№ 36221
гр. София, 12.10.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 82 СЪСТАВ, в закрито заседание на
дванадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:АНЕТА ИЛЧ. ИЛЧЕВА
като разгледа докладваното от АНЕТА ИЛЧ. ИЛЧЕВА Гражданско дело №
20231110101756 по описа за 2023 година
Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
Съдът намира, че възражението на ответника за недопустимост на предявените
искове е неоснователно, тъй като именно с исковата молба в съответствие с чл. 127, ал. 1, т.
4 ГПК ищецът - заявител в заповедното производство, следва да изложи обстоятелствата, въз
основа на които основава исковите си претенции.
Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно
заседание.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА представените с исковата молба и с отговора на исковата молба писмени
доказателства.
ПРИЛАГА ч. гр. д. № 61663/2021 г. на СРС, 82 състав.
УКАЗВА на ответника в 1-седмичен срок да обоснове искането си за представяне в
оригинал на основание чл. 183 ГПК на посочените в отговора на исковата молба документи.
ЗАДЪЛЖАВА ищеца на основание чл. 190 ГПК в 1-седмичен срок да представи
извлечение, от което да е видно кои погасителни вноски за заплащани от ответника в
периода от 10.01.2018 г. до 31.10.2020 г.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 05.12.2023 г. от 09:45 часа, за когато да се
призоват страните.
СЪСТАВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
Производството е образувано по искова молба на "П.." ЕООД срещу И. Г. П., с която
1
са предявени кумулативно съединени установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с
правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за
признаване на установено, че ответникът дължи следните суми: 2302 лв., представляваща
непогасена главница по Договор за потребителски кредит № ........ лв., представляваща
договорно възнаграждение за периода 13.08.2020 г. - 03.09.2021 г., 597,11 лв.,
представляваща мораторна лихва за периода 14.06.2018 г. - 03.09.2021 г., както и 84,94 лева,
представляваща законна лихва за периода 03.09.2021 г. - 27.10.2021 г., ведно със законната
лихва от 28.10.2021 г. до окончателното изплащане на вземането, които суми са предмет на
издадената Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. №
61663/2021 г. на СРС, 82 състав. Предявен е и осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал.
1, пр. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сумата от 1967,36 лв., представляваща
възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги по сключения договор, ведно със
законната лихва от 28.10.2021 г. до окончателното изплащане на вземанията.
Ищецът твърди, че между страните е бил сключен Договор за потребителски кредит
№ ..... от 11.05.2018 г., по силата на който ищецът е предоставил на ответника в заем сума в
размер на 3700 лв. със срок на кредита - 36 месеца, падежна дата - всяко 13-то число на
месеца, с размер на вноската - 180,54 лева, ГПР - 49,89 %, годишен лихвен процент - 41,17 %
и общо задължение на кредита - 6499,44 лева. Ищецът изпълнил задължението си по
договора като на 11.05.2018 г. превел парична сума в размер на 382,93 лева по посочена от
ответника сметка. Заявява, че многократно ответникът е подавал заявления за промяна на
погасителния план към договора, с което ищецът също се съгласявал и отлагал съответно
част от погасителните вноски. Длъжникът се възползвал още и от допълнителни услуги,
които предлагал ищецът, в това число и приоритетно разглеждане и изплащане на
потребителския кредит, възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски,
възможност за намаляване на определен брой погасителни вноски, възможност за смяна на
дата на падеж и улеснена процедура за получаване на допълнителни парични средства,
които възлизали на общ размер от 1967,36 лева. Твърди, че длъжникът не е изпълнявал
задълженията си за заплащане на уговорените погасителни вноски, като е заплатил само
двадесет пълни и една частична погасителна вноска, поради което след изпадането му в
забава кредиторът надлежно обявил кредитът за предсрочно изискуем. С тези доводи
ищецът моли съдът да признае за установено по отношение на ответника, че дължи
процесните вземания, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 61663/2021 г. на СРС, 82 състав, както и да го осъди да заплати
сумата от 1967,36 лв., представляваща възнаграждение за закупен пакет от допълнителни
услуги по сключения договор.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът подава отговор на исковата молба, с който
оспорва предявените искове като неоснователни. Оспорва, че е налице заемно
правоотношение между ищеца и ответника по договор за потребителски кредит. Оспорва,
че е получавал сума в размер на 3700 лева от ищеца, като счита, че клаузите на
представения договор за кредит са неравноправни. Излага, че клаузите, уреждащи ГПЛ и
2
ГПР не са индивидуално уговорени по смисъла на Директива 93/13 ЕИО, като посочения в
договора ГПР не включва всички разходи по кредита, а клаузата, уреждаща дължимост на
допълнителни услуги, всъщност прикривала клауза за прекомерно обезщетение за вреди от
забавата в противоречие с чл. 33 ЗПК. Счита, че ГПР е неправилно посочен в договора,
доколкото възлиза на 121,12 %, а не на 49,89 %. Намира, че клаузата за допълнителни
услуги, която поставя изпълнението на задълженията на търговеца или доставчика в
зависимост от условие, зависещо единствено от преценката на търговеца, е неравноправна
съгласно чл. 143, т. 3 и чл. 146, ал. 1 ЗЗП. Поради това евентуално заявява, че следва да
върне само чистата стойност на кредита. Оспорва, че дължи претендираните лихви за забава
като неправилно начислени. Излага, че представения погасителен план не съдържа
информация за размера на всяка погасителна вноска и какво се погасява с нея. Заявява, че
задълженията по договора за кредит са погасени изцяло чрез заплащането им. Оспорва, че е
настъпило твърдяното прихващане от рефинансиране на кредит № ...../11.05.2018 г., поради
което заявява, че следва да бъде извадена общата стойност на платените погасителни
вноски. Прави възражение за прихващане на претендираните от ищеца сума с вземането на
ответника за всички недължимо платени суми за възнаградителни лихви, такси,
допълнителни плащания и други.
РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА ДОКАЗАТЕЛСТВЕНАТА ТЕЖЕСТ:
По исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.
240, ал. 1 и 2 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже наличието на валидно правоотношение по
договор за кредит, като е предоставил на ответника съответната парична сума, а последният
се е задължил да я върне в посочения срок, заедно с претендираната възнаградителна лихва;
че е настъпила и е обявена предсрочна изискуемост на кредита спрямо ответника и
стойността на непогасената му част.
По иска с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД ищецът следва да
установи наличието на валидна писмена уговорка за заплащане на наказателна лихва за
забава, изпадането на ответника в забава, както и размера на наказателната лихва.
По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже, че
по силата на процесния договор за кредит ответникът е закупил пакет допълнителни услуги,
които са предоставени от ищеца, както и техният размер.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да установи погасяване на
паричните си задължения, както и погасяване на дълга на падежа.
По възражението за прихващане в тежест на ответника е да докаже, че е заплатил
3
процесната сума в полза на ответника без да е налице основание за това.
В тежест на ищеца е да докаже, че е налице валидно правно основание за
получаването ѝ, съответно задържане на полученото.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
ПРИКАНВА страните към сключване на съдебна спогодба, към медиация или
извънсъдебно доброволно уреждане на спора.
Разяснява на страните, че при постигане на съдебна спогодба дължимата държавна
такса е в половин размер и спорът ще се уреди в по-кратки срокове.
Указва на страните, че за постигане на съдебна спогодба следва да се явят лично в
съдебно заседание или да упълномощят свой процесуален представител, който от тяхно име
да постигне спогодба, за което следва да представят по делото изрично пълномощно.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4