Р Е Ш Е Н И Е
№ 337/30.5.2018г.
гр. Пазарджик,
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Административен съд – Пазарджик – ІІІ – административен състав, в открито
съдебно заседание на тридесети април, две хиляди и осемнадесета година в
състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА |
|
|
|
|
при секретар |
Янка Вукева |
и с участието |
|
на прокурора |
|
изслуша докладваното |
|
от съдия |
ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА
|
|
|
по адм. дело № 842 по описа на съда за 2017 г. |
||
Производството
е по реда на чл. 118 от КСО и е образувано е по жалбата на Г.П.Т. с ЕГН **********
*** против Решение № 1012-12-102#1/10.10.2017 г. на Директора на ТП на НОИ гр.
Пазарджик, с което е потвърдено разпореждане № ********** – ПР №
2140-12-286/08.08.2016 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване.
В жалбата се твърди,
че оспореното решение е неправилно и незаконосъобразно, постановено при
съществено нарушение на процесуалните правила. Моли се да бъде отменено
обжалваното решение и потвърденото с него разпореждане.
В съдебно
заседание жалбоподателят се представлява от адв. Г. ***, която по изложени
съображения моли съда да уважи подадената жалба и отмени обжалваното решение,
ведно с потвърденото разпореждане.
Ответникът по оспорването, редовно призован, се представлява от юриск. С.,
която по изложени съображения моли да бъде оставена без уважение жалбата и да
се постанови съдебен акт, с който да се потвърди обжалваното мотивирано решение
като правилно и законосъобразно. Претендира заплащането на направените по
делото разноски.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, както и становищата на страните, намира от фактическа
страна следното:
Началото на административното производство е поставено с подаването на Заявление
№ 2113-12-551/21.04.2017 г., подадено в ТП на НОИ Пазарджик, с което Г. П.Т. е
поискал да му бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст във
връзка с чл. 69б от КСО. Представил е оригинални документа за осигурителен стаж
за периода от 05.06.1976 г. до 21.04.2017 г., по които са изчислени: 05 години
02 месеца 08 дни осигурителен стаж от първа категория труд, 12 години 06 месец
18 дни осигурителен от втора категория труд и 08 години 04 месеца 05 дни осигурителен
стаж от трета категория труд.
С Разпореждане № ЕГН, ПР № 2140-12-286 от 08.08.2017 г. ръководителят
по пенсионно осигуряване се е произнесъл по подаденото заявление, като е отказал
да отпусне лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, тъй като не е изпълнено
условието за наличие на сбор от 100 от осигурителен стаж и възраст.
Подадена е жалба с вх. № 1012-12-102/14.09.2017 г. до ТП на
НОИ гр. Пазарджик, с която жалбоподателят е оспорил издаденото разпореждане. С Решение
№ 1012-12-102#1 от 10.10.2017 г. директорът на ТП на НОИ гр. Пазарджик е потвърдил
оспореното разпореждане като правилно и законосъобразно. Решението е мотивирано
като е посочено, че съгласно на чл. 69б, ал. 6 от КСО при преценяване правото на
пенсия по чл. 69б, ал. 2 от КСО, осигурителният стаж от първа категория труд допълва
осигурителния стаж от втора категория труд без превръщане. Следователно правото
на пенсия е съвкупност от три условия - определена възраст, минимално необходим
стаж от първа или втора категория труд и необходим сбор от възрастта и осигурителния
стаж. Към датата на заявлението 21.04.2017 г. г-н Т. е навършил възраст 58 год.
03 месеца 04 дни и има осигурителен стаж 05 години 02 месеца 08 дни осигурителен
стаж от първа категория труд, 12 години 06 месец 18 дни осигурителен от втора категория
труд и 08 години 04 месеца 05 дни осигурителен стаж от трета категория труд.
По случая не е зачетен осигурителен стаж, който г-н Т. установява
с удостоверение УП-30 №22-3 от 16.01.2000 г. изд. от ДФ „Строймашинженеринг”, гр.
София. С писмо изх. №2113-12-551#2 от 12.05.2017 г. до директора на ТП на НОИ -
Кюстендил е изискано извършване на проверка по разплащателните документи на фирмата
относно осигурителния стаж, доход, място на работа и длъжност. С писмо вх. №2113-12-551#5
от 31.05.2017 г. до ТП на НОИ - Пазарджик е получен отговор, че в приетата разплащателна
и трудовоправна документация на ДФ “Строймашинженеринг“ гр. София за периода
15.02.1993 г. до 31.12.1999 г. липсват данни за лицето Г. П.Т.. С оглед на това
административният орган е приел, че сборът от осигурителния стаж и възрастта на
жалбоподателя е 90 и не е изпълнено условието за наличие на сбор 100 от осигурителния
стаж и възрастта, поради което пенсията е отказана.
Постановеното решение е съобщено на жалбоподателя по пощата
с обратна разписка и получено от същата лично на 16.10.2017 г., като в законоустановения
14-дневен срок същият е упражнил и правото си на жалба пред Административен съд
Пазарджик.
За изясняване на значимите по делото факти и
обстоятелства е допусната и приета съдебно-почеркова експертиза, която като
неоспорена от страните съдът възприема като компетентно изготвена. На
поставените му въпроси вещото лице е отговорило, че подписът „За ръководител“
на ДФ „Строймашинженеринг“, положен в Удостоверение УП 30 с изх. № 22-3 от
16.01.2000 г. и подписът „За ръководител“ на ДФ „Строймашинженеринг“, поставен
в правоъгълният печат на лист 25 на Трудова книжка № 1383 не е положен от
временния синдик Г.Т.Х. с ЕГН **********.
По делото е приета и съдебно-икономическа експертиза,
която като неоспорена от страните съдът възприема като компетентно изготвена и
непротиворечаща на останалите писмени доказателства. В отговор на поставените
му въпроси вещото лице е дало заключение, че като са взети предвид всички
представени документи за стаж и доход, включително и удостоверение № 22-3816.01.2000
г., издадено от ДФ „Строймашинженеринг“ гр. София, Г.Т. отговаря на условията
за отпускане на пенсия, регламентирани в чл. 69б, ал. 2 от КСО, тъй като има
необходимата възраст за мъжете – 58 години, осигурителен стаж от първа и втора
категория труд – 15 години и сбор от осигурителен стаж и възраст – 101 години,
1 месец и 24 дни. Според експертизата изчислявайки трудовия стаж на
жалбоподателя, при който се изключи стажът удостоверен с удостоверение №
22-3816.01.2000 г., издадено от ДФ „Строймашинженеринг“ гр. София, то същият не
отговаря на условията за отпускане на пенсия по чл. 69б, ал. 2 от КСО, тъй като
сборът от осигурителния му стаж и възраст е 90 години, 11 месеца и 10 дни и не
е изпълнено условието той да бъде равен на 100.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
Жалбата е подадена в срок от лице, което има правен интерес от оспорването,
и се явява допустима.
Разгледана по същество същата е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл. 146 от АПК, съдът преценява
законосъобразността на административния акт, като проверява дали е издаден от
компетентен за това орган и в съответната форма, спазени ли са
процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и
съобразен ли е с целта, която преследва закона. Извън правомощията на съда е да
преценява целесъобразността на административния акт.
Обжалваното мотивирано решение е
издадено в предвидената от закона писмена форма и от компетентен за това административен
орган. Съгласно чл. 117, ал. 3 от КСО ръководителят
на териториалното поделение се произнася по жалбите или исканията с мотивирано
решение в едномесечен срок от получаването им. При издаването на
обжалваното мотивирано решение административният орган не е допуснал нарушение
на процесуалните разпоредби на закона. Административният акт е мотивиран, като
в мотивите органът е посочил както фактическите, така и правните основания за издаването
му. Съдът намира, че обжалваният акт не противоречи и на материалноправните
разпоредби по издаването му. Установените в хода на административното
производство релевантни за спора юридически факти се подкрепят от събраните в
съдебното производство доказателства.
Съгласно чл. 98, ал. 1
от КСО ръководителят на пенсионното осигуряване към ТП на НОИ гр.
Пазарджик е териториално и материално компетентен да издава разпореждания за
отпускане и спиране на пенсиите. Съгласно чл. 98, ал. 4
от КСО разпорежданията за отпускане на пенсии за инвалидност се
издават въз основа на решение на медицинската комисия към ТП на НОИ. На основание
чл. 117, ал. 1,
т. 2, б."а", ал. 2
и ал. 3 от КСО
разпорежданията за отпускане и спиране на пенсиите подлежат на задължително
обжалване по административен ред пред по-горестоящия административен орган -
Директора на ТП на НОИ в 3 месечен срок. Последният се произнася с мотивирано
решение в едномесечен срок, като решава въпроса по същество или връща
преписката на пенсионния орган за ново разглеждане, когато не са изяснени
всички обстоятелства, отнасящи се до издаване на разпореждането. Решението на
Директора на ТП на НОИ подлежи на обжалване по съдебен ред пред
административния съд. Определеният ред и срокове за обжалване са спазени.
Директорът на ТП на НОИ се е произнесъл по обжалваното разпореждане с решение, с
което го е потвърдил като е изложил мотиви и подробни аргументи, в тази насока.
Посочено е правното основание за издаването му, както и относимите правни
норми, които обуславят постановяване на оспорения административен акт.
Съдът намира, че оспореното
решение е правилно и законосъобразно, издадено в законоустановената форма, при
спазване на материалноправните и процесуалноправните предпоставки на закона.
Съгласно чл. 69б, ал.
2 от КСО лицата, които са работили 15 години при условията на втора категория
труд, придобиват право на пенсия при следните условия: 1. навършили са възраст до
31 декември 2015 г. 52 години и 8 месеца за жените и 57 години и 8 месеца за мъжете
и имат сбор от осигурителен стаж и възраст 94 за жените и 100 за мъжете и 2. от
31 декември 2015 г. възрастта по т. 1 се увеличава от първия ден на всяка следваща
календарна година с по 2 месеца за мъжете и с по 4 месеца за жените до достигане
на 60-годишна възраст.
В случая спорен е въпросът
относно зачитането на осигурителен стаж установен с удостоверение УП-30 № 22-3
от 16.01.2000 г. издадено от ДФ „Строймашинженеринг“ гр. София. В тази връзка
по делото са събрани достатъчно писмени доказателства, от които се установява,
че в разплащателните ведомости на „Строймашинженеринг“ гр. София за периода
15.02.1993 г. – 31.12.1999 г. липсват отбелязвания за лицето Г.Т.. За
установяване на това обстоятелство административният орган е направил запитване
с писмо изх. № 2113-12-551#2 от 12.05.2017 г. до директора на ТД на НОИ
Кюстендил, който от своя страна е отговорил с писмо вх. № 2113-12-551#5 от
31.05.2017 г.
За изясняване на спорните
обстоятелства съдът е приел като доказателство по делото копие от фирмено дело
№ 5208/1990 г. по описа на СГС, от което безспорно се установява, че с решение
от 03.01.1997 г. до датата на заличаване на ДФ „Строймашинженеринг“ за временен
синдик е бил назначен Г.Т.Х.. Видно от същото с решение от 03.01.1997 г. по търг.
д. № 10131/1992 г. на СГС е обявена неплатежоспособността на ДФ „Строймашинженеринг“,
открито е производство по несъстоятелност и е назначен за временен синдик Г.Т.Х.
от гр. София. До датата на заличаване с решение от 11.09.2012 г. по търг. д. №
10131/1992г. по описа на СГС не са извършени други промени по назначаване на временен
синдик или освобождаването на назначения такъв. Това се удостоверява и от удостоверение
от 20.05.2011 г. на СГС /л. 142/, където е казано, че тази информация е актуална
до 28.12.2007 г.
От приетата по делото
съдебно-почеркова експертиза се установи, че подписът „За ръководител“ на ДФ
„Строймашинженеринг“, положен в Удостоверение УП 30 с изх. № 22-3 от 16.01.2000
г. и подписът „За ръководител“ на ДФ „Строймашинженеринг“, поставен в
правоъгълният печат на лист 25 на Трудова книжка № 1383 не е положен от
временния синдик Г.Т.Х. с ЕГН **********.
Предвид на това, съдът намира за
доказано откритото производство по оспорване на документите, доказващи трудовия
стаж от осигурителя „Строймашинженеринг“ гр. София. Установи се безспорно, че
същите не са подписани от представляващия към датата на издаването им синдик,
поради което са неистински и следва да бъдат изключени от доказателствата по
делото.
При това положение, настоящият
съд намира, че следва да бъде взет предвид изготвеният втори вариант на
съдебно-икономическата експертиза, според който като изключи стажът удостоверен
с удостоверение № 22-3816.01.2000 г., издадено от ДФ „Строймашинженеринг“ гр. София,
жалбоподателят не отговаря на условията за отпускане на пенсия по чл. 69б, ал.
2 от КСО, тъй като сборът от осигурителния му стаж и възраст е 90 години, 11 месеца
и 10 дни и не е изпълнено условието той да бъде равен на 100.
С оглед гореизложеното и поради
липса на пороци, водещи до незаконосъобразност на оспорения акт, жалбата - като
неоснователна, следва да бъде отхвърлена.
Предвид изхода на делото и
направеното своевременно искане от пълномощника на ответника, жалбоподателят ще
следва да бъде осъден да му заплати направените по делото разноски в размер на 400
лева, от които 200 лева за вещо лице и 200 лева за юрисконсултско
възнаграждение, съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК
във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за
заплащането на правната помощ.
Воден от горното и на основание
чл. 172, ал. 2, предл. последно от АПК, Административен съд – Пазарджик, ІІІ -
състав
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Г.П.Т. с ЕГН ********** *** против
Решение № 1012-12-102#1/10.10.2017 г. на Директора на ТП на НОИ гр. Пазарджик,
с което е потвърдено разпореждане № ********** – ПР № 2140-12-286/08.08.2016 г.
на ръководителя на пенсионното осигуряване.
ОСЪЖДА Г.П.Т. с
ЕГН ********** ***, да заплати на ТП на НОИ гр.
Пазарджик направените по делото разноски в размер на 400 /четиристотин/ лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна
жалба пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок
от съобщението на страните, че е изготвено.