Присъда по дело №1082/2021 на Районен съд - Пазарджик
| Номер на акта: | 24 |
| Дата: | 28 февруари 2022 г. (в сила от 16 март 2022 г.) |
| Съдия: | Таня Петкова |
| Дело: | 20215220201082 |
| Тип на делото: | Наказателно дело от общ характер |
| Дата на образуване: | 15 юли 2021 г. |
Съдържание на акта
Съдържание на мотивите
МОТИВИ:
Обвинението е против подс. С.О. Г. от с. Б., обл. П., за престъпление по чл.183
ал.1 от НК за това, че В гр. С., след като е бил осъден с Решение №791 от 28.10.2016 г.
по гр. д. №177**/16 г. по описа на PC-П., влязло в законна сила на 28.10.2016г., да
издържа свой низходящ — непълнолетната си дъщеря Р. СТ. Г. ЕГН:0****..., чрез
нейната майка и законен представител В.И.М., съзнателно не е изпълнил задължението
си в размер на повече от две месечни вноски, а именно 28 месечни вноски по 180,00 лв.
за периода от м. януари 2019 г. до м. април 2021 г. включително, общо в размер на
**040,00 лв.
Подсъдимият се явява лично. Признава се за виновен и дава обяснения, като
моли съда да му бъде наложено наказание, което да му позволи да работи в чужбина,
за да може да плаща издръжката на дъщеря си.
Представителят на Районна прокуратура- П. поддържа така повдигнатото обвинение и
предлага на подсъдимия да бъде наложено по-лекото от алтернативно предвидените в
закона наказания, а именно пробация, като мерките и срокът им на изпълнение да
бъдат определени при баланс на смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства.
С протоколно определение на съда непълнолетната пострадала Р. СТ. Г. действаща
лично и със съгласието на своя родител и законен представител В.И.М. беше
конституирана като частен обвинител в процеса против подсъдимия. В съдебно
заседание същата се представлява от надлежно упълномощен повереник, който
пледира за осъдителна присъда, като съдът да наложи справедливо наказание.
Претендира присъждане в полза на частния обвинител сторените от него разноски за
заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство.
Районният съд, след като обсъди и прецени събраните по делото писмени и гласни
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване разпоредбите на чл.301
от НПК, прие за установено следното:
Подс. С.Г. и св. В.М. имали сключен граждански брак. От съвместното им съжителство
на 1**.12.200** г. се родило детето св. Р.Г.. С решение №791 от 28.10.2016 г. по гр. д.
№177**/2016 г. по описа на PC-П. бракът между подсъдимия и св. М. бил прекратен с
развод по взаимно съгласие. С посочения съдебен акт било утвърдено и постигнатото
между страните споразумение по чл.**1 от СК, по силата на което упражняването на
родителските права по отношение на роденото от брака дете Р.Г. било предоставено на
майката- св. М.. Бащата- подс. Г. се задължил да заплаща на детето си, чрез неговата
майка и законен представител, ежемесечна издръжка в размер на 180,00 лв. Съдебният
акт влязъл в сила на 28.10.2016 г.
След влизане в сила на съдебния акт, с който бил осъден да заплаща издръжка на
дъщеря си, подсъдимият не изпълнявал задълженията си. Поради тази причина по
молба на св. М. било образувано изпълнително дело. С пощенски запис на 0**.01.2017
г. подс. Г. превел на бившата си съпруга сума в размер на 400 лв. за дължимата
издръжка. Впоследствие по изпълнително дело по принудителен ред била събрана
сума в размер на **442,00 лв., от която за издръжка- 49**6,**2 лв., а останалата част в
размер на 48**,48 лв. била за разноски. Заплатените за издръжка суми от подсъдимия
1
покриват дължимата издръжка за плащане на 29 месечни вноски в пълен размер и
следва да се отнесе към най-стария период на задължението, а именно за периода от
влизане в сила на съдебния акт- м. октомври 2016 г. до м. февруари 2019 г.
включително., тъй като съгласно чл.76 от ЗЗД плащанията погасяват най-напред най-
обременителното за длъжника задължение, а поради наказателната отговорност за тези
периоди- то се явява и най-обременително.
Тъй като подс. Г. продължил да не изпълнява задължението си за заплащане на
месечната издръжка на детето, а и не постъпили повече суми по изп. дело, св. М.
сезирала прокуратурата. Следи извършена проверка по случая било образувано
настоящето наказателно производство.
От приетото по делото заключение на счетоводната експертиза, изготвена в хода на
разследването, ценено от съда като обосновано и обективно, се установява че
подсъдимия е заплатил сума в размер на 400 лева чрез пощенски запис на св. М..
Установено е също така, че по изп. дело чрез удръжки от трудовото възнаграждение на
Г. са постъпили суми в общ размер на ** 442,00 лв., като вещото лице е констатирало,
че от тази сума 4 9**6,**2 лв. са били за дължимата издръжка и 48**,48 лева- за
разноски по изп. дело.
Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на обясненията
на подс. Г., дадени на съдебното следствие, показанията на свидетелите В.М. и Р.Г.,
дадени на ДП пред разследващ полицай и приобщени по делото чрез прочитането им
по реда на чл.281 ал.** във вр. с ал.1 т.** от НПК, както и от събраните по делото
писмени доказателства, приети по делото и тези инкорпорирани в доказателствения
материал по реда на чл.283 от НПК.
Съдът кредитира изцяло събраните писмени и гласни доказателства, като
достоверни, взаимно допълващи се и еднопосочни. От същите става ясно, че подс. С.Г.
след осъждането му да заплаща месечна издръжка в размер на 180 лева за дъщеря си
Р.Г. месечно е изпълнил задължението си частично, като заплатил две вноски с
пощенски запис и още 27 месечни вноски чрез принудително събиране след образуване
на изп. дело, като по-този начин той е погасил задължението си за издръжка за периода
от м. октомври 2016 г. (влизането на съд решение, с което е осъден да заплаща
издръжката) до м. февруари 2019 г. (датата на последната вноска). Безспорно се
установи и това, че след този период, считано от м. март 2019 г. до м. април 2021 г. Г.
не е заплатил нито една вноска за издръжка. По делото е установено, че той се грижи за
дъщеря си инцидентно. Няма спор и относно факта, че издръжката на непълнолетната
низходяща се дължи от подсъдимия въз основа на влязъл в сила съдебен акт.
Обстоятелството дали същият е бил безработен и не е имал достатъчно доходи за да
заплаща този размер на издръжката, както и че е давал инцидентно суми на ръка на
дъщеря си, също не го оневинява. Бил е уведомен лично за с.з. по делото и е
разполагал с възможността да участва по същото, да ангажира доказателства и да
претендира за определяне на по-нисък размер на издръжката. Освен това е разполагал
и с възможността, след като е останал без работа, да предприеме съответните законови
действия за намаляване размера на издръжката, ако той е непосилен за него.
При така установената фактическа обстановка безспорно се установи, че подс. С.Г. е
осъществил от обективна и субективна страна признаците на престъпния състав на
чл.183 ал.1 от НК, тъй като на инкриминираното място, след като е бил осъден със
съдебно решение, влязло в сила на 28.10.2016 г. да издържа непълнолетната си дъщеря
Р.Г., чрез нейната майка и законен представител, съзнателно не е изпълнил
2
задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно 26 месечни
вноски за периода от месец март 2019 г. до м. април 2021 г., включително по 180 лева
или общо дължима сума в размер на 4 680 лева.
Съдът призна за невинен и оправда подс. Г. частично досеждо първоначалното
обвинение за неплащане на издръжка за периода от м. януари 2019 г. до м. февруари
2019 г. вкл. за сумата от 360 лева, тъй като както се посочи по-горе той е изпълнил
задължението си за периода от м. октомври 2016 г. до м. март 2019 г. и това изпълнение
на задължението е станало още преди да бъде сезирана прокуратурата с жалба, което е
сторено на 27.01.2020 г. и съответно преди да се образува наказателното производство.
Авторството на деянието и другите обстоятелства за времето, мястото и начина на
извършване се доказват по един несъмнен начин.
Престъплението е осъществено при форма на вина пряк умисъл по смисъла на
чл.11 ал.2 от НК, тъй като подсъдимият е съзнавал обстоятелствата, че е осъден с
влязло в сила съдебно решение по гражданско дело да заплаща издръжка на своите
низходящи- малолетните си дъщери, както и че независимо, че е в млада възраст и
работоспособен, не изпълнява това си задължение.
Съдът счита, че не съществуват причини от обективен характер, които да обосновават
неплащането на дължимата издръжка от страна подсъдимия, тъй като се установи, че
той е в млада, работоспособна възраст. През инкриминирания период от време макар
да е работил и получавал минимални доходи, съответно да е оставал без работа, не
отпада задължението за плащане на издръжка на роденото от брака дете, което е
безусловно, особено след като е постановено с влязло в сила съдебно решение. След
като подсъдимият не е предприел действия за намаляване или прекратяване на
дължимата издръжка, намира се в работоспособна възраст и не страда от психическо
или трайно физическо заболяване, което да му пречи да полага труд, съдът прие, че не
съществуват обективни причини за неплащането на дължимата издръжка.
При определяне вида и размера на наказанието, което следва да се наложи на
подсъдимия за извършеното деяние съдът се ръководи от изискванията на чл.36 от НК
относно целите на наказанието и чл.**4 от НК при неговата индивидуализация.
Съдът отчете сравнително високата обществената опасност на деянието. С него
се засягат интересите на малолетните и непълнолетните и се застрашава тяхното
физическо развитие.
Самият подсъдим е личност с ниска степен на обществена опасност. Не е
осъждан, ползва се с добро име по местоживеене, няма криминални прояви, работи и
полага грижи за децата си.
Като смекчаващи вината на подсъдимия обстоятелства съдът прецени чистото съдебно
минало, позитивните характеристични данни, оказаното съдействие на полицейските и
разследващите органи, направените самопризнания, тежкото му семейно положение и
материално състояние, полагането на грижи за детето и полагането на грижи за детето
макар и инцидентно.
При тези данни, като даде превес на смекчаващите вината обстоятелства, съдът
счете, че за постигането на целите на наказанието по чл.36 от НК- личната и
генералната превенции, на подсъдимия С.Г., следва да се определи по-лекото от
предвидените две алтернативни наказания в санкционната част на чл.183 ал.1 от НК,
при условията на чл.**4 ал.1 от НК, а именно „Пробация“, включваща следните мерки
за контрол и въздействие: „Задължителна регистрация по настоящ адрес“ за срок от
3
осем месеца при периодичност на явяване и подписване два пъти седмично,
„Задължителни периодични срещи с пробационен служител“ за срок от осем месеца.
При определяне на размера и срока на изтърпяване на отделните пробационни
мерки, съдът прецени възможността на подсъдимият да организира трудовата си
заетост и получаването на доходи, за да изпълнява задължението си по изплащане на
дължимата издръжка, но също така и съобрази постигането на превантивно-
възпитателната цел на наказанието.
С оглед изхода на делото и на осн. чл.189 ал.3 от НПК съдът осъди подсъдимия Г.
да заплати сторените по делото разноски в размер на **8,**0 лева- за изготвената
експертиза в полза на ОДМВР- П., съдебно-деловодни разноски- за явяване на вещото
лице в размер на 20 лева- в полза на бюджета на съдебната власт платими по сметка на
ПзРС и разноски в полза на частния обвинител в размер на 800 лева за заплатено
адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по делото, съгласно
представения договор за правна помощ.
По изложените съображения, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
4