Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 07.11.2022 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Софийски градски съд, Гражданско отделение, IV-г с-в, в
публичното заседание на първи март през
2022 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА АЛЕКСАНДРОВА
ЧЛЕНОВЕ: НЕЛИ
МАРИНОВА
мл.с. ГОСПОДИН ТОНЕВ
при секретаря В.Иванова, като
разгледа докладваното от съдия Александрова гр.д.№ 2407 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл.258-273 ГПК.
С решение № ********* от 14.01.2021 г. СРС, 151 с-в, по
гр.д.№ 14432/2019 г. е отхвърлил предявените от „Т.С.“ ЕАД срещу С.С.К. искове
с правно основание чл.422 вр. чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр.
чл.150, ал.1 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД за установяване правото на вземане на ищеца
от ответника за сумата 443,66 лв.-главница, представляваща стойност на
незаплатена топлинна енергия, доставена за периода от м.05.2014 г. до м.12.2014
г. в топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр.София, жк „**********, аб.№ ******
и сумата от 163,17 лв.-законна лихва за забава върху главницата за периода
15.10.2015 г.-20.02.2018 г., за които суми в производството по ч.гр.д.№
13076/2018 г. по описа на СРС, 151 с-в е издадена заповед за изпълнение, като
погасени по давност.Решението е постановено при участието на „М.Е.“ ООД като
трето лице помагач на ищеца.
Срещу решението е постъпила въззивна жалба от ищеца-„Т.С.”
ЕАД.Въззивникът твърди, че решението на СРС е неправилно и постановено в нарушение
на материалния закон, тъй като първоинстанционният съд неправилно е приел, че дължимите
суми са погасени по давност.Позовава се на чл.33, ал.2 от Общите условия /ОУ/ за
продажба на топлинна енергия за битови нужди на потребители в гр.София в сила
от 2014 г., съгласно които след отчитане на средствата за дялово разпределение
и изготвяне на изравнителни сметки, продавачът издава за отчетния период
кредитни известия на стойността на месечните фактури и една обща фактура за
потребено количество топлинна енергия за отчетния период.Клиентите не заплащат
обезщетение за забава съгласно чл.33, ал.4 от ОУ до изравняване на отчетния
период, като едва след това се начислява обезщетение за забавено плащане в
размер на законната лихва върху общата фактура.Въззивникът твърди, че
задълженията за общата фактура от 31.08.2015 г. обхващат периода м.05.2014
г.-м.12.2014 г. и стават изискуеми едва на 15.09.2014 г., като от този момент
следва да тече давностният срок.Моли съда да отмени решението и да уважи исковете.Претендира
разноски.
Ответникът по въззивната жалба- С.С.К. чрез особения си
представител оспорва същата.Изразява становище, че обжалваното решение е
правилно и законосъобразно.Поддържа, че с исковата молба ищецът сочи като
основание за претенцията си списък с фактури и претендира плащане в 30-дневен
срок след изтичане на периода, за който е доставена енергията съгласно
приложимите Общи условия, а с въззивната жалба променя основанието на иска си.Моли
съда да потвърди обжалваното решение.
Третото лице-помагач-„М.Е.“ ООД не взема становище по
въззивната жалба.
Съдът, като прецени становищата на страните и обсъди
представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа
страна следното:
Районният съд е бил сезиран с положителни установителни искове
с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.Ищецът-„Т.-С.” АД твърди, че на 27.02.2018 г. е депозирал заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу С.С.К. за сумата от 443,63
лв.-главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за
периода м.05.2014 г.-м.12.2014 г., представляваща стойност на незаплатената
топлинна енергия за периода от м.05.2014 г. до м.12.2014 г., отразена в обща
фактура № **********/31.08.2015 г. и сумата от 163,17 лв.-законна лихва за
забава от 15.10.2015 г. до 20.02.2018 г. със законната лихва от датата на
депозиране на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК до
окончателното изплащане на задължението.Твърди, че длъжникът е подал възражение
по чл.414 ГПК срещу издадената заповед по ч.гр.д.№ 13076/2018 г. на СРС с-в и
на ищеца е даден 1-месечен срок да предяви иск за установяване на вземането.Твърди,
че на основание чл.153, ал.1 ЗЕ и &, т.2а от ДР на ЗЕ ответницата е
потребител на топлинна енергия за битови нужди за следния топлоснабден имот-
апартамент № 18 в гр.София, жк „*********вх.*********абонатен № ******.Твърди,
че съгласно чл.150, ал.1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди от
топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия
/ОУ/ за продажба на топлинна енергия от „Т.С.“ ЕАД на потребители за битови
нужди в гр.София, които се изготвят от „Т.С.“ ЕАД и се одобряват от ДКЕР към МС,
с които се регламентират търговските отношения между потребителите на топлинна
енергия и дружеството; правата и задълженията на двете страни; редът за
измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия;
отговорностите при изпълнение на задълженията и др.Съгласно р-л XI от ОУ, одобрени
с решение № ОУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР, чл.33, ал.1 е определен реда и срока,
по който купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат месечните дължими
суми- в 30-дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на
продавача.Ищецът твърди, че ежемесечно е удостоверявал публикуването на
интернет страницата си на данни за дължимите суми за топлинна енергия за
процесния период в присъствието на нотариус.Сградата, в която се намира имотът
на ответниците, е сключила договор за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинна енергия с „М.Е.” ООД.Моли съда да постанови решение,
с което да признае за установено по отношение на ответницата, че му дължи
сумата от 443,66 лв.-главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна
енергия за периода м.05.2014 г.-м.12.2014 г., отразена в обща фактура №
**********/31.08.2015 г. и сумата от 163,17 лв.-законна лихва за забава от
15.10.2015 г. до 20.02.2018 г. със законната лихва от датата на депозиране на
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК до окончателното
изплащане на задължението.
С отговора на исковата молба ответницата е направила
възражение, че вземанията са погасени по давност.
Със заявление вх.№ 3019656/27.02.2018 г. ищецът е поискал
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу С.С.К. за
процесните суми.На 14.03.2018 г. СРС, 151 с-в, по ч.гр.д.№ 13076/18 г. е
издал заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за посочените в заявлението суми, връчена по реда на чл.47, ал.5 ГПК.Съобщението за възможността за предявяване на установителен иск е връчено
на ищеца на 14.02.2019 г.Исковата молба е подадена на 12.03.2019 г. /в срока по
чл.415 ГПК/.
На 24.11.2005 г. ОС на етажните собственици с адрес:
гр.София, жк „*********вх.А и Б е взело решение за сключване на
договор за услугата „топлинно счетоводство“ с М. „Е.“ ООД.
С нотариален акт № 14 по н.д.№ 1064/2016 г. е оформен договор, с който С.С.К.
е продала на съсобственика си С.И.П.собствената си ¼ ид.част от
апартамент № *********„*******“, гр.София.
Ответницата не оспорва, че през исковия период е била собственик на
процесния имот, а първоинстанционният съд
е обявил за безспорен и ненуждаещ се от доказване в отношенията между страните
факта, че ответницата е собственик на ¼ идеална част от недвижимия имот
за същия период.
От заключението на съдебно-счетоводната експертиза на вещото лице М.В. е
установено, че липсват данни за извършени от абоната плащания на суми за
топлинна енергия за процесния период.За периода м.05.2014 г.-м.12.2014 г.
прогнозно начислените суми за топлофицирания имот възлизат на 424,77 лв.Резултатът
от изравнителните сметки за исковия период е 18,89 лв. за доплащане.Размерът на
законната лихва върху главницата за периода от 14.10.2015 г. до 20.02.2018 г.
възлиза на 163,17 лв.
При така установената
фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
Съдът счита, че е налице правен интерес от предявяване на положителните
установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и
чл.86, ал.1 ЗЗД и същите се явяват допустими, тъй като заповедта за изпълнение
е връчена при условията на чл.47, ал.5 ГПК.
Първоинстанционният съд е приел, че по делото е установено наличието на
облигационни отношения между ищцовото дружество и ответницата, и че не е
доказано изпълнение на задължението на потребителя за заплащане на дължимите
суми за топлинна енергия за процесния имот.Съдът е приел също, че
претендираните суми са погасени по давност.
Съгласно чл. 145, ал.1 от ЗЕ топлинната енергия за отопление на имотите в
сграда- етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез
индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в
отделните имоти.Съгласно чл.150, ал.1 и 2 ЗЕ
продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното
предприятие се осъществява при публично известни общи условия /ОУ/, предложени
от топлопреносното предприятие и одобрени от комисията, които влизат в сила 30
дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане
от клиентите.В разпоредбата на чл.153, ал.3 ЗЕ е предвидена възможност в срок
до 30 дни след влизането в сила на ОУ клиентите, които не са съгласни с тях, да
внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат
специални условия.
Съгласно чл.153, ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда- етажна собственост, присъединени към абонатна станция или
към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия.Според &
1, т.2а от ДР на ЗЕ „битов клиент"
е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща
вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен
газ за собствени битови нужди.
Между страните е прието за безспорно, че през исковия период ответницата е
била собственик на ¼ от процесния имот.При това положение същата има
качеството на потребител на топлинна енергия.
Съгласно разпоредбата на чл.111, б. „в“ ЗЗД периодичните плащания се
погасяват с изтичането на 3-годишна давност.Съгласно разясненията, дадени с ТР
№ 3/18.05.2012 г. по т.д.№ 3/2011 г. на ОСГК на ВКС задълженията за заплащане
на топлинна енергия са такива за периодични плащания.По отношение на вземанията
за процесния период /м.05.2014 г.-м.12.2014 г./ намират приложение ОУ за
продажба на топлинна енергия, одобрени с решение на ДКЕВР № ОУ-02/03.02.2014
г., в сила от 12.03.2014 г. и падежът за изпълнение на задълженията е уреден в
чл.33, ал.1 и ал.2 от ОУ.Съгласно клаузата на чл.33, ал.1 от ОУ от 2014 г.
клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по
чл.32, ал.1 в 30-дневен срок от датата на публикуването им на интернет
страницата на продавача, а в чл.33, ал.2 е предвидено, че клиентите са длъжни
да заплащат стойността на фактурата по чл.32, ал.2 за потребено количество
топлинна енергия за отчетния период в 30-дневен срок от датата на публикуването
на интернет страницата на продавача, каквито доказателства по делото не са
представени.При липса на договорен падеж и изискуемост на вземането след покана
съгласно чл.114, ал.2 ЗЗД /каквато по делото не е представена/, погасителната
давност е започнала да тече от датата на възникване на задължението или от
първия ден след изтичане на месеца, за който е осъществена доставката на
топлинната енергия.За месец 05.2014 г. тригодишната погасителна давност е
започнала да тече на 01.06.2014 г. и е изтекла на 01.06.2017 г., за м.12.2014
г. 3-годишната погасителна давност е започнала да тече на 01.01.2015 г. и е
изтекла на 01.01.2018 г.-преди датата на подаване на заявлението /27.02.2018 г./,
като съгласно чл.422, ал.1 ГПК искът за съществуване на вземането се смята
предявен от момента на подаване на заявлението.Поради изложеното вземанията за главници
за периода м.05.2014 г.-м.12.2014 г. са погасени по давност.
Неоснователно е възражението на въззивника, че
задълженията по процесната фактура са станали изискуеми на 15.09.2014 г., тъй
като датата на издаване на фактурата не променя датата на изискуемост на
задълженията.Предмет на настоящото производство е дължимостта на сумите за
реално потребената топлинна енергия за процесния период, а не за предходен
такъв, поради което правилно първоинстанционният съд е определил размера на
дължимата сума, като е съобразил заключението на техническата експертиза и с
оглед липсата на доказателства за плащане на процесните суми правилно е уважил
исковете.
За вземанията за главница за посочения период ответницата
не е изпаднала в забава, тъй като по делото не са представени доказателства за
публикуване на фактурите на сайта на ищеца, нито за отправена покана за
изпълнение на задълженията за топлинна енергия.Поради изложеното за ответницата
не е възникнало задължение за заплащане на мораторна лихва върху претендираната
сума за главница.Дори и да се приеме, че такова задължение е възникнало, с
оглед разпоредбите на чл.111, б. „в“ ЗЗД
и чл.119 ЗЗД същото би било погасено по давност.
Поради изложените съображения предявените искове се явяват неоснователни и
предвид съвпадането на крайните изводи на двете инстанции обжалваното решение
следва да се потвърди.
С оглед изхода на спора разноски на
въззивника не следва да се присъждат.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение
№ ********* от 14.01.2021 г. на СРС, 151 с-в, по гр.д.№ 14432/2019 г.
Решението е постановено при участието на „М.Е.“ ООД като
трето лице помагач на ищеца.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.