Номер 104706.10.2020 г.Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – ВарнаII състав
На 16.09.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Наталия П. Неделчева
Лазар К. Василев
като разгледа докладваното от Наталия П. Неделчева Въззивно гражданско
дело № 20203100501962 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. №44671/08.07.2020г. на „КАНТОРА
ВАРНА"ООД, ЕИК – *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул.
„Екатерина Симитчиева" №9, ет. 2, ап. 5, представлявано от управител Св.И.В. срещу
решение №2552/23.06.2020г., с което е съдът е отхвърлил предявения от ищцовото
дружество иск за връщане на сумата от 7000лв. на осн. чл. 55, ал.1 ЗЗД. Жалбоподателят
счита решението за незаконосъобразно, постановено при нарушение на материлно-правните
и процесуалните правила. Твърди, че първоинстанционният съд е обосновал решението си и
на писмено доказателство, а именно писмо от Прокредитбанк ЕАД, което е било оспорено
от ищеца. Излага, че в решението си първоинстанционният съд се мотивира на базата на
предположения- дали лицето Св.В. и ответникът Ат.В., като са били в брачна връзка са
имали високо ниво на доверие помежду си, не е предмет на този спор, но това е
предположение, а съдебното решение не може да си служи с тази категория - то произвежда
правно действие, задължително за изпълнение. Твърди, че с исковата молба са направили
искания, които Съдът им отхвърлил, а те целели да докажат твърденията им. По такъв начин
били лишени от възможността да докажат основателността на претенцията си. По делото са
представени документи, които нямат отношение към предмета на спора, но въпреки това
цялото съдебно решение е изградено върху неотносими към настоящия спор въпроси.
Излага се, че без значение е колко дружества притежава бившата съпруга на ответника и
дали Св.В. и Ат.В. са били съпрузи, тъй като ищец по делото е юридическото лице „Кантора
Варна" ООД с ЕИК *********, а не е Св.Ив.В.. Твърди се също, че решението се основава
на неотносим към предмета на спора факт - наличие на пълномощно, дадено от Ответника
на физическото лице Св.В.. В заключение моли обжалваното решение да бъде отменено, а
1
на негово място- да бъде постановено друго, с което предявеният иск с правно осн. чл. 55
ЗЗД бъде уважен, като ответникът А. Т. В. , ЕГН - **********, бъде осъден да заплати на
„КАНТОРА ВАРНА" ООД, ЕИК - *********, представлявано от управителя Св.И.В. по
банковата му сметка с реквизити IB AN - BG90RZBB91551092003500, BIC - RZBBBGSF,
Райфайзенбанк /България/ АД, сумата от 7000 лева, представляваща преведени, без
основание суми по банковата сметка на Ответника, ведно със законните лихви, считано от
деня на завеждане на ИМ до окончателното изплащане на дълга. Моли да им бъдат
присъдени и направените разноски в двете инстанции. В о.с.з. жалбата се поддържа чрез
пълномощник.
Срещу въззивната жалба е постъпил писмен отговор, в която насрещната страна
излага съображения за нейната неоснователност. Счита, че решението е правилно и
законосъобразно, като първоинстанционният съд всестранно е обсъдил всички събрани по
делото доказателства –писмени и гласни в тяхната съвкупност. Счита, че фактите по делото,
имащи значение за правния спор са точно установени, като от тях са изведени правилни
фактически и правни изводи за неоснователност на предявения от ищеца иск. В заключение
се моли жалбата да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение -
потвърдено като правилно, законосъобразно и обосновано. Моли се за присъждане на
разноски.
Въззивната жалба е подадена в срок и от надлежна страна, поради което е
процесуално допустима.
Във връзка с изложеното в жалбата, и в изпълнение на задълженията, вменени му с
разпоредбата на чл.269 и чл. 270 ГПК, въззивният съд счита, че решението на ВРС е
валидно и допустимо. То съдържа реквизитите по чл.236 от ГПК и е постановено от родово
компетентен съд.
След съвкупна преценка на всички събрани по делото доказателства, с оглед
разпоредбата на чл. 235 от ГПК, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Производството е образувано по иск с правно основание чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД,
предявен от „Кантора Варна“ ООД, ЕИК *********, със седалище гр.Варна чрез адв. С.Д.
от ВАК против А. Т. В. , ЕГН ********** за заплащане на сумата от 7000 лв., предоставена
на ответника при начална липса на основание чрез два превода (за 6000 лева и 1000 лева) на
24.08.2015г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска – 4.09.2019г. до
окончателното изплащане на сумата. Ищецът твърди, че по допусната неволна грешка е
превел на 24.08.2015г. по банковата сметка на ответника сумата от 7000 лева, чрез два
превода -за 6000 лева и 1000 лева. Твърди се, че между страните не е налице
правоотношение, служещо за основание за извършване на превода. По изложените
съображения моли ответникът да бъде осъден да им ги върне.
Ответникът оспорва предявения иск, като счита същият за неоснователен. Твърди,
2
че процесната сума и много други преводи са нареждани от съпругата на ответника –Св.В.,
която по този начин е получавала суми от ищцовото дружество. Излага, че той е работел
извън страната и съпругата му е разполагала с правомощия да се разпорежда със средствата
по банковата му сметка. Твърди, че всички суми по сметката му са превеждани от или
до Св.В., а от „Кантора Варна“ ЕООД са превеждани и други суми, които Св.В. е теглила от
сметката му. Излага, че макар сумата да е постъпила по сметката му, ответникът не я е
получил. С тази сума се е разпоредила Св.В.. По изложените съображения моли за
отхвърляне на исковите претенцията и присъждане на съдебно-деловодни разноски.
ВОС, след преценка на приложените и относими към правния спор доказателства,
приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Между страните липсва спор, включително от приетото пред въззивната инстанция
банково удостоверение, се установява, че на 24.08.2015г. по сметка на ответника А. Т. В. в
Банка ДСК АД са получени сумите от 6000 лева и 1000 лева, като наредител на сумите е
дружество „Кантора Варна“ ООД, с посочено основание: изтеглена сума от сметка.
Между страните липсва спор, че управителя на „Кантора Варна“ ООД – Св.Ив.В. и
ответника- А. Т. В. са бивши съпрузи, като бракът по между им е прекратен с решение по
гр.д.№ 429/2019 г. по описа на ВРС.
От приетото удостоверение вх. №20119/10.03.2020г., издадено от „ПроКредит Банк
(България)“ ЕАД се установява, че лицето, което е извършило операциите в системата за
интернет банкиране на 24.08.2015г. от профила на „Кантора Варна“ ООД е Св.И.В. с
потребителско име „kantora“.
От приетата Декларация за оттегляне на пълномощно се установява, че от
02.05.2012г. до датата на оттеглянето – 08.03.2018г., Св.Ив.В. е разполагала с безсрочно
пълномощно да извършва всички операции, разрешени по всички сметки на Ат.В. в СЖ
Експресбанк.
Предявеният иск е за връщане на определена сума, платена при начална лиса на
основание.
Съгласно правилото на чл. 55, ал. 1 ЗЗД и трайно установената съдебна практика,
изразена в ППВС № 1/1979 г., в тежест на ищеца по иск по чл. 55, чл. 1 ЗЗД и в трите й
хипотези е да докаже факта на плащането, а в тежест на ответника да установи наличието на
основание за получаване, респ. за задържане на това плащане.
С оглед представените удостоверения, се установява, че на 24.08.2015г. по сметка на
ответника А. Т. В. са постъпили сумите от 6000 лева и 1000 лева, като наредител на сумите
е дружество „Кантора Варна“ ООД,
От съвкупния анализ на събраните по делото доказателства, съдът приема за
3
безспорно установено, че именно Св.В. е наредила плащането чрез профила си в
електронното банкиране в сайта на банка ПроКредит Банк (България)“ ЕАД.
Следователно, спорният между страните въпрос е за наличието, респективно липсата
на основание за извършването на това плащане.
Ищецът твърди, че такова липсва, а ответникът излага, че към този момент между
страните са съществували други отношения, които обясняват превеждането на сумите.
Видно от представените с отговора на исковата молба извлечения от процесната
банкова сметка на ответника и платежни нареждания в периода 2015-2016г. по сметката
многократно са постъпвали и теглени средства както от „Кантора варна“ ООД, така и от
Св.В..
Между страните липсва спор, че в този период Ат.В. и Св.В. са се намирали в брак,
както и, че последната е разполагала с пълномощно да извършва всякакви операции по
всички сметки на ответника.
Действително, конкретно във връзка с превода на тези суми не се установява
наличието на основание за плащане, но в контекста на личните отношения между страните,
наличието на брак и пълномощно, съдът намира, че не може да се приеме за безспорно, че
лисва основание за превода.
Няма спор, че преводът е извършен от сметката на „Кантора Варна“ ООД в
качеството му на търговско дружество, но от доказателствата се установява, че преводът е
извършен имено от Св.В., която към м. август 2015г. е била управител и съпруга на
ответника, поради което техните лични отношения не могат да бъда пренебрегнати.
Не се установява и, че тези суми действително са били получени от ответника
Велчев. Те са били преведени по неговата сметка, но в този период Св.В. е разполагала с
пълномощно да тегли суми от тази сметка, като се установява, че през септември 2015г. тя е
теглила суми от сметката на ответника, като ги е нареждала по други сметка чрез
електронно банкиране.
Наличието на конкретно основание за извършване на превода не се установи по
безспорен начин, но от съвкупния анализ на всички събрани по делото косвени
доказателства за отношенията между управляващия на ищцовото дружество, и ответника,
съдът намира така предявеният иск за неоснователен, и като такъв счита, че следва да бъде
отхвърлен. Тъй като не се касае и за единично или инцидентно превеждане на суми от Св.В.
–лично и в качеството и на представляващ „Кантора Варна“ ООД, по сметката на ответника,
то тази претенция не може да се разгледа извън контекста на съществувалите между
страните отношения преди и след дата на извършване на паричните преводи.
Предвид изложеното, и с оглед изцяло съвпадащите изводи на настоящата инстанция
4
с тези на първата, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора, и предвид неоснователност на въззивната жалба, съдът
намира, че въззивникът следва да заплати на въззиваемата страна сумата от 500лв.,
представляваща адвокатско възнаграждение за производството пред настоящата инстанция.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК, Варненският окръжен
съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №2552/23.06.2020г., постановено по гр. дело
№14267/2019г. по описа на ВРС, 46-ти състав.
ОСЪЖДА „Кантора Варна“ ООД, ЕИК *********, със седалище гр.Варна ДА
ЗАПЛАТИ на А. Т. В. , ЕГН **********, адрес: гр. Варна, ул. Македония № 129, ет.6, ап.23
сумата от 500.00 /петстотин/ лв. лева, представляваща сторените по делото разноски, на
осн.чл. 78, ал.3 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС при условията на чл.280, ал.1 ГПК в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5