Определение по дело №582/2015 на Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 726

 

гр. Варна, ……02.11..2015 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският апелативен съд, търговско отделение, ІІ състав, в закрито заседание в състав:

 

                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНУХИ АРАКЕЛЯН

     ЧЛЕНОВЕ: МАГДАЛЕНА НЕДЕВА

ДАРИНА МАРКОВА

 

Като разгледа докладваното от съдия Аракелян ч. в. т. дело № 582/2015 година по описа на ВАпС, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК.

Образувано е по подадена частна жалба от „ЕМУ” АД – с. Разбойна, общ. Търговище, с ЕИК *********, чрез представляващия Таню Танев, срещу Определение № 1970 от 02.06.2015 г. на Варненския окръжен съд по търг. дело № 187/2015 г., с което е прекратено производството по делото по предявените от жалбоподателя искове за установяване в отношенията между „АКАДЕМИКА ИНВЕСТ” АД, ЕИК ********* и Ж.Д.К., че не съществува мандатно правоотношение, по силата на което Ж.К. изпълнява функциите на изпълнителен член и представляващ „АКАДЕМИКА ИНВЕСТ” АД, на осн. чл. 124, ал. 1 от ГПК, както и за признаване за установено спрямо дружеството, че обстоятелствата, вписани на 15.07.2013 г. с рег. № 20130715135635 по партидата на „АКАДЕМИКА ИНВЕСТ” АД в ТР към АВп не съществуват, на осн. чл. 29 от ЗТР

Жалбоподателят излага, че определението е неправилно, поради което моли за неговата отмяна.

В постъпил отговор на частната жалба от насрещните страни „АКАДЕМИКА ИНВЕСТ” АД и Ж.Д.К. се прави извод за неоснователност на жалбата, като се моли обжалваното определение да бъде потвърдено.

Съдът намира, че частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок, от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Съдът съобрази следното:

В обстоятелствената част на исковата си молба от 05.12.2014 г. ищецът „ЕМУ” АД излага следната фактическа обстановка, а именно, че към 10.05.2013 г. „АКАДЕМИКА ИНВЕСТ” АД се състои от двама акционери Ж.К. и Димитър Д., всеки притежаващ 25 000 акции с ном. стойност 1 лв. всяка. Твърди, че отразеното в ТР към АВп проведено ОС на акционерите /ОСА/ на „АКАДЕМИКА ИНВЕСТ” АД, на което е освободен изпълнителният директор на дружеството Малина Симеонова и е приет нов член на Съвета на директорите – Димитър Д., реално не е проведено на посочената в него дата – 08.06.2013 г. и като липсващо /невзето/ решенията по него се явяват нищожни. Излага, че на 20.06.2013 г. Съвета на директорите избира на осн. чл. 238, ал. 3 от ТЗ Димитър Д. за изпълнителен директор на „АКАДЕМИКА ИНВЕСТ” АД. Ищецът навежда аргументи, че след като решението за избор на Ж.К. за член на СД никога не е било вземано и като такова решението на ОС от 08.06.2013 г. е било нищожно, обстоятелствата, които са заявени като промени (избор на нов член на СД и избор на изпълнителен директор), вписани в ТР на 15.07.2013 г. са несъществуващи. След прехвърляне на всички притежавани от Ж.К. акции на сина си Димитър Д., последният става едноличен собственик на капитала на акционерното дружество, като на същата дата Д. взема решение изпълнителен директор на дружеството да бъде Ж.К., като освобождава останалите членове на СД, намалява числеността им от 5-ма на 3-ма и др. На 29.08.2013 г. Д. решава да увеличи капитала на „АКАДЕМИКА ИНВЕСТ” АД и приеме като акционер ищеца „ЕМУ” АД и Ж.К.. Съгласно това решение „ЕМУ” АД записва 12 887 000 бр. обикновени поименни акции с право на глас от клас „Б”, всяка с ном. стойност 1 лв. и емисионна 1.72 лв., съставляващи 70 % от капитала на „АКАДЕМИКА ИНВЕСТ” АД. Посоченото обстоятелство е вписано в ТР на 05.09.2013 г. Ищецът обективира петитум за признаване за установено, че Ж.К. не е представляващ дружеството, тъй като не съществува мандат между него и „АКАДЕМИКА ИНВЕСТ” АД, както и да бъде признато за установено, че вписаните обстоятелства в ТР към АВп на 15.07.2013 г. с рег. № 20130715135635 по партидата на АД не съществуват. Правният си интерес обосновава с това, че след встъпването на „ЕМУ” АД не е провеждано общо събрание, нито събрание на Съвета на директорите, на което да е избиран Ж.К. като изпълнителен директор. Посочените обстоятелства, според ищеца, сериозно накърняват членственото му право като акционер, а именно да избира и да бъде избиран в органите на дружеството, включително да избира представляващия дружеството.

В ТР № 1/2002 г. на ОСГК на ВКС е направено разграничение при вписване на несъществуващи обстоятелства между вписано липсващо /невзето/ решение на орган на дружество и вписано обстоятелство, което е съществувало, но впоследствие е призната нищожността му. Разликата между двете хипотези е проведена с оглед на правните последици. При вписано липсващо решение на орган на дружеството, вписаното несъществуващо обстоятелство за периода от вписването до заличаването няма действие по отношение на членовете на дружеството. При вписано съществуващо обстоятелство, което впоследствие е признато за нищожно, за периода от вземане на решението от съответния орган до установяване на неговата нищожност, то е задължително за членовете на дружеството. И при двете хипотези заличаването на вписаното обстоятелство няма обратно действие. В този смисъл дори и да бъдат обявени за несъществуващи вписаните обстоятелства, тъй като решенията са били липсващи /невзети/ и вписаното несъществуващо обстоятелство за периода от вписването /15.07.2013г./ до заличаването няма да има действие по отношение на членовете на дружеството, то това по никакъв начин няма да повлия върху правата и законните интереси на ищеца, който е акционер едва от 29.08.2013 г.

Настоящият състав на съда намира, че ищецът е придобил качеството акционер в „АКАДЕМИКА ИНВЕСТ” АД на 29.08.2013 г., от който момент за него възниква членственото правоотношение с дружеството и субективните му неимуществени и/или имуществени права могат да бъдат упражнени именно от него момент. Не и по-рано. В този смисъл, взетите на 08.06.2013 г. решения на ОСА не влият нито пряко, нито косвено върху правната сфера на ищеца и в частност правата му да избира и да бъде избиран в органите на дружеството, включително „да избира представляващия дружеството”, а оттук следва и извода за липса на правен интерес от воденето на двата иска – по чл. 124, ал. 1 от ГПК и по чл. 29 от ЗТР.

С оглед изложеното разбиране, прекратителното определение на Окръжен съд – Варна е правилно и следва да се потвърди.

Водим от горното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 1970 от 02.06.2015 г. на Варненския окръжен съд по търг. дело № 187/2015 г.

Определението подлежи на обжалване пред ВКС в 1-седмичен срок от съобщението, при условията на чл. 280, ал. 1 от ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             ЧЛЕНОВЕ: