Д О Б Р И Ч К
И Р А Й О Н Е Н С Ъ Д
Р Е Ш Е Н И Е
№……………..
гр.Добрич,
26.05.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Добрички районен съд, наказателна
колегия, в публично съдебно заседание на осемнадесети май две хиляди и двадесета
година, в състав:
Съдия-Веселин Стефанов Монов
при участието на съдебен секретар Мария Атанасова,
разгледа
А.Н.Д.№ 203 по описа на ДРС за 2020 г.
Производството
е по реда на чл.59, ал.2 във вр.с ал.1 от ЗАНН и е образувано по жалба на Т.С.Р.,
с ЕГН ********** *** срещу Наказателно постановление № 20-0255-000004 от 27.01.2020
година на Началника на Второ РУ към ОД на МВР – гр.Добрич.
С наказателното постановление за
извършено административно нарушение на чл.638, ал.3 от Кодекса за
застраховането /КЗ/ на същото основание -
чл.638, ал.3 от КЗ на жалбоподателя е наложена „глоба” в размер на 400
/четиристотин/ лева.
С
депозираната пред съда жалба се моли за отмяна на НП като незаконосъобразно и неправилно.
Навеждат се оплаквания за незаконосъобразно ангажиране отговорността на въззивника,
при условие, че преди да бъде издадено НП са били представени доказателства, от
които може да се заключи, че процесният автомобил към момента на проверката е
имал сключен договор „Гражданска отговорност” на автомобилисти за 2020 год.
В съдебно заседание
жалбоподателят се представлява от процесуален представител - адв.Митаел Игнатов
от АК-Добрич, който поддържа искането за отмяна на НП на посочените в жалбата
правни основания и аргументи. Релевира претенции за присъждане на сторените
разноски за осъществено процесуално представителство, съобразно представения
договор за правна защита.
Въззиваемата
страна редовно призована за съдебното заседание не се представлява от
процесуален представител и не взема становище по жалбата.
След като
подложи на анализ и преценка събраните по делото доказателства, съобразно обхвата
и пределите на въззивната инстанция, посочени разпоредбата на чл.314, ал.1 от НПК настоящият съдебен състав намери за установено следното от фактическа
страна:
На 03.01.2020 год., около 17.20 часа
жалбоподателят Т.С.Р. управлявал л.а. марка „ФИАТ-ДУКАТО”, с рег.№ *** чужда
собственост по ул.”Втора” на с.***, обл.Добрич, когато е бил спрян за рутинна
проверка от служители на МВР – св. С.Н.С. /служител на Второ РУ към ОД на
МВР-Добрич/ и св. М.Ф.Ф. / на длъжност „ ст.полицай” при ОД на МВР – Варна/. Посочените
длъжностни лица извършвали по същото
това време обход в населеното място, като следели движението на преминаващи
автомобили във връзка с провеждана акция на СПП - КАТ. При последвалата на
място проверка проверяващите органи установили, че жалбоподателят Т.С.Р. не е
собственик на автомобила, както и че не може да представи сключена задължителна
застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите за 2020 година. При
проверката е установено, че залепеният на предното панорамно стъкло на автомобила
стикер „ГО” е с изтекъл срок. Въпреки констатациите проверяващите органи не
извършили допълнителна проверка чрез дежурен служител на СПП-КАТ в регистъра
на „Гаранционен фонд” относно това, дали
в действителност управлявания от жалбоподателя към момента има сключена действаща
застраховка „ГО” ., а напротив, пристъпили към ангажиране на отговорността му.
Така, в качеството на длъжностно лице, притежаващо необходимите власднически
правомощия св.С.С. привлякъл отговорността на жалбоподателя с Акт за
установяване на административно нарушение
/АУАН/ с бл. №0698888/03.01.2020 г. за извършено нарушение на чл.638,
ал.3 от КЗ. По отношение изпълнителното деяние на нарушението е прието, че се
изразява в управление от жалбоподателя на лек автомобил „ФИАТ -ДУКАТО”, с рег.№
***, собственост на Т. Г.Р., за който няма сключена застраховка „ГО” за 2020 год.
Към момента на съставяне на АУАН
и предявяването му жалбоподателят не възразил по отношение на вменено му във
вина нарушение, като посочил, че няма възражения. Препис от акта е бил връчен на
жалбоподателя при спазване на процесуалните изисквания на чл.43, ал.1 от ЗАНН.
След
съставяне на АУАН, но преди издаване на НП жалбоподателят представил на вниманието
на проверяващите органи валидна полица „ГО” за 2020 год. на автомобила „ФИАТ
-ДУКАТО”, с рег.№ ТХ 9152 ХМ, която е била с действие към датата на проверката.
При тези обстоятелства на водача са върнати иззетите при проверката като
веществени доказателства СУМПС и СРМПС - обстоятелство, което е отразено допълнително
в АУАН.
Без да
съобрази горепосочено съществено за предмета на спора обстоятелство, че
автомобилът е имал скючен договор „ГО” за 2020 г. към момента на проверката,
наказващият орган въз основа АУАН и в законоустановения срок на чл.34, ал.3 от ЗАНН издал обжалваното НП. С последното ангажирал отговорността на
жалбоподателя на основание чл.638, ал.3 от КЗ.
В законоустановеният преклузивен срок
на чл.59 от ЗАНН жалбоподателят, като легитимирана страна с правен интерес оспорва
издаденото НП, при което жалбата му се явява процесуално допустима, а разгледана
по същество тя е основателна.
След анализ и преценка на
събраните в хода на съдебното следствие доказателствени източници, съдът приема,
че незаконосъобразно и в нарушение на материалния закон наказващият орган е провлякъл
отговорността на въззивника за извършено нарушение по текста на чл.638, ал.3 от
Кодекса за застраховането /КЗ/. Съгласно посочения текст от КЗ подлежи на
санкциониране по административен ред с наказание „глоба” в размер на 400 лв. лице, което не е собственик и управлява
моторно превозно средство, във връзка с чието притежаване и използване няма
сключен и действащ договор за задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите. От легалния прочит следва, че за да възникване отговорност на водача в описаната хипотеза от
КЗ, от обективна страна следва да са налице въздигнатите в кумулативна даденост
предпоставки – управление на МПС от лице, което не е собственик, и на следващо
място да е установено, че автомобилът няма сключен действащ договор за задължителна
застраховка „ГО” на автомобилистите. В разглеждания случай, от защитата в
подкрепа на развитата защитна теза бе представено неоспоримо писмено доказателство
– „заверен препис” от извършена проверка в „Гаранционен фонд”, доказваща
наличието на сключена застраховка
„Гражданска отговорност” на процесния автомобил – марка „Фиат-Дукато”, с
ДК№ *** към датата на проверката. От представеното писмено доказателство черпим
информация, че началната дата на действие на застраховката „ГО”, сключена от
собственика на автомобила е 14.07.2019 г., а крайната дата на покритие на
застраховката е 13.07.2020 год., в 23:59 часа. Очевидно е , че към момента
на извършване на проверката на дата 03.01.2020 год., управлявания от
жалбоподателя автомобил е имал сключена застраховка „ГО” на автомобилистите за 2020 год., макар и
същата да не е била представена на вниманието на дл.лица. В подкрепа на соченото
обстоятелство, че автомобилът е имал действаща застраховка „ГО” към момента на
проверката е направеното допълнително отбелязване в АУАН от контролните органи,
които в полето под разписката са отразили факта, че ..”жалбоподателят е представил
валидна полица „ГО” към датата на проверката, при което са му върнати иззетите
СУМПС и СРМПС”.
Вън от съмнение е, че при наличието
на конкретни обстоятелства, компрометиращи в достатъчна степен направеното
описание на нарушението по чл.638,ал.3 от КЗ от актосъставителя и изложените фактически
обстоятелства в АУАН, наказващият орган е бил длъжен да упражни в пълен обем
правомощията си по чл.52, ал.4 от ЗАНН. В този смисъл, той е бил длъжен да извърши
нарочна /допълнителна/ проверка на посочените обстоятелства в акта, отразяващи
представена застрахователна полица „ГО”, както и да постави на преценка всички събрани доказателства по преписката. Още повече, че в случая АУАН, с
който на практика се поставя началото на административнонаказателното
производство играе ролята на обвинителен акт и с него се очертава рамката,
предмета на спора. След като не е извършил допълнителна проверка на вписаните в
акта обстоятелства за това, че е налице представена застрахователна полица „ГО”
за 2020 год. с действие към момента на проверката, незаконосъобразно и в нарушение на материалния
закон наказващият орган е издал поднадзорното НП, с което е привлякъл отговорността
на въззивника за нарушение на чл.638, ал.3 от КЗ.
В констекста на изложените
съображения съдът намира за необходимо да посочи и това, че в хода на проведеното
съдебното следствие не бяха събрани доказателства, които да подкрепят обвинителната теза и изложените в НП
фактически обстоятелства за виновно извършено нарушение на чл.638,ал.3 от КЗ от
дееца, а тъкмо обратното. От показанията на актосъставителя С.С. и св.М.Ф. научаваме,
че при проверката същите не са поискали съдействие от дежурен служител на
СПП-КАТ, който да провери
в „Гаранционния фонд” за наличие на сключена застраховка „ГО” за 2020 г.
на л.а. „Фиат–Дукато”. Пред съда С.
и Ф. поясниха още,
че в действията си са се ръководили основно от факта, че на предното
/панорамно/ стъкло на автомобила е имало залепен стикер на застраховка с
изтекъл срок, както и че водачът не е представил действаща застраховка „ГО”.
При изложените обстоятелства, доколкото водачът не е представил документ за сключена застраховка
„ГО” при проверката, но в
действителност такава
действаща застраховка е имало сключена, той следва
да носи отговорност по чл.183, ал.1, т.2
от ЗДвП. Съгласно цитирания разпоредба се наказва с глоба 10 лв. водач, който .”не
носи документ за сключена задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите..”. В този смисъл, действията на наказващия орган по ангажиране
отговорността на жалбоподателя за извършено нарушение по чл.638, ал.3 от КЗ са изцяло
незаконосъобразни и неправилни.
В
заключение следва да се отбележи, че независимо от факта, че както АУАН, така и
НП са издадени от компетентни длъжностни лица и в кръга на делегираните им
властнически правомощия, при формално спазване на изискуемите срокове на чл.34
от ЗАНН, по изложените по-горе правни съображения, наказателното постановлението
следва да бъде отменено като незаконосъобразно. При тези обстоятелства, за съда
не възниква задължението да коментира по отношение на наложената с постановлението
имуществена санкция и нейния размер.
В хода на съдебното производство от страна
на жалбоподателя са били сторени разноски в размер на 400.00 лева,
представляващи адвокатско възнаграждане, което е било заплатено, удостоверено с
вписване на направеното плащане в договора за правна защита и съдействие,
съобразно Тълкувателно решение №6/2012 от 06.2013 год.
С оглед изхода на спора, както и изрично релевираното
от процесуалния представител на жалбоподателя искане, при липсата на възражение
за прекомерност от насрещната страна, съдът на основание чл.63, ал.4 от ЗАНН ,
следва да присъди в полза на жалбоподателя сторените разноски по делото в
размир на 400.00 лв. / четиристотин лева/.
Предвид гореизложеното и на основание
чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш
И :
О Т М Е Н Я Наказателно постановление № 20-0255-000004
от 27.01.2020 година на Началника на Второ РУ към ОД на МВР – гр.Добрич, с което на Т.С.Р., с ЕГН ********** за
извършено нарушение на чл.638, ал.3 от Кодекса за застраховането на основание чл.638,
ал.3 от Кодекса за застраховането е наложена „глоба” в размер на 400 /четиристотин/
лева.
О С Ъ Ж Д А
Областна Дирекция на МВР – гр.Добрич
ДА ЗАПЛАТИ на Т.С.Р., с ЕГН ********** и
настоящ адрес: ***, сумата от 400.00 лв. /четиристотин лева/ разноски за
адвокатско възнаграждение.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-Добрич по реда на
Административнопроцесуалния кодекс в
14-дневен срок от уведомяването на страните .
Съдия
: