Р Е Ш Е Н И Е
№ 164
гр. Велико
Търново, 21.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Велико Търново, в съдебно заседание на двадесет и четиринадесети
юли две хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОНСТАНТИН КАЛЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА КОСТОВА
ЕВТИМ БАНЕВ
При участието на секретаря С.Ф. и прокурора от ВТОП Светлана Иванова разгледа
докладваното от съдия Калчев касационно
НАХД № 10159/2023 г. и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс, вр. с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания.
Делото е образувано по касационна жалба от „Н. Лазаров“ ЕООД от гр. Севлиево, ЕИК *********, чрез *** М.Л., срещу Решение № 219/27.04.2023г. по НАХД № 1500/2022 г. на Районен съд-гр. Велико Търново, с което е потвърдено Наказателно постановление № ********** от 24.06.2022 г., издадено от директора на Областна дирекция по безопасност на храните- Велико Търново. Според касатора решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Сочи, че неправилно съдът не е кредитирал показанията на св. Д., поради това че била съпруга на управителя на дружеството, като нейните показания не само не противоречали на показанията на останалите свидетели, но и кореспондирали изцяло с тях. Счита, че съдът неправилно и безмотивно е постановил, че дружеството има качеството „бизнес оператор“ и необосновано е приложил разпоредбата на чл. 5 от Наредбата за предоставянето на информация на потребителите за храните. Необосновано съдът не бил приложил разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН и не е кредитирал твърденията на жалбоподателя в тази насока. Претендира се отмяна на решението на районния съд.
Ответникът по касационната жалба – директора на Областна дирекция по безопасност на храните - Велико Търново, чрез *** Е. Н. оспорва жалбата като неоснователна. Претендира разноски за настоящата инстанция.
Представителят на Окръжна прокуратура – Велико Търново дава заключение за неоснователност на жалбата.
Настоящият състав на Административен съд – Велико Търново, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, както и след служебна проверка, на основание чл. 218, ал. 2 АПК, за валидност, допустимост и съответствие на решението с материалния закон, въз основа на установените факти, приема следното от правна страна:
Жалбата е подадена от надлежна страна-участник във въззивното производство, в законния срок, до компетентния съд, което я прави допустима.
Съгласно чл. 63в от ЗАНН, административният съд разглежда касационните жалби срещу решенията на съответните РС по реда на глава ХІІ от АПК. Чл. 218 от АПК свежда предмета на касационната проверка до посочените в жалбата пороци на решението, но същевременно задължава касационната инстанция да следи и служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон. Воден от така определения предмет на настоящото касационно дело, съдът намира касационната жалба за неоснователна, тъй като оспорваното решение е валидно, допустимо и правилно. Аргументите на съда за този извод са следните:
С Решение № 219/27.04.2023г. по НАХД № 1500/2022 г. на Районен съд-гр. Велико Търново е потвърдено НП № ********** от 24.06.2022 г., издадено от директора на Областна дирекция по безопасност на храните- Велико Търново, с което на „Н. Лазаров“ ЕООД за допуснато нарушение на чл. 5, ал. 1 от Наредбата за предоставянето на информация на потребителите за храните във връзка с чл. 44, пap. 1, буква "б", във връзка с чл. 9, пap. 1, буква "е" и буква "з" във връзка с чл. 6 от Регламент /ЕС/ № 1169/2011 на ЕС и на Парламента от 25 октомври 2011 година за предоставянето на информация за храните на потребителите, във връзка с чл. 17, ал. 1 от Закона за храните, на основание чл. 131, ал. 2 вр. с ал. 1, т. 1 от Закона за храните на дружеството е наложено административно наказание "Имуществена санкция" в размер на 4 000 лв.
За да постанови този резултат съдът е приел за установено, че на 21.12.2021 г. в град Велико Търново, на Кулинарен щанд към Хипермаркет "Кауфланд", peг. № ********* и удостоверение за регистрация № 101-5746/18.03.2019 г., стопанисван от бизнес-оператор "Н. Лазаров" ЕООД, гр. Севлиево и находящ се на територията на Супермаркет "Кауфланд" в гр. Велико Търново, ул. "Краков" № 2А, била извършена проверка от контролни органи при ОДБХ – В. Търново, както и в присъствието на служител на "Н. Лазаров" ЕООД – М.А., по повод подаден сигнал в ОДБХ В. Търново с вх. № 6362/21.12.2021 г., относно закупени 10 броя наденици на цена 1.80 лева всяка една, за които подалият сигнала твърдял, че са били сурови и недостатъчно добре сготвени, поради което след консумацията им, детето му е получило стомашно неразположение. При извършената проверка контролните органи установили, че във витрината за предлагане на готови изпечени изделия е изложен и се предлага за продажба на краен потребител месен продукт с наименование посочено на съпътстващия го етикет (информационна табела) като "Домашна кълцана наденица" на цена за 1 брой - 1.80 лева. Установено било, че етикетът на продукта не съдържа и не предоставя информация на потребителите на срока на минималната трайност или срока на годност на продукта, както и за адреса на стопанския субект в хранително-вкусовата промишленост, под чието име или търговско наименование храната се предлага на пазара. За резултатите от проверката бил изготвен констативен протокол от 21.12.2021 г., подписан от контролните органи и от служителя на дружеството, присъствал на проверката. На 11.02.2022 г. бил съставен АУАН при условията на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН, срещу който не е постъпило писмено възражение, а въз основа на него е издадено процесното наказателно постановление. В хода на съдебното производство били разпитани като свидетели служителите на ОДБХ – В. Търново, участвали при извършването на проверката, които потвърдили констатациите си, че в обекта се е предлагала такава наденица на топлата витрина, на която на етикета липсвали данни за час и дата на приготвяне на храната, производител на храната, срок на годност. Била разпитана като свидетел и И.М. Д. - служител в "Н. Лазаров" ЕООД и съпруга на управителя на дружеството, която дала показания, че отговаря за контрола и хигиената в проверявания обект, като не се е явила на извършената проверка на 21.12.2021 г., а на проверката е присъствала служител – колежка, която не е предоставила документите на проверяващите, тъй като не била упълномощена да им ги представи. Според свидетелката последните изисквания от Агенцията по храните е на етикета да бъдат посочени алергените, като на техните етикети имало посочени алергени, но повече от тази информация нямало. Свидетелката е заявила, че не ѝ е известно какво трябва да съдържа етикетът на всеки продукт, поради причината, че при извършени проверки не са били уведомявани от проверяващите какво трябва да има на етикета. Според нея информацията на етикета съдържа името на артикула плюс цената и алергените, като иначе има информация за всеки продукт, която стои в папка отделно, близо до стоките и ако някой я поиска, може да бъде представена. Такава не била представена при проверката от присъстващата служителка, тъй като не била упълномощена за това. Съдът не е кредитирал показанията на този свидетел поради това, че като съпруга на управителя е заинтересована от изхода на делото, а от друга страна – показанията ѝ противоречат изцяло на показанията на останалите свидетели, както и на приложените по делото писмени доказателства
При така установеното от фактическа страна съдът е посочил, че съгласно чл. 17, ал. 1 от Закона за храните, бизнес оператор, който произвежда, преработва и/или дистрибутира храни, е длъжен да предлага храни, етикетирани в съответствие с изискванията на Регламент (ЕС) № 1169/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2011 г. за предоставянето на информация за храните на потребителите, като според чл. 9, пар. 1, б. „е“ и „з“ от Регламент (ЕС) № 1169/2011 г. задължително се посочват следните данни: срок на минимална трайност или срок на годност; името или търговско наименование и адрес на стопанския субект в хранителната промишленост, посочен в член 8, параграф 1, а съгласно чл. 13 от Регламент (ЕС) № 1169/2011 г. тази информация се обозначава на видно място по такъв начин, че да бъде лесно видима, четлива и когато е необходимо – незаличима. Въз основа на събраните гласни и писмени доказателства съдът е установил, че такава информация за продуктите не е била налична при проверката от контролните органи. Отхвърлил е възражението, че дружеството няма качество на бизнес оператор, като е приел наличието на това качество предвид това, че жалбоподателят е търговец притежаващ съответните документи (Кулинарен щанд към Хипермаркет "Кауфланд", peг. № ********* и удостоверение за регистрация № 101-5746/18.03.2019 г.) и в търговски обект предлага за продажба, т.е. извършва дистрибуция на храни. Според съда в случая е безспорно установено извършването на нарушението и самоличността на нарушителя, а по отношение на изискването за вина, в случая това не е необходимо, тъй като жалбоподателят е наказан с имуществена санкция и става въпрос за обективна /безвиновна/ отговорност на нарушителя. Правилно е определена правната квалификация на нарушението и е наложено наказание имуществена санкция в минималния предвиден от закона размер, поради което не може да бъде намалявано. На последно място ВТРС е изложил мотиви, че извършеното нарушение не представлява маловажен случай. С оглед времето и обстоятелствата, при които е извършено, същото не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушенията от този вид. Това е така, тъй като обществените отношения, регулирани със Закона за храните и Регламент (ЕС) № 1169/2011 на ЕС са от особена важност за здравето и живота на гражданите и всяко нарушение на разпоредба, от който и да било от двата акта, би могло да ги засегне в значителна степен.
При така установеното от правна и фактическа страна, настоящата инстанция намира, че в производството по постановяване на оспореното решение не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и не е налице нарушение на материалния закон. При пълен и всеобхватен анализ на събраните по делото доказателства Великотърновският районен съд е достигнал до правни и фактически изводи, които се споделят изцяло от настоящия касационен състав и не следва да бъдат повтаряни на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК. Съдът е изяснил напълно фактическата обстановка по делото, събрал е релевантните за изясняване на спора факти, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните и въз основа на това е направил верни правни изводи. Несъгласието на страната с мотивите на съда не обосновава неправилност на съдебния акт.
Неоснователни са оплакванията, развити в касационната жалба. Показанията на св. Искра Д. всъщност изцяло подкрепят констатациите на АНО, че в етикета на предлагания продукт – наденица, не се съдържа изискуемата информация по чл. 9, пар. 1, б. „е“ и „з“ от Регламент (ЕС) № 1169/2011 г. Съгласно чл. 5, ал. 1 от Наредбата за предоставянето на информация на потребителите за храните, при предлагане за продажба на храни на краен потребител или на заведение за обществено хранене без предварително опаковане или когато храните са опаковани в търговските помещения по искане на потребителя или са предварително опаковани за директна продажба, освен информацията по чл. 9, параграф 1, буква "в", се предоставя и информацията по чл. 9, параграф 1, букви "а", "е" и "з" от Регламент (ЕС) № 1169/2011. Правилно съдът не е кредитирал показанията на този свидетел в останалата им част – а именно че липсващата информация се съхранявала в отделна папка, близо до стоките, с което дружеството се домогва да докаже спазването на изискването на чл. 6, т. 1 от Наредбата за предоставянето на информация на потребителите за храните, като е взел предвид личната и служебна заинтересованост на свидетеля от даване на показания в полза на дружеството и липсата на каквито и да е други доказателства в тяхна подкрепа. Ирелевантни са причините, довели до допускане на нарушението доколкото в настоящия случай е санкционирано именно ЮЛ за неизпълнение на задължение към държавата при осъществяване на неговата дейност в хипотезата на чл. 83 от ЗАНН, т.е. не се явява необходимо да се констатира виновно поведение на определено лице, а е достатъчно да се установи фактът на извършване на нарушението. Изцяло се споделят и мотивите на ВТРС, че „Н. Лазаров“ ЕООД в качеството си на търговец, предлагащ храни за продажба в търговски обект, има качеството на бизнес оператор и попада в обхвата на чл. 8, пар. 1 от Регламент (ЕС) № 1169/2011. На последно място, правилно въззивният съд е приел, че случаят не е маловажен. Още повече, производството е образувано във връзка с подаден сигнал за пострадало дете от консумацията на предлаганите от жалбоподателя храни.
По изложените съображения съдът намира, че обжалваното решение не страда от пороци, представляващи касационни основания за отмяната му. Същото е правилно и законосъобразно постановено, поради което следва да бъде оставено в сила.
Въпреки изхода на делото и направеното своевременно искане в полза на ответника не следва да се присъждат разноски за настоящата инстанция. Не са представени договор за правна защита и съдействие и доказателства за реалното заплащане на претендираното адвокатско възнаграждение в брой или по банков път, а единствено неподписана от страните фактура от дата 09.06.2023 г., т.е. преди образуването на настоящото дело на 13.06.2023 г.
Водим от
горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, вр. с чл. 63в от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 219/27.04.2023 г. по НАХД № 1500/2022 г. на Районен съд-гр. Велико Търново.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на директора на ОДБХ – В. Търново за присъждане на разноски за настоящата инстанция.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ
: 1.
2.