Р Е Ш Е Н И Е
№
212
гр.Варна, 28 ноември 2018 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, в
публично заседание, проведено на 18 октомври две хиляди и осемнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКО ЯНКОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВКА ДЕНЕВА
СВЕТОСЛАВА КОЛЕВА
при участието на прокурора МИЛЕНА ГАМАЗОВА и секретаря СОНЯ
ДИЧЕВА, като разгледа докладваното от съдия Светослава Колева ВНД № 314
по описа на ВАпС за 2018 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.420, ал. 2, вр. чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК. Образувано е по искане,
подадено от осъдения В.Д.К., за възобновяване на наказателното производство по
НОХД № 2085/2016г. на Районен съд – гр. Варна и по ВНОХД № 1336/2017 г. на Окръжен
съд Варна. Искането се основава на чл.422, ал. 1, т. 5 от НПК, вр. чл.348,
ал.1, т.1-т.3 от НПК. Излагат се съображения за неизпълнение от съда на
задължението за обективно, всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата по
делото. Твърди се недоказаност на обвинението, като се сочи, че лекият
автомобил през инкриминираната нощ не е бил управляван от осъденото лице, а от
жена на име Елена, която след настъпване на пътния инцидент е избягала. Твърди
се, че неправилно въззивната инстанция е отказала да цени като достоверни обясненията
на осъденото лице, като осъждането почива единствено на предположения,
неподкрепени с доказателства. Искането, което се прави, е за отмяна на
постановения акт и оправдаване на осъдения, алтернативно – за връщане на делото
за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.
В съдебно заседание пред ВАпС
защитникът на осъдения В.К. – адв.В. П., моли да бъде уважено искането за
възобновяване. Развива съображенията, изложени в искането – за допуснати
процесуални нарушения, тъй като осъденото лице К. е бил признат за виновен по обвинения,
които не били доказани. Иска се оправдаване или връщане на далото за ново
разглеждане от първата инстанция.
Прокурорът от ВАпП изразява
мотивирано становище за неоснователност на искането за възобновяване и счита,
че същото следва да бъде оставено без уважение.
Осъденият В.К. моли за
възобновяване на делото.
Варненският апелативен съд,
като провери данните по делото, съобрази становищата и доводите на страните и в
пределите на правомощията си, намери следното:
Искането за възобновяване е
процесуално допустимо. Негов предмет е акт от кръга на визираните в чл. 419 от НПК и съдържа доводи в подкрепа на заявеното на основание по чл. 422, ал. 1, т.
5, вр. чл. 348, ал. 1, т.т. 1-3 от НПК. Същото е направено в срока по чл. 421,
ал. 3 от НПК. Разгледано по съществото си, в контекста на очертаната в него
аргументация, искането е НЕОСНОВАТЕЛНО.
С присъда № 282,
постановена на 05.10.2017 год. по НОХД № 2085/2016 год. по описа на PC - гр.
Варна, осъденото лице В.К., , ЕГН ********** е
бил признат за виновен за осъществени в условията на идеална съвкупност на две престъпления:
1. по чл. 343 ал.1 б"а" от НК, тъй
като на 19.04.2015г., по главен път І-9 след гр.Бяла, обл.Варна, посока
гр.Бургас, при управление на МПС – лек автомобил, марка „Пежо
2. по чл. 343б ал.1 от НК, тъй като на
19.04.2015г., по главен път І-9 след
гр.Бяла, обл. Варна, посока гр.Бургас, управлявал моторно превозно средство –
марка „Пежо
На
осн.чл.343г, вр.чл.37, ал.1, т.7 от НК ВРС е лишил В.Д.К. от право да управлява
МПС за срок от ДЕСЕТ МЕСЕЦА , считано от влизане на присъдата в сила, като на
осн. чл. 59 ал. 4 от НК е зачел времето, през което същият е бил лишен от това
право по административен ред.
На
основание чл.23, ал.1 от НК ВРС е групирал така определените на К. наказания
като му е наложил за изтърпяване най-тежкото от тях, а именно: ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА за срок от ТРИ МЕСЕЦА, изпълнението на което на основание чл. 66, ал. 1
от НК, е отложил с изпитателен срок от ТРИ години, считано от влизане на
присъдата в сила.
С Решение № 34/29.01.2018
г., постановено от състав на Варненския окръжен съд по ВНОХД № 1336/2018 г.
присъдата е била изцяло потвърдена.
Изложените в искането за
възобновяване съображения сочат, че искателят се позовава на чл. 422, ал. 1, т.
5 от НПК, аргументирайки претенцията си за наличие на касационните основания по
чл. 348, ал. 1, т.т. 1 – 2 от НПК, които са предвидени в закона като основание
за възобновяване чрез препращането в чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК.
В искането преобладават
аргументи за необоснованост, както на първоистанционната присъда, така и на
потвърждаващото я въззивно съдебно решение. В тази връзка е необходимо в
принципен план да се отбележи, че необосноваността на съдебните актове не е
самостоятелно касационно основание. А в производството по възобновяване са
приложими именно правилата за касационното производство /арг. от чл. 426 НПК/,
съгл. които проверяващият съд не може да установява нови фактически положения,
като проверката относно правилното приложение на материалния закон се извършва
на базата на установените от редовните съдебни инстанции факти и обстоятелства,
стига при формирането на вътрешното убеждение на решаващите съдилища да не са
били допуснати процесуални нарушения. Преценките относно достоверността, достатъчността
на събраните доказателства и способността им или тяхната невъзможност да
подкрепят и да обосноват обвинението представляват аспект на вътрешното
убеждение и също не подлежат на касационен контрол, стига при формирането им да
са били спазени изискванията за извършване на комплексна, обективна и
обоснована оценка на всички, събрани по делото доказателства и в присъдата,
респ. във въззивното съдебно решение да са били изложени убедителни аргументи
за причините, поради които едни от доказателствените източници се третират като
достоверни, а други - не и ако тази преценка съответства на действителната
доказателствена стойност на тези източници.
По довода за допуснато нарушение на закона:
Посоченото основание за възобновяване - по чл. 348, ал.
1, т. 1 НПК, поддържано и в съдебно заседание, не се подкрепя от данните по
делото, поради което и се преценява като неоснователно. Доводът за неправилно
приложение на закона по смисъла на чл. 348, ал. 2 НПК, се свежда до
твърдението, че осъденият не е извършил престъплението, тъй като авторството не
е било доказано по несъмнен начин.
По настоящото дело вътрешното убеждение на инстанциите по
същество е формирано при условията на
непосредственост, след като са събрани и проверени при условията на чл. 314 и
315 НПК всички възможни и необходими доказателства за обективното, всестранно и
пълно изясняване механизма на инкриминираното деяние. Данните от
доказателствените средства са оценявани в съответствие с тяхното действително
съдържание. В тази насока направеното възражение е неоснователно. При това
положение, вътрешното убеждение на съда не може да бъде предмет на
самостоятелна проверка, защото е формирано в съответствие с основните
изисквания на процесуалния закон, включително и на чл. чл. 13, 14, 18, 107, ал.
3 НПК. В мотивите на първата инстанция, и в потвърждаващото решение, в съответствие
с изискванията на чл. 339, ал. 2 НПК, съдилищата по същество са изложили
съображения защо са приели за достоверни изцяло показанията на свидетелите Данаил
Петров, Тодор Хараламбиев и Радомир Радомиров, приложените
писмени доказателства и експертното заключение и защо не дават вяра на
обясненията на подсъдимия и показанията на св. Александър Ковачев - тъй като те се опровергават от всички
коментирани по-горе доказателства. При положение, че при постановяване и
проверката на съдебния акт не са допуснати нарушения на процесуалните правила,
настоящата извънредна инстанция проверява решението в рамките на приетото за
установено от фактическа страна. В конкретния случай решаващите инстанции при
установяване на правно-релевантните факти не са интерпретирали превратно
доказателствата, нито са им предали смисъл, намиращ се в разрез с правилата на
формалната логика. Изводите за виновността на осъд.лице К. в осъществяване от
обективна и субективна страна на двата посочени състава на престъпления са
подкрепени изцяло от посочените показания на кредитираните свидетели,
приложените писмени доказателства и експертното заключение. Следователно,
вътрешното убеждение на решаващите съдилища не се основава на произволно
възприети фактически положения, а на сериозен и задълбочен анализ на събраните
доказателства. Достоверността им е била преценявана на базата на вътрешната им
логичност, взаимна обвързаност и съпоставяне помежду си. При така приетите за
установени факти и обстоятелства, относими към предмета на доказване, изводът,
че се касае за извършени в условията на идеална съвкупност две престъпление от молителя
В.К., съставомерни по чл.343, ал.1, б. А от НК и по чл.343Б от НК са напълно
законосъобразни.
Първоинстанционния съд в мотивите си подробно и
задълбочено е обсъдил всички събрани доказателства и направените възражения по
авторството на подс. В. К. и в тази връзка е изложил убедителни, логични и
законосъобразни съображения в подкрепа на извода за виновността му, които се
споделят и от настоящата инстанция по реда на посоченото производство. Правилно
и законосъобразно е било прието, че подс. В. К. е извършил инкриминираното
деяние. Посочено е какви обстоятелства се считат за установени, въз основа на
кои доказателствени материали и какви са правните съображения за взетото
решение.
В тази връзка следва да се отбележи, че основателно и втората
инстанция е стигнала до еднакъв извод с първоинстанционния съд по фактологията
на престъпната дейност, при събрани по установения процесуален ред
доказателствени материали и законосъобразно направения анализ на същите.
Варненският апелативен съд изцяло споделя изводите
относно обосноваността и правилността на постановената осъдителна присъда по
отношение на молителя К.. Изложените от въззивната съдебна инстанция доводи в тази
насока представляват подробен и изчерпателен анализ на всички събрани
доказателства и същевременно излагат ясни правни съображения по всяко от
възраженията на защитата, поддържани и в настоящото извънредно производство.
След точна и пълна преценка на данните, изводими от
всички доказателствени средства, относими към главния факт на доказване в
процеса, законосъобразно е прието, че може да се направи еднозначен извод относно
авторството на инкриминираното деяние, т. е. да се приеме, че обвинението е
доказано по несъмнен начин за осъдения К., каквото е изискването на чл. 303,
ал. 2 НПК, за да се постанови осъдителна присъда. В тази насока съдът не може
да търпи упрек, защото при условията на чл. 339, ал. 2 НПК и след анализ на
данните от гласните и писмени доказателствени средства, е изложил убедителни
съображения на кои се дава вяра и на кои се гради направения извод за
виновност, като нито едно доказателство не е тълкувано превратно. Възприемайки
констатациите и правните изводи на решаващия съд в тази част, въззивната
инстанция не е допуснала нарушение на закона. В параметрите на установените
факти и обстоятелства, правилно е било прието, че е установено по несъмнен
начин неговото участие в осъществяване съставите на посочените престъпления. В
случая, съдилищата в мотивите си са направили вярната констатация, че събраните
доказателства изобличават еднозначно молителя В. К. като извършител на деянието. Затова няма
никакво основание за уважаване искането за възобновяване на производството по
делото по посоченото основание.
С оглед на всичко изложено, доводът за допуснато
нарушение на материалния закон и искането за възобновяване на производството по
делото следва да бъдат отхвърлени.
По довода за допуснати съществени процесуални нарушения:
Съдебните инстанции по същество не са допуснали нарушения
на процесуалните правила, визирани в разпоредбите на чл. 348, ал. 3 НПК,
наличието на които биха могли да бъдат основания за уважаване на направеното
искане. При извършената проверка не бяха констатирани нарушения на
процесуалните правила, които да са ограничили правото на защита на молителя В.К..
Варненският окръжен съд е проверил изцяло правилността на присъдата по реда на
чл. 313 и 314 НПК, а изводите и заключенията му относно правно-релевантните
факти са основани на цялостен анализ на събрания доказателствен материал, при
спазване на изискванията на чл. 339, ал. 2 НПК, както вече бе посочено по-горе.
Молителят е имал възможност да се защитава лично пред две съдебни инстанции, като
е бил подпомаган от защитник по негов избор. Давал е обяснения по обвинението и
е излагал собствените си доводи по отношение на годността, достоверността и
достатъчността на доказателствените източници.
По своята същност, направените възражения се свеждат до
оспорване обосноваността на съдебния акт във връзка с приетата фактическа
обстановка. Достоверността на доказателствените материали обаче не подлежи на
преразглеждане в настоящото производство, както вече бе посочено по-горе. Тази
инстанция не може да установява нови фактически положения, затова и
процесуалният закон не предвижда необосноваността, като основание за
възобновяване - чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1 НПК.
По делото не са допуснати нарушения на установения
процесуален ред при събиране и проверка на доказателствата. Свидетелските
показания, обясненията на подсъдимия, приложените писмени доказателства и
експертното заключение, са били обсъдени по отделно и в съвкупност, като съдилищата
са изпълнили в пълен обем процесуалните си задължения за обективно, всестранно
и пълно изследване на обстоятелствата по делото, относими към главния факт от
предмета на доказване в процеса. Както вече бе посочено по-горе, след като
Варненският апелативен съд не съзира нарушения на правилата на
съдопроизводството при анализа и оценката на доказателствата, процесуално
недопустимо е настоящият състав да подменя вътрешното убеждение на съда по
същество, като дава указания за достоверността на съответната група
доказателствени средства.
Отказът на съдилищата по същество да кредитират
безусловно обясненията на подс. В. К. не представлява нарушение на процесуалния
закон. Същите са били обсъдени и с основание отхвърлени, като опровергани от
събраните и посочени по-горе други доказателства. Тези обяснения са
доказателствено средство - чл. 115 НПК, но и средство за защита, което той
упражнява по свое усмотрение. Съгласно чл. 55, ал. 1 НПК всеки подсъдим има
право да дава такива обяснения каквито намери за нужно, т. е. законодателят го
е освободил от задължението да говори истината. Затова достоверност на
заявеното от подсъдимия относно фактите, включени в предмета на доказване, се
оценява на общо основание в светлината на всички други доказателства и
доказателствени средства, което и инстанционните съдилища са сторили.
С оглед пълнота на
настоящото решение, следва да бъде посочено, че при служебната проверка на
постановената първоинстанционна присъда бе констатирано нарушение на
материалния закон, допуснато от първата инстанция при приложението на нормата
на чл.23 от НК и неотстранено при въззивната проверка. При извършеното
групиране на определените наказания на молителя В.К. ВРС му е наложил за
изтърпяване единствено наказание „Лишаване от свобода”. В нарушение на
изискванията на чл.23, ал.2 от НК към това наказание не е било присъединено
наказанието лишаване от права по чл.37, ал.1 т.7 НК. Доколкото настоящото
извънредно производство е инициирано по искане на осъденото лице, Варненският
апелативен съд не разполага с процесуална възможност да коригира този пропуск,
тъй като би влошил неговото положение без да е налице съответно искане от
Главния прокурор.
Водим от горното
Варненският апелативен съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на
осъдения В.Д.К., за възобновяване на
наказателното производство по НОХД № 2085/2016г. на Районен съд – гр. Варна и
по ВНОХД № 1336/2017 г. на Окръжен съд Варна.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.