№ 95
гр. Тетевен, 10.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЕТЕВЕН, I - СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ, в
публично заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Ани Б. Георгиева
при участието на секретаря Виолета Й. Монова
като разгледа докладваното от Ани Б. Георгиева Гражданско дело №
20224330100137 по описа за 2022 година
Образувано е по иск с правна квалификация чл. 49, ал. 1 СК
Постъпила е искова молба от ИВ. УСТ. М. ЕГН ********** от с. Г., ул.ххххххххххх
против Д. М. Н. ЕГН-********** от гр.У.,ул.Васил Левски № 120,блок Еделвайс ,ет.3,ап.14
за развод -чл.49 от СК
В исковата молба се твърди , че страните сключили граждански брак на 11.09.2004 ,от
брака си имат едно дете Н.И.У.-ЕГН-********** видно от представеното удостоверение за
раждане Твърди се ,че страните живеели като семейство в с.Гххххххххххх,в наследствен
имот на ищеца.За детето Н.И.У. се грижел непрекъснато ищеца. Ответницата и майка
безпричинно напускала семейното им жилище и се установява да живее на друго
място,предимно при майка си в гр.У.Не проявявала уважение към своите съпружески и
майчински задължения На 21.10.2021 година отново напуснала жилището и със себе си
взела картата за семейни добавки,превеждани по карта за детето. В картата имало натрупана
сума в размер на 900лв. Никакви средства не е изпратила на детето Н. от месец октомври до
момента.Детето учело в гр.Тетевен –СПТУ “ББ.М. ,,-гр.Тетевен и ежедневно пътувало от
с.Г. до Тетевен,като бащата му осигурявал по около 10-12лв. дневни.За всички нужди на
детето за живот,обучение и развитие се грижел ищеца .Домакинството поддържал
изключително той, чистел,готвел, осигурявал средствата.Счита ,че семейните им отношения
са дълбоко и непоправимо разстроени,по причина поведението и отношението на
ответницата Д.Н. към брака. Моли,съдът да постанови решение , с което прекрати
сключения между страните граждански брак с развод поради настъпило дълбоко и
непоправимо разстройство на брачните отношения ,по изключителна вина на ответницата-
Д. М. Н., права върху детето -Н.И.У.да бъдат предоставени да се упражняват от бащата ИВ.
УСТ. М. , да се определи местоживеенето на детето в с.Г., улххххххххххх, както и режим на
лични контакти на детето с майката .Претендира от ответницата издръжка за
непълнолетното дете в размер на 250 лева, месечно с начална дата на плащане 21.10.2021
г.,до настъпване на законна причина за изменение или прекратяване.
В законово установения срок е постъпил писмен отговор от ответницата по делото , в
който се твърди ,че иска е допустим.След раждането на детето отношенията между тях се
1
влошили и ищеца стана много изнервен. Същия е пенсионер с ТЕЛК и не работел.
Отглеждали малко дете и парите не стигали, поради което съпругът се изнервял от това и
постоянно я тормозел да иска пари от нейната майка. След като детето навършило три
години започнала да ходи на работа, когато я повиквали без трудов договор. Ищеца никога
не бил доволен и често я биел, защото искал пари, а тя нямала да му даде,търпяла
психически и физически тормоз от него, но заради детето, за да израстне с родителите си.
След поредният побой , не издържала и на 21.10.2021г. си взела малка част от багажа и се
прибрала при майка си в гр.У. Дрехите които останали в с.Г., разбрала, че той ги е
изгорил.След като се прибрала в гр.У. ищецът почти всяка вечер идвал при нея да я
притеснява и тормози, като разбил входната врата на апартамента и крещи обидни думи
пред целия блок.Моли съда да постановите решение с което да прекратите гражданският им
брак поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на брака по изключителна
вина на ищеца. По отношение на родителските права върху детето, тъй като то е на 17
години, и е счита ,че то само ще реши при кого и къде иска да живее. Ако реши да живее
при ответницата , претендира ежемесечна издръжка на роденото от брака ни дете Н.И.У. в
размер на 180 лв., считано от датата на завеждане на исковата молба до настъпване на
причини за нейното прекратяване или изменение, заедно със законната лихва върху всяка
просрочена месечна вноска. Моли съда да определи режим на лични контакти , като
предлага такъв всяка втора и четвърта събота и неделя от месеца, както и един месец през
лятото, който да не съвпада с годишната отпуска на майката.Моли след прекратяването на
брака да носи предбрачното си име Н.. Ако детето реши да живее при баща си , моли да
определите размера на издръжката която ще заплащам ежемесечно да бъде в размер на
180.00 лева, тъй като работи на минимална работна заплата.
В съдебно заседание за страните се явяват ,като ищеца се явява с адв. П.К. от ЛАК ,а
ответницата с адв. П.К. от ЛАК . В хода на съдебните прения молят съда да прекрати брака
им с развод, като всяка от страните моли брака да бъде прекратен по вина на другия съпруг
и претендира разноски .
Тетевенският районен съд като взе предвид становищата на страните и прецени
събраните по делото гласни и писмени доказателства, приема за установено от фактическа и
правна страна следното:
Страните са сключили граждански брак на 11.09.2004г видно от удостоверение №
289099, издадено въз основа на акт за сключен граждански брак № 13 от 11.09.2004г. на
Кметство с.Г. ,от брака си имат едно дете Н.И.У. ,род. на ххххххххххх което е ученичка в 11
клас за 2021/2022г в ПГСЕУ-Тетевен . От разпита на свидетелите ххххххххххх се установява
,че: Ответницата преди години се разделила с ищеца и отишла да живее при друг мъж , но
после се върнала,страните се събирали и разделяли . За рождения ден на детето
семейството отишло при майката на ответницата в У. но ответницата не се върнала ,тъй като
казала ,че остане там за малко , но след това не се е върнала и страните се разделили на
21.10.2021г. Детето боледувало от Епилепсия и по лекари го води сестрата на ищеца. По
време на разделите на страните не са се разбирали, ответницата се е оплаквала на св. К.
нейна майка , последната е давала парични средства на семейството на дъщеря си Ищецът
е вдигал скандали в дома на майката на ответницата св. К. , разбил вратата на жилището в
У.където живеела свидетелката, като по случая видно от представеното постановление на
РП-Ловеч била образувана преписка №5699/2021г на РУ У. и ищецът бил предупреден с
протокол по реда на чл.65 от ЗМВР . Ответницата след раздялата живее в апартамент в гр.
У. собственост на св. К. В съдебно заседание е изслушано детето същото е заявило ,че желае
да живее при бащата .
ВЪЗ ОСНОВА НА ТАКА УСТАНОВЕНОТО ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА , съдът
намира, че към момента брачният съюз между страните не изпълнява функцията си и не
съответства на принципите на които се основава бракът и семейството, които принципи са
прокламирани в разпоредбата на чл. 2, т. 3,т. 6 и т. 7 СК. Не се полагат общи грижи за
семейството и липсва каквато и да е подкрепа между тях, тъй като страните са във
фактическа раздяла, ответницата живее в друг град в жилище на нейната майка . Към
2
момента на приключване на устните състезания, въз основа на доказаните от страните факти
и обстоятелства, следва единственият възможен извод, че техните лични отношения са в
противоречие с разпоредбите на чл. 14, чл. 15и чл. 17 СК. Тоест всички факти по делото
обосновават извод за формалното съществуване на брачната връзка между страните, не
следва да бъде отречено субективното потестативно право на единият от съпрузите да иска
настъпването на правната промяна в правната сфера на другия съпруг. В настоящото си
състояние, брачната връзка между страните не изпълнява своята социална функция и не е
оправдано юридическото и запазване. Фактическото състояние в отношенията между
съпрузите е лишено от основополагащи в отношенията между съпрузите принципи, на
които именно се основава брачният съюз между мъжа и жената тъй като брака не е
изпълнява своите функции, поради което същия следва да се прекрати с развод. По
отношение на вината , съдът счита ,че вина за развода имат и двамата съпрузи тъй като са
се разделяли , през годините не са се разбирали , вярно е ,че са правили опити и усилия да
останат заедно , но същите явно са безуспешни , поради което брака е дълбоко и
непоправимо разстроен.
ДОСЕЖНОПОЛЗВАНЕТО НА СЕМЕЙНО ЖИЛИЩЕ:Семейното жилище по
смисъла на чл.56 от СК е жилището, в което семейството живее, без оглед чия е
собствеността върху имота и дали е придобит през време на брака. Съгласно чл. 56, ал.1 СК,
при допускане на развода, когато от брака има ненавършили пълнолетие деца, съдът
служебно се произнася за ползването на семейното жилище. Когато от брака няма
ненавършили пълнолетие деца, съдът се произнася по въпроса за ползването на семейното
жилище само по искане на страната. Семейното жилище до фактическата раздяла през
21.10.2021г е в с.Г. улххххххххххх. По правната си същност производството по претенцията
за предоставяне ползването на семейното жилище не е исково, а спорна съдебна
администрация – форма на съдебна намеса в гражданските правоотношения, осъществявана
по реда на двустранно спорно производство, решението по което няма сила на пресъдено
нещо и може да бъде променяно при промяна на обстоятелствата. Съгласно чл. 322, ал.2
ГПК искането за ползване на семейното жилище се съединява с брачния иск, поради което
то следва да бъде въведено от ищеца с исковата молба, а от ответника може да бъде
предявено с отговора на исковата молба или насрещен иск. След въвеждането му като
предмет на делото от една от страните, становището на насрещната страна относно начина
на разпределянето му или на кого от съпрузите да бъде предоставено ползването, съставлява
правен довод, който може да бъде заявен вкл. и до приключване на устните състезания по
делото. Съгласно чл. 56, ал. 1 СК, при допускане на развода, когато семейното жилище не
може да се ползва поотделно от двамата съпрузи, съдът предоставя ползването му на единия
от тях, ако той е поискал това и има жилищна нужда. В т. 10 от Постановление № 12 от
28.XI.1971 г., Пленумът на ВС се е произнесъл в кои случаи семейното жилище може да се
ползва поотделно от двамата съпрузи: ако жилищните и сервизните помещения могат да се
обособят в отделни жилища - в зависимост от броя на жилищните и сервизните помещения
към момента на развода, без преустройства, изменения и промяна на предназначението им,
т. е. в зависимост от възможността да се обособят самостоятелни жилищни и сервизни
помещения за всяка от обособените за живеене части, като разпределянето на жилищните
помещения между бивши съпрузи при общо ползване на сервизите е допустимо по
изключение само ако отношенията са търпими.Отношенията между бившите съпрузи са
търпими, когато са основани на взаимна толерантност, изключваща физически или
психически тормоз; когато между бившите съпрузи е установена поносимост, умереност,
съществува възможност за диалог; когато липсва не само физическа, но и вербална агресия,
а поведението им е насочено към избягване на конфликти, прояви на такт и решаване на
възникнали проблеми чрез взаимни отстъпки. В настоящия случай нито една от страните не
е направила искане да и се присъди семейното жилище ,но предвид факта ,че ответницата го
е напуснала същото следва да се присъди на мъжа.
ПО ОТНОШЕНИЕ НА ИЗДРЪЖКАТА : Видно от материалите по делото ,а именно
социалния доклад на ДСП-Тетевен бащата е пенсионер по болест със 71%
неработоспособност с диагноза инсулиново зависим захарен диабет, същия получава 388,50
3
лв пенсия +60 лв добавка и сумата от 61,95лв по чл.70 от ЗХУ и целева помощ за отопление
през зимния сезон в размер на 523,55лв., семейните помощ за деца в размер на 50 лева ги
получава майката , като в съдебно заседание същата е връчила общо сумата от 300лв /280
+20 горница/на ищеца , това са парите които е получила и събрала от семейните помощи за
детето за времето от като са се разделили до съдебното заседание . По данни от Социалния
доклад ДСП-Ловеч майката работи като шивачка във „Фари ”БГ ЕООД София и
получавала бруто 600-800лв месечно, а съобразно представенот с отговора удостоверение от
работодателя на ответницата за периода м.10.2021г до м. 02.2022г. същата е получила бруто
трудово възнаграждение в размер на 2863,59лева , като след приспадане на удръжките
същото чисто е в размер на 2219,76лв. Безспорно е и от двата доклада по делото и от
представените доказателства , че детето Н. е ученичка в 11 клас и учи в ПГСЕУ-Тетевен ,
като след раздялата на родителите същата живее при бащата. Съгласно нормата на чл. 143,
ал. 2 от СК, родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца,
независимо от това дали са трудоспособни и дали имат имущество. Конкретният размер на
дължимата издръжка в случая следва да бъде определен с оглед критериите, визирани в чл.
142 ал.2 от СК същата да се определя нормативно ¼ от МРЗ, освен ако даването на издръжка
в по – голям размер не би представлявало особено затруднение за родителя.При
определянето на частта от цялостната издръжка, която следва да поеме всеки от родителите,
е необходимо да се прецени възможността на всеки от тях да дава издръжка. Майката работи
в „Фари БГ”ЕООД , получава минимална работна заплата от 600-800 лева съобразно
социалния доклад .Съдът като взе предвид и становището на Дирекция социално
подпомагане Тетевен, писмените доказателства по делото ,счита че месечно за детето Н. са
необходими и достатъчни 250 лв. , тъй като учи в град Тетевен , като издръжката е дължима
от ответницата от датата на постъпване на иска в съда 14.02.2022г. в едно със законната
лихва върху всяка просрочена вноска до настъпване на основания за нейното изменяване
или прекратяване. Правото на детето да получава издръжка от своя родител в случая майка
е безусловно и е достатъчно наличието на качеството " ненавършило пълнолетие дете ". При
настоящата нормативна уредба съдът не е обвързан от определени максимални размери и с
оглед на конкретните доказателства по всяко дело за издръжка може да определи издръжка,
която е в интерес на детето и съответства на доходите на родителя.При преценка на
размерът на евентуалната издръжка, която ответницата следва да бъде осъден да заплаща на
детето си ,като следва да бъдат съобразени не само нуждите на лицето, нуждаещо се от
издръжка, но и възможностите на дължащия я. В настоящият случай настоящия състав
счита ,че майката има възможност да заплаща издръжка в размер на 250 лв., тъй като детето
има нужда от дрехи , храна , учебни помагала и пособия и др, още по-вече , учи в гр.
Тетевен . Изложеното, както и фактът, че минималният размер на дължимата издръжка за
едно дете към настоящия момент е в размер на 177,50 лв. месечно, арг. от чл. 142, ал. 2 СК
вр. с чл. 1, ал. 1 от ПМС 37/24.03.2022г., Обн., ДВ, бр. 25 от 29.3.2022 г., в сила от 1.04.2022
гза определяне нов размер на минималната работна заплата за страната, която е в размер на
710 лв. от 01.04.2022г., При настоящата нормативна уредба съдът не е обвързан от
определени минимални размери и с оглед на конкретните доказателства по всяко дело за
издръжка може да определи издръжка, която е в интерес на детето и съответства на
доходите на родителя. Нуждите на непълнолетното дете се преценяват, като се вземат
предвид възрастта му, разходите за облекло и храна, както и особените му потребности за
конкретната възраст.На основание чл. 146, ал. 1 от СК ответника дължи и обезщетение за
забава, в случай, че просрочи заплащането на отделните вноски в размер на законната
лихва.Съдът намира, че така определената издръжка в посочения размер от 250 лв. за детето
Н. е съобразена с нуждите на детето и възможностите на родителите, поради което следва да
бъде осъдена ответницата да я заплаща, като същата следва да се заплаща начиная от дата
14.02.2022г датата на подаване на иска в съда .
ПО ОТНОШЕНИЕ НА ВТОРИЯ ОБЕКТИВНО СЪЕДИНЕН ИСК С
ПРАВНО ОСНОВАНИЕ ЧЛ.149 ОТ СК , с който се претендира издръжка за детето Н. за
минал период начиная от 21.10.2021г. до датата на подаване на иска в съда, то иска е
подаден на дата 14.02.2022г поради което периода за който се държи ще е 21.10.2021г до
4
14.02.2022г, видно от социалният доклад и разпита на свидетелката по делото родителите
на детето са се разделили през март 21.10.2021г. и след раздялата детето живее при
бащата .От страна на ответницата не бяха предоставени никакви доказателства ,че същия е
предоставяла на дъщеря си издръжка след като се е разделила с бащата.Съдът взема
предвид и факта ,че детето е било по-малко , но това е един непродължителен и скорошен
период , поради което намира ,че следва да определи издръжка в размер от 230 лв. и за този
период платими от ответницата за този период в едно със законната от датата на исковата
молба , тъй като въпреки ,че детето е било по-малко с около няколко месеца същото имало
нужда от специфични грижи и издръжка . Или фактически общата сума за минал период от
21.10.2021г до 14.02.2022г която се дължи е за 116 дни и се равнява на сума от 878,40лв.
ДОСЕЖНО РЕЖИМА НА ЛИЧНИ КОНТАКТИ НА ДЕТЕТО С МАЙКАТА . Съдът
намира, че бащата И.У. притежава необходимите родителски и възпитателски качества,
гарантиращи интереса на детето за неговото правилно отглеждане и възпитание. Той може
да му предостави домашен уют и добри социално, поради което съдът следва да и присъди
родителските права и да определи местоживеенето на детето Н.И.У. при бащата ИВ. УСТ.
М. на неговия адрес в с. Г. , улххххххххххх. По отношение на режима на лични контакти
съдът намира че следва да бъде определен режим на лични контакти на майката с детето
всяка първа и трета седмица от месеца от 9ч сутринта в съботата до 18 ч. в неделята с
преспхххххххххххе и един месец през лятото ,а именно м. юли ,ако бащата не е законово
установен отпуск .
ПО ОТНОШЕНИЕ НА ФАМИЛНОТО ИМЕ: В настоящия случай съпругата,
която при сключването на брака е приела и фамилното име на своя съпруг, може да поиска
от съдът след развода да носи предбрачното си име . Видно от представеното удостоверение
за сключен граждански брак серия УС-0, №289090, оригинал , след брака съпругът ще носи
фамилното си име М. , а за съпруга не е отбелязано ,че ще носи фамилното име на съпруга
си , поради което същата следва да е с фамилия Н. , поради което тази претенция следва да
се остави без уважение.
ПО ОТНОШЕНИЕ НА РАЗНОСКИТЕ : На основание чл. 6, т. 2 от Тарифа за
държавните такси събирани от съдилищата по ГПК, съдът определя окончателна държавна
такса в размер на 50 лв., която е платена напълно .
Следва да бъде осъден ответницата да заплати на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК във
връзка с чл. 69 ал. 1 т. т. 7 от ГПК и чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират
от съдилищата по ГПК държавната такса в полза на Р.С.Тетевен по уважения иск за
издръжка за претенцията по чл. чл. 143, ал. 2 от СК -360лв, а за претенцията по чл.149 от СК
-50 лв. или общо дължима държавна такса в размер на 410лв , както и 5 лв. за служебно
издаване на изпълнителен лист .
По разноските : Страните претендират разноски , съдът прекратява брака по вина на
двамата съпрузи , поради което съобразно чл.329 ал.1 от ГПК когато и двамата съпрузи са
виновни, разноските остават в тежест на всеки от тях, както са ги направили, поради което
това искане следва да се остави без уважение и разноски не следва да се присъждат .
Следва да бъде постановено предварително изпълнение по отношение на присъдената
издръжка.
Водим от горното съдът,
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВАс развод на основание чл.49, ал.1 от СК сключеният на 11.09.2004г
въз основа на акт за сключен граждански брак № 13 от 11.09.2004г. на Кметство с.Г. , общ.
Тетевен , граждански брак между ИВ. УСТ. М. ЕГН ********** от с.Г.,обл. Ловеч
улххххххххххх и Д. М. Н. с ЕГН ********** от гр. У., обл. Ловеч,
ул.”ххххххххххх”№ххххххххххх, поради дълбокото му и непоправимо разстройство, по
5
вина на двамата съпрузи на основание чл. 49, ал. 3 СК.
ПРЕДОСТАВЯ на осн. чл.56 ал.1 от СК ползването на семейното жилище
находящо се в с.Г. ,обл. Ловеч ул.”ххххххххххх на ххххххххххх Уххххххххххх ххххххххххх
ЕГН **********.
ОСТАВА БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответницата Д. М. Н. с ЕГН********** да
носи след развода фамилното си име Н. .
ПРЕДОСТАВЯ родителските права върху непълнолетното дете Н.И.У. ЕГН
********** на бащата ИВ. УСТ. М. ЕГН ********** от с.Г. ,обл. ххххххххххх, като
определя местоживеенето на детето при него на адрес Г. ,обл. Ловеч ул.”ххххххххххх
ОПРЕДЕЛЯ РЕЖИМ НА ЛИЧНИ КОНТАКТИ на майката Д. М. Н. с
ЕГН********** от гр. У., обл. Ловеч, ул.”ххххххххххх”№ххххххххххх с детето Н.И.У. ЕГН
********** всяка първа и трета седмица от месеца от 9 ч. сутринта в съботата до 18 ч. в
неделята с преспхххххххххххе и един месец през лятото ,а именно м. юли ,ако бащата не е
законово установен отпуск .
ОСЪЖДА на основание чл.143 ал.2 от СК Д. М. Н. с ЕГН********** от гр. У., обл.
Ловеч, ул.”ххххххххххх”№ххххххххххх да заплаща за детето Н.И.У. ЕГН ********** , чрез
неговия баща и законен представител ИВ. УСТ. М. ЕГН ********** издръжка в размер на
250 лв. начиная от датата на подаване на иска 14.02.2022г- в едно със законната лихва
върху всяка просрочена вноска , до настъпване на основания за нейното изменяване или
прекратяване.
ОСЪЖДА на основание чл.149от СК Д. М. Н. с ЕГН********** от гр. У., обл.
Ловеч, ул.”ххххххххххх”№ххххххххххх да заплаща за детето Н.И.У. ЕГН ********** , чрез
неговия баща и законен представител И.У. ххххххххххх ЕГН ********** издръжка в
размер на 878,40лв за периода 21.10.2021г до 14.02.2022г.
ОСЪЖДА Д. М. Н. с ЕГН********** от гр. У., обл. Ловеч,
ул.”ххххххххххх”№ххххххххххх ДА ЗАПЛАТИ по сметката за държавните такси на
Районен съд Тетевен сумата от 410лв и 5 лева са служебно издаване на изпълнителен лист.
ДОПУСКА на основание чл. 242 ал. 1 от ГПК предварително изпълнение на
решението досежно присъдената издръжка.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Ловешки окръжен съд в
двуседмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Тетевен: _______________________
6