№ 20537
гр. София, 13.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 179 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА
при участието на секретаря РАЛИЦА ЕМ. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА Гражданско
дело № 20231110158177 по описа за 2023 година
Предявени са от „Т.С. ЕАД срещу Л. А. А., в качеството му на наследник на В. Й.
Т. обективно съединени осъдителни искове искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД
вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати следните вземания: цена на
доставена от дружеството топлинна енергия в размер на 1178,08 лв. за топлоснабден имот
находящ се в ***, аб. № *** за периода от 01.05.2020г. до 30.04.2022г., мораторна лихва в
размер на 189,05 лв. за периода от 15.09.2021г. до 04.10.2023г., сумата от 36лв. – цена на
услугата за дялово разпределение за периода от 01.09.2020г. до 30.04.2022г., и сумата от
8,73лв. – мораторна лихва, дължима върху цената на услугата за дялово разпределение за
периода от 15.11.2020г. до 04.10.2023г., ведно със законна лихва върху главниците за периода
от 24.10.2023г. до изплащане на вземането В исковата молба се твърди, че е налице
облигационно отношение между него и наследодателя на ответника по силата на сключен
договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150
ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане, като в
изпълнение на този договор е доставил за периода от м.05.2020 г. до м.04.2022 г. топлинна
енергия, а потребителите не я заплатили, в 45-дневен срок от датата на публикуването на
месечните фактури на интернет страницата на дружеството, дължимата цена, поради което е
изпаднал в забава. Искането към съда е да уважи предявените искове. Претендират се
разноски по делото.
В срока по чл.131, ал. 1 ГПК ответникът Л. А. А., чрез особен представител дава
становище за неоснователност на ищцовите претенции. Релевира възражение за изтекла
погасителна давност.
Третото лице – помагач „Б.” ООД, редовно призовано, не изпраща представител.
В съдебно заседание ищцовото дружество се представлява от процесуален
представител, който поддържа предявения иск.
Ответникът Л. А. А., не изпраща представител в насроченото съдебно заседание.
Назначеният особен представител в нарочна молба, поддържа депозирания отговор.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2
1
ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД в
тежест на ищеца е докаже по делото следните обстоятелства: 1) по иска за главница
(главното вземане - за стойността на топлинната енергия): договорните отношения между
страните за доставката на топлинна енергия, количеството на реално доставената топлинна
енергия за процесния период и размера на нейната цена; 2) по иска за лихва за забава:
съществуването и размера на главния дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на
обезщетението за забава. В тежест на ответната страна е да докаже обстоятелства, които
изключват или намаляват задълженията му за плащане на цената на доставена в имота му
топлинна енергия.
Съгласно нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топплопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от Комисията по енергийно и водно регулиране, като в ал. 2, изр. 2
е предвидено, че Общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да
е необходимо изричното им писмено приемане от страна на клиентите. Според чл. 153, ал. 1
ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение,
са клиенти на топлинна енергия. С оглед изложеното следва изводът, че
потребители/клиенти на топлинна енергия, с които възниква облигационно правоотношение
по договор за доставка на топлинна енергия по силата на закона, са собствениците или
титулярите на вещно право на ползване на топлоснабдени имоти, намиращи се в сгради в
режим на етажна собственост, в които ищцовото дружество доставя топлинна енергия.
Установява се от приетата като писмено доказателство Удостоверение за наследници
№ РЛН 24-У521379 на В. Й. Т. се установява, че ответникът Л. А. А. е един от нейните
наследници.
Видно от представеният по делото Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим
имот №165, том VIIрег. №26075, дело №1244/2023г. на 25.10.2023г. Л. А. А. е продал
процесния имот като единствен собственик на трето лице, като при продажбата се е
легитимирал с удостоверения за наследници на В. Т., Ц.С., А. А. и Удостоверения за отказ от
наследство на М.Б. Т., А.Г.С., П.Г.А.
С оглед горните доказателства ответникът се явява купувачи на топлинна енергия по
договор за доставка на топлинна енергия с „Т.С.” ЕАД, като правоотношението между тях е
възникнало по силата на закона, без да е било необходимо изрично волеизявление в тази
насока от тяхна страна.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ облигационните правоотношения между страните се
регламентират от публични известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от КЕВР. Според изричната разпоредба на чл. 150, ал. 2 ЗЕ общите
условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично
писмено приемане от потребителите. Следователно, приемането на общите условия от
абоната става по силата на закона, след изтичане на срока за възражения и/или отправено
искане към ищеца за уговаряне на индивидуални такива. По делото нито се твърди, нито се
доказва ответникът да е възразил срещу прилаганите от ищеца общи условия или да е
предложила сключването на индивидуално споразумение с него, поради което и с оглед
изложените по-горе съображения, че в рамките на исковия период тя е била изключителен
носител на вещно право на ползване върху процесния апартамент съдът прави извод, че
между него и ищеца е възникнало договорно правоотношение по продажба на топлинна
енергия за битови нужди с включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и
общите условия.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Топлинната
енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия,
2
отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и
топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Съгласно чл. 139, ал. 2 от ЗЕ,
дяловото разпределение на топлинна енергия между клиентите в сгради-етажна собственост
се извършва от топлопреносното предприятие или чрез възлагане на лице, вписано в
публичния регистър по чл. 139а от ЗЕ. Съгласно чл. 149б, ал. 3 ЗЕ услугата дялово
разпределение се извършва от и за сметка на доставчика на топлинна енергия или по
сключен от него договор с лице, регистрирано по реда на чл. 139а, вкл. в хипотезата на чл.
139б от ЗЕ (когато клиентите в сграда - етажна собственост са избрали лице, регистрирано
по реда на чл. 139а, за извършване на услугата дялово разпределение) като сумите за дялово
разпределение се заплащат от потребителите на продавача - чл. 36 от ОУ. В случая, видно от
договор при общи условия за извършване на услугата за дялово разпределение от,
индивидуални справки за топлинна енергия и протоколи за извършен отчет, а и с оглед
изложеното в констативната част от заключението по съдебно-техническата експертиза,
етажните собственици в сградата, находяща се на адрес: ***, аб. № ***, са възложили
извършването на индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и
вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода най-напред на „Б.“ ООД.
За установяване на факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ
на претендираната цена, по делото е прието без оспорване от страните заключение на
вещото лице по съдебно-техническата експертиза, според което количеството постъпила
топлинна енергия в сградата – етажна собственост, находяща се на адрес: ***, аб. № ***, е
измервана чрез определени от ЗЕ средства за измерване – общ топломер, който е отчитан в
края на всеки месец, като технологичните разходи са приспаднати от общото количество
топлинна енергия, влязло в абонатната станция, и са за сметка на топлофикационното
дружество. През процесния период в имота на ответницата са начислявани суми за
отопление, битово гореща вода и сградна инсталация, като детайлно е посочено как се
формират те, възприемайки се крайният извод, че това е ставало съобразно изискванията на
действащата нормативна уредба. Така, сумите за отопление на имота са начислявани с оглед
наличието на 1 броя щранг-лири в него; сумите за битово гореща вода са начислявани за
един брой потребител при норма 140литра. От техническа гледна точка фирмата за дялово
разпределение също е изготвяла индивидуалните изравнителни сметки в съответствие с
нормативните изисквания, с оглед на което вещото лице изяснява, че е било отразено реално
доставеното количество топлинна енергия и е извършено изравняване между начислената от
ищеца и реално дължимата сума. При анализ на протоколите и свидетелствата за
метрологична проВ., касаещи исковия период, експертът е достигнал до извод, че общите
топломери в абонатната станция са преминали изискуемите метрологични проверки в
съответствие с изискванията на ДАМТН.
В чл. 155, ал. 1 ЗЕ от действащата през процесния период нормативна уредба се
предвижда, че потребителите на топлинна енергия в сграда – етажна собственост заплащат
доставената топлинна енергия по един от следните начини: 1) на 11 равни месечни вноски и
една дванадесета изравнителна вноска, респ. на 10 равни вноски и 2 изравнителни – след
изменението на ЗЕ от ДВ, бр. 74/2006 г.; 2) на месечни вноски, определени по прогнозна
консумация за сградата, и една изравнителна вноска и 3) по реална месечна консумация. Ето
защо, при определяне стойността на действително потребената през процесния период
топлинна енергия следва да бъдат взети предвид резултатите от изравнителните сметки в
края на отчетния период, които показват дали фактурираните през този период суми са били
завишени или занижени, като отразяват реално доставеното количество енергия след проВ.
на място на показанията на индивидуалните уреди за измерване. При съобразяване на
резултата от изравнителните сметки, изготвяни в края на всеки отчетен период, експертизата
е приела, че реално доставеното до имота на ответника количество топлинна енергия за
периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. възлиза на 1217,62 лв.Ето защо, съдът приема, че
въз основа на заключението по съдебно-техническата експертиза по делото са установени по
категоричен начин доставената и потребена в процесния имот топлоенергия в определено
количество и нейните стойности за исковия период.
3
От страна на ответницата не се твърди, а и не се доказва извършено от нея плащане,
поради което следва да се приеме, че главното задължение за цена на топлинна енергия за
процесния период възлиза на посочения по-горе размер., като ирелевантно за неговата
дължимост се явява отправянето на изрична покана за плащане.
При този извод на съда следва да се даде отговор на въпроса каква част от тази сума
ответницата дължи да заплати, като в тази връзка бъде разгледано своевременно
релевираното с отговора на исковата молба възражение за изтекла погасителна давност.
Съгласно тълкувателните разяснения, дадени с ТР № 3/2011 г., ОСГТК на ВКС, вземанията
на топлофикационни, електроснабдителни и водоснабдителни дружества, както и на
доставчици на комуникационни услуги, са периодични плащания по смисъла на чл. 111, б.
„в“ ЗЗД и за тях се прилага тригодишната давност. Предявяването на иска спира течението
на давността, като исковата молба е подадена 24.10.2023г. , поради което извън
погасителната давност са всички вземания, чиято изискуемост настъпва след и на 24.10.2024
г. - арг. чл. 114, ал. 1 ЗЗД.
От страна на ищеца се претендират вземания за цена на топлинна енергия за периода
от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., като в този смисъл, действително е изтекла погасителна
давност за сумите, начислени за периода от 01.05.2020 г. до 31.08.2020 г. включително. Това е
така, тъй като съгласно чл. 33, ал. 1 от приложимите към релевантния период общи условия
на ищеца тези от 27.06.2016 г., публикувани на 10.07.2016 г., но в сила от 11.08.2016 г.,
месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 и ал. 2 са платими в 45-дневен
срок от изтичане на месеца, за който се отнасят, а това означава, че най-късното вземане - е
станало изискуемо на 15.09.2020 г., т. е. преди 04.10.2023 г., поради което то, както и
предхождащите го месечни задължения - тези за м.05.2020 г., м.06.2020 г., м.07.2020 г., ;м.
08.2020г., включени в исковия период, са обхванати от изтекла погасителна давност. В
случая, съдът приема, че крайният размер на главното задължение за цена на топлинна
енергия на ответницата следва да бъде определено въз основа дадените отговори от
приетатата ССЕ. Общият размер на задълженията за цена на топлинна енергия за периода от
01.09.2020 г. до 30.04.2022 г., които съдът прие, че не са обхванати от изтекла погасителна
давност, възлиза на 1140,27 лв., до който размер предявеният главен иск за цена на топлинна
енергия се явява основателен и следва да бъде уважен, като се отхвърли за разликата до
пълния предявен размер от 1178,05лв.
Към стойността на задължението за цена на топлинна енергия следва да се добавят и
дължимите годишни такси за извършваната услуга за дялово разпределение за периода от
01.09.2020 г. до 30.04.2022 г., чиято стойност не се спори, че се равнява на посочения от
ищеца размер от 38,03 лв. Това е така, тъй като съгласно разпоредбите на чл. 36 от общите
условия, чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и на чл. 10 от
общите условия на договорите между „Т.С. ЕАД и търговец за извършване на услугата
дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда – етажна
собственост, тези разходи се заплащат от потребителите на топлинна енергия на ищцовото
дружество, което от своя страна заплаща цената за извършените услуги на дружествата за
дялово разпределение. Във връзка с възражението за изтекла погасителна давност тук следва
да се отбележи, че задължението за цена на услуга за дялово разпределение се претендира от
ищеца едва от 01.09.2020 г., поради което същото не е обхванато от изтеклата погасителна
давност. Ето защо, следва да се приеме, че главната искова претенция за цена на услуга за
дялово разпределение в размер на 36 лв., начислена за периода от 01.09.2020 г. до 30.04.2022
г., се явява доказана, поради което тя следва да се уважи изцяло.
По искова с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Основателността на исковете за
мораторна лихва предполага установяване от ищеца наличието на следните предпоставки:
главен дълг; изпадане на ответницата в забава и размера на обезщетението за забава.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от общите условия на ищеца от 2016 г., в сила от 11.08.2016 г.,
относими към релевантния период, клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими
суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 и ал. 2 в 45 – дневен срок от изтичане на месеца, за
който се отнасят, а не от публикуването на общата фактура на интернет страницата на
4
продавача, както се твърди от ищеца с исковата молба. Ето защо, за вземанията за цена на
топлинна енергия за периода от 01.09.2020 г. до 30.04.2022 г., за които съдът прие, че не са
обхванати от изтекла погасителна давност, не е необходимо отправянето на покана или
предприемането на други действия от страна на ищеца. Определен по реда на чл. 162 ГПК,
размерът на лихвата за забава върху възприетата от съда главница за цена на топлинна
енергия в размер на 1140,27 лв., дължима за периода от 01.09.2020 г. до 30.04.2022 г., се
равнява на сумата от 139,22 лв., начислена за претендирания период от 15.09.2021 г. до
04.10.2023 г.г., до който размер предявеният акцесорен иск се явява основателен и следва да
бъде уважен, като се отхвърли за разликата до пълния предявен размер от 189,05 лв.,
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден срок за
плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в
забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за
отправена покана от кредитора за плащане на това задължение от дата, предхождаща
подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК и касаеща
процесния период, поради което акцесорната претенция в тази част се явява неоснователна.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски имат и двете страни.
Ищецът претендира разноски за исковото производство: 56,47 лева за заплатена
държавна такса и 100,00 лева за юрисконсултско възнаграждение; 500,00 лева за депозит по
допуснатата съдебно счетоводна експертиза и съдебно техническа експертиза и 450лева –
депозит за особен представител.
Съобразно уважената част на исковете и на основание чл. 78 , ал. 1 ГПК на ищеца се
дължи сумата от 1030,97 лева разноски в исковото производство.
Ответникът не претендира разноски.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Л. А. А., с ЕГН: ********** в качеството си на наследник на В. Й. Т., с
ЕГН: ********** да заплати на „Т.С.” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
***, на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, сумата от 1140,27лв. -
главница, представляваща стоността на дължимата топлинна енергия за топлоснабден имот
находящ се в ***, аб. № *** за периода от 01.09.2020г. до 30.04.2022г., ведно със законната
лихва от датата на депозиране на настоящия иск до окончателното изплащане на сумаите,
139,22лв. - мораторна лихва за забава от 15.09.2021г. до 04.10.2023г., както и сума за дялово
разпределение за периода м.09.2020г. - м.04.2022г. в размер на 36лв,- главница, ведно със
законната лихва от датата на депозиране на настоящия иск до окончателното изплащане на
сумата, както и на основание чл.78,ал.1 ГПК сумата от 1030,97лв разноски по делото, като
ОТХВЪРЛЯ иска за сумата от 8,73лв. - мораторна лихва дължима върху цената на услугата
за дялово разпределение за периода от 15.11.2020г. до 04.10.2023г. като неоснователен.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ищеца
„Т.С.” ЕАД – „Б.”ЕООД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5