№ 260068
гр. Дулово, 23.12.2021 г.
Районен съд - Дулово, гражданско отделение в
открито съдебно заседание, проведено на седемнадесети юни две хиляди двадесет и
първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Емил Николаев
при участието на
секретаря РОСИЦА РАДЕВА, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 71 по
описа за 2018 година на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба с
правно основание чл. 124, ал.1 от ГПК,
чл. 108 от ЗС, чл.79, ал.1, предл. „първо“ от ЗЗД,
във вр. с чл. 228, предл. „второ“
и чл. 232, ал.2, предл. „първо“ от ЗЗД, подадена от „****“
ЕООД, с ЕИК ****, със седалище и адрес
на управление: обл. Силистра, общ. Дулово, с. С., ул.
„Ц.“, № 61, против „***” ЕАД, с ЕИК ***,
седалище и адрес на управление: гр. София, обл. София
(столица), общ. Столична, район „***“, ул. „***“, № 1, с която се иска от съда
да постанови решение, с което:
1. Да признае за
установено по отношение на „***“ ЕАД, с ЕИК ***, че помещение с площ от 12 кв.
м, находящо се в северозападния край на третия етаж,
вдясно след стълбището на сградата — ресторант и сладкарница (бивше общежитие №
2), **** по регулацията на с. С., общ. Дулово, обл. Силистра, е собственост на „****“ ЕООД, с ЕИК ****.
2. Да осъди
ответника „***“ ЕАД да предаде на „****“ ЕООД държането на помещение с площ от
12 кв. м, находящо се в северозападния край на третия
етаж, вдясно след стълбището на сградата - ресторант и сладкарница (бивше
общежитие № 2), ***по регулацията на с. С., общ. Дулово, обл.
Силистра.
3. Да осъди
ответника „***“ ЕАД да заплати на „Бони- агро-2010“ ЕООД сума в размер на левовата
равностойност на 240 евро по курса на БНБ в деня на плащането, представляваща
дължима наемна цена за периода от 12.05.2017 г. до 12.08.2017 г. по договор за
наем на помещение с площ от 12 кв. м., находящо се в
северозападния край на третия етаж, вдясно след стълбището на сградата -
ресторант и сладкарница (бивше общежитие № 2), ***по регулацията на с. С., общ.
Дулово, обл. Силистра, ведно със законната лихва от
деня на постъпване на исковата молба в съда до окончателно изплащане на сумата.
Производството
по осъдителния иск е прекратено в съдебно заседание на 08.04.2021 г., поради
оттеглянето му от ищеца.
В срока за отговор
на исковата молба ответникът „***“ ЕАД е депозирал писмен отговор, с който
оспорва предявените искове, както по основание, така и по размер.
Не оспорва, че
между него и В.С.П. и П.С.П. на
01.10.2005 г. е сключен договор за наем на процесния
имот срещу наемна цена в размер на 80 евро, която съгласно чл. 6 от договора,
се заплащала авансово за всяко тримесечие.
Заявява, че като наемател е изпълнявал надлежно
задълженията си и е заплащал наемната цена по договора в уговорените срокове и
размер, за което прилага и четири броя платежни нареждания.
Оспорва
твърдението на ищеца, че договорът за наем е прекратен, тъй като не е
уведомяван за настъпилата промяна в собствеността, нито от наемодателите - страни
по договора - Петрушеви, нито от новия собственик на
имота – „Бони Агро”. Според действащия договор, чл.
16, ал. 2, наемодателят е бил длъжен да уведоми *** за прехвърляне на
собствеността. Твърдяното уведомление от страна на ***” ЕООД не е достигало до
ответника, тъй като лицето *** не е представител на дружеството-ответник, нито
е натоварен да приема кореспонденцията на дружеството.
Поради това
смята, че е владял имота на валидно основание, а именно – договор за наем от
01.10.2005 г.
Моли, съдът да
постанови решение, с което да отхвърли предявените искове като неоснователни и
недоказани, като му присъди направените разноски за юрисконсултско
възнаграждение. Представя писмени доказателства.
В хода на
производството са конституирани като
трети лица-помагачи В.С.П. и П.С.П..
Ответникът „***”
ЕАД е предявил обратен иск срещу конституираните като трети лица-помагачи П. и В.
П.с правно основание чл. 79, ал.1 от ЗЗД. Иска от съда в случай, че уважи
предявеният срещу него от „***” ЕООД осъдителен иск, да осъди П. и В. П.да
заплатят солидарно на „***” сумата в размер на 240 евро, наемната цена по
договора за наем за периода 12.05.2017 г.-12.08.2017 г., ведно с обезщетението
за забава и направените деловодни разходи - обезщетение за причинени вреди от
неизпълнение по договор за наем от 01.10.2005 г. Представя писмени
доказателства.
По делото е
депозиран писмен отговор на обратната искова молба от третите лица-помагачи П.
и В. Петрушеви, с който изразяват становище за
допустимост на предявеният иск, но за неоснователност на същия. Излагат
подробни съображения. Оспорват всички твърдения на ищеца с изключение на това, че е имало сключен договор за наем с
ответника по главния иск и ищец по обратния иск, както и че процесното
помещение, предмет на договора за наем, е собственост на ищеца по главния иск
по силата на покупко-продажба. Считат, че наемателят по Договор за наем от
01.10.2005 г. не е претърпял вреди, които да обуславят заплащане на обезщетение
по чл. 16. ал. 3 от същото споразумение. Правят възражения.
Молят, съдът да
постанови решение, с което да отхвърли
като неоснователен предявения срещу тях обратен иск. Не представят
писмени доказателства и не правят доказателствени
искания. Не изразяват становище по представените писмени доказателства и по
направените доказателствени искания.
В исковата молба
ищецът твърди, че по силата на Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим
имот ***, с рег. № 1780, дело № 343/12.05.2017 г. по описа
на нотариус К. К.с рег. № 351 на НК на РБ, с район на действие – Районен съд –
Дулово, е станал собственик на помещение с площ от 12 кв. м, находящо се в северозападния край на третия етаж, вдясно
след стълбището на сградата — ресторант и сладкарница (бивше общежитие № 2), ***по
регулацията на с. С., общ. Дулово, обл. Силистра,
което според ищеца се държи без правно основание от ответника, който по силата
на Договор за наем от 01.10.2005 г., сключен с третите лица - помагачи В. и П. П.е
монтирал свое оборудване и съоръжение във връзка с дейността, която упражнява.
Твърди още, че
договорът за наем, по който „***“ ЕАД е наемател, е прекратен на основание чл.
238, изр. първо ЗЗД, във връзка с чл. 237, ал. 2, изр. второ ЗЗД - писмо,
получено от ответника на 06.07.2017 г., което се установявавало
с обратна разписка от „***“ ЕООД - ТП на „***“.
Считат, че за
него е налице правен интерес от водене на настоящото производство, тъй като с противоправните си действия ответникът е лишил ищеца от
възможността да ползва и да се разпорежда със собственото си помещение, което е
предмет на настоящото гражданско дело.
По делото от
ответника е депозиран в срок отговор на исковата молба, с който се оспорва
исковата молба.
Ищецът, редовно
призован, не изпраща законен представител, представлява се в съдебно заседание
от процесуален представител в лицето на адв. В.Х. ***,
който заявява, че поддържа исковата молба и моли да бъде уважена исковата
претенция.
Ответникът,
редовно призован, не изпраща законен представител, представлява се от юриск. Я.З., който оспорва предявения иск като
неоснователен и моли да бъде отхвърлен.
Третите лица
–помагачи – редовно призовани, не се явяват и не се представляват в съдебно
заседание.
Ищецът и
ответникът са депозирали писмени защити по делото, в които са изложили
съображения по основателността и допустимостта на исковата претенция.
След съвкупна преценка на доказателствата по
делото, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявеният иск
е допустим. Допустимостта на иска се преценява от гледна точка на процесуалната
легитимация. За да се легитимира като надлежен ищец по иск с правно основание
чл. 108 от ЗС, достатъчно е само неговото твърдение, че е собственик на процесния имот. А невладеещият имота собственик винаги има
правен интерес от предявяване на този иск, който се изразява в това, че
посредством провеждането му той ще си възстанови отнетото правомощие да владее
собствения си имот. В този смисъл е и задължителната практика на ВКС /Определение
№ 113 от 22.06.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1300/2018 г., I г. о., ГК/,
съгласно която „Искът с правно основание чл. 108 ЗС е осъдителен по своя
характер. Ищците по осъдителни искове винаги имат правен интерес от
предявяването им. Той се изразява в необходимостта да им бъде присъдена една
дължима престация или вещ /движима или недвижима/.
Дори и когато от твърденията в обстоятелствената част на исковата молба е
видно, че ищецът не е собственик на претендирания
имот, искът по чл. 108 ЗС е допустим. Доколко ищецът е собственик на имота на претендираното от него основание, е въпрос относим към основателността, а не към допустимостта на
иска”.
За да бъде
уважен иск по чл. 108 ЗС, следва да са налице три кумулативни предпоставки -
ищецът да притежава право на собственост върху имота, предмет на иска; имотът
да се намира във владение или държане на ответника; ответникът да владее или
държи имота без основание. В тежест на ищеца е да докаже наличието на първите
два елемента от фактическия състав на чл. 108 ЗС, а ответникът следва да доказва основанието,
на което владее или държи.
От представените
по делото писмени доказателства се установяват следните обстоятелства: С
Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 186, том II, с рег. № 1780, дело №
343/12.05.2017 г. по описа на нотариус К. *, с рег. № 351 на НК на РБ, с район на
действие – Районен съд – Дулово, ищецът „***“ е станал собственик на недвижим имот, от който имот е част
процесното помещение с площ от 12 кв. м., находящо се в северозападния край на третия етаж, вдясно
след стълбището на сградата — ресторант и сладкарница (бивше общежитие № 2), ***по
регулацията на с. С., общ. Дулово, обл. Силистра.
С Договор за
наем от 01.10.2005 г., сключен между
ответника „***“ ЕАД и третите лица - помагачи В. и П. Петрушеви,
ответникът е монтирал в процесното помещение свое оборудване и съоръжение във
връзка с дейността, която упражнява, срещу месечната наемна цена - левовата
равностойност на 80 евро по курса на БНБ в деня на плащането, съгласно чл. 5,
ал. 1 от договора.
Въз основа на
изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът
достигна до следните правни изводи:
Правна
регламентация и защита на правото на всеки собственик да иска собствената си
вещ от всяко трето лице, което я владее или държи без основание, законодателят
е уредил изрично в чл. 108 от ЗС.
Съдът е
разпределил доказателствената тежест, като е указал
на страните какво следва да докажат в настоящия процес.
От друга страна
в тежест на ответника бе да установи, че държи вещта на годно правно основание.
По отношение на
първите две предпоставки по чл. 108 от ЗС: ищецът да притежава право на
собственост върху имота, предмет на иска, имотът да се намира във владение или
държане на ответника, съдът намира следното:
Ищецът се
легитимира като собственик на процесното помещение на
основание Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 186, том II, с рег. № 1780, дело №
343/12.05.2017г. по описа на нотариус К. К.с рег. № 351 на НК на РБ, с район на
действие – Районен съд – Дулово.
Правото на
собственост не се оспорва от ответника, а и не бяха събрани доказателства в
тази насока. Напротив, в хода на производството от събраните по делото гласни
доказателства чрез разпита на свидетеля Н. Панагонов
/ старши-инженер в дружеството-ответник/, се установява, че в началото на 2018 година
са направили опит с негов колега да влязат да влязат в помещението, където е
разположено съоръжението на „***”, но законният представител на ищеца
е отказал да им осигури достъп, като в телефонен разговор същият им
заявил, че има дело и няма да ги пусне да влязат в сградата. Установи се още, че преди са
имали ключ за входната врата, но патронът е сменен и не са могли да влязат, за
да проверят защо съоръжението е отказало да работи.
Показанията на
свидетеля не са оборени от ищеца.
От разпита на
водените от ищеца свидетели – ***и ***не бяха доказани твърденията на ищеца, че
ответникът е оспорил правото му на собственост и че същият владее и държи процесното помещение без правно основание.
Ответникът
твърди, че е държал процесното
помещение на годно правно основание - Договор за наем от 01.10.2005 г. и е
заплащал редовно дължимия наем. Това държане е продължило до началото на 2018 г.,
когато ищецът е прекратил достъпа на ответника до наетото помещение, като е
сменил патрона на входната врата на сградата, като с това е препятствал
ответника да изпълни своите задължения да поддържа технически изправно
монтирано в помещението съоръжение, за да могат неговите абонати да получат
качествена услуга, за която си плащат.
Ищецът твърди,
че е уведомил с писмо ответника, че сключеният договор за наем от 01.10.2005 г.
е прекратен и това уведомление е достигнало до него на 06.07.2017 г.
От представена
по делото обратна разписка /лист 21 от делото/ става ясно, че писмото е
адресирано до лицето ***, но е получено от лицето ***.
Ответникът в
писмения си отговор и в хода на производството твърди, че тези две лица не са
негови представители или служители и не са натоварени да получават
кореспонденция на дружеството.
По делото не
бяха представени доказателства от страна на ищеца, че лицата *** и *** са
служители на дружеството-ответник и че са натоварени, респективно упълномощени,
да получават кореспонденцията му.
Не бе безспорно
доказано, че преди завеждане на настоящото дело ответникът е знаел, че
договорът за наем, сключен с него, е прекратен едностранно от ищеца.
В рамките на
настоящото производство бе установено по безспорен начин, че правото на
собственост на ищеца никога не е оспорвано от ответника, че ищецът упражнява фактическа власт върху процесното помещение, както и че същото не се намира във
владение или държане на ответника, тъй като той е в обективна невъзможност да
го стори по вина на ищеца, който е сменил патрона на входната врата на сградата,
в която се намира, като с това си действие е отрязал достъпа на ответника и
същият не може да влиза в нея.
Безспорно е
между страните, че ищецът е собственик на процесното
помещение, поради което и съобразно ТР 4/2014г. ОСГК на ВКС, съдът следва да се
произнесе с отделен установителен диспозитив
като признае ищецът за собственик на същото.
По делото обаче
не се констатира, че ответникът владее имота, като не се установи да извършва,
каквито и да е действия в него, поради което искането за предаване на
владението се явява неоснователно.
С оглед
изложеното и въз основа на събраните по делото доказателства, съдът намира, че
не са налице две от трите кумулативно предвидени предпоставки на иска с правно
основание чл.108 ЗС - упражнявана от
страна на ответника фактическа власт – владение върху помещението – собственост
на ищеца и липса на основание за
осъществяваното от последния владение върху имота, поради което предявеният от
„***ревандикационен иск за осъждане на ответника да
му предаде владението се явява неоснователен, недоказан и като такъв следва да
бъде отхвърлен.
По отношение на
предявения от „***” срещу В.С.П. и П.С.П. обратен осъдителен с правно основание
чл. 79, ал.1 от ЗЗД, съдът намира, че същият не подлежи на уважаване, тъй като
ищецът по него е поискал уважаване в случай, че бъде уважен предявеният срещу
него от „*** осъдителен иск със същото правно основание.
Производството
по осъдителния иск на *** е прекратено в
съдебно заседание на 08.04.2021 г. поради оттеглянето му, поради което
предявеният осъдителен иск на „***” следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
Такива се
претендират от ищеца и ответника. Представен е и списък по чл. 80 от ГПК.
Предвид изхода на делото ищецът следва да
бъде осъден да заплати на ответника направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя в
размер на 300.00 лева.
Заплатената от
ответника държавна такса от 25.00 лв., дължима по предявения от него обратен
иск не подлежи на присъждане, поради отхвърляне на същия.
Водим от
горното, съдът
Р Е Ш И:
Признава за
установено по отношение на „***” ЕАД, с ЕИК ***, седалище и адрес на
управление: гр. София, обл. София (столица), общ.
Столична, район „***“, ул. „***“, № 1, че „****“ ЕООД, с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: с. С.,
ул. „Ц.“, № 61, общ. Дулово, обл. Силистра, е
собственик на помещение с площ от 12 кв. м, находящо
се в северозападния край на третия етаж, вдясно след стълбището на сградата —
ресторант и сладкарница (бивше общежитие № 2), кв. 13, парцел 4-133, по
регулацията на с. С., общ. Дулово, обл. Силистра, и
отхвърля иска за осъждане на ответника да предаде на ищеца владението върху
гореописаното помещение, като
неоснователен и недоказан.
ОТХВЪРЛЯ като
неоснователен предявения от „***” ЕАД, с ЕИК ***, седалище и адрес на
управление: гр. София, обл. София (столица), общ.
Столична, район „***“, ул. „***“, № 1, обратен иск с правно основание чл. 79,
ал.1 от ЗЗД, да бъдат осъдени В.С.П., с
ЕГН **********, и П.С.П., с ЕГН **********,
да му заплатят солидарно сума в
размер на 240 евро, представляваща наемната цена по договора за наем от
01.10.2005 г., за периода 12.05.2017 г. - 12.08.2017 г., ведно с обезщетение за
забава.
ОСЪЖДА „****“ ЕООД, с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: с. С.,
ул. „Ц.“, № 61, общ. Дулово, обл. Силистра, да заплати
на „***” ЕАД, с ЕИК ***, седалище и адрес на управление: гр. София, обл. София (столица), общ. Столична, район „***“, ул. „***“,
№ 1, сумата от 300 /триста/ лева – разноски по делото за юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи
на обжалване пред Силистренски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
Решението е постановено при участието на
третите лица – помагачи В.С.П. и П.С.П., двамата с адрес: ***.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: