№ 21320
гр. София, 25.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 140 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ИЛИНА ЛЮБ. ГАЧЕВА
при участието на секретаря СОФИЯ Г. РАЙКОВА
като разгледа докладваното от ИЛИНА ЛЮБ. ГАЧЕВА Гражданско дело №
20231110147575 по описа за 2023 година
Производството е по реда на Част втора, Дял първи от ГПК.
Предявен е от К. К. К., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, срещу Г. В. Д.,
адрес: гр. ***, осъдителен иск с правно основание чл.45 от ЗЗД за присъждане
на сумата в размер на 11 111 лева, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди – уронване на честта и доброто име, вследствие на
публикация от 14.06.2023 г., в личния профил на ответницата в социалната
мрежа „Фейсбук“, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
25.08.2023г. до окончателното плащане.
Ищецът – К. К. К., твърди, че на 14.06.2023 г. във фейсбук профила си,
ответницата публикувала следния текст: „И след всичко това стигаме до
днешния ден, когато някой решава да закачи на колана си Данте, Кавафис,
Шекспир без да знае италиански, гръцки и английски и нарича това превод, а
когато леко го притеснят протестите, го нарича интерпретация. Но същия
този човек получава номинации за превод за тези интерпретации, които са
всъщност кражба от преводите на хората, превели тези произведения преди
него. Чакаме сега интерпретации на Омир, Гьоте, Библията, Корана и
Панчатантра, може и Конфуций и Лао Дзъ. И още номинации и награди за
превод/“. Излага, че в същия профил ответницата конкретизирала, че става
въпрос именно за ищеца. Смята посочените изрази за обидни и
клеветнически, като същите довели до увреждане творческата репутация на
ищеца. Твърди, че в резултат на неправомерното поведение на ответника, е
претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в уронване честта и доброто
му име, като бил принуден да отговаря на въпроси за начина си на работа. Ето
защо предявява настоящия иск, като претендира и разноски по
производството.
1
Ответникът – Г. В. Д., в срока по чл. 131 ГПК оспорва предявения иск с
твърдение, че не е налице фактическият състав по чл. 45 ЗЗД. Не оспорва, че
на 14.06.2023 г. на профила си, в социалната мрежа „Фейсбук“, е публикувала
посочения текст. Излага, че не е налице противоправно поведение от страна на
ответника, доколкото публикацията представлявала публично изказване, в
което Г. Д. е упражнила конституционното си право на изразяване на мнение
по чл. 39 ал.1 КРБ, като излага подробни съображения в тази насока. Сочи
още, че публикацията представлявала оценъчно съждение на възприети от
страна на ответника факти и обстоятелства, свързани с личността на ищеца,
неговите езикови познания и преводачески практики, като ответникът, както
всеки гражданин, разполагал с конституционното право на лично мнение и
оценка, независимо колко негативно е натоварена тази оценка. Излага, че
понеже ставало въпрос за субективно мнение, неговата истинност не подлежи
на проверка и доказване за правилност или вярност. Твърди, че процесното
изказване не посочвало като адресат ищеца директно и поименно, не
съдържало оскърбителни епитети и квалификации, използваният език не бил
циничен и непристоен, поради което било несъставомерно като обида.
Оспорва посочените изрази да са и клеветнически. Излага, че ищецът е добре
познат и известен в публичното пространство, следователно и прагът му на
търпимост към критика трябвало да е по- висок. Оспорва за ищеца да са
настъпили вреди от процесната публикация. Твърди, че в коментар на ищеца
под процесната публикация, същият демонстрирал чувство за лично и
професионално превъзходство спрямо ответницата Г. Д., което свидетелствало
за липсата на претърпени от ищеца вреди. Твърди, че репутацията на ищеца не
е пострадала по никакъв начин и доколкото на 16.06.2023 г. ищецът получил
отличието „Христо Г. Данов“ за „Преводач на художествена литература“ за
превода на „Ад“. Оспорва наличието на причинна връзка между публикацията
и твърдените вреди, доколкото в публичното пространство били налице
множество критични мнения по отношение на преводаческата дейност на
ищеца от английски, гръцки и италиански език, изразени както преди, така и
след датата на процесната публикация. Ето защо, моли, за отхвърляне на
предявения иск, като претендира и разноски по производството.
С отговора на исковата молба ответникът е предявил насрещен иск за
осъждане на К. К. да заплати на Г. Д. сумата в размер на 1 лв., представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от засягане на честта и
достойнството й, в резултат от клеветническо изказване по неин адрес в
интервю на К. К., публикувано в интернет страницата на frognews.bg от
29.06.2023 г. Счита за клеветническо следното твърдение на К.: „Как ще
коментирате такова категорично изказване на човек, който не е превел и
един ред през живота си? А може би още по-точно ще е да се каже: не е
прочел и един ред поезия.“, доколкото същото разгласявало невярно позорящо
обстоятелство за ищеца по насрещния иск. Това е така, доколкото Г. Д., като
главен редактор на издателство „Лист“ от 2016 г. и към момента, селектирала
литературните заглавия, които публикувало издателството, като процесът на
подбор на текстове е бил свързан с критичен прочит на огромен обем
литературен материал в различни жанрове, стилове и форми. Ето защо
2
посоченото от К., че Д. не е прочела и ред поезия през живота си било
невярно, като същото засягало достойнството и доброто й име. Сочи, че в
резултат на противоправното поведение на ответника по насрещния иск е
претърпяла следните неимуществени вреди: кратковременно негативно
психическо преживяване, в деня на публикацията - 29.06.2023 г., по време на
регулярната сбирка на неформалния поетически кръжок, в присъствието на
поетите С Р и И Б, интервюто на К. К. било централна тема на разговорите,
като Д. е изпитала чувство на неловкост и неудобство как ще бъдат възприети
думите на К. К. от многобройната аудитория на електронното издание
frognews.bg. Ето защо предявява настоящия иск.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът по насрещния иск оспорва същия, с
твърдения, че в процесното интервю ответникът изразявал лично мнение,
което не съдържало нито позорни обстоятелства, нито приписване на
престъпление. Поради изложеното, моли, за отхвърляне на предявения иск.
С уточнителна молба с вх. № 140157/26.04.2024 г. ищецът по
първоначалния иск конкретизира, че смята изразът „да закачи на колана си
Данте, Кавафис, Шекспир“ за обида, а изразът „същия този човек получава
номинации за превод за тези интерпретации, които са всъщност кражба от
преводите на хората, превели тези произведения преди него“ – за
клеветнически и обиден. Уточнява, че търпи неимуществени вреди в периода
от 14.06.2023 г. до настоящия момент.
С уточнителна молба с вх. № 149218/08.052024 г. ищецът по насрещния
иск конкретизира, че е претърпяла неимуществени вреди в рамките на деня на
публикацията – 29.06.2023 г.
СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, като прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл.235, ал.2, във вр. с чл.12 ГПК, по свое
убеждение, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
С доклада по делото, като безспорни и ненуждаещи се от доказване са
отделени следните обстоятелства: че на 14.06.2023 г. във фейсбук профила на
ответника по първоначалния иск е бил публикуван процесният текст със
соченото съдържание, включително са употребени от ответника Д. следните
изрази: изразът „да закачи на колана си Данте, Кавафис, Шекспир“ и „същия
този човек получава номинации за превод за тези интерпретации, които са
всъщност кражба от преводите на хората, превели тези произведения преди
него“; че в интернет страницата на frognews.bg на 29.06.2023 г. е било
публикувано интервю на К. К. със заглавие „К. К.: Има ли нещо свястно В.,
неоплюто? Или за напразните усилия на завистта...“, в което К. е употребил
следните изрази, а именно: „Как ще коментирате такова категорично
изказване на човек, който не е превел и един ред през живота си? А може би
още по-точно ще е да се каже: не е прочел и един ред поезия.“. Посоченото се
подкрепя и от представената по делото разпечатана на хартиен носител
публикация във фейсбук профила на ответника и публикация на интернет
страницата www.frognews.bg от 29.06.2023 г. със заглавие „К. К.: Има ли нещо
свястно В., неоплюто? Или за напразните усилия на завистта...“
Представена е грамота от 08.12.2022 г. от Асоциация „Българска книга“,
3
от която се установява, че издателство „Колибри“ е удостоено с нагарадата
„Златен лъв“ – 2022 г. за най-добър издателски проект за книгата „АД“ на
Данте Алигиери.
Представено е още „Мнение за „Ад“ на Данте, претворен от К. К.“ от
16.09.2022 г. от В Г, в което е изразено критичното мнение на автора по повод
превода на ищеца на книгата „АД“. Посочено е, че не се знае кой е източникът
за това претворяване: дали оригиналният текст на италиански или други
преводи на творбата: на руски, френски, или пък на предишните български
преводи, като първият стих на „Ад“ бил претворен като „На попрището
жизнено в средата“, което препращало към превода на К В, а не към
италианския оригинал.
Представена е разпечатана на хартиен носител на публикация на
интернет страницата на www.filternews.bg от 03.07.2023 г. със заглавие
„Скандал с преводите на К. К.“. В статията се посочва по отношение на
превода на ищеца на книгата „АД“, че К. не знаел италиански, което
обстоятелство заявил и публично, уточнявайки, че е запазил уводните думи от
превода на К В: „На попрището жизнено в средата“. В статията са
коментирани и други преводи, извършени от ищеца. Представена е и
публикация на интернет страницата www.e-vestnik.bg от 28.06.2007 г. със
заглавие: „В. „Фигаро“ уличи български литератор в грандиозна
фалшификация“, в която се посочва, че К. най-вероятно е автор на
литературната фалшификация на произведението на Сандрар “Легенда за
Новгород”.
Представени са още превод на „Ад“ от италиански на К В от 2021 г., „Ад“,
претворена от К. К. от 2022 г., „Божествена комедия“, преведена от
италиански от И И и Л Л, „Прочити на Данте“ от В Г от 2023 г., в което
авторът изразява критичната си оценка към превода на „Ад“, извършен от
ищеца.
Представен е и списък на членовете на Секция „Художествена
литература и хуманитаристика“.
По делото са постъпили и приети като писмени доказателства, следните
документи: Протокол от събрание на секция „Художествена литература и
хуманптаристика” към Съюза на преводачите В. (СПБ), провело се от 14 до 18
септември 2022 г. по дистанционен път; Протокол от 12.09.2021 г. за
решенията на оторизираното жури за оценяване на преводите; Писмени
бележки на доц. Д-р Н Р, изпратени по ел. поща на член на журито;
Становище на журито, изпратено до отчетно-изборното събрание на Секция
„Художествена литература и хуманитаристика“, провело се от 14 до 18
септември 2022 г.; изказване на В А, изпратено до отчетно-изборното
събрание на Секция „Художествена литература и хуманитаристика“, провело
се от 14 до 18 септември 2022 г.; изказване на А З, изпратено до отчетно-
изборното събрание на Секция „Художествена литература и
хуманитаристика“, провело се от 14 до 18 септември 2022 г.; разпечатка с
резултатите от гласуването по въпроса „Съгласни ли сте преводът на К. К. на
„Ад“ от Данте Алигиери да бъде удостоен със Специална награда за
4
изключително високи постижения в областта на превода?“.
От разпита на свидетеля И Б Г се установява, че познава ищеца от 40
години, работили са заедно, за последно миналата година, когато издали
пълния корпус на гръцкия поет Константинос Кавафис, при което свидетелят
извършил превода от гръцки език в частта с прозата, а К. превърнал този текст
в неговата поетическа версия. Излага, че извън Кавафис не са работили заедно
по друг превод, но имали такова намерение. Сочи още, че при работата им К.
К. не е ползвал преводи, изготвени от други творци. Заявява, че е запознат с
публикацията на ответника от 14.06.2023 г. Излага, че във връзка с
публикацията К. не бил във форма, не се чувствал спокоен, не можел да се
захване с нов проект. Дава подробни показания за извършения от тях превод
на Кавафис. Счита, че познанията на К. по френски и италиански са равни,
като свидетелят няма представа къде ищецът е учил италиански. Излага, че
според него преводаческото реноме на К. К. не е претърпяло спад през
последните две години, а напротив, точно обратното, като в тази връзка
публикацията на Г. Д. била опит за това, но К. нямало как да го досегне, тъй
като бил толкова добър преводач. Сочи, че не е чувал някой да е коментирал
процесната публикация.
От разпита на свидетеля С Ж Р се установява, че познава ответницата от
2010г.-2011 г., в приятелски отношения са, като свидетелят извършва преводи
за нейното издателство. Излага, че е запознат с професионалните й занимания,
имал визуални наблюдения върху читателските й навици, като посочва, че тя
чете много. Знае за процесната статия на интернет страницата
www.frognews.bg, като същата вечер имали среща. Посочва, че в резултат на
публикацията Г. била притеснена, доколкото доста пространно се обсъждали
нейната личност и професионалният живот, поради което е била доста
афектирана. Сочи, че вечерта била посветена на тази публикация, като след
това няколкото следващи пъти, в които се виждали, отново коментирали
публикацията. Свидетелят е чувал процесната публикация да се обсъжда в
литературните среди, като издателството, чийто главен редактор е Г., също е
претърпяло вреди, доколкото намалели наградите за същото. Сочи, че Г. не е
извършвала преводи, редактирала е поезия, която свидетелят превеждал от
английски език. Посочва, че е запознат с публикацията във фейсбук профила
на Г., като според него стореното от К. във връзка с превода на „Ад“ е
плагиатство.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от
правна страна следното:
Разпоредбата на чл.45, ал.1 ЗЗД съдържа по императивен начин общата
забрана да не се вреди другиму. Нарушението й поражда отговорност на
причинителя да заплати обезщетение, което на основание чл.51, ал.1 ЗЗД
обхваща всички вреди пряка и непосредствена последица от увреждането.
Вреда по смисъла на нормата е всяка неблагоприятна последица за признати и
защитени от закона права и интереси на увредения, които могат да бъдат
имуществени и неимуществени. Пораждането на деликтната отговорност по
чл.45 ЗЗД е предпоставено от противоправно деяние-действие или
бездействие, настъпила вреда и причинно-следствена връзка между деянието
5
и вредата. На основание чл.45, ал.2 ЗЗД вината на извършителя се предполага.
1. По основателността на първоначалния иск.
С уточнителната си молба от 26.04.2024г., ищецът по първоначалния иск е
посочил коя част от изразите от публикацията счита за обидни и коя част - за
клеветнически. В тази връзка следва да бъде посочено, че е напълно
допустимо претендирането на обезщетение за неимуществени вреди
едновременно за обида и за клевета. В разпоредбата на чл.32 КРБ честта,
достойнството и доброто име са въздигнати като висша ценност и защитимо
от закона субективно право на личността. Обидата /чл.146, ал.1 НК/ и
клеветата /чл.147, ал.1 НК/ са проявни форми на противоправно нарушаване
на това право, като разликата е в аспекта, в който се засяга-в първия случай
честта и достойнството като самооценка на личността, а във втория случай
доброто му име в обществото. Но това не означава, че взаимно се изключват,
защото е възможно при публично направени изявления в една част
употребените думи и изрази да са обидни, т.е. унизителни за честта и
достойнството, а в друга част клеветнически, т.е. изнасят се позорни
обстоятелства или се приписва престъпление, както се твърди в случая. При
въведени от пострадалия твърдения да е претърпял вреди от цялостното
изявление и с оглед конкретните обстоятелства, разграничението им по
естество е от значение за начина и степента на засягане на правото по чл.32
КРБ.
Свободата на словото във всичките му форми е един от основополагащите
принципи на демократичното общество. Разпоредбата на чл.39, ал.1 КРБ
постановява, че всеки има право да изразява мнение и да го разпространява
чрез слово-писмено, устно, чрез звук, изображение или по друг начин, а
съгласно чл.41, ал.1 КРБ всеки има право да търси, получава и разпространява
информация. Като израз на свободата на словото тези права не са абсолютни,
а ограничени до пределите предписани в чл.39, ал.2 и чл.41, ал.1, изр.2 КРБ-не
могат да бъдат насочени или да се използват за накърняване правата и доброто
име на другиго, за призоваване към насилствена промяна на конституционно
установения или обществения ред, националната сигурност, към извършване
на престъпления, към разпалване на вражда или към насилие над личността,
срещу народното здраве и морала. Ограниченията кореспондират на
конституционно признатите и защитени права на гражданите за
неприкосновеност на личния и семеен живот, чест, достойнство и добро име
/чл.32, ал.1 от Конституцията/.
По идентичен начин е уредбата и в чл.10 от ЕКЗПЧОС, която в ал.1
прогласява правото на всеки да отстоява своето мнение, да получава и да
разпространява информация и идеи без намеса на държавните власти и
независимо от границите. Пределите, до които се простира са установени в
ал.2 -ползването на тези свободи, доколкото е съпроводено със задължения и
отговорности, може да бъде обусловено от процедури, условия, ограничения
или санкции, които са предвидени от закона и са необходими в едно
демократично общество в интерес на националната и обществената сигурност,
териториалната цялост, за предотвратяване на безредици или на
престъпления, за защитата на здравето и морала, както и на репутацията или
6
на правата на другите, за предотвратяване на изтичането на секретна
информация или за поддържане на авторитета и безпристрастността на
правосъдието.
В Решение № 7/1996г. на КС е дадено тълкуване на правото на свободно
изразяване на мнение и свързаните с него права и свободи, прогласени в чл.39-
41 от Конституцията, както и на случаите, когато са допустими техните
ограничения. Съдът приема, че правото на свободно изразяване на мнение
може да бъде ограничено заради друго, конкуриращо право и това е на лично
достойнство, чест и добро име, които също са конституционно защитени. По
въпроса относно съотношението между тези конкуриращи права е проведено
разграничение между информация и идеи, които се правят публично в
контекста на политическия и въобще обществения дебат и такива, които не
попадат в този контекст, като е постановено, че принадлежащите към първата
категория се ползват с по-висока степен на защита.
В практиката на ЕСПЧ се приема, че гарантираното от чл.10 ЕКЗПЧОС
право на свободно изразяване не се отнася само към общоприети и добре
посрещани идеи и информация, но и към такива, които накърняват, шокират
или смущават. Трябва да се отчита справедливия баланс между свободата на
словото в контекста на правото на обществото да бъде информирано и
защитата на репутацията на гражданите, както и границите на допустимата
критика по отношение на лицата, ползващи се с известност сред обществото
/политици, културни деятели и пр./ в това им качество, които са приети за по-
широки, отколкото за частните лица. За разлика от последните, посочените
категории лица, съзнателно и неизбежно се излагат на близко наблюдение,
както от журналистите, така и от цялото общество. Тези лица трябва да
проявяват по-висока степен на толерантност, особено когато отправят
публични /общодостъпни/ изявления, допускащи критика. Същевременно
чл.10, § 2 ЕКЗЧПОС дава възможност за защита репутацията на другите, т.е.
на всички, включително на лицата, ползващи се с обществена известност, дори
когато те не действат като частни лица, като в тези случаи, изискванията за
такава закрила трябва да се преценяват във връзка с интересите на откритата
дискусия по политически, обществени, културни въпроси. Направено е
разграничение между изразяване на фактически твърдения и оценки /мнения/,
като ЕСПЧ сочи, че докато съществуването на фактите може да бъде
доказано, истинността на оценъчните съждения не се поддава на доказване и
поставянето на изискване за доказване истинността на оценъчни съждения
нарушава самата свобода на изразяване на мнение, която е съществен елемент
на правото, гарантирано от чл.10 ЕКЗЧПОС.
Идентично разграничение е направено и от ВКС в множество съдебни
решения по различни казуси във връзка изнесена информация в упражняване
правото на свобода на словото, границите, до които се простира и кога те са
нарушени чрез засягането на чужди права. При твърдения от претендиращия
обезщетение от кои конкретно изрази и действия е засегнат, на преценка
подлежи кои от тях представляват твърдения за факти и кои оценка на факти.
На проверка за истинност подлежат фактическите твърдения и те могат да
ангажират отговорност само ако са неверни и позорят адресата /клевета/,
7
защото накърняват конституционно признатите му права. Оценките и
мненията не представляват конкретни факти от обективната действителност и
могат да ангажират отговорност само ако са направени в превратно
упражняване правото по чл.39, ал.1 от КРБ и представляват обида или
клевета. В своята практика ВКС е подчертавал, че признатото и гарантирано в
чл.39, ал.1 КРБ право на мнение се упражнява надлежно и не е налице елемент
на противоправност при изказани мнения с негативна оценка, пряко или
косвено засягаща конкретно лице, когато името му се коментира или се
предполага връзка с оглед неговия пост, дейност или занятие по поставения
обществен въпрос, освен ако не се касае за превратно упражняване на право, а
свободата на мнение бива използвана, за да се вреди на доброто име /Решение
№ 484/09.06.2010г. по гр.д.№ 1438/2009г. на ВКС, ІІІ г.о., Решение №
129/11.08.2020г. по гр.д.№ 2704/2019г. на ВКС, IV г.о., Решение №
85/23.03.2012г. по гр.д.№ 1486/2011г. на ВКС, IV г.о. и др./.
От събраните по делото доказателства, се налага безспорния извод, че и към
датата на публикуване на изявлението на ответника по първоначалния иск,
ищецът К. е обществено известна личност в културните /литературни/ среди
не само в РБ, но и извън пределите на страната. Затова на преценка подлежи
дали направените изявления по адрес на ищеца съставляват оценка или
мнение, които макар и негативни са в рамките на допустимата свобода на
словото, или са унизителни за честта и достойнството, респ. обективират
твърдения за злепоставящи доброто име факти, с което се накърняват
конституционно защитените му права по чл.32, ал.1 от Конституцията. Както
бе посочено даването на мнение или оценка не подлежи на проверка за
достоверност, тъй като са израз на личната позиция на лицето. То е
противоправно само, ако оценъчното изявление е обидно или клеветническо.
Когато се изнасят твърдения за осъществили се факти, те могат да бъдат верни
или неверни и в този смисъл подлежат на проверка за истинност. Ако фактите
са верни съобщаването за тях или разпространението им е правомерно, дори и
да са позорящи този, за когото се отнасят. Обратно, ако са неверни и по
същността си позорящи изнасянето им е неправомерно, т.е. противоправно по
чл.45 ЗЗД.
В случая така направените изявления имат не само оценъчен характер, но и
съдържат знание за факти, които с оглед вложения смисъл и дадената
квалификация обективно са в състояние да засегнат честта, достойнството и
доброто име на ищеца, защото освен, че поставят личността му в негативна
светлина, му се приписва и извършването на престъпление.
В конкретния случай, съдът намира израза: „да закачи на колана си Данте,
Кавафис, Шекспир“ за оценъчно съждение, което изразява негативното
отношение към ищеца, но нито представлява твърдение за противоправно
деяние /клевета/, нито съдържа унизителни за честта и достойнството на
ответника думи и изрази /обида/. Във връзка с последното следва да се
отбележи, че преценката за това какво е обидно зависи от общоприетите и
утвърдени в обществото разбирания за значението на думите и изразите, а не
от субективните възприятия на ищеца. От смисловото съдържание на
посочения по-горе словесен израз не може да се формира фактическото, а още
8
по - малко и правното съждение, че същият включва обидни думи и изрази,
които са такива по своето лингвистично и етимологично значение.
По отношение на израза: „същия този човек получава номинации за превод
за тези интерпретации, които са всъщност кражба от преводите на
хората, превели тези произведения преди него“, съдът намира същия за
клеветнически, доколкото с него се приписва извършването на престъпление
от страна на ищеца. Съдът намира, че при осъществената преценка и анализ
на доказателствената съвкупност по делото, се формира правния извод за
недоказаност на истинността на изложеното клеветническо твърдение, поради
което следва да се приеме, че е налице противоправност у ответника по
първоначалния иск. В Решение № 439/20.01.2016г. по гр.д.№ 2773/2015г. на
ВКС, IV г.о. е прието, че публично разпространено изявление за извършено от
дадено лице престъпление, съставлява изявление, съдържащо твърдение за
осъществено престъпно деяние от това лице, т.е. твърдение за факт,
осъществил се в обективната действителност. То не може да се окачестви като
оценъчно съждение, като оценка на факт, нито като изразяване на мнение или
критика по политически или други обществено значими въпроси. Когато това
твърдение е невярно-лицето не е извършило престъплението, което му е
приписано /а то може да бъде установено единствено с влязла в сила присъда
или по реда на чл.124, ал.5 ГПК/, изявлението е клеветническо-опозоряващо
доброто му име в обществото, накърняващо честта и достойнството му, т.е.
противоправно по смисъла на чл.45 ЗЗД. Поради това публичното
разпространяване на такова клеветническо изявление, с което някому се
приписва престъпление, което той не е извършил, винаги излиза извън
границите на добросъвестното упражняване правото на изразяване и
разпространяване на мнение и на свободата на словото, прокламирани в чл. 39
КРБ и чл.10 ЕКЗПЧОС. Такава е и настоящата хипотеза.
Неоснователни са и доводите за липса на противоправност, тъй като
изявленията са основани на обективни данни създали убеждението на
ответника по първоначални иск, за тяхната достоверност. В съдебната
практика /Решение № 557/28.01.2011г. по гр.д.№ 1599/2009г. на ВКС, III г.о./ се
приема, че не е налице основание за ангажиране отговорността по чл.45 ЗЗД,
когато изнесените твърдения изхождат от други лица и авторът на
изявлението е възпроизвел коректно предадената информация с посочване от
кого изхожда, защото липсва съзнание за оклеветяване. Ако информацията е
невярна отговорността е на лицето, което я е предало на автора. Но от самите
изявления на ответника по първоначалния иск ясно личи, че не
възпроизвеждат предадена от другиго информация, респ. няма позоваване на
източника, а дори и в някои части да съответства на това, което му е било
известно, то е поднесено в най-общ вид и пречупено през субективните му
съждения.
От друга страна следва да се приеме, че от събраните по делото
доказателства, не може да се формира по безспорен начин правният извод за
наличието на причинно – следствена връзка между твърдяните като
настъпили за ищеца неимуществени вреди и процесната публикация. Това е
така, доколкото от свидетелските показания на свидетеля Г се установява, че
9
преводаческото реноме на К. К. не е претърпяло спад през последните две
години, а напротив, точно обратното, като в тази връзка публикацията на Г. Д.
била „опит“ за това, но К. нямало как да го досегне, тъй като бил толкова
добър преводач. Свидетелства още, че не е чувал някой да е коментирал
процесната публикация. От събраните писмени доказателства се установява,
че след процесната публикация, от която се твърди, че са произтекли
неимуществените вреди, ищецът е бил награден именно за извършения от
него превод на процесната книга „АД“.
С оглед на гореизложеното, съобразно осъществения доказателствен анализ,
макар да се установява, че за част от изнесените от ответника по първоначални
иск спрямо ищеца К., изрази да е налице противпоравност, то не се доказа по
безспорен начин наличието на причинно-следствена връзка между твърдяните
като претърпени неимуществени вреди и посочените думи и изрази,
обективирани в публикация от 14.06.2023г., от профила на ответника по
първоначалния иск в социалната мрежа “Фейсбук”.
При изложените съображения и поради липсата на доказателства за
наличието на всички елементи от фактическия състав на деликатната
отговорност по чл.45 ЗЗД, съдът намира предявеният първоначален иск за
неоснователен, поради което същият подлежи на отхвърляне.
2. По основателността на насрещния иск.
Ищецът по насрещния иск обосновава правния си интерес от предявяване на
иска срещу ответника, който в свое интервю, публикувано в интернет
страницата на frognews.bg от 29.06.2023 г., е изразил следното твърдение:
„Как ще коментирате такова категорично изказване на човек, който не е
превел и един ред през живота си? А може би още по-точно ще е да се каже:
не е прочел и един ред поезия.“, което засягало доброто име и честта на ищеца
в обществото, а именно същото се явявало клеветническо, доколкото
разгласявало позорно за ищеца по насрещния иск, обстоятелство.
Съдът следва да отбележи, че по отношение на предявения насрещен иск,
изцяло важат като приложими съображенията, изложени по-горе и свързани с
правото на свободно изразяване като конституционно защитено благо, както и
пределите, до които следва да се счита за приемливо упражняването на
същото, отчитайки особеностите на всеки отделен казус.
На първо място, съдът намира, че посочените изрази не са клеветнически,
доколкото “непревеждането” и “нечетенето на поезия” не се явяват позорящи
обстоятелства, като в тази връзка следва да се посочи, че позорящи са тези
факти, които обективно накърняват доброто име на пострадалия в обществото
и са укорими от гледна точка на обществения морал, какъвто не е настоящият
случай. Доколкото твърденията, изложени в насрещната искова молба, че
същите са именно клеветнически, с оглед позорящия им характер, както и че
същите са неверни, то съдът намира, че по делото не се доказа по безспорен
начин наличието на противоправност, като елемент от деликтната
отговорност по чл.45 ЗЗД.
Не могат да бъдат споделени като основателни и твърденията на ищцата по
насрещния иск, че в резултат на изречените от ответника К., думи и изрази в
10
публикуваното интервю от 29.06.2023г., за нея са настъпили неимуществени
вреди, а именно, че същата била разстроена и силно притеснена как ще се
отразят думите, изречени от творец като ответника К., спрямо нея, на
професионалния й авторитет. Единствените доказателства, събрани във връзка
с тези твърдения, са показанията на свидетеля Ж, който сочи, че ищцата била
разстроена и афектирана непосредствено след публикуването на процесната
статия, както и била обезпокоена как думите и изразите, употребени от
ответника К., ще се отразят на името и авторитета, които изградила в
професионалната общност. Същият свидетел поддържа и че освен лично на
ищцата, думите и изразите отправени от ответника К. в посочената
публикация оказали негативно влияние и върху дейността на издателството,
което ръководила ищцата. Съдът намира, че показанията на разпитания по
делото свидетел, следва да бъдат преценявани, съобразно с останалите,
събрани по делото доказателства, тъй като и самият свидетел посочва, че е
професионално ангажиран с дейността, развивана на ищцата /прави преводи
за издателството, ръководено от същата/, то съдът намира, че биха могли да се
породят основателни съмнения относно достоверността на показанията му с
оглед на вече посочената и от самия свидетел и съществуваща, професионална
обвързаност. По- нататък следва да се отбележи, че липсват каквито и да било
доказателства - писмени и/или гласни, освен показанията на разпитания по
делото свидетел, от които да се формира правния извод за доказаност на
елементите от фактическия състав на отговорността по чл.45 ЗЗД -
противоправност, причинно-следствена връзка, както и претърпени в резултат
на противоправното поведение, неимуществени вреди. С оглед на
гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че предявения насрещен
иск подлежи на отхвърляне като неоснователен.
По разноските.
С оглед изхода на настоящия правен спор, съдът, като съобрази, че както
предявения първоначален иск, така и предявения насрещен иск, са отхвърлени
изцяло като неоснователни, то за страните по делото не се поражда правото на
съдебни разноски, като сторените по делото такива следва да бъдат понесени
от всяка от страните така, както са били направени.
По изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от К. К. К., ЕГН **********, с адрес: гр. ***,
срещу Г. В. Д., адрес: гр. ***, осъдителен иск с правно основание чл.45 от ЗЗД
за присъждане на сумата в размер на 11 111 лева, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди – уронване на честта и
доброто име, вследствие на публикация във фейсбук на 14.06.2023 г. в личния
профил на ответницата в социалната мрежа, ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от 25.08.2023г. до окончателното плащане.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Г. В. Д., адрес: гр. ***, срещу К. К. К., ЕГН
11
**********, с адрес: гр. ***, насрещен иск с правно основание чл.45 от ЗЗД за
присъждане на сумата в размер на 1 лв., представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди от засягане на честта и достойнството на
ищеца в резултат от клеветническо изказване по неин адрес в интервю на К. К.
К., публикувано в интернет страницата на frognews.bg от 29.06.2023 г.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
12