РЕШЕНИЕ
№ 801
гр. Пловдив, 10.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Екатерина Вл. Мандалиева
Членове:Недялка Д. Свиркова Петкова
Величка З. Запрянова
при участието на секретаря Елена П. Димова
като разгледа докладваното от Екатерина Вл. Мандалиева Въззивно
гражданско дело № 20225300500943 по описа за 2022 година
Съдът е сезиран с въззивна жалба с вх.№18423/17.12.2021г. депозирана от А. Д. В. с
ЕГН-**********, чрез процесуалния му представител адв. П.К. против Решение №262004
от 16.07.2021г.. на ПРС, втори бр.с., постановено по гр.д.№13258/2020г ., в частта с която
е изменен размера на издръжката, която А. Д. В. е осъден с Решение
№3204/01.08.2012г. по гр.д.№3159/2012г. по описа на ПРС да заплаща на децата си М. А.
В. с ЕГН-********** и Д. А. В. с ЕГН-**********, чрез тяхната майка и законен
представител К. М. К. с ЕГН-********** и тримата от гр. П., ул. *** , като увеличава
размера на издръжката от по 130лв месечно за всяко дете на по 400лв месечно за всяко от
двете деца, считано от завеждане на иска в съда – 14.10.2020г. до настъпване на
законоустановена причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната
лихва върху всяка просрочена вноска от падежа до окончателното изплащане на сумата..
Навеждат се доводи за неправилност и незаконосъобразност на постановеният
първоинстанционнен акт, в обжалваната част по съображения подробно изложени в
жалбата. Иска се отмяната му в обжалваната част, като вместо това въззивният съд
отхвърли претенцията на търсещите издръжка малолетни деца. Претендират се разноски
пред двете съдебни инстанции.
Въззиваемата страна М. А. В. с ЕГН-********** и Д. А. В. с ЕГН-**********,
малолетни, действащи чрез тяхната майка и законен представител К. М. К. с ЕГН-
**********, чрез процесуалния им представител адв. С.Л., със съдебен адрес: гр. П., ул. ***
1
оспорва жалбата, като неоснователна, моли да се потвърди решението на
първоинстанционния съд, в обжалваната част като правилно и законосъобразно по
съображения подробно изложени в отговора.Претендира разноски пред настоящата
инстанция съгласно представения списък с направени такива.
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД след преценка на събраните по делото
доказателства, допустимостта и основателността на жалбата, намира за установено
следното:
Жалбата е подадена в законния срок, от страна имаща правен интерес за обжалва,
срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което се явява процесуално допустима.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото във въззивната жалба.
При извършена проверка в рамките на своите правомощия настоящият съдебен
състав счита, че постановеното решение е валидно, а в обжалваната част –
допустимо.
Пловдивски окръжен съд, като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка се
установява така както е изложена от първоинстанционния съд. Пред настоящата въззивна
инстанция не са допуснати нови доказателства по смисъла на чл.266 ГПК. Събраните в
първата инстанция доказателства са обсъдени правилно, преценени са релевантните за
спора факти и обстоятелства, поради което на основание чл.272 от ГПК касаещо
фактическата обстановка, въззивният съд препраща към мотивите на първоинстанционния
акт.
По отношение на наведените във въззивната жалба доводи:
Няма спор по делото, а и това обстоятелство се установява от представените писмени
доказателства, че ответникът А. Д. В. е баща на малолетните близнаци М. А. В. с ЕГН-
********** и Д. А. В. с ЕГН-**********. Бракът на родителите е прекратен с влязло в
сила решение на 18.10.2012г. постановено по гр.д.№3159/2012г. по описа на ПРС, четвърти
бр.с., като родителските права по отношение на децата са предоставени на майката, а бащата
е осъден за заплаща месечна издръжка за всяко едно от двете деца в размер на 130лв,
начиная от влизане на решението в сила до настъпване на причини за нейното изменение
или прекратяване.
Безспорно е, че и двете малолетни деца М. и Д. живеят при своята майка К. М. К.,
която полага непосредствени грижи за тяхното отглеждане, възпитание, образование,
здраве. Страните признават, че по силата на постигнато помежду им извънсъдебно
споразумение, считано от навършване на осемгодишна възраст на М. и Д., е увеличена
издръжката, която бащата заплаща на малолетните си деца от 130лв на 200лв месечно за
всяко едно от тях.
Към настоящия момент децата са на 13 години, като нуждата им от храна, дрехи,
2
обувки, козметика, допълнителни помагала за училище, дневни разходи за храна и други
необходими ежедневни разходи присъщи за възрастта им, е както безспорно доказана, така
и безспорно нараснала от 2012г., когато е определена издръжка в размер от 130.00лв
месечно, а впоследствие по споразумение на страните този размер е увеличен на 200лв.
Няма спор, че нито един от двамата родители, нямат безусловно задължение към
друго ненавършило пълнолетие дете.
Установява се от събраните доказателства, че майката има собствено жилище, в
което живее тя с децата. К. М. К. работи във фирма „Кауфланд България“ ЕООД, като
чистото и месечно възнаграждение възлиза в размер на 1 000лв. Последната не е в
състояние да реализира допълнителни доходи, предвид задълженията и ангажиментите и
свързани с непосредственото отглеждане и възпитание на близнаците. При съвкупната
преценка на събраните доказателства, може да се направи обоснован извод, че майката със
своите доходи не може да покрие нарасналите базови нужди на двете си малолетни деца,
което принуждава последната да ги лишава от извънкласни форми на обучение.
Свидетелката Р. А. без родство със страните, колежка на К. М. К., имаща непосредствени
впечатления от ежедневието на семейството, посочва, че Д. има много слаб успех по
английски език и изпитва необходимост от взимането на частни уроци по английски език,
но майката е в невъзможност да отдели средства за такива уроци, доколкото един такъв
урок е между 20 – 25лв. Д. иска да ходи и на уроци по тенис, а на М. и се отдава
рисуването, поради което има желание да ходи на уроци по рисуване, но К.К. не може да
си позволи такива разходи. Показанията на тази свидетелка за желанието на децата да
посещават извънкласни форми на обучение и да се развиват, се подкрепя и от заключението
на приетата пред първата инстанция СПЕ. Вещото лице О. Д., посочва, че децата имат
желание да посещават извънкласни форми на обучение, но подхождат зряло за възрастта си
по отношение на ситуацията и оценяват грижите, които полага майка им, като си дават
сметка, че отглеждането на деца от самотен родител и при стеснени финансови
възможности е трудно.
Ответникът от своя страна от близо 6 -7 години живее в Англия като има
разрешение за постоянно пребиваване там. Работи в строителството, но твърди, че не
получава повече от 70 британски паунда на ден, което прави 1540 паунда месечно или
3235лв, която сума представлява добър доход в България, но в Обединеното Кралство
Великобритания, където икономическите условия са твърде различни от тези в Република
България, тази сума е незначителна да покрие месечните му разходи за наем, транспорт,
дрехи, обувки, разходи за домакинство. Твърди, че работата му е непостоянна,
следователно не би могъл да има постоянен месечен доход. В тази връзка оспорва
показанията на свидетелката Р. А., сочеща че доходите на ответника възлизат на 5 000лв
месечно. Установява се, че в Обединеното кралство Великобритания ответникът живее на
съпружески начала със С. С. като двамата си поделят наема на жилището, в което живеят
от 01.04.2020г., чийто наем възлиза на сумата от 951.63 бринтански паунда. В съдебно
заседания проводено на 11.05.2022г., процесуалния представител на жалбоподателят е
3
заявил, че доверителят му може да заплаща издръжка по 250лв месечно за всяко от децата.
Предвид наведените твърдения относно заплащането на труда в Обединеното
Кралство Великобритания, по делото е представено извлечение към 31.12.2019г. относно
минималната заплата в Обединеното Кралство Великобритания , съгласно което към април
2020г. минималната работна заплата във Великобритания ще достигне 8.72 паунда на час.
Съгласно изготвената СПЕ, майката е тази която посреща базовите, здравните,
емоционалните и образователните потребности на близнаците. Между майката и
близнаците е изградена емоционална привързаност. С баща си, децата се виждат рядко
от един до два пъти в годината, поддържат връзка по телефона, но до този момент не са
му гостували.
При определяне размера на издръжката, съдът се води както от нуждите на децата,
които в конкретният случай съдът приема за безспорно доказани, предвид събраните по
делото писмени доказателства и заключението на СПЕ, така и от възможностите на
родителите. Както бе вече посочено по-горе, майката е тази която полага непосредствени
и ежедневни грижи за близнаците М. и Д., пак тя е тази, която в периода от 2012 до
октомври 2020г е задоволявала финансово базовите, здравните, емоционалните и
образователните потребности на децата , за покриването на които заплащаната от бащата
издръжка от по 200лв на дете е била крайно недостатъчна. В този период бащата е виждал
децата си не повече от два пъти годишно и не е участвал, изключая определената
издръжка, в непредвидените разходите на близнаците свързани със здравословните и
образователни потребности. Действително по делото липсват категорични доказателства
относно доходите на дължащия издръжка, но както правилно е отбелязал
първоинстанционният съд, а и в каквато насока са налице данни, че за трудово
ангажираните в Обединеното Кралство Великобритания минимално възнаграждение е от
8.31 до 8.72 паунда на час, предвид на което и доколкото А.В. е здрав и в
трудоспособна възраст, то настоящият съдебен състав приема, че последният би могъл да
реализира повече от минимално месечно възнаграждение в размер на 1540 паунда
месечно, какъвто размер се признава от последния..
Предвид на обстоятелството, че издръжката на малолетните деца М. и Д. се ползва с
приоритет пред всички други задължения, а ответникът сам е преценил финансовите си
възможности заминавайки за Англия, което пък обстоятелство от друга страна го е
лишило от възможността да полага пълноценни грижи за близнаците, както и че изцяло
в интерес на М. и Д. предвид възрастта им, здравословните и образователни потребности,
е да им бъде определена издръжка, която да им осигури финансова стабилност в
ежедневието им, то настоящият съдебен състав приема, че необходимата месечна
издръжка за М. и Д. възлиза на 550лв месечно, от които бащата следва да поеме сумата
от по 400лв за всяко едно дете, а майката - остатъка от по 150лв за всяко едно дете,
считано от предявяване на иска до настъпване на законоустановена причина за нейното
изменение или прекратяване.
4
До същите правни изводи е достигнал и първоинстанционният съд, поради което
решението в обжалваната част следва да бъде потвърдено, като правилно и
законосъобразно.
Изложеното обосновава неоснователността на жалбата, поради което същата се
оставя без уважение.
С оглед изхода на спора на въззиваемата страна се дължат направени пред
настоящата инстанция разноски в размер на договорен и заплатен адвокатски хонорар от
600лв.
Мотивиран от горното Пловдивският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №262004 от 16.07.2021г.. на ПРС, втори бр.с.,
постановено по гр.д.№13258/2020г., в обжалваната част.
ОСЪЖДА А. Д. В. с ЕГН-********** със съдебен адрес: гр. П., *** / адв. П.К./
да заплати на К. М. К. с ЕГН-**********, действаща като майка и законен представител
на малолетните М. А. В. с ЕГН-********** и Д. А. В. с ЕГН-**********, от гр. П., ул. ***
направените във въззивното производството разноски в размер на 600 лв / шестстотин
лева/
В необжалваната част, решението е влязло в сила.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5