№ 65
гр. Варна, 20.01.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Даниела Св. Христова
мл.с. Александър В. Цветков
при участието на секретаря Марияна Ив. Иванова
Сложи за разглеждане докладваното от мл.с. Александър В. Цветков
Въззивно гражданско дело № 20213100502801 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 09:30 часа се явиха:
След спазване разпоредбата на чл.142, ал.1 ГПК.
Въззивникът „ИНВЕСТБАНК"АД, редовно призован, не се явява представител.
СЪДЪТ докладва постъпила молба с вх.№1129/17.01.2022г. от адв.Д., като
процесуален представител на въззивника, в която посочва, че е в невъзможност да се яви в
днешно съдебно заседание, като при редовна процедура по призоваване не възразява да бъде
даден ход на делото. Изразява становище по същество, като отправя искане за отмяна на
постановеното вече определение от съда за оставяне без уважение на искането за допускане
на съдебно – медицинска експертиза, с формулирани във въззивната жалба задачи и
допускане на такава.
Въззиваемата страна В. К. К., редовно призована, не се явява. Представлява се от
адв. Е., редовно упълномощена и приета от съда от преди.
АДВ. Е.: Считам, че не са налице пречки. Моля да дадете ход на делото.
Съдът намира, че не съществуват процесуални пречки по хода на делото, поради
което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ДОКЛАДВА ЖАЛБАТА
Производството е по реда на чл. 267 от ГПК. Образувано е въз основа на подадена
1
от „ИНВЕСТБАНК"АД, с ЕИК831663282, гр. Варна, чрез процесуален представител адв. Й.
Д., въззивна жалба срещу Решение № 262318/19.07.2021 г. постановено по гр.д.№7017/20 г.,
по описа на ВРС, в частите, с които жалбоподателят е осъден да заплати на В. К. К.
следните суми: 1326,20 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени
вреди, изразяващи се в извършени разходи за медицински консумативи и медикаменти,
болничен престой и оперативни разходи, вследствие от претърпяна трудова злополука на
02.12.2019 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба-
25.06.2020 г. до окончателното изплащане на задължението; сумата от 1397,39 лева,
представляваща имуществени вреди от същото събитие под формата на претърпяна загуба
за разликата между получаваното преди злополуката трудово възнаграждение и полученото
обезщетение за временна нетрудоспособност за периода от 03.12.2019 г. до 21.03.2020 г.,
ведно със законната лихва, считано от датата на исковата молба-25.06.2020 г. до
окончателното изплащане на задължението; сумата от 6000 лева, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и физически и
психически страдания, вследствие от претърпяна трудова злополука на 02.12.2019 г. ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 12.12.2019 г. до окончателното погасяване
на задължението, както и в частите, с които е осъден да заплати на адвокат Е.Е. сумата от
428.47 лева, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78,
ал. 1, вр чл. 38, ал. 1 от ЗА, както и на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК да заплати в полза на
Районен съд Варна сумата от 349, 29 лева, представляваща държавна такса върху уважената
част от исковете и сумата от 144.70 лева – разноски за експертизи. Въззивникът изразява
становище за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност, поради допуснати
съществени нарушения на материалния и процесуалния закон, на съдебния акт. На първо
място сочи, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че претендираните вреди са
последица от трудовата злополука, както и че са търпени за период от около три месеца, тъй
като посочените изводи били в противоречие със събраните по делото доказателства. Счита,
че с изтичане на болничния от 14 дни са приключили претендираните вреди от трудовата
злополука, като на 17.12.2019 г. и 18.12.2019 г. К. е била в платен отпуск, поради което
отговорността на работодателя следвало да бъде за периода от 03.12.2019 г. до 16.12.2019 г.
Плановата операция и издадените след това болнични листи не следвало да се вземат
предвид, тъй като не са във връзка с трудовата злополука. Оспорва още извода на съда, че не
може да се изключи отговорността на работодателя, поради обстоятелството, че е
застраховал отговорността си за вреди в резултат на трудова злополука, тъй като се базирал
на необсъждане на събрани по делото доказателства относно сключена застраховка
„България Здраве“, от която ищцата не се е възползвала. Немотивирано и неправилно
първоинстанционният съд приел, че процесното падане е наложило хирургична
интервенция, която по същността си не била операция. От изготвената повторна СМЕ и от
отговорите на зададените към вещото лице въпроси, в проведеното на 23.06.2021 г. съдебно
заседание, се установило, че В.К. е с хрущялна увреда на дясно коляно от 2016 г., т.е. с
вътреставни увреждания и с данни за малък ставен излив, както и с руптура на тялото на
медиален мениск. Сочи, че са неоснователни и изводите на съда относно възстановителния
2
период, както и че същият е по-дълъг от обичайния за подобни случаи. На следващо място
оспорва като неправилен извода на съда относно справедливия размер на обезщетението,
като твърди, че от доказателствата по делото не се установяват вреди в присъдения размер.
Въззивникът твърди още, че първоинстанционния съд неправилно е приел, че иска за
заплащане на обезщетение за имуществени вреди под формата на разходи за лечение е
основателен, поради неправилната си преценка относно оспорените от страната
доказателства. Твърди ,че иска за заплащане на имуществени вреди от неполучено трудово
възнаграждение е неоснователен, тъй като от приложените писмени доказателства се
установявало по безспорен начин, че К. е ползвала болничен лист за трудовата злополука
само за периода от 03.12.2019 г. до 16.12.2019 г., на 17 и 18.12.2019 г. тя е била в отпуск, а
болничните от 19.12.2019 г. са с причина общо заболяване. В заключение счита, че съдът е
нарушил разпоредбата на чл. 236, ал. 2 и чл. 12 от ГПК, тъй като не са обсъдени всички
доказателства в тяхната съвкупност, съда не е извършил преценка на фактическите
констатации, не е изложил мотиви защо приема едни доказателства, а други не, не е
отговорил на доводи и възражения на страните, кои обстоятелства от делото се намират за
установени и доказани и кои не. Сочи и нарушение на състезателното начало и равенство на
страните, тъй като не е допуснал доказателства на „Инвестбанк“ АД, относими към
предмета на делото. Оспорва произнасянето на първоинстанционния съд и по отношение на
разноските, като последица от изхода на спора. Моли за отмяна на решението в обжалваните
части и отхвърляне на исковете с присъждане на разноски. Отправя доказателствено искане
за допускане на СМЕ, която да даде заключение дали ищцата е страдала от хипертонична
болест, откога датира заболяването и какви медикаменти е приемала.
В срока по чл. 263, ал. 2 от ГПК е постъпила насрещна въззивна жалба от В. К. К.
срещу Решение № 262318/19.07.2021 г. по гр. дело № 7017/2020 г. по описа на ВРС, в
частта, с която е отхвърлен иска на жалбоподателката за разликата над 6 000 лева до
претендирания размер от 12 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и физически и психически страдания,
вследствие от претърпяна трудова злополука на 02.12.2019 г. ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 12.12.2019 г. до окончателното погасяване на задължението
В насрещната жалба се излага становище за неправилност и необоснованост на
решението в посочената част. Оспорва извода на първоинстанционния съд, че ако ищцата е
нямала предходно скъсан мениск блокаж на коляното не би настъпил, а от там, и че не би се
наложила оперативна интервенция. Счита, че определеният от съда размер на
обезщетението е занижен и не отговаря на изискванията за справедливост, поради което
моли за отмяна на решението в тази част и уважаване на иска до размера от 12 000 лева.
Депозиран е отговор от „Инвестбанк“ АД в срока по чл. 263, ал. 2 от ГПК, с който се
излагат твърдения за нередовност, и евентуално неоснователност на насрещната жалба,
поради неправилност на изложените в нея твърдения, касаещи предходно скъсания
минискус и определения по справедливост размер на обезщетението, поради което моли
същата да бъде оставена без уважение. Поддържа искането си за допускане на експертиза.
3
АДВ. Е.: Оспорвам изцяло въззивната жалба на другата страна. Поддържаме
съображенията, които сме изложили. Поддържаме насрещната въззивна жалба на
изложените в същата основания. Нямаме възражения по проекто -доклада. Считам, че
искането за назначаване на съдебно – медицинска експертиза пред настоящата инстанция с
поставените от другата страна въпроси е неотносима към предмета на спора. Назначавани са
достатъчно експертизи в хода на производството, първа и повторна такава, с които е изяснен
механизма на настъпване на травматичното увреждане на моята доверителка и последиците
съответно от него. Няма да соча други доказателства, не са посочени такива в отговора и в
насрещната такава. Представям списък с разноски по чл. 80 ГПК.
СЪДЪТ намира, че не са налице основания за промяна на становището за
неотносимост на въпросите, които се поставят за изследване от евентуална съдебно -
медицинска експертиза, извършена в настоящото производство, поради което
ОПРЕДЕЛИ
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на въззивника „Инвестбанк“ АД за допускане
на съдебно – медицинска експертиза със задача да бъде дадено заключение дали В.К. е
страдала от хипертонична болест, от кога датира това заболяване и какви медикаменти е
приемала, като неотносимо към предмета на настоящото производство.
АДВ.Е.: Представям искане за разноски, не е списък, т.к. указвам безплатна правна
помощ на лицето. Правя възражение за прекомерност на претендираните разноски в размера
на поискания адвокатски хонорар.
Съдът намира, че следва да се приемат по делото представените списъци с разноски
и доказателства за извършването им, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА по делото представените списъци с разноски и доказателства за
извършването им, както и представеното в днешно съдебно заседание от адв.Е., процесуален
представител на въззиваемата страна писмено искане за определяне на адвокатско
възнаграждение на основание чл.38, ал.2 вр.ал.1, т.3 от ЗА.
Съдът, предвид поведението на страните, счете спора за изяснен от фактическа
4
страна и
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО
АДВ. Е. : При постановяване на решението по настоящото дело Ви моля да обърнете
особено внимание на приетите и изслушани в производството пред първата инстанция
съдебно –медицински експертизи и обясненията на страните дадени в съдебно заседание,
които са инкорпорирани в съответните протоколи. И двете вещи лица са абсолютно
категорични, че ищцата е получила контузия в резултат на процесната злополука, която е
причинила блокиране на колянната става и е станала причина за провеждане на лечение,
включително и оперативно. Вещото лице М. потвърждава първата експертиза на д-р
Манчев, а именно, че в конкретния случай не е можело да бъде оставено неоперирано
коляното, т.к. падането е причинило блокаж, независимо от това, че е имала дегеративно
предходно изменение, което не би се провокирало ако не е имало усукване и падане.
Обратно на първоинстанционния съд, считам че не следва да бъде предавана каквато и да
била тежест в конкретния случай на предходното заболяване на моята доверителка и то с
оглед на установените обстоятелства по механизма на самото падане, относно признаването
му за трудова злополука, което е безспорно за страните и заключенията на вещите лица.
Моля да уважите насрещната жалба и да отхвърлите въззивната жалба на другата страна.
Моля да ми определите разноските съгласно представеното искане.
Съдът счете делото за изяснено и ще произнесе решението си в едномесечен срок.
ПРОТОКОЛЪТ е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 09.37часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
5