М
О Т И
В И :
Против
подс. Н.К.Н. са повдигнати следните обвинения:
1.За престъпление по чл.194,ал.1 от НК за това, че на
26.11.2017г. в гр.Плевен, отнел чужди движими вещи: 1 бр. мобилен телефон марка
„***“ модел ***,
на стойност 35,00 лв.; 1 бр. СИМ карта за предплатени разговори на „БОБ“ на
стойност 10,00 лв.; 1 бр. мъжки кожен портфейл на стойност 6,00 лв. и парична сума
в размер на 320,00 лв., или чужди движими вещи на обща стойност 371,00 лв. от
владението на собственика В.А.Д. ***, без негово съгласие, с намерение
противозаконно да ги присвои.
2.За престъпление по чл. 249,
ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК за това, че през периода 26.11.2017г. -
27.11.2017г. в гр.Плевен, при условията на продължавано престъпление, използвал
платежен инструмент - дебитна карта №**** издадена от „Б****“ ЕАД, с която от
различни АТМ устройства, находящи се в гр.Плевен, извършил теглене на парични
суми общо в размер на 800 лева, без съгласието на титуляря В.А.Д. ***, като
деянието не съставлява по-тежко престъпление, както следва:
-
На 26.11.2017г. в 20:43 часа, използвал платежен инструмент дебитна карта №****
издадена от „Б****“ ЕАД, с която от ATM устройство
на „Б****“ ЕАД, находящо се на ул.„****“ №39, извършил теглене на парична сума
от 100,00 лв., без съгласието на титуляря-В.А.Д. ***.2017г. в 20:46.часа,
използвал платежен инструмент дебитна карта №**** издадена от „Б****“ ЕАД, с която от ATM устройство
на „Б****“ ЕАД, находящо се на ул.„****“ №39, извършил теглене на парична сума
от 100,00 лв., без съгласието на титуляря-В.А.Д. ***.2017г. в 21:11 часа,
използвал платежен инструмент дебитна карта №**** издадена от „Б****“ ЕАД, с която от ATM устройство
на „Р****“ ЕАД, находящо се на ул.„****“ №2, извършил теглене на парична сума
от 50,00 лв., без съгласието на титуляря-В.А.Д. ***.2017г. в 21:12 часа,
използвал платежен инструмент дебитна карта №**** издадена от „Б****“ ЕАД, с която от ATM устройство
на „Р****“ ЕАД, находящо се на ул.„****“ №2, извършил теглене на парична сума
от 50,00 лв., без съгласието на титуляря-В.А.Д. ***.2017г. в 22:25 часа,
използвал платежен инструмент дебитна карта №**** издадена от „Б****“ ЕАД, с която от ATM устройство
на „О****“ АД, находящо се на ***, извършил теглене на парична сума от 100,00
лв., без съгласието на титуляря-В.А.Д. ***.2017г. в 01:01 часа., използвал
платежен инструмент дебитна карта №**** издадена от „Б****“ ЕАД, с която от ATM устройство
на „О****“ АД, находящо се на ***, извършил теглене на парична сума от 300,00
лв., без съгласието на титуляря-В.А.Д. ***.2017г. в 01:05 часа, използвал
платежен инструмент дебитна карта №**** издадена от „Б****“ ЕАД, с която от ATM устройство
на „Р****“ ЕАД, находящо се на ул.„****“ №2, извършил теглене на парична сума
от 50,00 лв., без съгласието на титуляря-В.А.Д. ***.2017г. в 01:06 часа,
използвал платежен инструмент дебитна карта №**** издадена от „Б****“ ЕАД, с която от ATM устройство
на „Р****“ ЕАД, находящо се на ул.„****“ №2, извършил теглене на парична сума
от 50,00 лв., без съгласието на титуляря-В.А.Д. ***. представителят на ПОП поддържа
обвиненията против подсъдимия.
Пострадалият
В.А.Д. е предявил против подсъдимия граждански иск за обезщетяване на
причинените от престъпленията, в които е обвинен подсъдимия, вреди. В хода на
пренията същият поддържа иска и моли да бъде уважен.
Подсъдимият
Н. разбира в какво се състоят повдигнатите против него обвинения, признава се
за виновен и се съгласява делото да се разгледа по реда на гл.ХХVІІ от част V
на НПК. Заявява, че признава изцяло фактите изложени в обстоятелствената част
на обвинителния акт и е съгласен да не се събират доказателства за тези факти.
Съдът, като
прецени доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено следното от фактическа страна:
Подс. Н.Н. се познавал и поддържал приятелски
отношения с гр.ищец В.А.Д., който често му гостувал и оставал да преспи в дома
му. И двамата злоупотребявали с алкохол.
През м.ноември 2017г., за период от около 10 дни, В.Д.
се преместил да живее в жилището на Н.Н.,***. На 26.11.2017г. гр.ищец Д. се
обадил от мобилния си телефон на подс.Н. и го поканил заедно да отидат на гости
на техния общ познат А.М.. След като употребили значително количество алкохол
при това гостуване, двамата напуснали дома на М. около 16:30 часа. По-късно се
прибрали в жилището на подс.Н.. Под влияние на значителното количество
алкохол, което употребил, гр.ищец Д.
заспал. Тогава подсъдимият извадил от дрехите му портфейл, в който установил,
че има 1 бр. дебитна карта с №**** от „Б****“ ЕАД – издадена на името на Д.,
както и бележка със записан ПИН код на самата карта. Н. решил да използва тази
дебитна карта, за да се снабди с парични средства, като отнел от заспалият Д.
още 1 бр. мъжки кожен портфейл и намиращите се в него 1 бр. мобилен телефон
марка „***“ модел ***, 1 бр. предплатена СИМ карта на „БОБ“ и парична сума в размер
на 320 лева. След като взел всичките тези вещи, подс.Н. напуснал жилището.
На 26.11.2017г. в 20.43 часа подс.Н. използвал
дебитната карта на пострадалия и от АТМ
устройство, собственост на Банка „***” ЕАД, находящо се в гр.Плевен на ул. „****”
№39, изтеглил парична сума в размер на 100 лева от банковата сметка на гр.ищец В.Д.,
без негово знание и съгласие. Установил, че в сметката има значителна сума
пари. Ядосал се, тъй като неговия познат многократно изтъквал, че не разполага
с парични средства и за това оставал да нощува в жилището на обвиняемия и да се
храни.
Веднага
след това в 20:46 часа от същото АТМ устройство, обвиняемият извършил теглене
на сума от 100 лева от банковата сметка на гр.ищец В.Д., без негово знание и
съгласие.
В 21:11
часа на същия ден, в гр.Плевен на ул. „****“ №2, подс. Н. използвал дебитната
карта собственост на Д. и без негово знание и съгласие, от АТМ устройство на „Р****“
ЕАД, изтеглил сумата от 50 лева, без знанието и съгласието на титуляря на
сметката.
В 21:12
часа отново от същият банкомат, подс.Н. изтеглил сумата от 50 лева без
съгласието на титуляря – гр.ищец Д..
На
26.11.2017г. в 22:25 часа на ***, от АТМ устройство собственост на „***“ АД,
използвал дебитната карта на гр.ищец и без негово знание и съгласие, изтеглил
сумата от 100 лева.
След
около два часа в 01:01 часа отново от същото АТМ-устройство, подс.Н. изтеглил
сумата от 300 лева без съгласието на титуляря.
На
27.11.2017г. в 01:05 часа от банкомат,собственост на „Р****“ ЕАД, находящ се на ул. „****“ №2, използвайки
същия платежен инструмент – дебитната карта на гр.ищец Д., подс.Н. изтеглил
сумата от 50 лева и в 01:06 часа по същия начин изтеглил отново сума от 50
лева.
Така
получените парични средства общо в размер на 800 лева, подс.Н. използвал за
свои лични нужди, като си закупил дрехи,
обувки и почерпил свои близки познати.
На
27.11.2018г. гр.ищец Д., след като се събудил, установил, че му липсва
портфейла и намиращите се в него вещи, поради което напуснал жилището на подсъдимия
и около 11:00 часа поискал в клон на „Б****“ ЕАД да бъде блокирана дебитната му
карта и тогава установил, че с нея са извършвани транзакции – теглене на
парични суми.
За тези
обстоятелства пострадалият подал жалба във Второ РУ-Плевен.
В хода на
досъдебното производство е назначена съдебно-оценителна експертиза, от
заключението на която и видно, че пазарната стойност на 1 бр. мобилен телефон
марка „***“ модел *** е 35 лева; 1 бр. СИМ карта „БОБ“ е със стойност 10 лева; мъжки
кожен портфейл е със стойност 6.00 лева.
По делото
са приложени извлечения разпечатки от дневното движение по банковата сметка с
титуляр В.А.Д. за периода 20.11.2017г. – 30.11.2017г. предоставени от „Б****“
ЕАД.
В хода на
проведеното разследване, подсъдимият възстановил частично щетите на пострадалия
в размер на 60 лева.
Горната фактическа обстановка се
установява от самопризнанието на подсъдимия, направено в производството по
чл.370 и сл.от НПК, което се подкрепя от останалите събрани в хода на досъдебното
производство доказателства и се ползва от съда при постановяване на присъдата
без да се събират доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част
на обвинителния акт, в съответствие с разпоредбата на чл.372 ал.4 от НПК.
При така
установената фактическа обстановка съдът приема за установено от правна
страна,че с деянието си подсъдимия е осъществил от обективна и субективна
страна състава следните престъпления:
- престъпление по чл.194,ал.1 от НК,
като на 26.11.2017г. в гр.Плевен, отнел чужди движими вещи: 1 бр. мобилен
телефон марка „***“ модел ***,
на стойност 35,00 лв.; 1 бр. СИМ карта за предплатени разговори на „БОБ“ на
стойност 10,00 лв.; 1 бр. мъжки кожен портфейл на стойност 6,00 лв. и парична сума
в размер на 320,00 лв., или чужди движими вещи на обща стойност 371,00 лв. от
владението на собственика В.А.Д. ***, без негово съгласие, с намерение
противозаконно да ги присвои.
- престъпление по чл. 249, ал. 1 във вр. с чл. 26,
ал. 1 от НК, като през периода 26.11.2017г. - 27.11.2017г. в гр.Плевен, при
условията на продължавано престъпление, използвал платежен инструмент - дебитна
карта №**** издадена от „Б****“ ЕАД, с която от различни АТМ устройства,
находящи се в гр.Плевен, извършил теглене на парични суми общо в размер на 800
лева, без съгласието на титуляря В.А.Д. ***, като деянието не съставлява
по-тежко престъпление, както следва:
- На 26.11.2017г. в 20:43 часа,
използвал платежен инструмент дебитна карта №**** издадена от „Б****“ ЕАД, с която от ATM устройство
на „Б****“ ЕАД, находящо се на ул.„****“ №39, извършил теглене на парична сума
от 100,00 лв., без съгласието на титуляря-В.А.Д. ***.2017г. в 20:46.часа,
използвал платежен инструмент дебитна карта №**** издадена от „Б****“ ЕАД, с която от ATM устройство
на „Б****“ ЕАД, находящо се на ул.„****“ №39, извършил теглене на парична сума
от 100,00 лв., без съгласието на титуляря-В.А.Д. ***.2017г. в 21:11 часа,
използвал платежен инструмент дебитна карта №**** издадена от „Б****“ ЕАД, с която от ATM устройство
на „Р****“ ЕАД, находящо се на ул.„****“ №2, извършил теглене на парична сума
от 50,00 лв., без съгласието на титуляря-В.А.Д. ***.2017г. в 21:12 часа,
използвал платежен инструмент дебитна карта №**** издадена от „Б****“ ЕАД, с която от ATM устройство
на „Р****“ ЕАД, находящо се на ул.„****“ №2, извършил теглене на парична сума
от 50,00 лв., без съгласието на титуляря-В.А.Д. ***.2017г. в 22:25 часа,
използвал платежен инструмент дебитна карта №**** издадена от „Б****“ ЕАД, с която от ATM устройство
на „О****“ АД, находящо се на ***, извършил теглене на парична сума от 100,00
лв., без съгласието на титуляря-В.А.Д. ***.2017г. в 01:01 часа., използвал
платежен инструмент дебитна карта №**** издадена от „Б****“ ЕАД, с която от ATM устройство
на „О****“ АД, находящо се на ***, извършил теглене на парична сума от 300,00
лв., без съгласието на титуляря-В.А.Д. ***.2017г. в 01:05 часа, използвал
платежен инструмент дебитна карта №**** издадена от „Б****“ ЕАД, с която от ATM устройство
на „Р****“ ЕАД, находящо се на ул.„****“ №2, извършил теглене на парична сума
от 50,00 лв., без съгласието на титуляря-В.А.Д. ***.2017г. в 01:06 часа,
използвал платежен инструмент дебитна карта №**** издадена от „Б****“ ЕАД, с която от ATM устройство
на „Р****“ ЕАД, находящо се на ул.„****“ №2, извършил теглене на парична сума
от 50,00 лв., без съгласието на титуляря-В.А.Д. ***,.
И двете престъпления са извършени
при пряк умисъл-извършителят е съзнавал общественоопасния им характер, предвиждал
е техните общественоопасни последици и е искал настъпването им.
Причина за
извършването на престъпленията е незачитането от подсъдимия на установения в страната
правов ред, намерението му да се облагодетелства по неправомерен начин и пренебрежението
към правата на останалите членове на обществото.
При
определяне на наказанието което следва да бъде наложено на подсъдимия за всяко
от извършените от него деяниея съдът съобрази разпоредбата на чл.373 ал.2 от НПК,която изрично предвижда,че в случаите когато съдът постановява осъдителна
присъда, трябва да определи наказанието при условията на чл.58а от НК.
При
определяне на наказанието за престъплението по чл.194, ал.1 от НК съдът взе
предвид като отегчаващи и смекчаващи отговорността на подсъдимия следните
обстоятелства:
Отегчаващи
отговорността на подсъдимия обстоятелства са осъжданията му за престъпления
против собствеността. Вярно е, че за първото от тях деецът е реабилитиран по
право, а второто е постатовено след
извършване на деянията предмет на настоящето производство, за деяние
предхождащо последните, но тези факти от живота на извършителя илюстрират
склонността му да пренебрегва обществените правила и норми и навика да си
набавя средства за сметка на правата на останалите членове на обществото. Аргумент
в горния смисъл е и обстоятелството, че престъпленията заради които е
образувано и се провежда това наказателно производство са извършени в кратък
период от време.
Като смекчаващо отговорността на
извършителя обстоятелство следва да се има предвид сравнително ниската стойност
на вещите, предмет на престъплението. Доброто му процесуално
поведение и съдействието за разкриване на обективната истина не могат да се
ценят като смекчаващи отговорността обстоятелства в това производство, защото
за тях извършителят е облагодетелстван по силата на закона.
В този
ред на мисли съдът не споделя изразеното от защитника на подсъдимия мнение, че
в конкретния случай следва да намери приложение разпоредбата на чл.55 от НК. Не
са налице многобройни смекчаващи отговорността на извършителя обстоятелства, нито
такова което да се квалифицира като изключително.
При
съобразяване на гореизложените отегчаващи и смекчаващи отговорността на
подсъдимия обстоятелства съдът намира, че най-вече заради ниската стойност на
предмета на престъплението по чл.194,ал.1 от НК наказанието, което трябва да
бъде наложено на дееца следва да се определи към минимума предвиден от закона. В
този ред на мисли съдът намира, че наказание
“Лишаване от свобода” за срок една година, което при условишята на чл.58а,ал.1
от НК да бъде намалено с една трета, т.е. на осем месеца е морално и законово оправдано.
При определяне на наказанието за престъплението
по чл. 249, ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК съдът взе предвид като отегчаващи и смекчаващи
отговорността на подсъдимия следните обстоятелства:
И в този
случай съдът намира, че отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства са
осъжданията му за престъпления против собствеността. Безспорно за първото от
тях деецът е реабилитиран по право, а
второто е постатовено след извършване на деянията предмет на настоящето
производство, за деяние предхождащо последните, но тези факти от живота на
извършителя илюстрират склонността му да пренебрегва обществените правила и
норми и навика да си набавя средства за сметка на правата на останалите членове
на обществото. Аргумент в горния смисъл е не само обстоятелството, че
престъпленията, заради които е образувано и се провежда това наказателно
производство, са извършени в кратък период от време, но и това че деянието по
чл.249, ал.1 от НК е извършено при условията на продължавано престъпление,
което е индиция за упоритост при постигане на целения резултат.
Като смекчаващо отговорността на
извършителя обстоятелство следва да се има предвид сравнително ниската стойност
на придобитата в резултат от престъплението по чл. 249, ал. 1 във вр. с чл. 26,
ал. 1 от НК сума. Доброто му процесуално поведение и съдействието за
разкриване на обективната истина не могат да се ценят като смекчаващи
отговорността обстоятелства в това производство, защото за тях извършителят е
облагодетелстван по силата на закона.
В този
ред на мисли съдът не споделя изразеното от защитника на подсъдимия мнение, че
в конкретния случай следва да намери приложение разпоредбата на чл.55 от НК. Не
са налице многобройни смекчаващи отговорността на извършителя обстоятелства,
нито такова което да се квалифицира като изключително.
При
съобразяване на гореизложените отегчаващи и смекчаващи отговорността на
подсъдимия обстоятелства съдът намира, че най-вече заради ниската стойност на
предмета на престъплението по чл. 249, ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК
наказанието, което трябва да бъде наложено на дееца следва да се определи към
минимума предвиден от закона. В този ред на мисли съдът намира, че наказание “Лишаване от свобода” за срок две
години, което при условишята на чл.58а,ал.1 от НК да бъде намалено с една
трета, т.е. на една година и четири месеца е морално и законово оправдано.
Освен
това за престъплението по чл. 249, ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК
законът предвижда кумулативно и наказание глоба. Според настоящата инстанция
предвид изложените по-горе отегчаващи и смекчаващи отговорността на дееца
обстоятелства справедливият размер на това наказание следва да е идентичен със
стойността на предмета на престъплението, т.е. 800 лв.
Тъй
като подсъдимият е извършил престъпленията предмет на настоящето производство
преди да е имало влязла в сила присъда за което и да е от тях на осн.чл.23 ал.1
от НК следва да бъдат кумулирани определените с присъдата наказания и на
подсъдимия да се наложи най-тежкото от тях,а именно една година и четири месеца
лишаване от свобода.
Според
настоящата инстанция за постигане целите на наказанието и най-вече за поправяне
на осъдения не е необходимо той да изтърпи наложеното най-тежко наказание
ефективно. Факт е, че е изминал сравнително дълъг период от време между първото
извършено от него престъпление /за което е реабилитиран по право/, тези предмет
на настоящето производство и това, заради което е осъден на НОХД № 14/18г. на
ПРС. От друга страна, след като е бил разкрит деецът е възстановил макар и
нищожна част от вредите на пострадалия. В този ред на мисли съдът счита, че
следва да направи компромис и да прояви снизхождение към подсъдимия като му
даде възможност да коригира поведението си. Ето защо изпълнението на
наказанието лишаване от свобода следва да бъде отложено при условията на
чл.66,ал.1 от НК с тригодишен изитателен срок, считано от влизане на присъдата
в сила.
На
осн.чл.23,ал.3 от НК към наложеното най-тежко наказание една година и четири
месеца лишаване от свобода, трябва да се присъедини и наказанието глоба в
размер 800 лв.
Що се
отнася до предявения от гр.шщец против подсъдимия иск с правно основание чл.45
от ЗЗД настоящата инстанция намира същия за основателен. Налице са всички
елементи за ангажиране на гражданската отговорност на подсъдимия-деяние, което
е противоправно, вреди, настъпили като резултат от него и вина на делинквента. За
да прецени размера на претенцията съдът съобрази безспорния между страните и
установения от доказателствата факт, че общия размер на вредите причинени на
пострадалия като резултат от двете престъпления е 1 171 лв., като в хода
на досъдебното производство извършитгелят е възстановил на пострадалия сумата
60 лв. В този смисъл предявеният иск следва да бъде уважен за сумата 1 111
лв.
При този
изход на процеса и на основание чл.189 ал.3 от НПК подсъдимият следва да бъде
осъден да
заплати
деловодни
разноски, както следва:
- по сметка на ОД НА МВР
ГР. ПЛЕВЕН - 58,65 лв.;
- на Национално бюро за правна
помощ – сумата 750,00 лв., представляваща възнаграждение за служебен защитник;
- по сметка на ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН – сумата 20,00 лв. – възнаграждение
за вещо лице и сумата 50,00 лв. – държавна такса върху уважения размер на
гражданския иск.
По изложените съображения съдът
постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: