Р Е Ш Е Н И Е
№ 260068 23.03.2021 г. град Чирпан
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ЧИРПАН ПЪРВИ СЪСТАВ
На втори март две хиляди двадесет и първа година
В открито заседание в следния състав:
Председател: Атанас Динков
Секретар: Донка Василева
като разгледа докладваното от съдия Атанас
Динков АНД № 56 по описа за 2021 година и за да се произнесе съобрази:
Производство
по чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Обжалвано
е наказателно постановление (НП) № 20-1228-003979 от 15.12.2020 г. издадено от Бончо
Костадинов Славов, на длъжност „началник сектор“ към ОДМВР - Стара Загора, сектор
„Пътна полиция“ - Стара Загора.
Жалбоподателят
твърди, че НП е незаконосъобразно и постановено в нарушение на административнонаказателната
процедура и моли същото да бъде отменено.
Въззиваемата
страна, редовно призована, не се представлява, депозира писмено становище, с
което моли НП да бъде потвърдено.
Съдът,
като прецени събраните доказателства, намери за установено от фактическа страна
следното:
Жалбата
е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН, подадена в преклузивния срок по ал.
2 от този текст, от легитимиран субект и при наличие на правен интерес от
обжалване, поради което е процесуално допустима.
Жалбата
е основателна.
С
обжалваното НП № 20-1228-003979/15.12.2020 г. издадено въз основа на Акт за
установяване на административно нарушение (АУАН) № 20-379, Серия АА, Бланков № 614259,
издаден на 17.11.2020 г., жалбоподателят Л.С.Г., ЕГН ********** е санкциониран на
основание чл. 178ж, ал. 1, пр. 1 от ЗДвП – Закон за движение по пътищата („Наказва
се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от три
месеца и глоба 1000 лв. водач, който се движи в лентата за принудително спиране
по автомагистрала, без да са налице изключенията по чл. 58, т. 3 или в платното за
насрещно движение по автомагистрала и скоростен път“), за нарушение на чл. 58,
т. 3 от ЗДвП („При движение по автомагистрала на водача е забранено да се движи
или спира в лентата за принудително спиране, освен при повреда на пътното
превозно средство, както и при здравословни проблеми на водача или пътниците в
превозното средство“), изразяващо се в това, че на 04.11.2020 г., около 09.03 часа,
по АМ Тракия, км. 183, в посока към гр. София, е управлявал собственият си л.а „**“,
с рег. № **, в лентата за принудително спиране без повреда на МПС и без
здравословни проблеми на водача или пътниците в превозното средство.
Преди
съдът да направи проверка на материалната законосъобразност на обжалваното
наказателно постановление, същият дължи проверка дали издаденото НП отговаря на
процесуалните изисквания на закона. В този смисъл следва да се отбележи, че
обжалваното НП е издадено от материално компетентно лице по смисъла на закона,
доколкото по делото е приложен документ, удостоверяващ компетентността му и при
съблюдаване на визирания в разпоредбата на чл. 34, ал. 3 от ЗАНН давностен срок.
В хода на административно-наказателното производство обаче е било допуснато
нарушение на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН („Преди да се произнесе по преписката,
наказващият орган проверява акта с оглед на неговата законосъобразност и
обоснованост и преценява възраженията и събраните доказателства, а когато е
необходимо, извършва и разследване на спорните обстоятелства. Разследването
може да бъде възложено и на други длъжностни лица от същото ведомство“). В
случая, от приложеното по административнонаказателната преписка сведение от Л.С.Г.
от 17.11.2020 г. (л. 22 от делото) се установява, че на АНО е било известно
твърдението на жалбоподателя, че е управлявал процесния автомобил аварийната
лента, тъй като е имал физическо неразположение, следствие на хронични
заболявания. Наказващият
орган не е извършил допълнителна проверка, съгласно задълженията му по чл. 52,
ал. 4 от ЗАНН, което представлява съществено нарушение на процесуалните правила
и е самостоятелно (формално)
основание за отмяна на НП.
На
следващо място, в тежест на административнонаказващия орган (АНО) е да докаже
от обективна и субективна страна административното нарушение. Безспорно е, че в
преценката си, дали да издаде НП, този орган се основава на констатациите в
АУАН и те в рамките на производството по налагане на административни наказания
се приемат за верни до доказване на противното. Това не е така обаче в съдебното
производство, тук те нямат обвързваща доказателствена сила. В него съдът е
длъжен да изясни фактическата обстановка, чрез допустимите доказателствени
средства и да прецени има ли извършено нарушение и правилно ли е санкционирано наказаното
лице.
При направения самостоятелен анализ на събраните по делото доказателства, настоящият съдебен състав счита, че по делото не се доказа по несъмнен и безспорен начин виновно извършено нарушение по чл. 58, т. 3 от ЗДвП от страна на жалбоподателя.
Съдът
намира, че в случая не се установява по безспорен начин липсата на едно от
изключенията, предвидени в чл. 58, т. 3 от ЗДвП, а именно - здравословни
проблеми на водача на превозното средство. В хода на съдебното следствие бяха
приети като писмени доказателства - 3 броя амбулаторни листове и медицинско
направление (л. 5, 6, 7 и 8 от делото), издадени на жалбоподателя от които се
установява, че управлявания от същия автомобил се е движил в лентата за
принудително спиране при наличие на едно от изключенията на горепосочената
разпоредба - здравословен проблем на водача на превозното средство, изразяващ
се в рязък спазъм в долната област на корема, довел до внезапно
разконцентриране на вниманието и внезапни пориви на повръщане и дефекация,
дължащ се на хронични
заболявания (идиопатична подагра със завишени стойности на креатинин - около
127, при норма – 106, пик. киселина 530, при норма 415, хипертонично сърце без
(застойна) сърдечна недостатъчност, бъбречна недостатъчност, в период на
поражения след прекарано заболяване от Ковид – 19). При тези обстоятелства,
следва да се приеме, че са налице обективни причини жалбоподателят да навлезе в
аварийната пътна лента - здравословен проблем на водача на превозното средство.
Налице е било едно от изключенията, посочени в чл. 58, т. 3 от ЗДвП, поради
което вмененото нарушение се явява недоказано от обективна страна.
По
изложените съображения, обжалваното НП се явява незаконосъобразно и подлежи на
отмяна.
На
основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, в съдебните производства по ал. 1 страните
имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния
кодекс. Жалбоподателят е доказал заплащането в брой на 360 (триста и шестдесет)
лева, адвокатско възнаграждение, удостоверено с вписване на направеното плащане
в представената сметка/фактура и договор за правна защита и съдействие от
29.01.2021 г. (л. 9 от делото), съобразно Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013
г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК. Направеното възражение за
прекомерност на разноските от въззиваемата страна е неоснователно, тъй като
платеното адвокатско възнаграждение е съобразено с размера, определен по
правилата на чл. 18 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. Поради това и с оглед изхода на делото на
основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, следва да бъде осъдена ОДМВР – Стара Загора,
да заплати на жалбоподателя направените по делото разноски в размер на 360
(триста и шестдесет) лева, заплатено адвокатско възнаграждение.
Водим
от горното и на основание чл. 63 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА
наказателно постановление № 20-1228-003979 от 15.12.2020 г. издадено от Бончо
Костадинов Славов, на длъжност „началник сектор“ към ОДМВР - Стара Загора,
сектор „Пътна полиция“ - Стара Загора.
ОСЪЖДА
ОДМВР – Стара Загора да заплати на Л.С.Г., ЕГН **********, представляван от
адв. С.М. от АК – Пловдив, направените по делото разноски в размер на 360
(триста и шестдесет) лева, заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението
подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението,
че е изготвено, пред Административен съд - Стара Загора.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: