№ 22
гр. Тутракан, 24.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТУТРАКАН в публично заседание на трети април
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Спас М. Стефанов
при участието на секретаря Людмила Цв. Петрова
като разгледа докладваното от Спас М. Стефанов Административно
наказателно дело № 20233430200260 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 60, ал. 2 от ЗАНН.
С Наказателно постановление № СС-3-ДНСК-242 от 08.09.2023 г., издадено от
началника на Дирекция за национален строителен контрол /ДНСК/, за извършено
административно нарушение на чл. 168, ал. 1, т. 2 от ЗУТ във връзка с чл. 7, ал. 3, т. 2,
б. „в“ от Наредба № 3 от 31 юли 2003 г. за съставяне на актове и протоколи по време на
строителството, на основание чл. 237, ал. 1, т. 18 във връзка с чл. 239, ал. 1, т. 2 и чл.
222, ал. 1, т. 15 от ЗУТ на „Строй арт“ ООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. Силистра, ул. „Добруджа“ № 16, представлявано от управителя Ц. Д.
П., е наложено наказание „Имуществена санкция“ в размер на 1000,00 лв.
Недоволен от НП останал управителят на санкционираното юридическо лице –
Ц. П., който чрез надлежно упълномощения адв. Т. С. от *** го обжалва в срок. В
жалбата се сочи, че атакуваното НП било неправилно и незаконосъобразно, тъй като,
от една страна, нарушението не било индивидуализирано в достатъчна степен, а от
друга – договорните отношения между арх. А.А. и „Леона 2020“ ЕООД били актове
между трети лица, непротивопоставими на наказаното ЮЛ при осъществяването на
неговата дейност. Иска се отмяна на НП и присъждане на направените по делото
разноски.
Административно наказващ орган – началника на Дирекция за национален
1
строителен контрол /ДНСК/, редовно призован, явява се юрисконсулт Д. К., редовно
упълномощена. Последната пледира за потвърждаване на НП като законосъобразно,
навеждайки обстойни доводи за това в представената по делото писмена защита. Иска
се присъждане на юрисконсултско възнаграждение и се възразява за прекомерност на
адвокатското такова.
Районна прокуратура – Силистра, Териториално отделение – Тутракан, редовно
призована, не изпраща представител, не излага становище по спора.
Съдът, като взе предвид направените искания и доводи и прецени събраните по
делото доказателства, прие за установено от фактическа страна следното:
На 16.02.2022 г. между „Леона 2020“ ЕООД, в качеството на възложител, и
„Строй арт“ ООД, в качеството на изпълнител, бил сключен договор за упражняване на
строителен надзор при изпълнение на строеж „Допълващо застрояване – Търговски
обект“, находящ се в УПИ II-832 по плана за улична регулация на гр. Тутракан, кв. 95,
ПИ с идентификатор 73496.501.832 по КК и КР на гр. Тутракан.
На 17.02.2022 г. между „Леона 2020“ ЕООД, в качеството на възложител, и ДЗЗД
„Арт стил“, представлявано от арх. А.С.А., в качеството на изпълнител, бил сключен
договор за авторски надзор с предмет: извършване на авторски надзор по време на
строителството на обект: минимаркет в УПИ II-832, в кв. 95 по плана на гр. Тутракан
по части архитектурна, конструктивна, Ел., ВиК и вертикална планировка.
На 11.03.2022 г. управителят на „Строй арт“ ООД съставил Протокол за
откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво на
строежа (по Образец № 2; Приложение № 2 към чл. 7, ал. 3, т. 2 от Наредба № 3 от 31
юли 2003 г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството). В неговия
Раздел III „Констатации от извършени проверки при достигане на контролираните
проектни нива“, т. 1.2. „Проверка при ниво цокъл“ от 29.04.2022 г., т. 1.3. „Проверка
при ниво корниз (стреха)“ от 12.05.2022 г. и т. 1.4. „Проверка при ниво било“ от
24.08.2022 г. в качеството на проектант по част „Архитектурна“ и „Конструкции“ на
основание „Декларация за поемане на авторски права“ била вписана арх. И.Р..
С Декларация за отстъпване на авторско право от 08.12.2022 г. арх. А.А.
декларирала, че се отказва от авторските права върху обекта, предмет на договора за
авторски надзор от 17.02.2022 г., посочвайки и основанията да стори това.
С Декларация от 13.12.2022 г. арх. И.Р.-П. декларирала, че поема ангажимента
да осъществи авторски надзор над процесния строителен обект, позовавайки се на
отказа от авторски права на арх. А.А..
На 16.02.2023 г., след извършена служебна проверка по документи на дейността
на администрацията на Община Тутракан по реда на чл. 156 от ЗУТ, работна група от
2
служители на РДНСК – Силистра, измежду които актосъставителят М. М. и свидетелят
К. К., съставила Констативен протокол № ОП-Т-7/16.02.2023 г.
С писмо изх. № РС-Т-135-00-177 от 09.05.2023 г., получено на 10.05.2023 г.,
началникът на РДНСК – Силистра поканил управителя на „Строй арт“ ООД да се яви в
3-дневен срок, за да му бъде съставен АУАН.
На 15.05.2023 г. актосъставителят М. М. съставил АУАН № СС-3 в отсъствие на
представител на „Строй арт“ ООД за извършено нарушение на чл. 168, ал. 1, т. 2 от
ЗУТ във връзка с чл. 7, ал. 3, т. 2, б. „в“ от Наредба № 3 от 31 юли 2003 г. за съставяне
на актове и протоколи по време на строителството. В качеството на свидетел при
установяването на нарушението се подписал св. К. К..
На 08.06.2023 г. АУАН бил връчен на А. К. – пълномощник на управителя на
„Строй арт“ ООД, която го подписала без да прави възражения и получила препис от
същия. На 16.06.2023 г. актосъставителят М. и св. К. съставили констативен протокол
за това, че към тази дата не били постъпили възражения по съставения акт.
На 08.09.2023 г. началникът на ДНСК издал Наказателно постановление № СС-
3-ДНСК-242, с което за извършено нарушение на чл. 168, ал. 1, т. 2 от ЗУТ във връзка с
чл. 7, ал. 3, т. 2, б. „в“ от Наредба № 3 от 31 юли 2003 г. за съставяне на актове и
протоколи по време на строителството наложил на основание чл. 237, ал. 1, т. 18 във
връзка с чл. 239, ал. 1, т. 2 и чл. 222, ал. 1, т. 15 от ЗУТ на „Строй арт“ ООД
имуществена санкция в размер на 1 000 лв. НП било връчено на пълмощника К. на
10.10.2023 г., като същевременно получила и препис от същото.
Горната фактическа обстановка се извежда от събраните в хода на производството
писмени и гласни доказателства и доказателствени средства: показанията на
актосъставителя и свидетеля; з. к. на НП № СС-3-ДНСК-242/08.09.2023 г., издадено от
началника на ДНСК; нотариално заверено пълномощно рег. № 14/04.01.2022 г. по
описа на Н.А., нотариус в района на РС – Силистра, рег. № 738 на НК; Акт № СС-3 от
15.05.2023 г.; Договор за упражняване на строителен надзор при изпълнение на строеж
„Допълващо застрояване – Търговски обект“, находящ се в УПИ II-832 по плана за
улична регулация на гр. Тутракан, кв. 95, ПИ с идентификатор 73496.501.832 по КК и
КР на гр. Тутракан; Протокол № 2 за откриване на строителна площадка и определяне
на строителна линия и ниво на строеж от 11.03.2022 г.; Договор № 2/2022 г. за авторски
надзор от 17.02.2022 г.; декларация за отстъпване на авторско право от арх. А.А. от
08.12.2022 г.; писмо рег. индекс № УТ-24-142/05.01.2023 г.; по описа на Община
Тутракан; Удостоверение № 4/29.12.2022 г. за въвеждане в експлоатация на строеж:
„Допълващо застрояване – Търговски обект“; Констативен протокол № ОП-Т-
7/16.02.2023 г. на РДНСК – Силистра; Писмо – покана изх. № РС-Т-135-00-
177/09.05.2023 г. по описа на РДНСК – Силистра; Известие за доставяне
3
ЕВ0226985358G; Констативен протокол от 16.06.2023 г.; Резолюция за прекратяване на
административнонаказателно производство № СС – 2 /30.06.2023 г., образувано с Акт
№ СС-4/15.05.2023 г. срещу А.А.; Възражение от арх. А.С. относно Акт № СС-4 на
РДНСК – Силистра от 23.06.2023 г.; Акт № СС-4 от 15.05.2023 г., съставен срещу арх.
А.А.; Писмо изх. № РС-Т-135-00-065 от 08.02.2024 г. на началника на РДНСК –
Силистра и Декларация от арх. И.Р. – П. от 13.12.2022 г.
При така установената фактическа обстановка се налагат следните правни
изводи:
Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от
страна в производството, имаща правен интерес, поради което е допустима. Разгледана
по същество, тя е неоснователна.
Настоящото административнонаказателно производство е започнало със
съставянето на Акт № СС-3 от 15.05.2023 г. за извършено на нарушение на чл. 168, ал.
1, т. 2 от ЗУТ във връзка с чл. 7, ал. 3, т. 2, б. „в“ от Наредба № 3 от 31 юли 2003 г. за
съставяне на актове и протоколи по време на строителството срещу дружеството
жалбоподател – „Строй арт“ ООД, в качеството му на лице, упражняващо строителен
надзор. АУАН съдържа всички изискуеми по чл. 42, ал. 1 от ЗАНН реквизити, като
давностните срокове по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН са спазени. Съставянето на акта се е
осъществило в рамките на 3-месечния срок от „откриване на нарушителя“, доколкото
последното обстоятелство се е случило със съставянето на констативния протокол от
16.02.2022 г. Едногодишният срок от извършване на нарушението също не е изтекъл,
доколкото АНО приема (а и настоящият съдебен състав – също), че процесното
нарушение е на трайно извършване и е осъществено с три отделни действия в периода
от 29.04.2022 г. до 24.08.2022 г. (т.е. целокупната административнонаказателна дейност
се счита за извършена с последното деяние от 24.08.2022 г.). Актът е съставен от
компетентно длъжностно лице, заемащо длъжността „главен инспектор“ в РДНСК –
Силистра. На 08.06.2023 г. АУАН е бил надлежно връчен на представител на
жалбоподателя.
Атакуваното Наказателно постановление СС-3-ДНСК-242/08.09.2023 г. е
издадено от началника на ДНСК – Силистра. НП съдържа всички изискуеми по чл. 57
от ЗАНН реквизити, като е издадено от компетентен АНО в срока по чл. 34, ал. 3 от
ЗАНН.
Нарушението по чл. 168, ал. 1, т. 2 от ЗУТ във връзка с чл. 7, ал. 3, т. 2, б. „в“ от
Наредба № 3 от 31 юли 2003 г. е формално – законодателят не изисква настъпването на
съставомерни вредни последици, а единствено осъществяването на изпълнителното
деяние. Последното се изразява в бездействие – неосъществяване на контрол относно
пълното и правилно съставяне на актовете и протоколите по време на строителство. В
4
настоящия случай нарушението се свежда до неправилното съставяне (вследствие на
неосъществения, но дължим контрол) на актовете/протоколите, включени в Раздел III
от Протокол по образец № 2 от 11.03.2022 г. – констатации при достигане на
контролираните проектни нива и по-специално – проверка при ниво цокъл от
29.04.2022 г.; проверка при ниво корниз /стреха/ от 12.05.2022 г. и проверка при ниво
било от 24.08.2022 г., тъй като в тях като лице, упражняващо авторски надзор, е
вписана арх. И.Р.-П., която към момента на съставянето им е нямала това качество.
Впрочем, доколкото чл. 160, ал. 2 от ЗУТ изисква взаимоотношенията между
участниците в строителството (каквито без съмнение са възложителят и проектантът)
да се уреждат чрез писмени договори, то арх. Русева-П. продължава да не свои
качеството „лице, упражняващо авторски надзор“ и след попълването на декларацията,
датираща от 13.12.2022 г. Изводът следва от обстоятелството, че декларацията
представлява едностранно волеизявление (едностранна сделка), а договорът –
двустранна сделка. Настрани остава въпросът (като неотносим към предмета на
делото) по какъв начин арх. Русева-П. е вписана като проектант „съгласно Декларация
за поемане на авторски права“ в периода от 29.04.2022 – 24.08.2022 г., след като
въпросната декларация е изготвена на 13.12.2022 г.
Във връзка с изложеното по-горе и в противовес на част от защитните доводи,
съдът счита, че административната простъпка е достатъчно детайлно конкретизирана
от АНО, изразяваща се в неосъществяването на контрол от страна на „Строй арт“ ООД
при извършването на упоменатите проверки и съставените въз основа на тях актове
съответстващи на закона, допускайки в тях да участва лице, нямащо изискуемото
качеството „проектант“. Не случайно разпоредбата на чл.168 ал. 1 т.2 от
ЗУТ,посочва,че лицето упражняващо строителен надзор осъществява контрол относно
„правилно съставяне на актовете и протоколите по време на строителството“.
Другият защитен довод, свързан с това, че взаимоотношенията между
възложителя и проектанта са такива между трети за консултанта лица, съдът също
счита за неоснователен. След като нормотворецът в неспазената от дружеството
жалбоподател разпоредба на чл. 7, ал. 3, т. 2, б. „в“ от Наредба № 3 изисква, от една
страна, проверките да се осъществяват от лицето, извършващо строителен надзор, а от
друга – в тях да взема участие съответният проектант, то неминуемо следва извод, че
първият е необходимо да се увери в какво качество (и въз основа на какъв акт/договор)
участва вторият.
Изложеното дотук дава основание на съда да приеме, че административното
нарушение, за извършването на което е наказано дружеството жалбоподател, е
осъществено от обективна страна.
Доколкото субект на административното нарушение е юридическо лице и
носената от него отговорност е обективна (безвиновна), то съдът намира за ненужно да
5
обсъжда наличието или липсата на осъществеността му от субективна страна.
Съдът счита, че институтът на маловажния случай е неприложим в настоящия
казус, тъй като нарушението не разкрива белезите на деяние със значително по-ниска
степен на обществена опасност от обикновените случаи на нарушения от този вид.
Друг аргумент в тази насока е и обстоятелството, че обективните признаци на
нарушението са съставени от три отделни деяния, продължили в сравнително дълъг
период от време, което неминуемо завишава неговата съвкупна обществена опасност.
За извършеното нарушение, на основание чл. 237, ал. 1, т. 18 от ЗУТ, АНО е
наложил наказание „имуществена санкция“ в минимален размер – 1 000 лв. Вземайки
предвид така индивидуализираното наказание, както и липсата на правомощие по чл.
63, ал. 7 от ЗАНН съдът да го увеличи, то е безпредметно да се обсъжда наличието или
липсата на отегчаващи и/или смекчаващи отговорността на жалбоподателя
обстоятелства.
Имайки предвид горното съдът счита, че липсват основания обжалваното НП да
бъде отменено или изменено, поради което същото следва да бъде потвърдено като
законосъобразно.
В хода на производството процесуалният представител на АНО, на основание
чл. 63д ал. 4 от ЗАНН, е направил искане за присъждане на сторените разноски по
делото, изразяващи се в юрисконсултско възнаграждение, като не е посочил техният
размер. Предвид фактическата и правна сложност на казуса и реалното оказване на
правна помощ (явявайки се в три съдебни заседания и излагането на обстойна и
конкретна писмена защита), съдът счита, че следва да присъди разноски в полза на
АНО в максимален размер. Съгласно чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН във връзка с чл. 37, ал. 1
от ЗПП и чл. 27е от НЗПП, той се равнява на 150 лв.
Предвид гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № СС-3-ДНСК-242 от 08.09.2023
г., издадено от началника на Дирекция за национален строителен контрол /ДНСК/, с
което за извършено административно нарушение на чл. 168, ал. 1, т. 2 от ЗУТ във
връзка с чл. 7, ал. 3, т. 2, б. „в“ от Наредба № 3 от 31 юли 2003 г. за съставяне на актове
и протоколи по време на строителството, на основание чл. 237, ал. 1, т. 18 във връзка с
чл. 239, ал. 1, т. 2 и чл. 222, ал. 1, т. 15 от ЗУТ на „Строй арт“ ООД, с ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: гр. Силистра, ул. „Добруджа“ № 16, представлявано
от управителя Ц. Д. П., е наложено наказание „Имуществена санкция“ в размер на
1000,00 лв., като законосъобразно.
6
ОСЪЖДА на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН „Строй арт“ ООД, с ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление: гр. Силистра, ул. „Добруджа“ № 16,
представлявано от управителя Ц. Д. П., да заплати на Дирекция за национален
строителен контрол, представлявана от началника – арх. Д.П., направените разноски по
делото в размер на 150 /сто и петдесет/ лева за юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Административен съд гр.
Силистра по реда на Глава ХІІ-та от АПК в 14 /четиринадесет/ дневен срок от датата на
получаването на съобщението до страните, че същото е изготвено.
ПРЕПИС от настоящото решение да се изпрати на страните.
Съдия при Районен съд – Тутракан: _______________________
7