Р е ш е н и е
№ 666 / 8.8.2022г.
гр. Пазарджик
в името на народа
Административен съд – Пазарджик, V състав, в открито заседание на шести юли
две хиляди двадесет и втора година, в състав:
Председател: Георги Видев
при
секретаря Радослава Цоневска, като разгледа докладваното от съдия Видев
административно дело № 285 по описа на
съда за 2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е
образувано по жалба на В.Т.П.,*** против Заповед №
8121к-823 от 21.02.2022 г., издадена от министъра на Вътрешните работи, с която на жалбоподателя в качеството му на служител в
МВР – разузнавач IV степен в
сектор „БОП“ – Пазарджик и Смолян, е
наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и е прекратено служебното му
правоотношение в МВР.
Жалбоподателят моли да бъде отменена обжалваната заповед и да бъде възстановен на
заеманата преди уволнението длъжност. Поддържа жалбата си лично и чрез
процесуалния си представител в проведените съдебни заседания, както и в
представени писмени бележки. Излага съображения за незаконосъобразността на оспорения
административен акт. Претендира разноски.
Ответникът по оспорването – министъра на Вътрешните
работи – оспорва жалбата чрез процесуалния си представител в съдебно заседание
и в представени писмени бележки. Счита обжалваната заповед за законосъобразнa и
моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна.
Съдът намира жалбата за допустима, като подадена в
законоустановения срок от лице засегнато от разпореденото с нея, а именно:
служител в МВР, чието служебно правоотношение е прекратено поради налагане на
дисциплинарно наказание „уволнение“.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна:
Обжалваната заповед е мотивирана фактически с
извършено на 19.07.2021 г. от жалбоподателя, в качеството му на водач на МПС,
нарушение на правилата за движение по пътищата, довело до пътнотранспортно
произшествие, в резултат, на което е причинена смъртта на седемгодишно дете.
Според дисциплинарнонаказващия орган това деяние е станало достояние както на
служители на МВР и на разследващите органи, така и на широката общественост
предвид множеството публикации в електронни медии. В тази връзка ответникът е
заключил, че както нарушението, така и неговата разгласа в обществото
осъществяват състава на множество нарушения на Етичния кодекс за поведение на
държавните служители в МВР (ЕКПДСМВР). От правна страна, в обжалваната заповед
като нарушени са посочени разпоредбите на чл. 194, ал. 2, т. 4, чл. 197, ал. 1,
т. 6, във връзка с чл. 203, ал. 1, т. 8 и чл. 226, ал. 1, т. 8 от ЗМВР, т. 15,
т. 16, т. 19, т. 20 и т. 28, буква „а“ от ЕКПДСМВР, чл. 5, ал. 1, т. 1, чл. 6,
т. 1, чл. 43, т. 5 и чл. 119, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП.
От събраните по делото гласни и писмени доказателства
(включително материали от воденото наказателно производство срещу
жалбоподателя) безспорно се установи, че той действително е извършил нарушения
на ЗДвП, а именно: превишил е с повече от 23 км/ч разрешената скорост от 50
км/ч за движение в населено място, изпреварил е автомобили, закриващи
видимостта му пред пешеходна пътека, не се е съобразил с пътния знак и пътната
маркировка за пешеходна пътека, задължаващи го да спре и не е съобразил
поведението си на водач на МПС с изискванията за безопасност, като е блъснал и
причинил смъртта на малолетното дете, пресичащо законосъобразно улицата по
пешеходната пътека. С тези си действия той безспорно е нарушил цитираните в
обжалваната заповед разпоредби на ЗДвП, които предвиждат следното:
ЗДвП:
Чл. 5. (1) Всеки участник в движението по пътищата:
1. с поведението си не трябва да създава опасности и
пречки за движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на
хората и да причинява имуществени вреди;
Чл. 6. Участниците в движението:
1. съобразяват своето поведение със сигналите на
длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по
пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната
маркировка;
Чл. 43. Изпреварването на моторни превозни средства, с
изключение на мотопеди и мотоциклети без кош, е забранено:
5. пред пешеходна пътека, когато изпреварваното
превозно средство закрива видимостта към пешеходната пътека;
Чл. 119. (1) При приближаване към пешеходна пътека
водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на
пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта
или спре.
(2) При заобикаляне на спряло пред пешеходна пътека
пътно превозно средство водачът на нерелсовото пътно превозно средство е длъжен
да се движи с такава скорост, която да му позволи да спре, за да пропусне
преминаващите по пешеходната пътека пешеходци.
Безспорно тези съществени нарушения на ЗДвП, извършени
от жалбоподателя със служебното му МПС и довели до летален изход за малолетното
дете, извършени от служител на МВР, какъвто е бил жалбоподателя, представляват едновременно
и нарушения на посочените в оспорения административен акт разпоредби на
ЕКПДСМВР, а именно:
15. Държавният служител съобразява законността на
действията, които възнамерява да предприеме.
16. Стриктното спазване на закона от страна на
държавния служител допринася за гарантирането на правата и свободите на
гражданите, за авторитета на институциите в Република България, опазването на
сигурността и обществения ред, защитата на гражданите и тяхното имущество.
19. Държавният служител пази доброто име на
институцията, която представлява.
20. Държавният служител насърчава хората да спазват
закона, като дава личен пример с поведението си.
28. Държавният служител независимо от заеманата длъжност
в качеството си на участник в пътното движение се подчинява:
а) на нормативно определените правила за движение по
пътищата в Република България;
Несъмнено е, че като е управлявал превозното средство
в нарушение на множество съществени нормативно определени правила на ЗДвП и в
резултат на това е причинил смъртта на детето, жалбоподателят не е съобразил
настъпването на изключително тежкия от етична гледна точка и незаконосъобразен
резултат и вместо да допринесе за спазването на най-основното човешко право е
отнел човешки живот. Освен това, вместо като полицейски служител да насърчава
спазването на правилата за движение по пътищата, той лично ги е нарушил по
съществен начин, като е причинил фатална катастрофа. От събраните доказателства
е безспорно също, че деянието му е станало достояние на обществото, предвид
отразяването му в медиите, поради което несъмнено то е накърнило доброто име и
доверието в полицейската институция.
Посочените нарушения на ЕКПДСМВР представляват и
дисциплинарни нарушения на ЗМВР предвид разпоредбата на чл. 194, ал. 2, т. 4, от
същия, която предвижда следното:
Чл. 194. (1) Държавните служители в МВР, които са
нарушили служебната дисциплина, се наказват с предвидените в този закон
дисциплинарни наказания.
(2) Дисциплинарните нарушения са:
4. неспазване на правилата на Етичния кодекс за
поведение на държавните служители в МВР.
Извършените дисциплинарни нарушения са тежки по
смисъла на чл. 203, ал. 1, т. 8 от ЗМВР, тъй като представляват злоупотреба с
доверието на институцията МВР и за тях по силата на същата разпоредба се налага
дисциплинарното наказание "уволнение", което се съпътства и с
прекратяване на служебното правоотношение съгласно чл. 226, ал. 1, т. 8 от
същия закон.
Следователно, действително жалбоподателят е извършил
вмененото му с оспорената заповед тежко дисциплинарно нарушение, поради което
правилно и в съответствие с относимите материалноправни разпоредби му е наложено
най-тежкото дисциплинарно наказание.
Неоснователни са възраженията на жалбоподателя:
Несъстоятелен е доводът, че не е изяснено мястото на
извършеното от жалбоподателя деяние. Същото е посочено точно и изчерпателно в
обжалваната заповед, както и са събрани доказателства за наличието на мястото
на пътен знак, сигнализиращ наличието на пешеходната пътека. Но дори и да се
приеме, че не е имало такъв знак на място с подходяща видимост, то е безспорно,
че е имало пешеходна пътека, с която жалбоподателят е трябвало да се съобрази.
Независимо от това са налице и останалите съществени нарушения на ЗДвП,
извършени от жалбоподателя – значително превишена скорост в населено място,
неправилно изпреварване пред пешеходна пътека и неспиране пред същата.
Невярно е твърдението, че причиненото ПТП представлява
случайно събитие и като такова не е „тежко нарушение на служебната дисциплина“.
Безспорно е, че макар и по непредпазливост, (която е основна форма на вина при пътнотранспортните
произшествия) деянието е извършено виновно в
нарушение на множество важни правила за движение по пътищата и с него по
радикален начин се засяга доверието на институцията. Обстоятелствата, че
жалбоподателят е дългогодишен служител с добри професионални и лични качества
не би могло да смекчи високата тежест на нарушението, за което законът
предвижда налагане на наказанието „уволнение“.
Освен в съответствие с относимите материалноправни
разпоредби заповедта е издадена и при спазване на
административнопроизводствените правила, противно на твърденията на
жалбоподателя.
Обстоятелството, че същият е поискал прекратяване на
служебното си правоотношение по своя инициатива не е обвързало
административнонаказващия орган и той правилно е отхвърлил искането, като
няколко дни по-късно в съответствие с чл. 226 е образувал дисциплинарно
производство. Тази разпоредба предвижда следното:
Чл. 226. (1) Служебното правоотношение на държавния
служител в МВР се прекратява:
4. по собствено желание;
(7) Служебното правоотношение не може да бъде
прекратено в случаите по ал. 1, т. 2, 4, 13, 14 и 15 при образувано
дисциплинарно производство по чл. 207, ал. 1.
Логиката на нормата е, че при извършени тежки
нарушения институцията МВР има правомощието да проведе дисциплинарно
производство и евентуално да накаже съответния служител, като по този начин се
дистанцира от него и запази своето добро име, вместо просто да приеме
предложението за прекратяване на служебното правоотношение.
Не е необходимо служителят да бъде изслушван, тъй като
чл. 206, ал. 1 от ЗМВР дава алтернативата на дисциплинарно наказващия орган да
изслуша държавния служител или да приеме писмените му обяснения.
Несъстоятелно е и възражението за извършено съществено
нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като не е доказано,
че жалбоподателят се е запознал и приел ЕКПДСМВР, в съответствие с т. 8 от
кодекса, който предвижда следното:
8. Чрез спазването
на правилата на поведение, заложени в Етичния кодекс и приети от всеки държавен
служител, се допринася за изграждането и утвърждаването на положителния образ
на МВР.
Това е видно преди всичко от т. 6 от кодекса, съгласно
която:
6. Държавните
служители в МВР, наричани по-нататък за краткост "държавни
служители", са длъжни да познават етичните правила за поведение, като
изучаването им се включва в професионалната им подготовка. Правилата на
поведение, съдържащи се в този кодекс, са неизменна част от ежедневната дейност
на държавните служители съобразно тяхната функционална компетентност.
Тоест познаването и приемането на етичните правила не
е еднократен акт на запознаване срещу подпис с кодекса, а постоянно обучение и
прилагане на тези норми от служителите в МВР в работата им с гражданите.
Следователно, не може да има съмнение, че жалбоподателят като опитен служител е
запознат с кодекса и е бил длъжен да го прилага в ежедневната си работа.
Следователно оспореният акт е издаден в съответствие с
материалноправните разпоредби и административнопроизводствените правила. Спазени
са и останалите изисквания за законосъобразност на административните актове:
актът е издаден от компетентен административен орган – министъра на вътрешните
работи, във формата на мотивирана писмена заповед и в съответствие с целта на
закона, за да бъде наложено най-тежкото дисциплинарно наказание за извършени
множество тежки дисциплинарни наказания, за да бъде разграничена институцията
МВР от незаконосъобразното поведение на жалбоподателя и да бъде съхранено
нейното добро име.
Недопустима е жалбата в частта ѝ, с която се
иска възстановяване на работа на жалбоподателя, тъй като законът предвижда
възстановяване ex lege в случай на отмяна на
дисциплинарното уволнение.
Предвид гореизложеното съдът
Р Е Ш И:
Отхвърля жалбата на В.Т.П.,*** против Заповед № 8121к-823
от 21.02.2022 г., издадена от министъра на Вътрешните работи, с която на
жалбоподателя в качеството му на служител в МВР – разузнавач IV степен в сектор
„БОП“ – Пазарджик и Смолян, е наложено
дисциплинарно наказание „уволнение“.
Оставя без разглеждане жалбата на В.Т.П.,*** против Заповед № 8121к-823
от 21.02.2022 г., издадена от министъра на Вътрешните работи, в частта на
жалбата, с която се иска отмяна на постановеното прекратяване на
служебното правоотношение в МВР на
жалбоподателя и прекратява делото в тази му част.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от
съобщаването му пред Върховния административен съд на Република България.
Съдия: /п/