Определение по дело №477/2022 на Административен съд - Кърджали

Номер на акта: 173
Дата: 8 ноември 2022 г.
Съдия: Мария Кирилова Божкова
Дело: 20227120700477
Тип на делото: Частно административно дело
Дата на образуване: 27 октомври 2022 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

гр. Кърджали, 08.11.2022 г.

 

Административен съд – Кърджали, в закрито заседание на осми ноември две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

 

СЪДИЯ: Мария Божкова

 

като разгледа дело номер 477 по описа за 2022 година, докладвано от Съдията, и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е образувано по, изпратена по подсъдност от АС – Хасково, жалба на С.С.И. срещу Разпореждане по чл. 60, ал.1 от АПК, във връзка с чл. 165, ал. 2, т. 3 от ЗДвП за допускане на предварително изпълнение на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 22-0351-000174 от 12.10.2022 г. на младши автоконтрольор в РУ Свиленград към ОДМВР – Хасково, като е направено и искане на основание чл. 60, ал. 6 от АПК за спиране на допуснатото на предварително изпълнение.

На 08.11.2022 г. е отстранена нередовност на жалбата като е внесена дължимата държавна такса.

В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност – условие за допускане на предварително изпълнение "осигуряване на безопасност на движението" не съществувало нито в чл. 60 от АПК, нито в друг нормативен акт. Така било и относно условието "опазване живота и здравето на гражданите", като в чл. 60, ал. 1 от АПК имало подобно условие, но гласяло – за да се осигури животът или здравето на гражданите. Освен това разпореждането следвало да се мотивира, а в процесното разпореждане липсвали мотиви за издаването. Бланкетните посочени условия не били равнозначни на мотиви, а трябвало да бъдат конкретизирани, за да бъде извършена преценка от съда. Предварителното изпълнение било допуснато за 180 дни, като в закона липсвало възможност за предварителното изпълнение да има срок, различен от посочения в закона в случая на ПАМ. Поначало следвало да се допусне предварително изпълнение като цяло, а не за определен срок. ЗПАМ била издадена за 6 месеца, а предварителното изпълнение – за 180 дни, като така имало разминаване. Допълнително са изложени съображения относно мотивировката на оспореното разпореждане, като се сочи, че липсата на мотиви освен, че била порок на формата, то винаги била и основание за отмяна. Мотивите на заповедта и мотивите на разпореждането били различни, а в този смисъл била и съдебната практика.

За да се произнесе по жалбата АС – Кърджали приема за установена следната фактическа обстановка:

Съгласно посоченото в ЗППАМ № 22-0351-000174 от 12.10.2022 г. същата е приложена, защото в района на ГКПП *** на платно излизащи леки автомобил С.И. управлява личния си автомобил БМВ Х5, с рег. № ***. В 07.15 часа отказва да бъде изпробван за употреба на алкохол с техническо средство Дрегер 7510, номер ***. Същият мирише силно на алкохол и е видимо повлиян от него.

Въз основа на така установените факти съдът приема от правна страна, че искането е подадено от надлежно лице и в срока по чл. 60, ал. 5 от АПК, доколкото се установява, че адресат на заповедта е жалбоподателя и същата е връчена на 13.10.2022 г., а жалбата е изпратена на 17.10.2022 г. ( понеделник), тъй като 3-дневният срок изтича на 16.10.2022 г. (неделя).

Разгледана по същество жалбата е основателна по следните съображения:

Обективираното в административния акт волеизявление представлява по своя правен характер прилагане на ПАМ в обществен интерес и в защита правата на участниците в движението, с цел отстраняване на констатирано нарушение при осъществяване на дейността и привеждането в съответствие със задължителните изисквания. В изключение от общия принцип в административния процес за суспензивен ефект на жалбата със специалното правило на  чл. 172, ал. 6 от ЗДвП е допуснато пряко - по силата на закона, предварително изпълнение на индивидуалните административни актове от категорията на процесния.

В случая обаче е допуснато и предварително изпълнение на основание чл. 60 от АПК с изрично волеизявление на административния орган, заложено като част от диспозитива на заповедта. Така се установява, че при наличие на изключението от суспензивния ефект на жалбата по  чл. 172, ал. 6 от ЗДвП, административният орган се е произнесъл при отнета компетентност да преценява дали са налице предпоставки за допускане на предварително изпълнение, поради което и настоящото процесно разпореждане е незаконосъобразно до степен на нищожност. Недопустимо е когато е допуснато предварително изпълнение на невлязъл в сила административен акт по силата на закона, то да е налице и обективирана в писмен вид воля на административния орган за същото действие. При наличие на допуснато по силата на закона предварително изпълнение на административен акт, както е в настоящия случай, не е допустимо и административният орган също да допусне предварително изпълнение на същия акт, като обективираната му воля води до нищожност на издаденият акт в тази му част. В този смисъл разпореждането на административния орган в процесната заповед, с което е допуснато предварително изпълнение, следва да се прогласи за нищожно, поради което не следва да бъде разглеждано искането по чл. 60, ал. 6 от АПК.

При този изход на спора ОДМВР – Хасково, на основание чл.143, ал.1 от АПК, следва да се осъди да заплати направените деловодни разноски в размер на 500 лв. съгласно ДПЗС с дата 17.10.2022 г. ( л.4 от адм.д. № 1012/ 2022 г. на АС – Хасково.

Водим от горните мотиви, АС - Кърджали

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

Прогласява нищожността на Разпореждане, издадено на основание чл. 60, ал. 1 от АПК, във вр. с чл. 165, ал. 2, т. 3 от ЗДвП, за допускане на предварително изпълнение на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 22-0351-000174 от 12.10.2022 г. на младши автоконтрольор в РУ Свиленград към ОДМВР – Хасково.

Осъжда ОДМВР – Хасково да заплати на С.С.И. с ЕГН ********** и адрес: ***, ***, деловодни разноски в размер на 500 лв. ( петстотин лева).

Определението може да се обжалва пред ВАС, с частна жалба, в 7-дневен срок от съобщаването му.

Препис от определението да се изпрати на страните на основание чл.138, ал.3 от АПК.

 

 

                                                                                 Съдия: