РЕШЕНИЕ
№
гр.Русе, 29.04.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, XV-ти граждански състав,
в открито заседание на 05 април през двехиляди, двадесет и първа година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ СТЕФАНОВ
при
секретаря КРАСИМИРА СТОЯНОВА, като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 1830 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени
искове с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.240 от ЗЗД, вр.
с чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Ищецът „КРЕДИТ ИНС" АД, ЕИК:*********
в качеството си на правоприемник на „КРЕДИТ ИНС" ООД, ЕИК:********* твърди,
че ответника Е.А.Т. сключил потребителски паричен кредит „Екстра" №
89556/19.07.2019 г. с „КРЕДИТ ИНС" ООД, съгласно който му е отпуснат
потребителски паричен кредит в размер на 500 лева, чиято главница дължал, както
и договорна такса „Гарант" в размер на 170,65 лева. Претендира договорна лихва в размер на 45 лева, законна
лихва за забава в размер на 15,18 лева, законна лихва за забава върху
главницата, считано от момента на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение до окончателното заплащане на главницата, разноски за
образуване на заповедно производство - 325 лева и разноски за образуване на
настоящото производство 325 лева.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил
отговор от особения представител на ответника, с който оспорва предявения иск
като неоснователен. Оспорва съществуването на валидно правоотношение по договор
за предоставяне на кредит от разстояние. Твърди, договорът не е подписан от
ответника. Оспорен е факта, че ответникът въобще е получил паричен заем от
ищеца, като е направено искане за представяне на доказателства в тази насока.
Развиват се съображения, че в приложения
по делото екземпляр липсват подписите, както на кредитополучателя, така и на
оправомощен представител на кредитодателя. Твърди, че липсва и индивидуализация
на издателя на Общите условия на „Кредит Инс“ ООД и че не са били предоставени
на ответника общите условия.
Съдът, след преценка на събраните по
делото доказателства по реда на чл.235, ал. 2 вр. чл. 12 от ГПК, намира за
установено следното от фактическа страна:
Съгласно разпоредбата на чл.154, ал. 1 от ГПК
всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания и
възражения. В производството по чл. 415 и сл. от ГПК в тежест на ищеца е да
докаже наличието на правен интерес от предявяване на иска и фактите, от които
произтича вземането му.
Твърди се в исковата молба, че чрез онлайн форма
ответникът е кандидатствал за кредит. Имал възможност да избере опция да
предостави банкова гаранция за обезпечаване на задължението или да му бъде
предоставена такава от дружество, с което ищецът има сключен договор. Твърди се,
че била избрана опция да му бъде осигурен гарант за ползване на кредита от
"КРЕДИТ ИНС" ООД, с което към ежемесечната вноска по кредита да бъде
начислена и такса "Гарант" за предоставената услуга.
Видно от писмените доказателства по делото
ищецът е представил Договор за предоставяне на гаранция по потребителски
кредити от 25.10.2014 г. с "БИКНЕЛ КОРП" ООД, рег. номер
155538/23.10.2014 г., съгласно който "БИКНЕЛ КОРП" ООД в качеството
на дружество - гарант се задължава да гарантира вземанията на кредитодателя по
отпуснати потребителски кредити, съгласно сключени Договори за потребителски
кредити между кредитодателя и кредитополучателите, ако тази опция е била
избрана от съответния кредитополучател при подаване на заявката му за отпускане
на кредит и същата е била одобрена.
Ищецът претендира заплащането на процесните
суми по твърдения за сключен на 19.07.2019г. договор за предоставяне на кредит
от разстояние. Легалната дефиниция на този вид договори се съдържа в чл.6 от
Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние, съгласно която всеки
договор, сключен между доставчик и потребител като част от системата за
предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при
която от отправянето на предложението до сключването на договора страните
използват изключително средствата за комуникация от разстояние - едно или
повече, е договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние.
Твърденията на ищеца за разменени по
електронна поща с ответника документи не са установени по делото. Разпоредбата
на чл.18 от ЗПФУР, задължава доставчика при договори за предоставяне на
финансови услуги от разстояние да докаже, че е изпълнил задълженията си за
предоставяне на информацията по чл. 8 от Закона на потребителя, както и че е
получил съгласието на потребителя за сключване на договора (ал. 1, т. 1 и т.
3), като за доказване на посочените обстоятелства се прилага разпоредбата на
чл. 293 от Търговския закон, а в случаите на електронни изявления - Закон за
електронния документ и електронните удостоверителни услуги (ЗЕДЕУУ). В
настоящия случай, представените бланки, са фактически неподписани. Съгласно
разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от ЗЕДЕУУ електронно изявление е словесно
изявление, представено в цифрова форма чрез общоприет стандарт за
преобразуване, разчитане и представяне на информацията, а електронен документ,
съобр. чл. З, ал. 1 от ЗЕДЕУУ е всяко съдържание, съхранявано в електронна
форма, по-специално текстови или звуков, визуален или аудио-визуален запис,
като електронното изявление се счита за подписано при условията на чл. 13, ал.
1 от ЗЕДЕУУ, съобр. който "електронен подпис"
означава данни в електронна форма, които се добавят към други данни в
електронна форма или са логически свързани с тях, и които титулярят на
електронния подпис използва, за да се подписва. Законът придава значение на
подписан документ само на този електронен документ, към който е добавен
квалифициран електронен подпис (чл. 13, ал.З от ЗЕДЕП), но допуска страните да
се съгласят в отношенията помежду си да придадат на обикновения електронен
подпис стойността на саморъчен. Когато посочените предпоставки са налице,
създаден е подписан електронен документ. Неговата
доказателствена
сила е такава, каквато законът признава на подписаният писмен документ, ако се
касае за частен документ, той се ползва с такава сила само за авторството на
изявлението (чл. 180 от ГПК). (В този смисъл е и Решение № 70 от 19.02.2014г.
на ВКС по гр. д. № 868/2012 г., IV г. о., ГК).
По делото е приложен договор за предоставяне
на кредит от разстояние, който не е подписан от кредитополучателя.
Неподписаният документ не може да се противопостави на ответника. Ищецът не е
ангажирал доказателства за съставянето на електронни документи, от които да се
установи по безспорен и категоричен начин сключването на договор за кредит от
разстояние.
В тежест на ищеца е да установи, че ответната
страна е попълнила електронна форма за сключване на договор, както и че е
изявила съгласие за сключване на договора. Доказателства в тази насока липсват
по делото.
Ищецът
не ангажира никакви доказателства и в подкрепа на твърденията си, че
изявлението, касаещо общите условия, при които се твърди да е сключен процесния
договор, е направено електронно и че същото е прието от ответника.
Не се установява да е предоставена,
респективно да е получена от ответника твърдялата предцоговорна информация и
същият да се е съгласил с нея. Не се установи авторството на нито едно от
изявленията, претендирани да са направени от ответника.
Обосновава се изводът за липсата на сключен
договор за заем между страните по делото при така заявените от ищеца условия,
тъй като с оглед разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от ЗПК условие за действителност
на договора за потребителски кредит е наличие на писмена форма, за която
доказателства да е спазена, не са представени. Съгласно разпоредбата на чл.9 от ЗПК „договорът за потребителски кредит" е писмен договор с конкретни
реквизити, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да
предостави на потребителя кредит под формата на заем, отсрочено или разсрочено
плащане, лизинг и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане.
В конкретния случай не са представени
доказателства, че е постигнато съгласие между страните, постигнато чрез
договаряне, осъществено чрез средства за комуникация от разстояние. Липсват
доказателства, че ответника, посредством електронната страница на заемодателя е
подал искане за получаване на паричен заем или се е съгласил да получи такъв
или изобщо е изразил воля в тази посока, както се твърди от ищеца. За да
възникне между страните облигационно правоотношение от вида договор за заем,
като потребителят на този кредит действа извън рамките на своята професионална
или търговска дейност, а кредиторът пък действа по занятие, т.е. предоставянето
на кредити е основният му предмет на търговска дейност, видно и от
наименованието му и предмета на дейност, с който е регистриран, то към този
договор са приложими изискванията на Закона за потребителския кредит.
Съгласно чл.10 от ЗПК договорът трябва да е
сключен в писмена форма на хартиен или друг носител. Разглежданият договор се
твърди, че е сключен от разстояние, което е допустимо съгласно ЗПФУР, но по
делото липсват технически или електронни записи, от които да е
установено по безспорен начин, че волеизявленията на страните са насочени към
сключване на договора, за да е спазено изискването за съхраняването му на траен
носител.
Съгласно чл.2 от ЗЕДЕУУ, електронно изявление
е словесно изявление, представено в цифрова форма, чрез общоприет
стандарт за преобразуване, разчитане и представяне на информацията.
Електронното изявление може да съдържа и несловесна информация. Писмената форма
се смята за спазена, ако е съставен електронен документ. По делото не се
установи такъв да е съставен.
Ищецът не доказва при условията на пълно и
главно доказване спазването на сочената от него последователност на действията
за сключването на процесния договор, нито предоставянето на предцоговорната
информация и съгласието на ответника. Представените по делото писмени
доказателства - всички имат характер на частни неподписани документи, които
изхождат от ищеца и не са в състояние да обосноват извод, че фактически са били
предоставени на ответника и същия се е запознал с тях. Така по делото не са
представени изявления на ответника, че е запознат с условията по договора, с
Общите условия и че ги приема, не са представени доказателства за потвърждение на
договор и на Общи условия, което е в доказателствената тежест на ищеца. Няма
доказателства за въвеждането на парола от ответника, с която същия да е изразил
своето съгласие за сключване на договора. При условие, че няма
доказателства за приемане условията на договора, със съдържанието приложено от
ищеца, то не се и доказва твърдението на ищеца, че страните са
придали на кода за потвърждение силата на саморъчен подпис. В този
смисъл е и последователната практика на съдилищата, напр. Решение № 260114 от
24.09.2020 г. по в. гр. д. № 1504/2020 г. на Окръжен съд - Пловдив, Решение №
242 от 18.02.2016 г. по в. гр. д. № 45/2016 г. на Окръжен съд - Пловдив,
Решение № 3322 от 14.10.2015 г. по гр. д. № 16954/2014 г. на Районен съд -
Пловдив и т.н.
Представени по делото личните данни на
ответника, респективно и знанието на ищеца за същите, не обосновават извода за
приемането от ответника на условията на договора.
Ответникът е оспорил факта на получаване на
паричната сума. Представената по делото разписка за получена сума не е от
естество да обоснове извод за валидно сключено правоотношение по договора за
кредит с индивидуализиращи белези посочени от ищеца, както неоснователно се
настоява. Разписката не е подписана от ответника, съответно не доказва факта на получаване на сумата.
Договорът за потребителски кредит, за разлика от договора за заем, е формален с
изисквания за конкретно минимално съдържание и форма, постигане на съгласие за
съществени белези на правоотношението. Тези обстоятелства не са установени по
делото, поради което и по делото не се доказва възникването на валидно
правоотношение по договор за потребителски кредит, сключен от разстояние с
твърдяното от ищеца съдържание.
По делото, при доказателствена тежест, лежаща
върху ищеца, същият не доказа, че е налице валидно сключен онлайн договор за потребителски
заем между страните. Липсват каквито и да е доказателства, че са били
налице две насрещни, съвпадащи волеизявления на страните за сключване на
представения по делото договор.
С оглед установяване на основателността на
предявената в настоящото производство претенция ищецът се позовава на сключен
между страните договор за предоставяне на кредит от разстояние, твърдейки
неизпълнение на задълженията на заемателя по същия. Легалното определение на
този вид договори се съдържа в нормата на чл. 6, ал. 1 от Закона за
предоставяне на финансови услуги от разстояние, според който текст договор за
предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между
доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги
от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на
предложението до сключването на договора страните използват изключително
средства за комуникация от разстояние - едно или повече. В разпоредбата на чл.18
от ЗПФУР са посочени подлежащите на доказване факти и обстоятелства във връзка
със сключването на договор за предоставяне на кредит от разстояние, като
доказателствената тежест е възложена на ищеца - доставчик на услугата. За
доказването на преддоговорната информация и на електронните изявления,
отправени съгласно ЗПФУР, се прилага Законът за електронния документ и
електронния подпис /ал. 2/, а съгласно ал.З преддоговорната информация, както и
изявленията, направени чрез телефон, друго средство за гласова комуникация от
разстояние, видеовръзка или електронна поща, се записват със съгласието на
другата страна и имат доказателствена сила за установяване на обстоятелствата,
съдържащи се в тях. Според нормата на чл. З от Закона за електронния документ и
електронния подпис, електронен документ е електронно изявление, записано върху
магнитен, оптичен или друг носител, който дава възможност да бъде
възпроизвеждано. Това означава, че във всички случаи, когато законодателят
изисква писмена форма, независимо дали формата е за действителност или за
доказване, тя ще бъде спазена, щом е съставен електронен документ.
В настоящото производство не се събраха преки
доказателства за съставянето на електронни документи във връзка със сключването
на твърдения между страните договор, нито такива, от които да бъде установено
съдържанието на тези електронни документи, ако такива са били съставени. По
делото бяха представени на хартиен носител самия договор и общите условия към
него, но от същите не се доказват горните обстоятелства. Това е така, доколкото
ищецът не посочи, нито представи в настоящото производство каквито и да било
доказателства относно разменени между него и ответника съобщения, установяващи
сключването на договор за кредит от разстояние, така както е посочено в общите
условия на "Кредит Инс"ООД, приложими към договорите за предоставяне
на потребителски кредит "Екстра".
В конкретния случай се твърди от ищеца, че
представеният договор /неподписан/ представлява електронен документ, който
представлява електронно изявление, което е представено в цифрова форма словесно
изявление на неговия автор, които твърдения са неоснователни и недоказани. След
като се договаря от разстояние, е невъзможно електронния документ да е
едновременно електронно изявление и на двете страни. Съгласно чл.5 от ЗЕДЕУУ
адресат на електронното изявление може да бъде лице, което по силата на закон е
длъжно да получава електронни изявления или за което въз основа на
недвусмислени обстоятелства може да се смята, че се е съгласило да получи
изявлението в електронна форма. Както се посочи вече, липсват доказателства по
делото, че ответникът се е съгласил да получи изявлението в електронна форма,
както и че е направил такова като страна по представения договор. Електронни
документи в случая следва да са електронни изявления на двете страни, отправени
една до друга, изразяващи волята си за сключване на договор, каквито не са
представени.
По делото липсват доказателства за наличие на
уговорка между страните, с която на обикновения електронен подпис да е придадена
стойността на саморъчен, доколкото се явява спорно обстоятелството дали между
тях изобщо е възникнало заемно правоотношение. Следователно, при липсата на
предпоставките на чл. 13, ал. 4 от ЗЕДЕУУ следва да се приеме, че представеният
по делото електронен документ не е саморъчно подписан документ и не се ползва с
формална доказателствена сила по смисъла на чл.180 от ГПК. Въпреки това, той не
е "правно нищо" - налице е волеизявление, но при оспорване на
неговото авторство това обстоятелство следва да бъде установено, което е в
тежест на ищеца.
Представената по делото справка от «ИЗИПЕЙ»
АД, не доказва възникнало между страните заемно правоотношение и в случая дори не
може да се приеме, че сумата от 500 лева е била въобще преведена на ответника.
По изложените съображения предявената
искова претенция следва да бъде отхвърлена изцяло като неоснователна и
недоказана, тъй като не се установи наличието на облигационна връзка между
страните по делото и дори получването на заемна сума от ответника.
При този изход на делото направените
от ищеца разноски остават за негова сметка.
Така мотивиран съдът:
РЕШИ :
ОТХВЪРЛЯ
предявените от „КРЕДИТ ИНС"
АД с ЕИК:*********, със седалище и адрес на регистрация гр.София, в качеството
му на правоприемник на „КРЕДИТ ИНС" ООД с ЕИК:*********, искове с правно основание чл.422 от ГПК и чл.86, ал.1 от ЗЗД да бъде признато за установено, че Е.А.Т. с ЕГН:**********
дължи сумата от 500.00 лева
главница по Договор
за потребителски кредит „Екстра" №89556 /19.07.2019г., сумата от 45,00 лева
договорна лихва за периода от 19.07.2019г. до 12.12.2019г., сумата от 170,65 лева
договорна такса „Гарант" за периода от 19.07.2019г.до 12.12.2019г., сумата
от 15,18 лева законна лихва за забава за периода от 20.08.2019г. до
12.12.2019г., ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от
момента на подаване на Заявлението за издаване на Заповед за изпълнение до
окончателното заплащане на главницата, за което вземане е издадена Заповед за изпълнение N:3717 / 17.12.2019г. по ч.гр.д. N:7603 /2019г. по описа на Русенски районен съд.
Решението подлежи на обжалване пред Русенски
окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/