РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
РЕШЕНИЕ
№ 1046
гр. Пловдив, 10. 06. 2022 год.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, І отделение, ХІ с., в открито
заседание на двадесет и шести май през две хиляди двадесет и втора
година, в състав:
Председател: Милена Несторова - Дичева
при
секретаря Д. Й. и участието на прокурора …, като разгледа докладваното от съдията административно дело № 967
по описа за 2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 от АПК, във вр. с чл.186, ал.4 от Закона за данък
добавена стойност.
Образувано е по жалба на „А.Дж.“ЕООД, ЕИК ***, представлявано
от управителя А. А. А.-К., със седалище и адрес на управление гр.*** против
ЗНПАМ № ФК-65-0114732/28.03.2022 г., издадена от ИД Началник отдел „Оперативни
дейности“ Пловдив при ЦУ на НАП.
Твърди се незаконосъобразност на
заповедта с доводите за нейната немотивираност.
В съдебно заседание жалбата се поддържа
по изложените в нея съображения като се излагат и доводи, че в нормата на
чл.186, ал.1 от ЗДДС се съдържат няколко хипотези, а при налагането на
процесната ПАМ АО не е посочил на основание коя точно хипотеза я налага.
В крайна сметка се иска отмяна на
заповедта.
В съдебно заседание жалбата се поддържа
по изложените в нея съображения.
Ответната страна – Началник отдел
„Оперативни дейности“ Пловдив в ЦУ на НАП, чрез процесуалния представител
юриск.Б., излага становище за неоснователност на жалбата. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Подробни съображения са изложени в постъпило по делото становище.
Съдът, след съвкупна преценка на
събраните по делото доказателства, съобразявайки нормата на чл. 168 АПК, приема за установено следното от фактическа
и правна страна:
Жалбата е
допустима като подадена от адресата на
постановената заповед за налагане на ПАМ, който е засегнат неблагоприятно от
наложената му забрана и при спазване на
законоустановения срок за целта – заповедта е връчена на 04.04.2022 г., жалбата
срещу нея е подадена на 11.04.2022 г., в 14-дневния срок.
Разгледана по същество жалбата е основателна по
следните съображения:
Предмет на настоящото оспорване е заповед за налагане
на ПАМ № ФК-65-0114732/28.03.2022 г., издадена на основание чл.186, ал.3 от ЗДДС от Началник отдел “Оперативни дейности“ Пловдив в ЦУ на НАП.
До налагането
на тази ПАМ се е стигнало в резултат на извършена проверка на търговски обект
по смисъла на §1, т. 41 от ЗДДС-кафе –аперитив „Наргиле“, находящ се в гр.***,
стопанисван от „А.Дж.“ЕООД, ЕИК ***, при която е констатирано, че дружеството в
качеството му на задължено лице по чл.3 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ, не
регистрира и отчита всяка извършена продажба на стоки от търговския обект чрез
издаването на фискални касови бележки от
въведеното в експлоатация за обекта фискално устройство.
При проверката е установено, че за извършена контролна покупка на 1 брой кафе и
1 брой капучино, всичко на обща стойност 5.00 лв., платени в брой от Н.П.Н./проверяващ/, преди
легитимацията, на А. А. А.-К. /управител/,
не е издаден фискален касов бон
от въведеното в експлоатация и работещо в обекта фискално устройство модел “Datеcs DP-35 V2“ с ИН на ФУ DT549911 и ИН на ФП
02842933, нито касова бележка от кочан с
ръчни касови бележки, отговарящ на изискванията на Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ. За
извършената покупка е следвало да бъде издаден фискален бон е №
01584/17.03.2022г. С този номер е изведен дневен финансов отчет от
проверяващите. Извършеното нарушение се доказва и от даденото от управителя на
дружеството обяснение относно установеното наличие на положителна касова
разлика в общ размер на 5.00 лв. между наличните парични средства в касата,
съгласно приложен опис и тези. маркирани във ФУ - а именно, че същата се дължи
на неиздаване на фискална касова бележка.
Прието е, че е осъществен състава чл.3 от Наредба № Н-18/13.12.2006г.
на МФ.
Така описаното нарушение е послужило
като основание за издаване на процесната Заповед за налагане на ПАМ, видно от
приложените доказателства към административната преписка.
Административната преписка по налагането на процесната
ПАМ е събрана като доказателство по делото.
Като взе предвид представените по делото писмени
доказателства и доводите на страните, съдът намери жалбата за основателна.
Атакуваната заповед за налагане на ПАМ е издадена от
компетентен орган – Началник отдел „Оперативни дейности“Пловдив в ГД“Фискален
контрол“ в ЦУ на НАП, съгласно заповед №ЗЦУ-1148 от 25.08.2020 г. на изпълнителния
директор на НАП (л.17), в рамките на предоставените му правомощия, в условията на обвързана компетентност. Видно
от посочената заповед на изпълнителния директор на НАП, Началник отдел
„Оперативни дейности“Пловдив в ГД“Фискален контрол“ в ЦУ на НАП е упълномощен
да налага ПАМ запечатване на обект на основание чл. 186 ЗДДС.
С чл.186, ал.1, т.1, б "а" във вр. с ал. 3
във вр. с чл.118, ал.1 ЗДДС, законодателят е предвидил налагането на ПАМ с
мотивирана заповед на органа по приходите или от оправомощено от него
длъжностно лице, която съдържа изложение на предвидените в закона предпоставки.
Принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни,
независимо от предвидените глоби или имуществени санкции според чл.186, ал.1,
т.1, б."а" (в приложимата редакция), се прилага на лице, което не
спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по
установения ред за доставка/продажба. "
В нормата на чл.118, ал.1 ЗДДС е предвидено задължение за лицата да регистрират и отчитат извършените от
тях доставки/продажби в търговски обект, чрез издаване на фискална касова
бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова
бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската
дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен
документ. Редът и начина за издаване на фискални касови бележки е уреден с
Наредба № Н-18/2006 г. на МФ. Така според чл.3 ал.1 от цитираната наредба, всяко
лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или
услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от
ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез
внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит
или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по
смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод,
извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични
преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги. Съгласно чл. 187, ал. 1 ЗДДС при прилагане на принудителната
административна мярка по чл. 186, ал. 1 ЗДДС се забранява и достъпът до обекта.
Мярката се прилага за обекта или обектите, където са установени нарушения.
От изложеното следва, че при
установено по съответния ред неспазване на задължението за отчитане на
продажбите чрез издаване на ФКБ или касова бележка от кочан, административният
орган, при условията на обвързана компетентност, налага на търговеца ПАМ –
"запечатване на обект и забрана за достъп до него". Мярката се налага
спрямо обектите, където е извършено и установено нарушението. Органът
съобразява продължителността на срока на мярката с оглед на всички факти и
обстоятелства в конкретния случай, т. е. при определяне на продължителността на
срока органът действа при условията на оперативна самостоятелност, което следва
и от използвания в чл. 186, ал. 1 израз "до 30 дни".
В конкретния случай,
принудителната административна мярка е наложена на жалбоподателя за нарушение
на чл.3 ал.1 от Наредба № Н-18/2006 г. на МФ, поради неиздаване на фискален бон
от ФУ или от кочан с ръчни касови бележки при извършено и получено плащане в
брой.
Извършването на нарушението
не е спорно между страните.
Спорен е въпросът дали определеният от
административния орган срок на процесната ПАМ от 14 дни е обоснован с оглед
спецификите на констатираното нарушение и дали с него се постигат целите по чл. 22 ЗАНН, както и дали с
налагането на мярката е нарушен принципът на съразмерност, регламентиран в чл. 6, ал. 2 АПК.
Настоящият състав на
Административен съд Пловдив счита, че в нарушение изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК в процесната заповед липсват мотиви
относно срока за който е наложена ПАМ. Тук е мястото да се отбележи, че при
определянето на срока на запечатване на търговския обект административните
органи трябва да се ръководят от ясни критерии, които след това при съдебния
контрол по реда на чл. 169 АПК да бъдат обсъдени. Издаваните от
административните органи актове за налагане на ПАМ при сходни факти сочат
определяне на 14 – дневен срок при неиздаване на фискален бон за суми в
различни граници, а отделно от това при сходни факти относно размера на сумите,
за които не са издадени фискални бонове, практиката на административните органи
сочи на предприемане на ПАМ за срок в твърде широк диапазон при липсата на ясни
критерии за неговото определяне. След като въпросът за това дали да бъде
наложена мярката не зависи от конкретния размер на неотчетените приходи, този
размер, наред с останалите конкретни обстоятелства, при които е извършено
нарушението, т. е. тежестта на нарушението, следва да се съобразят при
определянето на срока, а това в случая не е сторено.
В оспорената заповед по отношение
на срока на ПАМ са изложени общо формулирани изявления, които нямат характера
на същински мотиви като правни и фактически основания относно целите на ПАМ в
конкретния случай.
В случая съразмерността на
мярката, преценена на базата на всички данни за конкуренция между лични и
обществени интереси, е нарушена, тъй като установеният размер на срока за
налагането й не е обоснован, като се засягат права и законни интереси на
адресата в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която тя се налага.
Посочването в заповедта на
налична възможност за потенциални клиенти, извлечена от местоположението на
обекта на жалбоподателя не означава автоматична реална клиентела на кафе –
аперитива, от където пък да се изведе извод за висок оборот на заведението предвид
локацията му.
Не е отчетено
обстоятелството, че се касае за неиздаване на касова бележка за сума в размер
на 5 лева, която сума представлява и
установената от проверяващите касова разлика – т.е. няма индиции за неиздаване
на касови бележки и за други покупки при липсата на установена по-голяма касова
разлика от тази в размер на контролната покупка.
В тази връзка изобщо не
става ясно как е формирана волята на органа да определи срок на мярката около
средния размер, респ. кои конкретни обстоятелства са приети като такива от значение за определяне срока на наложената
ПАМ.
Не е посочено дали
търговецът е извършвал друго нарушение по Наредбата. При липсата на каквито и да било конкретни мотиви, свързани
с конкретния субект и конкретната фактическа обстановка, при която е установено
нарушението, не може да се приеме тезата, че срокът за прилагането на мярката в
случая е "надлежно мотивиран". Единствено местоположението и
работното време на обекта, разнообразието
на предлаганите стоки и възможността за реализиране на значителни обороти не
обосновават определянето на продължителност от 14 дни за налагане на мярката.
В случая налагането на ПАМ
не съответства на предвидените в чл.22 от ЗАНН цели и на регламентирания в чл.6 АПК принцип за съразмерност, поради което оспорената заповед се явява
незаконосъобразна. При тази продължителност на срока – 14 дни се засяга
съществено правната сфера на адресата на ПАМ и то в степен, по-голяма от
необходимото, като по този начин се игнорира целта на закона, а именно - за
защита на обществения интерес чрез налагането на адекватни на нарушението
мерки, което е в пряко нарушение на чл.6, ал.2 от АПК.
Срокът на
наложената ПАМ от 14 дни не е съобразен с тежестта на нарушението, като се
отчете стойността на контролната покупка от 5. 00 лева, както и с липсата на
данни за други нарушения от същия вид или за извършени от търговеца други
нарушения на финансовата дисциплина. Освен това, каза се и по-горе, в случая не е установена разлика между
фактическата касова наличност и данните от междинния отчет /КЛЕН/ от въведеното
в обекта ФУ в размер различен от процесната контролна покупка.
При издаването на
ЗНПАМ следва императивно да се спазва принципа на съразмерност, като правилото
е, че административните органи следва да се въздържат от актове и действия,
които могат да причинят вреди, явно несъизмерими с преследваната цел. В случая
административният орган е издал процесната ЗНПАМ, без да извърши преценка за
наличието на баланс между личните и обществени интереси, а само за наличието на
бланкетно и общо формулиран обществен интерес от налагането й. Съразмерността
на конкретната мярка, наложена на дружеството, преценена на базата на всички данни
за конкуренция между лични и обществени интереси, е нарушена, тъй като
установеният размер на срока за налагането й не е обоснован, като се засягат
права и законни интереси на адресата на акта в по-голяма степен от
най-необходимото за целта, за която тя се налага.
В горния смисъл е и
константната практика на ВАС напр. Решение № 4999 от 26.05.2022 г. на ВАС по адм. д. № 7218/2021 г., I о.,
докладчик съдията В. П..
Разноски не са претендирани от жалбоподателя,
съответно съдът не дължи произнасяне по тях..
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ заповед за налагане на ПАМ № ФК-65-0114732/28.03.2022
г. на Началник отдел “Оперативни
дейности“ Пловдив в ЦУ на НАП.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от
съобщаването му пред Върховния
административен съд.
Административен съдия: