РЕШЕНИЕ
№ 3534
гр. Варна, 17.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 9 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Насуф Исмал
при участието на секретаря Илияна Илк. Илиева
като разгледа докладваното от Насуф Исмал Гражданско дело №
20223110103827 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба, подадена от А. С. Д., в качеството му
на наследник на С. Д. М., починал на 01.03.2021 г., действащ със знанието и съгласието на
попечителя си Д. М. М., процесуално представляван от адв. П. Н., срещу „Е. М.“ ЕООД, с
която е предявен специален отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439, ал.
1 ГПК за приемане за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на
ответника сумите, както следва:
1./ 12 068.91 лева, представляваща главница по договор за предоставяне на
потребителски кредит без обезпечение от 01.12.2010 г., ведно със законната лихва от датата
на подаване на заявлението в съда – 24.01.2014 г. до окончателното погасяване на
задължението;
2./ 476.22 лева, представляваща договорна лихва, начислена за периода от 20.03.2012
г. до 22.01.2014 г.;
3./ 2 113.33 лева, представляваща наказателна лихва, начислена за периода от
20.03.2012 г. до 22.01.2014 г.;
4./ 944.97 лева, представляваща сторените в заповедното производство разноски за
заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение, за които суми са издадени заповед
за незабавно изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист по ч. гр. д. № 1015 по
описа за 2014 г. на РС-Варна, и въз основа на които е образувано изп. дело № 486 по описа
за 2014 г. на ЧСИ С. К.-Д., вписана в КЧСИ под рег. № *, с район на действие ОС-Варна и
изп. дело № 619 по описа за 2019 г. на същия ЧСИ, поради погасяването им по давност.
Твърди се в исковата молба, че по молба на „О.“ АД от 18.03.2014 г. и въз основа
на ИЛ и ЗИ, издадени в полза на последния по ч. гр. д. № 1015 по описа за 2014 г. на РС-
Варна, срещу наследодателя на ищеца, а именно С. Д. М. е образувано изп. дело № 486 по
описа за 2014 г. на ЧСИ Д. за събиране на горепосочените суми, произтичащи от договора за
предоставяне на потребителски кредит без обезпечение от 01.12.2010 г. Твърди се, че ПДИ,
ведно с изпълнителния титул и изпълнителното основание са връчени на наследодателя на
1
ищеца на 19.08.2014 г. по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, като същият не е възразил в срока по
чл. 414 ГПК и заповедта е влязла в законна сила на 03.09.2014 г.
Излага се, че на 31.01.2018 г. процесните вземания са цедирани в полза на ответника
въз основа на договор за цесия, подписан между кредитора „О.“ АД-цедент и ответника-
цесионер. Твърди се, че на 11.06.2018 г. цесионерът „Е. М.“ ЕООД е подал молба за
конституирането му като взискател в производството по изп. дело № 486/2014 г. по описа на
ЧСИ Д.. Последната на 29.07.2019 г. е прекратила производството по посоченото изп. дело
поради настъпила перемпция. На 30.09.2019 г. ответникът е подал нова молба в
деловодството на ЧСИ Д., в резултат на което е образувано изп. дело № 619 по описа за 2019
г. на ЧСИ Д..
Сочи се, че на 01.03.2021 г. длъжникът С. Д. М. е починал. Негов единствен
наследник е ищецът, който на 31.01.2022 г. е получил уведомление по изп. дело № 619/2019
г. по описа на ЧСИ Д..
Поддържа се, че в периода от 18.03.2014 г. – датата на образуване на изп. дело №
486/2014 г. по описа на ЧСИ Д. по молба на „О.“ АД до 11.06.2018 г. – датата на
конституиране на „Е. М.“ ЕООД като взискател по делото по силата на договора за цесия, не
са предприемани изпълнителни действия, които да прекъснат давностните срокове, поради
което изп. дело е прекратено по право на 18.03.2016 г. на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от
ГПК. Сочи се, че след 18.03.2016 г. всички изпълнителни действия са невалидни, поради
което, считано от 18.03.2014 г. е започнал да тече пет годишният давностен срок относно
процесните вземания, който е изтекъл на 18.03.2019 г., т.е. преди постановлението на ЧСИ
Д. по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК /29.07.2019 г./ по изп. Дело № 486/2014 г. и преди молбата за
образуване на изп. дело № 619/2019 г. по описа на последната /30.09.2019 г./.
Моли се за уважаване на предявения иск, поради изложените аргументи и претендира
присъждане на сторените разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответника, в който не се
оспорват твърденията, че в полза на цедента „О.“ АД са издадени заповед за незабавно
изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист за процесните суми в
производството по ч. гр. д. № 1015 по описа за 2014 г. на РС-Варна, въз основа на които на
18.03.2014 г. по молба на „О.“ АД е образувано изп. дело № 486/2014 г. по описа на ЧСИ Д..
Не се оспорва, че процесните вземания са придобити от ответника с договор за цесия от
31.01.2018 г.; че ответникът е конституиран по изп. дело на 11.06.2018 г.; че с постановление
от 29.07.2019 г. изп. дело № 486/2014 г. е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК;
че на 30.09.2019 г. ответникът е подал молба за образуване на изп. дело № 619/2019 г. по
описа на ЧСИ Д..
Поддържа се обаче, че дори да е настъпила перемпцията по първото изп. дело, то с
поисканите с двете молби за образуване на изп. дело изпълнителни действия и извършените
конкретни принудителни действия давността е прекъсната, тъй като давностният срок е
започнал да тече от 26.06.2015 г., в случай че не е налице по-късна дата по арг. от
цитираната каузална практика на ВКС. Отделно се твърди, че с погасяване вземането по
давност единствено отпада възможността кредиторът да иска принудително да бъде
удовлетворено субективното му материално притезателно право на парично вземане, но
последното продължава да съществува в правния мир.
По същество моли за отхвърляне на исковата претенция.
В условията на евентуалност обективира искане по чл. 78, ал. 5 от ГПК.
В хода на проведеното открито съдебно заседание ищецът, редовно призован, не се
явява чрез адв. П. Н. поддържа исковата молба.
Ответникът, редовно призован за същото съдебно заседание, не се представлява. С
молба от 24.10.2022 г. последният поддържа отговора на исковата молба.
Съдът, като взе предвид доводите на страните, събрания и приобщен по делото
доказателствен материал в съвкупност и поотделно и като съобрази предметните предели на
исковото производство, очертани с исковата молба и отговора, на основание чл. 12 и чл. 235,
ал. 2 от ГПК, приема за установени следните фактически положения:
2
По делото страните не спорят по фактите, а по отношение на правните последици от
тези факти.
Фактите по делото са следните:
Въз основа на подадено заявление за незабавно изпълнение на парично задължение
пред РС-Варна от „О.“ АД срещу С. Д. М. е образувано ч. гр. д. № 1015 по описа за 2014 г.
на РС-Варна. С разпореждане на заповедния съд е издадена заповед за незабавно
изпълнение на парично задължение по реда на чл. 417 от ГПК от 27.01.2014 г. и
изпълнителен лист от 03.02.2014 г. по същото дело в полза на „О.“ АД срещу С. Д. М. за
следните суми: 12 068.91 лева, представляваща главница по договор за предоставяне на
потребителски кредит без обезпечение от 01.12.2010 г., ведно със законната лихва от датата
на подаване на заявлението в съда – 24.01.2014 г. до окончателното погасяване на
задължението; 476.22 лева, представляваща договорна лихва, начислена за периода от
20.03.2012 г. до 22.01.2014 г.; 2 113.33 лева, представляваща наказателна лихва, начислена за
периода от 20.03.2012 г. до 22.01.2014 г.; 944.97 лева, представляваща сторените в
заповедното производство разноски за заплатена държавна такса и адвокатско
възнаграждение.
Видно е от изисканото изп. дело № 486/2014 г. по описа на ЧСИ Д., че същото е
образувано по молба на „О.“ АД с вх. № 3842/18.03.2014 г. В молбата е обективирано искане
за принудителното удовлетворяване на горепосочените вземания на банката по избран от
съдебния изпълнител способ, съгласно разпоредбата на чл. 18 от ЗЧСИ. В резултат на това
са извършени справки в НАП, КАТ, СВ-гр. В. и О. В..
На 28.07.2014 г. е изпратена покана за доброволно изпълнение до длъжника С. Д. М.,
ведно с преписите от изпълнителния титул и изпълнителното основание /заповедта по чл.
417 от ГПК/.
На 28.07.2014 г. ЧСИ е наложил запор върху притежавания от длъжника товарен
автомобил – В.* с ДК № * и лек автомобил „Ф. У.“ с ДК № *.
На 05.08.2014 г. е залепено уведомление на адреса на длъжника С. Д. М. по реда на
чл. 47, ал. 1 от ГПК.
На 11.06.2018 г. по изп. дело № 486/2014 г. по описа на ЧСИ Д. е депозирана молба от
ответника за конституирането на последния като взискател по изпълнителното
производството, доколкото същият е частен правоприемник на първоначалния кредитор
„О.“ АД на основание договор за цесия от 31.01.2018 г. В молбата за конституиране е
обективирано искане за извършване на справки досежно наличието на открити банкови
сметки на името на длъжника.
На 12.07.2018 г. е извършена справка в Търговския регистър; на 11.09.2018 г. е
извършена справка в Регистъра на банковите сметки и сейфове при БНБ, а на 07.12.2018 г. в
НОИ касателно регистрираните на името на длъжника С. Д. М. трудови договори.
На 19.07.2019 г. новоконституираният взискател „Е. М.“ ЕООД е депозирал молба за
прекратяване на изп. дело № 486/2014 г. по описа на ЧСИ Д. поради настъпила перемпция.
С постановление от 29.07.2019 г. производството по изп. дело № 486/2014 г. е
преустановено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. На същата дата е съставен приемо-
предавателен протокол за връщане на изпълнителния лист и заповедта по чл. 417 от ГПК,
издадени по ч. гр. д. № 1015 по описа за 2014 г. на РС-Варна.
На 30.09.2019 г. ответникът е депозирал нова молба в деловодството на ЧСИ Д., в
резултат на която е образувано изп. дело № 619/2019 г. по описа на ЧСИ Д. срещу длъжника
С. Д. М. за принудителното удовлетворяване на процесните вземания. В молбата е
обективирано искане за изпращане на ПДИ до длъжника; за извършване на справка в БНБ и
налагане на запор върху вземанията на длъжника за суми по банкови сметки и за насрочване
на дата за опис на движимите вещи на длъжника.
На същата дата /30.09.2019 г./ е извършена справка в БНБ и са запорирани вземанията
на длъжника С. М. за суми по банкови сметки, открити в „Р. Б.“ АД; „Б. П. Б.“ АД; „Б. Д.“
ЕАД и „А. Б. Б.“ АД.
На 04.10.2019 г. е наложен запор и върху вземането на длъжника за трудово
3
възнаграждение, дължимо от работодателя О. В., Район П., гр. В.
На 09.10.2019 г. държавата е присъединена като взискател по изп. дело № 619/2019 г.
по описа на ЧСИ Д. за сумата от 565.98 лева.
На 19.11.2019 г. длъжникът С. Д. М. лично е получил ПДИ с изх. № 18572/30.09.2019
г., изпратено по изп. дело № 619/2019 г. на ЧСИ Д..
На 26.11.2019 г. е извършена справка в СВ-гр. В. и в АГКК.
На 24.03.2021 г. по изп. дело № 619/2019 г. по описа на ЧСИ Д. е извършено
разпределение на постъпилата сумата в размер от 289.26 лева от длъжника С. М..
На 27.04.2021 г. е извършена справка в НБД „Население“, от която е видно, че
длъжникът С. Д. М. е починал. След извършената справка при О. В., Район П. е установено,
че наследник на последния е ищецът А. С. Д., чийто попечител е дядо му Д. М. М., видно от
постъпилото писмо от О. В., Район „П..
На 21.09.2021 г. по изп. дело № 619/2019 г. ответникът е депозирал молба за
конституирането на наследниците на длъжника в производството.
На 15.06.2022 г. попечителят на ищеца е отказал да получи съобщението относно
конституирането на последния като длъжник по делото в качеството му на наследник на С.
Д. М..
На 04.07.2022 г. по изп. дело № 619/2019 г. по описа на ЧСИ Д. е извършено
разпределение на постъпилата сумата в размер от 7.43 лева.
При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни
изводи:
Съгласно чл. 439 от ГПК, длъжникът може да оспорва чрез иск изпълнението, като
искът на длъжника може да се основава само на факти, настъпили след приключването на
съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. За да
бъде уважен предявеният иск, ищецът следва да установи по несъмнен начин в условията на
пълно и главно доказване твърдените от него обстоятелства, настъпили след приключване
на съдебното дирене в производството, по което е било издадено изпълнителното
основание, до предявяване на настоящия иск, които да водят до погасяване на възможността
те да се събират принудително – изтекла пълна 5 годишна давност от последното валидно
изп. действие.
В конкретния случай изпълителното основание, материализиращо изпълняемите
права, е заповед за незабавно изпълнение на парично задължение, издадена по реда на чл.
417 от ГПК, а съдебното дирене, с оглед липсата на упражнени права в срока по чл. 414 от
ГПК, е приключило с влизане в сила на заповедта по чл. 417 от ГПК, издадена по ч. гр. д. №
1015 по описа за 2014 г. на РС-Варна. Заповедта е влязла в законна сила на 03.09.2014 г.,
доколкото същата е връчена на длъжника от съдебния изпълнител, на основание чл. 418, ал.
5 от ГПК, по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК на 19.08.2014 г. /с изтичане на двуседмичния срок
за получаване на книжата от канцеларията на ЧСИ/, имайки предвид, че уведомлението е
залепено на адреса на длъжника на 05.08.2014 г., а срокът за възражение по чл. 414 от ГПК,
който към онзи момент, съгласно тогавашната редакция на ГПК, също е бил двуседмичен от
съобщението, е изтекъл на 03.09.2014 г. Ищецът се позовава на факта на изтичане в негова
полза на погасителния давностен срок след завеждане на индивидуалното производство по
принудително изпълнение. Погасяването по давност не може да се съобразява служебно – то
настъпва само при позоваване от страна на длъжника, от една страна, и от друга страна,
следва да се установи петгодишен период, в който да не са извършвани никакви действия по
принудително осъществяване на вземането.
Тезата на ищеца се основава на т. 10 от ТР № 2 от 26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г. на
ОСГТК на ВКС, съобразно която, когато взискателят не е поискал извършването на
изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е
прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, нова погасителна давност за вземането започва да
тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително
действие. Давността, съгласно чл. 116 б. "в" ЗЗД се прекъсва от предприемането на кое да е
изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ. В мотивите на т. 10 от
4
т. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС са изброени действията за принудително изпълнение –
налагане на запор или възбрана, присъединяване на кредитор, възлагането на вземане за
събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на
пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от
проданта или на плащания от трети задължени лица. Ето защо, твърди ищецът, след като е
налице прекратяване на изпълнителното прозиводство по изп. дело № 486/2014 г. по описа
на ЧСИ Д., на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, то след това не са налице никакви
валидни изпълнителни действия и погасителната давност не е прекъсвана никога.
На първо място следва да се отбележи, че съгласно чл. 117, ал. 2 от ЗЗД, ако
вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет години.
В конкретния случай вземанията са установени с влязла в законна сила на 03.09.2014 г.
заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК, издадена по ч.
гр. д. № 1015 по описа за 2014 г. на РС-Варна, чиито последици следва да бъде приравнена
на влязлото в законна сила съдебното решение. Т.е. от този момент /03.09.2014 г./ е
започнал да тече пет годишният давностен срок. Подобно разрешение в максимална степен
съответства на целта и принципите на законодателната уредба на заповедното производство,
а именно да се реализират по облекчен ред правата на кредитора и с разноски в тежест
длъжника, които са в минимален размер. Ето защо и положението на кредитора не следва да
бъде по-неблагоприятно вследствие инициирането на заповедно производство, отколкото,
ако той направо би предявил осъдителен иск за вземането си по общия исков ред.
Съответно, не би следвало да се приеме, че нормата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД е приложима само
по отношение на влязло в сила решение, но не и по отношение на влязла в сила заповед за
изпълнение, доколкото това би означавало за идентични по установително действие и
изпълнителна сила съдебни актове, да се придадат различни правни последици досежно
теченето на давността. Възприемането на противното би довело до различни правни
последици на съдебни актове, които са били стабилизирани. В подобен смисъл е и
каузалната практика на ВКС, пбективирана в множество съдебно актове, които настоящият
съдебен състав напълно споделя /определение № 480/27.07.2010 г. по ч. гр. д. № 221/2010 г.
на ВКС, IV ГО, определение № 443/30.07.2015 г. по ч. т. д. № 1366/2015 г. на ВКС, II ТО,
определение № 576 от 16.09.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4647/2015 г., IV ГО, определение
№ 480 от 19.07.2013 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2566/2013 г., IV ГО/.
Установи се по делото обаче, че доколкото заповедният съд е разпоредил незабавното
изпълнение на процесните вземания по реда на чл. 418 от ГПК, то е образувано и
индивидуално производство по принудително изпълнение по изп. дело № 486 по описа за
2014 г. на ЧСИ С. Д., рег. № *, с район на действие ОС-Варна. Както се посочи и по-горе
давността се прекъсва с предприемане на действия за принудително изпълнение – арг. от чл.
116, б. „в“ от ЗЗД. В конкретния случай последното изпълнително действие е налагане на
запор върху притежаваните от наследодателя на ищеца ППС – товарен и лек автомобил и е с
дата от 28.07.2014 г., т.е. преди датата на влизане в сила на заповедта по чл. 417 от ГПК
/03.09.2014 г./.
Настоящият съдебен състав споделя каузалната практика на ВКС, обективирана в
решение № 170 от 17.09.2018 г. по гр. д. № 2382/2017 г., Г. К. и решение № 51 от 21.02.2019
г. по гр. д. № 2917/2018 г., Г. К., за това че горепосоченото ТР няма обратно действие.
Касационната инстанция приема, че прилагането на даденото с посоченото ТР тълкуване за
период преди постановяването му би имало за последица погасяването по давност на дадени
вземания, които са били предмет на изпълнителни производства, но по тях не са
предприемани действия за период по-голям от този срок. С оглед на това давността ще се
счита изтекла със задна дата преди момента на постановяване на тълкувателното решение,
но въз основа на даденото с него тълкуване, което би довело и до несъобразяване на
действащото към онзи момент ППВС. С даденото с ППВС № 3/18.11.1980 г. тълкуване,
образуването на изпълнителното производство прекъсва давността като по време на
изпълнителното производство давност не тече. Поради даденото с отмененото тълкувателно
ППВС и ТР тълкуване на правната норма следва да намери приложение и след отмяната на
същото, когато спорът се отнася до последиците от нормата, които са били реализирани за
периода преди отмяната на тълкувателния акт, като новото ТР ще се прилага от този момент
за в бъдеще.
5
С оглед на горното, извършената с т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г., постановено по тълк.
д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, отмяна на ППВС № 3/18.11.1980 г. поражда действие от
датата на обявяването на ТР, като даденото с новото тълкуване разрешение се прилага от
тази дата /26.06.2015 г./ и то само по отношение на висящите към този момент
изпълнителни производства, но не и към тези, които са приключили преди това,
доколкото в противен случай би се стигнало до накърняване на основни принципи на
правовата държава, като напр. принципите за правна сигурност, правна предвидимост на
последиците от предприето поведение, равнопоставеност и забраната за злепоставяне.
Т.е., от горното следва, че в конкретния случай давността е започнала да тече от
влизане в сила на заповедта по чл. 417 от ГПК, а именно 03.09.2014 г. и до изтичане на
петгодишния срок по чл. 110 от ЗЗД - 03.09.2019 г., не е прекъсвана. Това е така, защото
след датата на налагане на запор върху лекия и товарен автомобил /28.07.2014 г./ няма данни
да са предприемани изпълнителни действия по изп. дело № 486/2014 г. на ЧСИ Д. в
продължение на повече от две години нито по молба на частния праводател на взискателя-
ответник, нито по почин на ЧСИ, въпреки разпоредбата на чл. 18 от ЗЧСИ, поради което
производството е прекратено ex lege, считано на 28.07.2016 г., на основание чл. 433, ал. 1, т.
8 от ГПК, доколкото последното изпълнително действие е запорът на ППС от 28.07.2014 г.
По време на висящността на изп. дело № 486/2014 г. на ЧСИ Д. обаче давностният срок не
е спрял да тече, доколкото към дата на обявяване на ТР № 2/26.06.2015 г., постановено по
тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, а именно 26.06.2015 г., производството по
изпълнителното дело е било висящо и следователно т. 10 от цитираното ТР, с което е
отменено ППВС № 3/18.11.1980 г., е породило своето действие. Актът на съдебния
изпълнител по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК няма конститутивно действие. Съдебният
изпълнител само прогласява в своя акт настъпилото по силата на закона прекратяване,
когато установи осъществяването на съответните правнорелевантни факти, т. е. актът му
има декларативен характер и липсата на постановление на ЧСИ не променя извода на съда
за преустановяване висящността на производството по изп. дело № 486/2014 г. на ЧСИ Д.,
считано от 28.07.2016 г. Всички действия по принудително изпълнение сторени по изп. дело
№ 486/2014 г. след тази дата са невалидни, доколкото са извършени по повод на прекратено
изпълнително производство, поради което не могат да се квалифицират като такива по чл.
116, б. „в“ от ЗЗД и да имат за последица прекъсването на давностния срок, включително
молбата на ответника от 11.06.2018 г. за конституирането му като взискател на основание
договора за цесия, сключен с "О." АД.
За пълнота на изложението следва да се отбележи, че към настоящия момент е налице
образувано тълкувателно дело № 3/2020 г. пред ОСГТК на ВКС по въпроса „От кой момент
поражда действие отмяната на ППВС № 3/18.11.1980 г., извършена с т. 10 от ТР №
2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, и прилага ли се последното за
вземания по изпълнително дело, което е образувано преди приемането му?“. Въпросът не е
обуславящ изхода на настоящия спор, доколкото, както се посочи по-горе, процесното
изп. дело към 26.06.2015 г. е било висящо, но дори да се приеме противното, то по аргумент
от т. 1 от ТР № 8 от 07.05.2014 г., по тълк. д. № 8/2013 г. на ОСГТК на ВКС право да спре
настоящото производство има единствено и само касационната инстанция.
По делото не се спори, а и от ангажираното удостоверение за наследници се
констатира, че С. Д. М. е починал на 01.03.2021 г., а негов единствен наследник по закон, на
основание чл. 5, ал. 1 от ЗН, е синът му А. С. Д. – ищец по делото. Съгласно чл. 60, ал. 1 от
ЗН, наследниците, които са приели наследството отговарят и за задълженията, с които то е
обременено, съобразно дяловете си, които получават. По делото не са ангажирани
доказателства от страна на ответника за прекъсване на давността за периода от 03.09.2014 г.
до 03.09.2019 г., което обуславя крайния извод на съда, че към настоящия момент е
отпаднала възможността за принудителното удовлетворяване на вземанията на ответника
спрямо наследника на първоначалния длъжник – предмет на предявения иск по чл. 439 от
ГПК, поради което искът се явява основателен и следва да бъде уважен изцяло.
Относно съдебно-деловодните разноски:
При този изход на спора в полза на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК следва да
се присъдят сторените съдебно-деловодни разноски, съразмерно с уважената част от
предявения иск, чийто общ размер възлиза на 48.00 лева.
6
В позла на процесуалния представител на ищеца, на основание чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1,
т. 2 от ЗАдв следва да се присъди сумата в размер на 900.00 лева, представляваща
адвокатски хонорар, като възражението за прекомерност е несъстоятелно, с оглед на
действителната фактическа и правна сложност на делото и обема на оказаното
професионално съдействие от адв. П. Н..
В полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС-Варна, на основание чл. 78,
ал. 6 вр. чл. 83, ал. 2 от ГПК, следва да се присъди сумата в размер от 624.14 лева,
представляваща държавна такса.
Водим от изложените мотиви, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 439 от ГПК, в отношенията между
страните, че А. С. Д., ЕГН **********, с адрес: *, в качеството му на наследник на С. Д. М.,
ЕГН **********, починал на 01.03.2021 г., действащ със знанието и съгласието на
попечителя си Д. М. М., ЕГН **********, НЕ ДЪЛЖИ на „Е. М.“ ЕООД, ЕИК *, със
седалище и адрес на управление: * сумите, както следва:
1./ 12 068.91 лева, представляваща главница по договор за предоставяне на
потребителски кредит без обезпечение от 01.12.2010 г., ведно със законната лихва от датата
на подаване на заявлението в съда – 24.01.2014 г. до окончателното погасяване на
задължението;
2./ 476.22 лева, представляваща договорна лихва, начислена за периода от 20.03.2012
г. до 22.01.2014 г.;
3./ 2 113.33 лева, представляваща наказателна лихва, начислена за периода от
20.03.2012 г. до 22.01.2014 г.;
4./ 944.97 лева, представляваща сторените в заповедното производство разноски за
заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение, за които суми са издадени заповед
за незабавно изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист по ч. гр. д. № 1015 по
описа за 2014 г. на РС-Варна, и въз основа на които е образувано изп. дело № 486 по описа
за 2014 г. на ЧСИ С. К.-Д., вписана в КЧСИ под рег. № *, с район на действие ОС-Варна и
изп. дело № 619 по описа за 2019 г. на същия ЧСИ, поради погасяването им по давност.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, „Е. М.“ ЕООД, ЕИК *, със седалище и
адрес на управление: * ДА ЗАПЛАТИ в полза на А. С. Д., ЕГН **********, с адрес: *,
действащ със знанието и съгласието на попечителя си Д. М. М., ЕГН **********, сумата в
общ размер от 48.00 лева, представляваща сторени по делото съдебно-деловодни разноски.
ОСЪЖДА, на основание чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 от ЗАдв, „Е. М.“ ЕООД, ЕИК *,
със седалище и адрес на управление: * ДА ЗАПЛАТИ в полза на адв. П. Н., член на АК-гр.
В., с рег. № *, служебен адрес: * сумата в общ размер от 900.00 лева, представляваща
адвокатски хонорар.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 6 вр. чл. 83, ал. 2 от ГПК, „Е. М.“ ЕООД, ЕИК *,
със седалище и адрес на управление: * ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на РС-Варна сумата в общ размер от 624.14 лева, представляваща държавна
такса.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред ОС-Варна в двуседмичен срок
от съобщението.
7
Препис от решението да се връчи на страните по арг. от чл. 7, ал. 2 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
8