№ 16
гр. Плевен, 14.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети декември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Теодора Н. Петкова
при участието на секретаря ИГЛИКА ИВ. ИГНАТОВА
като разгледа докладваното от Теодора Н. Петкова Административно
наказателно дело № 20214430202103 по описа за 2021 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:
Постъпила е жалба от В. КР. Т., ЕГН ********** от ***, чрез пълномощника си адв.
Н.И. К. от *** против НП № 21-0938-002720/30.07.2021г. на *** Сектор към ОД на МВР-
Плевен, Сектор „Пътна полиция“-Плевен, с което на жалбоподателя: за нарушение на чл.6,
т.1 пр.3 от ЗДвП и на основание чл.183, ал.3, т.5, пр.1 от ЗДвП е било наложено
административно наказание глоба в размер на 30,00 лв. и за нарушение на чл.139, ал.1, т.2
от ЗДвП и на основание чл.177, ал.3, пр.2 от ЗДвП е било наложено административно
наказание глоба в размер на 500,00 лева. Твърди се, че НП е незаконосъобразно по изложени
в жалбата съображения, като се моли неговата отмяна.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, не се
представлява.
Ответникът по жалбата – *** Сектор към ОД на МВР-Плевен, Сектор „Пътна
полиция“-Плевен, редовно призован не се представлява и не изразява становище по нея.
Съдът като съобрази изложените в жалбата доводи, събраните по делото
доказателства и Закона, установи следното:
ЖАЛБАТА Е ПОДАДЕНА В ЗАКОНОУСТАНОВЕНИЯ СРОК И ОТ
ЛЕГИТИМИРАНО ЛИЦЕ, ПОРАДИ КОЕТО СЕ ЯВЯВА ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА.
РАЗГЛЕДАНА ПО СЪЩЕСТВО, СЪЩАТА СЕ ЯВЯВА НЕОСНОВАТЕЛНА.
1
На 21.07.2021г. в 04:10 часа длъжностни лица при Сектор „Пътна полиция“-Плевен –
Д. АЛ. Х. и ЦВ. Н. ХР. – констатирали, че жалбоподателят В. КР. Т., като водач управлява
състав от селскостопанска техника в колона от четири машини – зърнокомбайн „Кейс” с рег.
№ *** и прикачен към него инвентар „Хедер“, движейки се по първокласен път номер 3
(Бяла-Ботевград), при км.89.000, с посока на движение към гр. София, като извършва
следното: Движейки се по автомобилен път, обозначен с пътен знак Д17 с норми за размери,
които надвишават разрешените. Извършено е замерване със стандартизирано измервателно
средство (ролетка) в присъствието на водача, като са установени следните размери:
1. Широчина 4,20 метра при допустима ширина от 2,55 метра (чл.5, ал.1, т.1, б.“а“) от
Наредба №11/30.07.2001г. за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС;
2. Дължина от 19 метра при допустима дължина на състав от ППС 16,40 метра (чл.5,
ал.6 от същата наредба). На водача не му е издадено разрешение за движение от
администрацията на пътя, което да е съгласувано със службата за контрол на МВР –
съгласно чл.8, ал.2 от Наредба № 11/30.07.2001г. за движение на извънгабаритни и/или
тежки ППС.
За констатираните нарушения бил съставен в присъствието на водача АУАН Серия
„GА“ № 465184/21.07.2021 г., с който му вменили нарушения на разпоредбите на чл.6, т.1,
пр.3 от ЗДвП и чл.139, ал.1, т.2 от ЗДвП. Актът бил предявен на жалбоподателя, без да
изложи възражения по него.
Въз основа на съставения АУАН, на 30.07.2021г. било издадено атакуваното НП, с
което на жалбоподателя били наложени административни наказания, както следва:
- за нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП и на основание чл.183, ал.3, т.5, пр.1 от ЗДвП –
глоба в размер на 30,00 лв.;
- за нарушение на чл.139, ал.1, т.2 от ЗДвП и на основание чл.177, ал.3, пр.2 от ЗДвП
– глоба в размер на 500,00 лева.
Горната фактическа обстановка се извежда от показанията на свидетелите Д. АЛ. Х. и
ЦВ. Н. ХР., ценени от съда като обективни и логични, от съставения АУАН Серия „GА“ №
465184/21.07.2021 г. на лист 7 от делото, от справка за нарушител/водач /л.8-10/ и заповед на
АНО на л.11-12 от делото. Свидетелите Х. и Х. са категорични и последователни в
показанията си пред съда, че именно жалбоподателят В. КР. Т. е управлявал горепосоченото
МПС с обща ширина от 4,20 метра при допустима обща ширина от 2,55 метра, съгласно чл.5
от Наредба №11/30.07.2001г. на МРРБ. Свидетелите твърдят още, че жалбоподателят нямал
в момента на проверката издадено разрешение от собственика или администрация,
управляваща пътя за движение по Републиканската пътна мрежа или пътища отворени за
обществено ползване и се движи в колона от четири селскостопански машини, създавайки
опасност за движението. Същите сочат, че жалбоподателят по този начин създавал пречки за
движението.
2
При извършена служебна проверка на приложените към преписката АУАН и НП
съдът констатира, че същите са издадени от компетентните длъжностни лица съгласно ЗДвП
и приложените по делото заповеди, в сроковете предвидени в нормата на чл. 34 от ЗАНН и
съдържат формалните реквизити и предвидени в нормите на чл.42 и чл. 57 от ЗАНН. Както
в АУАН така и в НП са посочени дата и място на извършване на нарушението,
обстоятелствата при които е извършени. Нарушенията са описани в достатъчна степен от
фактическа страна, поради което нарушителят е разбрал какво точно нарушение му е
вменено. В НП са посочени и данни позволяващи индивидуализацията на нарушителя в
достатъчна степен – посочени са три имена, ЕГН, адрес, както и процесното ППС, които
данни безспорно позволяват да се индивидуализира жалбоподателя.
Досежно нарушението по чл.6, т.1, пр.3 от ЗДвП:
От събраните по делото доказателства /показанията на свидетелите, които се ценят
досежно тази част като обективни и АУАН, чиято доказателствена сила тук не е
опровергана/ се установява, че на посочените в наказателното постановление място и време
жалбоподателят В. КР. Т. е управлявал състав от селскостопанска техника в колона от
четири машини – зърнокомбайн „Кейс” с рег. № *** и прикачен към него инвентар „Хедер“,
без да съобрази поведението си с пътните знаци и с пътната маркировка по ЗДвП, а именно
движейки се по автомобилен път, обозначен с пътен знак Д17. По този начин
жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл.6, т.1, пр.3 от ЗДвП и е осъществил състава
на нарушението по чл.183, ал.3, т.5, пр.1 от ЗДвП. Описаното в АУАН и НП нарушение се
доказа по безспорен начин от показанията на актосъставителя Х. и свидетеля Х.. За него
съдът не откри и спор между страните. В тази част НП следва да бъде потвърдено.
Досежно нарушението по чл.139, ал.1, т.2 от ЗДвП:
Съобразно разпоредбата на чл.139, ал.1, т.2 от ЗДвП – „Движещите се по пътя пътни
превозни средства трябва да бъдат с размери, маса и натоварване на ос, които не надвишават
нормите, установени от министъра на регионалното развитие и благоустройството, и с
товари, които не представляват опасност за участниците в движението.“.
Преценявайки доказателствата по делото /показанията на свидетелите, които се ценят
досежно тази част като обективни и АУАН, чиято доказателствена сила тук не е
опровергана/ и имайки предвид гореизложената фактическа обстановка, съдът намира, че
наказващият орган е приложил правилно закона, като е приел, че е налице нарушение по
смисъла на чл.139, ал.1, т.2 от ЗДвП. Правилно е определил и санкционната разпоредба –
съответно тази на чл.177, ал.3, пр.2 от ЗДвП. Съдът служебно установи, че при установяване
на административното нарушение по чл.139, ал.1, т.2 от ЗДвП, респ. чл.177, ал.3, пр.2 от
ЗДвП не са допуснати съществени процесуални нарушения. За пълнота на изложението
следва да се посочи, че съдът не възприема като процесуално нарушение, а като техническа
грешка вписването като част от санкционната разпоредба на чл.177, ал.3, пр.2 от ЗДвП
3
вместо чл.177, ал.3, т.2 от ЗДвП, доколкото не съществуват предложения, а точки. С оглед
изложеното, съдът приема, че за това нарушение административнонаказващият орган
правилно е приложил относимата санкционна норма и определил размера на наказанието
глоба в размер на 500 лева в законоустановения минимум.
Предвид гореизложеното, наказателното постановление и в тази си част се явява
законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.
Съдът не споделя възражението, че законовото изискване е свидетелите присъствали
при установяване на нарушението да са повече от един, в този смисъл е и съдебната
практика.Не се споделя и възражението че в АУАН и в НП са посочени различни състави на
административно нарушение. Тук ж-лят вероятно е имал предвид допълването на
разпоредбата на чл.6 т.1 с пр.3 в АУАН, което действително води до по-голяма конкретност,
но пък съобразено с обстоятелствените части както на АУАН така и на НП не води до
никакво съмнение кое точно предложение е имал предвид АНО.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.І от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 21-0938-002720/30.07.2021г. на *** Сектор към ОД на
МВР-Плевен, Сектор „Пътна полиция“-Плевен, с което на жалбоподателя В. КР. Т., ЕГН
********** от *** за нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП и на основание чл.183, ал.3, т.5, пр.1 от
ЗДвП е било наложено административно наказание глоба в размер на 30,00 лв., като
ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ПОТВЪРЖДАВА НП № 21-0938-002720/30.07.2021г. на *** Сектор към ОД на
МВР-Плевен, Сектор „Пътна полиция“-Плевен, с което на жалбоподателя В. КР. Т., ЕГН
********** от *** за нарушение на чл.139, ал.1, т.2 от ЗДвП и на основание чл.177, ал.3,
пр.2 от ЗДвП е било наложено административно наказание глоба в размер на 500,00 лева,
като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва по реда на АК пред Административен съд –
гр.Плевен в 14-дневен срок от получаване на съобщенията за постановяването му от
страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
4