№ 1993
гр. Пловдив, 15.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Поля П. Сакутова
при участието на секретаря Мария Ив. Колева
като разгледа докладваното от Поля П. Сакутова Административно
наказателно дело № 20215330203937 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от П.И.Д.. от *****, против
Наказателно постановление № 21-1030-000004 от 06.01.2021 г., издадено от
**** към ОД на МВР Пловдив, с което на жалбоподателя за нарушение на
чл.150а, ал.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ на основание чл.177,
ал.1 т.2 от ЗДвП, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на
100 лв. С жалбата се моли наказателното постановление като неправилно и
незаконосъобразно да бъде отменено, като се излагат съображения за това.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, не
изпраща представител. Постъпила е молба, с която се поддържа подадената
жалба по направените в нея оплаквания. Претендират се разноски.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител.
Постъпило е писмено становище, според което наказателното постановление
като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.
Жалбата е допустима – подадена е от лице, което има право на
обжалване, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства поотделно и
в тяхната съвкупност, прие за установено следното от фактическа страна :
На 30.09.2020 г. около 17:00 ч. в гр.Пловдив, по ул. „Пролет“ № 80 бил
установен жалбоподателят да управлява МПС л.а. Ауди А4 АВАНТ, с рег.№
********, собственост на П.Т.К., след като СУМПС № ********* му било
отнето по реда на чл.171, т.1 б. „б“ от Закона за движение по пътищата със
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 20-0438-
1
000041/24.05.2020 г. на ****** 03 РУ при ОД на МВР Пловдив, връчена му на
04.06.2020 г.
Във връзка с установеното управление на водача при наличие на
издадена заповед, въвеждаща временна забрана за управление на МПС, било
издадено обжалваното наказателно постановление.
Така описаната фактическа обстановка съдът установи въз основа на
събраните по делото писмени доказателства – заверено копие на Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка № 20-0438-
000041/24.05.2020г., постановление за прекратяване на наказателното
производство по досъдебно производство 545/2020 г., справка за нарушител
на името на жалбоподателя.
От приложените и приети писмени доказателства към
административнонаказателната преписка, се установява, че на процесната
дата жалбоподателят е управлявал МПС. Това обстоятелство не се оспрова и
от страна на жалбоподателя.
От приложеното заверено копие на Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № 20-0438-000041/24.05.2020 г.,
връчена на жалбоподателя на 04.06.2020 г. , се установява, че СУМПС на
жалбоподателя е било отнето още преди процесната дата до решаване
въпроса за отговорността, но за срок не повече от 18 месеца.
От приложеното към административнонаказателната преписка копие на
постановление за прекратяване на наказателното производство от 04.01.2021
г. по досъдебно производство № 545/2020 г. по описа на 03 РУ при ОД на
МВР Пловдив, се установява, че наказателното производство водено за
престъпление по чл.343б, ал.3 от НК е прекратено на основание чл.24,ал.1 т.1
от НК. В същото постановление е посочено, че е налице срещу
жалбоподателя и издадена Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 20-0438-000041/24.05.2020 г. за което било
обазувано и досъдебно производство №215/2020 г. , също приключило с
постановление за прекратяване на наказателното производство.
Съгласно чл.127 от Конституцията прокуратурата привлича към
наказателна отговорност лицата, извършили престъпление, като при липса на
достатъчно доказателства за това, наказателното производство се прекратява.
Постановлението на прокурора безспорно е акт, който е задължителен
за държавната администрация.
Постановлението на прокурора по чл.243, ал.1 т.1 от НПК обаче не се
ползва със сила на пресъдено нещо.Съществува възможност това
постановление да бъде отменено дори и без да е преминало съдебен контрол -
то може да бъде отменено по реда на чл. 243, ал.10 НПК, от прокурор от по-
горестояща прокуратура в едногодишен срок, налице е и възможност в
извънредни случаи освен в едногодишния срок и след този срок и главният
прокурор да отмени постановлението за прекратяване на наказателното
произовдство.
2
В случая нито постановлението за прекратяване на наказателното
производство по досъдебно производство № 545/2020 г. по описа на 03 РУ
при ОД на МВР Пловдив, нито това за прекратяване на наказателното
производство по досъдебно производство № 215/2020 г. по описа на 05 РУ
при ОД на МВР Пловдив, са били предмет на съдебен контрол.
От друга страна принудителните административни мерки се прилагат за
предотвратяване и преустановяване на административно нарушение. При
издаването им административнонаказващият орган е длъжен да издаде акт, с
който да приложи предвидената в закона принудителна административна
мярка, без да има законова възможност за самостоятелна преценка на факти,
различни от установените в правната норма. Единствено размерът на мярката
се определя от органа в условията на оперативна самостоятелност. Това
означава, че органът е длъжен да издаде заповедта за мярката, независимо
дали ще се реализира или не наказателната отговорност. В случая с оглед
постановлението за прекратяване, наказателната отговорност не е била
реализирана, но заповедта за временно лишаване от управелние на МПС е
останала.
При това положение и при наличие на издадена Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № 20-0438-000041/24.05.2020 г. на
****** 03 РУ при ОД на МВР Пловдив, за жалбоподателя е съществувало
задължение да се съобразява с така издадената заповед, а при несъгласие с
нея и съществуване на основание за отмяната й – отпаднало осонвание
предвид постановлението за прекратяване по досъдебно производство по
досъдебно производство № 215/2020 г.да я обжалва по предвидения за това
ред.
В случая няма данни към датата, за която е издадено обжалваното
наказателно постановление, заповедта за принудителна административна
мярка да е била обжалвана, респ. отменена. Доказателства, опровергаващи
този извод не се представят и от страна на жалбоподателя в хода на
проведеното съдебно следствие.
Към датата, на която жалбоподателят е установен да управлява МПС,
същият е бил с наложена принудителна административна мярка, въвеждаща
временна забрана да управлява МПС.
Жалбоподателят е знаел за съществуване на тази забрана, тъй като му е
била връчена заповедта за налагането на тази мярка. Независимо че в
прокурорското постановление по ДП № 545/2020 г. е посочено, че същата е с
отпаднало основание, това постановление не се ползва със сила на пресъдено
нещо по вече изложените съображения. Отделно от това в процесната заповед
е посочено, че същата има срок - до решаване въпроса за отговорността, но не
повече от 18 месеца. Към настоящия момент крайният срок на действие на
заповедта не е изтекъл. Следователно водачът на МПС е следвало, за да
управлява МПС ,да предприеме съответните действия по обжалване на
издадената заповед, с която временно е бил лишен от това право, което
същият и към настоящия момент не е сторил.
3
С оглед събраните доказателства съдът приема, че жалбоподателят на
процесната дата, за която е издадено обжалваното наказателно
постановление, е управлявал МПС, след като СУМПС временно му е било
отнето по реда на чл.171,т.1 от ЗДвП.
При извършената служебна проверка относно спазване на
процесуалните изисквания за издаване на наказателното постоновление съдът
не констатира допуснати процесуални нарушения – НП е издадено в срока,
предвиден в чл. 34 от ЗАНН, от компетентен орган, като доказатество за това
е приложената Заповед рег. № 8121з-515/14.05.2018 г.
Налице е правилно приложение на материалния закон и на съответната
на нарушението санкционна разпоредба, предвиждаща налагане на
административно наказание от 100 до 300 лв. На жалбоподателя е наложено
административно наказание към минимума, предвиден в закона, като същото
отговаря на изискванията на чл.27 от ЗАНН.
За пълнота следва да се отбележи, че доколкото от една страна
отнемането на СУМПС представлява действие по налагане на приложена със
заповед принудителна административна мярка и е елемент от съдържанието
на приложената мярка, а заповедта, с която е приложена принудителна
административна мярка, не е отменена като незаконосъобразна предвид това
че не е обжалвана, то прилагането на правните последици на заповедта не
може да бъде определено като незаконосъобразна административна дейност.
В този смисъл е и Решение № 12 от 06.01.2021 г. по адм. д. № 2464 / 2020 г.
на XXIII състав на Административен съд – Варна.
По отношение на искането, изложено в жалбата за обявяване
нищожността на издадената заповед за прилагане на административна мярка,
поради характера й на индивдиуален административен акт в производството
по обжалване на наказателното постановление, въпросът за
законосъобразността на принудителната административна мярка стои извън
предмета на доказване, както и не може да доведе до обявяване на нейната
нищожност, а също и до приложение на чл. 28 от ЗАНН.
С оглед изложеното наказателното постановление като правилно и
законосъобразно следва да бъде отменено.
Ето защо съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 21-1030-000004 от
06.01.2021 г., издадено от **** към ОД на МВР Пловдив, с което на П.И.Д..
от ***** за нарушение на чл.150а, ал.1 от Закона за движение по пътищата,
ЕГН ********** на основание чл.177, ал.1 т.2 от Закона за движение по
пътищата е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на Глава ХII от
4
АПК и на основанията по НПК, пред Административен съд - Пловдив в 14-
дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
5