Районен съдия: Дияна Дамянова - Цанкова
Производството
е по реда на чл.14, ал. 3 от ЗСПЗЗ.
По делото не са
ангажирани каквито и да било доказателства жалбоподателят не
е уведомен за атакуваните решения, най – малкото същият не е адресат на същите,
нито страна в административните производства по издаването им, с оглед
на което по отношение на него не е изтекъл 14-дневен срок от съобщаването му да
ги оспори пред районния съд като поиска тяхната отмяна. Нещо повече, съгласно
разпоредбата на чл.149 ал.5 от ГПК административните актове могат да се оспорят
с искане за обявяване на нищожността им без ограничение във времето.
Доколкото в
конкретния казус се претендира прогласяване на нищожност на решения на
поземлена комисия, съдът следва да обсъди дали са налице пороци, водещи до
нищожност. Ако такива са налице, то административния акт от самото си
постановяване не поражда каквито и да било правни последици, няма как да е
влязъл в сила, на практика не съществува в правния мир и следователно не
представлява стабилен административен акт. Именно поради това когато един
административен акт бъде счетен за нищожен, същият не се отменя, а се
прогласява за нищожен с решение, което има установително,
а не конститутивно действие.
В АПК не са
предвидени изрично основания за нищожност на административните актове, но
съдебната теория и практика са извели такива. Касае се за петте основания за
незаконосъобразност, визирани в нормата на чл. 146 от АПК, като нищожност би
била налице, когато нарушенията са особено съществени. Тоест, нищожен е само
този акт, който е засегнат от толкова съществен порок, че актът изначално от
момента на издаването му не поражда правните последици, към които е насочен.
Съобразно горното и с оглед на всеки един от възможните пороци на
административните актове, теорията е изградила следните критерии кога един
порок води до нищожност и кога същият води до унищожаемост: всяка
некомпетентност винаги е основание за нищожност на акта. Порокът във формата е основание за нищожност, само
когато е толкова сериозен, че практически се приравнява на липса на форма и
оттам - на липса на волеизявление. Съществените нарушения на административно-производствените
правила са основания за нищожност, също само ако са толкова съществени, че
нарушението е довело до липса на волеизявление. Нищожен поради нарушения на
материалния закон би бил само този акт, който изцяло е лишен от законова опора,
не е издаден на основание нито една правна норма и същевременно засяга по
отрицателен начин своя адресат. Само пълната липса на условията или
предпоставките, предвидени в приложимата материалноправна норма, и липсата на
каквото и да е основание и изобщо на възможност за който и да е орган да издаде
акт с това съдържание би довело до нищожност на посоченото основание.
Превратното упражняване на власт също е порок, водещ само до
незаконосъобразност като правило и само ако преследваната цел не може да се постигне
с никакъв акт, посоченият порок води нищожност.
В тази връзка, на първо място, следва да се прецени компетентността на
органа, издал процесната заповед. Нищожен е актът, който не е издаден от
компетентен орган. Между страните не се
спори, че процесното решение е издадено от компетентен орган, действащ в рамките на законово
определените правомощия. От събраните по делото доказателства не се установява
при постановяване на решението административния орган да е действал при липса
на кворум, което да е довело до невъзможност за формиране на правно значимо
волеизявление.
На следващо място,
няма данни с атакуваното решение да е пререшен въпрос веднъж вече разрешен с
влязъл в сила административен акт, което би довело до нищожност на оспорените
решения на поземлената комисия.
Порокът във формата е основание за нищожност, само
когато е толкова сериозен, че практически се приравнява на липса на форма и
оттам - на липса на волеизявление. Формата е начин за външно изразяване на
волеизявлението и за да бъде налице е необходимо тя да предписана от закона.
Формата е самостоятелно основание за валидно действие на административния акт и
неспазването й води до недействителност на акта, чиято проявна форма (нищожност
или унищожаемост) се определя от степента на порока. В настоящият случай е
спазена изискуемата писмена форма на решенията, поради което не е налице порок
във формата.
Съществените нарушения на
административнопроизводствените правила са основания за нищожност също само,
ако са толкова сериозни, че нарушението е довело до липса на волеизявление. Според
правната теория нарушението на административнопроизводствените правила е
съществено, когато е повлияло или е могло да повлияе върху съдържанието на
акта; когато, ако не беше допуснато, би могло да се стигне и до друго решение
на поставения пред административния орган въпрос. Не се установява подобен
порок на атакуваните с жалбата решения на поземлената комисия.
Нарушенията на материалния закон касаят правилността
на административния акт, а не неговата валидност, поради което нищожен би бил
на посоченото основание само този акт, който изцяло е лишен от законова опора -
т. е. не е издаден на основание нито една правна норма и същевременно засяга по
отрицателен начин своя адресат. Само пълната липса на условията или предпоставките,
предвидени в приложимата материалноправна норма и липсата на каквото и да е
основание и изобщо на възможност за който и да е орган да издаде акт с това
съдържание би довело до нищожност на посоченото основание. Следователно,
нищожност на административния акт при наличие на материална незаконосъобразност
е налице, когато напълно липсват материалноправните предпоставки, визирани в
хипотезата на приложимата материалноправна норма; когато актът е лишен изцяло
от законово основание; когато акт със същото съдържание не може да бъде издаден
въз основа на никакъв закон, от нито един орган. Иначе казано -
административният акт е нищожен поради противоречие с материалния закон тогава,
когато разпоредените правни последици са противоположни или съществено
различаващи се от предвидените в правната норма така, че се явяват нетърпими от
гледна точка на правния ред. Само при описаните случаи порокът материална
незаконосъобразност води до нищожност на административния акт, а във всички
останали до неговата унищожаемост. Настоящият казус не е от категорията, при
която материалната незаконосъобразност да води до толкова тежък порок.
Решенията са издадени на основание чл. 27 от ППЗСПЗЗ, която регламентира, че“ На основание
на влезлия в сила план за земеразделяне общинската служба по земеделие
постановява решение за възстановяване правото на собственост“, каквото е сторила и поземлената комисия с
атакуваните от жалбоподателя решения, за което е била сезирана по надлежния ред
от правоимащи лица.
Несъответствието с целта на закона също е порок, водещ
само до незаконосъобразност като правило. Само ако преследваната цел не може да
се постигне с никакъв акт, посоченият порок води до нищожност. Тук нищожност ще
е налице и когато целта на закона не би могла да
бъде постигната с волеизявлението, отразено в административния акт. В
разглеждания спор компетентният орган е приел решение, с което се постига
целта, определена от основанието за приемане чл. 27 от ППЗСПЗЗ, а именно
възстановяване правото на собственост.
Съгласно нормата на чл.10 от ЗСПЗЗ :“Възстановяват се правата на собствениците
или на техните наследници върху земеделските земи, които са притежавали преди
образуването на трудовокооперативни земеделски
стопанства или държавни земеделски стопанства, независимо от това дали
са били включени в тях или в други образувани въз основа на тях селскостопански
организации.“ В тази връзка от жалбоподателя се
твърди, че незаконосъобразно имотите са възстановени на наследниците на Г. М. Г., тъй като към момента на отчуждаването имотите
са били собственост на М.Г.Т. и е
следвало да се възстанови на наследниците на последния, между които е и
жалбоподателя, което по същността си е спор за материално право по чл. 14, ал.4
ЗСПЗЗ. Така направеното възражение, ако бъде прието за основателно и с оглед на
изложеното по-горе ще доведе до унищожаемост на акта,
но не и до неговата нищожност.
От доказателствата по делото се установи
по категоричен начин, обаче, че имотите, възстановени с атакуваните решения са
били заявени от Г. М. Гачев, като собствени със Заявление вх. № 211 от
07.01.1992г., с което лицето Г. М. Г. е заявил да му бъдат възстановени собствени земеделски
земи и гори в общ размер от 86,8 дка, като на 28.01.1992г. е депозирал и опис –
декларация за още една нива от 10 дка в местността „Райкови поля”, както и
Декларация № 211, без посочена дата за лозе с площ от 900 кв. м., като за
заявените собствени имоти е представил Удостоверение № 119/07.05.1993г. от кмета на с.
Старопатица, общ. Кула, с което е удостоверено, че в данъчната книга при
кметството има записани на името на Г. М. Г. 93.9 дка. земеделска земя. В хода на
производството е ангажирано доказателство от страна на жалбоподателя, а именно Удостоверение
№ 415/08.04.1992г. от кмета на с. Старопатица, общ. Кула, с което е
удостоверено, че в данъчната книга при кметството има записани на името на Г. М.
Г. същите 93.9 дка. земеделска земя, както в
цитираното вече Удостоверение № 119/07.05.1993г., като единствено има
отбелязване, че от 26 дка в „Райково поле“, 14 дка са на С. М.П., което се установява и от предоставените от кмета на с.
Старопатица заверени копия на емлячните регистри, изискани от съда, където в
партидата на Г. М. Г.
при вписаните 26 дка в „ Райково поле“ е
отбелязано, че 14 дка са на С.М. П.
По делото не са ангажирани каквито и да било доказателства жалбоподателят да
има каквато и да било връзка с посоченото лице С.М. П. В представената по далото писмена защита от
процесуалния му представител се твърди, че С. М. П. е майка на ищеца и сестра на Г. М. Г.. От приетото по делото Удостоверение за
наследници изх. № 53/11.04.2017г. на М.Г.Т. обаче, се установява, че сестра на Г.
М. Г. е С.М. Ф. и не са ангажирани никакви доказателства
С.М. П. и С.М. Ф.да са едно и също лице, нито С.М. П..да е майка на жалбоподателя, както се твърди в писмената защита.
Съдът намира за необходимо да посочи, че правната уредба на възстановяването на собствеността,
предвижда то да се извършва в полза на бившите собственици само след подаване
на заявление по чл.11, ал.1 и 2 ЗСПЗЗ, съответно неподаването на такова води до невъзможност за настъпване
на реституционния ефект. И в хипотезата, в която е бил проведен искът по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ
от един от наследниците на общия наследодател против други наследници на този
наследодател, в полза на които е възстановена собствеността, е необходимо да
има подадено заявление за възстановяване собствеността на името на общия
наследодател, за да може след разрешаването на спора с влязло в сила решение
органът по земеделската реституция да постанови ново решение по чл.14, ал.7 във вр. с ал. 7а ЗСПЗЗ за
признаване на собствеността в съответствие със съдебния акт. В противен случай,
при липса на заявление би се стигнало до реституция в полза на лица, които не
са поискали това по предвидения от закона ред и в предвидения срок.
Предвидената в чл.14, ал.7а ЗСПЗЗ
възможност на заинтересуваните да поискат промяна на решението при нови
обстоятелства, включително относно лицата, в чиято полза се възстановява
собствеността, не може да бъде използвана за заобикаляне на законовия ред за
връщане на земеделските земи и гори. Такава промяна може да бъде постановена от
органа по реституцията само ако лицата имат право на реституция, т. е. подали
са своевременно искане за това
Реституирането на земеделските имоти не се извършва по
право, а е необходимо заинтересованите собственици или техните наследници да
подадат заявление пред ОСЗ за възстановяването на земите в срока по чл.11, ал.1 ЗСПЗЗ, редакция ДВ
бр.18/1992 г., в сила от 2.03.1992 г., а именно в седемнадесетмесечния срок от
влизане в сила на закона, който срок е изтекъл на 04.08.1992 г. В случай, че не
са подали такова заявление в определения срок, заинтересованите лица могат да
заявят с иск признаването на правата им пред компетентния районен съд по реда
на чл.11, ал.2 от ЗСПЗЗ.
Субекти на възстановяване правото на собственост са тези лица, които са били
собственици на земите към момента на масовизирането им, респ.техните
наследници. В случая, тъй като М.Г.Т. е починал през 1948г., то право да искат
възстановяване на имотите на бившия собственик имат неговите наследници. Не се
ангажираха никакви доказателства жалбоподателят или
някой от останалите наследници да са подали заявление за възстановяване на
собствеността върху процесните имоти като наследници
на М.Г.Т., като бивш техен собственик, в срока по чл.11, ал.1 от ЗСПЗЗ.
Пропускайки срока за заявяване за възстановяване на наследствените имоти, за
наследниците е била налице възможност да заявят признаване на правата си с иск
по чл.11, ал.2 от ЗСПЗЗ
пред РС Кула, в срока по §22 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ,
обн. ДВ бр.13/9.02.2007 г., изтекъл на 12.05.2007г., доказателство
за което също няма ангажирано.
Съдът приема, че не е образувано административно
производство за възстановяване на наследствените от общия наследодател М.Г.Т. земи
пред органа на поземлената собственост. При липса на подадено заявявление и съобразно практиката на ВКС, за Общинската
служба земеделие Кула, липсва правна възможност в полза на наследниците на М.Г.Т.
да бъде възстановена собствеността върху процесните имоти.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че жалбата
на Т.М.П., ЕГН ********** *** чрез адвокат пълномощник Т.К. ***, съдебен адрес ***,
кантора 6 против Решение № 777/31.10.1996г. на Общинска служба „Земеделие” –
Кула, по преписка № 0589А, с което е възстановено правото на собственост на М.Г.М. върху три ниви с обща площ от 32,501 дка.,
Решение № 777/31.10.1996г. на Общинска служба „Земеделие” – гр. Кула по
преписка № 0589Б, с което е възстановено правото на собственост на М. Т. Г. върху две ниви с обща площ от 30,499 дка и Решение №
777/31.10.1996г. на Общинска служба „Земеделие” – гр. Кула по преписка № 0589В,
с което е възстановено правото на собственост на Н.Г.М. върху три ниви с обща
площ от 28,402 дка, съгласно плана за земеразделяне в землището на с.
Старопатица, ЕКАТТЕ 69002 общ. Кула се явява неоснователна и като такава следва
да бъде отхвърлена.
По делото жалбоподателят и заинтересованите страни са
направили искане за присъждане на разноски. Предвид изхода на спора и съобразно
нормата на чл.143, ал.3 и ал.4 от АПК,
съдът намира, че следва да присъди в полза на заинтересованите страни – Н.Г.М.,
Р.И.М., М.М.В., и Г.М.Г. разноски по делото за адвокатско възнаграждение в
размер на 300 лева, за плащането на което страните за представили доказателства,
а именно Договор за правна защита и съдействие от 22.10.2018г., в който е
посочено, че сумата по договора от 300 лв. е платена от заинтересованите страни
в настоящото производство.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.14, ал.3 ЗСПЗЗ, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата
на Т.М.П., ЕГН ********** *** чрез адвокат
пълномощник Т.К. ***, съдебен адрес ***, кантора 6 против Решение № 777/31.10.1996г.
на Общинска служба „Земеделие” – Кула, по преписка № 0589А, с което е
възстановено правото на собственост на М. Г.М. върху три
ниви с обща площ от 32,501 дка., Решение № 777/31.10.1996г. на Общинска служба
„Земеделие” – гр. Кула по преписка № 0589Б, с което е възстановено правото на
собственост на М. Т. Г. върху две ниви
с обща площ от 30,499 дка и Решение № 777/31.10.1996г. на Общинска служба
„Земеделие” – гр. Кула по преписка № 0589В, с което е възстановено правото на
собственост на Н.Г.М. върху три ниви с обща площ от 28,402 дка, съгласно плана
за земеразделяне в землището на с. С., ЕКАТТЕ
69002 общ. Кула, като неоснователна.
ОСЪЖДА Т.М.П., ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на
заинтересованите страни Н.Г.М., ЕГН********** ***, Р.И.М., ЕГН **********.***, М.М.В.,
ЕГН**********,*** и Г.М.Г., ЕГН********** *** сумата от 300 лв. разноски по
делото за заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението е постановено при участието на
заинтересованите страни Н.Г.М., ЕГН**********
***, Р.И.М., ЕГН **********.***, М.М.В., ЕГН**********,*** и Г.М.Г., ЕГН**********
***.
Решението подлежи на обжалване пред Административен
съд - Видин в 14- дневен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: