ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1383
гр. София, 10.01.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 28 СЪСТАВ, в закрито заседание на
десети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ
като разгледа докладваното от АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ Гражданско дело №
20241110124609 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Образувано е по искова молба на А. В. Д. срещу „И.С.К“ ООД, с която са
предявени претенции за:
– признаване по отношение на ответника, че следните договори:
1. Договор за потребителски кредит SO ************* г.;
2. Договор за потребителски кредит SO *************** г.;
3. Договор за потребителски кредит SO ************* г., и
4. Договор за потребителски кредит SO *************** г.,
сключени между страните не ги обвързват като нищожни поради липса
на реквизит – неправилно посочване на годишния процент на разходите
„ГПР“, а евентуално – че са нищожни поради противоречие със закона
клаузите по тях, които уреждат в чл. 1 „такса за експресно разглеждане“ и в чл.
8 – такса за допълнителна услуга по договора, с която може да се отлага
падежа на вноски по кредита, и
– осъждане на ответника да плати на ищеца неоснователно заплатени
суми по нищожните договори:
5. 340 лева – такса за експресно разглеждане на искането за кредит по
Договор за потребителски кредит SO ************* г.;
6. 396,10 лева – такса са продължаване на срока за плащане на вноски по
Договор за потребителски кредит SO ************* г.;
7. 300 лева – такса за експресно разглеждане на искането за кредит по
Договор за потребителски кредит SO *************** г.;
8. 349,50 лева – такса са продължаване на срока за плащане на вноски по
Договор за потребителски кредит SO *************** г.;
9. 260 лева – такса за експресно разглеждане на искането за кредит по
Договор за потребителски кредит SO ************* г.;
1
10. 302,90 лева – такса са продължаване на срока за плащане на вноски
по Договор за потребителски кредит SO ************* г.;
11. 280 лева – такса за експресно разглеждане на искането за кредит по
Договор за потребителски кредит SO *************** г., и
12. 360,20 лева – такса са продължаване на срока за плащане на вноски
по Договор за потребителски кредит SO *************** г.
В исковата молба се твърди, че между страните по делото били
сключени описаните в последния абзац четири договор за кредит, по силата на
които на ищеца били отпуснати съответно 1700 лева; 1500 лева; 1300 лева и
1400 лева, а същият следвало да върне заетото 30 дена след отпускането на
паричната сума, като плати и лихва, а във всички договори бил посочен ГПР
48,44 %. Към всеки от договорите било предвидено и че кредитите се отпускат
поради експресно разглеждане, за което се дължи такса между 260 и 340 лева,
а в чл. 8 от тях била уредена възможност ищецът да отлага падежите на
вноски с определен период от време, ако заплаща такса за това. Поддържа се,
че договорите са нищожни, тъй като противоречат на изискването като
реквизит към тях да е посочен правилен размер на ГПР, а същият не бил
изчислен по правилата на закона, защото не включвал плащанията за такси за
експресно разглеждане. Не била въобще ясна методиката за определяне на
ГПР. Евентуално се поддържа, че таксата за експресно разглеждане е
нищожна, тъй като не е ясно каква услуга се получава срещу нея, а всъщност
се цели оскъпяване на кредита, при това в противоречие с чл. 10а, ал. 1 ЗПКр.
По отношение на таксата за отлагане на плащане се поддържа, че въвежда
размер на обезщетение, по-голям от максимално допустимия при забава на
потребителя съгласно чл. 33, ал. 1 и 2 ЗПКр. Поради това се приема, че
договорите са нищожни и се иска платеното като такси по тях. Претендират се
разноски.
В законоустановения срок е подаден отговор от ответника – „И.С.К“
ООД, с който предявеният иск се оспорва като недопустим и неоснователен.
Поддържа се, че искът бил недопустим, защото ищецът бил заплатил всичко
по сключените договори и нямал право да иска връщане, щом го е направил
доброволно. ГПР бил определен правилно, тъй като ищецът се бил съгласил с
него и бил насяно какви са плащанията по договора, а не следвало да се
посочва механизъм на изчисляване, тъй като бил уреден в закона. Такасата за
експресно разглеждане не се покривала от чл. 10а, ал. 2 ЗПКр, защото била за
разглеждане на искането, а не за отпускане на кредит, и била за това, че по
принцип кредит се отпуска след 10 дена, а ако се плати таксата, се отпускал
веднага. Клаузите за отлагане на падежи били индивидуално договорени,
незадължителни, и заради това таксите за тях не били част от ГПР. Нямало
пречка да се иска такава услуга. Ищецът се бил съгласил с всички клаузи и
поради това те го обвързвали. Претендират се разноски.
Съдът намира, че са предявени отрицателни установителни искове с
правна квалификация чл. 124, ал. 1, предл. трето ГПК във връзка с чл. 26, ал.
1, предл. първо ЗЗД; чл. 22 ЗПКр; чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПКр, и евентуални – във
връзка с чл. чл. 26, ал. 4 ЗЗД; чл. 10а, ал. 2 ЗПКр; чл. 33, ал. 1 и 3 ЗПКр и чл.
2
146, ал. 1 ЗЗП, както и кумулативно съединени с всяка от първите две групи
осъдителни претенции по чл. 34 ЗЗД, като разпределя доказателствената
тежест по иска в съответствие с правилото на чл. 154 ГПК, че всяка от
страните е длъжна да докаже фактите, на които основава своите искания или
възражения, по начина, описан в диспозитива на настоящото определение.
С оглед становищата на страните се установяват като безспорни между
тях следните факти: че между страните са сключени Договор за потребителски
кредит SO ************* г., по който ищецът е получил 1700 лева; Договор за
потребителски кредит SO *************** г., по който ищецът е получил
1500 лева; Договор за потребителски кредит SO ************* г., по който
ищецът е получил 1300 лева, и. Договор за потребителски кредит SO
*************** г., по който ищецът е получил 1400 лева; че в договорите е
записан ГПР от 48,44 %; че ищецът е заплатил по тези договори съответно 340
лева; 300 лева; 260 лева и 280 лева такси за експресно разглеждане, и с
отправени искания за разсрочване на вноски е заплатил начислените му такси
за това съответно в размер на 396,10 лева; 349,50 лева; 302,90 лева, и 360,20
лева.
По направените от страните доказателствени искания в исковата молба
и отговора, съдът намира, че следва да допусне като допустими, относими и
необходими към предмета на спора следните доказателства: писмените
доказателства, представени с исковата молба; задължаване на ответника да
представи екземпляр от договора, общи условия, стандартен формуляр и
договор за гаранция с погасителен план и общи условия.
Настоящият съдебен състав намира, че възражението за недопустимост
на установителните искове, направено от ответника, е неоснователно, като
съгласно практиката на Съда на Европейския съюз – т. 2 от Решение от
23.11.2023 г. по дела C‑321/22 Provident Polska, потребителят винаги има
интерес да предяви и установителен иск за неравноправност на клаузи в
сключен от него договор, ако това може да обслужи друга претенция – в
случая тази по осъдителните искове, поради което тези искове са допустими.
Така мотивиран, Софийският районен съд, 28. състав,
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕПИС от отговора на исковата молба и приложенията към него да се
изпрати на ищеца.
НАСРОЧВА гражданско дело 24609 по описа за 2024 година на
Софийския районен съд, 28. състав, за разглеждане в открито заседание на 5
февруари 2025 г. от 14:50 часа, за която дата и час да се призоват страните.
ОБЯВЯВА на страните следния проект за доклад на делото по чл.
146 ГПК:
Предявени са главни отрицателни установителни искове за установяване
на нищожност на договори за потребителски кредит поради противоречие със
закона – неправилно изчислен ГПР и липса на реквизити, с правна
3
квалификация чл. 124, ал. 1, предл. трето ГПК във връзка с чл. 26, ал. 1, предл.
първо ЗЗД; чл. 22 ЗПКр; чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПКр, и евентуални – положителни
установителни за установяване на действителното съдържание на договора
поради нищожност на клаузи поради противоречие със законови забрани и
неравноправност – по чл. 124, ал. 1, предл. второ ГПК във връзка с чл. чл. 26,
ал. 4 ЗЗД; чл. 10а, ал. 2 ЗПКр; чл. 33, ал. 1 и 3 ЗПКр и чл. 146, ал. 1 ЗЗП.
Първите искове се уважават, ако съдът установи договор между
страните и посочен неправилно ГПР. Евентуално съединените с тях – при
преценка по правото дали оспорените клаузи съответстват на закона.
Съединените осъдителни искове се уважават, ако съдът установи, че
ищецът е платил на ответника повече от чистата стойност на кредита, като в
тежест на ищеца е да установи плащането, а на ответника – наличие на
договор, размера на шрифта по договора, както и дали правилно е изчислил
годишния процента на разходите.
ОБЯВЯВА за БЕЗСПОРНИ между страните и ненуждаещи се от
доказване следните факти: че между страните са сключени Договор за
потребителски кредит SO ************* г., по който ищецът е получил 1700
лева; Договор за потребителски кредит SO *************** г., по който
ищецът е получил 1500 лева; Договор за потребителски кредит SO
************* г., по който ищецът е получил 1300 лева, и. Договор за
потребителски кредит SO *************** г., по който ищецът е получил
1400 лева; че в договорите е записан ГПР от 48,44 %; че ищецът е заплатил по
тези договори съответно 340 лева; 300 лева; 260 лева и 280 лева такси за
експресно разглеждане, и с отправени искания за разсрочване на вноски е
заплатил начислените му такси за това съответно в размер на 396,10 лева;
349,50 лева; 302,90 лева, и 360,20 лева.
УКАЗВА на ищеца, че в негова доказателствена тежест с оглед
правилото на чл. 154 ГПК и обявените за ненуждаещи се от доказване факти е
да установи: плащане на ответника на стойност повече от чистата стойност на
кредита.
УКАЗВА на ответника, че в негова доказателствена тежест с оглед
правилото на чл. 154 ГПК и обявените за ненуждаещи се от доказване факти е
да установи: наличие на договор; дали правилно е изчислил годишния
процента на разходите.
УКАЗВА на страните, че следва да посочат доказателства във връзка с
възложената им доказателствена тежест най-късно да първото редовно
проведено открито съдебно заседание по делото, като в противен случай губят
възможността да направят това освен ако не посочат основателни причини за
забавянето (чл. 147 ГПК).
ПРИЕМА представените с исковата молба писмени доказателства.
УКАЗВА на страните на основание чл. 40 ГПК и чл. 41 ГПК, че ако
променят адреса, на който са призовани, или го напуснат за повече от 30 дни,
включително ако се преместят в чужбина, са длъжни да посочат нов адрес в
Република България, на който да бъдат призовавани. Ако не направят това,
4
съобщенията ще се прилагат по делото и ще се смятат връчени.
ПРЕПИС от определението да се връчи на страните!
УКАЗВА на страните с оглед спестяване на придвижване на
служителите на съда да потвърдят получаването на изпратените до тях от съда
електронни съобщения с връщане на обратно електронно писмо на адрес:
************@***.*******.
Определението не може да се обжалва.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5