РЕШЕНИЕ
№ 261137 13.10.2021 г.
гр.Бургас
В ИМЕТО
НА НАРОДА
БУРГАСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД ХХІ-ви граждански състав
На двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и първа година
В публично заседание в следния състав:
Председател: Моника Яханаджиян
Секретар: Недялка Д.
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдия
Моника Яханаджиян
гражданско дело №6157 по описа за 2020 година
Производството е образувано по повод предявения от ЗАД „Булстрад Виена
Иншурънс груп“ АД, седалище и адрес на управление в гр.София, пл.“Позитано“ №5,
представлявано от Изп.Директори И.И.Г. и П.А.Ш., иск за осъждане на С.Г.К., ЕГН
**********, като наследник на Г.С.К., представлявана от своята майка и законен
представител Й.Н.К., ЕГН **********, двете с адрес ***, да заплати на ищеца
сумата от 5000,00 лева – частичен иск от 80 000 лева, представляващ
изплатено обезщетение за нанесени неимуществени вреди, ведно със законната
лихва от предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата и мораторна
лихва в размер на 976,40 лева за периода 29.10.2018 г. – 06.10.2020 г.
Твърди се в исковата молба, че във връзка със застрахователно събитие -
ПТП, настъпило на *** г. и на основание договор за застраховка „Гражданска
отговорност“, сключен между Г.С.К. и ищцовото застрахователно дружество, последното
изплатило по образувана при него щета №471016171702800/7 сумата от 80 000
лева – застрахователно обезщетение за претърпени от М.С.П. неумиществени вреди
от смъртта на К.П.П., с когото последната е живяла на съпружески начала. Твърди
се още, че ПТП е било причинено по вина на Г.К., който като водач на лек
автомобил, марка „Опел Астра“ с рег.№*** нарушил правилата за движение по
пътищата и по-конкретно – чл.20, ал.2, чл.5, ал.1, т.1, чл.20, ал.1 от ЗДвП,
вследствие на което загубил контрол над управляваното от него МПС, автомобилът
се отклонил вляво и се ударил в крайпътен уличен стълб. Ищецът твърди, че при
ПТП са причинени смъртта на водача и на неговия спътник К.П.П., а по случая има
образувани ДП №304-ЗМ-135/2017 г. по описа на РУ „Полиция“ – Несебър и
пр.пр.вх.№5976/2017 г. по описа на ОП-Бургас.
В подкрепа на иска са ангажирани доказателства, претендират се
разноски.
Така предявените искове са с правно основание чл.433, ал.1, т.3 от КЗ и
чл.86, ал.1 от ЗЗД и същте са допустими.
Ответникът е депозирал писмен отговор, в който предявеният иск е
оспорен изцяло както по основание, така и по размер. С отговора се оспорва
механизмът на процесното ПТП и се твърди, че водачът не е имал техническа възможност
да избегне сблъсъка, а причина за настъпилото ПТП е неравност на платното за
движение, което е изхврълило водача от неговата лента за движение. На следващо
място се твърди, че М.П. не е от категорията лица, които търпят и могат да
търпят неимуществени вреди от смъртта на К.П., а изплатеното й обезщетение от
80 000 лева е в завишен и несъответстващ на критериите за справедливост
размер. Твърди се и наличието на принос от страна на пострадалия П., тъй като е
пътувал без правилно поставен обезопасителен колан и доброволно се е качил при
водач, употребил алкохол. Счита, че като непълнолетен е недееспособно лице,
което приема наследството само по опис, поради което и отговорността му е
ограничена и не може да надхвърля размера на полученото имущество. На подробно
изложени в отговора аргументи се търси отхвърляне на исковете. Ангажират се
доказателства.
В съдебно заседание ищцовото дружество се представлява от надлежно
упълномощен процесуеален представител, който поддържа иска и моли за
уважаването му.
В съдебно заседание ответникът се представлява от надлежно ангажиран
пълномощик, който поддържа отговора на исковата молба.
Бургаският районен съд, като прецени събраните по делото
доказателства и съобрази разпоредбите на закона, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Между страните не се спори по следните факти, за които
свидетелства и събрания по делото писмен доказателствен материал, а именно, че:
- ответницата С.Г.К., ЕГН **********, малолетна към настоящия
момент, е наследник по закон на Г.С.К., починал на *** г. (съгласно
Удостоверение, изх.№37/20.03.2017 г., издадено от Община Несебър);
- че на 15.01.2021 г., С.Г.К. е приела оставеното от
баща й наследство по опис (съгласно Съдебно удостоверение, издадено по
ч.гр.д.№46/2021 г. с изх.№60206/15.01.2021 г.); Според изготвените по делото
оценъчни експертиза, имущественото съдържанието на приетото по опис наследство
е оценено общо на 15 500,00 лева към 15.01.2021 г. и на 16 053 лева
към 05.03.2017 г. (В.л.инж.Т. дава заключение, че средната стойност на лек
автомобил, марка „Сеат Ибиза“ към 15.01.2021 г. е в размер на 1400,00 лева, а
към 05.03.2017 г. - в размер на 3250 лева. В този смисъл са и показанията му, депозирани
в проведеното на 21.09.2021 г. съдебно заседание. В.л.Ч. дава заключение, че стойността
на правото на собственост върху ½ ид.ч. от ПИ с идентификатор
53822.501.512 по КККР на с.О., с площ от 870 кв.м., към 05.03.2017 г. е в
размер на 12 803 лева, а към 15.01.2021 г. е в размер на 14 100 лева).
- С Постановление за прекратяване на ДП от 01.08.2017 г.
на прокурор при ОП-Бургас, ДП №304 ЗМ-135/2017 г. по описа на РУ-Несебър,
водено за престъпление по чл.343, ал.1, б.“в“, вр.чл.342, ал.1 от НК, е
прекратено на основание чл.24, ал.1 т.4 от НПК, като е прието, че на *** г.,
около 04.16 часа, лек автомобил, марка „Опел Астра“ с рег.№***, управляван от Г.С.К.
се движел по главна алея в к.к.Слънчев бряг в посока гр.Несебър. На предна
дясна седалка пътувал К.П.П.. Двамата преди това празнували имен ден в с.О. и
употребили алкохол. Времето било мъгливо, рано сутрин, в тъмната част на
денонощието. Пътният участък е бил сух и прав. Пътя, по който се е движел
автомобила е с двупосочно движение с по една лента за всяка посока, като отляво
по посоката, в която автомобилът се е движел, има затревен остров от храсти,
дървета и електрически стълбове за улично осветление. Водачът К. навлязъл със
скорост от 104 км./ч. в участък с ограничение на скоростта до 30 км./ч.,
изкуствени неравности по платното, означени с пътен знак и положена маркировка
„пешеподна пътека“, означена с пътен знак. След преминаването през изкуствените
неравности с висока скорост, водачът изгубил контрол над управлението на
автомобила и навлязъл в лентата за насрещно движение и със странично
приплъзване достигнал затревения разделителен остров и след удар с дърво с
предна лява част, се преобърнал по таван, при което преобръщане изкъртил ел.стълб
и още дървета в тревния участък. Вследствие на ПТП настъпила смъртта на двете
лица, пътуващи в автомобила. Направен е извод, че
отговорността за ПТП следва да бъде вменена във вина на водача на автомобила – Г.К. -
наследодател на ответницата, но тъй като той е починал наказателното
производство по ДП №304
ЗМ-135/2017 г. по описа на РУ-Несебър е прекратено. (ДП №304 ЗМ-135/2017 г. по описа на
РУ-Несебър.).
По делото е изготвена от в.л.инж.Т. автотехническа
експертиза, от заключението на която става ясно, че ПТП е настъпило поради
управление на автомобила със скорост от 103 км/ч., която не е била съобразена с
пътната обстановка - наличие на изкуствена неравност на платното за движение,
обозначена с пътни знаци и последваща загуба на контрол върху управлението от
водача на автомобила. Според експерта, произшествието е било предотвратимо, ако
водачът е владел непрекъснато управлението на автомобила съгласно изискванията
за техническа експлоатация и съобразил скоростта на движение с монтираните
пътни знаци за наличие на изкуствена неравност, т.е причината за възникване на
произшествието е от субективен характер.
По делото са приети писмени доказателства – ГО на
автомобилистите, л.26, според съдържанието на която към датата на настъпване на
ПТП – *** г., лекия автомобил, управляван от К. с ДК №*** има активна
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ при ЗАД „Булстрад Виена
иншурънс груп“ АД, за което има съставена полица с №BG/03/116002544461 със срок
на действие – 01.10.2016 г. – 30.09.2017 г.
Налице са писмени данни за образувана застрахователна
щета №471016171702800/7, по която в полза на М.С.П. – *** на ответницата,
съгласно Удостоверение за раждане, л.154, е изплатена на 29.10.2018 г. сумата
от 80 000 лева.
При така установената фактическа обстановка се налагат
следните правни изводи:
Съгласно нормата на чл.433, т.3 от КЗ, застрахователят
има право на регресен иск срещу застрахования за всичко платено на увреденото
лице – в случаите, когато застрахованият причини вреда чрез негови действия или
бездействия вследствие на употребата на алкохол с концентрация в кръвта над
допустимата по закон норма или под въздействието на наркотично вещество или на
негов аналог.
При упражняване на
регресния иск застрахователят е ограничен в рамките на правата и възможностите,
които има и разполага самото застраховано лице срещу причинителя на вредите.
Регресното право е средство за санкциониране на виновните за причинените на
трети лица вреди в посочените от закона случаи. В тези случаи, независимо, че
са заплатили застрахователна премия и е възникнало валидно застрахователно
правоотношение, застрахованите лица не се освобождават от гражданската си
отговорност.
Регресното
право възниква тогава, когато застрахователят се освобождава от отговорност по
застрахователния договор с делинквента на основанията, изрично посочени в
закона-умисъл, употреба на алкохол и др.
То възниква спрямо застрахования от момента на деликта, тъй като наличието на
тези основания законодателят свързва именно с този момент. Моментът на
плащането на обезщетението на третото лице определя изискуемостта на регресното
притезание. В този смисъл е и трайно установената
съдебна практика, според която регресното право възниква
спрямо застрахования от момента на деликта, а момента на плащането на
обезщетението на третото лице определя изискуемостта на регресното притезание (Решение
№192/14.08.2012 г. по т.д.№768/2010г.
на ВКС, второ т.о.; Решение №35/09.07.2019 г.
по т.д.№1175/2018 г. на ВКС, първо т.о.
и др.).
Установи се по делото, че застрахователното събитие е
настъпило на *** г. по вина на наследодателя на ответника, тъй като същият е управлявал
застрахованото при ищеца МПС с концентрация на алкохол в кръвта си над
допустимата по закон, а именно с 2,32 промила. Установи се и това, че ищецът в
качеството си на застраховател по сключената застраховка ГО е заплатил на М.П.
обезщетение за причинените й от смъртта на К.П.П., с когото е съжителствала на
семейни начала, неимуществени вреди, като същите са оценени и изплатени от
ищеца в размер на 80 000 лева.
Следователно за
застрахователното дружество възниква регресното право да получи заплатеното
обезщетение от застрахования, респективно неговия наследник.
Изложеното обосновава извод, че предявеният иск е
допустим и основателен.
Ответницата С.Г.К. е надлежно пасивно
легитимирана да отговоря по така предявеният иск с оглед наличните по делото данни,
че е приела по опис оставеното й от Г.К. наследството. Приемането на
наследството има обратно действие, считано от момента на откриване на
наследството, то същото, прието от ответника включва и задължението, възникнало
от деликта, осъществен на *** г., от която дата настъпва задължението на
делинквента за обезвреда.
Основателно е възражението на ответната
страна,
че същата следва да отговаря
до размера на полученото наследство. Разпоредбата на чл.60,
ал.2 от ЗН ограничава отговорността на
наследник, приел наследството по опис, до размера на полученото наследство,
съответно
до стойността, която се покрива от наследственото имущество. Нормата е
установена в защита на наследника, като това ясно следва от разпоредбата на
чл.61, ал.2 от ЗН,
според която недееспособните, държавата и обществените организации приемат
наследството само по опис. Остойностено приетото от
С.К. наследство
възлиза на сумата от 16 053 лева, поради което и предявената
като частична претенция от 5000 лева се явява доказана по размер.
Основателността на главния иск обуславя основателност и
на акцесорната претенция по чл.86, ал.1 от ЗЗД, която съдът изчисли в размер на
984,72 лева за периода 29.10.2018 г. – 06.10.2020 г., поради което и
претенцията в предявения размер от 976,40 лева се явява основателна и доказана
по размер.
По отношение на
разноските:
С оглед резултата по
делото и на основание
чл.78 от ГПК
ответникът дължи на ищеца сторените съдебно-деловодни разноски, които са в общ
размер на 1740,00 лева, от които 250,00 лева – платена държавна такса, 639,00
лева – платен адвокатски хонорар, 851,00 лева – възнаграждение за вещи лица.
Мотивиран от горното
и на основание чл.235 от ГПК, Бургаският районен съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА С.Г.К., ЕГН **********, представлявана от своята майка и законен
представител Й.Н.К., ЕГН **********, двете с адрес ***, в качеството й на
наследник на Г.С.К., ДА ЗАПЛАТИ на ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс груп“ АД, седалище и адрес на управление в
гр.София, пл.“Позитано“ №5, представлявано от Изп.Директори И.И.Г. и П.А.Ш., сумата от 5000 лева (пет
хиляди лева) – частичен иск от изплатено на М.С.П.
застрахователно обезщетение в размер на 80 000 лева по щета №471016171702800/7, за нанесени
й неимуществени вреди, настъпили от смъртта на К.П.П., с когото е съжителствала
на семейни начала, починал на *** г. в резултат на ПТП, настъпило по вина на Г.С.К.,
ведно със законната лихва върху главницата от 5000 лева, считано от предявяване
на иска на 07.10.2020 г. до окончателното изплащане, както и сумата от 976,00
лева, представляваща обезщетение за забава за периода 29.10.2018 г. –
06.10.2020 г.
ОСЪЖДА С.Г.К., ЕГН **********, представлявана от своята майка и законен
представител Й.Н.К., ЕГН **********, двете с адрес ***, в качеството й на
наследник на Г.С.К., ДА ЗАПЛАТИ на ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс груп“ АД, седалище и адрес на управление в
гр.София, пл.“Позитано“ №5, представлявано от Изп.Директори И.И.Г. и П.А.Ш., сумата от 1740,00 лева,
представляваща направените от ищеца съдебно-деловодни разноски.
Решението подлежи
на въззивно обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно в оригинала: НД