Р Е Ш Е Н И
Е
гр. София, 23.07.2019 година
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-13 състав, в публично заседание на трети
юли две хиляди и деветнадесета година в състав:
СЪДИЯ: Владимир Вълков
при
секретаря Весела
Станчева като разгледа
докладваното от
съдията търговско дело
№ 1711 по описа за 2018 година, ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО:
Предмет на разглеждане е иск с правно основание чл чл. 138 ал. 1
вр. чл. 79 ал. 1 предл. първо от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) вр.
чл. 6 ал. 8 от Правила за търговия с електрическа енергия (ПТЕЕ).
Производството е образувано по искане от името на „Ч.Т.Б.“ ЕАД срещу „А.С.“ АД. Ищецът твърди да притежава лицензия за търговия с електрическа енергия въз основа на която е сключил договор с „Е.ф.г.“ АД (ЕФГ). Съгласно Договор за участие в стандартна балансираща група на под-координатор № ДБ-1078/26.01.2015 г. ищецът в качеството си на координатор на балансираща група се задължил да продава на „Е.ф.г.“ АД в качеството му на под-координатор, електрическа енергия при превишаване на реално потребена електрическа енергия над прогнозираната с графиците за доставка. Твърди се, че за периода 01.05.2018 г. – 31.05.2018 г. ищецът продал на ЕФГ електроенергия в обем на 14189.31400 MWh, възлизаща на 1 946 237,82 лв. с ДДС. За тази сума била издадена фактура № 9585/15.06.2018 г., но сумата не била заплатена. Твърди се също така, че ответникът – „А.С.“ АД е поръчителствал пред ищеца за изпълнение на задълженията на ЕФГ. Ответникът бил уведомен за неизпълнението. Ответникът не се отзовал на поканата за плащане въпреки, че участвал в споразумение от 17.07.2018 г., установяващо задължението, поради което се иска да бъде осъден да заплати сумата 1 946 237,82 лв. ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното плащане. Претендират се и разноски.
В отговор по исковата молба от името на „А.С.“ АД се признава, че твърдяните договори и споразумение от 17.07.2018 г- са сключени, но оспорва размера на фактурираната сума при твърдение ищецът да е пренебрегнал изрично указана му от ответника и ЕФГ възможност да закупи електрическа енергия от „Независима енергийна борса“ ЕАД, предлагаща я на значително по-ниски цени от фактурираните от „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД. Твърди също така да е заплатена сумата 1 256 507,20 лв. с част от която, при условията на чл. 76 ЗЗД, е погасена част от поетите задължения със споразумение от 17.07.2018 г. Твърди също така ЕФГ да е прехвърлило на ищеца със свои вземания към „Водоснабдяване и канализация Добрич“ АД при договорено предназначение в погашение на задължението на ЕФГ към ищеца в посочения със споразумението общ размер от 481555,22 лв. Счита, че непогасената част от сумата касае договорени вноски с уговорени падежи съответно на 30.11.2018 г. – 360 000 лв. и 14.12.2018 г. – 360 328,88 лв.
В допълнителната си искова молба ищецът оспорва да е получил плащане в размер на 1256507,20 лв. по сключен между страните договор № ТЕ 708, както и че споразумението от 17.07.2018 г. касае множество облигационни отношения. Признава, че прехвърлените вземания на „Водоснабдяване и канализация Добрич“ АД са предназначени да погасят задължения на ЕФГ, но оспорва сред договорените да се включва и процесното, както и да е получено плащане, с което едва се свързва погасителния ефект. Твърди и енергията да е формирана на по-ниска цена от посочената в договора – определената от ЕСО.
В
съдебно заседание процесуалният представител на ищеца – юрк. С., поддържа
предявения иск. Претендира разноски като представя и списък.
Ответникът
не изпраща представител в съдебно заседание и не изразява становище по
съществото на спора.
В
процеса е конституирано трето лице помагач на страната на ответника – „Е.ф.г.“
АД. Синдик В.заявява, че вземането по фактурата е прието в производстото по
несъстоятелност на ЕФГ. Застъпва теза, че предявеният иск следва да бъде
отхвърлен.
Съдът
като обсъди наведените в процеса доводи и въз основа на събраните по делото
доказателства, преценени при условията на чл. 235 ГПК, от фактическа страна намира
следното:
По
делото не се спори, а и от доказателствата се установява писмено изразено
съгласие на 21.06.2017 г., че ответникът, наричан в договора поръчител, се
задължава да отговаря спрямо ищеца (кредитор) за изпълнение на задълженията на
„Е.Ф.Г.“ АД (длъжник), поети по договор за участие в стандартна балансираща
група на под-координатор № ДБ-1078/26.01.2015 г. и Анекс № 2/21.06.2017 г.,
сключен между кредитора и длъжника. Посочено е, че поръчителят отговаря за
всички задължения, произтичащи от договора, а кредиторът може да поиска
изпълнение след като срокът спрямо длъжника е изтекъл, кредиторът го е поканил
и длъжникът не е изпълнил в 5-дневен срок след поканата.
От
Договор за участие в стандартна балансираща група на под-координатор №
ДБ-1078/26.01.2015 г. е посочено, че ищецът координира балансираща група е
исъставена оп-групи на под-координатори и под-група на координатора. ЕФГ е
под-координатор като в координираната от него група, регистрирана при „ЕСО“
ЕАД, са включени крайни негови клиенти. Договорено е, че координаторът
разпределя груповия ефект (финансов ефект от намаление на индивидуалните
разходи за балансиране на участниците в групата чрез нетиране на нетните им
позиции) между себе си и под-координаторите по договорен механизъм. Посочено е,
че по-координаторът е длъжен да заплаща редовно и в срок разходите за
балансираща енергия при недостиг на координатора, както и всички други дължими
суми за допълнителни цени, такси и добавки. Координаторът извършва физически и
финансов сетълмент на групата не по-рано от 1 работен ден след получаване на
окончателните данни от „ЕСО“ ЕАД и уведомява под-координатора.
Под-координаторът потвърждава получените данни в еднодневен срок като има
възможност да отправи запитване за допълнителна проверка на данните. Посочено
е, че справката за количество балансираща енергия е основание за издаване на
фактура съответно от под-координатора и координатора за продаденото количество
за съответния период по действащите цени на "ЕСО“ ЕАД за излишък и недостиг
и отчитайки финансовия ефект от нетиране (съгласно Приложение № 2). Изразено е съгласие, че дължимите суми се
заплащат до 15-то число на месеца, следващ отчетния. С анекс № 2 е договорено
продължаване срока на договора до 30.06.2018 г.
На
17.07. 2018 г. писмено е изразено съгласие между представители на страните в
процеса, че ЕФГ има непогасени задължения в това число в размер на 1946237,32
лв. съгласно издадена фактура № **********/15.06.2018 г. като е посочено, че
ЕФГ и Аркадия се задължават да заплатят на датата на споразумението част от
общия размер на задълженията от 1256507,20 лв., а разликата – на 10 равни
вноски до 14.12.2018 г.
От
заключението на вещото лице съдебно-счетоводна експертиза се установява, че
измереният небаланс при недостиг за процесния период 01-31.05.2018 г. е
остойностен при цена от 114,30185 лв., а делът в общо формираното задължение за
участниците в групата е изчислен правилно като възлиза на 1946237,82 лв. в това
число и ДДС. Тази сума е осчетоводена от ЕФГ и за сделката е ползван данъчен
кредит. Не се установяват осчетоводени погасявания на това задължение както в
счетоводството на ЕФГ, така и в счетоводството на ответника.
При възприетата фактическа
обстановка от правна страна съдът намира следното:
Нормата на чл. 138
ал. 1 ЗЗД определя поетата отговорност спрямо кредитора на друго лице за
изпълнение на чуждото задължение пряко ангажира поръчителя като очертава и
предпоставките за това – поето задължение в писмена форма. Тези обстоятелства
са указани на страните и като предмет на изследване в съдебното производство,
поради което няма пречка с решението да бъде указан и приложимият към
предявеното право материален закон. От доказателствата се установява, че
ответникът се е задължил при очертаните условия.
Страните
не спорят досежно отчетеното количество енергия, а ответникът оспорва
посочената цена. Вещото лице заключава, че задължението на ЕФГ е остойностено
според договорения механизъм, а по делото не са ангажирани доказателства,
подлагащи на съмнение този извод. Ето защо съдът приема, че задължението на ЕФГ
възлиза на фактурирания размер.
Не се спори и че длъжникът ЕФГ не е заплатил сумата
в договорения срок, в който смисъл е и изричното удостоверяване в тристранното
споразумение. Обективираното в тристранното споразумение изявление на
представителя на ответника налага еднозначен извод, че обстоятелствата, с които
страните са свързали изискуемостта на задължението – неизпълнение от страна на
ЕФГ включително в рамките на допълнително осигурен срок, са се проявили преди
17.07.2018 г. Следователно за ответника е възникнало задължение да заплати
цената на електрическата енергия, явяваща се недостиг на планирано потребление
за месец май 2018 г.
Тристранното споразумение не визира промяна в
съдържанието на регламентираното от него правоотношение, а единствено предписва
ред за разсрочване на изпълнението му. Следователно, формираният сбор не е
довел до заличаване на самостоятелния характер на предявеното в настоящото
производство вземане. По делото не се твърди, а и от доказателствата не се
установява длъжникът ЕФГ да е предприел плащане при условията на тристранното
споразумение.
Надлежното изпълнение на парично задължение
предполага яснота за задължението, за чието погасяване е направено плащането.
Въведеното от ответника твърдение за частично плащане се свързва с предходно
развило се обезпечително производство. По делото не се спори, че ответникът е
извършил плащане на обезпечено в съдебно производство вземане срещу ответника
за негово задължение на различно основание. Това е пречка сумата да бъде
отнесена в погашение на чуждото задължение, за чието изпълнение се е ангажирал
с процесния договор. За пълнота следва да се посочи, че подобна трактовка на
извършеното плащане не следва дори от счетоводните записвания на самия ответник.
Не
се установява задължението да е погасено и при условията на договора за цесия. Нормата
на чл. 142 ЗЗД овластява поръчителя да противопостави на кредитора включително
възражение за прихващане с вземане на длъжника. В случая обаче ответникът не твърди
да е налице съществуващо вземане, а да е налице прехвърлено вземане към
неучастващо в спора лице. Видно от съдържанието на визирания договор
погасителния ефект в случая страните изрично са свързали със събиране на
вземането. Това обстоятелство по делото не бе доказано, поради което и
безпредметно остава обсъждането на въпроса кое от множеството задължения на ЕФГ
подлежи на погасяване с третираната от договора за цесия сума. Ето защо
неоснователно е и така противопоставеното правопогасяващо възражение.
По
делото се установява, че изпълнение на задължението е инициирано в
преклузивния срок по чл. 147 ал. 1 ЗЗД.
Не се спори, а и от изявлението на синдика на ЕФГ се налага извод, че
процесното вземане е предявено и прието в откритото производство по несъстоятелност
на ЕФГ. Следователно отговорността на поръчителя не е погасена и при условията
на чл. 146 ал. 3 ЗЗД.
Макар
и към датата на предявяване на исковата молба да не е изтекъл договорения срок
за разсрочване на част от задължението, предявената сума се включва в рамките
на договорената първоначална вноска. Изключително право на кредитора да е
прецени кое от множеството свои вземания ще предяви за защита пред съд като
длъжникът може да избира едва при извършено плащане в рамките, предписани от
чл. 76 ЗЗД.
Дори хипотетично да се приеме, че разсрочената част
внася неопределеност в подлежащото на изпълнение вземане, към датата на
приключване на устните състезания е изтекъл срока за плащане и на разсрочените
вноски. По силата на чл. 235 ал. 3 ГПК съдът е властен да зачете всички
относими към спора обстоятелства, възникнали до тази фаза на съдебното
производство. Ето защо и считано от 14.12.2018 г. всички задължения са
изискуеми.
По силата на чл. 141 ал. 1 ЗЗД поръчителят отговаря
солидарно с длъжника. Това ще рече, че кредиторът може както да избере от кого
да търси изпълнение, така и да ангажира едновременно отговорността на
поръчителя и на длъжника. Плащането от когото и да било от тях води до
погасяване на задължението и за другия. В случай, че поръчителят плати вместо
длъжника той е легитимиран да встъпи в правата на кредитора – чл. 146 ал. 1 ЗЗД. Ето защо приетото вземане в открито производство по несъстоятелност по
отношение на длъжника не е основание за отричане правата на ищеца спрямо
поръчителя.
По изложените съображения съдът приема предявения
иск за основателен и доказан в пълен размер.
По искането за
законна лихва, предявено при условията на чл. 214 ал. 2 ГПК
Законът установява изключение от изискването за ликвидност на съдебно признатото парично задължение за лихва, овластявайки съда да установи наличието му единствено по основание. С оглед акцесорния му характер конкретният размер зависи единствено от момента на погасяване на главницата. По изложените вече съображения съдът приема, че ответникът е бил в забава още към датата на предявяване на исковата молба и следователно дължи законна лихва до окончателното изплащане на главницата.
По разноските
Законът задължава страната, необосновано от правна гледна точка предизвикала съдебен спор, да възмезди правоимащата страна за намаления й актив вследствие участието й в съдебното производство. При установения изход от спора в тежест на ответника следва да бъдат възложени доказаните в процеса разходи за държавна такса и депозит за вещо лице.
Ищецът е защитаван в процеса от юрисконсулт. Законът третира това обстоятелство като достатъчно основание, за да му бъде присъдена сума, съответна на следващото се адвокатско възнаграждение според Закона за правната помощ. По делото са проведени три заседания, поради което и възнаграждението следва да бъде определено на 300 лв. Не се установява размерът на предявената претенция да внася специфика в случая. Напротив, налага се извод, че превишението над сумата от 10 000 лв. е обичайно. При тези обстоятелства няма основание за извод за изключителност в усилията на процесуалния представител, обуславяща приложението на правилото по чл. 25 ал. 2 от Наредбата за заплащане на правната помощ.
Мотивиран
от изложеното съдът
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА „А.С.“ АД, ЕИК *****със седалище и адрес на управление:*** да заплати на „Ч.Т.Б.“ ЕАД, ЕИК *****със седалище и адрес на управление:***, пл. „*****както следва:
1. на основание чл. 138 ЗЗД сумата от 1946237,82 лв. поето задължение на „Е.ф.г.“ АД с договор за поръчителство от 21.06.2017 г., ведно със законната лихва на основание чл. 86 ЗЗД, считано от 08.08.2018 г. до окончателно изплащане на главницата;
2. на основание чл. 78 ал. 1 ГПК сумата от 78449,51 лв. – разноски в производството пред Софийски градски съд.
Решението
е постановено при участието на „Е.ф.г.“ АД като трето лице помагач на страната
на „А.С.“ АД и на синдика на „Е.ф.г.“ АД.
Решението
може да бъде обжалвано с въззивна жалба от ответника и третото лице помагач пред
Апелативен съд – гр. София в 14-дневен срок от връчване на препис, а в частта
за разноските – при условията и по реда на чл. 248 ГПК.
При упражняване правото на жалба дължимата държавна такса е в размер на 38924,76 лв., която сума следва да бъде внесена по сметка на Апелативен съд – София, а доказателство за внасянето й да бъде представено като приложение към жалбата. Неизпълнението на това задължение е основание за връщане на жалбата.
СЪДИЯ: