№ 2243
гр. София, 11.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:БИЛЯНА СИМЧЕВА
при участието на секретаря ЕЛИ КР. ШОКОРДОВА
като разгледа докладваното от БИЛЯНА СИМЧЕВА Гражданско дело №
20241110120225 по описа за 2024 година
Ищецът „Дженерали застраховане“ АД е предявил срещу ответника
Столична община обективно съединени осъдителни искове с правно
основание чл. 410 КЗ и чл. 86 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на
ищеца сумата от 1275.28, представляваща регресно вземане за изплатеното от
ищеца застрахователно обезщетение по застраховка „Каско“ във връзка със
застрахователно събитие – ПТП, настъпило на 16.05.2023 г., вследствие на
противоправно поведение от страна на ответника, изразило се в неподдържане
изправността на пътен участък, част от общинска пътна мрежа, ведно със
законната лихва върху претендираната сума от 09.04.2024 г. до пълното
изплащане на сумата, както и сумата от 66.49 лв., представляваща мораторна
лихва върху главницата за периода от 23.11.2023 г. до 08.04.2024 г.
Ищецът твърди, че на 16.05.2023 г., лек автомобил „Волво С60“ с рег.
№ ***, собственост на „Мото – Пфое Лизинг“ ЕООД, управлявано от И. И. М.,
при движение по ул. „Каймакчалан“ и ул. „Георги Пеячевич“ попада в
необезопасено и необозначено препятствие на пътното платно – дупка, в
резултат на което върху автомобила са нанесени материални щети върху
предна лява гума и предна лява джанта и винтил. Сочи, че за процесното ПТП
е съставен протокол за ПТП от органите на полицията след посещение на
място.
Сочи се че по силата на договор за застраховка „Автогрижа“,
обективиран в застрахователна полица № 0320239907005110/09.03.2023 г.,
сключена между ищеца и собственика на увредения автомобил, ищецът е поел
да носи риска от настъпване на имуществено увреждане на автомобила.
Сочи, че е установил щетата върху предната лява гума по
образуваната пред него ликвидационна преписка № *********, а останалите
щети /джанта предно колело и винтил/ са установени в сервиз „Мото-Пфое“
1
ЕООД.
Твърди се, че в изпълнение на договорните си задължения,
застрахователят е изплатил на 26.05.2023 г. застрахователно обезщетение в
полза на правоимащото лице „Делфин Прим“ ЕООД за увредената гума в
размер на сумата от 331.67 лева.
С платежно нареждане от 14.08.2023 г. е заплатил по сметка на
сервиза „Мото-Пфое“ ЕООД сумата от 928.61 лева за възстановяване на
щетите по автомобилната джанта и вентил.
Счита, че отговорност за нанесените вреди носи ответникът, тъй като
вредите са настъпили в резултат на противоправно бездействие от негова
страна, който има нормативно уредено задължение да се грижи за
поддръжката на процесния пътен участък.
Сочи, че с плащане на застрахователното обезщетение, в полза на
ищеца е възникнало регресно вземане за изплатеното застрахователно
обезщетение по застраховка „Каско на МПС“ и за определените
ликвидационни разходи в обичаен размер от 15 лева /общо 1275.28/ срещу
причинителя на вредата - ответника Столична община.
Твърди, че е изпратил регресна покана до ответника, получена от
последния на 23.10.2023 г., но не е последвало доброволно плащане на
претендираната сума, поради което ответникът е изпаднал в забава и дължи
сумата от 66.49 лева за периода от 23.11.2023 г. до 08.04.2024 г.
По изложените съображения моли за уважаване на предявените
искове. Претендира присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника Столична
община.
Оспорва предявения иск по основание и размер. Оспорва, че
твърдените от ищеца увреждания, за които е заплатено застрахователно
обезщетение представляват покрит застрахователен риск. Оспорва изложената
в исковата молба фактическата обстановка, при която е настъпила вредата,
описания механизъм на увреждането, наличието на дупка на пътното платно.
Оспорва доказателствената стойност на изготвения протокол за ПТП. Оспорва
размера на описаните в исковата молба вреди. Твърди наличие на
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на увреденото лице,
доколкото водачът на автомобила го е управлявал с несъобразена скорост.
Моли за отхвърляне на предявените искове, евентуално – за
уважаването им в намален размер.
Моли за присъждане на разноски.
Софийският районен съд, 76 състав, като прецени събраните по
делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност и като обсъди
доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа
и правна страна страна следното:
Предявени са от ищеца обективно кумулативно съединени осъдителни
искове с правно основание чл. 410, ал. 1 КЗ и чл. 86 ЗЗД.
2
По иска с правно основание чл. 410, ал. 1 КЗ във вр. с чл. 49 ЗЗД в
тежест на ищеца е да докаже по делото следните обстоятелства: че в срока на
застрахователното покритие по договор за имуществено застраховане,
вследствие на противоправното бездействие на лице, на което ответникът е
възложил работа, e настъпило събитие, за което застрахователят носи риска;
наличието на причинно – следствена връзка между всички твърдени вреди и
процесното вредоносно събитие; факта на плащане на застрахователно
обезщетение по процесната имуществена застраховка, както и действителният
размер на вредите, настъпили в причинна връзка със събитието.
При установяване на горните обстоятелства, в тежест на ответника е
да докаже изпълнение на възникналите парични задължения, както и всички
свои защитни възражения.
По иска с правно основание чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да
установи получаването на покана от ответника, с която същият е поставен в
забава, а в тежест на ответника е да докаже плащане на падежа – за които
обстоятелства не сочи доказателства.
Разпоредбата на чл. 410 КЗ урежда специално суброгационно право в
отклонение от общото правило на чл. 74 ЗЗД, съгласно което, при настъпване
на застрахователно събитие, застрахователят, след изпълнение на своето
договорно задължение за изплащане на застрахователно обезщетение, встъпва
в правата на увредения срещу причинителя на вредата. Когато причинител на
вредата е лице, комуто е възложена някаква работа, по силата на чл. 49 ЗЗД,
вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД, отговорност носи и възложителят за вредите,
причинени от изпълнителя на възложената работа при или по повод нейното
изпълнението.
За доказване на фактите, включени в предмета на спора, пред
Софийски районен съд са събрани писмени и гласни доказателствени
средства, като изготвена и съдебна автотехническа експертиза.
Въз основа на анализа на горните доказателства, съдът приема
следното:
Установява се от представения по делото в заверен препис двустранно
подписан екземпляр на комбинирана застрахователна полица №
0320239907005111/09.03.2023 г. за застраховка „Автогрижа“, сключена между
ищеца и собственика на увредения автомобил „Мото Пфое Лизинг“ ЕООД, с
период на валидност от 09.03.2023 г. – 08.03.2024 г., че към датата на
твърдяното ПТП /16.05.2023 г./ ищецът е носил риска от настъпване на
имуществено увреждане на автомобила при уговорено застрахователно
покритие „Пълно Каско“ с право на ремонт в официален сервиз.
Неоснователно е направеното от ответника възражение, че
уврежданията не представляват покрит риск по договора – видно от
приложените към полицата Общи условия, застрахователят не покрива преди
върху автомобилни гуми и джанти, единствено, когато не са в резултат на
ПТП. В процесния случай, доколкото се твърди увреждането върху
автомобилните части да е настъпило именно в резултат на ПТП, следва да се
приема, че настъпилите вреди представляват покрит риск.
3
Установява се приетите по делото писмени доказателства, че във
връзка с процесното ПТП пред застрахователя е образувана ликвидационна
преписка по щета № *********, като съгласно изготвения опис на щетите /л.
29/ са установени уврежданията върху предна лява гума и джанта на
автомобила. Установено, че гумата същата подлежи на подмяна, а джантата на
ремонт.
От представения по делото ликвидационен акт /л. 35/ се установява,
че определеното от застрахователя обезщетение за така констатираното
увреждане върху гумата възлиза на сумата от 331.67 лева.
Установява се от представеното по делото платежно нареждане /л. 36/,
че сумата от 331.67 лева е изплатена на 26.05.2023 г. по сметка на
лизингополучателя на автомобила.
От представеното по делото възлагателно писмо /л. 37/ се установява,
че застрахователят е възложил ремонтът на джантата на сервиз „Мото Пфое“
ЕООД, като на 14.08.2023 г. е изплатил по негова сметка сумата от 928.61 лева
за смяна на предна лява джанта и вентил, съгласно издадената от сервиза
фактура.
От събраните по делото писмени доказателства – протокол за ПТП
№ 1834877, съставен от полицейските органи след посещение на мястото на
инцидента /ползващ се със задължителна за съда доказателствена сила за
установените пряко от съставителя обстоятелства – в това число, наличието на
неравност на пътното платно/, от приетата и неоспорена от страните съдебна
автотехническа експертиза, както и от събраните свидетелски показания
на водача на процесното МПС – И. И. М., които съдът кредитира като
обективно и добросъвестно дадени, съдът намира, че по делото се установява
следният механизъм на ПТП:
На 16.05.2023 г., около 11:20 часа, лек автомобил „Волво С60“ с рег.
№ ***, управляван от И. И. М., при движение по ул. „Каймакчалан“, при
извършването на завой наляво по ул. „Георги Пеячевич“, на кръстовището
между двете улици, попада в необезопасено и необозначено препятствие на
пътното платно – дупка, в резултат на което върху автомобила са нанесени
видими материални щети върху предна лява гума и предна лява джанта.
Установява се от приетата и неоспорена от страните съдебна
автотехническа експертиза, че описаните щети върху автомобилната гума се
намират в пряка-причинно следствена връзка от процесното ПТП.
Установената дупка по пътното платно представлява "препятствие на
пътя" по смисъла на § 6, т. 37 от ДР ЗДвП, тъй като нарушава целостта на
пътното покритие и създава опасност на движението.
Задължен да поддържа улиците, част от общинската пътна мрежа, е
именно ответникът по спора /чл. 19, ал. 1, т. 2 Закона за пътищата/. Общината,
като юридическо лице, осъществява тези дейности по поддръжка чрез своите
служители или други лица, на които е възложила изпълнението.
Отговорността на лицата, които са възложили другиму извършването
на някаква работа, за вредите, причинени при или по повод на тази работа, е за
4
чужди противоправни и виновни действия или бездействия. Тази отговорност
винаги е обективна, има обезпечително-гаранционна функция и произтича от
вината на натоварените с извършването на работата лица. Лицата, които са
възложили работата, във връзка с която са причинени вредите, не могат да
правят възражения, че са невиновни в подбора на лицата и да се позовават на
други лични основания за освобождаването им от отговорност.
Съгласно задължителните за съда тълкувателни разяснения, дадени в
Постановление № 7/1959 г. на Пленума на ВС, юридическите лица отговарят
по чл. 49 ЗЗД за вредите, причинени от техни работници и служители при или
по повод на възложената им работа и тогава, когато не е установено кой
конкретно измежду тях е причинил тези вреди.
Предвид изложеното, съдът намира, че ответникът е бил задължен да
осъществява дейностите по поддържането на пътя, включително да означи
съответната неравност, дупка, с необходимите пътни знаци, с оглед
предупреждаване на участниците в движението, както и да отстрани
съответни препятствия във възможно най-кратък срок – така чл. 167, ал. 1
ЗДвП. Неизпълнението на тези негови задължения е довело до настъпване на
процесния пътен инцидент, пряка последица от който са нанесените върху
автомобила вреди.
Предвид изложеното, съдът намира, че събраните доказателства
формират достатъчно стабилна доказателствена маса, позволяваща
еднозначни изводи за правно релевантните факти, поради което съдът намира
за доказани твърденията на ищеца за настъпило застрахователно събитие и на
нанасяне на имуществени вреди върху автомобила вследствие на
противоправно бездействие от страна на ответника.
Относно размера на регресната претенция за заплатено
застрахователното обезщетение:
По отношение на размера на дължимото застрахователно
обезщетение, съдът приема, че КЗ предвижда, че застрахователното
обезщетение трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на
настъпване на събитието, като целта е да се стигне до пълно репариране на
вредоносните последици. От заключението на вещото лице по съдебната
автотехническа експертиза, неоспорена от страните по делото, се установява,
че средната пазарна стойност на щетите възлиза на сумата от 1345.79 лева –
т.е. повече от претендираните от застрахователя 1260.28 лева.
Съдът приема, че обичайната стойност на ликвидационните разноски
е между 10 и 30 лева, в която граница попада и определеният от
застрахователя размер от 15 лева.
По изложените съображения съдът приема, че в полза на
застрахователя, който се е суброгирал в правата на застрахования, е
възникнало вземане в размер на изплатеното застрахователно обезщетение,
ведно с ликвидационните разноски, за сумата от 1275.28 лева, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба в съда до окончателното й изплащане.
Ответната страна не твърди, а и не се установява по делото да е
5
погасила същото чрез плащане или чрез друг погасителен способ, поради
което предявеният иск се явява изцяло основателен.
По отношение на заявеното от ответника възражение за
съпричиняване:
Съдът намира за неоснователно направеното от ответника възражение
за наличието на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на водача
на застрахованото при ищеца МПС.
От събраните по делото доказателства не е установено чрез
провеждането на пълно и главно доказване, че водачът на увреденото МПС с
поведението си е допринесъл по някакъв начин за реализирането на
произшествието и/или за настъпването на вредоносния резултат, което да е
предпоставка за приложението на разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД.
Ответникът, който носи тежестта, не доказа, че поведението на водача
на МПС не е било съобразено с конкретната пътна обстановка или че същият е
управлявал с превишена скорост. Липсват доказателства, които да сочат, че
водачът на лекия автомобил се е движел с несъобразена скорост или под
въздействието на алкохол – напротив, от събраните по делото доказателства
/протокол за ПТП и свидетелски показания/ се установява, че водачът е
управлявал МПС с минимална скорост, но въпреки това не е успял да
предотврати настъпването на вредите.
Освен това, несигнализираните неравности на пътя не представляват
предвидимо за водача на МПС препятствие по смисъла на чл. 20, ал. 2 ЗДвП,
за да е налице задължение за последния да избира скоростта, така че да може
да спре.
По предявения иск с правно основание чл. 86 ЗЗД:
Вземането за лихва има акцесорен характер и за дължимостта му
следва да се установи както възникването на главния дълг, така и забава в
погасяването на същия за процесния период.
Видно от изложените мотиви, съдът формира правни изводи за
наличието на главен дълг.
Задължението на делинквента към застрахователя е задължение без
срок за изпълнение, към което, с оглед регресния характер на вземането, не
може да се приложи разпоредбата на чл. 84, ал. 3 ЗЗД, като ирелевантен е и
моментът на извършеното плащане, което има значение само за възникване на
регресното право, но не и за поставяне на длъжника в забава. Следователно, за
поставяне на ответника в забава е необходима покана.
В случая по делото е представена регресна покана до ответника и
обратна разписка /л. 43/, видно от която поканата е получена от оветника на
23.10.2023 г.
С покана е даден 7-дневен срок за доброволно изпълнение, изтекъл
на 30.10.2023 г.
В дадения срок ответникът не е извършил плащане, а е постановил
отказ /л. 44/.
6
С оглед доказаността на иска по основание, съдът, съгласно чл. 162
ГПК, изчисли размера, до който претенцията е основателна с помощта на
онлайн калкулатор, като приема, че същата е основателна за пълния
претендиран размер, а именно 66.49 лева – мораторно обезщетение за
периода 23.11.2023 г. до 08.04.2024 г.
С оглед на това, предявеният иск по чл. 86 ЗЗД се явява изцяло
основателен и следва да бъде уважен.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, право на
разноски има само ищецът
В исковото производството пред Софийски районен съд заявотелят е
доказал извършването на разноски в размер на 101.01 лева – държавна такса,
300 лева – депозит за САТЕ, 50 лева – депозит за призоваване на свидетел.
Претендирал и разноски за юрисконсултско възнаграждение, които съдът
определя на сумата от 100 лева, съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК,
вр. с чл. 25 НЗПП и при съобразяване с действителната правна и фактическа
сложност на делото и продължителността на производството. Общо разноски
в исковото производство – 551.01 лева.
Същите следва да бъдат възложени в тежест на ответника.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Столична община, БУЛСТАТ 00069637, да заплати на
„Дженерали Застраховане“ АД, ЕИК ********* на основание чл. 410 КЗ,
сумата от 1275.28 лв., представляваща регресно вземане за изплатено от
ищеца по застраховка „Каско“ застрахователно обезщетение по
ликвидационна преписка № *********, включващо ликвидационни разноски в
размер на 15 лева, за настъпило на 16.05.2023 г. застрахователно събитие с
участието на МПС „Волво С60“ с рег. № ***, ведно със законната лихва
върху претендираната сума от 09.04.2024 г. до пълното изплащане на сумата,
както и, на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, сумата от 66.49 лв.,
представляваща мораторно обезщетение в размер на законната лихва върху
главницата за периода от 23.11.2023 г. до 08.04.2024 г.
ОСЪЖДА Столична община, БУЛСТАТ 00069637, да заплати на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК на „Дженерали Застраховане“ АД, ЕИК
*********, сумата от 551.01 лева – сторени разноски в производството в
настоящото исково производство.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
7
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8