Р Е Ш
Е Н И Е
№ 3375 11.10.2018г. Гр. Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, I-Ви гр. състав в открито съдебно заседание на осми
октомври през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕТА ТРАЙКОВА
при участието на секретаря Цвета
Тошева, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 2555 по описа
на ПРС за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове с правна
квалификация чл. 20, ал. 2, чл. 22 от ЗИНЗС, чл. 202, ал. 1, т. 3 от ЗМВР
(отм.), чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР, чл. 211, ал. 5, т. 2 и ал. 6 от Закона за
МВР (отм.) вр. чл. 179 ЗМВР и чл. 181 ЗМВР, вр. чл. 301 (отм.) от ППЗИНЗС, вр.
с чл. 150 от КТ и акцесорни такива по чл.86 от ЗЗД.
Ищецът А.К.Ч. ***, чрез пълномощника си адв. Н.П., със
съд. адрес:***, оф. № * е предявил срещу
Главна дирекция “Изпълнение на наказанията” при Министерство на правосъдието, с
адм. адрес: гр. София 1309, бул. „Ген. Н. Столетов” № 21, представлявана от ******обективно съединени искове за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумата от 1550 лева, представляваща допълнително
възнаграждение за общо 310 часа извънреден труд, положен в периода 01.01.2015
г. – 31.12.2017г., сумата от 310 лева обезщетение за забава за периода
26.02.2015 г. – 13.02.2018г., ведно със законната лихва върху главниците от
завеждане на исковата молба – 14.02.2018г. до окончателното плащане. Претендира
разноски.
Ищецът твърди, че работи като *** в надзорно-охранителния
състав на ответната дирекция на длъжност “***”, с местоизпълнение на служебните
задължения – територията на Затвора – гр. Пловдив.
Твърди се, че
надзорно-охранителната дейност на Затвора гр. Пловдив, е организирана на сменен
режим, изпълняван от *** от състава в т.нар. „наряди“, нормативно установени по
своята продължителност и наименовани като 8, 12 и 24 часови смени (съгл. чл.
187, ал. 3 от ЗМВР), създадени по предварително утвърден месечен график от
нарочен служител, определен от ***на Затвора гр. Пловдив. Сочи, че в исковия
период, съгласно Заповеди на ***на Затвора гр. Пловдив за разпределение на
работното време, работният процес е организиран предимно на 12 часови наряди –
дневни и нощни такива, и по изключение на 8 часови. Така основните си служебни
задължения по охрана ищецът осъществявал под формата на 12-часови наряди,
изпълнявани на конкретен пост в Затвора гр. Пловдив или извън него (т. нар. временно
открит пост, в случаите на охрана на лица, лишени от свобода при болничен
престой – на територията на съответното болнично заведение), определян от ***на
Затвора гр. Пловдив, като неговото работно време се изчислява в часове сумирано
за отчетен период, съгласно разпоредбата на чл. 187, ал. 3 от ЗМВР (в сила от
01.07.2014 г.), който в исковия период е варирал, съобразно измененията на
посочения член – бил е тримесечен за периода м. юли 2014 г. – до края на м.
март 2015 г., едномесечен – от началото на м. април 2015 г. до края на декември
2016г. и отново тримесечен период на отчитане – от 01.01.2017г. до края на
исковия период..
Конкретно изпълнението на служебните си функции през едно
регламентирано 12-часово дежурство, ищецът осъществявал по следния ред: при
12-часово дневно дежурство, същият, съгласно Заповед на ***на Затвора гр.
Пловдив е задължен да се яви на работа в Затвора гр. Пловдив в 07:45 часа.
Работната му смяна започвала тогава с извършване на инструктаж на застъпващите
на смяна служители относно оперативната обстановка в затвора. Инструктажът бил
с различна продължителност – между 30 и 40 минути. След извършване на
инструктажа, всички застъпващи на смяна служители се разписвали в ежедневната
ведомост, където било отразявано времетраенето на съответните наряди като
съобразени с нормативно установената продължителност на работните смени – 12,
8, 24 часови такива с конкретната продължителност – 8.00-20.00 часа или
20.00-08.00 часа и се отправяли всеки към своя пост за изпълнение на наряда.
Дневното 12-часово дежурство се твърди да приключва не в 20.00 часа, както било
отразявано в ежедневните ведомости, а в 20.30-20.40 часа, когато застъпвала на
пост следващата смяна, която приемала дежурството. При сдаването на дежурството
служителят, който сдава поста и този който го приема от новата смяна, се
подписвали в постовата книга за съответния пост, която се съхранява на същия и
в която са отразявани реалните фактическите часове на сдаване и приемане на
съответния пост – напр. 8.30, 8.40 ч., 20.30, 20.35 ч. Аналогично по описания
начин били осъществявани и 12-часовите нощни смени (от 20.00 часа до 8.00
часа), както и 8-часови смени в затвора гр. Пловдив, които били с реална
продължителност 12.30-12.40 ч. за
12-часова нощна смяна и 8.30-8.40 часа за всяка 8-часова такава.
Твърди се, че при всяко 12-часово дежурство, ищецът
реално полагал труд и отработвал по 12 часа и 40 мин., от които ответникът в
лицето на *** на Затвора гр. Пловдив му отчитал и включвал в работното му време
за отчетен период само по 12 часа. По този начин при сумирано изчисляване на
работното време, при каквото работи ищеца, при превишаване на отчетената му
норма работно време, същият имал положен труд над установеното нормално работно
време (което при него се изчислявало в часове и варирало от 488 часа до 520
часа на тримесечие, съответно от 152 часа до 184 часа на месец, съобразно
нормативно установените работни дни за конкретните календарни месеци от исковия
период), който не му бил компенсиран от ответника.
Твърди се също така, че фактическото времетраене на
даваните от ищеца дежурства на т.нар. временно-открити постове (болнични
заведения на територията на гр. ***, в които лежат болни лишени от свобода),
също превишавало средно с около 1 час отчитаното от ответника като работно
време продължителност на дежурството. В тези случаи независимо дали охраната на
временния пост е по график или не, при 12 часова смяна, ищецът бил длъжен да се
яви в Затвора в гр. Пловдив в 07.30 ч. за дневната 12-часова смяна, съответно в
19.30 часа – за нощната такава, където се въоръжава и бива инструктиран за
оперативната обстановка. След това се подписвал в ежедневната ведомост, където
е отразена нормативно определената продължителност на наряда – 08.00-20.00 часа
и 20.00-08.00 часа и бива извозван до съответния временно-открит пост. Тъй като
болничните заведения, в които се настаняват лишени от свобода са четири с
различна отдалеченост от Затвора – гр. Пловдив, а служебният автомобил, с който
се извозват *** за временно-откритите постове (ВОП) е само един, до
фактическото пристигане в болницата, където е временният пост на съответния ***,
минава различно време от 20 до 40 минути, с оглед на обстоятелството, че
застъпващите на смяна на ВОП се извозват на 2-3 пъти до съответните болници.
Самото сдаване на дежурството на ВОП на следващия застъпващ на смяна *** в
промеждутъка между 7.50-08.10 часа, съответно 19.50-20.10 часа за нощната
смяна, като при приемането-сдаването на дежурството на ВОП не се попълвала
постова книга, защото за временните постове не се водила такава. След сдаването
на дежурството ищецът бил извозван със служебния автомобил до Затвора гр.
Пловдив, което отнемало още 20-30 минути, където същият се разоръжавал и
докладвал обстановката от изминалото дежурство. По описания начин при 12 часова
смяна на външен пост, реалната продължителност на работното време на ищеца била
минимум 13 часа, от които работодателят му отчитал само 12 часа като работно
време.
Твърди се, че фактическото положение в Затвора гр.
Пловдив да е различно, като на практика не били отчитани като работно време
съпътстващите всеки наряд дейности – извършваните инструктажи преди самите
смени, сдаването и приемането на дежурството, времето, през което съответния
служител пътува от Затвора гр. Пловдив до външния временен пост преди
приемането на смяната и обратно след сдаването на същата и преди разоръжаването
му и доклада за изминалото дежурство. По този начин, ищецът претендира, че
ответникът не му отчита и заплаща цялото фактически изработено от него работно
време, което в условията, когато е налице надвишаване на нормата работно време
за съответния отчетен период, води до натрупване на извънреден труд, за който
има право да иска парично възнаграждение по силата на закона.
Твърди се, че всяко вземане за допълнително
възнаграждение за извънреден труд на ищеца през исковия период е ставало
изискуемо след 25-то число на месеца, следващ отчетния период.
Ищецът претендира, че за процесния период е положил 310
часа извънреден труд, допълнителното възнаграждение, за които е станало
изискуемо в тригодишния давностен период от датата на завеждане на исковата
молба и което не му е заплатено от ответника.
С оглед изложеното моли съда да постанови решение, с
което да уважи предявените искове. Претендира разноски.
В съдебно заседание от 08.10.2018г. по искане на ищеца е
допуснато изменение на исковете, след което същите са предявени, както следва:
искът за заплащане на възнаграждение за извънреден труд за процесния период е увеличен
от 1550 лева на 1640,37 лева за 187 часа положен извънреден труд, а искът за
заплащане на мораторна лихва върху него е намален от 310 лева на 255,48 лева.
Претендира се и законната лихва върху главницата от
завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Претендира
присъждане на разноските по делото, изразяващи се в заплатеното адв.
възнаграждение.
В съдебно заседание чрез пълномощника си ищецът поддържа
исковете и моли да се уважат в размерите им след изменението. Претендират се
законната лихва върху главницата от завеждане на исковата молба до
окончателното плащане и присъждане на разноските. Представя писмена защита.
В предоставения му срок за отговор ответникът ГД
“Изпълнение на наказанията” при Министерството на Правосъдието е депозирал
отговор на исковата молба, чрез пълномощника си *****, счита искът за допустим
и частично основателен. Оспорва исковите претенции по размер.
Не се спори, че ищецът е бил служител на ГДИН и
териториалните й служби и на това основание съгл. чл. 19, ал. 1, т. 1 от ЗИНЗС
е ***, че правоотношенията между страните се уреждат от ЗИНЗС, ППЗИНЗС субсидиарно – от ЗМВР.
Не се оспорва твърдението на ищеца, че в процесния период
е заемал длъжността „***” в Затвора Пловдив, като работното време се отчитало –
при сумарно отчитане за тримесечен период до 31.03.2015г., а от 01.04.2015г.
става едномесечен.
В случай, че съдът приеме за основателни исковите
претенции, счита, че лихва за забава следва да бъде начислена от датата на
подаване на исковата молба. При липса на изрична покана за изпълнение от страна
на ищеца, денят на забавата по смисъла на чл. 86 ЗЗД следва да се счита датата
на завеждане на исковата молба за присъждане на обезщетението.
В съдебно заседание, чрез пълномощника ***, счита
исковете за заплащане на обезщетение за извънреден труд за частично
основателни. Прави възражение за прекомерност на претендирания хонорар на
пълномощника на ищеца.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и като
обсъди събраните по делото доказателства, намери за установено следното:
Не се спори между страните и от представените по делото
писмени доказателства – заповед за назначаване на ищеца на длъжността „***” в
Затвора Пловдив, акт за встъпване в длъжност, длъжностна характеристика за
длъжността „***” в затвор/поправителен дом, се установява, че за целия процесен
период ищецът е заемал длъжността „***” в Затвора гр. Пловдив.
В длъжностната характеристика за тази длъжност е
посочено, че лицето, което я заема, чрез изпълнение на пряка и непосредствена
охранителна дейност осигурява сигурност и безопасност в местата за лишаване от
свобода.
Не се спори, че за процесния период работното време на
ищеца е било разпределено под формата само на 12-часови дежурства, които се
полагали в Затвора гр. Пловдив, както и извън него, под формата на т. нар
„временно открит пост” – за охрана на лишени от свобода, които са настанени на
лечение в болнични заведения на територията на гр. ***.
По делото са представени справка за месечни заплати на
ищеца, за ползваните отпуски, фишовете за заплати на ищеца за процесния период,
справка с разбивка на ВОП на лица св. въ външни болн. заведения, справка за
различните видове положени наряди стрелби, длъжностна характеристика. Видно от
същите, на ищеца е начислявано и заплащано основно тр. възнаграждение, ДТВ за
ТСПО„ възнаграждение за „допълнително натоварване военни”, респ. „специфични и
утежняващи условия” и изв. труд. Във всеки от тези фишове е отразен брой часове
изв. труд, брой дежурства на официални празници. Изготвена е справка и за ползваните
от ищеца отпуски за процесния период. Представена е и справка за различните
видове наряди, проведени стрелби, обучения и други. Представени са и протоколи
за отчитане на положен труд от държавните служители, работещи на смени, за
процесния период, по тримесечия, за отчитане на нощния труд (от 22:00 до 06:00
часа), времето на разположение и работа на официални празници - ежемесечни,
ведно със справка за часове извънреден труд, нощен труд, време на разположение,
работа на официални празници, и следващите се на служителите възнаграждения за
така положените часове, според работодателя. Представени са справки за
дежурства на външно охраняеми постове за процесния период, за различните видове
наряди, стрелби и обучения.
Относно реда на полагане на дежурствата, времето за
явяване, снаряжение, начина на носенето им и отстъпването от същите, както и
реалната продължителност на едно редовно 12-часово дежурство в Затвора Пловдив,
и на дежурство на временно открит пост по делото са събрани гласни доказателствени
средства, чрез разпит на един свидетел на ищеца.
От показанията на свидетеля Д.И., който е *** на ищеца,
се установява, че през процесния период ищецът е давал 12-часови дежурства,
разпределени по месечен график. Свидетелят разяснява протичането на едно
12-часово, както и 12–часово дежурство на външно охраняем пост – за охрана на
лишен от свобода, настанен в болнично заведение.
Дневните 12-часови дежурства в Затвора Пловдив официално
се водели с продължителност от 08:00 ч. сутринта до 20:00 ч. вечерта, а нощните
- от 20:00 ч. до 08:00 ч. В действителност обаче не това била реалната
продължителност на самото дежурство, защото не по късно от 19,50 ч. или 7,50 ч.
**** били длъжни да влязат в корпуса на затвора, при което оставяли мобилните
си апарати, защото нямали право да влизат в корпуса с тях. След което се
придвижвали до служебните си лични шкафчета, където се снаряжавали –
преобличали се, вземали палки, белезници, шапка и се привеждали във вид, в
който трябва да се носи постовата служба. След това се явявали в 8,00 ч. за
провеждане на инструктаж. През това време командирът на отделение бил длъжен да
ги провери и ги проверявал дали са в необходимия вид, и ги разпределял по
постове по месечен график. В 8:00 ч., съответно в 20:00 ч. се качвали
отстъпващият и застъпващият главни ***и, заедно с командирът на отделение, и в
присъствието на инспектор от надзорно - охранителна дейност се извършвал
инструктаж, който продължавал до 15-20 минути, в зависимост от това, което
трябва да им съобщят. След това се подписвали в ежедневната ведомост, че са
минали инструктажа и се насочвали към постовете, по които са разпределени.
Описват се общите неща, които се извършват при смяна на дежурството - след като
се явят на поста, отстъпващите, които са двама, уведомяват двамата застъпващи
какво се е случило по време на тяхното дежурство, дали има чрезвичайни
произшествия, изведените лишени от свобода в различните звена на работа, на
какво трябва да се наблегне, ако има нещо такова, и съвместно започвало
обхождане на поста, със старите и новите дежурни. Това означавало проверка на
сигнално - охранителна техника, различните брави, катинари и решетки – за
тяхната цялост, както и проверка на самите лишени от свобода, при което
отстъпващите от наряд си тръгвали. Най-рано отстъпващите от нощно дежурство си
тръгвали в 8:30 ч. сутринта, а от дневно – в 20:30 ч. вечерта. Ежедневната
ведомост се попълвала единствено от командира на отделение, главния *** и се
подписвала от инспектор от ОД за проведен инструктаж. Дежурните се подписвали в
нея само и единствено за преминал инструктаж. Часовете се вписвали от командира
на отделение и главния ***, като се вписвали така, както е посочено в графика –
по 12 часа. Тези вписвания обаче не отразявали реалната продължителност на
дежурството, нито реалните часове на приемане и сдаването му. Освен ежедневната
ведомост се водела и постова книга, която се попълвала от всеки постови, който
отстъпва и застъпва. В нея се вписвал часът, в който застъпващата смяна идва да
смени отстъпващата. Това обаче не бил часът, в който двамата отстъпващи си
тръгвали от работа. В постовата книга при пристигане на новите двама дежурни се
записвал часът на тяхното пристигане на поста, след което се провеждали общи
мероприятия, преди приключване на които отстъпващите не можели да си тръгнат.
Ако в постовата книга пишело час 08:00
ч. или 20:00 ч., то това не било реално, тъй като било невъзможно едно и също
лице в 08:00 часа да бъде едновременно
на инструктаж и да е приело поста. Ориентировъчният час, в който се събирали
двата поста, бил в зависимост от продължителността на самия инструктаж, който
продължавал около 15 – 20 минути. Около 08:20 – 08:25 часа застъпващите отивали
на поста си, извършвала се съвместна проверка, след което застъпващият се
подписвал в постовата книга, а отстъпващият бил готов да си тръгне.
Отстъпващият напускал поста и излизал от затвора, като преди това отивал до
служебното си шкафче и свалял
снаряжението си. При предявяване на постови книги с вписан час 08:15 часа,
респ. 20:15 часа свидетелят сочи, че това е часът, в който приемащите и
сдаващите дежурството ***и се събират на едно място, но това не е часът на
отстъпване, тъй като от този момент насетне се извършват съвместните
мероприятия между служителите от сдаващия и приемащия пост. В тези книги се
вписвали имената на един сдаващ и един приемащ, като процедурата била следната:
при приемане на дежурство се вписвал единия приемащ, по средата на дежурството
около 01:00-02:00 часа, съответно 13:00-14:00 часа се вписвало сдаване между
двамата дежурни от една смяна, след което другия дежурен, който е приел по
средата на смяната, сдавал на един от новите застъпващи в края на дежурството,
които от своя страна процедирали по същия начин. След като приключели поста,
отстъпващите отивали до личните си шкафчета, събличали се, сваляли палките и
тръгвали, като дотогава били на разположение на ** ***. В случай, че имало
някакво усложнение в обстановката, ако отстъпващият не си е тръгнал, той бил на
разположение. Ако е обявена бойна тревога, това не се отразявало никъде.
Свидетелят обяснява, че се полагали и извънредни
дежурства, по месечен график, с определени двойки за дневна и нощна смяна, с
нормативно определена продължителност от 12 часа, които дежурства били за
охрана на лишени от свобода, които са настанени за лечение в болнично
заведение. Реалната продължителност на този вид дежурства била строго
специфична за всеки отделен случай - ако се охранява една болница, свидетелят
твърди продължителността на дежурството да е най-малко 13 часа, ако са две или
три съответно продължителността била по-голяма, защото било необходимо време да
бъдат извозени. Минималното време на това дежурство било 13 часа. Свидетелят
обяснява начина, по който се носи същото – когато имало определено дежурство за
външно охраняем пост, дежурните се явявали за дневно такова в 07:30 часа, а за
нощно – в 19:30 часа, в корпуса на затвора. Там им било необходимо време да се
въоръжат, да се снаряжат, да преминат инструктажа от командира на отделението и
главния ***, който е отделен, след това бивали качвани на служебен автомобил,
който да ги извози до съответната болница или болници, където е настанен, респ.
са настанени лишените от свобода, които следва да бъдат охранявани. В болницата
отивали, намирали колегата, който е на пост, сменяли го, предавали си
необходимата информация за лишения от свобода, след това отстъпвали и всичко се
случвало по обратния ред - със служебен автомобил дежурният се връщал в
затвора, издавал служебното оръжие и пълнители, оставял си снаряжението в
затвора и минавал през дежурния *** ***, като го уведомявал за състоянието на
поста, за състоянието на лишения от свобода и какви медицински интервенции са
му предписани. Най-рано в 08:30 ч. след нощно, респ. 20:30 часа след дневно
12-часово дежурство, ако има лишени от свобода, настанени само в една болница и тя е близко до затвора,
това бил часът, в който вече напускали затвора. Когато имало лишени от свобода,
настанени в две и повече различни болници, продължителността била доста
по-голяма с оглед трафика, придвижването и т.н.
Гореописаните документи, показанията на свидетеля, ведно
с документацията, находяща се в затвора – Пловдив, вкл. ведомостите за заплати
и ежедневните ведомости, цялата документация във връзка с полаганите дежурства,
са изследвани от ***, чиито заключение по допуснатата ССЕ е изслушана и приета
по делото.
В заключението *** е изчислила броя полагани дежурства от
ищеца, норма времето за всеки един от месеците, включени в процесния период,
извънреден труд и време на разположение. Вещото лице е посочило за кои месеци
какви суми са заплащани като извънреден труд, за колко часа, колко са
дежурствата, полагани в болница, и какви суми са изплатени на ищеца за тях.
Съдът кредитира заключението на това вещо лице като
обективно и компетентно изготвено, на база на събрания доказателствен материал
по делото и нормативната уредба досежно сумарното изчисляване на работното
време на служителите от надзорно-охранителния състав.
При така установените факти от значение за спора съдът
намира следното:
Между страните не се спори, и се установи от събраните по делото
доказателства, че в процесния период ищецът е работил като „***” в Главна
дирекция „изпълнение на наказанията” към МП с място на работа – Затвора гр.
Пловдив. Ищецът се явява “***”, по смисъла на ЗДСл, ЗМВР и ЗИНЗС. Съобразно
чл.19, ал.1 от ЗИНЗС, служителите в ТД ”ИН” и териториалните й поделения,
каквото е Затвора – Пловдив, са държавни служители и лица, работещи по трудов
договор. За държавните служители, се
прилагат правилата относно държавната служба по ЗМВР, доколкото в ЗДСл не е
установено друго. Видно от длъжностната му характеристика, трудовите му функции
се изпълняват чрез полагане на дежурства по график. Не се спори и се
установява, че служебното време на ищеца като ***, полагащ дежурства по график,
се изчислява сумарно.
Спорни са няколко обстоятелства – каква е била продължителността на всяко
дежурство, която е отчитана и заплащана, следва ли в работното време на
дежурството да се включи не само нормативно установения 12-часов период, а и
времето от реалното явяване на работа до реалното напускане на работното място,
как точно следва да бъде изчислен и заплатен извънредния.
Съгл. чл. 16а, ал. 1 от ППЗИНЗС нормалната продължителност на
работното време на държавните служители в ГДИН и териториалните й служби е 8
часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица. Съгл. ал. 2 за
дейностите, чието изпълнение изисква непрекъсваем работeн процес, работното
време се организира в 8-, 12- или 24-часови наряди по утвърден график. В
извънредни ситуации, отдалеченост на обекта или когато численият състав или
изпълнението на отделни служебни дейности не позволява организирането на
работата на 8- и 12-часови наряди, могат да бъдат установени и 24-часови
наряди. Работното време на служителите, които изпълняват дейности по ал. 2 и 3,
се определя със заповед на ***на ГДИН съобразно щатната численост и
особеностите на охраняемите обекти по предложение на ***на съответната
териториална служба или по своя инициатива. При служебна необходимост със
заповед на ***на териториалната служба продължителността на работното време на
държавните служители, работещи в наряд, може да бъде удължено, но не с повече
от една втора от нормалната дневна продължителност на работното време. За
държавните служители, с изключение на служителите по ал. 2 - 5, се установява
ненормиран работен ден. Държавните служителите от ГДИН и териториалните й
служби получават компенсация за нощен труд съгласно Закона за
Министерството на вътрешните работи и правилника за неговото
прилагане.
Тази разпоредба от ЗИНЗС е нова, приета с ДВ бр. 20 от 2014г., като съгл.
чл. 16б, ал. 3 от ППЗИНЗС, също приета с ДВ бр. 20 от 2014г. когато дейностите
по ал. 2 - по време на наряд или дежурство, се изпълняват от един *** или
характерът на дейността не позволява ползването на почивки, на държавните
служители се осигурява време за хранене, без да се прекъсват изпълняваните
задължения.
Съгл. чл. 16в, ал. 1 от ППЗИНЗС за държавните служители, които изпълняват
дейности, чието осъществяване изисква специфична организация на работа, със
заповед на ***или на ***на съответната териториална служба може да се
установява време на разположение или режим на 12- или 24-часово дежурство.
Съобразно разпоредбата на чл. 290, ал.1 и 2 от ППЗИНСЗ, ищецът като „***” в
Затвора Пловдив е част от надзорно-охранителния състав на същия, като задачите
на надзорно-охранителния състав са изброени в чл. 291 от ППЗИНЗС. В точка първа
на посоченият член е посочено, че една от основните задачи на
надзорно-охранителният състав в затвора, е осъществяването на постова служба.
Постовата служба се носи от наряд, назначен от ***на затвора, който се състои
от дежурен * ***, дежурен ***на отделение и ***и - чл.300, ал.1 и ал.2 от
ППЗИНЗС.
Разпоредбите в ППЗИНЗС, частично уреждащи начина на изчисляване на
работното им време, са отменени, като в случая съгл. разпоредбата на чл. 19,
ал. 2 от ЗИНЗС за държавните служители по ал. 1, т. 1 – тези, които пряко
осъществяват дейности по изпълнение на наказанията или на мярката за
неотклонение задържане под стража, какъвто е ищецът, се прилагат разпоредбите
относно държавната служба в Закона за Министерството на вътрешните работи,
доколкото в този закон не е предвидено друго. Доколкото в ЗИНЗС и ППЗИНС към
процесния период липсват конкретни правила относно продължителността на
служебното време, уредбата на същото, както и на извънредния труд, то следва да
се приложат съответните норми от Закона за МВР. Съгласно разпоредбата на чл.
187, ал.1 от Закона за Министерство на вътрешните работи /ЗМВР/, нормалната
продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа
дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица. Ал.3 на същия текст пък
предвижда, че работното време на държавните служители се изчислява в работни
дни - подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени - сумирано за
тримесечен период. Сочената разпоредба е била изменена, като в периода
24.02.2015 г./ДВ бр.14/ 20.02.2015г./ до 14.10.2016 г./ДВ бр.81/ 2016г./
периодът на отчитане е бил едномесечен. Съгласно ал.5, т.2 на чл.187 от ЗМВР
работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с
възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период
– за служителите, работещи на смени, а ал.6 урежда правилото, че извънредният
труд по ал. 5 се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното месечно
възнаграждение.
Относно продължителността на тези дежурства, съдът намира същата да е била,
както следва – за полаганите на работното място в Затвора Пловдив такива – не
12 часа, а 12 часа и 40 минути, а за тези, полагани на външни открити постове –
болници, не 12, а 13 часа, тъй като това е реалната продължителност на същите
от момента, в който лицата реално са се явявали и е следвало да се явят на
работа, до момента, в който те са били освобождавани и реално са напускали
работното си място, като това е минималната продължителност на тези дежурства и
реалната такава в определени дни е надхвърляла тези часове. Част от това
допълнително време, а именно явяването, снаряжаването и разоръжаването,
представляват дейности, свързани с подготовката за приемане и подготовката за
сдаване на дежурство, тези дейности са абсолютно задължителни и дежурството не
може нито да бъде поето, нито да бъде сдадено, без те да бъдат извършени.
Времето за самото приемане и сдаване на дежурството при всички случаи
представлява част от самото дежурство и от работното време. През цялото това
време – от момента на явяването си до напускане територията на Затвора Пловдив,
ищецът е реално ангажиран и полага труд. Всички тези дейности, вкл. и
придвижването от затвора до болницата и обратно, представляват част от
дейността на ищеца като *** и са време, в което той реално е ангажиран, за да
изпълни дежурството си. Това представляват реално отработени часове, свързани с
носенето на дежурството. Ето защо съдът намира, че същите представляват част от
продължителността на служебното време на ищеца. Ето защо съдът намира за
основателно твърдението на ищеца, че тези часове следва да бъдат включени при
изчисляване на общата продължителност на служебното му време.
От заключението на съдебно – счетоводната експертиза, изготвено на база
писмените доказателства и показанията на свидетелите, на база 12 часа и 40
минути продължителност на 12-часови дежурства в затвора Пловдив и 13 часа на външно открити постове, се установява, че ищецът е носил дежурства в
процесния период над нормативно установената продължителност на служебното
време, които са били частично заплатени, като незаплатения остатък от същите е
1640,37 лева извънреден труд за процесния
период и мораторна лихва върху него за периода 26.02.2015 г. – 13.02.2018 г. в
размер на 255,48 лева,
На възражението на ответника за недължимост на мораторна
лихва следва да се отговори, че се касае за ежемесечно дължими суми, платими с
трудовото възнаграждение, поради което забавата за плащането им настъпва с
изтичане на сроковете, в които последното е следвало да бъде заплатено, ето
защо лихвата се дължи и без покана. Относно падежа на вземанията, представените
правила не могат да се вземат предвид, доколкото същите се отнасят само за
служителите по чл. 19, ал. 1, т. 2 от ЗИНЗС, а ищецът е служител по чл. 19, ал.
1, т. 1 от ЗИНЗС и полага труда си при условия, различни от тези за служителите
по чл. 19, ал. 1, т. 2 от закона, съобразно правилата на ЗМВР. Ето защо в тази
връзка следва да се кредитира заключението на в. л. М. досежно датите на
действителния падеж на същите.
Вземанията за всички главници са лихвоносни, исковата молба има х-р на
покана, поради което претенцията за заплащане на законна лихва от завеждане на
ИМ – 14.02.2018г. до окончателното плащане, е основателна и ще се уважи.
С оглед изхода на спора на ищеца следва да се присъдят
направените разноски.
Ищецът претендира и доказва направени разноски само за
адв. възнаграждение – 500 лева по исковете за заплащане на изв. труд и мор.
лихва, за които се представя списък. Видно от договора за правна защита и съдействие
тези суми са заплатени от ищеца на пълномощника му в брой.
На осн. чл. 78, ал. 6 от ГПК вр. с т. 23 от ТР № 6/2012г.
ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на държавата, по бюджета на
съдебната власт, по сметка на ПРС дължимата държавна такса върху уважените
искове, като същата на основание чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се
събират от съдилищата по ГПК, възлиза на 115,62 лева, от които 65,62 лева ДТ по
иска за заплащане на изв. труд и 50 лева по иска за мораторна лихва. Същите
следва да бъдат заплатени по сметката на съда. В полза на бюджета на съдебната
власт ще се възложат и разноските за ССЕ, които са направени от бюджета на
съда, а именно – 120 лева.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Главна дирекция “Изпълнение на наказанията” при Министерство на
правосъдието, с адм. адрес: гр. София 1309, бул. „Ген. Н. Столетов” № 21,
представлявана от *** *****, чрез пълномощника *****да заплати на А.К.Ч. ***,
чрез пълномощника си адв. Н.П., със съд. адрес:***, оф. № * следните суми: сумата от 1640,37 лева, представляваща дължимо възнаграждение
за положен извънреден труд над нормативно установената продължителност на
работното време за периода 01.01.2015г. до 31.12.2017г.; както и сумата от 255,48
лева, представляваща мораторна лихва
върху изв. труд за периода 26.02.2015 г. – 13.02.2018г., ведно със законната
лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба – 14.02.2018г.
до окончателното изплащане на дължимата сума, както и сумата от 500 лева
разноски за платено адв. възнаграждение.
ОСЪЖДА Главна дирекция “Изпълнение на наказанията” при
Министерство на правосъдието, с адм. адрес: гр. София 1309, бул. „Ген. Н.
Столетов” № 21, представлявана от ********, чрез пълномощника *****да заплати в
полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на Пловдивския
районен съд сумата от 115,62 лева, представляваща държавна такса върху
уважените искове, и сумата от 120 лева разноски за съдебно-счетоводна
експертиза от бюджета на съда.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
Пловдивския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/ Анета Трайкова
Вярно с оригинала: Ц.Т.