РЕШЕНИЕ
№ 552
гр. Варна, 16.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
четиринадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Константин Д. Иванов
Членове:Златина Ив. Кавърджикова
Николай Св. Стоянов
при участието на секретаря Марияна Ив. Иванова
като разгледа докладваното от Константин Д. Иванов Въззивно гражданско
дело № 20253100500191 по описа за 2025 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на Глава Двадесета от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Т. А. М. от гр. Варна, подадена чрез
процесуален представител, срещу Решение № 309/14.11.2024 год.,
постановено по гр. дело № *********** по описа на РС-П., с което е уважен
предявен от С. С. С. от гр. П. против въззивничката положителен
установителен иск за собственост и е прието за установено в отношенията
между страните, че С. С. С. от гр. П. е собственик по давност на недвижим
имот, представляващ поземлен имот с идентификатор ********* по КККР на
гр. П., с площ (по кадастрална карта) от 1758 кв. м., находящ се в землището
на гр. П., местност „Ф.“, при граници на имота: поземлени имоти с
идентификатори **********; *********; ********; ********* и ******** по
КККР на гр. П., въз основа на владение, осъществявано в периода от 1970 год.
до подаването на исковата молба – 29.12.2023 год.
В жалбата са наведени оплаквания, че решението е неправилно и
незаконосъобразно, постановено е в нарушение на материалния закон и при
допуснати нарушения на процесуалните правила, които обобщено се свеждат
до неправилна преценка и анализ на доказателствата. Небоснован е изводът на
първоинстанционния съд, че в терени по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ попадали и
имоти, които не са били одържавени (отнети). Оспорени са и изводите на съда
1
относно действието на Решението № ********* год. на ПК П., с което е
възстановена собствеността на наследниците на А.Х.М.. Райононият съд не е
обсъдил и двете, наведени от ответницата, настоящ въззивник, придобивни
основания относно процесния имот – придобивна давност и възстановено по
реда на ЗСПЗЗ право на собственост върху имота. Не е съобразено също, че
според заключението на изслушаната в първата инстанция СТЕ, поради
липсата на наличен към 1995 година план за територията, в която попада
процесния имот, не е възможно да се установи къде се ситуира имотът, описан
в издадения по обстоятелствена проверка к. н. а. № ********* год. на
Провадийския нотариус, легитимиращ ищеца като собственик на описания в
този констативен нотариален акт имот. Неправилно също така е кредитирано
заключението на изслушаната в първата инстанция СТЕ в частта му, в който
вещото лице заключва, че не е възможно да се установи дали процесният имот
попада (респ. е част) от имота, описан в реституционното Решение №
********* год. на ПК П., с което е възстановена собствеността на
наследниците на А.Х.М., чийто наследник е ответницата Т. М., върху описан в
цитираното решение земеделски имот. Не е съобразено, че Решение №
********* год. на ПК П. е постановено преди редакцията на ЗСПЗЗ ДВ, бр.
68/30.07.1999 год. и има конститутивен ефект. Навежда, че като цяло имотът
на въззивницата е индивидуализиран в съдебно решение [Решението от
******* год. по гр. дело № ******* год. по описа на РС-П.] и в решение на ПК
с местонахождение и площ, а със свидетелски показания е доказано
местонахождение, площ и граници на имота; с едромащабните планове,
приложени към заключението на СТЕ, изслушано в първата инстанция, също е
доказано местонахождение, площ и граници. Счита, че тези белези са
надеждна индивидуализация на имота, а липсата на кадастрални номера не е
обуславяща при наличието на три независими източника, индивидуализиращи
имота.
Неправилно са анализирани и показанията на разпитаните по делото
свидетели. Неправилно е прието също, че владението на ищеца върху
процесния имот било непрекъснато, като счита, че снабдяването й с
нотариален акт за собственост върху имота на дата 26.09.2023 год. прекъсва
владението. Преди тази дата на ищеца също не може да му се признае
владение по давност поради изричната забрана да се придобиват земи по § 4
[ПЗР на ЗСПЗЗ] на основание давностно владение, тъй като за тях давност не
тече до приемането (одобряването) на ПНИ.
Отправено е искане за отмяна на решението и за постановяване на
друго, с което искът да бъде отхвърлен.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК от въззиваемия – ищец С. С. писмен
отговор на жалбата не е подаден.
В съдебно заседание въззивницата, лично и чрез процесуален
представител, поддържа въззивната си жалба.
В съдебно заседание въззиваемият, чрез процесуален редставител,
оспорва жалбата, счита, че е неоснователна, а решението – правилно и
настоява да бъде потвърдено.
2
Съдът съобрази следното:
В исковата си молба, уточнена с молба от 26.01.2024 год. ищецът С. С.
С. от гр. П. е навел следните твърдения:
През 1966г. закупил с неформален договор недвижим имот в гр. П., в
местността „Я.Т.“ с площ от около 1500 кв. м. при граници – К.И.П.; път; река
и И. С. Поради това, че към него момент за местността нямало приета
кадастрална карта, не успял да закупи имота от продавачите чрез правна
сделка. През 1995г. се снабдил с КНА за собственост върху имота по
давностно владение. Понастоящем имотът е заснет в кадастралната карта на
гр. П. с идентификатор ********* и е с площ (по кадастрална карта) от 1758
кв. м. Твърди, че владее процесният имот като свой повече от 50 години
лично, постоянно, непрекъснато, спокойно и явно. В имота имал засято лозе,
овощна градина, а в друга част отглеждал зеленчуци; изградил и временна
постройка с прекарани ток и вода. Декларирал е имота и ежегодно заплащал
данъците за него. На 26.11.2023г. посетил имота и от съседи узнал, че
ответницата Т. А. М. се е снабдила с констативен нотариален акт за
собственост върху няколко имота, един от които – неговият, понастоящем
индивидуализиран като поземлен имот с идентификатор ********* по КККР
на гр. П.. След извършена справка в СлВп, установил, че ответницата се е
снабдила с КНА включително и за неговия имот. Оспорва ответницата да е
владяла и ползвала имота му, и твърди, че само той го е владял повече от 50
години и продължава да го вледее и понастоящем. Посочва, че познава бащата
на ответницата и че действително и той е имал имоти в местността, които
обаче били на друго място. Твърди, че е собственик на имота по давност с
начало на владинето от 1966 год. до настоящия момент.
В съответствие с наведените твърдения е и отправеното искане – да се
признае за установено по отношение на ответницата Т. А. М. от гр. Варна, че
ищецът С. С. С. от гр. Варна е собственик на поземлен имот с идентификатор
********* по КККР на гр. П., находящ се в гр. П., местност „Ф.та“ с площ по
КК 1758 кв. м., при граници: имоти с идентификатори **********; *********;
********; ********* и ******** по КККР на гр. П., въз основа на давностно
владение, осъществявано в периода от 1966 год. до подаването на исковата
молба – 29.12.2023 год.
В писмен отговор, подаден в срока по чл. 131 ГПК, ответницата оспорва
иска. Счита, че е недопустим поради липса на правен интерес, тъй като
ищецът нямал качеството владелец на процесния имот и настоява за
прекратяване на производството, като образувано по недопустим иск. В
евентуалност навежда, че искът е неоснователен. Твърди, че процесният имот,
който е част от по–голям имот с площ от 10 дка, е признат „с валидно и
материалозаконно решение“ на РС-П. по гр. дело № ******* год., но
родителите на ответницата и самата ответница владеят имота [от 10 дка, част
от който е и процесният имот] още преди началото на земеделската реформа
от 1990 год. Впоследствие собствеността върху имота от 10 дка, част от който
е и процесният имот, е възстановена с Решение № ************ год. на ПК-
П.. Ответницата оспорва ищецът някога да е бил владелец на имота й. Твърди,
че през годините ищецът е извършвал услуги по обработване на имота на
3
баща й А.М. срещу заплащане, а след неговата смърт е помагал на
наследниците му – К. М. и ответницата Т. М., съответно съпруга и дъщеря на
А.М.. Твърди, че тя е собственик на имота на оригинерно придобивно
основание. Излага, че периодично е посещавала имота и се е срещала с ищеца,
който е знаел, че тя е негов собственик по наследство от родителите й.
Навежда, че дори и да е имал намерение да владее имота й, ищецът не е
демонстрирал никога такова пред нея. В съдебното заседание, проведено във
въззивната инстанция, ответницата пояснява, че е собственик на процесния
имот въз основа на земеделска реституция с Решението № № ************
год. на ПК-П., а в евентуалност – въз основа на давностно владение с начало
на владението от 1993 год. – след постановяване на решението от ******* год.
по гр. дело № ******* год. по описа на РС-П..
По тези съображения счита, че искът е неоснователен и настоява за
отхвърлянето му.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
становищата и доводите на страните, прие за установено следното от
фактическа страна:
От доказателствата по реституционната преписка по заявление с вх. №
1924/20.01.1992 год. по описа на ПК-П. (сега ОС „Земеделие“ - П.) се
установява следното:
На 20.01.1992г. К. Р. М. като наследник на А.Х.М., починал на
*******г., е подала заявление за възстановяване на собствеността върху
земеделски земи от 10 дка в землището на гр. П., местност „Я.Т.“- овощна
градина. Посочено е в заявлението (колона под № 11), че заявеният за
възстановяване имот е раздаден „по постановление на 4-5 човека“. В нот.
заверена декларация от ******* год. заявителката К. Р. М. е декларирала, че в
наследство от съпруга й А.М. е останала овощна градина от 10 дка в
местността „Я.Т.“ при съседи: П.В.; И. Т.; Д.Й.И.; И. Станков, в която градина
имало засадени 120 дръвчета ябълки, 120 дръвчета кайсий, 50 дръвчета сливи
и два ореха. Със същото съдържание е и нот. заверена декларация от
29.04.1992 год. С решение от ******* год. е отменен отказа на ПК-П. по
протоколно решение № 01/1924 от 01.04.1993 год. и е признато и определено
за възстановяне правото на собственост на наследниците на А.М. върху
земеделски земи с план за земеразделяне в землището на гр. П., Варненска
област – 10 дка, находящи се в местността „Я.Т.“. Видно е от съобразителната
част на обсъжданото решение, че съдът е приел че А.М. е бил собственик на
овощна градина от 10 дка в местонтта „Я.Т.“ в землището на гр. П., при
съседи: П.В.; М.Д. и от две страни – път, както и че овощната градина е била
взета от ТКЗС.
С Решение № ********* год. на ПК-П., постановено по преписката по
заявлението с вх. № 1924/20.01.1992 год., на основание чл. 14, ал. 1, т. 3 от
ЗСПЗЗ е възстановено правото на собственост на наследниците на А.Х.М. в
съществуващи (възстановими) стари реални граници на нива от 10, 000 дка,
находяща се в терен по § 4 на гр. П., в местността „Е.Т.“, заявена с пореден №
1 от заявлението. Посочено е в решението на ПК-П., че възстановяването на
4
правото на собственост върху имотите, разположени в територии по § 4 ПЗР
на ЗСПЗЗ ще се извърши при условията на чл. 28 от ППЗСПЗЗ и имотните
граници ще се определят въз основа на влезлия в сила план на
новообразуваните имоти по чл. 28, ал. 9 ППЗСПЗЗ.
С к. н. а. № ********* год., том II, дело № ******* год. по описа на РС-
П., ишщецът С. С. С. е признат за собственик по давностно владение на
следния недвижим имот, находящ се в землището на гр. П. в местността
„Я.Т.“, а именно: лозе цялото от един декар, от което: 0, 7 дка (седем ара) -
лозе и 0, 3 дка (три ара) – хавра, при граници: К.И.П.; път; река и И. С.
На л. 7 и л. 8 от делото на РС-П. се съдържат две приходни квитанции –
от 18.10.2016 год. и от 20.10.2017 год. – за заплатени от ищеца С. С. данъци за
2016 год. и 2017 год. за недвижим имот в гр. П., като за адрес на имота е
посочено: П. – М. и местности № 1111. Според горните квитенции имотът, за
който са били платени данъците, е деклариран от ищеца пред общинските
власти на 22.03.1998 год.
С к. н. а. № *********** год., том V, рег. № ****, дело № ******* год.
по описа на нотариус с № ***, ответницата Т. А. М. е призната за собственик
по давностно владение на пет недвижими имота, находящи се в землището на
гр. П., в местност „Ф.“, един от които е и процесният поземлен имот с
идентификатор ********* по КККР на гр. П., с площ от 1758 кв. м.
От заключението на съдебно-техническата експертиза, изслушано в
първата инстанция и от изявленията на вещото лице в съдебно заседание, се
установява следното:
Първият план за територията, в която се намира процесният имот е
Планът за земеразделяне, обн. ДВ от 17.09.1999 г. Съгласно комбинираната
скица – Графика № 1 към заключението (извлечение от картната основа по чл.
18г от ППЗСПЗЗ), имотите, включени в плана за земераделяне от 1999 год. се
намират източно от жълтата линия (източно от пътя), а територията, оградена
в червено на горната скица, където попада и процесният имот, са земи (имоти)
по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, за която няма приет и одобрен план на
новообразуваните имоти, нито е процедиран такъв план и процедурата по
установяване на собствеността не е приключена. Налице е само карта по чл.
18г от ППЗСПЗЗ.
Според заключението Картата на възстановената собственост (КВС) е
интегрирана в одобрената през 2018 год. кадастрална карта и до момента на
вписването на ответницата Т. М. в кадастралния регистър към кадастралната
карта като собственик на процесния имот въз основа на к. н. а. № ********
год., в КР за имота е било вписано, че се стопанисва от общината. Процесният
имот е идентичен със стар (бивш) имот с пл. № ****** по КВС, а в регистъра
към КВС е вписано, че имотът се стопанисва от общината. За имота няма
изработвани и одобрявани в миналото кадастрални планове, тъй като не е
попадал в строителните граници на гр. П.. Предвид липсата на ПНИ не е
възможно да се идентифицират имотите на ползвателите и на старите
собственици в територията, поради което и не е възможно да се установи дали
имотът попада в границите на имота, респ. е част от имота по
5
реституционното Решение № ************г. на ПК-П.. Подобен извод не
може да се изведе и от индивидуализацията по съдебното решение по гр. дело
№ *******г. на РС-П., поради липса на експертно заключение към него. По
същите съображения вещото лице посочва, че не е възможно да се
идентифицира и имотът по представения от ищеца к. н. а. № ************.,
съгласно който С. С. е признат за собственик по давностно владение на имот
от 1 дка - лозе в местност „Я.Т.“, землище гр. П.. Установява се още, че в
Държавна агенция „Архиви“ липсват данни А.М. да е бил член кооператор на
съществувалото ТКЗС „Б.Ж.“ П.; липсват и данни за притежавани от А. М.,
респ. внесени в ТКЗС земеделски земи. На място вещото лице е установило,
че в процесния имот има паянтово жилище и трайни насаждения - овощни
дървета, както и кладенец. Процесният имот няма материализирана граница
(няма ограда) към съседния от север – северозапад поземлен имот с
идентификатор ********* по КККР на гр. П. и частично към поземлен имот с
идентификатор ********. В процесния имот се влиза от съседния от юг-
югоизток имот с идентификатор ********* по КККР на гр. П. –
Комбинираната скица – графика № 2 към заключението.
В съдебно заседание вещото лице е пояснило, че няма карта на
местностите, която да показва коя местност къде се намира. Пояснило е още,
че на южната граница на процесния имот – към имоти с идентификатори
******** и ********* има макадамов път; вещото лице не е установило в
близост до процесния имот да има река или дере.
От писмо от областния управител на област с адм. център Варна се
установява, че през 2018 год., във връзка с предстоящо възлагане на
изработване на планове по § 4к, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ (помощен план и план
на новообразуваните имоти), областна администрация Варна е отправила
запитване към община П. изработено ли е техническо задание по чл. 28, ал. 10
от ППЗСПЗЗ, а Община П. е отговорила, че такова техническо задание няма и
че общината счита имотите в местност „Ф.та“ в землището на гр. П. „за стари
реални граници“.
В показанията си свидетелят К.М.Г., (роден **** год.), без родство и
дела със страните, ангажиран от ищеца, заявява, че познава ищеца и баща му
от около **** год., когато свидетелят е бил 9 -10 годишен и гледали овце в
местността. По него време С. и баща му се грижели за имота, която се
намирал в местност „Ф.та“, а по старому – местност „Я.Т.“. Към 1995 година
или преди това си построили и вила. В местността много хора си завземали
имоти за да ги работят, но впоследствие се отказвали. В имота на ищеца преди
е имало лозе. През 2016-2017 год. свидетелят за първи път е влязал в имота за
да помага на ищеца да режат лозето. Преди около три години ищецът изорал
мястото и засадил овощни дървета – сливи, кайсии, круши, част от които
подновили през пролетта на 2024 год. Според свидетеля имотът на ищеца е
около 1, 5 дка, граничи с път, който навремето бил черен, но впоследствие бил
асфалтиран от председателя на АПК- то. Не знае сега кои са съседи на имота,
не ги познава. Преди 2016-2017 год. свидетелят не е влизал в имота, но е
минавал покрай него, понеже му бил по пътя. Знае, че имотът е на С., който го
е купил от И.. В момента мястото е оградено с ограда от бетонни колове и
6
мрежа, оградата е правена от ищеца; има постройка – виличка от две стаи, а
отстрани – навес за инструменти, има ток, водата е от кладенец. Преди
оградата е била жив плет. Според свидетеля понастоящем имотът е ограден
отвсякъде (от всички страни) с ограда. Не знае в местността земята да е била
кооперирана или да е имало ТКЗС или ДЗС, в миналото лозя на АПК-то там е
нямало. В миналото председателят на АПК-то е дал имоти на някои хора, но
този имот не е такъв. Свидетелят не познава А.М., жена му и дъщеря му.
Последно преди 7-8години видял С. в имота.
В показанията си свидетелят М.Я.Я., роден рез **** год., (братовчед на
ищеца), ангажиран от ищеца, заявява, че от около 1966 година ищецът има
лозе в местността „Я.Т.“, впоследствие известна като „Т.“, а сега – „Ф.та“.
Лозето е с площ седем на два ара. Първоначално оградата била от жив плет
(лозина), след това направили ограда от бетон и колове във формата на
буквата „П“. Свидетелят многократно е посещавал имота, виждал е съседите,
но не знае имената им, знае само един, който се казва П. от „Енергото“.
Имотът на ищеца граничи с път, който в миналото е бил черен, но след като
направили поделението „Погребите„ асфалтирали пътя. Когато ищецът купил
имота в него нямало ток и вода, в момента има бунгало, ток и вода от
кладенец. Преди имало порта от винкели и мрежа, която сега преместили
откъм стария път, защото бил по- удобен за достъп до вилата. Според
свидетеля имотът граничи с другите лозя, едната страна е около 10-12- м. по
лозята, а по дължина имотът е около 100 метра; на изток граничи с хаврата,
границата е около 10 метра, а в посоката, в която залязва слънцето граница
няма, там има път и е засято. От страната на пътя границата е около 10 метра,
а от четвъртата страна е оградата на „бай Г.“. Според свидетеля имотът е с
площ от около седем на два ара; размерите на дворното място са 100 на 70
метра; покрай имота вода е нямало, когато завали дъжд се образувала малка
рекичка. Свидетелят не познава С.П.; И. С. Д.Й.И.; И. Т.; П.В. или И.С.Д.. Не
познава А. и К. М.и.
В показанията си свидетелят Н. А. К., роден **** год. (без родство и
дела със страните), ангажиран от ответницата, заявява, че познава родителите
на ответницата от 1965г. и знае, че са имали овощна градина в местността
„Ф.та“, преди „Я.Т.“, с площ от около 10 декара. В ляво граничела с дере,
долният път водел към Т., а другият към хижа. Знае от разговори с тях, че
имотът им е бил отнет от ТКЗС-то и градината изкоренена. Според свидетеля
след реформата имотът не е бил върнат, но от ответницата Т. М. знаел, че е
върнат и е на същото място. Известно му е, че на това място от 10 дка е имало
и други хора които са обработвали земя. От А. М. знаел, че със С. са били
приятели и са работили заедно. Знаел, че А. М. е дал на С. част от имота с
площ от около 2 декара, от страната на пътя, за да го ползва. Дал му я да
ползва преди 1980г., докато бил още жив, тъй като били приятели. Не знае
дали С. е работил тази част. На цялото място имало засяти овощни дървета и
една малка част била празно място. За последно свидетелят е ходил в имота
преди 4 години и видял, че градината е разделена. Не е видял оградата, но
знаел, че е от жив плет.
В показанията си свидетелят С.Н.В., роден **** год., без родство и дела
7
със страните, ангажиран от ответницата, заявява, че познава ответницата и
родителите й. Вуйчо му имал две места до мястото на бащата на ответницата
и свидетелят ходел с него да ги орат. Тогава бил 10 годишен. Описва мястото
на бащата на ответницата голямо - около 8-10декара, влизал е в имота. Нямало
огради. Не познава С. и не му е известно бащата на Т. М. да му е давал място
за обработване, но е чувал, че са давали земя за обработване. Имотът граничел
с дере, не с река и на времето представлявал откъм пътя овощни градини, а
навътре няколко реда лозя. През 80-те години председателят на ТПК- то
раздавал овощни градини за обработване, но според свидетеля този имот не
бил от тях. До последно родителите на Т. си обработвали мястото и го
оставили на нея. За последно минал покрай имота миналата година и видял, че
има бараки. Преди 5- 10години направили лозя. На мястото на овощната
градина сега имало много места и поставени огради. Не знае дали и кога
овощната градина е възстановена.
Съдът не кредитира показанията на свидетеля К.М.Г. в частта им, в
която той сочи, че именно процесният имот е имота, който ищецът и баща му
са обработвали към **** год., от когато са и впечатленията му. Свидетелят
сочи само, че имотът граничи с път, който отначало бил черен, впоследствие –
асфалтиран. Но според скицата на л. 136 от делото на РС-П. – скица–графика
(снимка 2) между едромащабната топографска карта на местността, в който
попада и процесният имот и кадастралната карта, множество имоти граничат
с този път. Други индивидуализиращи белези на имота, който (според
свидетеля) ищецът владеел и обработвал със своя баща от около **** год.,
свидетелят не сочи; не знае съседите – нито бивши, нито настоящи. Отделно
от това свидетелят е категоричен, че имотът на ищеца бил ограден от всички
страни, но показанията му в тази им част се опровергават от заключението на
изслушаната в първата инстанция съдебно-техническа експертиза, от която е
установено, че процесният имот е ограден само от три страни, като дори и
оградата към имоти с идентификатори ******** и ********* не е изцяло
изпълнена, а оградата, която огражда имота от югозапад продължава почти по
цялата югозападна граница и на съседния имот с идентификатор *********.
Поради това и съдът не кредитира показанията на този свидетел в частта
им, че именно процесният имот в конфигурацията му по одобрената през 2018
год. кадастрална карта е имота, който ищецът е обработвал (заедно с баща си)
още от 1968 год.
Съдът не кредитира и показанията на свидетеля М.Я.Я. на първо място
поради възможната им заинтересованост (чл. 172 ГПК), доколкото свидетелят
е братовчед на ищеца, както и поради това, че показанията му са неубедителни
и вътрешно противоречиви и се опровергават от други доказателства по
делото. Така например свидетелят сочи, че мястото на ищеца било седем ара
на два ара. Арът обаче е единица мярка за площ (за лице на повърхност) а не
мярка за дължина. Отделно от това, според свидетеля границите (респ.
размерите) на имота, който ищецът обработвал още от около 1966 година, по
ширина били около 10 метра до 12 метра. Според представената на л. 146 от
делото на РС-П. Комбинирана скица – Графика 2, мащаб 1:1000 към
заключението на СТЕ, изслушано в първата инстанция, размерите на
8
процесния имот по ширина са 26 мм, което означава, че размерите на имота по
ширина на двете му граници – североизток и югозапад - са 26 метра, т. е.,
повече от два пъти от размерите, посочени от свидетеля. По – нататък в
показанията си свидетелят заявява, че дворното място на ищеца било с
размери 100 метра на 70 метра, което прави имот с площ от 7000 кв. метра, т.
е., седем декара. Отделно от това не е логично свидетелят, който знае имота
още от 1966 год. и многократно го е посещавал, да не знае нито един от
съседите през годините.
По тези съображения съдът не кредитира показанията на свидетеля
М.Я.Я. и не гради въз основа на тях никакви фактически изводи.
Относно показанията на свидетелите Н. К. и С.В., ангажирани от
ответницата:
Съдът кредитира показанията на свидетеля Н. К. в частта им, в която
същият сочи, че имотът на бащата на ответницата – овощна градина от около
10 дка – е бил коопериран (внесен в ТКЗС), доколкото показанията му в тази
част се подкрепят от писмените доказателства – от заключението на СТЕ,
изслушано в първата инстанция, вкл. и изработената от ПК-П. картна основа
по чл. 18г от ППЗСПЗЗ на подлежащите на възстановяване по реда и при
условията на ЗСПЗЗ и Правилника за прилагането му земеделски земи, както
и от съдържащите се доказателства в реституционната преписка по заявление
с вх. № 1924/20.01.1992 год. по описа на ПК-П. (сега ОС „Земеделие“ - П.) – че
са заявени за възстановяване по реда на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ земи от десет
декара, представляващи овощна градина, поради факта, че за реституция по
ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ се заявяват земеделски земи, които са били обобществени.
В останалата част показанията на свидетеля К. са неотносими към настоящия
спор.
Съдът не кредитира и показанията на свидетеля С.В., в частта им, в
която свидетелят заявява, че процесният имот не бил от имотите (от овощните
градини), които през 80-те години на миналия век били раздавани от
председателя на АПК-то за обработване, а родителите на ответницата Т. М. до
последно си обработвали мястото и го оставили на нея, тъй като в тази част
показанията му се опровергават от писмените доказателства, съдържащи се в
реституционната преписка по заявление с вх. № 1924/20.01.1992 год. по описа
на ПК-П. (сега ОС „Земеделие“ - П.), според които е била заявена за
възстановяване по реда на земеделската реституция цялата овощна градина от
10 дка и че земята е била раздадена на ползватели – 4-5 човека. В останалата
им част показанията на свидетеля С.В. не съдържат факти, относими към
спора.
С оглед така установеното от фактическа страна се налагат следните
правни изводи:
Въззивната жалба е подадена в срок, от страна с правен интерес от
обжалване на първоинстанционното решение като неизгодно за нея и е
процесуално допустима. По същество е основателна, като съображенията за
това са следните:
За да бъде уважен иска за собственост е необходимо ищецът да
9
установи при условията на пълно доказване, че е собственик на имота на
заявеното придобивно основание.
Ищецът е навел като твърдение за придобивно основание – давностно
владение, осъществявано в периода от 1966 год. до предявяване на иска за
собственост.
По делото категорични и безспорни доказателства, че ищецът е владял в
твърдяния от него период от време именно процесния имот в конфигурацията
му по одобрената през 2018 год. кадастрална карта, не са ангажирани. От
гласните доказателствени средства, ангажирани от ищеца, подобен извод не
може да бъде изведен. От писмените доказателства – обсъдените по-горе две
приходни квитанции – също не може да бъде изведен подобен извод,
доколкото от тях не е възможно да се установи за кой и за какъв точно имот са
заплатени данъците за 2016 год. и 2017 год. и съответно какъв имот е
деклариран от ищеца пред общината през март 1998 год. От заключението на
СТЕ, изслушано в първата инстанция не може да се установи че имотът, за
който ищецът се е снабдил с констативен нотариален акт за собственост по
давност през 1995 год. е именно процесният поземлен имот с идентификатор
********* по КККР на гр. П.. В обобщение анализът на горните
доказателства, обсъдени в съвкупност, не обосновава извод, че в твърдяния
период от време ищецът е осъществявал фактическа власт именно върху
процесния имот.
Отделно от изложеното, дори и да се приеме, че ищецът е осъществявал
фактическа власт именно върху имота с идентификатор ********* по КККР
на гр. П. (т. е., в конфигурацията му по КК) в твърдяния период от време, това
няма за последица придобиването му по давност по следните съображения:
Установено е по делото, че имотът е бил коопериран и попада в
територия по § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ – в тази насока е заключението на СТЕ,
изслушано в първата инстанция, както и писмените доказателства, изходящи
от ПК (сега ОС „Земеделие“) – П..
Решението № ********* год. на ПК-П., постановено по преписката по
заявлението с вх. № 1924/20.01.1992 год., с което на основание чл. 14, ал. 1, т.
3 от ЗСПЗЗ на наследниците на А. Х. М. е възстановено правото на
собственост в съществуващи (възстановими) стари реални граници върху нива
от 10, 000 дка, находяща се в терен по § 4 на гр. П., в местността „Е.Т.“,
заявена с пореден № 1 от заявлението, макар и да е постановено преди
редакцията на ЗСПЗЗ от ДВ, бр. 68/30.07.1999 год., не се ползва с
конститутивен ефект, доколкото описаният в решението имот не може да бъде
индивидуализиран по никакъв начин. Към решението няма скица. В самото
решение освен площта на имота и местността, в която е попадал при
обобществяването му, други индивидуализиращи имота признаци няма. В
настоящото исково производство също не са установени границите на имота,
т. е., не е възможно да бъде индивидуализиран. Установено е, че описаният в
решението № ********* год. на ПК-П. попада в терен по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ;
установено е също, че процедурата по възстановяването на собствеността не е
приключила – не е проведена (дори не е започнала) процедурата по чл. 18д
10
ППЗСПЗЗ за установяването на границите на земеделските земи, разположени
в териториите по чл. 18г, ал. 1 т. 1 ППЗСПЗЗ, т. е., границите,на земите, в
които собствеността се възстановява по реда на § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ; няма
изработен ПКП по § 4к, ал. 1 ПЗР на ЗСПЗЗ; липсва и план на
новообразуваните имоти. Предвид невъзможността възстановеният с
решението № ********* год. на ПК-П. имот да бъде индивидуализиран по
какъвто и да е начин, включително и в настоящото исково производство, то и
решението на поземлената комисия от 15.06.1999 год. няма конститутивно
действие, а по същността си представлява решение, с което само се признава
правото на възстановяване на собствеността. В тези случаи процедурата по
възстановяването на собствеността следва да приключи със заповед по § 4к,
ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ.
Според чл. 5 ал. 2 ЗВСОНИ, ДВ, бр. 107/18.11.1997 год., изтеклата
придобивна давност върху имоти, собствеността върху които се възстановява
по реда на ЗСПЗЗ и ЗВСОНИ, не се зачита от влизане в сила на тази
разпоредба (разпоредбата е в сила от 22.11.1997 год., три дни след
обнародването й в Държавен вестник), започва да тече нова давност. Без
значение за приложението на тази забрана е дали имотът има земеделски
характер към настоящия момент. Достатъчно е имотът да подлежи на
земеделска реституция, т. е., да е бил земеделска земя към момента на
кооперирането му или отнемането му по друг начин.
В случая предвид приетото по – горе относно правния ефект на
решението на ПК-П. от 15.06.1999 год. следва, че придобивна давност в полза
на ищеца би могла да тече от момента, в който възстановеният имот е
индивидуализиран като конкретна вещ, като конкретен обект на правото на
собственост, в плана по чл. 28 ал. 4 ППЗСПЗЗ. Тази разпоредба, в редакцията
й, действала към датата на издаване на процесното решение на ПК предвижда,
че границите на имотите, правото на собственост върху които се възстановява
по реда на чл. 14, ал. 1, т. 3 ЗСПЗЗ или се придобива по реда на § 4а и 4б ПЗР
на ЗСПЗЗ се определят едва с плана на новообразуваните имоти (ПНИ).
Именно с този план се определя точното местоположение и форма на тези
имоти, отразявайки придобитите от ползвателите, респ. от бившите
собственици права при съобразяване ограниченията и възможностите по §4з
ЗСПЗЗ. Едва след влизане в сила на ПНИ и индивидуализация на имота на
ответницата е възможно в полза на ищеца да започне да тече придобивна
давност, с оглед принципа, че давност не тече срещу този, който не може да
защити правата си по исков ред – в този смисъл е и съдебната практика в
множество решения на ВКС на РБ – Решение № 204/15.07.2011 год. по гр.
дело № 99/2011 год. на Второ г. о. на ВКС; Решение № 112/05.03.2010 год. по
гр. дело № 981/2009 год. на Второ г. о. на ВКС; Решение № 469/21.05.2009 год.
по гр. дело № 905/2009 год. на Първо г. о. на ВКС; Решение № 61/14.02.2012
год. по гр. дело № 562/2011 год на Второ г. о. на ВКС и др.
По изложените съображения съдът приема, че ищецът не се легитимира
като собстветник на процесния имот по давностно владение, осъществявано в
периода 1966 год до подаването на исковата молба – 29.12.2023 год., поради
което и предявеният от него против ответницата иск за собственост е
11
неоснователен и подлежи на отхвърляне.
Горното налага обжалваното решение да се отмени и да се постанови
друго, с което искът да бъде отхвърлен.
С оглед изхода от делото, отправеното искане и представените
доказателства, в полза на ответницата следва да се присъдят разноски за двете
инстанции в общ размер на 2025 лева.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 309/14.11.2024 год., постановено по гр. дело №
*********** по описа на РС-П., вкл. и в частта му за разноските и вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от С. С. С. ЕГН ********** от гр. П., ул. Т.У. №
2 срещу Т. А. М. ЕГН ********** с адрес: гр. Варна, ул. Н.Б. № 38, ет. 1, ап. 3,
положителен установителен иск за собственост за приемане за установено в
отношенията между страните, че ищецът С. С. С. от гр. П. е собственик по
давност на недвижим имот, представляващ поземлен имот с идентификатор
********* по КККР на гр. П., с площ (по кадастрална карта) от 1758 кв. м.,
находящ се в землището на гр. П., местност „Ф.“, при граници на имота:
поземлени имоти с идентификатори **********; *********; ********;
********* и ******** по КККР на гр. П., въз основа на владение,
осъществявано в периода от 1966 год. до подаването на исковата молба –
29.12.2023 год.;
ОСЪЖДА С. С. С. ЕГН ********** от гр. П., ул. Т.У. № 2 да заплати на
Т. А. М. ЕГН ********** с адрес: гр. Варна, ул. Н.Б. № 38, ет. 1, ап. 3, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 2025 лева (две хиляди двадесет и пет
лева) - разноски за двете инстанции.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд на
РБ, при условията на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК, в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12