РЕШЕНИЕ
№ 64
гр. Варна, 16.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
първи март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Янко Д. Янков
Членове:Даниела П. Костова
Светослава Н. Колева
при участието на секретаря Соня Н. Дичева
в присъствието на прокурора М. Н. Г.
като разгледа докладваното от Янко Д. Янков Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20233000600135 по описа за 2023 година
С присъда №72/14.12.2022г. по нохд №102/2022г. на Варненски
окръжен съд подсъдимите Р. Б. Н., Л. Й. М. и Р. И. М. били признати за
виновни както следва:
- подс. Р. Б. Н. за това, че на 08.08.2020 г. в гр.Варна, в съучастие с Л.
Й. М., като съизвършители, отнела чужди движими вещи - мобилен телефон
марка „SONY", модел „Xperia", таблет марка „HUAWEI", модел
„**********", ведно с кожен калъф с надпис „HUAWEI", часовник марка
„SEIKO", модел „7S36-05Z2-10 bar", всичко на обща стойност 510 лв., от
владението на М. Х. М., ЛН **********, гражданин на Рерублика Австрия, с
намерение противозаконно да ги присвои, като за отнемането на вещите
лицето е било приведено в безсъзнание, деянието е придружено с тежка
телесна повреда, изразяваща се в постоянно общо разстройство на здравето
опасно за живота, от която е последвала смърт, поради което и на основание
чл.199, ал.2, т.1, пр.1, вр.чл.198, ал.4, вр. ал.1 от НК вр. чл.55 ал.1 т.1 от
НК й наложил наказание лишаване от свобода за срок от дванадесет
години, което на основание чл.57 ал.1 б.“В“ от ЗИНЗС да изтърпи при
1
първоначален строг режим, като на основание чл.304 от НПК била
оправдана деянието да е извършено от три лица, сговорили се предварително
да вършат кражби и грабежи. На основание чл.59 ал.1 от НК съдът зачел
предварителното задържане на подс. Н., считано от 13.08.2020 г.
- подс. Р. И. М. за това, че на 08.08.2020 г. в гр.Варна, спомогнал да
бъдат отчуждени чужди движими вещи, за които знаел, че са придобити от Р.
Б. Н. и Л. Й. М., чрез престъпление, а именно: - мобилен телефон марка
„SONY", модел „Xperia", таблет марка „HUAWEI", модел „**********",
ведно с кожен калъф с надпис „HUAWEI", часовник марка „SEIKO", модел
„7S36-05Z2-10 bar", всичко на обща стойност 510 лв., собственост на М. Х.
М., ЛН **********, гражданин на Република Австрия, поради което и на
основание чл.215 ал.1 и чл.54 от НК съдът му наложил наказание
лишаване от свобода за срок от четири години, което на основание чл.57
от ЗИНЗС да изтърпи при първоначален общ режим, като на основание
чл.304 НПК го оправдал по първоначално възведеното обвинение по
чл.199, ал.2, т.1, пр.1, вр.чл.198, ал.4, вр. ал.1 от НК. Подс.М. е бил
признат за невинен в периода 03.08.2020 год.- 08.08.2020 год. в гр.Варна, в
съучастие с Л. Й. М., като съизвършители, без надлежно разрешително да е
държал с цел разпространение високорискови наркотични вещества - хероин с
общо нетно тегло 7,88 гр., от което 4,86 гр. с процентно съдържание 26,15%;
2,88 гр. с процентно съдържание 26,05% и 0,14 гр. с процентно съдържание
24,4%, на обща стойност 512,20 лева; кокаин с нетно тегло 0,54 гр., с
процентно съдържание 52,20%, на стойност 86,40 лева; метамфетамин с общо
нетно тегло 0,44 гр., от което 0,36 гр. с процентно съдържание 47,45% и 0,08
гр. с процентно съдържание 47,30%, на обща стойност 11,00 лева и рискови
наркотични вещества - 60 бр. таблетки „Ривотрил" 2 мг., на обща стойност
29.80 лева, всичко на обща стойност 639,40 лева, поради което и на
основание чл. 304 НПК го оправдал по възведеното обвинение по чл.354а
ал.1 вр. чл.20 ал.2 от НК. На основание чл.59 ал.1 от НК съдът зачел
предварителното задържане на подс.М., считано от 13.08.2020 г.
- подс. Л. Й. М. за това, че:
1. На 08.08.2020 г. в гр.Варна, в съучастие с Р. Б. Н., като
съизвършители, отнел чужди движими вещи - мобилен телефон марка
„SONY", модел „Xperia", таблет марка „HUAWEI", модел „**********",
2
ведно с кожен калъф с надпис „HUAWEI", часовник марка „SEIKO", модел
„7S36-05Z2-10 bar", всичко на обща стойност 510 лв., от владението на М. Х.
М., ЛНЧ **********, гражданин на Република Австрия, с намерение
противозаконно да ги присвои, като за отнемането на вещите лицето е било
приведено в безсъзнание, деянието е придружено с тежка телесна повреда,
изразяваща се в постоянно общо разстройство на здравето опасно за живота,
от която е последвала смърт, поради което и на основание чл.199, ал.2, т.1,
пр.1, вр.чл.198, ал.4, вр. ал.1 от НК вр. чл.55 ал.1 т.1 НК му било наложено
наказание лишаване от свобода за срок от дванадесет години, което на
основание чл.57 ал.1 б.“В“ от ЗИНЗС да изтърпи при първоначален строг
режим, като на основание чл.304 НПК бил оправдан деянието да е извършено
от три лица, сговорили се предварително да вършат кражби и грабежи.
2. В периода 03.08.2020 г. - 08.08.2020 г. в гр. Варна, без надлежно
разрешително държал с цел разпространение високорискови наркотични
вещества - хероин с общо нетно тегло 7,88 гр., от което 4,86 гр. с процентно
съдържание 26,15%; 2,88 гр. с процентно съдържание 26,05% и 0,14 гр. с
процентно съдържание 24,4%, на обща стойност 512,20 лева; кокаин с нетно
тегло 0,54 гр., с процентно съдържание 52,20%, на стойност 86,40 лева;
метамфетамин с общо нетно тегло 0,44 гр., от което 0,36 гр. с процентно
съдържание 47,45% и 0,08 гр. с процентно съдържание 47,30%, на обща
стойност 11,00 лева и рискови наркотични вещества - 60 бр. таблетки
„Ривотрил" 2 мг., на обща стойност 29.80 лева, всичко на обща стойност
639,40 лева и на 08.08.2020 год., в гр.Варна, разпространил на Р. Б. Н.
неустановено количество, на неустановена стойност високорискови
наркотични вещества - хероин и метамфетамин и рискови вещества - 4 бр.
таблетки „Ривотрил" 2 мг., поради което и на основание чл.354а, ал.1, вр.
чл.20, ал.2 от НК и чл.54 НК му било наложено наказание лишаване от
свобода за срок от две години и осем месеца, което на основание чл.57
ал.1 б.“В“ от ЗИНЗС да изтърпи при първоначален строг режим, както и
глоба в размер на пет хиляди лева. На основание чл.23, ал.1 от НК съдът
наложил на подс. М. най-тежкото от така определените наказания, а
именно лишаване от свобода за срок от дванадесет години, което на
основание чл.57 ал.1 б.“В“ от ЗИНЗС да изтърпи при първоначален строг
режим. На основание чл.23 ал.2 НК съдът присъединил към така
определеното общо наказание и наказанието глоба в размер на пет
3
хиляди лева. На основание чл.59 ал.1 от НК било зачетено предварителното
задържане на подс.М., считано от 13.08.2020 г.
С присъдата била ангажирана и гражданската отговорност на
подсъдимите Р. Н. и Л. М., като били осъдени да заплатят солидарно на
М. С. Х. М., Х. М., Б. К. М., Б. К. М., А. Х. М., Р. Х. М., П. Х. М., Й. Х. М. и Б.
Х. сумата от по 250 000лв. за всеки един от тях, представляваща обезщетение
за причинени неимуществени вреди в резултат от престъплението, ведно със
законната лихва, считано от 08.08.2020 г. до окончателното й изплащане.
Налице е произнасяне и по веществените доказателства. В тежест на тримата
подсъдими са възложени и сторените по делото разноски, а подсъдимите Н. и
М. са осъдени и за заплатят сумата от 90 000лв., представляваща държавни
такси върху уважените граждански искове.
Срещу така постановената присъда е постъпила въззивна жалба от
адв.Н. А. в качеството му на защитник на подс.Л. М., в която се навеждат
доводи за необоснованост на съдебния акт, за допуснати съществени
процесуални нарушения, нарушение на материалния закон и явна
несправедливост на наложените наказания. Впоследствие е постъпило
допълнение към въззивната жалба, в което детайлно се развиват
съображенията на защитата в подкрепа на твърдяните процесуални и
материални пороци. Отправя се искане към въззивния съд за оправдаване на
подсъдимия по предявеното му обвинение по чл.199 ал.2 т.1 НК, и частично –
по това по чл.354а ал.1 НК.
Подадена е въззивна жалба и от адв.В. В. – защитник на подс.Р. Н., в
която в общ вид и бланкетно се твърди незаконосъобразност на присъдата.
Иска се постановяване на нова, с която тя да бъде оправдана по предявеното й
обвинение, съответно гражданските искове – отхвърлени. Изготвено е
допълнение към въззивната жалба, в което защитата акцентира върху липсата
на умисъл у подсъдимата за привеждане на пострадалия в безпомощно или
безсъзнателно състояние.
Подс.Р. М. също останал недоволен от съдебния акт, поради което го
обжалва чрез защитника си адв.П. В.. В жалбата се твърди нарушение на
материалния закон и явна несправедливост на наложеното на М. наказание.
Иска се от въззивния съд постановяване на нова присъда, с която той да бъде
оправдан, алтернативно – намаляване на наложеното му наказание. И адв.В. е
4
допълнително мотивирал жалбата си, при което твърди липса на
доказателства за умисъл у подзащитния му за престъпление по чл.215 НК, т.е.
за липса на знание за произхода на предадените в заложната къща вещи.
Постъпил е и въззивен протест от Варненска окръжна прокуратура, в
който се развиват доводи за нарушение на материалния закон, допуснато с
оправдаването на подс.Р. М. по предявеното му обвинение по чл.199 ал.2 т.1
НК и по чл.354а ал.1 НК вр. чл.20 ал.2 НК. Отправя се искане към настоящия
съд за отмяна на присъдата в частта, в която Р. М. е оправдан, и да се
постанови нова с която той да бъде признат за виновен и осъден по
предявените му обвинения по чл.199 ал.2 т.1 пр.1 НК вр. чл.20 ал.4 НК и по
чл.354а ал.1 НК вр. чл.20 ал.2 НК. Иска се също да бъде изменена присъдата
и по отношение на останалите двама подсъдими, като те бъдат признати за
виновни да са извършили деянието по чл.199 ал.2 т.1 НК във вр. чл.20 ал.2 и 4
НК – т.е. в съучастие помежду си като съизвършители, и с М. – като помагач.
В съдебно заседание защитниците на подсъдимите, както и самите
подсъдими, поддържат жалбите си изцяло на основанията посочени в тях.
Искат оправдаване по предявените им обвинения.
Представителят на Апелативна прокуратура също поддържа изцяло
подадения протест, а въззивните жалби на подсъдимите намира за
неоснователни, поради което и настоява да бъдат оставени без уважение.
Процесуалният представител на частните обвинители и граждански
ищци адв.А. Д. счита протеста за основателен, поради което и настоява за
корекция на присъдата в тази й част. Останалата част на присъдата,
включително и гражданската намира за правилна и законосъобразна, поради
което и иска нейното потвърждаване.
Варненският апелативен съд на основание чл.314 ал.1 НПК извърши
изцяло проверка правилността на обжалваната присъда и като взе предвид
жалбата, както и становищата на страните, констатира:
Подадената от защитника на подс.Л. М. въззивна жалба е основателна, а
жалбите на останалите двама подсъдими и протеста на Варненска окръжна
прокуратура - неоснователни.
Установено е от фактическа страна по делото следното:
Подс.Р. Н. е от гр.Русе. Родителите й се разделили докато била малка, и
5
до петнадесетгодишна възраст живяла с майка си в Испания. След това се
върнала при баща си в гр.Русе. Започнала да приема наркотични вещества –
основно хероин, кристали (метамфетамин) и ривотрил. Тъй като нямала
доходи започнала и да проституира. В такава среда в гр.Русе се запознала с
подсъдимите Л. М. и Р. М., които също живеели в Русе, и употребявали
редовно наркотични вещества. През времето до 2020г. тримата поддържали
добри, почти приятелски отношения помежду си.
В края на месец юли 2020г. подс.Н. се установила в гр.Варна. По
същото време във Варна били и подсъдимите М. и М., и отседнали за
известно време при нея. Скоро след това Н. се изнесла от жилището, като
взела със себе част от дрехите на М. и М.. Двамата продължили да живеят по
хотели в гр.Варна. Приемали наркотици, които си набавяли от различни лица
от ромската махала. В началото на месец август 2020г. М. и М. отседнали в
стая №304 в хотел „Виктория", находящ се в гр.Варна, на ул.“Хан Маламир“6.
На 03.08.2020г. полицейските служители от Първо РУ-Варна - свидетелите
С.С., К.М. и И. И. по получен оперативен сигнал, извършили проверка в
стаята на двамата подсъдими. Попитали ги дали притежават забранени от
закона вещества, на което те отговорили положително. Бил извършен оглед
на стаята (л.5 т.2 д.п.), констатирано било че са налице наркотични вещества
различни по вид. С протокол за доброволно предаване (л.7 т.2) М. предал
държаните от него наркотични вещества, които били предназначени за
разпространение. След изготвена физикохимична експертиза (л.46 т.2) се
установило, че това са : 4,86г хероин, 2,88г също хероин, 0,47г
метамфетамин, три пликчета, всяко съответно с по 0,20г, 0,23г и 0,11г кокаин
с примеси, 0,36г метамфетамин, 0,08г метамфетамин и 26 броя таблетки
„Ривотрил“ 2 мг. След извършената полицейска проверка двамата подсъдими
напуснали хотел „Виктория", ходили до гр.Русе, след което на 07.08.2020г. се
настанили в стая №12 на хотел „Каприз", намиращ се в гр. Варна, ул.
„Парижка комуна" №2А.
Междувременно подс.Р. Н. се пренесла в дома на свой познат - св.С. Я.,
на ул. „Вяра" №7 в кв. „Възраждане". Тя не разполагала с мобилен телефон и
поради това ползвала този на св.Я. с номер ********** на мобилен оператор
А1. Този номер тя ползвала и в обява по интернет, с която предлагала
интимни услуги.
6
М. Х. бил гражданин на Република Австрия. От 2017 година той учел
„Дентална медицина" в Медицински университет „Проф. д-р Параскев
Стоянов" – Варна, като през 2020г. записал трети курс. Също от 2017г.
живеел под наем в жилище на ул.“Софроний Врачански“8, стопанисвано от
св.Д.Б.-Л., на която и заплащал наема. На 07.08.2020г. в 19:23ч. Х. пристигнал
от Нидерландия в България през Аерогара Варна. По неизяснени по делото
причини не се прибрал в квартирата си, а се настанил в стая №51 на хотел
„Каприз" на 08.08.2020г. около 02.30ч. след полунощ. За услугата заплатил на
рецепцията в брой престой за една нощувка на св. Ц.Т.П. - дежурен
рецепционист.
През това време Н. се намирала в дома на св.Я.. В 03.47ч. на
08.08.2020г. се свързала по приложението „Месинджър" с М., като го
попитала къде е и дали ще й продаде кафяво(хероин) и кристали(джам) за 20
лв. М. бил в стаята си в хотел „Каприз" заедно с М.. Предложил й „по яка
оферта" - да й продаде наркотици за 10лв., а тя да им донесе дрехите, които
по-рано им била взела, докато живеели заедно. Н. се съгласила и М. й дал
адреса на хотела и се уговорили да му звънне като пристигне. Н. пристигнала
пред хотела около 04.30ч. По същото време пред хотела бил и М. Х.. Той
заговорил на английски Н. като й казал, че иска забавление, за което ще си
плати. Н. се съгласила и двамата се качили в стаята на Х. като
междувременно Н. му обяснила, че е в хотела за наркотици. Х. също пожелал
да вземе – казал на Н., че употребявал всякакви. Н. писала по „Месинджър“
на М., че вече е в хотела и й трябват наркотици, че се намира с клиент в стая
№51 на хотела и поискала да се видят набързо, за да вземе наркотика и да им
даде дрехите. Написала също, че клиентът също искал да се надруса. М. й
писал да накара клиента да се изкъпе, и докато е в банята да му снима
банковата карта. Тя се съгласила и двамата се уговорили да се срещнат на
стълбите между етажите, за да вземе наркотика. Н. слязла на стълбищната
площадка между първия и втория етаж, където се срещнала с М., който й дал
наркотични вещества - хероин, стъклена лула с метамфетамин и таблетки
„Ривотрил", за които Н. му заплатила 35лв. В това време св.Ц.П. чувайки шум
се качил на площадката за да провери какво става и там видял Л. М. и Р. Н. да
си говорят. След като взела наркотиците подсъдимата се върнала в стаята на
пострадалия Х.. Там му дала две таблетки „Ривотрил“ 2мг, за които му казала,
че са за ерекция. Пушили метамфетамин от лулата и смъркали хероин. След
7
това влезли във ваната, където прекарали около два часа. Х. мислейки, че
таблетките са полови стимуланти, поискал още. Н. му дала още две таблетки
„Ривотрил“ 2мг. След известно време Х. излязъл от банята, а Н. останала за да
се изкъпе. Когато и тя излязла видяла Х. на леглото и решила, че е заспал.
Писала си отново по телефона с М., на когото казала, че яко е надрусала
чужденеца и той е заспал. М. й казал да взема телефона, дебитната карта, и
направо цялото портмоне, и да донесе всичко в тяхната стая. Още известно
време продължили да обсъждат по „Месинджър" какво точно да вземе Н.,
като накрая М. й писал, че е пред стаята и влязъл при нея. Двамата заедно
взели част от вещите на пострадалия - черен на цвят мобилен телефон марка
„Sony", СУМПС на името на М. Х. М., удостоверение за пребиваване на
гражданин на ЕС в РБ на М. Х. М. с № *********, издадено на 28.12.2018 г.
от МВР Варна, карта за Медицински университет-Варна на лицето М. М. Х. с
№*********, дебитна карта „Мастър кард“ на банка ERSTE SPARKASSE с №
5356859058103233 на Mizgin Moulla Khalil, дебитна карта „Маестро“,
издадена от Easy bank с айбан № АТ 301420020012446439 на Mizgin Moulla
Khalil, един брой Ecard с № ********** на името на Mizgin Moulla Khalil,
часовник марка „SEIKO", модел „7S36 - 05Z2 - 10 bar“ и таблет марка
„HUAWEI", модел „**********", заедно с кожен калъф с надпис „HUAWEI".
Н. обула долнището на анцуг на Х., тъй като нейното било мокро. С отнетите
вещи двамата слезли в наетата от М. и М. стая № 12. Около 07.30 часа
тримата решили да напуснат хотела един по един за да не привличат
внимание, като първа го сторила подсъдимата Н.. Нейното излизане било
забелязано от служителя на рецепцията св.Н. Н., която поела смяната от св.П..
Тя се опитала да догони подсъдимата, за да разбере дали освобождава стаята.
Н. успяла да избяга и уведомила М. по „Месинджър", че е завила по улицата,
и се е преоблякла, защото рецепциониската започнала да я гони. Малко по-
късно и двамата подсъдими напуснали хотела, като взели със себе си
часовника марка „Seiko" и таблета марка „НUAWEI”. Останалите отнети
вещи оставили в стаята си в хотелa. Малко след 09.00ч. тримата се срещнали
в заведение „Събуей", в района на „Червения площад" в гр.Варна. По-късно
около 13.10ч. М. и М. посетили заложна къща „Корект", находяща се в
гр.Варна, ул.„Шипка" №22, където заложили отнетия от пострадалия Х.
часовник марка „Seiko". Същия ден, около 18.00ч., М. се върнал отново в
същата заложна къща, където заложил и таблета марка „HUAWEI,” ведно с
8
кожен калъф на същата марка. В същото време около 12.00ч. св.Н. се качила
да провери стая №5, тъй като трябвало да бъде освободена. След като никой
не отговорил на многократните почуквания, тя проверила вратата и
установила, че е отключена. Влязла в коридора и видяла на леглото гол
мъжки крак, и си помислила, че клиентът спи. Слязла на рецепцията и се
върнала с камериерката. Двете влезли в стаята и се приближили до леглото и
тогава видели, че мъжът е с пяна на устата и блед. Веднага бил подаден
сигнал на телефон „112". На място пристигнали екип на Спешна помощ и
органите на полицията. Служителите на Спешна помощ констатирали
смъртта на пострадалия. Били извършени огледи, както на
местопроизшествието, така и на стаята на подсъдимите. При извършения
оглед на местопроизшествие - хотелска стая №51, била намерена и иззета
стъклената лула, тази която Н. взела от подс.М. . При извършения оглед на
стая №12, наета от двамата подсъдими, били намерени и иззети следните
вещи - ВД №1 мобилен телефон марка „Сони", черен на цвят, ВД №2 СУМПС
на Moulla Khalil Mizgin род.05.11.1984г., ВД №3 - 1. удостоверение за
пребиваване на гражданин на ЕС в РБ на М. Х. М. с № *********, издадено на
28.12.2018г. МВР Варна; 2. карта за медицински университет Варна на лицето
М. М. Х., с № *********; 3. дебитна карта Мастър кард на банка ERSTE
SPARKASSE с № 5356859058103233 на Mizgin Moulla Khalil; 4. дебитна
карта Маестро, издадена на от Easy bank, айбан №АТ 301420020012446439 на
Mizgin Moulla Khalil; 5. Ecard c № ********** на името на Mizgin Moulla
Khalil и ВД №4 мобилен телефон „Леново К9", син на цвят с имей №
867015048703331 и № 867045048703349. На следващия ден - 10.08.2020г.
било извършено претърсване и изземване от стая №12 в хотел „Каприз",
където са намерени и иззети 16 броя сгънато фолио с различна дължина с
чернокафява вътрешност и един брой електронна везна. От извършената в
хода на разследването експертна справка по пакетчета и везната са
установени следи от наркотичното вещество - хероин. В хода на
разследването са иззети и видеозаписи от заложна къща „Корект", предмет на
съдебнотехническа експертиза. Съгласно заключението на вещото лице,
изготвило видеотехническа и лицево - идентификационна експертиза на
процесния запис, в 13:11:17ч. на 08.08.2020г. в заложна къща „Корект",
находяща се в гр.Варна, ул.“Шипка“ №22 влизат подсъдимите М. и М. и
дават на служителя един брой часовник, след което се насочват към изхода,
9
като М. излиза, а М. се връща и взема приготвената сума, като след това
излиза от заложната къща. В 17:55:57ч. М. се връща в заложната къща, като
вече носи в ръце цветна торбичка, от която вади предмет наподобяващ
таблет, служителят му дава две банкноти и М. си тръгва. От изготвените
справки от мобилните оператори се установява движението на подсъдимата
Н., според ползвания от нея мобилен телефон. В 04.10ч. на 08.08.2020г. тя се е
намирала в обхвата на клетка „Младост", бл.156, под кв. „Възраждане",
клиника „Нова" (дома на св. Я., в който е била отседнала). В този час тя е
провела телефонно обаждане до таксиметрова компания, за да наеме такси до
х-л „Каприз". От 04.23 ч. до 08.35ч. тя е позиционирана на клетки,
обслужващи адреса на хотел „Каприз". За времето от 08.35ч. до 09.10ч.
подсъдимата е на клетка „Червения площад". От разпечатката на телефонния
номер, ползван от М. е видно, че за времето от 2.33ч. до 8.11ч. на 08.08.2020г.
той е позициониран на клетки, обслужващи хотел „Каприз", а за времето от
08.12 ч. до 09.16 ч. се намира на клетки, обслужващи района на „Червения
площад". След задържането на подсъдимия М. той предал с протокол за
доброволно предаване от 08.08.2020г. (л.64 т.2) свито на топка алуминиево
фолио, съдържащо кафява на цвят бучка, представляваща хероин с нетно
тегло 0,14 грама и съдържание на активен, наркотично действащ компонент
диацетилморфин - 24,4%. М. предал с протокол за доброволно предаване
(л.77 т.2 д.п.) от 09.08.2020г. 34 броя таблетки „Ривотрил", съдържащи
веществото клоназепам.
Приетата от настоящата инстанция и изложена по-горе фактология е
почти идентична с възприетата и от окръжния съд. Разликата е единствено по
отношение на случилото се в стаята на Х., и тя се дължи на факта, че
първостепенният съд е отказал да прочете обясненията на подс.Р. Н., дадени
на 10.08.2020г., и обективирани в протокол за разпит от същата дата – л.26 т.1
д.п. За да стори това съдът е приел възражението на защитата в тази насока –
че посоченият протокол е изготвен в рамките на друго досъдебно
производство, тъй като на него за такова е посочено „досъдебно производство
№513/2019г. по описа на ОД МВР гр.Варна“. Твърдяното по тази причина от
страна на съда и защитата нарушение не е такова според въззивния съд. Защо
– бяха изложени съображения в рамките на протоколното определение (л.81
внохд №135/2023г.), с което съдът на основание чл.279 ал.2 вр. ал.1 т.4 пр.1
НПК прочете обясненията на подс.Р. Н., дадени при този разпит. Т.е.
10
изложените факти този съд счита за установени по категоричен начин въз
основа на събраните по делото доказателства, възпроизведени от различни
доказателствени средства: - гласни: – обясненията на подсъдимите Н., М. и
М., включени в доказателствения материал от първоинстанционния и
въззивния съд на основание чл.279 ал.2 вр. ал.1 т.4 пр.1 НПК, а част от тези на
М. – дадени непосредствено пред първия съд; - показанията на свидетелите
Ц.П., К.М., С.С., И. И., С.Д.*, В.В., Г. Г., Д.Ц.*, П.П.*, К.Н.*, Н. Н.*, С.Я.,
Д.Б.-Л., непосредствено разпитани пред съда, а на отбелязаните със * - и
включени в доказателствения материал по реда на чл.281 ал.4 вр. ал.1 т.1 и 2
НПК; - писмени – протоколи за оглед на местопроизшествие, протоколи за
претърсване и изземване, протоколи за доброволно предаване, протокол за
оглед на веществени доказателства, протоколи за разпознаване на лица.
По делото са назначени и изслушани множество експертизи (без СХЕ),
които като вид способ на доказване следва да се посочи какво точно
установяват:
1.Съдебномедицинска експертиза/Аутопсия №109/2020г. (л.3 т.4 д.п.) -
Съгласно заключението на съдебния медик при аутопсията на М. М. Х. се
установява състояние след остра интоксикация с морфин 0,3 мг. %.,
метамфетамин, амфетамин, марихуана, оток на мозъка, вклиняване на
малкомозъчните полукълба в големия тилен отвор, тежък оток на белите
дробове, кръвоизливи в белите дробове, остър алвеоларен емфизем, хроничен
бронхит, кръвоизливи в миокарда, тежък, околоклетъчен и околосъдов оток
на мозъка, тежък застой, начеваща дребнокапчеста мастна дистрофия на
черен дроб, лимфоцитарна инфилтрация в перипортални пространства,
концентрация на етилов алкохол в пробите кръв - 0,26 промила и урина - 0,1
промила. Причина за смъртта на М. М. Х. е остра интоксикация с опиати -
морфин - 0,3мг. %. /смъртната доза варира между 0,2 и 0,4мг. %/. Това личи
от установената концентрация на морфин в кръвта, трупната картина на остро
настъпила интоксикация, липсата на други болестни и травматични причини
за смърт. Смъртта е настъпила в резултат на потискане на центровете на
дишането и сърдечната дейност. При такава остра интоксикация с морфин
неоказването на своевременна високо специализирана медицинска помощ
винаги води до настъпване на смъртен изход. В този смисъл същата е
обусловила постоянно общо разстройство на здравето опасно за живота, като
в конкретния случай се е реализирал смъртен изход. Установената
11
концентрация на етилов алкохол свидетелства за употреба на такъв, без
лицето да е било алкохолно повлияно. При извършване на аутопсията е
проведен качествен тест за наркотици и техни аналози, който е бил
положителен за метамфетамин, амфетамин, марихуана, морфин, опиати.
2.Съдебнохимическа експертиза №І-18/2020г. (л.9 т.4) Заключението на
химика е, че в изпратените за химическо изследване проби вътрешни органни
части, кръв и урина, взети от трупа на М. Х., се установява наличие на
морфин, амфетамин, метамфетамин и марихуана, като количеството морфин е
0,3мг %. Тук следва да се отвори една скоба: Установено е в хода на
първоинстанционното производство, че вещото лице изготвило тази
експертиза е починало. Опитите на съда да назначи повторна експертиза не са
довели до положителен резултат, тъй като е установено, че в медицинските
заведения – „Св.Анна“ЕАД-Варна и „Св.Марина“ЕАД-Варна, където са
извършени аутопсията и химическото изследване, не се пазят никакви проби
от кръв, урина, тъканни части, нито са налице компютърни данни от
химическия анализ. Същевременно защитата е отказала заключението на
вещото лице да бъде прието, без да се извърши негов разпит (който очевидно
вече е невъзможен). При което и с оглед настоящата редакция на чл.282 ал.3
НПК то за съда не остава друга алтернатива освен да приеме, че въпросното
химическо изследване, съответно изготвеното въз основа на него заключение,
не съществува, то няма никаква доказателствена стойност.
3.В хода на въззивното производство за изясняване причините за
смъртта, а и на други обстоятелства от значение за делото, бе назначена
допълнителна комплексна експертиза с участието на съдебен медик,
психиатър и фармаколог. От изготвеното по нея заключение се установява: 1.
Препаратът „Ривотрил“ се продава в таблетни форми от 0,5мг и 2мг и
съдържа активно вещество Клоназепам. Той е успокоително средство от
групата на бензодиазепините. Основно се прилага за лечение на определени
форми на епилепсия. Основните му физиологични ефекти са седация,
релаксация на мускулите, забавени рефлекси, а основните психически -
сънливост, намалена тревожност, противострахов ефект, паметови
нарушения. 2. Ривотрил може да взаимодейства с други медикаменти, при
което да се увеличи риска от сериозни или животозастрашаващи нарушения в
дишането, седация или кома – например ако се използва заедно с опиоидни
12
лекарства като морфин, кодеин, фентанил, хидроморфин, метадон, оксикодон.
Приемът на алкохол и наркотици с Ривотрил също увеличава също увеличава
риска от сериозни и животозастрашаващи странични ефекти. Съчетанието на
различни наркотици може да доведе и до непредвидими психически реакции.
3. Хероинът е полусинтетично производно на морфина известно като
диацетилморфин. За смъртоносно отравяне с морфин, приет неинжекционно,
са достатъчни около 200-400мг, а при инжекционно – 100-200мг. При
наркозависими лица, привикнали към употреба на хероин, леталната доза
значително се повишава – може да достигне 5-10г. 4. Приемът на Ривотрил и
амфетамини, както и всяко съчетание на Ривотрил с наркотици, увеличава
риска от животозастрашаващи състояния. 4. При установените данни от
аутопсията и проведените изследвания, както и при липса на болестни и
травматични причини за смърт, вещите лица приемат, че смъртта на М. Х. М.
е следствие на остра интоксикация с опиати – морфин (хероин). 5. По
принцип комбинираната употреба на препарати като амфетамини,
клоназепам, марихуана или алкохол с хероин може да засили ефектите на
хероина и да допринесе за настъпването на смърт. Сама по себе си
установената концентрация на морфин 0,3мг % е напълно достатъчна да
обуслови смъртта му. Разпитани в съдебно заседание по отношение
причината за смъртта, вещите лица заявяват, че ако има само следи от
наркотични вещества, без тяхна количествена оценка, то отговорът за
причината на смъртта няма да бъде толкова убедителен, или както твърди
съдебният медик д-р Д.: “ Ако нямахме количеството на морфина щяхме да
кажем, че при тези данни би следвало причината за смъртта да е отравяне с
наркотични вещества, но не бихме били категорични“. Предвид изложеното
по отношение на съдебнохимическата експертиза, установила количествено
съдържание на морфин, заключенията на вещите лица по
съдебномедицинската и допълнителната комплексна експертиза, то и за
настоящия съд не остава друга възможност освен да приеме, че вероятната
причина за смъртта на М. Х. М. е отравяне с наркотични вещества. Т.е.
отравянето с наркотични вещества е довело до постоянно общо разстройство
на здравето опасно за живота, като в конкретния случай се е реализирал
смъртен изход.
4. ФХЕ №525/07.08.2020г.(л44 т.2) – съгласно изготвеното заключение
предадените с протокол за доброволно предаване от 03.08.2020г. наркотични
13
вещества от двамата подсъдими, представляват както следва: 1) кафяво на
цвят, твърдо вещество, под формата на бучка, съдържащо се в 1/един/ брой
прозрачно, самозалепващо полиетиленово пликче, представлява Хероин с
технологични примеси с нетно тегло на вещество - 4,86гр., със съдържание на
активен, наркотично действащ компонент - диацетилморфин 26,15%.; 2)
кафяво на цвят, твърдо вещество, под формата на бучка, съдържащо се в
1/един/ брой лилаво на цвят полиетиленово пликче, запечатано чрез
затопяване, представлява хероин с технологични примеси, с нетно тегло на
вещество - 2,88гр. и съдържание на активен, наркотично действащ компонент
- диацетилморфин - 26,05%; 3) черно на цвят, полиетиленово пликче,
оформено като „топче" и запечатано чрез затопяване, съдържащо, бяло на
цвят, кристално вещество, съдържащо се в 1/един/ брой сребристо на цвят
алуминиево фолио, същото увито в черен полиетилен, запечатан чрез
затопяване, представлява кристалното вещество - метамфетамин с примеси, с
нетно тегло на кристалното вещество - 0,47гр. и съдържание на активен
компонент - метамфетамин в изследваното вещество - 48,23%; 4) бяло на
цвят, прахообразно вещество, съдържащо се в З/три/ броя прозрачни,
самозалепващи, полиетиленови пликчета, увити в заедно черен полиетилен,
запечатан чрез затопяване. Бялото на цвят прахообразно вещество от трите
пликчета, представлява кокаин с примеси, с общо нетно тегло на вещество от
трите пликчета - 0,54 гр. разпределено в тях както следва: 1 брой х 0,20грама;
1брой х 0,23грама; 1брой х 0,11 грама, със съдържание на активен,
наркотично действащ компонент - кокаин във изследваното вещество, във
всяко от трите пликчета - 52,20%; 5) сива на цвят, електронна везна, по чиято
работната повърхност е установено наличие на „следи" от наркотични
субстанции - диацетилморфин и производни на амфетамина; 6) прозрачно,
самозалепващо, полиетиленово пликче, съдържащо бяло на цвят,
прахообразно вещество, съдържащо се в се в 1/един/ брой прозрачно,
самозалепващо, полиетиленово пликче, представлява метамфетамин с
примеси с нетно тегло на прахообразното вещество - 0,36гр. и съдържание на
активен компонент - метамфетамин - 47,45%; 7) бяло на цвят, кристално
вещество, съдържащо се в 1/един/ брой прозрачно, самозалепващо,
полиетиленово пликче, представляващо метамфетамин с примес с нетно тегло
- 0,08гр. и съдържание на активен компонент - метамфетамин в изследваното
вещество - 47,30%; 8) 26 бр. таблетки в картонени опаковки с надпис
14
„RIVOTRIL 2 MG" - бели на цвят, с кръгла форма таблетки, с две пресечени
линии от едната страна и цифрата „2" от другата, фабрично запечатани,
съдържащи се в блистери, с надпис „RIVOTRIL 2 MG". В състава на
представените за изследване таблетки има наличие на активно вещество
клоназепам.
Стойността на описаните наркотични вещества съгласно Постановление
№23 на Министерски съвет от 29.01.1998г. за определяне на цени на
наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството, към 03.08.2020г. е
612.25/шестотин и дванадесет и двадесет и пет/ лв.
5. Физикохимична експертиза №649/30.09.2020г. (л.56 т.4 д.п.) -
съгласно заключението по нея обектите, предадени от подс.М. с протокол за
доброволно предаване от 09.08.2020г. представляват тридесет и четири броя
бели на цвят, с кръгла форма таблетки, с две пресечени линии от едната
страна и цифрата „2" от другата, са сходни по доказания състав и съдържат
клоназепам, с общо 6 нетно тегло на 34 броя таблетки -5,43 гр. Обектите,
предадени с протокол за доброволно предаване на 08.08.2020 г. от подс.М.
представляват кафяво на цвят, твърдо вещество, под формата на бучка,
съдържащо се в 1 брой пакетче от сребристо на цвят, алуминиево фолио,
съдържащо наркотична субстанция - хероин с технологични примеси, с нетно
тегло - 0,14грама и съдържание на активен, наркотично действащ компонент -
диацетилморфин - 24,4%, а обект иззет с „Протокол за оглед на
местопроизшествие" на 08.08.2020г, от стая №51 в хотел „Каприз " в
гр.Варна, представлява стъклена, спираловидна лула, по чиято вътрешната
повърхност са установени „следи" от наркотична субстанция - метамфетамин.
Съгласно цените, посочени в Постановление №23 на Министерски съвет от
29.01.1998г. за определяне на цени на наркотичните вещества за нуждите на
съдопроизводството, към 08.08.2020 г. стойността на в 1 брой пакетче от
сребристо на цвят, алуминиево фолио, съдържащо наркотична субстанция -
хероин с технологични примеси, с нетно тегло 0,14 грама и съдържание на
активен, наркотично действащ компонент диацетилморфин 24,4% е 9.10лв.
Хероинът, метамфетаминът, кокаинът и производните на амфетамина са под
контрол в Списък I - „Растения и вещества с висока степен на риск за
общественото здраве, поради вредният ефект от злоупотреба с тях, забранени
за приложение в хуманната и ветеринарната медицина" от Наредба за реда за
класифициране на растенията и веществата като наркотични във връзка с
15
чл.3, ал. 2 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите
(ЗКНВП). Клоназепамът е поставен под контрол в Списък III - "Рискови
вещества" от Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата
като наркотични във връзка с чл. 3, ал. 2 от Закона за контрол върху
наркотичните вещества и прекурсорите (ЗКНВП).
6. Съдебно-оценителна експертиза (л.64 т.4 д.п.) - пазарната стойност
на 34 броя бели на цвят таблетки, съдържащи клоназепам към дата
08.08.2020г. е 16.88лв.
7. Съдебно-оценителна експертиза (л.67 т.4) - пазарната стойност на
таблет марка „HUAWEI", модел ********** с кожен калъф, мобилен телефон
марка „Sоnу", модел Хреriа" и часовник марка Seiko, модел 7836 - 0522 към
дата 08.08.2020г. е общо 510 лева.
8. Съдебно психиатрична експертиза на подс.Н. - от заключението се
установява, че тя не страда от психично заболяване в тесния смисъл на
думата-психоза. Налице са психични и поведенчески разстройства, дължащи
се на комбинирана употребата на психоактивни вещества. Синдром на
зависимост към хероин. Вредна употреба на канабиноиди и психостимуланти
от амфетаминовата група. Тъй като не е била в „краткотрайно или
продължително разстройство на съзнанието" и не страда от умствено
недоразвитие, към момента на извършване на деянието на 07/08.08.2020г. тя е
била в състояние да разбира свойството и значението на извършеното и да
ръководи постъпките си. Физическото и психичното й състояние й позволява
да възприема факти, имащи значение за делото и да дава достоверни
показания .Тя може да носи наказателна отговорност.
9. Съдебнопсихиатрична експертиза на подс.М. – от нея става ясно, че
той не страда от психично заболяване в тесния смисъл на думата-психоза.
Налице са психични и поведенчески разстройства, дължащи се на
комбинирана употребата на психоактивни вещества. Синдром на зависимост
към хероин.Вредна употреба на канабиноиди и психостимуланти от
амфетаминовата група. Тъй като не е бил в „краткотрайно или
продължително разстройство на съзнанието" и не страда от умствено
недоразвитие, към момента на извършване на деянието на 07/08.08.2020 г. той
е бил в състояние да разбира свойството и значението на извършеното и да
ръководи постъпките си. Физическото и психичното състояние му позволява
16
да възприема факти, имащи значение за делото и да дава достоверни
показания, може да носи наказателна отговорност.
10. Съдебнопсхиатрична експертиза на подс.М. - установява се от
заключението по нея, че той страда от психични и поведенчески
разстройства, дължащи се на комбинирана употреба или употреба на други
психоактивни вещества, психотично разстройство с преобладаване на
налудности. Към момента на извършване на деянието на 07/08.08.2020 г. М.
не е бил в " продължително разстройство на съзнанието" и е бил в състояние
да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи
постъпките си.
11. Лицево-идентификационна експертиза – вещото лице след
извършен преглед на 2 броя DVD-R „Kodak" с ръкописно изписан зелен
надпис „Part 1 и Part 2" и б бр. DVD-R „RiDATA" с ръкописно изписан зелен
надпис „Part 3 до part 8" установява, че съдържат по 1бр. видеофайл
архивирани в „Ziр" формат. Видеофайловете са цифров презапис от
оригиналните файлове, записани върху твърдия диск на видео-охранителна
система. Не са установени следи от манипулация/намеса върху записаната
информация. Експортирани са избрани снимкови кадри от действията на
заснетите лица, които са обработени с цел повишаване на информационната
им стойност и са подредени в хронологичен ред. (сн. от 1 до 95). Резултатът
от сравнителния анализ на лице 1, позволява да се направи извод, че на
горепосочените фотокопия е заснето едно и също лице, а именно Л. Й. М.
ЕГН **********. Резултатът от сравнителния анализ на лице 2, позволява да
се направи извод, че на горепосочените фотокопия е заснето едно и също
лице, което е Р. И. М. ЕГН **********.
При така установената фактология в подадените въззивни жалби се
правят възражения за допуснати съществени процесуални нарушения, както и
за нарушение на материалния закон, а в жалбата на адв.В. - и явна
несправедливост на наложеното на подс.М. наказание, в протеста –
единствено за нарушение на материалния закон, допуснато с оправдаването
на подс.М. и свързаното с това частично оправдаване на останалите двама
подсъдими. Логично настоящият съд намира да се спре първом на
твърденията на страните за допуснати процесуални нарушения. Възражения в
тази насока се съдържат основно в жалбата на адв.А., подадена в качеството
17
му на защитник на подс.Л. М., и те според защитата намират изражение в
следното :
-липса на протоколи от съдебни заседания – визират се протоколите от
съдебни заседания от 29.03.2022г., 29.06.2022г. и 18.07.2022г., на които
липсва подпис на председателя на състава и съдебния секретар. С
разпоредбите на Глава 18а от ЗСВ се въведени стандартите на електронното
правораздаване – внедрени са в съдилищата информационни системи, в които
вече се образуват електронни дела. Те представляват съвкупност от свързани
електронни записи в информационната система на органа на съдебната власт,
която съдържа всички електронни документи и информация, създадени или
предоставени от участниците в производството и органите на съдебната власт
във връзка с упражнени процесуални права или удостоверителни изявления,
всички електронни документи и доказателства по чл.360ж и други данни,
обработвани от органа на съдебната власт във връзка с производството. След
измененията с ДВ бр.110/2020г. в НПК се въведе и понятието електронен
документ – така например съдебните актове се изготвят като електронен
документ в ЕИСС и се подписват с квалифициран електронен подпис. А
съобразно текста на чл.311 ал.2 НПК протоколът за съдебно заседание също
се изготвя в ЕИСС като се подписва с квалифициран електронен подпис от
председателя и от съдебния секретар. Посочените разпоредби от ЗСВ и НПК
категорично сочат кой е оригинала – това е електронният документ. Той може
да бъде свален и на хартиен носител, който обаче не може да замести
оригинала, намиращ в електронното дело. Именно поради тази причина
липсата на хартиен носител на който и да било документ от електронното
дело не представлява процесуално нарушение. В потвърждение на това е и
текста на чл.360з ал.8 ЗСВ, според който цялото или част от електронното
дело може да се възпроизвежда в необходимия брой документи на хартиен
носител със значението на официални преписи след заверка от служител,
овластен от административния ръководител на съответния орган на съдебната
власт. А посочените по-напред протоколи бяха изискани от въззивния съд на
хартиен носител с подписи, тъй като предходните протоколи са в същия вид,
а и предвид стара практика на ВКС на РБ, която към настоящия момент
според съда не е актуална.
-липса на мотиви – и това нарушение не е налице. Действително
мотивите на окръжния съд са лаконични, но все пак отговарят на
18
изискванията на чл.305 ал.3 НПК – посочени са установените обстоятелства,
въз основа на кои доказателствени материали е станало това, както и
правните съображения на съда за крайния му извод. Част от възраженията на
защитата на подс.М., включени в тази част на жалбата са основателни, но ще
бъдат разгледани по-насетне. Въззивният съд счита, че е налице
несъответствие между установените факти и приложимия закон, чието
отстраняване налага да се приложи закон за по-леко наказуемо престъпление
по отношение на М..
-оспорва се на следващо място процесуалната годност на протокола за
оглед на веществени доказателства, приложен на л.1 и сл. в т.3 от д.п. С
въпросния протокол е извършен оглед на профила на подс.Р. Н. във Фейсбук,
и са направени снимки на екрана с кореспонденцията й с Л. М.. Твърди се от
страна на защитата, че изземването на тези данни/кореспонденция е следвало
да стане по реда на чл.163 НПК (евентуално-по чл.165 НПК), и след като това
процесуално изискване не е спазено, то и събраните доказателства са
изначално негодни. Това би било така ако бе налице някоя от хипотезите на
претърсване изземване, предвидени в раздел V на Глава 14 от НПК. В случая
обаче подс.Р. Н. в разпита си от 10.08.2020г. (л.26 т.1 д.п.), приобщен към
доказателствения материал от настоящия състав, в присъствието на
защитника си е дала съгласие кореспонденцията от месинджъра й да бъде
видяна като е посочила и паролата си за влизане. С този доброволно
деклариран акт на съгласие за приобщаване на въпросната информация към
материалите по делото е отпаднала необходимостта от извършване на
претърсване и изземване по предвидения от НПК ред. Затова и е без значение
каква точно е формата и съдържанието на следственото действие (и съответно
протокола, в който то е отразено), с което е визуализирано съдържанието на
разговора между Н. и М. – със същия успех би могъл да бъде изготвен и
протокол за доброволно предаване след осъществен лично от подсъдимата
достъп до профила й. Няма забрана страните да представят доказателства, и
точно това е сторила Н. пред разследващия орган. Поради което и няма
основание да се счита въпросния протокол за негодно доказателствено
средство.
Основният акцент както в жалбите, така и в протеста, е този за
нарушение на материалния закон. И доводите в тази насока на защитата на Л.
19
М. са основателни.
По отношение престъплението по чл.199 ал.2 т.1 НК
Грабежът като съставно престъпление включва две прояви, всяка от
които сама по себе си осъществява състав на престъпление – принуда и
кражба. И доколкото съизвършителството представлява участие в самото
изпълнително деяние, то при съставните престъпления е възможна хипотеза,
при която отделните съизвършители осъществяват едното или другото от
включените в сложното престъпление деяния – напр. при грабежа единият от
тях да участва в принудата, а другият – в отнемането на вещите (т.е. в
кражбата). Като субективният обединяващ момент на съизвършителството е
наличието на конкретен общ умисъл на дейците. А когато дейността на
съизвършителите е осъществена не едновременно, а последователно, то „в
такива случаи е необходим за всички съизвършители предварителен общ
умисъл. Не е съизвършител един последващ деец, който не е имал обективна
и субективна връзка с предшестващ деец, макар и да се е стигнало до
фактическото възползване на единия от проявата на другия.“ ( „Наказателно
право на РБ , Обща част, Книга втора“ Иван Ненов) . Позоваването на
теорията е особено нужно в настоящия казус, където на пръв поглед е налице
съизвършителство в извършването на престъплението грабеж – Н. е участвала
в привеждането на пострадалия в безсъзнателно състояние, а двамата заедно с
М. – и в отнемането на вещите. Това е така обаче само формално от
обективна страна. Защото липсва субективната връзка между двамата, липсва
сочения по напред предварителен общ умисъл за осъществяване на това
деяние. От доказателствата по делото се установява, че в нито един момент
двамата подсъдими не са имали общ умисъл за грабеж. Всъщност
доказателства в тази насока се съдържат единствено в обясненията на Н. в
разпита й от 10.08.2020г., както и в чата между нея и М.. А от тях става ясно,
че М. е обещал да продаде на Н. наркотични вещества (хероин, лула с
метамфетамин и ривотрил) още преди тя да срещне Х., всъщност тя го среща
когато отива при М. да си вземе наркотиците. Няма и намек в посочените
доказателства М. да е уговарял Н. да приведе в безсъзнателно състояние
клиента си. От своя страна Н. настойчиво искала наркотици (кафе и кристали)
от М., а накрая и „ривотрили“ за да приспи някого. На което М. отговорил
„Ок, не те знам ко прайш и как се озова тук“, чак тогава тя му обяснила, че е с
клиент, който иска да се забавлява. Единственото, което М. е поискал от Н., е
20
да снима с телефона банковите карти на Х. докато той е в банята : „Ще
можеш ли да го накараш да се изкъпе, през туй време да му снимаш
банковата карта“ (от чата между двамата), на което Н. се съгласила. Което
искане не сочи на умисъл за грабеж, а по-скоро за приготовление към
престъпление по чл.249 НПК, което приготовление не е наказуемо. Този
разговор се провежда около 5.00 часа. Чак след 6.00 часа на въпрос на М.
дали е направила нещо с картата Н. му писала, че клиентът е заспал, че яко го
е надрусала. Тогава двамата започнали да се уговарят какви вещи да отнемат
от Х., в хода на който разговор М. се качил в стаята на Х., откъдето двамата с
Н. взели вещите, посочени по-напред. Т.е. умисълът за отнемане на тези вещи
е възникнал в съзнанието на М. след като Н. му заявила, че Х. е заспал и тя го
е „надрусала“. Фактите в този им вид не сочат на наличие на предварителен
общ умисъл у двамата подсъдими за извършване на грабеж, умисъл за това е
съществувал, но само в съзнанието на Н.. Затова и следва подсъдимият М. да
отговаря за кражба по чл.194 ал.1 НК. За наличието на общ умисъл у двамата
прокуратурата се позовава на твърденията на Н., че и друг път са приспивали
разни хора, имали такива случаи в Русе. От изисканите обаче от
прокуратурата в Русе писмени доказателства се установява, че срещу нея не
се водят наказателни производства, и освен нейните твърдения доказателства
за това няма. Доказателство в тази насока не може да бъде и настояването на
Н. в чата до М. “Трябваш ми брат. Нова жертва. И тоз наистина има кинти“,
тъй като е след деянието. Все пак за умисъла на дейците се съди по техните
действия преди и по време на извършване на деянието, а не много след това.
Предвиденото за това престъпление наказание е лишаване от свобода до осем
години. М. е осъждан два пъти, но към момента на извършване на деянието е
бил наказван единствено с глоба в размер на 1000лв. по реда на чл.78а НК за
престъпление по чл.345 ал.2 НК. С лоши характеристични данни – предвид
двете му осъждания след деянието, както и факта, че се занимава с
разпространение на наркотични вещества. При това положение съдът намира
за ответно на обществената опасност на дееца и деянието едно наказание от
четири години лишаване от свобода.
И ако по отношение на М. законът е бил приложен неправилно, то
същото не може да се твърди за подс.Р. Н.. Тя следва да отговаря за грабеж по
чл.199 ал.2 т.1 пр.1 вр.чл.198 ал.4 вр. ал.1 от НК. По причини, посочени по-
напред, за този съдебен състав остава единствено възможно да приеме, че
21
смъртта на Х. се дължи вероятно на отравяне с наркотични вещества –
каквото становище изразиха вещите лица в съдебно заседание пред въззивния
съд. Всяко от установените при качествения тест наркотични вещества в
зависимост от дозата може да причини смърт, всички те са
животозастрашаващи. Също така с висока степен на риск за живота е техния
комбиниран прием.
Същевременно следва да се отбележи следното :
- Н. е закупила от М., съответно с Х. са употребили хероин,
метамфетамин, а Х. – и ривотрил.
- Х. сам е приемал наркотични вещества, и при липсата на
инжекционни бодове това очевидно е станало по начина, посочен от Н. – чрез
смъркане на хероин, пушене на лула с метамфетамин, и приемане на таблетки
ривотрил. При огледа е иззета лула, по която е установен метамфетамин.
- извършен е качествен тест за наркотици при аутопсията на Х., който е
бил положителен за метамфетамин, амфетамин, марихуана, морфин, опиати.
Наличието на морфин и опиати се дължи на приема на хероин – от разпита на
вещите лица в съдебно заседание става ясно, че морфинът е опиат, а хероинът
след прием в кратко време метаболизира до морфин. Метамфетамин
пострадалият Х. е приел чрез пушене от лулата, предоставено му от Н..
Двамата обаче не са употребявали марихуана и амфетамин, а качествения
тест е положителен и за тези два наркотика. Което означава, че Х. е приел
тези две наркотични вещества преди срещата си с Н..
-пред Н. Х. е заявил, че желае да употреби наркотични вещества, и че
употребява всякакви. Н. е наркозависима от дълго време - налице са у нея
психични и поведенчески разстройства, дължащи се на комбинирана
употреба на психоактивни вещества, синдром на зависимост към хероин,
вредна употреба на канабиноиди и психостимуланти от амфетаминовата
група. Т.е. употребявала е най-различни наркотични вещества, поради което е
добре запозната с действието им, както и с еднократните им възможни дози.
Също така добре е запозната с факта, че прагът на поносимост към
наркотичните вещества е различен при хора неупотребяващи наркотици, и
при такива с употреба. Не е познавала Х. отпреди, поради което няма как да
знае какъв е неговия праг на допустимост, но въпреки това комбинирала
няколко вида наркотици, а и го предозирала с ривотрил без той да знае това.
22
- също толкова наясно Н. е била и с ефекта от приема на таблетки
ривотрил, съчетано с други наркотични вещества и особено с хероин. Това
става ясно от обясненията й : „Ривотрилът прави така, че да заспиваш и да
забравиш като го смесиш с хероин. Преди и на мен ми действаше така, но
вече организмът ми е свикнал и не ми действа така…Хапчетаха бяха четири
броя. След вземането на тези хапчета трябваше само да заспи и като се събуди
да не помни нищо“. За таблетките ривотрил подсъдимата обяснила на Х., че
спомагат ерекцията, поради което след първите две таблетки той поискал още
и Н. му дала други две. Т.е. той не е знаел, че приема лекарствено средство,
съдържащо бензодиазепин/клоназепам, поради което и поставено под
контрол. Според вещите лица Ривотрил може да взаимодейства с други
медикаменти, при което да се увеличи риска от сериозни или
животозастрашаващи нарушения в дишането, седация или кома – например
ако се използва заедно с опиоидни лекарства като морфин, кодеин, фентанил,
хидроморфин, метадон, оксикодон. Приемът на ривотрил и амфетамини,
както и всяко съчетание на Ривотрил с наркотици, увеличава риска от
животозастрашаващи състояния. И това е така, тъй като ривотрилът
потенцира/усилва действието на хероина, но в същото време дава усещане на
лицето, че не е приел достатъчно количество. Тук следва да се обърне
внимание и на допустимите дози за прием на ривотрил съобразно
медицинските предписания. Според вещото лице психиатър д-р К.
първоначалната доза при започващо лечение е половинка или четвъртинка
таблетка ривотрил от 0,5мг за денонощие. Максимално допустимата доза (и
това при пациенти с тежка епилепсия) е три таблетки от 2мг за денонощие. А
Х. е приел четири таблетки от 2мг в рамките на час, час и половина.
Поради изложеното би могъл да се направи категоричен извод, че
крайната цел на Н. е била да приведе Х. в безсъзнателно състояние – и това е
решила да постигне давайки му четири таблетки ривотрил. Т.е. действала е
при умисъл да причини тежка телесна повреда на Х. – с оглед дългогодишния
й опит като наркозависима е била пределно наясно с ефекта от комбинацията
на наркотични вещества, и е допускала, че може да се стигне и до фатален
резултат. А е целяла да приведе Х. в безсъзнание за да отнеме вещите му. Че е
така се установява от действията й – излъгала пострадалия за съдържанието и
действието на таблетките Ривотрил, и след като отговорила на въпроса на М.
дали е снимала картите на пострадалия и му казала, че е заспал, започнала да
23
го пита какво да вземе от вещите в стаята.
Справедливо се явява и наложеното на Н. наказание. При неговото
определяне съдът се е съобразил с всички релевантни за това обстоятелства –
приел е като смекчаващи вината младата й възраст, чистото й съдебно
минало, а като отегчаващи – лошите характеристични данни, изводими с
оглед осъжданията й след деянието. С оглед това и предвид наложените му
ограничения при определяне на наказанията при второ поред разглеждане на
делото, то съдът правилно с приложение хипотезата на чл.55 ал.1 НК е
определил отново наказание дванадесет години лишаване от свобода, което
на основание чл.57 ал.1 б.“в“ ЗИНЗС да бъде изтърпяно при първоначален
строг режим.
Напълно се споделят доводите на първия съд и по отношение
оправдаването на подс.Р. М. по първоначално предявеното му обвинение по
чл.199 ал.2 т.1 НК. При констатираната липса на доказателства за наличие на
предварителен общ умисъл у подсъдимите Н. и М., които са комуникирали
помежду си, да са мисли че такъв е наличен и у тримата (както предлага
прокуратурата) е абсурдно. Освен обаче за субективната страна на деянието,
по отношение на М. липсват каквито и да било доказателства за участието му
в изпълнителното деяние. Както се спомена по-напред престъплението
грабеж като сложно съставно престъпление включва в себе си две
прояви/деяния – принуда и кражба. Съизвършителството предполага участие
в самото изпълнително деяние, т.е. в случая в осъществяване на принудата и
отнемането на вещите, или поне в едната от двете прояви. От фактите по
делото става ясно, че М. не е участвал в нито едната от тях. Затова и правилно
е бил оправдан от съда. Вероятно прокуратурата е изразила съгласие с
доводите на съда в тази насока, защото в протеста се предлага М. да бъде
признат за виновен и осъден за престъпление по чл.199 ал.2 т.1 пр.1 НК
врчл.20 ал.4 НК, т.е. за съучастие в престъплението грабеж, но вече в
качеството му на помагач. И за това липсват по делото основания – и
фактически, и правни. За да е налице помагачество по смисъла на чл.20 ал.4
НК е необходимо дейността на помагача да предшества или да съпътства
изпълнителното деяние. Отнесено към настоящия казус това означава
подс.М. да е помогнал на Н. със съвети, разяснения, или с обещания да й
окаже помощ след деянието. За това обаче няма доказателства – М. нито е
24
осъществявал комуникация с Н., нито дори е излизал от стаята си. Самият
факт, че е бил в една стая с М. и че е разбрал от него, че Н. е в хотела с
клиент, не го прави автоматично съучастник в деянието. Такъв според
настоящия съдебен състав не е дори М. – по изложени вече съображения.
Разграничителният критерий между интелектуалното помагачество и вещното
укривателство е момента, в който е дадено обещанието да се окаже помощ
чрез реализиране предмета на престъплението. От цитираните в съдебно
заседание от прокуратурата обяснения на Н. става ясно, че тя е видяла М. в
стаята му след извършване на деянието. Също така тя разбрала от М. и М., че
може да реализират вещите, предмет на престъплението, на черно, тъй като Р.
имал познати в махалата. Това става едва когато излезли от хотела сутринта,
т.е. отново след деянието. При това положение логично съдът е признал М. за
невинен по предявеното му обвинение по чл.199 ал.2 т.1 НК, и ангажирал
наказателната му отговорност за престъпление по чл.215 ал.1 НК. Този извод
на съда е доказателствено обезпечен – въпреки противните твърдения на
защитата на М.. В тази насока са както посочените обяснения на подсъдимата
от разпита й на 09.10.2020г., така и от заключението по извършената съдебно-
техническа експертиза. От изследваните видеозаписи се установява, че
подсъдимите М. и М. посещават заложна къща „Корект“ в гр.Варна, където
продават часовника на пострадалия, след известно време подс.М. се връща
сам и продава и таблета на Х., от която продажба лично той получава парите.
Предадени са от собственика на заложната къща както вещите, заложени от
двамата подсъдими, така и заложните билети. Всъщност продажбата на
вещите не се оспорва от М. и М.. Посочените доказателства обуславят
наличието на знание у М. за произхода на вещите – че са предмет на
престъпление, извършено от Н..
Като справедливо се преценява и наложеното на подс.Р. М. наказание за
престъплението по чл.215 ал.1 НК. Отчетен от съда е превес на отегчаващите
вината обстоятелства – с лоши характеристични данни, водещ паразитен
начин на живот, осъждан многократно. Всъщност общо десет пъти осъждан,
от които девет в периода 1995 – 2004г. за различни престъпления. Последното
му осъждане е от 2022г., т.е. след настоящото деяние. Очевидно се касае за
деец с висока степен на обществена опасност. Поради това и наказание от
четири години лишаване от свобода при предвидено такова от една до шест
години, според настоящия съд се явява адекватно на обществената опасност
25
на деянието и дееца, и като такова в състояние да постигне целите на закона.
Заради това и не се налага то да бъде коригирано. Следва да бъде изтърпяно
при определения от съда първоначален общ режим – на основание чл.57 ал.1
т.3 ЗИНЗС.
По отношение престъплението по чл.354а ал.1 НК
Жалбата на защитата на подс.М. и по отношение на това престъпление е
частично основателна, допуснато е нарушение на закона. М. е признат за
виновен за това, че в периода 03.08.2020 г. - 08.08.2020 г. в гр. Варна, без
надлежно разрешително държал с цел разпространение високорискови
наркотични вещества - хероин с общо нетно тегло 7,88 гр., от което 4,86 гр. с
процентно съдържание 26,15%; 2,88 гр. с процентно съдържание 26,05% и
0,14 гр. с процентно съдържание 24,4%, на обща стойност 512,20 лева; кокаин
с нетно тегло 0,54 гр., с процентно съдържание 52,20%, на стойност 86,40
лева; метамфетамин с общо нетно тегло 0,44 гр., от което 0,36 гр. с процентно
съдържание 47,45% и 0,08 гр. с процентно съдържание 47,30%, на обща
стойност 11,00 лева и рискови наркотични вещества - 60 бр. таблетки
„Ривотрил" 2 мг., на обща стойност 29.80 лева, всичко на обща стойност
639,40 лева и на 08.08.2020 год., в гр.Варна, разпространил на Р. Б. Н.
неустановено количество, на неустановена стойност високорискови
наркотични вещества - хероин и метамфетамин и рискови вещества - 4 бр.
таблетки „Ривотрил" 2 мг.
На 03.08.2020г. при извършена полицейска проверка на Л. М. и Р. М. в
наетата от тях стая №304 в хотел „Виктория“ в гр.Варна, Л. М. предал
доброволно различни наркотични вещества, както и 26 броя таблетки
Ривотрил 2мг. За целта е изготвен протокол за доброволно предаване – л.7 т.2
от д.п. (неправилно е посочена на него дата 03.06.2020г. – от останалите по
делото писмени и гласни доказателства се установява, че това е станало на
03.08.2020г.). От назначената впоследствие физикохимическа експертиза
(л.44 т.2) става ясно, че това са: 1.Високорискови наркотични вещества -
хероин 4,86г с процентно съдържание 26,15%; хероин 2,88г с процентно
съдържание 26,05%, кокаин с нетно тегло 0,54г и с процентно съдържание
52,20%, метамфетамин с общо нетно тегло 0,44 г, от което 0,36 гр. с
процентно съдържание 47,45% и 0,08 гр. с процентно съдържание 47,30%; 2.
Рискови наркотични вещества - 26 бр. таблетки „Ривотрил" 2 мг, съдържащ
26
активно вещество клоназепам. Стойността на тези вещества е 612,25лв. –
съобразно протокол за оценка на л.49 от т.2. На 08.08.2020г. от Р. М. е
предадено доброволно пакетче, съдържащо наркотично вещество – протокол
за доброволно предаване на л.64 т.2. На 09.08.2020г. На 09.08.2020г. Л. М.
предал 34 броя таблетки Ривотрил 2мг. От изготвената физикохимическа
експертиза (л.56 т.4 д.п.) се установява, че предаденото от М. наркотично
вещество представлява хероин с нетно тегло 0,14г и съдържание на активно
действащо вещество диацетилморфин 24,4%, а предадените 34 броя таблетки
от М. съдържат клоназепам. Тези две наркотични вещества следва да бъдат
изключени от обвинението за престъплението по чл.354а ал.1 НК за подс.М..
Той очевидно няма касателство към предадения доброволно от Р. М. хероин
0,14г, а 34 броя таблетки ривотрил са предадени от М. но на 09.08.2020г.
Времевата рамка на обвинението е 03-08.08.2020г., при което очевидно е, че
съдът недопустимо е излязъл извън нея. Това би било приемливо ако от
доказателствата по делото се установява, че М. е държал това вещество и на
08.08.2020г. Това обаче не е така, т.е. доказателствата по делото не
преодоляват възможността тези таблетки да са придобити от М. на
09.08.2020г., съответно държането да се ограничило само до тази дата. Следва
да се махне и цифровата привръзка с чл.20 ал.2 НК от обвинението на М. –
след оправдаването на М. по това обвинение тя е излишна. Поради
изложеното присъдата в тази й част следва да се измени, като се приложи
закон за същото наказуемо престъпление и се приеме, че подс.Л. М. на
03.08.2020 г. в гр. Варна, без надлежно разрешително държал с цел
разпространение високорискови наркотични вещества - хероин с общо нетно
тегло 7,74 гр., от което 4,86 гр. с процентно съдържание 26,15%, на обща
стойност 503,10лв. ; 2,88 гр. с процентно съдържание 26,05%; кокаин с нетно
тегло 0,54 гр., с процентно съдържание 52,20%, на стойност 86,40 лева;
метамфетамин с общо нетно тегло 0,44 гр., от което 0,36 гр. с процентно
съдържание 47,45% и 0,08 гр. с процентно съдържание 47,30%, на обща
стойност 11,00 лева и рискови наркотични вещества - 26 бр. таблетки
„Ривотрил" 2 мг., на обща стойност 8.58 лева, или всичко на обща стойност
609,08 лева и на 08.08.2020г. в гр.Варна, разпространил на Р. Б. Н.
неустановено количество, на неустановена стойност високорискови
наркотични вещества - хероин и метамфетамин, и рискови вещества - 4 бр.
таблетки „Ривотрил" 2 мг. По втората част от обвинението – за
27
разпространени на Р. Н. наркотични вещества настоящият съд не намира
проблем. Изпълнителното деяние на престъплението чл.354а ал.1 НК (във
формата, която е предявена на М.) от обективна страна се изразява в
разпространение без надлежно разрешение на наркотични вещества. От
доказателствата по делото е категорично установено, че М. е предал на Н.
срещу заплащане високорискови наркотични вещества – хероин и
метамфетамин, както и рискови – 4 броя таблетки ривотрил. В тази насока са
обясненията на подс.Н., показанията на св.Ц.П., частично обясненията на
останалите двама подсъдими, кореспонденцията водена между Н. и М.,
установените следи от метамфетамин по лулата иззета от стаята на
пострадалия, положителните качествени тестове за морфин и метамфетамин
при аутопсията на Х.. Стойността и количеството на предадените на Н.
наркотични вещества са без значение доколкото обвинението е по ал.1. Т.е. в
тази част присъдата не се нуждае от корекция. Справедливи се явяват и
наложените на подс.М. наказания за това престъпление. Предвидените от
разпоредбата на чл.354а ал.1 НК наказания са лишаване от свобода от две до
осем години и глоба от пет хиляди до двадесет хиляди лева. При съобразяване
с имащите значение за наказанието обстоятелства, окръжният съд е
определил на подсъдимия наказание лишаване от свобода в размер на две
години и осем месеца, както и глоба в размер на пет хиляди лева. Първото от
тях е към минимума, а второто – на границата на минимума. При
констатацията за лоши характеристични данни предвид осъжданията на
лицето и безделническия му начин на живот, наложените към минимума
куМ.тивни наказания не могат да бъдат несправедливи. Този съд дори таи
надежда, че биха постигнали и целите на закона, тъй като до момента М. не е
изтърпявал наказание лишаване от свобода. Разбира се на основание чл.23
ал.1 НК следва да бъде определено на М. за изтърпяване по-тежкото от тях –
четири години лишаване от свобода при общ затворнически режим на
основание чл.57 ал.1 т.3 ЗИНЗС, а на основание чл.23 ал.3 НК към него да се
присъедини и наказанието глоба в размер на пет хиляди лева.
Правилна и законосъобразна се явява присъдата и в частта си, в която
подс.М. е бил оправдан за престъплението по чл.354а ал.1 НК. В този смисъл
доводите, изложени в протеста по отношение на този подсъдим, се
възприемат като неоснователни. Аргументите на първостепенния съд за
оправдаването на М. са основани на доказателствата по делото и като такива –
28
и убедителни, поради което този съд не съзира причини да не ги сподели.
Наркотичните вещества в хотел „Виктория“ са предадени на 03.08.2020г. от
подс.М., при предаването им той е заявил, че са негови. Разпитан пред съда е
потвърдил това. Неговите обяснения на свой ред се потвърждават от св.К.М.
– инспектор от Криминална полиция, участвал при предаването на
наркотичните вещества от М. (останалите полицейски служители са заявили,
че нямат ясен спомен). При разпита си пред окръжния съд Минчев е заявил:
„При отправените въпроси на кого са тези вещества и лекарства, доколкото се
сещам Л. заяви, че са негови и ги предаде с протокол за доброволно
предаване…Л. предаде от негово име наркотичните вещества, като заяви че
ги употребяват двамата“. От изложеното е видно, че М. държи наркотични
вещества с цел разпространение, но не и М. – Н. е контактувала само с М., и
той е продавал ней наркотичните вещества. От факта, че двамата живеят
заедно, и че М. употребява наркотици (той е наркозависим от дълги години)
не би могло еднозначно да се заключи, че и М. държи наркотични вещества с
цел разпространение. Безспорно е единствено, че М. е държал 0,14г хероин,
който на 08.08.2020г. доброволно предал на полицейските служители. През
цялото време и още от самото начало на наказателното производство обаче
М. неизменно е твърдял, че това вещество е придобито от лице на име Асан, и
то в рамките на разработвана от полицейски служители операция по
установяване и задържане на това лице. Това се потвърждава напълно от
показанията на св.К.М., който пряко е подготвял и участвал в тази операция.
Операцията завършила неуспешно – лицето успяло да избяга. Затова и в
рамките на сътрудничеството си с полицията М. се свързал за втори път с
него, за което и отново уведомил Минчев по телефона. При това положение
въззивният съд не смята, че придобитото от М. от лицето Асан наркотично
вещество хероин, е държано от подсъдимия с цел разпространение. Поради
което и логично е бил оправдан и в тази част на обвинението спрямо него.
Като последица от изменението на наказателната част на присъдата
следва да търпи изменение и нейната гражданска част. Тъй като според
настоящия състав за престъплението по чл.199 ал.2 т.1 НК следва да отговаря
единствено подс.Р. Н., то очевидно и единствено на нея следва да се възложи
обезвредата за претърпените от ищците неимуществени вреди. Иначе
предявените искове са доказани по основание – както правилно е приел и
окръжният съд. Според този съд категорично е установено по делото, че
29
подс.Н. отнела вещи на общо стойност 510лв. от владението на М. Х. М. с
намерение противозаконно да ги присвои, като привела пострадалия в
безсъзнание, и грабежът е придружен с тежка телесна повреда, от която е
последвала смърт. От смъртта на лицето неговите най-близки роднини –
родители, братя и сестри, търпят неимуществени вреди, изразяващи се в
болката от неочакваната загуба на техния близък. Представени са от
повереника на ищците писмени доказателства, че М. С. М. Х. и Х. М. са
родители на починалото лице, а Б. М. Х., Б. М. Х., А. М. Х., Р. М. Х., П. М. Х.,
Й. М. Х. и Б. М. Х. са негови братя и сестри. Всички те попадат в кръга от
близки лица, които следва да бъдат възмездени за търпените от тях болки и
страдания. Присъдените обаче на ищците обезщетения въззивният съд намира
за завишени. За отговарящи на обществения критерий за справедливост и
практиката на съдилищата в тази насока, този съд счита обезщетения в размер
на по 130 000лв. (сто и тридесет хиляди лева) за родителите и от по
100 000лв. (сто хиляди лева)за братята и сестрите на починалото лице. В този
смисъл и следва да се коригира и гражданската част на присъдата. Което ще
намали и държавната такса върху уважената част от исковете – подс.Р. Н.
следва да бъде осъдена да заплати държавна такса в размер на 38 400лв.
При извършената служебна проверка не бяха констатирани процесуални
нарушения.
Предвид изложеното, и като намира че са налице основания за
изменение на атакуваната присъда, на основание чл.337 ал.1 т.2 НПК и чл.338
НПК Варненският апелативен съд
РЕШИ:
І.ИЗМЕНЯ присъда №72/14.12.2022г. по нохд №102/2022г. на
Варненски окръжен съд в наказателната й част :
1. По отношение подс.Л. Й. М.
1.1.Прилага закон за по-леко наказуемо престъпление по отношение
подс.Л. Й. М. и преквалифицира деянието от чл.199 ал.2 т.1 пр.1 НК вр. чл.20
ал.2 НК в такова по чл.194 ал.1 НК, поради което и на основание чл.194 ал.1
НК и чл.54 НК му налага наказание четири години лишаване от свобода, като
го оправдава деянието да е извършено в съучастие с Р. Н..
30
1.2.Прилага закон за същото наказуемо престъпление по отношение
деянието по чл.354а ал.1 НК като признава подс.Л. Й. М. за виновен в това, че
на 03.08.2020 г. в гр. Варна, без надлежно разрешително държал с цел
разпространение високорискови наркотични вещества - хероин с общо нетно
тегло 7,74 гр. на обща стойност 503,10лв., от което 4,86 гр. с процентно
съдържание 26,15%, ; 2,88 гр. с процентно съдържание 26,05%; кокаин с
нетно тегло 0,54 гр., с процентно съдържание 52,20%, на стойност 86,40 лева;
метамфетамин с общо нетно тегло 0,44 гр., от което 0,36 гр. с процентно
съдържание 47,45% и 0,08 гр. с процентно съдържание 47,30%, на обща
стойност 11,00 лева и рискови наркотични вещества - 26 бр. таблетки
„Ривотрил" 2 мг., на обща стойност 8.58 лева, или всичко на обща стойност
609,08 лева и на 08.08.2020г. в гр.Варна, разпространил на Р. Б. Н.
неустановено количество, на неустановена стойност високорискови
наркотични вещества - хероин и метамфетамин, и рискови вещества - 4 бр.
таблетки „Ривотрил" 2 мг., като го оправдава по първоначално предявеното
му обвинение деянието да е извършено в съучастие с Р. М. – чл.20 ал.2 НК.
1.3.На основание чл.23 ал.1 НК налага на подс.Л. Й. М. по-тежкото от
така определените му наказания за престъпленията по чл.194 ал.1 НК и
чл.354а ал.1 НК, а именно – четири години лишаване от свобода, което на
основание чл.57 ал.1 т.3 ЗИНЗС да изтърпи при първоначален общ режим. На
основание чл.23 ал.3 НК присъединява към това наказание наказанието глоба
в размер на 5000лв.
2.По отношение подс.Р. Б. Н. – прилага закон за същото наказуемо
престъпление като приема, че деянието по чл.199 ал.2 т.1 НК не е извършено
в съучастие с подс.Л. Й. М., и я оправдава по първоначалното обвинение във
вр. чл.20 ал.2 НК.
ІІ.ОТМЕНЯ същата присъда в нейната гражданска част, като
осъжда подс.Р. Б. Н. да заплати на М. С. М. Х. и Х. М. сумата от по
130 000лв., представляващи обезщетение за претърпени от тях
неимуществени вреди, ведно със законната лихва считано от датата на
деянието 08.08.2020г., и на Б. М. Х., Б. М. Х., А. М. Х., Р. М. Х., П. М. Х., Й.
М. Х. и Б. М. Х. сумата от по 100 000лв. за всеки един от тях, ведно със
законната лихва считано от датата на деянието 08.08.2020г. , като отхвърля
исковете до пълния им размер от 250 000лв.
31
ОТХВЪРЛЯ предявените от ищците М. С. М. Х., Х. М., Б. М. Х., Б. М.
Х., А. М. Х., Р. М. Х., П. М. Х., Й. М. Х. и Б. М. Х. искове солидарно срещу
подсъдимите Л. Й. М. и Р. И. М. за сумата от 250 000лв., представляваща
претендирани неимуществени вреди.
Осъжда подс.Р. Б. Н. да заплати държавна такса върху уважените части
от исковете в размер на 38 400лв.
ІІІ.ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.
На основание чл.189 ал.4 НПК осъжда подс.Р. Б. Н. да заплати сумата
от 1200лв., представляваща сторени пред настоящата инстанция разсноски за
възнаграждение на вещи лица.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в 15-дневен срок,
считано от уведомлението на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
32