№ 36357
гр. София, 01.09.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 38 СЪСТАВ, в закрито заседание на
първи септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВЛАДИМИР СТ. КЪНЕВ
като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР СТ. КЪНЕВ Гражданско дело №
20241110146703 по описа за 2024 година
Ищецът „Топлофикация София“ ЕАД твърди, че ответницата Д. В. Д. в
качеството й на собственик на процесния имот, за процесния период бил
клиент на ТЕ по смисъла на чл. 153, ал. 1 /ЗЕ/, съгласно който всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна
собственост (СЕС), присъединени към абонатна станция или нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ и са длъжни да монтират
средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т.2 на отоплителните тела в
имотите си и да изплащат цена за ТЕ при условията и по реда, определени в
Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването. Посочва, че съгласно
чл. 33 от ОУ, клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за
топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 и ал. 2 в 45 – дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят. Поддържа, че въз основа на чл. 139 от ЗЕ,
разпределението на топлинна енергия между потребителите в сграда – ЕС се
извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с
лице вписано в публичния регистър по чл. 139а от ЗЕ.Твърди, че за
извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия е
определена фирма „Далсия“ ООД.
Правният интерес от предявените искове ищецът обосновава с даденото
указание от съда по чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК в Разпореждане по частно
гражданско дело № 21531 по описа на съда за 2024 г. на Софийски районен
съд, 38 състав.
Ищецът моли съда да признае за установено отношение, че Д. В. Д.
дължи на „Топлофикация София“ ЕАД сумата от 3131,10 лева, от които
1
2760,56 лева – главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна
енергия за периода м.05.2021г. – м.04.2023г., ведно със законната лихва от
10.04.2024 г. до изплащане на вземането, сумата от 293,30 лева – мораторна
лихва за забава от 15.09.2022г. до 14.03.2024 г., както и суми за дялово
разпределение: 63,82 лева – главница за периода м.05.2021. до м.04.2023г.,
ведно със законната лихва от 10.04.2024 г. до изплащане на вземането, и 13,42
лева лихва за периода 16.07.2021 г. до 14.03.2024г., както и направените по
делото разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл. 131 от ГПК ответницата Д. В. Д. е депозирала отговор на
исковата молба. Заявява, че от доказателствата по делото фактът на
използването на твърдяната топлинна енергия не е доказан по смисъла на чл.
140 и чл. 144 от ЗЕ. Изтъква, че изравнителни сметки по действителен разход
на уредите не са били правени от 2012 г. до настоящия момент. Счита, че
представените на абонатите годишни отчетни справки за горепосочения
период, представляват документи с невярно съдържание. Счита, че по никакъв
начин не са отразени периодите с отопление и без отопление в рамките на
отчетния период на основание чл. 5, т. 1 от ОУ за продажба на ТЕ. Оспорва
доказателствените искания на ищеца. Намира исковата молба за недопустима,
тъй като не отговаря на изискванията на чл. 127 ГПК, ал. 2. Счита, че няма
нито едно доказателство за измерване на топлинна енергия, нито в сградата,
нито в жилището. Твърди, че исковата молба е нередовна, тъй като не е
внесена цялата дължима държавна такса. Поддържа, че е установила с
ревизия, че за период от 01.05.2018 г. има натрупана дължима сума към
клиента, която не му е била върната в съответния отчетен период. Сочи, че за
2018 г. е била издадена справка от „Бруната“ за дължима сума в размер на
463,00 лева, като това е и разписка, която показва, че след като е прихванато
вземането за 2018 г. , в сметката има още 463,00 лева, които според ищеца са за
следващия период. Поддържа, че с тази сума не е направено прихващане на
следващи задължения, като счита, че тя е дължима от ищцовото дружество по
ч. 32, ал. 4 от ОУ. Твърди, че в едногодишния период има едни без отопление
между датите 30 април и 1 октомври, като за тези дни не е извадено нищо от
крайното показание на уредите. Счита, че дяловото разпределение е
извършено в нарушение на Нормативната уредба, поради което намира
дяловото разпределение за неправилно.
В срока по чл. 131 от ГПК ответницата депозира и насрещен иск. Заявява, че
2
на дата 25.06.2024 г. във връзка със Заповед за изпълнение на парично
задължение в размер на 3131,10 лева е подала в съда копия от всички отчетни
документи, свързани с топлофицирането и отчитането на ТЕ. Поддържа, че по
настоящия насрещен иск, сумата в размер на 4298,96 лева, представлява
надвзета сума по прогнозни фактури и се дължи на клиента по чл. 32 (4) от
ОУ за продажба на ТЕ от ищцовото дружество, която не е възстановена.
Счита, че с надплатената сума по фактурата не са прихванати следващи
задължения по чл. 32 от ОУ за продажба на ТЕ. Също така счита, че не е
показана като отделна сума в отчетни документи, които са били издадени за
адреса.
Ответницата твърди, че на дата 02.02.2017 г. нейният баща – Венцеслав
Александров Джупанов е починал, като същия бил титуляр на партидата.
Сочи, че на 23.03.2017 г. е подала Заявление за промяна на титуляра на
партидата, като Заявлението е подадено на основание чл. 63 от ОУ за
продажба на ТЕ. Заявява, че към момента на подаване на Заявлението, както и
след това от страна на топлинния счетоводител – Бруната, както и от
ищцовото дружество не е предоставена ревизия по партидата. Посочва, че на
основание чл. 65, ал. 2 за уреждане на задълженията за ТЕ, между предишния
и новият собственик, последния може да поиска междинен отчет срещу
заплащане, като по смисъла на чл. 72 (г) от Наредбата за топлоснабдяване този
отчет е задължителен. Счита, че искането на такъв отчет, представлява сигнал
до лицето по чл. 139 б да направи ревизия по сметката. Поддържа, че е подала
Насрещна искова молба по дело № 14865, като е образувано ново дело №
32857/2023 г., което впоследствие е било оставено без движение при платена
държавна такса.
Посочва, че през 2018 г. е депозирал две заявления към Бруната, на
основание чл. 71 от Наредбата за топлоснабдяване за намаляване на
прогнозното количество за топлинна енергия за имота на нула, като на дата
14.02.2019 г. ответницата получила обаждане по телефона от Бруната, че искат
да направят контролен отчет на уредите в жилището за да се уверят, че
действително няма използвана ТЕ. Изтъква, че последното извършено
плащане е от дата 25.04.2017 г. за целия месец февруари 2017 г. Сочи, че факта
на отчета от 14.02.2019 г. е бил документиран с констативен протокол №
039809/14.02.2019 г., като резултатът е, че няма използвана топлинна енергия.
3
Твърди, че за 2019 г. никой не е уведомявал ответницата за дати и часове на
отчитане. Оспорва отбелязаното в годишната отчетна справка за 2018 г. и 2019
г. Поддържа, че извършила ревизия на документацията, издадена за адреса и
забелязала, че за предходните пет години всички суми, които са били искани с
прогнозни фактури от нейния баща, са плащани в срок и в претендирания
размер. Ответницата установила, че по документи е била отчетена и платена
повече ТЕ, отколкото са показвали измервателните уреди в абонатната
станция и в жилището. Сочи, че съдът се бил произнесъл, че на дати
14.02.2019 г. и на 26.05.2021 г. в жилището й има извършени отчети на
измервателните уреди. Счита, че отчетните справки на Бруната за периоди
2019 г. и 2021 г., представляват документи с невярно съдържание, като освен,
че не са отразени две заявления, два отчета, два протокола за неосигурен
достъп, тези справки са били издадени в нарушение на чл. 41 (1) от ОУ за
продажба на ТЕ.
Поддържа, че съставила констативен протокол на база технически
документи, а именно : сертификат на уредите РМК 87 капиляр, инструкция за
отчитане и още два други документа, достъпни на сайта на фирмата
„Бруната“. Според ответницата с представения протокол в първото заседание
на 74 доказва, че в жилището й не е имало топлинна енергия, въпреки, че не е
осигурен достъп. Сочи, че е потвърдено с ТЕ от вещото лице Симеонов в
протокол от съдебно заседание от 29.09.2023 г., че уредите не са спрели да
работят и са отчели целия период без достъп. Оспорва всички годишни
отчетни справки, издадени от „Бруната“ за периоди от 2012 г. до 2025 г., както
и всички формуляри за отчет на водомери за топла вода между 30.05.2017 г. и
10.07.2024 г., в които са записани други показания и данни, различни от
посочените два отчета. Оспорва цялата искова молба, като документ с невярно
съдържание. Счита, че същата не отговаря на разпоредбата на чл. 127, ал. 2.
Посочва, че няма нито едно показание на измервателен уред като
доказателство.
Посочва, че не дължи процесната сума, тъй като от 2017 г. жилището не
се обитава и няма използвана ТЕ. Моли за отхвърляне на предявените искове.
Претендира разноски, включително и адвокатско възнаграждение.
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
4
ОПРЕДЕЛИ:
СЪДЪТ приема представените от страните писмени доказателства.
Конституира трето лице на страната на ищеца – „Далсия“ ООД. Да се
уведоми.
ЩЕ СЕ ПРОИЗНЕСЕ по доказателствата след изслушване на страните.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 146, вр. чл. 140, ал. 3 ГПК, на страните да се
връчи препис от настоящото определение за насрочване, като те могат да
вземат становище по него и дадените със същия указания, най-късно в
първото по делото съдебно заседание. НАСРОЧВА делото за разглеждане в
открито съдебно заседание на 14.11.2025г., от 10:00 ч., за която дата и час да се
призоват страните с посочените по – горе преписи.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5