РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
Р Е Ш
Е Н И Е
№ 225
гр. Пловдив,09.01. 2024 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХІІІ състав в открито заседание на тринадесети септември през две хиляди и двадесет и трета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ ПАСКОВ
при секретаря ПЕТЯ ПЕТРОВА, като разгледа докладваното от Председателя адм. дело
№ 1783 по описа за 2022 год. на Административен съд –
Пловдив и взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 156 и сл. от ДОПК.
Образувано е по жалба на С.И.Д., ЕГН ********** с адрес ***, против Ревизионен
акт № Р-16001621005078-091-001/30.03.2022 г. издаден на основание от С. П. П. –
началник сектор, възложил ревизията и В. Г. Г. – гл. инспектор по приходите,
ръководител на ревизията, потвърден с Решение № 256/16.06.2022г. на Директор на
Дирекция “Обжалване и данъчно - осигурителна практика” („ОДОП“) гр. Пловдив, в
частта относно допълнително начислени Годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за
2019г. в размер на 2 930,00 лв., ЗО
за 2019г. в размер на 1 737,29 лв. и ДЗПО – УПФ за 2018г. в размер на
390,00 лв. и изменен в частта относно допълнително начислени лихви за годишен и
авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за 2019г. от 568,95 лв. на 519,30 лв., ЗО за
2019г. от 3 976,06 лв. на 3 974,06 лв., ведно с прилежащите лихви от
772,08лв. на 704,35 лв., лихви за ЗО за
2019г. от 337,35 лв. на 307,91 лв. и лихви за ДЗПО-УПФ за 2019г. от 210,84 лв.
на 192,45 лв.
В жалбата се релевират доводи, че процесният ревизионен акт е нищожен,
направните констатации са неправилни, незаконосъобразни и необосновани. В
съдебно заседание, чрез адв.В.П. и в писмена защита, поддържа, че неправилно
ревизиращият екип е приел, че С.Д. е извършвал търговска дейност, от която е
укривала печалба. Сочи, че липсват доказателства, жалбоподателката да е
осъществявала търговска дейност през календарната 2019г. Твърди се, че не е
съобразено обстоятелството, че през 2019г. Д. е живял в чужбина, което изключва
възможността същият да е могъл да
осъществява търговска дейност за периода. Иска се отмяна на обжалвания
РА. Претендира сторените в хода на съдебното производство съдебно-деловодни
разноски, съгласно представен списък.
Ответникът по жалбата – Директор на Дирекция “ОДОП” гр. Пловдив при ЦУ на
НАП, чрез процесуалния си представител юрк. П., е на становище, че жалбата е
неоснователна. В писмена защита излага допълнителни съображения. Претендира
присъждане юрисконсултско възнаграждение.
Административен съд - Пловдив, след като обсъди доводите на страните във
връзка със събраните по делото писмени доказателства, намира следното:
Жалбата е подадена при наличието на правен интерес, след като е упражнено
правото за обжалване на ревизионния акт по административен ред, и в предвидения
процесуален срок, поради което съдът намира същата за допустима. Разгледана по
същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА, поради следните съображения.
Ревизията е образувана със Заповед за възлагане на ревизия № Р-16001621005078-020-001
от 07.09.2021 г. (връчена лично на РЛ на 24.09.2021г.), изменена със ЗИЗВР №
16001621005078-020-002 от 17.12.2021г., с която е възложено да се обхванат
задължения за годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за периода от 01.01.2019г.
до 31.12.2019г., ДОО за самоосигуряващи се за периода от 01.01.2019 г. до
31.12.2019г., ЗО за самоосигуряващи се за периода от 01.01.2019 г. до
31.12.2019г. и УПФ за самоосигуряващи се за периода от 01.01.2019 г. до
31.12.2019г.
Въз основа на събраните доказателства е съставен РД №Р-16001621005078-092-001/10.03.2022г.,
срещу който е подадено възражение. Така изготвеният РД е послужил като
основание за издаване на Ревизионен акт №Р-16001621005078-091-001/30.03.2022г.
Ревизионният доклад и ревизионният акт са издадени в сроковете по чл.117
ал.1 и чл.119 ал.2 ДОПК и от компетентните органи в кръга на определените им
правомощия по чл.119 ал.2 ДОПК, определящ материалната компетентност на лицата,
които следва да издават ревизионния акт, и предвиждащ, че той се издава от
органа, възложил ревизията (определен за това с акт на директора на компетентната
териториална дирекция) и ръководителя на ревизията (определен със заповедта за
възлагане на ревизия).
В срока по чл.152 ал.1 ДОПК ревизионният акт е обжалван пред директор на
дирекция “ОДОП” – Пловдив при ЦУ на НАП, който в срока по чл.155 ал.1 ДОПК е
постановил и Решение № 256/16.06.2022 г., с което РА е потвърден в частта
относно допълнително начислени Годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за 2019г.
в размер на 2 930,00 лв., ЗО за 2019г. в
размер на 1 737,29 лв. и ДЗПО – УПФ за 2018г. в размер на 390,00 лв. и изменен
в частта относно допълнително начислени лихви за годишен и авансов данък по
ЗДДФЛ на ЕТ за 2019г. от 568,95 лв. на 519,30 лв., ЗО за 2019г. от 3 976,06 лв.
на 3 974,06 лв., ведно с прилежащите лихви от 772,08лв. на 704,35 лв., лихви за ЗО за 2019г. от 337,35 лв. на 307,91
лв. и лихви за ДЗПО-УПФ за 2019г. от 210,84 лв. на 192,45 лв.
При така установеното, съдът намира, че процесният ревизионен акт е
издаден от компетентен орган, в изискуемата се форма и при спазени
административнопроцесуални правила за това.
От фактическа страна съдът намира за установено следното.
Предмет на
обжалване е определената основа по чл. 122 от ДОПК за облагане с годишен и
авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за периода от 01.01.2019 г. до 31.12.2019 год. на С.И.Д.
в качеството му на местно физическо лице по смисъла на чл. 4 от ЗДДФЛ и на
основание чл. 8, ал. 1 от ЗДЦФЛ е данъчно задължено за доходи, получени през
данъчната година от източници в страната и от чужбина.
Ревизията е извършена по реда
на чл. 122 от ДОПК, поради установено наличие на обстоятелства по ал. 1, т. 1,
т. 2, т. 4 и т. 5 от същия, тъй като са налице данни за укрити приходи или
доходи, липсват документи, необходими за установяване на основата за облагане и
не е подадена ГДД по 50 от ЗДДФЛ за 2019 год.
С Протокол №
Р-16001621005078-ППД-001/22.10.2021 г. е присъединена проверка за съпоставка на
имуществото и доходите на Д., приключила с Протокол №
П-16001620181694-073-001/09.08.2021 г.
В хода на ревизията е изискано представянето на обяснения, данни и
документи. След извършен преглед и анализ на събраните документи и
доказателства, органите по приходите са констатирали, че С.И.Д. е извършвал
продажби на рекламни материали и разнообразни стоки чрез „Български Пощи"
ЕАД. Установено е, че плащанията са извършвани по банкова сметка ***, а от там
получаваните средства са нареждани по банкови сметки на С.Д. в РБългария. При
извършена насрещна проверка на „Български Пощи" ЕАД са представени документи
и писмени обяснения от „Български Пощи" ЕАД за изпратени от лицето пратки
по ЕГН за периода от 01.01.2019 г. до 31.12.2019 г., като подател на 22 броя
кореспондентски пратки и 687 броя малки пакети. Стоките са изпращани основно за
Германия, а част от тях и за Австрия, Белгия, Дания, Норвегия, Испания и др.
страни от цял свят. Постъпленията по банковите сметки, касаещи приходи/доходи
от клиенти, са в размер на 33 188,67 лв.
Органите по приходите приели, че през ревизирания период С.Д. е извършвал
търговия с различни стоки. Счетено е, че лицето е изпращало пратки със стоки до
различни клиенти с „Български Пощи" ЕАД, описани в представените справки
от дружеството и е получавал парични средства от тях чрез банкови преводи за
периода от 01.01.2019 г. до 31.12.2019 г. Органите по приходите приемат за
установено, че получените парични средства представляват получени доходи на
ревизираното лице.
В резултат на представените от „Български Пощи" ЕАД обяснения и доказателства
е счетено че продажбите, осъществени чрез куриерската дейност на дружеството,
не са отчетени като приход от ревизираното лице. Установени са данни за
недекларирани приходи, което представлява обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 2
от ДОПК.
С.Д. няма регистрация като едноличен търговец. Прието е, че през
ревизирания период ЗЛ е извършвало продажба на стоки чрез куриерска фирма
„Български Пощи" ЕАД. Установено е, че лицето не е декларирало извършвана
дейност през ревизирания период и не е подавало ГДД по чл. 50 от ЗДЦФЛ.
Предвид събраните документи е счетено, че лицето е извършвало дейност
редовно, по занятие, а не еднократно и инцидентно, свързана с покупко-продажба
на стоки и тъй като е търговец по смисъла на ТЗ, но не е регистриран като
едноличен търговец, доходите от стопанската му дейност се облагат по реда на
глава пета, раздел II от закона, т.е. смятат се за доходи от стопанска дейност
като едноличен търговец и следва да се облагат с 15 на сто данък, съгласно чл.
48, ал. 2 от ЗДДФЛ.
Стойността на приетите за укрити приходи от Д. е 33 188,67 лв. Относно
разходите във връзка с укритите приходи органите по приходите са изискали от
лицето данни, но не е представена информация за извършени разходи за покупка на
рекламни материали и стоки, които са били предмет на последваща продажба. Във
връзка с ползваните услуги на „Български Пощи" ЕАД, ревизираното лице е
заплатило сума в общо размер на 4 752,50 лв. Органите по приходите приемат така
посочената сума за размера на реализираните разходи от ЗЛ за 2019 г.
В резултат на горното органът по приходите определя облагаем доход по
ЗДДФЛ на ЕТ за 2019 г. в размер на 28 436,17 лв.
Годишната данъчна основа за доходите от стопанска дейност като едноличен
търговец е определена по реда на чл. 26, ал. 1 от ЗДДФЛ, като така установеният
облагаем доход е намален със сумите за ЗОВ. Върху така определената данъчна
основа е изчислендължимият данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ за 2019 г. с
прилежаща лихва.
Възложената ревизия обхваща установяване задълженията за осигурителни
вноски за държавното обществено осигуряване (ДОО), за допълнително задължително
пенсионно осигуряване в универсален пенсионен фонд (ДЗПО - УПФ) и за здравно
осигуряване (ЗО) за периода от 01.01.2019 г. до 31.12.2019 г.
След извършена проверка в информационната система на НАП е констатирано,
че от 01.09.2010 г. С.И.Д. е едноличен собственик на капитала, управител и
представляващ „С.Д."" ЕООД с ЕИК ****. Установено е в ТРРЮЛНЦ, С.Д.
не е регистриран като ЕТ.
За 2019 г. за РЛ липсват данни за подадени уведомления по чл. 62 от
Кодекса на труда за сключени и прекратени трудови договори. Няма подадена
годишна данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2019 г.
С.Д. е подадал декларация по чл. 1, ал. 2 от Наредбата за обществено
осигуряване на самоосигуряващите се лица и българските граждани на работа в
чужбина и морските лица (НООСЛБГРЧМЛ), с която е декларирал започване на
трудова дейност като собственик на „С.Д." ЕООД и начало на осигуряване за
всички осигурителни рискове, считано от 07.09.2015 г.
За ревизирания период 01.01.2019 г. - 31.12.2019 г., съгласно
изискванията на чл. 3, ал. 1, т. 2 от Наредба № Н-8/29.12.2005 г. (отм.) е
подадена информация с декларации обр. № 1 за дните в осигуряване,
осигурителният доход и размерът на осигурителните вноски за самоосигуряващото
се лице. С декларация обр. № 6 е деклариран размерът на дължимите авансови
вноски за задължителни осигурителни вноски за 2019 г., съгласно чл. 4, ал. 3,
т. 2 от Наредба № Н-13/17.12.2019 г.
При ревизията е установено, че Д. в качеството му на самоосигуряващо се
лице е внесъл авансово дължимите задължителни осигурителни вноски за
ревизирания период върху минималния месечен размер на осигурителния доход,
определен със Закона за бюджета за държавното обществено осигуряване (ЗБДОО) за
2019 г. - 560,00 лв.
По смисъла на чл. 5, ал. 2 от КСО С.Д. е самоосигуряващо се лице, което е
длъжно да внася осигурителни вноски изцяло за своя сметка за периода на
упражняване на трудова дейност. РЛ попада в обхвата на лицата задължително
осигурени за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт на
основание предвид обстоятелството, че упражнява трудова дейност като едноличен
собственик на капитала на „С.Д." ЕООД от 07.09.2015 г. По свой избор
задълженото лице е избрало да се осигурява и за общо заболяване и майчинство
(чл. 4, ал. 4 от КСО). На основание чл. 6, ал. 9 от КСО окончателният размер на
месечния осигурителен доход за лицата по ал. 8 се определя за периода, през
който е упражнявана трудова дейност през предходната година въз основа на
данните, декларирани в справка към годишната данъчна декларация по ЗДДФЛ, и не
може да бъде по-малък от минималния "месечен осигурителен доход и по-голям
от максималния месечен осигурителен доход. Окончателните осигурителни вноски се
дължат от осигурените лица върху годишния осигурителен доход в размерите за
фонд „Пенсии" и в размерите за фонд „Общо заболяване и майчинство" за
самоосигуряващите се лица, които са избрали да се осигуряват в този фонд и за
допълнително задължително пенсионно осигуряване в срока за подаване на
данъчната декларация.
С.Д. е роден след 31 декември 1959 г. и на основание чл. 127, ал. 1 от КСО подлежи на задължително осигуряване за допълнителна пенсия в универсален
пенсионен фонд, като осигурено лице във фонд „Пенсии". Осигурителните
вноски се внасят върху доходите, за които се дължат осигурителни вноски за ДОО
(чл. 157, ал. 6 от КСО).
Здравноосигурителните вноски за ревизираното лице са дължими на основание
чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗЗО, според който лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от КСО се осигуряват авансово върху месечен доход, който не може да бъде по-малък
от минималния размер на осигурителния доход за тези самоосигуряващи се лица,
определен със ЗБДОО и годишно върху доходите от дейността като самоосигураващо
се лице и доходите, получени за работа от без трудово правоотношение, през
календарната година, съгласно справката към данъчната декларация по реда на чл.
6, ал. 9 от КСО.
В хода на ревизионно производство, органите по приходите са приели, че за
периода от 01.01.2019 г. до 31.12.2019 г., задълженото лице е извършвало
търговска дейност без регистрация като едноличен търговец: продажба на стоки и
рекламни материали чрез интернет пространството. Дейността не е извършвана
еднократно и инцидентно, а редовно, с цел реализиране на приходи. За получените
доходи С.Д. не е подал годишна данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ. В тази
връзка е цитирана нормата на чл. 1, ал. 1 от Търговския закон ТЗ) и е прието,
че се касае за сделки, осъществявани в рамките на извършваната дейност по
занятие от физическото лице.
Установено е, че в дружествата, в които лицето е собственик и съдружник
не е получавало доходи. При ревизията е установен облагаем доход от
осъществяваната трудова (стопанска) дейност -продажба на стоки и рекламни
материали. Установеният размер на облагаемия доход по реда на чл. 122 - 124 от ДОПК е приет като осигурителен доход на лицето за 2019 г. (28 436,17лв.) и на
основание чл. 124а от ДОПК, във връзка с чл. 6, ал. 9 от КСО и чл. 40, ал. I,
т. 2 от ЗЗО са установени задължения за окончателни осигурителни вноски за ДОО,
ДЗПО - УПФ и за здравно осигуряване и прилежащите лихви, предмет на обжалване.
На основание чл. 113 от КСО и чл. 107 от ЗЗО, във връзка с чл. 175,ал. 1 от ДОПК органът по приходите е начислил лихви за невнесените в законоустановения
срок осигурителни вноски.
Размерът на окончателните осигурителните вноски е определен съгласно чл.
6, ал. 1, т. 2 и т. 5 от КСО (за ДОО - за фонд „Пенсии" - 14,8% и за фонд
„Общо заболяване и майчинство" - 3,5%) и чл. 157, ал. 1, т. 1, б. „в"
от КСО (за ДЗПО - УПФ 5%). На основание чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗЗО и чл. 2 от
Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса (ЗБНЗОК) за
съответната година е определен размерът на окончателната задължителна здравноосигурителна
вноска (8%). За невнесените в законоустановения срок задължения за задължителни
осигурителни вноски, върху определения осигурителен доход са начислени
дължимите лихви на основание чл. 113 от КСО и чл. 107 от ЗЗО, във връзка с чл.
175, ал. 1 от ДОПК.
При издаване на Решение № 256/16.06.2022г. на Директор на Дирекция „ОДОП“
гр. Пловдив е установено, че органите по приходите са допуснали грешки, а
именно: с ревизионния акт е определена окончателна вноски за довнасяне за ДОО в
размер на 3 976,06 лв., вместо 3 974,06 лв.; За невнесените в законоустановения
срок задължения за окончателни осигурителни вноски за 2019 г, са начислили
лихви от 01.05.2020 г. до 30.03.2022 г. (датата на издаване на ревизионния
акт). В решението е посочено, че окончателните осигурителни вноски по реда на
чл. 6, ал. 9 от КСО и чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗЗО се дължат в срока на подаване
на годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ. Съгласно § 27, ал. 2 от
Преходните и заключителни разпоредби на Закона за мерките и действията по време
на извънредното положение, обявен с "решение на_Народното събрание на 13
март 2020 г., срокът за подаване на годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2019 г. за лицата, извършващи стопанска дейност като търговци по смисъла
на ТЗ, вкл. едноличните търговци, както и физическите лица, които са избрали да
се облагат по реда на чл. 26 от ЗДДФЛ е 30 юни 2020 г. Поради посоченото, РЛ
следва да внесе окончателните осигурителни вноски за 2019 г. в срок до 30 юни
2020 г. и за невнасянето им се дължи лихва на основание чл. 113 от КСО и чл.
107 от ЗЗО, във връзка счл. 175, ал. 1 от ДОПК от 01.07.2020 г. до 30.03.2022
г.
Ето защо, установените с ревизионния акт задължения за вноски за ДОО и
лихви за задължителни осигурителни вноски за 2019 г. са изменени, както следва:
Допълнително установените вноски за ДОО от 3 976,06 лв. на 3 974,06 лв. и
прилежащите лихви от 772,08 лв. на 704,35 лв.; Допълнително установените лихви
за ЗО от 337,35 лв. на 307,91 лв.; Допълнително установените лихви за ДЗПО -
УПФ от 210,84 лв. на 192,45 лв.
В съдебното заседание на 24.01.2023 г. е прието заключение по назначената
съдебно-техническа експертиза /СТЕ/, изпълнено от вещото лице Д.Д., прието без
възражения от страните. В изпълнение на поставените задачи вещото лице
посочило, че след преглед на материалите по делото се установява, че приложеният
документ в двата оптични диска, налични по делото, е подписан със скрит
електронен подпис, видно от приложените разпечатки от ИС „Контрол“ на ТД на
НАП-Пловдив, както и Приложение 1. Датата на електронно подписания документ
съвпада с датата на издаване на документа и това е констатиранопри извършената
проверка в информационната система „Контрол“, която се използва от ТД на
НАП-Пловдив.
При тази фактическа и правна обстановка съдът намира следното:
Настоящият състав на съда намира
за неоснователно възражението на процесуалния представител на жалбоподателя
относно компетентността на органите, възложили ревизията, като аргументите в
тази насока са следните:
С оглед, делегирането на правомощия по делото са представени заповеди,
ведно с приложения към някои от тях издадени от директора на ТД на НАП –
Пловдив, с които са определени лицата, заемащи длъжността началник сектор в
отдел „Ревизии“ на дирекция „Контрол“ при ТД на НАП – Пловдив, да издават
заповеди за възлагане на ревизии съгласно чл.112 от ДОПК (л.3-11).
Изложеното до тук налага да се приеме, че процесното ревизионно
производство е възложено от материално компетентен административен орган, при
спазване на предвидените за това процедурни правила. Ревизионният акт е
постановен в изискваната от закона форма и от компетентните за това, в
съответствие с нормата на чл.119, ал.2 във връзка чл.118, ал.2 и чл.112, ал.2
т.1 от ДОПК, органи на приходната администрация. Не се констатират съществени
нарушения на процесуалните правила, тъй като ревизионното производство е
образувано и съответно, ревизионният доклад и ревизионният акт са издадени от
надлежно снабдените с правомощията за това органи по приходите. Както
ревизионният доклад, така и ревизионният акт са съставени в предвидената за
това форма. От представените по делото доказателства се установява, че ЗВР и
ЗИЗВР на ЗВР, ревизионният доклад и ревизионния акт са надлежно подписани с
валидни електронни подписи, положени в съответствие със Закона за електронния
документ и електронния подпис към момента на подписването на електронните
документи. Отделно от това, всички протоколи от извършени насрещни проверки и
искания за представяне на доказателства и писмени обяснения от трети лица, са
надлежно оформени по реда на ДОПК и представляват годни доказателствени
средства, което налага извода за спазване на принципите за обективно, служебно
и добросъвестно установяване на фактите и обстоятелствата от страна на
приходната администрация, които са от значение за установяване задълженията за
данъци на дружеството.
В разпоредбата на чл.119, ал.2 от ДОПК е указано, че ревизионният акт се
издава от възложителя на ревизията и от ръководителя на ревизията. В чл.112, ал.1 на ДОПК е регламентирано, че
ревизионното производство се образува с издаването на заповедта за възлагане на
ревизията, като в ал.2 на разпоредбата са изброени и лицата, които имат право
да възлагат извършването на ревизията: 1. Органът по приходите, определен от
териториалния директор на компетентната териториална дирекция и 2.
Изпълнителният директор на НАП или определен от него заместник изпълнителен
директор – за всяко лице и за всички видове задължения и отговорности за данъци
и задължителни осигурителни вноски.
В чл.7, ал.3 на ДОПК е регламентирана възможността, определен в закона
горестоящ орган да изземва разглеждането и решаването на конкретен въпрос или
преписка от компетентния орган по приходите, съответно, от публичния
изпълнител, в случаите на трайна невъзможност за изпълнение на служебните
задължения, и да възложи правомощията по разглеждането и решаването им на друг
орган, съответно, публичен изпълнител, равен по степен на този, от когото е
иззета преписката или въпросът.
В настоящи случай, от описаната по-горе фактическа обстановка се
установява, че ревизионното производство спрямо С.И.Д. е възложено от
оправомощено да издава ЗВР лице, съгласно приложените по делото заповеди.
Настоящият състав на съда намира ревизионното производство за проведено и
при липсата на допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, водещи до нищожност на обжалвания акт.
Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли
2014 година относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при
електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО
(Регламент № 910/2014) установява правната рамка на електронните подписи,
електронните печати, електронните времеви печати, електронните документи,
услугите за електронна препоръчана поща и услугите по удостоверяване
автентичността на уебсайтове. (Арг.:чл. 1, § 3 Регламента). Според
предписанието на чл.3 т.10 от Регламент 910/2014 "електронен подпис"
означава данни в електронна форма, които се добавят към други данни в
електронна форма или са логически свързани с тях, и които титулярят на
електронния подпис използва, за да се подписва, а според т.12 от същия член
"квалифициран електронен подпис" означава усъвършенстван електронен
подпис, който е създаден от устройство за създаване на квалифициран електронен
подпис и се основава на квалифицирано удостоверение за електронни подписи.
Дефиниция на използваното понятие "титуляр на електронен подпис" е
дадена с т.9 и е следната: "физическо лице, което създава електронен
подпис". В настоящия случай, е оспорено именно обстоятелството, че
органите по приходите, възложили ревизията и издали РД и РА, както и органът по
приходите, издал решението на горестоящия административен орган, са титуляри на
квалифицирани електронни подписи, с които са подписани посочените документи.
За да е на лице КЕП, е необходимо да става въпрос за електронен подпис,
отговарящ на изискванията на чл.26 от Регламент (ЕС) № 910/2014г., да е
създаден от устройство за създаване на квалифициран електронен подпис и да се
основава на квалифицирано удостоверение за електронен подпис. В тази връзка, по
делото са ангажирани доказателства, че използваните от органите по приходите
електронни подписи отговарят на всички така посочени нормативни изискванията на
Регламент (ЕС) № 910/2014г. и са основани на квалифицирани удостоверения за
електронен подпис, отговарящи на всички изискванията Приложение I от същия
общностен акт (а те са изчерпателни така чл.28 §2 от Регламент (ЕС) №
910/2014).
В тази връзка съдът констатира, че РА е подписан с електронни подписи от
органите по приходите – негови издатели. Във връзка с това и с оглед
разпоредбата на чл.16, ал.1, т.1 от ЗЕДЕУУ, по делото са представени заверени
копия на електронни съобщения за издаването на КЕП на служителите, подписали
електронни документи, издадени във връзка с приключилото ревизионно
производство. Всички актове в ревизионното производство – ЗВР, ЗИЗВР, РД и РА
са издадени от органи по приходите, които са притежавали квалифициран
електронен подпис. Съгласно чл.3 от ЗЕДЕУУ електронен документ е електронен
документ по смисъла на чл.3 т.35 от Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския
парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. относно електронната идентификация и
удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за
отмяна на Директива 1999/93/ЕО (OB, L 257/73 от 28 август 2014 г.); като
писмената форма се смята за спазена, ако е съставен електронен документ.
Съгласно чл.4 от ЗЕДЕУУ автор на
електронното изявление е физическото лице, което в изявлението се сочи като
негов извършител. Титуляр на електронното изявление е лицето, от името на което
е извършено електронното изявление. Адресат на електронното изявление може да
бъде лице, което по силата на закон е длъжно да получава електронни изявления
или за което въз основа на недвусмислени обстоятелства може да се смята, че се
е съгласило да получи изявлението в електронна форма. По силата на чл.13 от
ЗЕДЕУУ електронен подпис е всяка информация в електронна форма, добавена или
логически свързана с електронното изявление, за установяване на неговото
авторство, а квалифициран електронен подпис е усъвършенстван електронен подпис,
който отговаря на изискванията на чл.16. Електронният подпис по ал.3 има
значението на саморъчен подпис. Страните могат да уговорят, че ще признават
стойността на електронния подпис по ал.1 и 2 на саморъчен в отношенията помежду
си. В конкретния случай, РА е създаден като електронен документ по смисъла на
чл.3 ал.1 ЗЕДЕУУ, по отношение на който с оглед фикцията, установена в ал.2 се
приема, че е спазено изискването за писмена форма. Именно като електронен
документ, подписан от посочените в тях органи по приходите с електронен подпис,
актът е изпратен като електронно съобщение и връчен на ревизираното лице по
реда на чл.30, ал.6 от ДОПК и това обстоятелство е удостоверено по предвидения
за това в цитираната норма ред с разпечатка на записа в информационната
система. С оглед разпореденото от законодателя в чл.184, ал.1 от ГПК, приложима в съдебното производство по
оспорване на РА на основание § 2 ДР на ДОПК, тези електронни документи са
представени на съда като възпроизведени на хартиен носител преписи, заверени от
страната. По определението на чл.13, ал.1 от ЗЕДЕУУ, електронен подпис е
електронен подпис по смисъла на чл.3, т.10 от Регламент (ЕС) № 910/2014, а
именно, данни в електронна форма, които се добавят към други данни в електронна
форма или са логически свързани с тях, и които титулярът на електронния подпис
използва, за да се подписва. Дефинициите за усъвършенстван електронен подпис и
квалифициран електронен подпис съгласно чл.13, ал.3 и ал.4 от ЗЕДЕУУ препращат
към същия регламент и съгласно тях "усъвършенстван електронен подпис"
означава електронен подпис, който отговаря на изискванията, посочени в чл.26 от
регламента: да е свързан по уникален начин с титуляря на подписа, да може да
идентифицира титуляря на подписа, да е създаден чрез данни за създаване на електронен
подпис, които титулярът на електронния подпис може да използва с висока степен
на доверие и единствено под свой контрол, и да е свързан с данните, които са
подписани с него, по начин, позволяващ да бъде открита всяка последваща промяна
в тях; а "квалифициран електронен подпис" означава усъвършенстван
електронен подпис, който е създаден от устройство за създаване на квалифициран
електронен подпис и се основава на квалифицирано удостоверение за електронни
подписи. Квалифицираният електронен подпис има значението на саморъчен подпис.
За да е налице КЕП, е необходимо да е спазено изискването на чл.26 от
регламента. От изложеното следва, че доказателствената сила на подписания с КЕП
електронен документ е такава, каквато законът признава на подписания писмен
документ.
Според заключението по назначена и изслушана СТЕ електронният подпис на
протокол № Р-16001621005078-1111Д-001/22.10.2021 г. е подписан с квалифицирани
електронни подпис и той е идентичен на двата оптични носителя - представения от
ответника и представения от жалбоподателя.
В обобщение, съдът приема, че използваните от органите по приходите
електронни подписи в оспорените документи, отговарят на всички необходими
изисквания на Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от
23 юли 2014 г. за квалифицирани електронни подписи, вкл., са основани на
квалифицирани удостоверения за електронен подпис. Това, от своя страна
означава, че както актът, даващ начало и продължителност на процесната ревизия,
така и оспорваният ревизионен акт, а и РД към него, изцяло съответстват на
изискванията за форма, включително, са били надлежно подписани с квалифицирани
електронни подписи от органите по приходите и съдържат задължителния реквизит,
изискуем на общо основание съгласно чл.59 ал.2 т.8 от АПК, и съгласно
специалните норми на чл.117 ал.2 т.10 и чл.120 ал.1 т.8 от ДОПК. Същите са
валидни документи, пораждащи установените в закона правни последици.
Именно поради изложеното, съдът намира, възражението за нищожност на РА
за неоснователно. Ревизионното производство е извършено от компетентни за целта
органи и при спазване на процесуалните правила за извършването на ревизията. РA
е издаден от компетентни органи по смисъла на чл.119, ал.2 от ДОПК, в
предвидената форма съгласно чл.120, ал.1 от ДОПК и съдържа необходимите
реквизити. Съдът не констатира допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, но дори и наличието на такива, не е в
състояние да доведат до отмяна на РА на това основание предвид задължението на
съда да разреши спора по същество.
По отношение възражения в жалбата, че липсват доказателства, жалбоподателят
да е осъществявал търговска дейност през календарната 2019г. и че не е
съобразено обстоятелството, че през същата година е бил в чужбина, което изключва
възможността да е могъл да осъществява търговска дейност за периода, настоящият
съдебен състав намира следното: по делото несъмнено са установени обстоятелства
по чл. 122, ал. 1, т. 1 и 2 от ДОПК за провеждане на ревизията по особения ред
на чл. 122 от ДОПК. По делото не е спорно между страните обстоятелството, че
жалбоподателката не е подала ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2019 г., същевременно, е
изпращал множество куриерски пратки до клиенти и за тях е получил парични суми.
В спорното съдебно производство, двете страни – данъчният субект и
административният орган са равнопоставени. Те имат еднакви възможности за
извършването на процесуални действия, насочени към разкриване с помощта на
доказателствените средства на истината относно фактите, релевантни за спорното право.
Как се разпределя доказателствената тежест при това положение между данъчния
субект – жалбоподател и административния орган – ответник по жалбата? Отговорът
на въпроса не буди никакво съмнение. Решаващо е обстоятелството – каква правна
последица страната претендира като настъпила. Относно факта, обуславящ тази
последица, страната носи доказателствената тежест. Във връзка с тук обсъждания
въпрос е необходимо да се направи още следното уточнение: Доказателствената
тежест не е равнозначна на задължение да се представят доказателства.
Принципите на обективната истина и служебното начало в съдебния административен
процес, налагат съдът да основе констатациите си за всеки факт върху наличните
доказателства, без да има значение дали те са представени от страната, която
носи доказателствената тежест относно този факт, от противната страна по
административния спор, или пък са издирени служебно от съда. При това
положение, въпросът за доказателствената тежест се свежда до последиците от
недоказването. Доказателствената тежест се състои в правото и задължението на
съда да обяви за ненастъпила тази правна последица, чийто юридически факт не е
доказан. Това разбиране произтича от законно установеното задължение за съда да
реши делото по същество, като отмени изцяло или частично ревизионния акт, като
го измени в обжалваната част или отхвърли жалбата – чл. 160, ал. 1 от ДОПК,
независимо от тава, дали в съдебното производство страните са ангажирали
някакви доказателства или не. Изпълнението на това задължение от страна на
съда, означава при недоказване, да се приеме, че недоказаното не е осъществено.
А щом юридическият факт не е осъществен, не могат да настъпят последиците,
които съответната материалноправна норма свързва с неговото проявление.
На следващо място, без съмнение в случая следва да се съобрази и
правилото възведено в чл. 124, ал. 2 от ДОПК, съобразно което в производството
по обжалване на ревизионен акт издаден в хода на извършена ревизия по реда на
чл. 122 от същия кодекс, фактическите констатации в него се смятат за верни до
доказване на противното, когато наличието на основанията по чл. 122, ал. 1 е
подкрепено от събраните доказателства. Въпросното правило ясно и точно указва,
кому лежи доказателствената тежест относно релевантните факти, при спор относно
законосъобразността на ревизионен акт издаден в производство по реда на чл. 122
от ДОПК, като придава отнапред материална доказателствена сила на съдържащите
се в същия констатации.
Съвкупната преценка на приобщените по делото доказателства, налагат да се
приеме, че фактическите констатации на органите на приходна администрация по
отношение на посочените данъчни периоди са истинни, а направените въз основа на
тях правни изводи, са съответни на материалния закон. В пълнота е спазена
целта, която преследва закона с издаването на актове от категорията на
процесния такъв. В следващото изложение, ще бъдат конкретизирани съображенията
за тези изводи.
Настоящата инстанция изцяло възприема така установената от органите по
приходите фактическа обстановка, изложена подробно в РД (и възпроизведена
по-горе в настоящото решение), която се подкрепя от приетите и приложени по
делото писмени доказателства, представляващи част от административната
преписка.
Предвиденият в чл. 122 и сл. от ДОПК особен ред за извършване на данъчна
ревизия е приложим във всеки случай, когато данъчната основа не може да бъде
определена по реда на съответния материален данъчен закон. Казано с други думи,
когато е налице едно противоправно развитие на данъчните правоотношения, което
е последица от проявлението на някой от фактите възведени в чл. 122, ал. 1 от ДОПК, се прилага особения ред за извършване на ревизионно производство,
същността на което е да се установят и анализират, онези от изброените в закона
обстоятелства /критерии/, които са относими към ревизирания данъчен субект,
като целта на закона е да се установи възможната пълнота от данни, които се
доближават максимално до тази данъчна основа, при която би се стигнало при
нормално развие на правоотношението. Това разбира се, в никакъв случай не означава,
че следва да бъдат напълно игнорирани основните принципи на облагане, възведени
в съответния материален закон.
Именно защото са констатирани обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 4 от ДОПК, задълженията на лицето за данъци и осигурителни вноски са определени при
условията на чл. 122 – 124а от ДОПК.
Правилен е извода на органите по приходите, че извършените от
ревизираното лице доставки на стоки, са облагаеми по смисъла на чл. 12, ал. 1
от ЗДДС, който определя като такива всички доставки на стоки или услуги по
смисъла на чл. 6 и 9, когато са извършени от данъчно задължено лице по този
закон и са с място на изпълнение на територията на страната, както и
доставките, облагаеми с нулева ставка, извършени от данъчно задължено лице,
освен в случаите, в които този закон предвижда друго.
При липса на счетоводна отчетност на ревизираното лице съгласно Закона за
счетоводството, подходът на приходна администрация при определяне на оборота от
дейността, въз основа на данните получени от „Български Пощи" ЕАД, се явява
напълно обоснован.
Изложеното до тук налага да се приеме, че презумпцията за вярност на
фактическите констатации на РА не е оборена с надлежни доказателствени средства
в съдебното производство. Процесуалното бездействие на жалбоподателя пред
настоящата инстанция води до недоказаност на твърденията изложени в жалбата и
съответно до неоснователност на жалбата в обсъжданата част.
Ето защо, доколкото не се установява да са налице грешки при изчисления
на данъчната основа за облагане с пряк и косвен данък по чл. 122 от ДОПК, както
и допълнително установените задължения по ЗДДФЛ, ДЗПО и ЗЗО, ведно с
прилежащите лихви (в размерите съгласно решението на горестоящия
административен орган) следва извод за правилно определена данъчна основа.
Същите следва да бъдат зачетени така както са определени, а именно: Годишен и
авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за 2019г. в размер на 2 930,00 лв., ЗО за 2019г. в размер на 1 737,29 лв. и
ДЗПО – УПФ за 2018г. в размер на 390,00 лв. и допълнително начислени лихви за
годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за 2019г. от 568,95 лв. на 519,30 лв.,
ЗО за 2019г. от 3 976,06 лв. на 3 974,06 лв., ведно с прилежащите
лихви от 772,08лв. на 704,35 лв., лихви
за ЗО за 2019г. от 337,35 лв. на 307,91 лв. и лихви за ДЗПО-УПФ за 2019г. от
210,84 лв. на 192,45 лв.
Относно задълженията за осигурителни вноски важи правилото на чл. 124а от ДОПК – разпоредбите на чл. 122 - 124 се прилагат съответно и за установяване на
задължителни осигурителни вноски, т.е., безспорно установеното наличие на
основание по чл. 122, ал. 1, т. 2 от
ДОПК налага извод за вярност на фактическите констатации на ревизионния
акт и в частта за задължителните осигурителни вноски. В този смисъл е и
даденото разрешени в Тълкувателно решение № 2 от 02.02.2022 г. по тълк. дело №
8 от 2020 г. на Общото събрание на Първа и Втора колегия на ВАС. От страна на
жалбоподателят не са направени възражения в тази насока, освен общото
възражение за незаконосъобразност на обжалвания ревизионен акт.
Крайният извод е, че жалбата е неоснователна и като такава ще следва да
бъде отхвърлена.
При този изход на спора и предвид
претенциите на страните за присъждане на разноски по делото, съдът намира, че
такива се следват на ответната страна и същите се констатираха в размер на 1 430,61лв.
(хиляда четиристотин и тридесет лева и шестдесет и една стотинки), съобразно
разпоредбата на чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
Ето защо Съдът,
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на С.И.Д., ЕГН ********** с адрес ***, против Ревизионен акт №
Р-16001621005078-091-001/30.03.2022 г., потвърден с Решение № 256/16.06.2022г.
на Директор на Дирекция “Обжалване и данъчно - осигурителна практика” („ОДОП“)
гр. Пловдив, в частта относно допълнително начислени Годишен и авансов данък по
ЗДДФЛ на ЕТ за 2019г. в размер на 2 930,00 лв.,
ЗО за 2019г. в размер на 1 737,29 лв. и ДЗПО – УПФ за 2018г. в размер на
390,00 лв. и изменен в частта относно допълнително начислени лихви за годишен и
авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за 2019г. от 568,95 лв. на 519,30 лв., ЗО за
2019г. от 3 976,06 лв. на 3 974,06 лв., ведно с прилежащите лихви от 772,08лв.
на 704,35 лв., лихви за ЗО за 2019г. от
337,35 лв. на 307,91 лв. и лихви за ДЗПО-УПФ за 2019г. от 210,84 лв. на 192,45
лв.
ОСЪЖДА С.И.Д., ЕГН ********** с адрес *** да заплати на Национална агенция по
приходите – гр. София сумата от 1 430,61лв.
(хиляда четиристотин и тридесет лева и шестдесет и една стотинки)
възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита.
Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд в
14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му.
СЪДИЯ: