Р Е Ш Е Н И Е
Номер ІІІ-50 07.06.2019
година Град Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА:
БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД, Трети въззивен граждански
състав
На седми май
две хиляди и деветнадесета година
В отрито съдебно
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСЕН
ПАРАШКЕВОВ
ЧЛЕНОВЕ: 1. КАЛИНА ПЕНЕВА
2.
КРЕМЕНА ЛАЗАРОВА
Секретар: Жанета
Граматикова
Прокурор:
Като разгледа
докладваното от съдия Парашкевов
въззивно
гражданско дело номер 340 по описа за
2019 година,
за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
по делото пред настоящата съдебна инстанция е образувано по въззивна жалба от
Антоанета Стаматова Бикова – старши юрисконсулт на Военно формирование
22 320 - Божурище, процесуален представител на Военно формирование 26 720
– Черноморец, против Решение № 123
от 16.01.2019 г., постановено по гр. дело №4955/2016 г. по описа на БРС, с
което съдът е осъдил въззивника да заплати на Ж.Л.Б., ЕГН ********** от гр.
Бургас, чрез адвокат Марияна Пушева от БАК, и съдебен адрес: гр. Бургас, ул.
„Генерал Гурко“ № 18, ет.3, сумата от 7739,87 лева, от която 7538,76 лева –
главница, представляваща неплатено възнаграждение за положения извънреден труд
на длъжността „с.т.“ в радиотехническа команда в първи зенитно-ракетен канал за
1636 часа за периода от 01.06.2013 г. до 31.05.2016 г. и 201,11 лева –
обезщетение за забавено плащане на главницата за периода от 27.05.2016 г. до
30.08.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата от предявяване на исковата
молба на 30.06.2016 г. до окончателното изплащане, като е отхвърлил
осъдителните искове за останалата част от периода по главния иск от 01.03.2009
г. до 31.05.2013 г. и по акцесорния иск от уважения размер от 201,11 лева за
посочения период до увеличения размер от 4721,63 лева за периода от 01.05.2009
г. до 31.05.2013 г., както и евентуалните осъдителни искове за заплащане на
обезщетения за некомпенсирано с почивки удължено работно време в размер на
10157,52 лева за периода от 01.03.2009 г. до 31.05.2016 г. за 1636 часа и
евентуална мораторна лихва в размер на 228,60 лева за периода от 10.06.2016 г.
до 30.08.2016 г. Осъдил е Военно формирование 26 720 – Черноморец да
заплати на Ж.Б. направените по делото разноски в размер на 757,55 лева, а Ж.Б. е
осъден да заплати на ответната страна разноски за отхвърлената част на претенциите
в размер на 428,60 лева, а военното формирования е следвало да заплати в полза
на бюджета на съдебната власт по сметка на БРС разноски в размер на 1614,13
лева.
Недоволство от
така постановеното съдебно решение изразява въззивното формирование, което
счита същото за незаконосъобразно и неправилно в осъдителната му част поради
нарушение на материалния и процесуалния закон. Страната твърди, че решението е
постановено при неправилни и неясни изводи и неправилни тълкувания на първоинстанционния
съд. Моли съда за отмяна на решението и постановяване на ново по съществото на
спора с присъждане на направените разноски пред двете съдебни инстанции. Излага
съображения.
В срока
предвиден в ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от въззиваемия Б.
чрез адвокат М.П. от БАК. Счита постановеното решение за правилно и
законосъобразно и моли съда да го потвърди. Излага подробни съображения. Моли
за присъждане на разноските по делото.
Въззивната жалба
е подадена в срока по чл.259 и следващите от ГПК, от легитимирано лице и е
процесуално допустима.
Предявените пред
Районния съд – Бургас искове са с правно основание чл.203 от Закона за
отбраната и въоръжените сили на Република България /ЗОВСРБ/ и чл.194, ал.2 и 3,
във вр. с чл.214, ал.1, т.3 от ЗОВСРБ и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Съдът, след преценка на събраните
по делото доказателства и като съобрази закона, намира за установено следното:
Безспорно е
установено по делото, че въззиваемият Ж.Б. считано от 20.05.1991 г. е назначен
в качеството му на сержант на длъжност „с.о., той и шофьор“ в поделение на ВВС към
МО 32470 – Братово, в последствие на 01.07.2002 г. е предназначен на длъжност „с.о.
РС“ в поделение 22730 – Поморие със звание „старши сержант“, като последното
през 2011 г. е реорганизирано във Военно формирования 26720 – Черноморец, което
от 01.01.2012 г. е персонифицирано в отделно поделение със собствена финансова
служба. Безспорно е, че въззиваемият е изпълнявал в поделение 26720 – Черноморец
длъжността „с. т.“ в радиотехническа команда в първи зенитно-ракетен канал. В последствие,
със заповед на командира на Военно формирования 26720 майор Валери Игнатов от 27.05.2016
г. е прекратен договора му за военна служба, освободен е от длъжността и е
зачислен в запаса, а със заповед от 09.06.2016 г. е отчислен от списъчния
състав на поделението.
Предявената от
въззиваемия претенция е за заплащане на сумата от 17654,83 лева, включваща
главница от 17260,88 лева, представляваща неизплатено обезщетение при
прекратяване на служебното правоотношение за некомпенсирано с почивки и
реализирано от въззиваемия удължено служебно време над нормативно определеното
в периода от 01.04.2001 г. до 31.05.2016 г. – общо 364 дни, представляващи 2912
часа, мораторна лихва от 393,95 лева върху главницата за периода от 10.06.2016
г. до предявяване на иска, ведно със законната лихва върху главницата. След
изслушване на съдебно-икономическа експертиза по делото и постъпила от
въззиваемия молба /стр.328/, БРС с протоколно определение от 19.12.2018 г.,
след направено намаление на претенцията и прието изменение на обективно
съединените искове е приел, че следва да се произнесе по първоначално предявен
иск за сумата от 7538,76 лева – главница за 1636 часа, обхващащи периода от
01.03.2009 г. до 31.05.2016 г., претенция за мораторна лихва в размер на
4721,63 лева за периода 01.05.2009 г. до 30.08.2016 г., като ищецът е предявил
при условията на евентуалност искане за заплащане на стойността на
неизплатеното му обезщетение при прекратяване на служебното му правоотношение
за отработено от него и некомпенсирано с почивки удължено служебно време над
нормално определеното му време за работа в периода от 01.03.2009 г. – 31.05.2016
г. в размер на 10157,52 лева за 1636 часа и мораторна лихва от 228,60 лева за
периода от 10.06.2016г. до 30.08.2016 г.
Не се спори по
делото, че общата продължителност на работното време на военнослужещия обхваща
времето от 8 часа дневно и 40 часа седмично при петдневна работна седмица, като
общата продължителност на служебното време на военнослужещия в денонощие не
може да превишава с повече от ½ нормалната дневна продължителност на
служебното време. Максималната продължителност на дежурствата на военнослужещия
не може да надвишава 24 часа за деня, а в рамките на един месец – 168 часа,
като това време съгласно чл.195 ал.3 от ЗОВС се счита за служебно време. С
оглед предявената претенция и нейната продължителност, същата обхваща периода
на действие на ЗОВСРБ /отм./ действал до 12.05.2009 г. и от тази дата нататък в
сила е Закон за отбраната и въоръжените сили на Република България. Действал е
и Правилника за кадровата военна служба, отменен на 12.06.2009 г., а от
23.03.2011 г. в сила е Наредбата за определяне размера на възнаграждението за
извънреден труд на кадровите военнослужещи.
Съгласно чл.158
ал.2 от Правилника за кадровата военна служба, извънреден е трудът, с който се
превишава дневната продължителност на служебното време определен в чл.203 ал.2 ЗОВСРБ
/отм./ и касае времето над 12 часа дневно и над 24 часа за носене на дежурства,
като извънредния труд следва да е положен над максимално допустимата месечна
продължителност на служебното време. Когато кадровият военнослужещ изпълнява
дежурства по график, той получава допълнително възнаграждение по чл.226 от ЗОВСРБ
/отм./ за времето над служебното време по чл.203 ал.2 от Закона или за почивни
или празнични дни. Времето при полагане на 24-часови дежурства е удължено
служебно време, а не извънреден труд и не се заплаща като такъв – решение № 197
от 24.11.2015 г. по гр.д. №7210/2014 г. на Трето г.о. на ВКС. Изключение е
налице когато дежурството продължи повече от 24 часа или когато макар и да не
надхвърля 24 часа, то не е било компенсирано с почивка до прекратяване на
служебното правоотношение с военнослужещия.
Компенсацията е
уредена в разпоредбата на чл.136а от КТ и най-близка съобразно правилата на
чл.46 ал.2 от ЗНА, тъй като в ЗОВСРБ липсва пълна уредба. При съставяне на графика за следващия месец съответния
командир следва да вземе предвид извънредния труд на военнослужещия с оглед да
бъде изпълнена компенсация. Преобразуващото право за извършване на компенсация
се погасява с тригодишна давност съобразно чл.111, б.“А“ от ЗЗД, като давността
започва да тече от прекратяване на трудовото правоотношение, от който момент
работодателят дължи парична равностойност, тъй като не може да компенсира
извънредния труд в почивка поради прекратяване на трудовото правоотношение. По
отношение на паричното задължение е важим принципа на погасяване по давност за
тригодишен срок от прекратяване на трудовото правоотношение.
Първоинстанционният
съд е взел предвид тези обстоятелства, позовал се е на направеното от
въззивника правопогасяващо възражение за периода от 01.04.2001 г. до 01.06.2013
г., но в диспозитива на съдебния акт е осъдил военното формирование да заплати
на въззиваемия сумата от 7739,87 лева. В този смисъл, настоящата инстанция
намира решението за неправилно в частта досежно главницата за процесния период
от 01.06.2013 г. до 31.05.2016 г. над 321,63 лева и мораторна лихва за периода
от 27.05.2016 г. до 30.08.2016 г. над сумата от 201,11 лева. В останалата си
част, изключая присъдените разноски и сумата, която следва да се плати в
бюджета на съдебната власт, решението е правилно и законосъобразно.
Положеният
извънреден труд с оглед предявената претенция представлява разликата между
фактическата продължителност на служебното време, нормативно определената
продължителност за процесния период и настъпилия ефект от направеното
възражение за погасяване по давност. В този смисъл съдът съобрази заключението
на вещото лице, което отговаряйки на поставените задачи, е определил фактически
отработените часове. Вещото лице се е съобразило с Наредба № Н-18 от 19.02.2012
г., Държавен вестник, брой 2 от 08.01.2013 г., според която увеличението за
делнично дежурство е 25%, за дежурство през почивните дни увеличението е 50% и
за дежурство в празнични дни увеличението е 100%. В приложения №8 и 9 към
заключението на вещото лице са направени изчисления за дължимостта на
претендираните суми като в приложение № 1 извлечението е направено по
заповедните книги при некомпенсирани 71 часа и начислена мораторна лихва, а в
приложение № 9 – при вариант по заповедните книги е посочен размер на
главницата от 321,63 лева и мораторна лихва от 45,99 лева, изчислена от първо
число следващо месеца след полагане на дежурството до датата на подаване на
исковата молба. Именно по приложение № 9 вещото лице е взело предвид и
направеното възражение за погасителна давност. С оглед на това настоящата
съдебна инстанция намира, че военното формирование следва да заплати на
въззиваемия сумата от 321,63 лева и мораторна лихва от 45,99 лева, ведно със
законната лихва върху главницата от подаване на исковата молба, като в
останалата част до присъдените 7739.87 лева претенцията следва да бъде
отхвърлена. Що се отнася до евентуалните искове за заплащане на обезщетение за
некомпенсирано с почивки удължено работно време и съответната лихва за забава,
исковете са отхвърлени от първата инстанция и в тази част решението следва да
бъде потвърдено.
По направените
разноски присъдени на страните с първоинстанционния съдебен акт, както и в
частта, с която военното формирование е осъдено да заплати в полза на бюджета
на съдебната система посочената сума, решението следва да бъде отменено, като с
оглед резултата по делото тези суми следва да бъдат преизчислени. Съобразно
представеният списък на разноските по чл.80 от ГПК пред първата съдебна
инстанция, дължимото юрисконсултско възнаграждение и направените разноски за
експертиза, както и дължимата държавна такса, съдът намира, че Ж.Б. следва да
бъде осъден да заплати на Военно формирование 26720 – Черноморец сумата от 1027,68
лева. Военното формирование следва да бъде осъдено да заплати на въззиваемия Б.
сумата от 25 лева – разноски по делото, а на Държавата по сметка на БОС –
сумата от 150 лева.
По изложените съображения, БУРГАСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯВА Решение
№ 123 от 16.01.2019 г., постановено по гр. дело №4955/2016 г. по описа на БРС в
частта, с която е осъдено Военно формирование 26720 – Черноморец, с адрес:
област Бургас, община Созопол, гр. Черноморец 8142, като част от структурата на
Министерството на отбраната на Република България, да заплати на Ж.Л.Б., ЕГН **********
от гр. Бургас, чрез адвокат Марияна Пушева от БАК, и съдебен адрес: гр. Бургас,
ул. „Генерал Гурко“ № 18, ет.3, сумата над 321,63 лева – главница,
представляваща неплатено възнаграждение за положения извънреден труд на
длъжността „с.т.“ в радиотехническа команда в първи зенитно-ракетен канал за
периода от 01.06.2013 г. до 31.05.2016 г. и сумата над 45,99 лева – обезщетение
за забавено плащане на главницата за периода от 01.06.2013 г. до 31.05.2016 г.,
ведно със законната лихва върху главницата от предявяване на исковата молба,
както и в частта за разноските и дължимото плащане към бюджета на съда, като
вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ
предявения от Ж.Л.Б., ЕГН ********** от гр. Бургас, чрез адвокат Марияна Пушева
от БАК, и съдебен адрес: гр. Бургас, ул. „Генерал Гурко“ № 18, ет.3, против Военно формирование 26720 –
Черноморец, с адрес: област Бургас, община Созопол, гр. Черноморец 8142, като
част от структурата на Министерството на отбраната на Република България, иск
за сумата от 7217,13 лева - главница, представляваща неплатено възнаграждение
за положения извънреден труд на длъжността „с.т.“ в радиотехническа команда в
първи зенитно-ракетен канал за периода от 01.06.2013 г. до 31.05.2016 г. и сумата
от 155,12 лева – обезщетение за забавено плащане на главницата за периода от
01.06.2013 г. до 31.05.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата от
предявяване на исковата молба.
ПОТВЪРЖДАВА
решението в останалата му част.
ОСЪЖДА Ж.Л.Б.,
ЕГН ********** от гр. Бургас, чрез адвокат Марияна Пушева от БАК, и съдебен
адрес: гр. Бургас, ул. „Генерал Гурко“ № 18, ет.3, да заплати на Военно
формирование 26720 – Черноморец, с адрес: област Бургас, община Созопол, гр.
Черноморец 8142, като част от структурата на Министерството на отбраната на
Република България, сумата от 1027,68 лева – разноски по делото съразмерно с
уважената част на предявените искове.
ОСЪЖДА Военно
формирование 26720 – Черноморец, с адрес: област Бургас, община Созопол, гр.
Черноморец 8142, като част от структурата на Министерството на отбраната на
Република България, да заплати на Ж.Л.Б., ЕГН ********** от гр. Бургас, чрез
адвокат Марияна Пушева от БАК, и съдебен адрес: гр. Бургас, ул. „Генерал Гурко“
№ 18, ет.3, сумата от 25 лева – разноски по делото съразмерно с отхвърлената
част от исковете.
ОСЪЖДА Военно
формирование 26720 – Черноморец, с адрес: област Бургас, община Созопол, гр.
Черноморец 8142, като част от структурата на Министерството на отбраната на Република
България, да заплати в полза на Държавата по сметка на Окръжен съд - Бургас –
сумата от 150 лева.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в едномесечен срок от
съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.