Р Е Ш Е Н И Е
№ 32
гр. Русе, 21.11.2022 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Русенският административен съд, в публичното заседание на първи ноември през две хиляди двадесет и втора
година в състав:
Съдия: РОСИЦА БАСАРБОЛИЕВА
при секретаря Цветелина Димитрова като разгледа
докладваното от съдия Басарболиева административно
дело № 248 по описа за 2022 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и
сл.от АПК във връзка с чл. 68, ал.1 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр.).
Образувано е по жалба на “Евро Линк“
ООД“, със седалище: гр.Русе, представлявано от процесуален представител - адв. З.И.,
срещу Решение № 161/15.03.2022 г. на Комисията за защита от дискриминация (КЗД),
гр.София, постановено по преписка № 212/ 2020 г. на КЗД, с което:
I. Установява,
че “Евро Линк“ ООД, със седалище: гр.Русе, е поддържало и продължава да поддържа и в момента
архитектурна среда, която затруднява достъпа на лица с увреждания до и в
сградата на „Резиденс хаус Русе“, находяща се в гр.Русе, ул.“В. Априлов“ №9, което
в съответствие с разпоредбите на чл.9 от „Конвенцията за правата на хората с
увреждания“, както и чл.5, т.5 от ЗХУ, свързано с признак по чл.4, ал.1 от ЗЗДискр.,
се смята за дискриминация;
II. За установената дискриминация по т.I на осн. чл.47, т.3 вр. чл.80, ал.2
от ЗЗДискр. налага на “Евро
Линк“ ООД“, със седалище: гр.Русе имуществена санкция в размер на 250.00 лева;
III. На основание
чл.47, т.4 от ЗЗДискр. предписва на “Евро Линк“ ООД“, със седалище: гр.Русе в
едномесечен срок от постановяване на решението на комисията да предприеме
необходимите действия за изграждането на достъпна архитектурна среда, осигуряваща
свободен и самостоятелен и независим достъп на лица, включително с ограничена
подвижност до и в сградата на „Резиденс хаус Русе“, находяща се в гр.Русе,
ул.“В. Априлов“ № 9, по начин, който отговаря напълно на нормативните
изисквания, съгласно Наредба №РД-02-20-2 от 26.01.2021 г. за определяне на
изискванията за достъпност и универсален дизайн на елементите на достъпната
среда в урбанизираната територия и на сградите и съоръженията /Наредба
№РД-02-20-2 от 26.01.2021 г./.
Жалбоподателят
претендира отмяна на решенето на КЗД в неговата цялост като незаконосъобразно
по изложени подробни съображения. Претендира и присъждане на разноските за
съдебното производство.
Ответникът – Комисия за защита от
дискриминация (КЗД), гр.София, в
депозирано писмено становище /л.27 и л.28 от делото/, чрез процесуален
представител - юриск. В. Г., развива подробни съображения за неоснователност на
жалбата. Претендира отхвърлянето й и присъждане на разноски за юрисконсулт.
Прави възражение за прекомерност на възнаграждението за адвокат на насрещната
страна.
Съдът, след като обсъди доводите на
страните и прецени събраните и приети по делото писмени и гласни доказателства,
приема за установена следната фактическа обстановка:
На 21.08.2019
г., в рамките на кампания "Достъпна България", представители на КЗД
извършват проверка на стопанисвания от
дружеството-жалбоподател обект – къща за гости „Резиденс хаус Русе“, находящ се
в гр.Русе, ул.“В. Априлов“ №9. Резултатите от проверката са обективирани в Констативен
протокол вх.№12-11-2988 от 26.08.2019 г. /л.2 от преписката/, в който е
отразено, че към обекта водят две стъпала от тротоара; няма изградена рампа,
няма подвижна рампа; къщата за гости е на четири етажа и от първия етаж има
асансьор.
Въз
основа на констатациите в протокола е изготвен доклад от председателя на КЗД с
вх.№12-11-1045 от 06.03.2020 г. с предложение за образуване на производство за
защита от дискриминация по реда на Глава четвърта, Раздел първи
от ЗЗДискр., в което да се установи налице ли е нарушение на чл. 5, предл. последно от
ЗЗДискр. по признак „увреждане“ вр. с § 1, т. 7 и т.8 от ДР на ЗЗДискр.,
да се постанови преустановяване на нарушението и да се наложат предвидените в
закона санкции и/или принудителни мерки (л.1 от преписката).
С
Разпореждане №431 от 08.05.2020 г. на председателя на
КЗД е разпоредено образуване на преписка №212/2020 г. по описа на КЗД за производство
по глава Четвърта от ЗЗДискр. във връзка в констатираните в горепосочения
доклад обстоятелства за осъществена дискриминация по признак „увреждане“ по
смисъла на чл.4, ал.1 от ЗЗДискр., чрез изграждане и поддържане на архитектурна
среда, недостъпна за хора с увреждания по смисъла на чл.5, предл. последно от
закона. Със същото разпореждане преписката е разпределена за разглеждане на Ad hoc заседателен състав на КЗД /л.6 от
преписката/. Впоследствие са определени председателят на състава и докладчикът за разглеждането на преписката/л.8
от преписката/.
Чрез
Уведомление с изх.№16-20-1587/19.10.2020 г. /л.10 от преписката/, изпратено
до управителя на “Евро Линк“ ООД, със седалище: гр.Русе и връчено чрез
представител на дружеството на 01.02.2021 г., удостоверено в нарочна разписка
на л.20 от преписката, жалбоподателят е узнал за образуваното производство в КЗД
и поводът за това.
Въз
основа на проведеното проучване по реда на чл.59, ал.1 от ЗЗДискр. и събраните доказателства,
докладчикът по преписка № 212/2020 г. е предложил да бъде насрочено открито
заседание с призоваване на страните в съответствие с чл. 60, чл. 61 от ЗЗДискр.
и чл. 26, чл. 27 от ППКЗД. /доклад-заключение на л.25 и л.26 от преписката/.
Заседанието е насрочено за 14.10.2021 г., като дружеството е призовано редовно
за него на датата 02.09.2021 г. (разписка на л.40 от преписката и доклад от
Валентина Николаева, рег. представител на КЗД в гр.Русе от 02.09.2021 г. на
л.38 от преписката/. Преди заседанието дружеството-жалбоподател е депозирало
писмено становище с вх.№16-20-1545 от 11.10.2021 г. по описа на КЗД /л.43 от преписката/, в които
заявява, че в обекта „къща за гости“ без да има изискване за вътрешен асансьор,
собствениците са изградили такъв с параметри, в които се помества и количка на
човек с увреждания; режимът на резервации и настаняване в обекта е по телефона
и чрез „букинг“; външната врата на обекта е с контролиран достъп, при настаняване
на разположение е администратор-домакин, който съдейства на гостите; технически
няма възможност за монтиране на външно съоръжение за инвалидни колички, тъй
като двете стъпала пред входа са с ниска височина.
На
насроченото заседание на 14.10.2021 г. е предприета помирителна процедура,
съгласно чл.62, ал.1 от ЗЗДискр. /протокол на л.51 и л.52 от преписката/. От „Евро
Линк“ ООД“, със седалище: гр.Русе, представлявано от пълномощник – адв. З.И., е
депозиран проект за споразумение /л.59 от преписката/, в който изрично е
удостоверено закупуването от дружеството на преносима алуминиева рампа, като с
това, според него, то е изпълнило предписанията на контролните органи. За
споразумението е изразено отрицателно становище от главен юрисконсулт В.
Главчев при КЗД с вх.№12-11-3437 от 20.12.2021 г., тъй като закупеното от
дружеството съоръжение не отговаря на изискванията на Наредба №РД-02-20-2 от
26.01.2021 г. /л.63 от преписката/.
Във
връзка с предложеното споразумение, от дружеството е депозирана молба с
вх.№16-20-63 от 19.01.2022 г. /л.72 от преписката/, с която отново се поддържа
искането за подписване на споразумение, като са представени и доказателства за
закупуване на съоръжението за преодоляване на двете външни стъпала пред входа
на сградата – преносима
алуминиева рампа - фактура №808863 от 11.11.2021 г. /л.77/; сертификат за
система на управление с начална дата 14.09.2021 г. и валиден до 14.09.2023 г.
/л.76 от преписката и в превод на бълг.език на л.39-л.40 от делото/; декларация
за съответствие на ЕС за оборудването /л.73 и л.74 от преписката и в превод на
бълг.език на л.42 и л.43 от делото/.
Поради
непостигането на споразумение е последвало провеждане на следващо открито заседание
на състава на КЗД на 20.01.2022 г., в което дружеството “Евро Линк“ ООД“, със
седалище:гр.Русе е участвало чрез същия представител – адв. З. Иванкина. Със
Заповед № 12-11-164/20.01.2022 г. на председателя на КЗД, поради обективната
невъзможност на С. Й. да участва като докладчик на Ad hoc заседателния състав в
откритото заседание на 20.01.2022 г., е разпоредено тя да бъде заместена в
заседанието от П. К. като докладчик по преписка №212/2020 г. /л.79 от преписката/.
Със Заповед №12-11-149/19.01.2022 г. на председателя на КЗД, поради обективната
невъзможност за участие в същото заседание на члена на Ad hoc заседателния
състав – Н. А., е разпоредено той да бъде заместен като член на състава от О.
К. /л.78 от преписката/.
Последвало
е постановяването на оспореното по делото Решение № 161/15.03.2022 г. на
Комисията за защита от дискриминация (КЗД), гр.София, по преписка № 212/ 2020
г. на КЗД.
В
хода на съдебното производство е назначена съдебно-техническа експертиза
/л.45-л.53 от делото/, която е установила, че процесната сграда е въведена в
експлоатация с Удостоверение №39 от 20.02.2015 г., като РС и одобрените проекти
са с дата 11.03.2010 г.; тя е изградена в ъглов парцел, по границата на парцела,
входът е от ъгъла на сградата и граничи с общински тротоар. Касателно достъпа
до сградата вещото лице е установило, че до нивото на партерния етаж водят две
стъпала всяко с височина 15 см., като те
стъпват на тротоара, а първото от тях излиза от очертанията на парцела; от
двете страни на сградата е разположен тротоар, който е общинска собственост.
Експертът обстойно и в три варианта е изследвал възможността за изграждане на
рампа за преодоляване на двете външни стъпала и е заключил, че и трите
технически са невъзможни за изпълнение. Изследвал е и въпроса за монтиране на
подемна платформа, като е заключил, че това е конструктивно нецелесъобразно,
тъй като мястото за инвалидната количка, което трябва да се предвиди е
1.50м/1.50м и така пред първото стъпало трябва да има пространство поне от 2.80м.,
а разстоянието от първото стъпало до края на тротоара в най-издадената си част
е 2.30м и очевидно е недостатъчно.
Вещото лице е констатирало и това, че рамката на платформата ще излиза напред
на тротоара на отстояние 1.30м. от стъпалото и така ще препятства движението на
пешеходците по него. Експертът се е запознал с характеристиките и спецификите
на закупеното от дружеството-жалбоподател съоръжение -преносима алуминиева
рампа, за което са били представени документи още в хода на производството пред
КЗД /посочени по-горе в решението/, и е заключил, че то е достатъчно дълго за
преодоляване на препятствието от двете стъпала за достъп до партерния етаж на
сградата. Към заключението е приложен снимков материал, показващ начина за
преодоляване на стъпалата, водещи към сградата, с въпросното съоръжение.
По
искане на оспорващата страна в хода на съдебното производство са събрани гласни
доказателства. От показанията на свидетеля Б.В., работещ в „Евро линк“ ООД като
управител на „Резиденс хаус Русе“, се установява, че външната врата на обекта е
с контролиран достъп; резервацията за ползване на къщата за гости става по
телефона или ел.път; в обекта има служител, който посреща гостите и който при
необходимост би съдействал за поставяне на рампата за преодоляване на външните
две стъпала с инвалидна количка. Независимо от това свидетелят установява, че в
периода в който работи в обекта - 3
години, е нямало необходимост от ползване на подвижна рампа при посещение на
гост. Съдът цени показанията като достоверни, държайки сметка за служебните
отношения и връзката на свидетеля с дружеството-жалбоподател – негов служител,
тъй като показанията се потвърждават и от другите доказателства по делото – писмените
такива за закупуване и наличие в обекта на преносима алуминиева рампа, нейните
характеристики и съответствие за качество, както и от данните от приетата СТЕ,
че вратата на сградата е заключена от външната страна и отключването й става
посредством карта за достъп или звънец за повикване на персонал, а на стъклото
на вратата е залепен стикер с номер на телефон за връзка и знак за инвалидна
количка.
При
така установените факти, съдът прави следните изводи от правна страна:
Предмет на настоящото производство е
законосъобразността на посоченото по-горе Решение
№ 161/15.03.2022 г. на Комисията за защита от дискриминация, постановено по
преписка № 212/ 2020 г. на КЗД, като
съгласно чл. 168 АПК, съдът
следва да провери законосъобразността на издадения административен акт на
всички основания по чл. 146 АПК.
Решението е постановено от компетентен орган – ad hoc заседателен състав на КЗД, на който образуваната преписка №212/2020
г. по описа на Комисията е разпределена за разглеждане с Разпореждане
№431 от 08.05.2020 г. на председателя на КЗД, в съответствие на чл. 9, ал. 1, т. 1 от Правилата за производството
пред КЗД /Правилата/ и чл. 54 от ЗЗДискр. На заседанието на 20 януари 2022 г. отсъстват
докладчикът С. Й. и членът на състава Н. А., но същите са заместени, съответно от П. К. и О. К., за
удостоверяването на които обстоятелства са приложени нарочни заповеди за
заместване - Заповед №
12-11-164/20.01.2022 г. и Заповед №12-11-149/19.01.2022 г., двете на
председателя на КЗД. Заместване е надлежно извършено, съобразно правилото на
чл. 11, ал. 4 от Правилата, според което председателят на КЗД, при
необходимост, може да променя постоянните състави, да разпореди заместване в
други състави и да създава заседателни състави ad hoc. По повод извършеното заместване е спазено и изискването
на чл.14, ал.1 от Правилата - съставът, извършил проучването и обявил
преписката за решаване, не може да бъде променян до произнасяне на решението. Видно
от протокола на проведеното на 20.01.2022 г. открито заседание, преписката е разгледана по същество и е
обявена за решаване в заседателен състав, включващ: Б. Х. - председател, П.К. - докладчик
и О. К. – член и обжалваното решение е
изготвено и подписано от тях като състав.
Оспореното решение е издадено при спазване на
установената от закона писмена форма и съдържа предписаните в чл. 66 ЗЗДискр. реквизити.
Изложени са фактическите и правни основания за издаването на акта,
поради което формата му позволява ефективна съдебна проверка на материалната му
законосъобразност.
При издаването на решението са спазени
административно-производствени правила, установени в чл. 50 и сл. от ЗЗДискр.
В съответствие с чл. 50, т. 2 от закона
производството е започнало по инициатива на КЗД. Съгласно чл. 54 от ЗЗДискр.
преписката е разпределена на състав и е определен докладчик. Жалбоподателят е
редовно уведомен за образуваното производство с писмо №16-20-1587 от
19.10.2020, като са му връчени преписи от доклада с вх. № 12-11-1045/06.03.2020
г. и констативен протокол с вх. № 12-11-2988/26.08.2019 г. Съобразно чл. 60, ал. 1 от ЗЗДискр.
от докладчика е изготвено заключение и е представена преписката на председателя
на състава /л.25 и л.26 от преписката/. Проведени са открити заседания на
14.10.2021 г. и на 20.01.2022 г., за които страните са редовно призовани, и в
които дружеството /жалбоподателят в настоящото производство/ е взело участие
чрез упълномощен процесуален представител. В съответствие с чл. 64, ал. 1 от ЗЗДискр.
оспореното решение е подписано от всички членове на състава пред който е проведено откритото
заседание, в което преписката е обявена за решаване.
Съдът намира, че решението
на Комисията е частично материално незаконосъобразно.
На 26.01.2012 г. България е ратифицирала
''Конвенцията за правата на хората с увреждания'', която посочва основните
принципи, върху които следва да се опира българският законодател за защита на
правата на хората с увреждания, както и при създаването на условия за
интеграцията и изравняване на възможностите на тези хора. Съгласно чл. 2 от
Конвенцията ''дискриминация по признак на увреждане" означава всяко
правене на разлика, всякакви ограничения или изключения, основаващи се на
увреждане, имащи за цел или последица нарушаване или отменяне на зачитането,
признаването или равноправното упражняване на всички права на човека и основни
свободи. Изискването за достъпност на архитектурната среда е въведено с чл. 9
от Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания. Държавите, ратифицирали
конвенцията, са длъжни да предприемат мерки, които да идентифицират и премахват
всякакви пречки и прегради пред достъпността по отношение на: а/ сгради,
пътища, транспортни и всякакви други открити и закрити съоръжения, включително
училища, жилищни постройки, здравни заведения и работни места; б/
информационни, комуникационни и други услуги, включително информационни системи
и услуги за спешна помощ.
Нормата на чл. 4 от ЗЗДискр.
забранява всяка пряка или непряка дискриминация, основана на признак
"увреждане", а разпоредбата на чл. 5 от ЗЗДискр.
определя като дискриминация изграждането и поддържането на архитектурна среда,
която затруднява достъпа на лица с увреждания до публични места. Законът не
дава дефиниция какво се разбира под публично място. Това понятие следва да се
тълкува, изхождайки от целта на ЗЗДискр. и в съответствие с чл. 9 от Конвенцията за
правата на хората с увреждания. Съгласно цитираната норма от
Конвенцията целта е да се даде възможност на хората с увреждания да живеят
самостоятелно и да участват пълноценно във всички аспекти на живота, като имат
достъп до всички удобства и услуги, отворени или предназначени за широката
общественост, както в градските, така и в селските райони. Следователно
сградата, която се стопанисва от дружеството-жалбоподател като къща за гости и в
която се предоставят услуги по настаняване, се определя като публично място.
Обществените
отношения, свързани с упражняване на правата на хората с увреждания в Република
България, са уредени в Закона за хората с увреждания
- ЗХУ (Oбн., ДВ, бр. 105 от 18.12.2018 г.). В Глава IV, Раздел IV от
закона са уредени правилата относно достъпната среда и разумните улеснения на
хората с увреждания, като в чл. 53, ал. 3 е указано, че правилата, нормите и
нормативите (минималните стандарти) за достъпност и универсален дизайн на
елементите на достъпната среда в урбанизираната територия и на сградите и
съоръженията по ал. 2, т. 1, 2 и 3 се определят с наредба на министъра на
регионалното развитие и благоустройството. В изпълнение на това задължение
министърът е издал Наредба № 4 от 1.07.2009 г. за
проектиране, изпълнение и поддържане на строежите в съответствие с изискванията
за достъпна среда за населението, включително за хората с увреждания. Същата е отменена с Наредба № РД-02-20-2 от 26.01.2021 г. за определяне
на изискванията за достъпност и универсален дизайн на елементите на достъпната
среда в урбанизираната територия и на сградите и съоръженията (обн.,
ДВ, бр. 12 от 12.02.2021 г., в сила от 13.03.2021 г.), но е била действащо
право към момента на самосезиране на административния орган по чл. 50, т. 2 от ЗЗДискр. В чл.3, ал.1, т.4 на действащата понастоящем Наредба № РД-02-20-2 от
26.01.2021 г., на която
се е позовала и КЗД в оспорения административен акт, тъй като тя е приложимата
съобразно датата на издаване на решението, изрично е разписано, че тя се прилага
при извършване на реконструкция, основно обновяване, основен ремонт,
преустройство, промяна на предназначение, пристрояване и надстрояване за
привеждане в съответствие с изискванията за достъпност на наредбата на
съществуващите елементи на достъпната среда в урбанизираната територия,
определени в чл. 53, ал. 2, т. 1 ЗХУ,
и на съществуващите сгради и съоръжения за обществено обслужване, определени в чл. 53, ал. 2, т. 2 ЗХУ,
вкл. самостоятелните обекти за обществено обслужване в сградите и съоръженията. Според чл.2, ал.1 от Наредбата
съществуващи елементи на достъпната среда в урбанизираната територия, определени
в чл. 53, ал. 2, т. 1 от Закона
за хората с увреждания (ЗХУ), и съществуващи сгради и съоръжения за
обществено обслужване, определени в чл. 53, ал. 2, т. 2 ЗХУ,
се привеждат в съответствие с изискванията за достъпност на наредбата при
извършване на техни реконструкции, основни обновявания, основни ремонти,
преустройства, промяна на предназначение, пристроявания и надстроявания.
"Достъпна среда",
съгласно § 1, т. 2 от Наредба №
РД-02-20-2 от 26.01.2021 г. е среда в урбанизираните територии,
сградите и съоръженията, която всеки човек с намалена подвижност, със или без
увреждания може да ползва свободно и самостоятелно
От
приетата по делото техническа експертиза, изготвена задълбочено и компетентно,
се установява, че адаптирането на сградата, в която се помещава
процесната къща за гости, към условията на Наредба № РД-02-20-2 от 26.01.2021
г. е технически невъзможно. Вещото лице е обосновало, че не е налице техническо
решение за изграждане на рампа, отговаряща на изискванията на чл. 19 от Наредба № РД-02-20-2 от 26.01.2021 г., за преодоляване на двете стъпала на входа на обекта.
Експертното заключение отрича възможността и за ползване на съоръжението по
чл.20 от Наредбата – подемна платформа с вертикално движение поради
недостатъчност на мястото пред стъпалата, а и поради това, че съоръжението ще излиза напред на тротоара на отстояние 1.30
м. от стъпалото и ще препятства ползването му по предназначение от гражданите,
още повече, че по аргумент от § 7, т. 4 ЗМСМА тротоарът е публична общинска
собственост.
Предвид установената техническа
невъзможност за адаптиране на сградата към изискванията на Наредба № РД-02-20-2
от 26.01.2021 г. , на основание чл. 2, ал. 3 от Наредбата, приложима се явява
разпоредбата на чл. 57, ал. 2 от Закона за
хората с увреждания /ЗХУ/, в която е предвидено, че за съществуващи
елементи на достъпната среда в урбанизираната територия и достъпна среда на
съществуващи сгради и съоръжения, при които не може да се спазят изцяло
изискванията за достъпност на Наредбата по чл. 53, ал. 3 към отделни строителни
елементи или това обременява излишно и непропорционално околните, достъпността
се осигурява чрез прилагане на технически и/или организационни мерки и/или чрез
спомагателни средства и пособия за определени групи хора с увреждания, когато
това се налага.
Предприетите от “Евро
Линк“ ООД, със седалище: гр.Русе в хода на
производството пред КЗД технически и
организационни мерки – осигуряване на преносима алуминиева рампа, като
най-подходящия от посочените в чл. 17 на Наредбата елементи за преодоляване на
височини; поставяне на входа на обекта на стикер, указващ обслужване на хора с
увреждания с посочен телефонен номер за известяване на персонала за съдействие,
обосновават извода, че дружеството е предприело всичко възможно за да обезпечи
достъпа на хора с увреждания до ползвания от него обект. В случая е налице
предвидената от закона алтернатива на осигуряване на достъп на лица с увреждания
чрез организационни и технически мерки по чл. 57, ал. 2 ЗХУ,
което разрешение не е изследвано и съобразено от административния орган в хода
на протеклото административно производство пред Комисията и в постановеното от
нея решение, въпреки доводите на жалбоподателя за това и ангажираните от него
доказателства пред Комисията.
Предвид изложеното съдът
намира, че към момента на постановяване на процесното решение от КЗД дружеството
не е в нарушение на разпоредбата на чл. 5 от ЗЗДискр.
във вр. с чл. 53 от Закона за хората с
увреждания, тъй като то е предприело всички необходими и подходящи
спрямо обстоятелствата технически и
организационни мерки за осигуряване на достъпна архитектурна среда до стопанисвания
от него обект - къща за гости. Към момента на извършената проверка
от органите на КЗД, започване на административното производство от Комисията и
в хода му до закупуването на мобилното съоръжение, позволяващо преодоляване на
двете външни стъпала към входа на сградата, и създаване на организация за
ползването му при необходимост - 11.11.2021 г., дружеството е поддържало
недостъпна архитектурна среда, но след този момент и към датата на постановяване
на оспореното решение от КЗД, то е преустановило това нарушение. В тази смисъл
постановеното в т.I от
диспозитива на атакуваното решение, че
“Евро Линк“ ООД, със седалище: гр.Русе, е
поддържало архитектурна среда, която затруднява достъпа на лица с
увреждания до и в сградата на „Резиденс хаус Русе“, находящ се в гр.Русе,
ул.“В. Априлов“ №9, което в съответствие с разпоредбите на чл.9 от „Конвенцията
за правата на хората с увреждания“, както и чл.5, т.5 от ЗХУ, свързано с
признак по чл.4, ал.1 от ЗЗДискр., се смята за дискриминация,
е в съответствие на установеното. Решението в тази част е законосъобразно. С
оглед констатираното от съда преустановяване на нарушението в хода на
производството пред КЗД, органът незаконосъобразно е установил, че дружеството „продължава и в момента да поддържа“,
гореописаната архитектурна среда. В тази част се следва отмяна на решението
по т.I.
В т.II. от оспореното решение но КЗД, за
установената дискриминация и на осн. чл.47, т.3 вр. чл.80, ал.2 от ЗЗДискр. на
“Евро Линк“ ООД“, със седалище: гр.Русе е
наложена имуществена санкция в размер на 250.00 лева. Законодателят не е определил налагането на
санкцията като кумулативна мярка, следваща се от установена дискриминация, а е
предоставил преценката за това на органа. Предвид че извършеното нарушение е
първо за дружеството жалбоподател, правилно на основание чл. 80, ал. 2
от ЗЗДискр. органът е наложил имуществена санкция в минимален
размер. Независимо от това, за пълнота на изложението, съдът отбелязва, че не
споделя отчетеното от ответника като смекчаващо обстоятелство това, че
„дружеството е положило усилия да осигури възможност за придвижването на лица с
ограничена подвижност до обекта, чрез поставена неподвижна рампа на входа,
която е неизползваема“. Тези констатации и заключение не отговарят на обективно
установеното в хода на делото. Като смекчаващо обстоятелство от значение за
индивидуализацията на санкцията следва да бъде съобразено това, че в хода на
производството пред КЗД, с положените усилия дружеството е преустановило
нарушението и е осигурило и поддържа достъпна архитектурна среда до ползвания
от него обект.
Сред
правомощията на КЗД, регламентирано в чл. 47, т. 4 от ЗЗДискр.,
е и това да дава задължителни предписания по спазването на закона. Органът е упражнил
това свое правомощие в т.III
от оспореното по делото решение - на основание чл.47, т.4 от ЗЗДискр. е
предписал в едномесечен срок от постановяване на решението “Евро Линк“ ООД, със
седалище: гр.Русе да предприеме необходимите действия за изграждането на
достъпна архитектурна среда, осигуряваща свободен и самостоятелен и независим
достъп на лица, включително с ограничена подвижност до и в сградата на
„Резиденс хаус Русе“, находяща се в гр.Русе, ул.“В. Априлов“ № 9, по начин,
който отговаря напълно на нормативните изисквания за достъпност, съгласно
Наредба №РД-02-20-2 от 26.01.2021 г. Волеизявлението
на органа има властнически характер, тъй като е с обвързващо действие по
отношение на жалбоподателя, поради което, за разлика от препоръките по т. 6 на чл.47 от ЗЗДискр., подлежи на съдебно
обжалване. Предвид изложеното по-горе относно изпълнението на задължението от
страна на жалбоподателя да осигури и поддържа достъпна архитектурна среда,
съдът приема, че дадените задължителни предписанията са лишени от смисъл, а и липсва законово
основание за постановяването им. Същите не съответстват на фактите и на
материалния закон. Решението в
коментираната част е незаконосъобразно и се следва отмяната му.
За разноските.
Жалбоподателят претендира разноски. Той е сторил такива, както следва::
300 лева – за назначената СТЕ /извлечение от сметка на л.36 от делото/ и 300
лева – договорено и заплатено в брой възнаграждение за адвокат, удостоверено с
договор за правна помощ и съдействие от 01.07.2022 г./л.16 от делото/. Неоснователно
е направеното от ответника в писмено му становище /л.27 и л.28 от делото/ възражение за прекомерност на претендираното
възнаграждение, тъй като договореното и заплатено такова от жалбоподателя е под
минимума, установен в приложимата хипотеза на чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от
09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Общо
сторените разноски възлизат на 600 лева. Предвид частичното уважаване на
жалбата на оспорващата страна се следва присъждане на ½ от разноските
или 300 лева.
Ответникът също е поискал присъждане на разноски. На основание чл. 143, ал. 3 от АПК възнаграждението
за процесуален представител на ответника следва да се определи в размера по чл. 37 от Закона за правната
помощ вр. чл. 24 от Наредбата за
заплащане на правната помощ – 200 лева.
Пропорционално на отхвърлената част от жалбата разноските се присъждат на
половина т.е. в размер на 100 лева.
Водим от
горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд – Русе
ОТМЕНЯ по жалба на “Евро Линк“ ООД, със
седалище: гр.Русе, представлявано от управителя М.К.Б., Решение № 161/15.03.2022 г. на Комисията за
защита от дискриминация (КЗД), гр.София, постановено по преписка № 212/ 2020 г.
на КЗД, както следва:
-
в частта по т.I.,
в която е установено, че “Евро Линк“ ООД, със седалище: гр.Русе, продължава
да поддържа и в момента архитектурна среда, която затруднява достъпа на
лица с увреждания до и в сградата на „Резиденс хаус Русе“, находящ се в
гр.Русе, ул.“В. Априлов“ №9, което в съответствие с разпоредбите на чл.9 от
„Конвенцията за правата на хората с увреждания, както и чл.5, т.5 от ЗХУ,
свързано с признак по чл.4, ал.1 от ЗЗДискр., се смята за дискриминация;
-
т.III., в която на
основание чл.47, т.4 от ЗЗДискр. на “Евро Линк“ ООД“, със седалище: гр.Русе е дадено
предписание в едномесечен срок от постановяване на решението на КЗД да предприеме
необходимите действия за изграждането на достъпна архитектурна среда,
осигуряваща свободен и самостоятелен и независим достъп на лица, включително с
ограничена подвижност до и в сградата на „Резиденс хаус Русе“, находяща се в гр.Русе,
ул.“В. Априлов“ №9, по начин, който отговаря напълно на нормативните
изисквания, съгласно Наредба №РД-02-20-2 от 26.01.2021 г. за определяне на
изискванията за достъпност и универсален дизайн на елементите на достъпната
среда в урбанизираната територия на сградите и съоръженията.
ОТХВЪРЛЯ жалбата на “Евро Линк“ ООД, със
седалище: гр.Русе, представлявано от управителя М.К.Б., срещу Решение №
161/15.03.2022 г. на Комисията за защита от дискриминация (КЗД), гр.София,
постановено по преписка № 212/ 2020 г. на КЗД, в останалата част.
ОСЪЖДА Комисията за защита от дискриминация
- гр. София да заплати на “Евро Линк“ ООД“, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр.Русе, ул.“Църковна независимост“ №11, представлявано от
управителя М.К.Б., сумата от 300 лева - разноски по делото.
ОСЪЖДА “Евро Линк“ ООД“, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление:гр.Русе, ул.“Църковна независимост“ №11, представлявано
от управителя М.К.Б., да заплати на Комисията за защита от дискриминация - гр.
София сумата от 100 лева - разноски по делото.
Решението може да се обжалва с касационна жалба в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните пред Върховния административен съд.
Съдия: