Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 254/24.06.2020г.,
гр.Хасково
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО, в открито
съдебно заседание на двадесет и седми май две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВА БАЙНОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ПАВЛИНА
ГОСПОДИНОВА
2. АНТОАНЕТА МИТРУШЕВА
Секретар:
Ангелина Латунова
Прокурор:
Елеонора Иванова
като
разгледа докладваното от съдия П.Господинова
к.а.н.дело №192 по описа на съда за 2020г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.63 от ЗАНН във вр. с Глава Дванадесета, чл.208 и сл. от АПК.
Образувано е по касационна жалба от Т.Г.С.
против Решение №192/30.12.2019г., постановено по АНД №782/2019г. на РС Свиленград.
Сочи се, че решението било неправилно и незаконосъобразно поради съществени
процесуални нарушения и нарушение на материалния закон, както и не било
обосновано. Съдът неправилно приел, че било реализирано описаното нарушение и
че че правилно била определена правната квалификация. Необосновано било
отхвърлено възражението за приложение на чл.14, ал.3 от Наредба
№11/03.07.2001г. на МРРБ. Прието било, че поведението на водача осъществява
състава на нарушение по чл.26, ал.2, т.1, б.А от ЗП, въвеждащ изискване
движението на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства да става след
разрешение от АПИ. В настоящия случай по несъмнен начин се установило, че
водачът управлявал съставно ППС, което се явява тежко, но от събраните
доказателства се установявало, че това ППС попада в изключенията на чл.14, ал.3
от наредбата, тъй като има заплатена такса дори и след претеглянето при
проверката във връзка с превишаване на необходимото претоварване на осите. Така
за процесното ППС не се изисквало разрешение и то можело да се движи след
заплащане на таксата. Имало несъответствие на фактическото описание на
нарушението и на правната му квалификация, тъй като фактическото обвинение
било, че водачът управлявал съставно ППС без да е заплатил предварително
необходимата такса. Деянието било подведено под правна норма, която въвежда
забрана това да се извършва без разрешение и констатациите на РС Свиленград не
били правилни. Иска се съдът да отмени обжалваното съдебно решение, като бъде
отменено изцяло обжалваното наказателно постановление №6497/18.10.2019г. на
Началник на Отдел Контрол по републиканската пътна мрежа, Дирекция Анализ на
риска и оперативен контрол, Агенция Пътна инфраструктура - София.
Ответникът Агенция Пътна инфраструктура – София, не
взема становище по касационната жалба. В съдебно заседание сочат, няма
допуснати нарушения при съставянето на акта и издаването на наказателното
постановление, а първоинстанционното съдебно решение било правилно и
законосъобразно
Окръжна прокуратура счита, че касационната жалба е
неоснователна и обжалваното решение следва да бъде оставено в сила като
правилно и законосъобразно.
Хасковски административен съд, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея
оплаквания, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното
решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е допустима като
подадена в законоустановения срок по чл.211, ал.1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да
обжалва съдебния акт - чл.210, ал.1 от АПК, и при спазване на изискванията на чл.212 от АПК. Разгледана по същество същата е неоснователна.
С обжалваното решение Районен съд Свиленград
потвърждава наказателно
постановление №6497/18.10.2019г. на Началник на Отдел Контрол по
републиканската пътна мрежа, Дирекция Анализ на риска и оперативен контрол,
Агенция Пътна инфраструктура – София, съставено въз основа на АУАН №7380/19.09.2019г. С
наказателното постановление на Т.Г.С. на основание чл.53, ал.1 от ЗП е наложена
глоба в размер на 1000,00 лева – за извършено нарушение по чл.26, ал.2, т.1,
б.А от ЗП във вр. с чл.37, ал.1, т.1 от Наредба №11/03.07.2001г. на МРРБ. Не са
установени от съда допуснати процесуални нарушения, а санкционираното деяние
било безспорно установено и доказано. Съдът приел е, че на 19.09.2019г.
водачът-жалбоподателят С., на първокласен път №8, км.350+400, на територията на
Община Любимец, от Харманли за Любимец, е управлявал и осъществявал движение на съчленено
ППС с пет оси – МПС с две оси марка Даф, модел ФТ95.430, рег.№ *** и полурамарке с три оси с рег.№ ***, като
при направеното измерване било установено, че са надвишени нормите на Наредба
№11/03.07.2001г. - натоварването на задвижващата (втора) единична ос на ППС е 12,080 т. при максимално допустимо 11,5 т. съгласно чл.7, ал.1, т.4, б.А от Наредбата; при измерено разстояние между осите 1,32 м. сумата на натоварване на ос на тройната ос на полуремаркето е
28,100 т. при максимално допустимо 24т. съгласно чл.7, ал.1, т.3, б.Б от Наредбата. Прието е
още, че установеното относно натоварването
на осите на ППС обосновава движение на извънгабаритно ППС по смисъла на пар.1, т.1 от
Допълнителните разпоредби на Наредбата и тежко по смисъла на чл.3, т.2 от
посочената Наредба. Съдът е счел, че за съставомерността на деянието е необходимо движението на тежкото,
респ. извънгабаритното ППС, да се осъществява без изискващото се разрешително, респ.заплатена дължима такса от/на
администрацията, управляваща пътя - разрешение от АПИ, тъй като пътят, по който се е движел нарушителят, е републикански. Съдът отчел, че
правилно в тази връзка била приета за нарушена разпоредбата на чл.26, ал.2, т.1, б.А от ЗП, въвеждаща забрана без разрешение в обхвата на пътя да
се извършва движение на извънгабаритни и тежки ППС – дейност от специално ползване на пътищата по
смисъла на пар.1, т.8 от ДР на ЗП. Правилно била
определена според съда и санкционната разпоредба по чл.53, ал.1 от
ЗП,
тъй като деянието не представлявало престъпление, както и правилно бил наказан
водачът, защото се установило, че именно той извършва движение на ППС-то и
товари без разрешение на собственика или администрацията, управляваща пътя.
Изрично съдът е направил извод и че
понятието „без разрешение” включвало както случаите на движение на
извънгабаритни и тежки ППС без документ за заплатена дължима такса, когато
размерите им са в допустимите извънгабаритни норми по чл.14, ал.3 във вр. с чл.8, ал.5 от
Наредбата,
така и движението на извънгабаритни и тежки ППС без издадено разрешително в
останалите случаи.
Така
постановеното решение е правилно.
При провеждане на
административнонаказателната процедура не са допуснати съществени процесуални
нарушения. Спазени са сроковете по чл.34 от ЗАНН. Както АУАН, така и НП, са
издадени от компетентни органи и съдържат всички необходими реквизити, визирани
в чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Датата и мястото на нарушението са посочени, както и е
посочено в какво се изразява нарушението, нарушените разпоредби и
обстоятелствата по извършването му.
Правилен е изводът
на съда, че вмененото на касатора нарушение е безспорно установено и доказано,
а и няма спор относно установената от районния съд фактическа обстановка. По
отношение на възражението, че в НП имало несъответствие между фактическото
описание на нарушението и правната му квалификация – констатациите от една
страна били относно управление на съставно ППС без да е заплатил предварително
необходимата за това такса, а деянието било подведено под правна норма, която
въвеждала забрана това да се извършва без разрешение, касационната инстанция
счита същото за неоснователно. Безспорно е, че измереното натоварване на
задвижващата единична ос и на сумата от натоварванията на ос на една тройна ос
при разстояние между осите над 1,3м. и при двете измервания е над максимално
допустимото съгласно чл.7 от Наредба №11/03.07.2001г. от МРРБ, като за тези
параметри водачът не е представил валидно разрешение /разрешително по чл.14,
ал.1-2 от Наредба 11/03.07.2001г. или квитанция за платени пътни такси – чл.14,
ал.3 от наредбата/. Именно в посока да изясни твърдяното несъответствие
въззивната инстанция подробно сочи изискванията в
Раздел IV, Ред за издаване на разрешителни – чл.14, ал.1 и 2, т.е. за издаване
на разрешително, и чл.14, ал.3, т.е. за разрешаване на ППС да се движат след
заплащане само на дължимата такса. В случая няма спор между страните и относно
факта, че в административнонаказателната преписка съществува разписка със
становище на актосъставителя по проверката и изпълнение условията на чл.37,
ал.3 на Наредба №11/03.07.2001г.. Именно там е отбелязано, че са изпълнени
условията на чл.37, ал.3 от наредбата, като са описани и двете, квитанции,
заплатени на 19.09.2019г. – датата на извършеното нарушение, но при отбелязан
час, следващ след часа на установеното нарушение. Отбелязани са и сумите,
заплатени във връзка с установеното превишаване на допустимото натоварване на
осите, и които суми са основание по чл.37, ал.3 от наредбата ППС да продължи
движение.
Въззивният съд
изрично е обсъдил компетентността на административните органи във връзка с
издаването на акта за установяване на административно нарушение и на
наказателното постановление, като е взел предвид представените по делото
заповеди.
Правилно
въззивният съд е извел и извода относно ангажиране отговорността на наказаното
лице – като водач. Вменената като нарушена разпоредба на чл.26, ал.2, т.1, б.А от ЗП не поставя изискване относно субекта, който следва да
се снабди с разрешение за специално ползване на пътищата, а съдържа единствено
забрана за извършване на дейности по специалното ползване на пътищата чрез
движение на извънгабаритни и тежки ППС,
без за това да има надлежно издадено разрешение. Именно поради това субект на
нарушението по чл. 26, ал.2, т.1, б.А от ЗП е и лицето, което фактически е извършило дейността по
ползване на пътя, а в случая това е водачът на ППС С.. Наред с това следва да
се има предвид и разширения кръг на задължени лица съгласно разпоредбата на чл.15, ал.3
от Наредба №11 от 03.07.2001г. на МРРБ, а именно: собствениците на извънгабаритни и/или
тежки ППС или лицата, които извършват превозите, са длъжни да подадат в АПИ или
в съответното областно пътно управление или община заявление за издаване на
необходимото разрешително по образец. Последното се потвърждава и от съдържанието
на приложената санкционната норма на чл.53, ал.1 от ЗП, в която е предвидено наказанието да се налага на три отделни
категории физически лица, като това са: тези, които са нарушили разпоредбите на
чл.25, чл.26, ал.1, т.1, б.В-Г, т.2, ал.2 и ал.5 и чл.41; тези, които извършат
някои от изброените дейности, включително по т.2 – "движение на
извънгабаритни и тежки пътни превозни средства и товари без разрешение на
собственика или администрацията, управляваща пътя"; и тези, които наредят
да бъдат извършени някоя от изброените дейности. При безспорно установеното, че
наказаното лице - като водач на ППС, осъществява движение на извънгабаритно и
тежко пътно превозно средство без разрешение, то именно той попада в кръга на
субектите на нарушението и правилно е ангажирана административнонаказателната
му отговорност за извършеното.
Аргументирано РС
Свиленград излага съображения и относно ангажиране на административнонаказателната отговорност по
реда на ЗП. В разпоредба на чл.177, ал.3 от ЗДвП също се предвижда санкция за лицата, които управляват ППС с размери,
маса или натоварване на ос, които надвишават нормите, определени от МРРБ, без
да спазват установения за това ред, като в случая обаче компетентността за
установяване на административните нарушения и санкционирането на нарушителите е
на лицата по чл.189, ал.1
и ал.12 от ЗДвП,
а не на длъжностните лица от администрацията, която управлява пътя - съгласно чл.19 от ЗП.
Административнонаказателната отговорност на водача е реализирана по реда и на
основание ЗП, регламентиращ обществените отношения, свързани със собствеността,
ползването, управлението, стопанисването, изграждането, ремонта, поддържането и
финансирането на пътищата, както и с управлението на безопасността на пътната
инфраструктура в Република България, докато ЗДвП има за основно предназначение
опазване живота и здравето на участниците в движението по пътищата, улесняване
на тяхното придвижване, опазване имущество на юридическите и физическите лица,
както и околната среда от замърсяването от моторните превозни средства. При
движение на извънгабаритно и/или тежко ППС без разрешение по пътищата несъмнено
се нарушават правните норми на ЗП, тъй като пътищата са застрашени от
увреждане. След като се нарушават негови правила, то логично и в съответствие
със закона е и отговорността да се търси на основание на същите, от органите,
контролиращи неговото изпълнение.
Въззивната
инстанция обсъжда и посочване на санкционната разпоредба на чл.53, ал.1 от ЗП
без да бъде изрично уточнено по коя от съдържащите се в разпоредбата точки е
определено наказанието. В случая в посочената разпоредба за всички хипотези предвиденото
наказание е глоба от 1000 до 5000 лева, а за възможните различия в хипотезите
следва да се държи сметка само доколкото са определящи за индивидуализация на
санкцията във всяка отделна хипотеза.
Касационната
инстанция напълно споделя изводите и липсата на предпоставки нарушението да
бъде определено като маловажен случай.
След установяване на нарушението действително е заплатена съответната дължимата
пътна такса за движението на управляваното от касатора извънгабаритно ППС, както
и констатираните надвишения не могат да бъдат определяни като незначителни.
Малките размери на отклоненията от нормативното изискуемите стойности не могат
да се определят като смекчаващо обстоятелство по смисъла на чл.93, т.9 от НК,
приложим при определяне на маловажен случай по чл.28 от ЗАНН.
С оглед на изложеното, съдът намира, че
решението, с което Районен съд Свиленград е потвърдил наказателното
постановление, е валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон,
поради което следва да бъде оставено в сила. С оглед крайния извод за
неоснователност на касационната жалба следва да се уважи искането на ответната
страна относно направените в процеса разноски – 100,00 лева юрк.възнаграждение.
Мотивиран
така и на основание чл.221, ал.2, пр.1 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение №192/30.12.2019г., постановено по АНД №782 по описа на Районен съд
Свиленград за 2019 година.
ОСЪЖДА Т.Г.С.,
ЕГН **********,*** да заплати на Агенция Пътна инфраструктура – София, Булстат
*********, направените пред касационната инстанция разноски за юрк.възнаграждение
– 100 лева.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване и протестиране.