Р Е
Ш Е Н
И Е
№……
гр.В.Търново, 10.06.2019г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Великотърновски
районен съд, пети състав, в публично заседание на девети май през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Г. И.
при секретаря П.П, като разгледа докладваното от районния
съдия гр.д.№490 по описа за 2019г., за да се произнесе съобрази следното:
Производството е
образувано по предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл.439
от ГПК, вр. с чл.124 ал.1 от ГПК.
В исковата молба са изложени твърдения, че съгласно
удостоверение, издадено по изп.дело №262/2012г. на ЧСИ **** ищцата дължи сума в
размер на 788,36лв. на взискателя „К И И БГ”ЕАД, по изп.лист и заповед за
изпълнение по частно гр.дело 1515/2011г. по описа на РС-Г.О. Излагат се
твърдения,че в уведомление от 10.01.2019г. е посочен актуален размер на
вземането-919,75лв. Ищецът заявява, че към датата на предприемане на
изпълнителното действие/насрочване на опис на движими вещи/ претендираните по
изпълнителното дело вземания са погасени по давност. Ищецът сочи, че изп.дело е
било образувано на 19.03.2012г. по молба на „Б**********”, като с
постановление от 18.10.2016г като кредитор е конституиран ответникът „Кредит
Инкасо Инвестмънт БГ”ЕАД. Излагат се твърдения, че на 11.05.2012г. е изготвено
запорно съобщение до работодателя на длъжника, като последното плащане по
запора е от 24.06.2013г. Ищецът твърди, че това е последното валидно
изпълнително действие и от тази дата тече двугодишния срок за перемция на
изпълнителното дело. Ищецът заявява,че на 15.12.2014г. е бил насрочен опис на
движими вещи, но същия не е извършен и това действие не прекъсва давността.
Ищецът заявява, че изпълнителното дело е перимирано на 24.06.2015г., а от
24.06.2013г. тече погасителна давност за вземането, която заявява, че е изтекла
на 24.06.2018г. Ищецът сочи, че в периода 24.06.2013г.-24.06.2015г. не са предприемани валидни действия по
изпълнителното дело, които да спират или прекъсват давността. Ищецът заявява,
че действията по молба на взискателя от 20.09.2016г. не са породили своя ефект,
тъй като към дата 24.06.2015г. са настъпили законовите последици по чл.433 ал.1
т.8 от ГПК, както и че ответникът не е имал право да се конституира като
взискател по изпълнителното дело по изложени в исковата молба съображения във
връзка с твърдения за ненадлежно уведомяване за цесията. Отправя искане за
постановяване на решение, с което да бъде признато по отношение на ответното
дружество, че ищецът не му дължи сумата 919,75лв., претендирани по изп.идело
№262/2012г. по описа на ЧСИ *****. Претендира разноски.
Ответникът, в отговора си по чл. 131 от ГПК, оспорва
основателността на предявения иск. Заявява, че по молба на взискателя „Б********” е било образувано
изпълнително дело №262/2012г по описа на ЧСИ ******** ,като взискателят не
е бездействал и са предприети следните изпълнителни действия: на
27.03.2012г.-изпратена покана за доброволно изпълнение до длъжника; на
11.05.2012г.-наложен запор, като действия са прекъснали давността; на
15.12.2014г.-изпратена призовка за принудително изпълнение, като според
ответникът това изпълнително действие прекъсва давността; на
05.10.2016г.-изпратено запорно съобщение до работодателя на длъжника, на
12.10.2017г.-призовка за принудителни изпълнителни действия; на
16.08.2018г.-запорни съобщения до банки, като се сочи, че с тези изпълнителни
действия давността е била прекъсвана и е започнала да тече нова. Ответникът
заявява ,че между него и „Б********” е бил сключен договор за цесия от
22.04.2016г., по силата на който е прехвърлено процесното вземане по договор за
кредит. Уведомяването на длъжника е извършено от новия кредитор, по пълномощно
от името на предишния кредитор. Ответникът твърди, че давността за вземанията
не е изтекла, както и оспорва
твърденията на ищеца за настъпила перемция на изпълнителното дело, по
съображения изложени в отговора на исковата молба. Отправя искане за отхвърляне
на исковата претенция. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
От събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:
По заявление, подадено от "Б******” пред ГОРС е било образувано частно гр.дело 1515/2011г.,
по което е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК от 11.07.2011г. и
изпълнителен лист от 04.10.2011г. срещу длъжника А.Ц.Т. за сумата 380,18 лв., представляваща главница по договор за
паричен кредит от 06.02.2008 г., възнаградителна лихва в
размер на 46,13 лв. за периода от 28.11.2008 г. до 27.02.2009 г., мораторна
лихва в размер на 107,22лв. за периода от 30.12.2008 г. до 17.06.2011 г., както
и законна лихва върху главницата, считано от 08.07.2011г. до изплащане на
вземането и сумата 125 лв., представляваща направени разноски по делото.
Въз основа на издадения изпълнителен лист е образувано изп.д. №262/2012г.
по описа на ЧСИ *******, с район на действие ВТОС, с взискател „Б********” ЕАД. С молбата за образуване на изпълнителното производство
съдебният изпълнител е бил упълномощен от взискателя с правата по чл.18 ЗЧСИ.
Видно от представеното по делото удостоверение от 14.08.2019г. от ЧСИ ******* и приложения заверен препис от
горепосоченото изпълнително дело се установява, че след образуването на
изпълнителното дело, на 27.03.2012г. е изготвена покана за доброволно
изпълнение до длъжника, която не е връчена. Изискани са справки за публични
задължения и трудов договор на длъжника.
На 11.05.2012г. е изготвено
запорно съобщение до работодателя на длъжника, получено на 03.06.2012г. Втората
покана за доброволно изпълнение е връчена на длъжника на 18.06.2012г.
Видно от удостоверението, по
наложения запорса постъпили 12 плащания за период 20.06.2012г.-24.06.2013г.
На 15.12.2014г. е насрочен опис
на движими вещи в дома на длъжника за 20.01.2015г., който опис е отложен и не е
извършен.
На 20.06.2016г., по молба на
ищцовото дружество „К И И БГ”, същото е конституирано по изпълнителното дело
като взискател. С молбата е направено искане за опис на движими вещи и запор
върху трудово възнаграждение.
На 05.10.2016г. е наложен запор
на трудово възнаграждение на длъжника, по който са изплатени 6 вноски в размер
на общо 485лв.
На 11.10.2017г. по изпълнителното
дело е подадена молба от взискателя с искане за извършване на опис на движими
вещи на длъжника, като на 12.10.2017г. е насрочен опис.
На 18.10.2017г. е наложен запор
на трудово възнаграждение на длъжника.
След нова справка, на 19.07.2018г.
е наложен запор на трудово възнаграждение при работодателя „Я Ш х” ЕООД.
В представена по делото призовка за
принудително изпълнение от 10.01.2019г., изпратена до ищцата по изп.дело
262/2012г. е посочено, че дължимите суми по изп.дело към датата на призовката
възлизат на 919,75лв. Длъжника по изпълнителното дело е уведомена, че на
01.03.2019г ЧСИ пристъпва към принудително изпълнение по изпълнителното дело,
като е насрочен опис на движими вещи в дома на длъжника.
По делото е представено уведомление
до ищцата за извършено прехвърляне на вземания, от „Б П П Ф” ЕАД към „К И И БГ”,
в което се сочи, че с договор за продажба и прехвърляне на вземания от
22.04.2016г. и Приложение №1 към него „Б******” е прехвърлила на „К И
И БГ” всички свои вземания към ищеца, произтичащи от договор за потребителски
кредит, посочен в уведомлението. Видно от приложената по делото разписка от
известие за доставяне, уведомлението за цесията е връчено на длъжника на
13.06.2016г.
От приетото за установено от
фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:
Предявеният иск по чл.439, вр. с чл.124, ал.1 от ГПК е допустим, а
разгледан по същество е основателен по следните съображения:
Съгласно
разпоредбата на чл.439 от ГПК длъжникът може да оспорва чрез иск изпълнението
въз основа на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в
производството, по което е издадено изпълнителното основание. По
своето естество искът по чл. 439 ГПК е отрицателен установителен иск и с него
ищецът се домогва да установи, че изпълняемото право на взискателя по
изпълнителното дело, вследствие на новонастъпилите след постановяването на
съдебния акт факти, е престанало да съществува или че изпълняемостта му не е
настъпила. По изложените
съображения предявеният иск е
допустим, доколкото наличието на висящ изпълнителен процес за събиране на
вземането по изпълнителния лист е достатъчно основание за пораждане на правен
интерес у длъжника за предявяване на иска по чл.439 ГПК, с който се оспорва
изпълнението.
Предявеният иск е основан на твърдения, че
ищецът не дължи процесната сума поради наличие на новонастъпили обстоятелства
след влизане в сила на заповедта за изпълнение, а именно погасяването на
вземанията поради изтекла погасителна давност.
По силата на чл. 116, б.
"в" ЗЗД давността се прекъсва с
предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането. Съгласно
даденото в т. 10 от ТР №2/2013 от
26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСТК
на ВКС задължително тълкуване, погасителната давност не спира докато трае
изпълнителният процес. При изпълнителния процес давността се прекъсва
многократно - с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с
извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ.
Прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките
на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му
е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен
изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез
налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитори, възлагането на
вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ,
назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до
постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени
лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на
изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение,
проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки,
набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне
на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз
основа на влязлото в сила разпределение и др. Същинско изпълнително действие по
смисъла на чл. 116, б.
"в" ЗЗД е налице само в случай, че е налице реално
засягане на правната сфера на длъжника.
Искането да бъде
приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният
изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона
давността се прекъсва с предприемането на същинското действие за принудително
изпълнение. В конкретния случай, след образуване на изпълнителото дело на
19.03.2012г.,. взискателят е поискал налагане на запор върху трудовото възнаграждение
на длъжника, като съдебният изпълнител е предприел действия по налагане на
запор върху трудовото възнаграждение на длъжника на 11.05.2012г., чрез изпращане
на запорно съобщение, като с това изпълнително действие се счита прекъсната
давността, която е започнала да тече след влизане в сила на заповедта за
изпълнение. Видно от приложената по делото справка и платежни документи по
изпълнителното дело, по наложения на 11.05.2012г. запор са събрани суми по
изпълнителното дело срещу ищцата за периода 20.06.2012г.-24.06.2013г. Всяко от
тези действия по събиране на суми във връзка с наложения запор е прекъсвало
давността, той като представлява извършени изпълнителни действия по
принудителното изпълнение. Видно от изпълнителното дело, след последното плащане
по горепосочения запор от дата 24.06.2013г, хронологически следващото
изпълнително действие е насрочен на 15.12.2014г. опис на движими вещи на
длъжника за 05.01.2015г. Спорният момент по делото е дали това изпълнително
действие е прекъснало давността. Съдът намира, че посоченото изпълнително
действие в случая не е довело до прекъсване на давността, защото същото не е
извършено Видно от изпълнителното дело, описът е бил насрочен от ЧСИ, но не е
извършен, защото е бил отложен. За да се приеме, че описът като изпълнително
действие прекъсва давността, то следва същият да е бил извършен, а насрочения
за 05.01.2015г опис не е извършен. Възражението на ответника, че за прекъсване
на давността е достатъчно само предприемане на изпълнително действие, съдът
намира за неоснователно, доколкото съгласно горецитираното ТР давността се
прекъсва - с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително
действие, изграждащо съответния способ. В
този смисъл следва да се приеме, че при положение, че описът не е бил извършен,
то не е налице прекъсване на давността, поради това, че реално не е извършено
изпълнително действие, което да е засегнало правната сфера на длъжника.
В
периода 24.06.2013г. до 24.06.2015г. не са били извършвани изпълнителни действия, които
да са насочени към принудително удовлетворяване на вземането и да водят до
прекъсване на давността, поради което е налице хипотезата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Поради
изтичане на двегодишен срок от последните действия на принудително изпълнение
изпълнителният процес се е прекратил ex lege на 24.06.2015 г. От този момент
нататък всички предприети действия за събиране на дълга са лишени от правно
основание, доколкото са извършени, след като изпълнителното дело е прекратено. По тези съображения
извършените впоследствие изпълнителни действия по изпълнителното дело в случая
са без правно значение.
Независимо от
обстоятелството, че прекратяването на изпълнителното производство е настъпило
ex lege на 24.06.2015г., по силата на т.
10 от ТР 2/2013 от
26.06.2015 г., следва да се приеме, че
новата давност е започнала да тече на 24.06.2013г., когато е извършено
последното релевантно изпълнително действие, прекъсващо давността. Следователно
давността за принудителното удовлетворяване на изпълняемото право е изтекла на 24.06.2018г. По изпълнителното дело са извършвани
изпълнителни действия, като напр. запор върху трудово възнаграждение със запорно
съобщение от 02.11.2017г., но същото не следва да бъде зачетено като действие
на принудително изпълнение, прекъсващо давността, доколкото е предприето по
горепосоченото изпълнително дело, но след неговата перемция, настъпила по
силата на закона на 24.06.2015г. С изтичане на срока на давността, вземането се
счита погасено на 24.06.2018г. По
изложените съображения съдът приема, че вземането в размер на исковата обща
сума 919,75лв. по изп. дело 262/2012г по описа на ЧСИ В.Георгиев е погасено по
давност и правото
на принудително изпълнение се е погасило по давност.
Предявеният на
основание чл.439 от ГПК иск за оспорване на изпълнението посредством признаване
за установено несъществуване на вземането за сумата 919,75лв. по изп.дело дело №262/2012г. по описа
на ЧСИ *****, рег.№***, с район на действие ВТОС на твърдяното
основание се явява основателен и следва да бъде уважен.
Ищцата е претендирала
присъждане на разноски и с оглед изхода на спора и разпоредбата на чл.78 ал.1
от ГПК следва да бъдат присъдени разноски в нейна полза за държавна такса в
размер на 50лв. и за адвокатско възнаграждение в размер на 300лв. Възражението
на ответника за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ищеца съдът намира
за неоснователно, доколкото адвокатското възнаграждение на процесуалния
представител на ищеца е в минимален размер съгласно Наредбата за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
Ответникът също е
претендирал присъждане на разноски, но с оглед изхода на спора не следва да
бъдат присъждани разноски в негова полза.
Ръководен от гореизложеното,
съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „К И И БГ“ ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр***********, че А.Ц.Т. с ЕГН **********, с настоящ
адрес ***, НЕ ДЪЛЖИ на „ К И И БГ“ ЕАД,
ЕИК ******* сумите по изпълнително дело №******* по описа на ЧСИ В Г, рег.№***, с район на действие
ВТОС, в общ размер 919,75 лв./деветстотин
и деветнадесет лева и седемдесет и пет стотинки/, поради
погасяване по давност.
ОСЪЖДА „К И И БГ“ ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление гр.**********, да заплати на А.Ц.Т. с ЕГН **********, с настоящ адрес ***, сумата общо 350 лв. /триста
и петдесет лева/, представляваща направени от ищеца разноски в настоящото производство за държавна такса и адвокатско възнаграждение.
Решението може да
бъде обжалвано пред Великотърновски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Препис от
решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: