Номер V-2485 Година 2018, 21 декември гр.Бургас
Бургаският окръжен съд, пети въззивен граждански състав
на двадесет и първи декември година две хиляди и осемнадесета,
в закритото заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАЛИНА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ДАНИЕЛА МИХОВА
2.мл.с.ВАНЯ ВАНЕВА
секретар
………………….
като
разгледа докладваното от съдия Даниела Михова
частно
гражданско дело № 1806 по описа за 2018 година
Производството е по реда на чл.274, ал.1, т.1 от ГПК, вр.чл.130 от ГПК и е образувано по частната
жалба, подадена от Ж.П.Г. от гр.Бургас чрез процесуалния му представител
адв.Красимир Кацарски от БАК, против Определението от 18.09.2018 г. по
гр.д.2322/2018 г. по описа на Бургаски районен съд, с което е прекратено
производството по делото поради недопустимост на предявения от частния
жалбоподател иск против „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС” АД, ЕИК *********,
за осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца обезщетение за нанесени
неимуществени вреди от ПТП на 02.04.2015 г., в размер на 16 000 лв, ведно
със законната лихва върху главницата от подаване на исковата молба до
окончателното й изплащане, както и сумата от 4 880,72 лв, представляваща
законна лихва върху претендираната главница от 02.04.2015 г. до 02.04.2018 г. Твърди
се, че обжалваното определение е неправилно, тъй като претендираните в
настоящото производство неимуществени вреди са за болки и страдания от фрактура
с луксация на лява тазобедрена става, и са с различно основание от
претендираните неимуществени вреди по предни две граждански дела, вредите,
предмет на които, макар да са настъпили от едно и също ПТП, както процесните, са
различни, поради което не е налице опит за пререшаване на спор, решен с влязло
в сила решение. Претендира се отмяна на обжалваното определение.
Ответникът по частната жалба и по исковото
производство по гр.д.2322/2018 г. на БРС - против „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ
ИНС” АД не е представил в законовия срок отговор на жалбата.
Частната жалба е подадена от
легитимирано лице, против акт на съда, подлежащ на обжалване (определение, с
което е прекратено производството по делото), в законовия срок, поради което е
допустима.
Разгледана по същество, частната
жалба е основателна, по следните съображения:
Производството пред
първоинстанционния съд е образувано по исковата молба, подадена от частния
жалбоподател Ж.П.Г. за осъждане на ответника „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА
КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС” АД да му заплати сумата от 16 000 лв, представляваща
обезщетение за нанесени неимуществени вреди от ПТП на 02.04.2015 г., ведно със
законната лихва върху главницата от подаване на исковата молба до окончателното
й изплащане, както и сумата от 4 880,72 лв, представляваща законна лихва върху
претендираната главница от 02.04.2015 г. до 02.04.2018 г. В обстоятелствената
част на исковата молба е посочено, че претендираното обезщетение е за
претърпените от ищеца болки и страдания вследствие получена при описаното ПТП
фрактура с луксация на лява тазобедрена става, причинило на ищеца трайно
затруднение на движението на левия крайник за срок от 8-10 месеца. Посочено е,
че искът е предявен против ответното дружество, в качеството му на
застраховател по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“, сключена
с другия участник в ПТП.
По указание на съда
за обосноваване на правния му интерес, ищецът е конкретизирал, че по повод
обезщетения за вреди от процесното ПТП, настъпило на 02.04.2015 г., преди
настоящото дело, действително са заведени три граждански дела – за имуществени
вреди; за неимуществени вреди от телесна повреда – счупване с луксация на левия
лакът; за неимуществени вреди от телесна повреда – фрактура на основата на пета
лява метатарзална кост. По настоящото дело претенцията е за обезщетение за неимуществени
вреди от телесна повреда – фрактура с луксация на лява тазобедрена става.
С обжалваното
определение съдът е прекратил като недопустимо производството по делото, като е
приел, че съдът вече се е произнесъл с влязло в сила решение по претенция за обезщетение за неимуществени
вреди, изразяващи се в болки и страдания от претърпяно телесно увреждане
вследствие настъпилото на 02.04.2015 г.
ПТП, претенцията по настоящото дело не е за допълнителни неимуществени вреди от
последващо появили се усложнения и заболявания, поради което предявеният иск
цели пререшаване на спор, решен с влязло в сила решение.
Видно от приложените
по делото доказателства, на 02.04.2015 г. на път BGS 1213, км 14+800, в посока с.Зидарово, поради неспазване на
правилата за движение по пътищата и от двамата водачи, е настъпило ПТП между управляван
от ищеца лек автомобил и автомобил, управляван от Д.М.М., от което произшествието
са настъпили щети по двата автомобила и телесни увреждания на ищеца, а именно:
счупване на лява лакетна кост с изкълчване на лява лакетна става; счупване на
ацетабулума на лява тазобедрена става, счупване на базата на пета метатарзална
кост на ляво стъпало.
Установява се от приложените по делото решения и изпълнителни
листи, че с влезли в сила решения, ЗК „ЛЕВ ИНС” АД, застраховател по застраховка
„Гражданска отговорност“, сключена за автомобила, управляван от Д.М.М., е
осъден да заплати обезщетение за: за имуществени вреди – щети по управлявания от ищеца
лек автомобил (по гр.д.7352/2016 г. на БРС); обезщетение за неимуществени вреди
– болки и страдания от счупване с луксация на левия лакът (по гр.д.8350/2017 г.
на БРС); и за неимуществени вреди – болки и страдания от счупване на базата на
пета лява метатарзална кост на ляво стъпало (по гр.д.234/2017 г. на БРС). От
мотивите на решение № 511 от 11.04.2017 г. по гр.д.234/2017 г. на БРС се
установява, че първоначално искът е бил заведен за сумата от 6 000 лв –
обезщетение за нанесени на ищеца неимуществени вреди от ПТП, като впоследствие
искът е конкретизиран – за сумата от 5 000 лв - обезщетение за вреди само
от конкретно телесно увреждане - счупване на базата на пета лява метатарзална
кост на ляво стъпало.
По настоящото дело претенцията е за обезщетение за
неимуществени вреди от телесна повреда – фрактура с луксация на лява
тазобедрена става, т.е.за обезщетение за вреди от телесно увреждане, различно
от тези, за които на ищеца вече са определяни обезщетения по предните
граждански дела.
При така събраните доказателства съдът приема, че
исковите претенции са за обезщетения за неимуществени вреди, претърпени от
различни телесни увреждания, които, макар да са причинени по твърдение на ищеца
от едно и също ПТП, представляват различни основания, поради което според
настоящия състав, не е налице опит за пререшаване на вече решен спор, а
предявяване на нов иск за обезщетение с ново основание тъй като при всяко от
предните дела, съдът е преценявал при определяне на обезщетението, претърпените
болки и страдания от конкретното телесно увреждане на ищеца. Ако претенцията за
обезщетение за неимуществени вреди от процесното ПТП беше предявена
едновременно – в едно производство за болките и страданията, причинени от
всички получени от ищеца телесни увреждания при ПТП, съдът щеше да определи
едно общо обезщетение, отчитайки страданията на ищеца от всяко увреждане и
общото му състояние. Такава преценка съдът ще следва да извърши и в настоящото
производство, преценяйки конкретните страдания и неудобство на ищеца от
процесното увреждане - фрактура с луксация на лява тазобедрена става.
Ето защо, според настоящия състав, неправилно
първоинстанционният съд е прекратил производството по делото.
Мотивиран от изложеното, Бургаският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯВА Определението от 18.09.2018 г. по
гр.д.2322/2018 г. по описа на Бургаски районен съд.
ВРЪЩА делото на Бургаски районен съд за продължаване
на съдопроизводствените действия.
Определението на съда не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.