№ 67167
гр. София, 31.05.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесет и първи май през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Б.Р.
като разгледа докладваното от Б.Р. Частно гражданско дело №
20231110120654 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 410 и сл. ГПК.
Съдът е длъжен служебно да следи за спазване на императивните разпоредби на чл. 19, чл.
10а, чл. 22 и чл. 33 ЗПК. Съгласно постоянната практика на Съда на ЕС въпросът дали
дадена договорна клауза трябва да бъде обявена за неравноправна следва да се приравни на
въпрос от обществен ред, тъй като националният съд е длъжен служебно да преценява
неравноправния характер на договорните клаузи, попадащи в приложното поле на
Директива 93/13. В този смисъл изрично е обобщена и съдебната практика в Решение от
7.08.2018 г. по съединени дела C‑96/16 и C‑94/17 на Съда на ЕС. Преценката за спазване на
посочените разпоредби е възможно да се направи само на база на твърденията в
заявлението, от които произтичат вземанията, като съдът може да съобрази и представените
към заявлението договор и общи условия по аргумент от чл. 410, ал. 3 ГПК. Това
задължение на съда да следи служебно за неравноправни клаузи в заповедното производство
произтича пряко от целта на Директива 93/13/ЕИО и Директива 2008/48 да се осигурява
минималната процесуална гаранция за ефективна защита на правата и интересите на
потребителите. Този принцип е въздигнат и в основен принцип на гражданския процес,
което следва от изричната разпоредба на чл. 7, ал. 3 ГПК.
В тази връзка съдът съобрази, че за клаузи в договора за потребителски кредит, с които се
предвиждат допълнителни такси за различни услуги или за неизпълнение на различни
главни или акцесорни задължения по договора за кредит, съществува обоснована
вероятност, че са неравноправни и имат за цел единствено да заобикалят императивните
разпоредби на чл. 19, чл. 10а, чл. 22 и чл. 33 ЗПК. Този извод се налага предвид
константната съдебна практика на съдилищата по тези каузи, формирана както в исковото
така и в заповедното производство. При съобразяване характера на правоотношението и
вида на клаузите, съдът приема, че съществува значителен риск за увреждане правата на
потребителя с тях, поради което с оглед осигуряване ефективната защита на потребителя и
спазване на основния принцип в гражданския процес за тези вземания заповед за
1
изпълнение не следва да се издава. В тази връзка следва да се съобрази Решение от
20.09.2018 г. по дело C-448/17 на СЕС.
По тази причина вземанията, произтичащи от такива клаузи не могат да се отнесат към
категорията на безспорните вземания, тъй като съществува значителен риск за увреждане
правата на потребителя с тях, поради което не могат да бъдат защитени по реда на
заповедното производно.
Поради тази причина и на основание чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК заявлението за издаване на
заповед за изпълнение следва да бъде отхвърлено за сумите, претенцията за които се
основава на нищожна/неравноправна клауза.
На първо място претендираната сума от 50,00 лева за административни разноски не се
дължи, тъй като клауза за плащането ú е в пряко противоречие с чл. 33 ЗПКр.
На второ място сумата от 180,00 лева за възнаграждение по договор за поръчителство също
е недължима. Оценката на кредитоспособността на потребителя-заемополучател е
ангажимент на заемодателя (чл. 16, ал. 1 ЗПКр), като се извършва предварително и преди
отпускане на заема. Анализирайки сключения между заемателя и заемодателя договор, става
ясно, че наличието или липсата на предоставено поръчителство няма отношение към
сключването на договора за кредит. Самият чл. 4 от договора, според който
заемополучателят следва да заплаща такса "гарант", е нищожен като неравноправна клауза
при хипотеза на заобикаляне на чл. 33, ал. 1 вр. чл. 16 ЗПКр. Уговорката е в и противоречие
на правната логика и добрите нрави при сделки от типа на процесната, като целта ú е да се
заобиколят разпоредбите, недопускащи наличието на прекомерно високи лихви и годишен
процент на разходите, установени в законодателството за защита на потребителите, като
натоварят потребителя с допълнителни суми. Следователно необходимостта от това да бъде
осигурен "гарант", е в зависимост не от преценката на възможностите на заемателя да
изпълни задълженията си по договора, а се предпоставя от надмощното положение на
заемодателя и дружеството-"гарант", избрано на практика отново от заемодателя при
усложнена схема на превъзлагане. По този начин се заобикаля нормата на чл. 33 ЗПКр и
реално се постига не по-висока сигурност за интереса на кредитора, а оскъпяване на кредита
и чрезмерно натоварване на длъжника (така опр. 260283/17.09.2020г.-ч.гр.д.9521/2020г.-
СГС, ТО, VІ).
Водим от горното, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, вх.
№109204/20.04.2023г. на СРС, .
Разпореждането подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с частна жалба,
подадена чрез Софийския районен съд в едноседмичен срок от съобщението.
Разпореждането да се съобщи на заявителя.
2
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3