№ 10487
гр. София, 08.03.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 140 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ИЛИНА ЛЮБ. ГАЧЕВА
като разгледа докладваното от ИЛИНА ЛЮБ. ГАЧЕВА Гражданско дело №
20231110153649 по описа за 2023 година
Производството е образувано по подадена от Е. Д. М., искова молба с вх.
№271160/02.10.2023г. срещу Върховния касационен съд на Република България, за
обезщетение за неимуществени вреди, в резултат на нарушение на Правото на ЕС и ООН,
чрез осъждането му по КНОХД № *****2019г. от ответника, по непредявени обвинения.
В исковата молба и последващите уточнителни молби /в едната, от които с вх.№
18650/22.01.2024г., назначения по реда на ЗПрПом процесуален представител, посочва, че
искът се предявява срещу Прокуратурата на РБ/, са изложени подробни фактически
твърдения, като ищецът твърди, че противоправното поведение на ответната страна се
състояло в това, че като последна съдебна инстанция, произнесла се с влязъл в сила съдебен
акт по КНОХД № *****2019г., нарушила приложимите норми от Правото на ЕС и ООН,
като го осъдила по непредявени до този момент обвинения, за нови фактически положения,
които "били измислени от съдиите в хода на наказателното производство", извън пределите
му, очертани с внесения обвинителен акт по пр.пр. № ***/2013г. на Специализираната
прокуратура. Ищецът подробно описва фактите и обстоятелствата от предмета на
повдигнатото му обвинение, като излага фактически и правни аргументи в подкрепа на
твърденията си, че е бил осъден по непредявени обвинения, различаващи се от тези които са
му били известни към момента на внасяне на обвинителния акт в съда, при започване на
разглеждането на производството по вече посоченото дело, в съдебната му фаза.
Безспорно, в чл.6, пар.1 от ЕКПЧОС, е установено, че всяка страна има право на справедлив
съдебен процес, като сред предвидените в чл.6, пар.1 от Конвенцията, основания не могат да
се подведат твърдяните от ищеца по настоящото производство, като допуснати нарушения
на ЕКПЧОС. Настоящото производство е образувано на основание претендиране на
обезщетение за претърпени неимуществени вреди по предвидените в специалния закон
/ЗОДОВ/, деликтни състави. Специалният закон предвижда няколко отделни деликтни
състава, като фактите и обстоятелствата, твърдяни от ищеца не попадат сред предвидените
основания за ангажиране на отговорността на държавата, за причинени вреди от
правозащитните органи, в конкретната хипотеза - причинени от върховната съдебна
1
инстанция по граждански и наказателни дела, каквато е ВКС. Сред основанията за
ангажиране на отговорността по чл.2 от ЗОДОВ, за конкретно и изчерпателно предвидени
материалноправните основания, при твърдения за наличието на които е допустимо да бъде
образувано производство по реда на този закон. Сред тях са изрично посочени твърдения за
нарушения по чл. 5 от Конвенцията.
Налице е и специален деликтен състав - чл.2б от ЗОДОВ, приложимостта на който се
основава на твърдения за наличието на допуснати нарушения по чл.6, пар.1 ЕКПЧОС.
Видно от текста на чл.6, в тази хипотеза не попадат твърденията на ищеца, че същият бил
осъден от ответника по непредявени му в хода на процеса, т.к. твърденията на ищеца
навеждат не към пар.1, към който изрично препраща нормата на чл.2б ЗОДОВ, а не и към
пар.2 на чл.6 от ЕКПЧОС.
На следващо място, следва да се посочи, че чл.2в от ЗОДОВ не представлява самостоятелно
уреден деликтен състав на отговорността по специалния закон, а определя компетентността
при разглеждане на делата по отделните деликтни състави, както и урежда процесуалния
ред за разглеждането им.
Съдът, като съобрази обстоятелството, че макар да е налице пряка приложимост на
източниците на Правото на ЕС, във вътрешното правно на страната, в частност на
разпоредбите на ЕКПЧОС, които се прилагат с примат над националноправните разпоредби,
производството по настоящото дело е недопустимо, тъй като същото е образувано по реда
на специалния закон /ЗОДОВ/, предназначен да служи като вътрешноправно средство за
защита на гражданите и юридическите лица, и в който закон са изрично посочени
основанията, на които е допустимо да се претендира заплащане на обезщетение по реда му.
Приемането на обратното и разглеждането по същество на твърденията на ищеца по
настоящото производство, би довело до наличието на правен парадокс, тъй като ако се
приеме, че макар твърденията му да не попадат изрично под хипотезите на отделните
деликтни състави, предвидени в закона, а да се квалифицират материалноправно на
основанията, посочени в самата Конвенция, като наднационален правен източник с пряко
действие на съдържащите се в него норми, в националното право на страната, то
производството ще следва да се разгледа по процесуалния ред, установен в ГПК, а именно в
рамките на триинстанционно съдебно производство, което би могло да приключи с влязъл в
сила съдебен акт и пред ответника по настоящото дело - ВКС, като разпоредбата на чл. 7,
ал.2 ЗОДОВ, при наличието на такава хипотеза, не би могла да бъде приложена по аналогия.
При евентуалното обосноваване на допустимостта на настоящото производство, с
установените в Правото на ЕС, правила и стандарти за гарантиране на правата на страните
при водене на граждански, административни и наказателни дела, не следва да се взима
предвид самоцелното използване на същите от самите страни, тъй като последното означава
да се пренебрегне тяхната правна, а и житейска цел да пазят правата на гражданите и да
ангажират отговорността на държавата при наличието на предпоставките за това, а не като
резултат от злоупотребата с процесуални права.
Водим от горното, съдът
2
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.№ 53649/2023г., по описа на СРС, 140 състав, като
недопустимо.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба, в едноседмичен срок от
уведомяването, по реда на чл.274 и сл. ГПК. Препис да се връчи на ищеца и назначения му
по реда на ЗПрПом, процесуален представител.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3