички лица, които се явяват задължени
по чл.3 от Наредба Н-18/13.12.2006 на каквото е и „Д.П.**.“ ЕООД,
като дружеството принципно не отрича нарушението.
Според
разпоредбата на чл.185 ал2във вр.с ал.1 от ЗДДС - „(2) Извън случаите по ал. 1 на лице, което извърши или
допусне извършването на нарушение по чл. 118 или на нормативен акт по неговото
прилагане, се налага глоба - за физическите лица, които не са търговци, в
размер от 300 до 1000 лв., или имуществена санкция - за юридическите лица и
едноличните търговци, в размер от 3000 до 10 000 лв. Когато нарушението не води
до неотразяване на приходи, се налагат санкциите по ал.1
Или
изводът е,че санкцията е определена правилно в рамките на параметрите зададени
в закона.
Настоящият
съдебен състав намира, че хода на административно наказателната-преписка не са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване
правото на защита на наказаното лице.
Спазени
са изискванията на закона, като АУАН и НП са съставени и издадени от
компетентни органи.
В
случая правилно са посочени нарушените материално правни норми, а именно чл.33ал.1 ал.1 от горепосочената Наредба.Спазени са и сроковете за издаване на АУАН и НП.
Също така спрямо
дружеството жалбоподател, правилно е била приложена санкционна норма на чл. 185ал.2 вр.ал.1 от ЗДДС и
правилно административно - наказващия
орган е съобразил критериите за оразмеряване на административната
санкция по чл. 27 от ЗАНН, Следва да се отбележи, че административно
–наказващият орган правилно е посочил санкционната разпоредба, така че
основанието за налагане на всяка санкция е ясно и разбираемо, посочено по
недвусмислен начин и не се нарушават правата на жалбоподателя.
По същество на спора,
пълномощника на жалбоподателя-адв.А. излага доводи, че „издадените АУАН и НП не
отговарят на изискванията на чл.42 и чл.57 от ЗАНН .Предвид обсотятелството ,че
за издаването му е послужил
ПИП сер. АА №0029993 от 21.08.2019г.,който е послужил и за издаването на АУАН №F505626 от 22.08.2019г. на
същото дружество.Според него се касае за „non bis in idem“ и в този смисъл е нарушен принципа на чл.17
от ЗАНН.Според настоящият съд обаче не е налице нарушение на този принцип,тъй
като АУАН №F505626 от
22.08.2019г. и
последващия го НП е за нарушение на чл.26, ал.1 от Наредба №
Н-18/13.12.2006г. на МФ. А ,настоящия АУАН F517184 и последващото го НП е за нарушение на чл. 33 ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 на МФ.Тоест касае
се за коренно различни по същността и по наказуемостта си
нарушения.Алтернативно е поискано прилагане на чл.28 от ЗАНН.Според настоящият
съд именно това не е преценено в пълнота от наказващия орган.
Съобразно
разясненията ,дадени с Тълкувателно решение №1/2007г на ОСНК на ВКС, съдът
трябва в пълнота да изследва релевантните за изхода на спора факти, като това
включва и преценка за наличието, респективно отсъствието на такива
обстоятелства, дефиниращи случая като маловажен.
Самото деяние разкрива и други смекчаващи
обстоятелства, които да разкриват по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на нарушението от съответния вид. Видно е,че се
касае за една твърде незначителна стойност на касовата наличност , а именно в
размер на 1,64лв. Макар видно от приложените от въззиваемата страна
доказателства да е видно,че дружеството и друг път е било санкционирано,то
следва чл.28 от ЗАНН да се преценява за всеки
конкретен случай индивидуално,какъвто се явява и настоящия.Като съдът счита,че
това дава възможност наказващия орган да е следвало да извърши такава
задълбочена преценка и в да прецени случай като маловажен.Което и е основание
настоящия съд да отмени наказателното
постановление,като счита случая за маловажен.
По разноските:
Съобразно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 ЗАНН, в съдебните производства, развиващи се по реда на посочения закон,
страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административно
процесуалния кодекс / АПК/. От своя страна, чл. 143, ал. 1 АПК разпределя
отговорността за разноски в хипотезата, при която оспорваният акт е отменен, която гласи, че когато съдът отмени обжалвания административен акт или
отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по
производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е
имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или
отказ. Съгласно т. 6 от ДР на АПК „поемане на разноски от административен
орган“ означава поемане на разноските от юридическото лице, в структурата на
което е административният орган. Следователно в случая разноските следва да
бъдат възложени върху това юридическо лице, от което е част административно
наказващият орган, а това е Национална агенция по приходите.
Предвид гореизложените принципни
съображения,досежно размера на искането за присъждане на разноски, то следва да
се посочи, че договорът за правна защита и съдействие е сключен на 02.11.2020г.-
след отмяна на редакцията на Наредбата, предвиждаща минимално адвокатско
възнаграждение в размер на 300 лева (Решение
№ 5419 от 08.05.2020 на ВАС - ДВ, бр. 45 от 2020 г., в сила от 15.05.2020 г.).
Към датата на сключване на договора, минимално предвиденият хонорар за
процесуално представителство по административнонаказателни дела е в размер от
100лв. ( чл. 18, ал. 2, вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата). По изложените
съображения, в полза на жалбоподателя срещу Национална агенция пои приходите се поражда право на разноски в
размер на 100 лева.Като за разликата до 300 лева същия претендиран такъв се
явява несъответен и не следва да бъде уважен от съда.
С оглед гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление №503909- F517184 от дата 07.04.2020г.,
издадено от ****-П. при Централно
управление на Национална агенция за приходите ,с което на Д.П.**ЕООД с булстат
********* е било наложено административно наказание- имуществена санкция в
размер от 500,00 лева за извършено от него нарушение по чл. 33 ал.1 от Наредба
Н-18/13.12.2006 на МФ във връзка с чл.118 ал.4т.1 от ЗДДС.
ОСЪЖДА Национална агенция по приходите –С.да
заплати на „Д.П.**.“ ЕООД с булстат ********* сумата от 100 лева,
представляващи разноски за процесуално представителство.
Решението подлежи на обжалване пред П.
Административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните
за постановяването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
вярно с оригинала,
М.Т.