№ 164
гр. Пловдив, 20.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет
и втора година в следния състав:
Председател:Галина Гр. Арнаудова
Членове:М. П. Петрова
Румяна Ив. Панайотова-Станчева
при участието на секретаря Стефка Огн. Тошева
като разгледа докладваното от М. П. Петрова Въззивно гражданско дело №
20225000500345 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно и се развива по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С Решение №128 от 10.05.2022г., постановено по гр.дело №39/2021г. по
описа на Окръжен съд-С. М. Б. С. с ЕГН:********** и постоянен адрес: гр.Р.,
А. в. № ********, е осъдена да заплати на М. А. Д. с ЕГН:********** и
постоянен адрес: гр.П., ул. С. М. № **, ет. *, ап. **, сумата от 25425лв.,
представляваща третата остатъчна вноска от договорената цена на
недвижимия имот, дължима по предварителен договор за покупко-продажба
на недвижим имот от 28.06.2018г., в деня на сключване на окончателен
договор, съгласно чл.2,т.3 от предварителния договор, ведно със законната
лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда –
04.09.2020г., до окончателното й изплащане, и сумата от 1200лв. – съдебни
разноски по водене на делото пред инстанцията.
Недоволна от така постановеното решение е останала жалбоподателят
М. Б. С., която го обжалва с доводи за допуснати от първоинстанционния съд
1
процесуални нарушения при доклада и разглеждането на делото и претендира
за отмяната му и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на
окръжния съд, евентуално за отхвърляне на иска.
Въззиваемата страна М. А. Д. е депозирала чрез пълномощника си адв.И.
Г. писмен отговор на въззивната жалба със съображения за нейната
неоснователност и искане за потвърждаване на обжалваното решение и за
присъждане на разноски за въззивното производство.
Съдът, след преценка на доказателствата по делото, поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено следното:
С искова молба вх.№6336/04.09.2020г., по която е образувано гр.дело
№795/2020г. по описа на Районен съд-С. М. А. Д. е предявила против М. Б. С.
иск с правна квалификация чл.19,ал.3 от ЗЗД, за обявяване за окончателен на
сключения помежду им предварителен договор от 28.06.2018г. за покупко-
продажба на недвижим имот – ПИ с кад.№******** с площ от 1062кв.м.,
находящ се в м.“У.“ по действащата кадастрална карта на гр.С. ведно с
построените в него жилищна сграда с кад.№ ********.1 със застроена площ
от 36кв.м. и жилищна сграда с кад.№ ********.2 със застроена площ от
37кв.м., и за заплащане на сумата от 25425лв., представляваща остатък от
договорената продажна цена за имота, ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба.
С Определение №68 от 08.02.2021г. районният съд е приел да е сезиран с
обективно кумулативно съединени искове по чл.19,ал.3 от ЗЗД и по чл.79,ал.1
във връзка с чл.200,ал.1 от ЗЗД, които подлежат на разглеждане по различен
съдопроизводствен ред – паричният по общият исков процес по глава
Тринадесета – Основно производство по ГПК, а искът за обявяване на
предварителния договор за окончателен по реда на глава Тридесет и първа –
Производство за сключване на окончателен договор по ГПК, поради което
следва да бъдат разделени и, тъй като паричният иск е с цена над 25000лв.,
същият следва да се изпрати за разглеждане по подсъдност на Окръжен съд-
Смолян.
След разделянето на исковете пред Окръжен съд-Смолян е образувано
гр.дело №39/2021г. за разглеждане на иска за заплащане на сумата от
25425лв. Същият се основава на твърдения продажната цена на имота по
предварителния договор да е определена на 50850лв., от която 3000лв. да са
2
платени преди подписване на договора и 22425лв. да са платени като задатък,
а остатъкът от 25425лв. да е дължим в деня на подписване на окончателния
договор.
С отговора на исковата молба ответникът М. С. е признала твърденията
в исковата молба от уговорената с предварителния договор продажна цена на
имота от 50850лв. да е изплатила преди сключването му сума от 3000лв. като
капаро и част от цената и на датата на сключването му да е заплатила още
22425лв. от продажната цена. Не твърди да е заплатила претендирания
остатък от 25425лв. С оглед на него твърди да е предявила иск за разваляне на
предварителния договор, по който е образувано гр.дело №9916/2020г. по
описа на Районен съд-Пловдив, и е поискала производството по настоящото
дело да бъде спряно до приключване на цитираното дело, за което е
представила искова молба вх.№49036/13.08.2020г., чийто петитум е за
връщане на платената от нея част от 22425лв. от продажната цена по
предварителния договор поради отпаднало основание – развалянето на
договора, и за заплащане на сумата, дадена като капаро от 3000лв. в двоен
размер, а именно 6000лв..
С Определение №69 от 15.02.2021г. по чл.140 от ГПК окръжният съд се
е произнесъл по доказателствените искания на страните и е постановил
спиране на производството по делото до приключване на производството по
гр.дело №795/2020г. по описа на Районен съд-Смолян за обявяване на
предварителния договор за окончателен. Същото е приключило с влязло в
сила като потвърдено от въззивната инстанция Решение №208 от 25.06.2021г.,
с което сключеният между страните предварителен договор от 28.06.2018г. е
обявен за окончателен за договорената продажна цена от 26000 евро,
равняваща се на 50850лв., от която купувачът е платил сумите от 3000лв. и
22425лв. в деня на подписване на договора.
С Определение №60 от 14.02.2022г. окръжният съд е възобновил
производството по делото и е насрочил същото за 02.03.2022г., за което
ответникът е получила лично призовката си на 20.02.2022г. С молба вх.
№694/01.03.2022г. тя е поискала отлагане на делото поради нейно заболяване,
за което е представила амбулаторен лист №454 от 28.02.2022г. и е заявила
оттегляне на пълномощията от адв.С. П.. Съдът е приел да са налице
предпоставките на чл.142,ал.2 от ГПК и е отложил делото за 16.03.2022г.,
3
давайки възможност на ответника да представи болничен лист за периода на
лечение. Призовката е връчена на 11.03.2022г. С протоколно определение от
16.03.2022г. ход на делото не е даден поради несвоевременното, съгласно
чл.56,ал.3 от ГПК, призоваване на ответника и делото е насрочено за
13.04.2022г., за която дата С. е получила лично призовката си на 24.03.2022г.
С молба вх.№1006/23.03.2022г. тя е поискала производството по делото да
бъде спряно до приключване на това по гр.дело №9916/2020г. по описа на
Районен съд-Пловдив, чийто предмет е връщане на сумата от 22425лв. като
платена от нея на отпаднало основание – разваляне на предварителния
договор. С молба вх.№1331/13.04.2022г. ответникът е поискала отново
отлагане на делото поради нейно заболяване, за което е представила
амбулаторен лист №000816 от 12.04.2022г. В съдебно заседание на
13.04.2022г. съдът е приел да не са налице предпоставките на чл.142,ал.2 от
ГПК за отлагане на делото, тъй като ответникът отново не е представила
болничен лист, нито медицинско удостоверение по чл.103,ал.3 от Закона за
здравето за невъзможността й за явяване пред съда, поради което е дал ход на
делото, приел е за окончателен проекто-доклада, отхвърлил е искането на
ответника за спиране на производството и след приключване на съдебното
дирене и съдебните прения е обявил делото за решаване.
С обжалваното решение първоинстанционният съд е приел въз основа на
събраните писмени доказателства между страните да е сключен
предварителен договор от 28.06.2018г. за покупко-продажба на недвижим
имот с уговорена в чл.2 от него продажна цена от 26000 евро, равняваща се
на 50850лв., платима на три вноски – първа от 3000лв., заплатена срещу
разписка на агенцията-посредник „Р. Д.“ЕООД преди подписване на
договора; втора от 22425лв., съставляваща предплата/задатък, платима в деня
на подписване на договора; трета от 25425лв., представляваща остатъка от
продажната цена и платима в деня на подписване на окончателния договор,
но не по-късно от изповядване на сделката пред нотариус под формата на
нотариален акт за покупко-продажба. Приел е страните да не спорят, че
първите две вноски са платени и не е заплатена само третата вноска, която, с
оглед уговорения падеж – в деня на подписване на окончателния договор, е
дължима, тъй като с влязлото в сила на 01.02.2022г. решение по гр.дело
№795/2020г. на Районен съд-Смолян предварителният договор е обявен за
окончателен.
4
Настоящата инстанция, с оглед правомощията си по чл.269 от ГПК,
намира обжалваното първоинстанционно решение за валидно и допустимо.
Неоснователно е позоваването на жалбоподателя на разпоредбата на
чл.126 от ГПК във връзка с висящото производство по гр.дело №9916/2020г.
по описа на Районен съд-Пловдив. То е между същите страни, но не и на
същото основание и за същото искане като настоящото, тъй като касае
връщане на платените по предварителния договор суми като част от
уговорената продажна цена поради неговото разваляне, а в случая
претенцията е за заплащане на остатъка от продажната цена по обявения за
окончателен с влязлото в сила решение предварителен договор.
Останалите наведени от жалбоподателя процесуални нарушения в
първоинстанционното производство не обосновават недопустимост на
обжалваното решение, при каквато единствено въззивният съд има
правомощия да върне делото за ново разглеждане, както се претендира с
въззивната жалба. Същите касаят надлежното участие на ответника в процеса
и събирането на доказателства, евентуалното наличие на каквито нарушения е
отстранимо във въззивното производство чрез валидното извършване на
опорочените действия, включително в хипотезата на чл.266,ал.3 от ГПК.
Настоящата инстанция намира да не са допуснати в
първоинстанционното производство твърдените от жалбоподателя
процесуални нарушения.
Противно на твърденията в жалбата, всички призовки по делото са били
получени лично от ответника С.. Съдът не е длъжен да съобразява
насрочването на заседанията с разстоянието, което тя трябва да преодолее от
гр.Р., където живее, до гр.С. където е гледано делото. С нормата на чл.56,ал.3
от ГПК законодателят е предвидил призоваването да се извършва най-късно
една седмица преди заседанието, приемайки този срок за достатъчен страната
да организира защитата си по делото лично или чрез процесуален
представител. Посочената разпоредба е съобразена от първоинстанционния
съд за насроченото за 16.03.2022г. открито съдебно заседание, в което не е
дал ход на делото именно поради несвоевременното призоваване на
ответника.
Не е нарушен принципът на чл.142,ал.2 от ГПК при
първоинстанционното разглеждане на делото. Действително, както резонно
5
сочи жалбоподателят, болничен лист за временна неработоспособност не се
издава на неосигурени по КСО лица, съгласно чл.12,т.1 от Наредбата за
медицинската експертиза, нито медицинско удостоверение по чл.18,ал.2 от
Наредбата за невъзможността лицето да се яви пред органите на съдебната
власт. Дори и да се приеме С. да е била неосигурена, следва да се отбележи,
че до внасянето му за разглеждане в открито заседание производството по
делото е било спряно за период от една година до приключване на
производството по друго дело, завършило с неблагоприятен за ответника
изход, като в първото насрочено за 02.03.2022г. открито съдебно заседание
ход не е даден и делото е отложено именно в хипотезата на чл.142,ал.2 от
ГПК, с оглед предшестващото оттегляне на пълномощията от дотогавашния й
процесуален представител адв.Пейкова и удостовереното с представения
амбулаторен лист заболяване на ответника, препятстващо я да се яви. В
следващото съдебно заседание на 16.03.2022г. ход на делото не е даден
поради несвоевременното призоваване на С.. За насроченото за 13.04.2022г.
открито съдебно заседание тя отново е представила амбулаторен лист за
извършен първичен преглед при същите оплаквания със същата диагноза и
при същата назначена терапия, както по предходния. Искането й за повторно
отлагане на делото поради същото заболяване съставлява злоупотреба с право
като предприето единствено с цел забавяне на производството, но не и за
организиране на защитата по делото. Това е така, тъй като, знаейки за
заболяването си, ответникът е имала възможност да упълномощи адвокат,
който да я представлява в проведеното на 13.04.2022г. открито съдебно
заседание, след като повече от месец преди това, непосредствено преди
първото насрочено за 02.03.2022г. съдебно заседание е оттеглила
пълномощията от дотогавашния си адвокат-пълномощник. В това отношение,
противно на доводите й, тя не е била възпрепятствана вследствие нередовно
призоваване, тъй като е била редовно призована за първото и последното
съдебни заседания, а за междинното й е била надлежно, но несвоевременно,
връчена призовка, при което е била уведомявана за хода на производството и
с това е била обезпечена възможността й да организира защитата си. Освен
това, единственото й искане в отговора на исковата молба е било за спиране
на производството по делото до приключване на това по заведеното от нея
гр.дело №9916/2020г. на Районен съд-Пловдив, което искане е било оставено
без уважение от районния съд при разделяне на производството по настоящия
6
иск и което искане тя отново е поддържала пред окръжния съд с молбата си
от 23.03.2022г., отхвърлено с протоколно определение от 13.04.2022г., при
което с отлагане на делото всъщност е целяла изчакване на резултата по
цитираното, въпреки произнасянията на съда за липса на преюдициалност.
С предварителния договор всяка от страните се задължава спрямо
другата да сключи окончателен договор при уговорените негови съществени
условия, които за покупко-продажбата са предметът и цената, съгласно чл.183
от ЗЗД, като насрещни престации на продавача и купувача. В приложното
поле на чл.362,ал.1 от ГПК могат да бъдат включени и други изрично
уговорени от страните условия за сключване на окончателния договор,
доколкото волята на законодателя е да липсват неизпълнени задължения
между страните при влизане в сила на решението по чл.19,ал.3 от ЗЗД и
пораждане действие на окончателния договор. В тази връзка при предявен иск
от купувача предварителният договор се обявява за окончателен при
условие, че той изпълни насрещното си задължение за заплащане на
продажната цена при сключване на окончателния договор в двуседмичен срок
от влизане на решението в сила, в противен случай, съгласно чл.362,ал.2 от
ГПК, ответникът-купувач може да поиска обезсилване на решението. Когато
искът е предявен от продавача по предварителния договор, както в случая, за
да се постигне целеното пълно уреждане на отношенията между страните,
следва неплатената от ответника-купувач продажна цена да бъде присъдена,
за да може ищецът да се снабди с изпълнителен лист за нея. В случая
остатъкът от продажната цена е претендиран и изрично с отделен петитум от
страна на ищеца, което е мотивирало първоначално сезирания районен съд да
приеме за предявени отделно кумулативно обективно съединени искове, а не
само иск по чл.19,ал.3 от ЗЗД, и да раздели производството по тях. С оглед
този начин на процедиране, относно заплащането на остатъка от продажната
цена по предварителния договор е налице отделно производство предмет на
настоящото дело, което е за изпълнение на това задължение, съгласно
чл.79,ал.1 във връзка с чл.200,ал.1 от ЗЗД, като произтичащо от окончателния
договор за покупко-продажба, обявен за такъв с влязлото в сила решение по
гр.дело №795/2020г. на Районен съд-Смолян.
С оглед и на тези обстоятелства, не е налице твърдяната от
жалбоподателя връзка на преюдициалност между настоящия и спора по
7
гр.дело №9916/2020г. на Районен съд-Пловдив за връщане на платената част
от продажната цена по предварителния договор поради развалянето му.
Налице е влязло в сила решение, с което предварителният договор като
валидно сключен и обвързващ страните към датата на приключване на
устните състезания е обявен за окончателен, при което въпросът за неговото
действие е разрешен със сила на пресъдено нещо.
Във въззивното производство не е повдигнат спор относно приетата за
установена въз основа на събраните писмени доказателства от
първоинстанционният съд фактическа обстановка, поради което тя не може
да бъде преразглеждана, с оглед принципа на ограничения въззив по
чл.269,изр.2 от ГПК. В тази връзка, макар и действително, както настоява
жалбоподателят, с определението от 15.02.2021г. по чл.140 от ГПК да не е
била разпределена доказателствената тежест и да не й е указано кои твърдени
от нея обстоятелства се нуждаят от доказване, следва да се има предвид, че С.
не твърди да е заплатила на ищеца претендирания остатък от продажната
цена по договора от 25425лв., нито да е настъпил друг правопогасяващ факт
по отношение на това й парично задължение, извън развалянето на
предварителния договор, което възражение е преклудирано от силата на
пресъдено нещо на решението за обявяването му за окончателен. При това
положение на същата не може да се вмени доказателствена тежест за
установяване на обстоятелства за погасяване на вземането, каквито тя не
твърди, а, напротив, признава да е заплатила единствено част в размер на
общо 25425лв. от продажната цена от 50 850лв., за връщането на която част е
претендирала по цитираното висящо дело.
Плащането на процесния остатък от продажната цена е предвидено в
чл.2,т.3 от сключения между страните предварителен договор, обявен за
окончателен със съществените елементи на продажбата, да се извърши в деня
на подписване на окончателния договор, но не по-късно от изповядване на
сделката пред нотариус под формата на нотариален акт за покупко-продажба.
С оглед на това, вземането е изискуемо от 01.02.2022г., когато е влязло в сила
съдебното решение, с което предварителният договор е обявен за
окончателен, заместващо нотариалния акт.
Обсъденото обосновава извода за основателност на предявения иск,
който като такъв правилно е уважен с обжалваното първоинстанционно
8
решение и същото следва да се потвърди.
С оглед на този изход по спора и във връзка с изричната претенция на
въззиваемата за присъждане на направените от нея за въззивното
производство разноски, жалбоподателя следва да бъде осъдена да й заплати
сумата от 1300лв. като разноски за платено адвокатско възнаграждение по
представен договор за правна защита и съдействие от 27.06.2022г.
Предвид изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №128 от 10.05.2022г., постановено по
гр.дело №39/2021г. по описа на Окръжен съд-Смолян.
ОСЪЖДА М. Б. С. с ЕГН:********** и постоянен адрес: гр.Р., А. в. №
********, да заплати на М. А. Д. с ЕГН:********** и постоянен адрес: гр.П.,
ул. С. М. № **, ет. *, ап. **, сумата от 1300лв. /хиляда и триста лева/,
представляваща разноски за въззивното производство.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ при условията на
чл.280,ал.1 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9