Р
Е Ш Е
Н И Е
№476 17.12.2021г. град Стара Загора
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Старозагорският административен съд, II
състав, в публично съдебно заседание на седемнадесети ноември през две хиляди
двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ: ГАЛИНА ДИНКОВА
при
секретар Ива Атанасова
и
с участието на прокурора Нейка Тенева
като
разгледа докладваното от съдия Галина Динкова административно дело № 578 по
описа за 2021г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл.203 и
сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по искова молба,
подадена от Б.Б.П. ***, с която на основание чл. 1, ал. 1 от Закона за
отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) е предявен иск срещу
Столична дирекция на вътрешните работи, за присъждане на обезщетение в размер
на 1000 лв. за претърпени неимуществени вреди от отменената като
незаконосъобразна с влязло в сила съдебно решение Заповед за задържане на лице
(без номер) от 20.09.2020 г., издадена от полицейски орган на основание чл. 72
ал. 1 т. 1 от Закона за министерството на вътрешните работи (ЗМВР).
Ищцата твърди, че спрямо нея е била
постановена заповед за задържане на лице от 28.09.2020 г., издадена от В. Н. С.,
полицай при Седмо районно управление /07 РУ/ – СДВР, гр. София в качеството му
на полицейски орган, с която заповед е било разпоредено задържането й за срок
от 24 часа в помещение за временно задържане на 07 РУ – СДВР, без да е
извършвала противозаконно деяние, без мотиви и без да й бъде повдигано
обвинение. Б.П. е обжалвала заповедта по съдебен ред и с Решение от 14.12.2020
г., постановено по НАХД № 13987/2020 по описа на Софийски районен съд,
заповедта за задържане от 28.09.2020 г. е била отменена като незаконосъобразна.
Решението на Софийския районен съд не е било обжалвано и е влязло в сила на
22.01.2021 година. Ищцата твърди, че в резултат на осъщественото спрямо нея
незаконосъобразно задържане е претърпяла неимуществени вреди, изразяващи се в
негативни емоционални преживявания, силна тревога и смут, които са се отразили
негативно както на психическото, така и на физическото й здраве. В резултат на
преживяния от нея силен емоционален и психически стрес тя твърди, че е развила
умерена към тежка форма на кожно заболяване, лечението на което е отнело много
време и средства на родителите й, а освен това е била диагностицирана от
гинеколог с кисти и на двата яйчника. П. сочи, че задържането й и последвалият
пост-травматичен стрес са възпрепятствали и навременното й включване в учебния
процес по бакалавърска програма „икономика и финанси с френски език“ в СУ „Св.
Климент Охридски“. Освен това е загубила доверие в органите, призвани да
защитават обществения ред. С оглед на което претендира на основание чл. 1 ал. 1
от ЗОДОВ да й бъде присъдено обезщетение в размер на 1000 лева за претърпените
от незаконосъобразния административен акт неимуществени вреди.
Ответникът Столична дирекция на
вътрешните работи, чрез процесуалния си представител по делото в представен
писмен отговор, оспорва предявения иск като недоказан и неоснователен.
Поддържа, че от ищцата не са представени доказателства, установяващи твърдените
вреди да са следствие на задържането от полицейските органи на 28.09.2020 г. В
тази връзка счита, че не са налице кумулативно изискуемите се по чл. 1 ал. 1.
от ЗОДОВ елементи от правопораждащия фактически състав за ангажиране
отговорността на държавата за претърпени от ищцата неимуществени вреди в
резултат на незаконосъобразна административна дейност. Направено е искане за
отхвърляне на исковата претенция, като неоснователна.
Окръжна прокуратура – Стара Загора,
конституирана като страна по делото на основание чл. 10 ал. 1 от ЗОДОВ, чрез
участващия по делото прокурор дава заключение, че искът е доказан по основание
и размер.
Съдът въз основа на събраните по
делото доказателства намира за установено следното от фактическа страна:
Със заповед за задържане на лице
(без номер) от 28.09.2020 г., издадена от старши полицай В. Н. С. при 07 РУ –
СДВР, в качеството му на полицейски орган, е постановено задържане за срок до
24 часа на лицето Б.Б.П. *** в помещение за временно задържане на 07 РУ – СДВР,
считано от 15.30 часа на 28.09.2020 г. Заповедта е издадена на основание член
72 ал. 1 т. 1 от ЗМВР. Като фактическо основание за задържане на лицето е
вписано „Чл. 129 ал. 1 от НК“. Не е спорно по делото, а и се установява от
разписката към издадената заповед, че Б.П. фактически е била задържана от 15.30
часа на 28.09.2020 г. до 15.30 часа на 29.09.2020 г.
Б.П. е оспорила по съдебен ред
заповедта за задържане, като по подадената жалба е образувано НАХД № 13987/2020
по описа на Софийски районен съд. С решение (без номер) от 14.12.2020 г. по
посоченото дело, заповед за задържане на лице от 28.09.2020 г., издадено от
полицейски орган при 07 РУ – СДВР, е отменена като незаконосъобразна. Съдът е
приел, че оспореният акт е постановен при съществени нарушения на процесуалните
правила, обуславящо неговата отмяна. Изложени са мотиви, че словесното
формулиране на основанието за задържане на Б.П. не изпълнява целта на закона,
защото от съдържанието на заповедта не е ясно за извършването на какви действия
лицето е заподозряно и съотв. не може да разбере защо на практика се задържа от
властите. Според съда при липсата дори на твърдение за съпричастност към
извършване на противоправно деяние, задържането се явява несъразмерна
административна принудителна мярка и ненужна такава спрямо личността на П.. Решението
на Софийски районен съд не е било обжалвано и е влязло в сила на 23.01.2021 г.
По делото са представени от ищцата
медицински документи - три броя амбулаторни листи и рецепти за предписани от
лекар медикаменти, установяващи твърденията на ищцата за наличие на кожен
проблем – „акне вулгарис“, както и друго заболяване, диагностицирано с
амбулаторен лист номер 227 от 19.02.2021 г. – „Подостър и хроничен
вагинит“.
Допуснато е и събиране на гласни
доказателствени средства чрез разпит в качеството на свидетел, на лицето Б. П. – майка на ищцата. Свидетелката заявява,
че в деня на задържането на дъщеря й тя не е знаела за него, тъй като на Б. не
е била дадена възможност да се обади по телефона. Разбрала е на следващия ден –
29.09., около 13 часа, когато родственик на приятеля на дъщеря й им съобщил по
телефона. Свидетелката и съпругът й са отпътували за София и когато са
пристигнали там – около 16 часа, Б. вече е била освободена от районното управление.
Сочи, че дъщеря й е била в изключително тежко психическо и физическо състояние
– била е разстроена и е плачела. Споделила е, че е била излъгана и е отишла доброволно с колата си в полицейското
управление, за да свидетелства относно настъпил инцидент. Според св.П.
инцидента е следния: В деня, преди да бъде задържана Б., тя, заедно с приятеля
й и брат му са пътували по столичен булевард с нейната кола, като шофирал нейният приятел, но те не познавали
добре града. Шофьорът на друг автомобил е бил подразнен от тяхното бавно
шофиране, изблъскал ги е от пътя, като ги е принудил да спрат. Двамата младежи,
които са били в другия автомобил, слизат и пребиват нейните спътници -
приятелят й и брат му. Тя е била свидетел на целия този инцидент, без да е
участвала в него. След инцидента и след откарването на нейните придружители в
болница, защото са пострадали сериозно, тя
е останала на мястото заедно с полицаите и с нападателите. Полицаите са
отвели принудително нападателите с полицейския автомобил. Тя се е придвижвала
самостоятелно с нейния автомобил с намерението да свидетелства. Когато е отишла
в Районното управление и е връчена заповед за задържане и тя остава в ареста в
непосредствена близост с нападателите, като е била обект на вербални нападки от
тяхна страна. Полицаите от своя страна са се държали с нея като с виновно лице,
наричали са я: „литъл бандит“ и са й
внушавали, че тя има вина за инцидента, че тя е позор за семейството си, че
слага петно върху репутацията си, че никога няма да си намери работа и бъдещото й е опропастено. Държали са я без
храна и напитки в тези 24 часа, и в криминална среда. Свидетелката заявява, че дъщеря й не е осъждана,
била е отлична студентка и до този момент е живяла в изключително подкрепяща
среда. Поради това случилото се е било много шокиращо за нея. Твърди, че дъщеря
й имала дългогодишен кожен проблем с акне, който обаче е бил овладян до този
момент. След инцидента, в резултат на стреса, кожният проблем е ескалирал и се е
наложило скъпо и дълго лечение, което продължавало и към настоящия момент. Появили
са се и допълнителни гинекологични проблеми, които според свидетелката също са
следствие от преживяния стрес. Отделно от това Б. не е могла да започне
нормално учебната година. Била е тревожна, разконцентрирана. Получила е и
нарушение на съня. Била е разколебана в
устоите на държавността, тъй като е вярвала, че полицаите трябва да съблюдават
за спазването на реда, да защитават
пострадалите граждани и обществения ред, но е била изключително разочарована. Съдът кредитира с
доверие тези свидетелски показания, тъй като св. П., като майка на ищцата, най-добре
познава дъщеря си и най-точно може да забележи какви промени са настъпили в нейното
психо-емоционално и физиологично състояние.
Към материалите по делото е
приложено НАХД № 13987/2020 г. по описа на Софийски районен съд.
Въз основа на така установената
фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:
Искът за присъждане на обезщетение е
предявен от лице което твърди, че е претърпяло неимуществени вреди в резултат
на осъщественото спрямо него задържане въз основа на незаконосъобразно
постановена Заповед за задържане на лице от 28.09.2020г., издадена от
полицейски орган при 07 РУ-СДВР, срещу Столична дирекция на вътрешните
работи /юридическо лице съгласно чл. 37,
ал.2 от Закона за Министерството на вътрешните работи/ – т.е исковата молба е
подадена от лице с правен интерес и срещу пасивно легитимирания ответник, по
аргумент от чл.205 от АПК във вр. с чл.1, ал.2 от ЗОДОВ. Налице е и
процесуалната предпоставка по чл.204, ал.1 от АПК за допустимост на иска –
исковата претенция е предявена след като с влязло в сила съдебно решение е
отменен като незаконосъобразен административния акт, от който се твърди, че са
произтекли претендираните за обезвреда неимуществени вреди.
Ето защо съдът приема, че
предявеният иск с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ подлежи на разглеждане в
производство по реда на чл.203 и сл. от АПК.
Предявеният иск срещу СДВР е доказан
по основание и по размер, по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал.
1 от ЗОДОВ, държавата отговаря за вредите, причинени на граждани или юридически
лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на нейни органи и
длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност.
Следователно отговорността на държавата възниква при наличието на няколко
предпоставки, а именно: 1. Незаконосъобразен акт, действие или бездействие на
орган или на длъжностно лице на държавата; 2. Незаконосъобразният акт, респ.
действие или бездействие, да е при или по повод изпълнение на административна
дейност; 3. Реално претърпяна вреда /имуществена и/или неимуществена/ и 4.
Причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или
бездействие и настъпилия вредоносен резултат. Тези нормативно регламентирани
предпоставки трябва да са налице кумулативно - липсата на който и да е от
елементите от правопораждащия фактически
състав за възникване правото на обезщетение за претърпени вреди, възпрепятства
възможността да се реализира отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ в исковото
производство по реда на чл.203 и сл. от АПК.
С предявения иск се претендира
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от незаконосъобразно
постановената спрямо ищцата Заповед за задържане на лице (без номер) от 28.09.20120г. по чл. 72, ал.1, т.1 от ЗМВР. Задържането за срок от 24 часа по чл.72 от ЗМВР представлява принудителна административна мярка,
прилагането на която ПАМ се свързва с осъществяване на административна дейност
от административни органи при упражняване на нормативно регламентирани
административни функции и правомощия. В този смисъл като властнически акт
издаден от административен орган /полицейски орган по см. на чл.57, ал.1 от ЗМВР/, по административен ред и при изпълнение на административна
/изпълнителна/ дейност, заповедта за задържане на лице по чл.72, ал.1 от ЗМВР
представлява акт на длъжностно лице на държавата при или по повод изпълнение на
административна дейност по см. на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.
В случая по делото е безспорно
установено, че със Заповед за задържане на лице (без номер) от 28.09.2020г., издадена от старши
полицай при 07 РУ – СДВР, в качеството му на полицейски орган, на основание чл.
72, ал.1, т.1 от ЗМВР, е постановено задържане за срок от 24 часа на лицето Б.Б.П.
в помещение за временно задържане на 07 РУ-СДВР, считано от 15:30 часа на
28.09.2020г. до 15:30 часа на 29.09.2020г. Следователно въз основа на приложената
със заповедта ПАМ по чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, за срок от 24 /двадесет и
четири/ часа на ищцата е било ограничено
правото на свободно придвижване, както и спрямо нея са извършени всички
съпътстващи задържането фактически и правни действия във връзка с изпълнението
на заповедта, включително полицейски
обиск на задържането лице/л.34 по НАХД № 13987/2020г на СРС/. Заповедта
е отменена като незаконосъобразна с Решение от 14.12.2020г. по НАХД № 13987/
2020г. по описа на Софийски районен съд. С постановената отмяна с влязло в сила съдебно
решение на издадената срещу Б.П. заповед за задържане по чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР и на приложената със заповедта принудителна административна мярка, като
незаконосъобразна, съдът приема, че са налице първите две предпоставки за
ангажиране отговорността на Столична дирекция на вътрешните работи по
предявения иск с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ – издаден
незаконосъобразен акт от длъжностно лице на държавата при изпълнение на
административна дейност.
Съдът приема за доказано наличието и
на другите два от кумулативно изискуемите се елементи на фактическия състав по
чл.1, ал.1 от ЗОДОВ - настъпването на вреди за ищцата, пряка и непосредствена
последица от незаконосъобразната административна дейност, по следните
съображения:
В случая претенцията за обезвреда
обхваща твърдените като претърпени от ищцата неимуществени вреди, проявленията
на които са посочени в исковата молба като такива, изразяващи се в негативни
емоционални преживявания, психически стрес, чувство на тревога и смут, дали
неблагоприятно отражение на психическото и на физическото й здраве, в резултат
на неоснователното, незаконосъобразното и необоснованото й задържане в 07
РУ-СДВР въз основа на издадената от полицейски орган Заповед за задържане на
лице от 28.09.2020г. и приложената със заповедта ПАМ по чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР.
Отговорността на държавата по чл.1,
ал.1 от ЗОДОВ за причинени вреди е обективна. Обективният характер на
отговорността означава, че държавата отговаря за вредите, причинени от нейните
органи или длъжностни лица при изпълнение на административната дейност, които
вреди са последица от незаконосъобразните им актове, действия или бездействия,
без значение дали са причинени виновно от тях. Следователно при всички
положения за да бъде ангажирана отговорността на държавата, е необходимо да
бъде установена и доказана не само незаконосъобразна административна дейност,
но и настъпили вреди, като пряк и непосредствен резултат от тази дейност /чл.4
от ЗОДОВ/. Вредата е отрицателната последица, с която се засягат неблагоприятно
имуществени права и/или защитени от правото нематериални блага и неимуществени
интереси на увреденото лице, като "пряка и непосредствена" е тази
вреда, която следва закономерно от твърдяната незаконосъобразна административна
дейност, по силата на безусловно необходимата причинно – следствена връзка,
която съществува между тях. На обезщетяване подлежат единствено преките вреди -
тези, които са типична, нормално настъпваща и необходима последица от
вредоносния резултат и които са адекватно следствие от увреждането. Освен
преки, вредите следва да бъдат и непосредствени, т. е. да са настъпили по време
и място, следващо противоправния резултат. Следователно обезщетение за
неимуществени вреди се присъжда за конкретно претърпени физически и психически
болки, страдания и неудобства, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането. По силата на чл.52 от ЗЗД /приложим по силата на §1 от ЗР на
ЗОДОВ/, обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост. Понятието "справедливост" не е абстрактно понятие, а е
свързано с преценка на конкретни и обективно съществуващи обстоятелства, имащи
значение за правилното определяне на основанието за присъждане на обезщетението
и на неговия размер. Следва да се отбележи че по справедливост се определя не
само размера на обезщетението за неимуществени вреди, но и естеството и
характера на страданието, за което се присъжда обезщетението. Ищецът е този,
който в процеса следва да докаже както настъпването на вредите и тяхното
основание, така и причинната връзка между тях и незаконосъобразните актове,
действия или бездействия на администрацията.
В случая съдът приема за доказани голяма
част от релевираните от ищцата проявления на претърпените от нея неимуществени
вреди, както и причинно-следствената им връзка с осъщественото
незаконосъобразно задържане 07 РУ-СДВР въз основа на издадената от полицейски
орган Заповед за задържане на лице от 28.09.2020г. Психоемоционалното състояние
на личността и преживените негативни емоции от даден факт, са абсолютно
субективни прояви, които са с различен интензитет при всеки един човек и са
обусловени като цяло от характеристиките на личността. Въз основа на събраните по делото гласни
доказателствени средства съдът приема за доказани преживените от ищцата
негативни емоционални и психически преживявания, както и че същите са в резултат
от незаконосъобразно приложената спрямо нея принудителна административна мярка
по чл. 71, ал.1, т.1 от ЗМВР, в т.ч от
ограниченото свободно придвижване. Показанията установяват по несъмнен
начин както негативните изживявания на ищцата, така и че психофизичното й
състояние е следствие от факта на осъщественото спрямо нея задържане въз основа
на незаконосъобразно издадената и изпълнена Заповед за задържане на лице от 28.09.2020г.
Свидетелката е очевидец на последвалите от задържането на ищцата негативни
емоционални изживявания, чиито външни проявления са били тревожността,
нарушения на съня, невъзможност да се концентрира. Стресогенното събитие, с
което се свързва настъпилото психофизическо състояние на лицето несъмнено се
явява осъщественото незаконосъобразно и необосновано задържане на Б.П. по
чл.71, ал.1, т.1 от ЗМВР. Самият факт на задържането и фактическото лишаване на
лицето от правото на свободно придвижване, при това без каквото и да е било
валидно основание, предполага настъпването на емоционален стрес и психически
страдания. Несъмнено претърпеният от Б.П. стрес е неблагоприятен не само за
психическото, а и за физическото й здраве, но по делото не се събраха
достатъчно доказателства, въз основа на които да се направи еднозначен и
категоричен извод, че сочените заболявания /кожно и гинекологично/ могат да се
обвържат единствено с преживения от ищцата психически и емоционален дискомфорт
от задържането й.
Незаконосъобразната дейност на
администрацията в случая безспорно е била условие за претърпените от ищцата
психо-емоционални страдания и негативни преживявания, макар и без конкретно
увреждане на здравето настъпилото
увреждане /психическо и физическо/.
Съдебно признатата и установена със
СПН фактическа, правна и доказателствена необоснованост на постановеното
задържане на Б.П., при липса на материалноправната предпоставка по чл.72, ал.1,
т.1 от ЗМВР и при прилагането на ПАМ в несъответствие с целта на закона,
представлява адекватна причина с естество и характер, които биха могли да имат
за последица за 21 годишната /към момента на задържането/ Б.П. отрицателни
емоционални усещания и негативни преживявания - страдание, чувство на
безпомощност, унижение и накърняване на личното й достойнство. Всичко това
обуславя извод, че неблагоприятната промяна в психическото и емоционалното
състояние на ищцата, може еднозначно да се приеме като такава, представляваща
пряка и непосредствена вреда – типична и нормално настъпваща последица във
връзка с незаконосъобразно наложената й ПАМ по чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР,
следваща по време и място противоправния резултат – незаконосъобразно задържане
на лицето в 07 РУ-СДВР.
Съгласно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, размерът на обезщетението за претърпените неимуществени вреди се определя
по справедливост. Понятието „справедливост” е морално-етична категория и
включва съотношението между деянието и възмездието. Всъщност факта на
осъждането само по себе си има характер на овъзмездяване, а размера на
обезщетението като паричен еквивалент на причинените неимуществени вреди следва
да бъде определен при съобразяване характера, вида, изражението и времетраенето
на претърпените вредни последици, ценността на засегнатите нематериалните блага
и интереси и при отчитане икономическия стандарт в страната към момента на
увреждането, така, че обезщетението да не бъде средство за неправомерно
обогатяване. Спазването на принципа на справедливостта, като законово въведен
критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, изисква размера
на обезщетението за претърпени неимуществени вреди да бъде определен от съда с
оглед на всички установени по делото факти и обстоятелства, касаещи начина, по
който незаконосъобразната административна дейност се е отразила на увреденото
лице. В случая, като се отчетат начинът на
извършване на увреждането и характерът му - необоснованото и немотивирано
лишаване на ищцата от основно човешко право - свобода на придвижване,
продължителността на наложеното ограничение – 24 часа, характера и
интензитета на породените страдания и негативни преживявания, без конкретно
увреждане на здравето, съдът приема, че исковата претенция за присъждане на обезщетение
за претърпени неимуществени вреди в размер на 1000лв., следва да се уважи
изцяло.
С оглед на гореизложеното съдът
намира, че е доказано по безспорен начин кумулативното наличие на всички
елементи от правопораждащия фактически състав за ангажиране отговорността на Столична
дирекция на вътрешните работи по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, за претърпени от Б. П.
неимуществени вреди в размер на 1000лв, намиращи се в причинно-следствена
връзка с незаконосъобразна административна дейност на длъжностни лица от СДВР,
поради което исковата претенция се явява доказана по основание и по размер и
като такава следва да бъде уважена.
Водим от
горните мотиви, Старозагорският административен съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Столична дирекция на вътрешните
работи, гр.София, ул.“Антим“ №5, на основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, да заплати
на Б.Б.П., ЕГН **********,***, сумата от 1000 /хиляда/ лева, представляваща
обезщетение за претърпени от Б.П. неимуществени вреди вследствие на незаконното
й задържане въз основа на отменената като незаконосъобразна с влязло в сила
съдебно решение Заповед за задържане на лице (без номер) от 28.09.2020г.,
издадена от старши полицай при 07 РУ – СДВР.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14
дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: