№ 96
гр. Русе , 12.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ТРЕТИ СЪСТАВ в публично заседание на
двадесет и седми април, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Мария Велкова
Членове:Галина Магардичиян
Боян Войков
при участието на секретаря Тодорка Недева
като разгледа докладваното от Мария Велкова Въззивно гражданско дело №
20214500500221 по описа за 2021 година
Производството е по чл.258 и сл. ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от И. Я. И. от гр.Русе против решение № 260004/07.01.2021 г.,
постановено по гр.д.№ 7282/2019 г. на Русенския районен съд, в частта, с която са
отхвърлени предявените от него иск за заплащане на трудово възнаграждение над сумата от
443.48 лв. до размер на 4080 лв. за периода м. 01- м. 07.2018 г. и за заплащане на
обезщетение по чл.224 от КТ над сумата в размер на 533.14 лв. до размер на 782 лв. Твърди
се, че решението е неправилно като постановено при съществени процесуални нарушения и
неправилно приложение на закона по съображенията, изложени в жалбата. Претендира
отмяна на решението в обжалваните части и постановяване на ново, с което исковете бъдат
уважени. Претендира и направените разноски за производството.
Ответникът по жалбата ЕТ „Д.И.Е.“, ЕИК ********* със седалище гр.Русе не е подал
отговор по реда на чл.263 ГПК. В съдебно заседание чрез процесуалния си представител
оспорва основателността на жалбата и иска същата да бъде оставена без уважение.
След преценка на доводите на страните, доказателствата по делото и съобразно
правомощията си, визирани в чл.269 от ГПК, въззивният съд приема следното:
Жалбата е подадена от процесуално легитимирана страна в законоустановения срок и
срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което е допустима.
1
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Производството по делото е образувано по предявените от жалбоподателя против ЕТ
„Д.И.Е.“- гр.Русе обективно кумулативно съединени иск за заплащане на неизплатено
трудово възнаграждение в размер на 4080 лв. и иск за заплащане на обезщетение за
неизползван платен годишен отпуск с правно основание чл.224 от КТ в размер на 782 лв.
По делото е установено, че страните са били в трудово правоотношение, породено от
трудов договор от 27.09.2017 г. като жалбоподателят е заемал длъжността „***“. Безспорно
е, че трудово правоотношение е прекратено със заповед №165/30.08.2018 г. по взаимно
съгласие на страните, считано от 29.08.2018 г. като на жалбоподателят не е връчена заповед
за прекратяване на трудовото правоотношение по надлежния ред. Това обстоятелство е
констатирано от Дирекция „Инспекция по труда“- гр.Русе и на работодателя са дадени
съответни предписания за изпълнение на задължението си да връчи заповедта за уволнение.
За установяване на плащане на претендираното възнаграждение работодателят е
представил разчетно- платежни ведомости като жалбоподателят е оспорил положения от
него подпис в реквизита „получил сумата“ в тях и е открито производство по оспорване на
документите по реда на чл.193 ГПК.
С приетите в първоинстанционното производство единична и тройна графологична
експертиза, които правилно са кредитирани от първоинстанционния съд като обективни,
обосновани и компетентно дадени предвид специалните знания на вещите лица, е
категорично установено, че подписите в графата „ПОДПИС“ срещу имено на
жалбоподателя в РПВ за м. януари, м. февруари, м. март, м. април, м. май, м. юни и м.юли
2018 г. са изпълнени от него.С приетата по делото съдебно икономическа експертиза е
установено, че на жалбоподателят не е изплатено само възнаграждението за м. август 2018
г., както и че размерът на дължимото обезщетение по чл.224 от КТ възлиза на 533.14 лв.
брутна сума, което също не е платено.
Първоинстанционният съд е приел, че оспорването по чл.193 ГПК не е недоказано. С
решението в обжалваните части съдът е отхвърли исковете по съображения, че
претендираното трудово възнаграждение на жалбоподателя за периода м. 01.-07.2018 г. е
заплатено, което обуславя неоснователността на иска, а обезщетението по чл.224 от КТ е
установено до размер на 533.14 лв. с оглед на приетата СИЕ.
Решението в обжалваните части е валидно, допустимо и правилно.
При разглеждане на спора не са допуснати заявените от жалбоподателя процесуални
нарушения, правилно са установени релеватните за спора факти въз основа на анализ на
събраните по делото доказателства и правилно е приложен материалния закон.
Съгласно разпоредбата на чл.245 от КТ при добросъвестно изпълнение на трудовите
2
задължения, работникът или служителят имат право на ежемесечно трудово
възнаграждение, на което кореспондира задължението на работодателя да го заплати- чл.128
от КТ.
В процеса в доказателствена тежест на жалбоподателят е да установи наличието на трудово
правоотношение за процесния период и добросъвестно изпълнение на задълженията си, а в
тежест на работодателя е да установи факта на изпълнение на основното си задължение- че е
заплатил дължимото трудово възнаграждение.
За установяване на изпълнение на задълженията си за заплащане на трудовото
възнаграждение по делото са представени РПВ, в които срещу името на жалбоподателят е
положен подпис за получил сумата. ПРВ са частен удостоверителен документ и се ползват с
регламентираната в чл.180 от ГПК доказателствена сила.
Жалбоподателят е оспорил тези документи и правилно първоинстанционният съд е открил
производство по реда на чл.193 от ГПК. Правилно е разпределил и доказатествената тежест
като е възложил същата на оспорващата страна- жалбоподателя.
В производството по чл.193 от ГПК са назначени както единична, така и тройна
графологична експертиза, които правилно са кредитирани от първоинстанционният съд с
оглед на специалните знания на вещите лица и като обосновани и компетентно дадени.
Изготвени експертизи са пълни, обосновани и сочат на категоричен извод, че подписите са
изпълнени от жалбоподателя. За това обстоятелство е налице и признание, съдържащото се в
обстоятелствената част на исковата молба.
При назначаването на тези експертиза и при тяхното приемане не са допуснати
процесуални нарушения. В закона не е регламентирана правна възможност страната да сочи
експерт, който да участва в състава на експертизата, поради което не е налице соченото от
жалбоподателя процесуално нарушение.
Правилно въз основа на приетите експертизи съдът е приел, че оспорването не е доказано и
е съобразил доказатествената сила на ПРВ.
Ответникът по жалбата е установил с допустимите от закона доказателства, че за периода м.
януари.- м. юли 2018 г. е заплатил на жалбоподателя дължимото трудово възнаграждение,
което обуславя неоснователност на предявеният иск в тази му част и правилно същият е
отхвърлен.
При прекратяване на трудовото правоотношение за работникът или служителят възниква
субективното право да получи обезщетение за неизползван платен годишен отпуск,
регламентирано в чл.224 от КТ. Този факт не се оспорва от работодателя и същият е
констатиран и от ДИТ-Русе. С приетата по делото СИЕ е установено, че жалбоподателят
има право на обезщетение по чл.224 от КТ за 23 дни неизползван платен годишен отпуск в
размер на 533.14 лв. Заключението на експерта не е оспорено от жалбоподателя и съответно
3
няма релевирани други доказателства, които да установяват по- висок размер на дължимото
обезщетение, поради което правилно искът е уважен съобразно установеното с приетата по
делото експертиза, а над тази сума е отхвърлен. И в тази част решението е правилно и
следва да бъде потвърдено.
Решението в обжалваните части не страда от наведените в жалбата пороци, същото е
правилно и следва да се потвърди с решение, което не подлежи на касационно обжалване-
чл.280, ал.3 от ГПК.
Разноските за въззивното производство са в тежест на жалбоподателя. Ответникът по
жалбата изрично е заявил, че не претендира разноски, а и няма доказателства за
извършването на такива от негова страна, поради което съдът не следва да се произнася.
По изложените съображения Русенският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260004/07.01.2021 г., постановено по гр.д.
№ 7282/2019 г. на Русенския районен съд, в частта, с която са отхвърлени
предявените от И. Я. И. от гр.Русе против ЕТ „Д.И.Е.“- гр.Русе иск за
заплащане на трудово възнаграждение над сумата от 443.48 лв. до размер на
4080 лв. за периода м. 01- м. 07.2018 г. и иск за заплащане на обезщетение по
чл.224 от КТ над сумата в размер на 533.14 лв. до размер на 782 лв.
В останалата част решението като необжалвано е влязло в сила.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4