Присъда по дело №5263/2021 на Районен съд - Варна

Мотиви към присъда по НОХД № 5263 по описа за 2021г. на Районен съд -
Варна, I-ви наказателен състав

Подсъдимата А. М. М. е предаден на съд по обвинение по чл.196, ал.1,
т.1, вр. с чл.194, ал.1, вр. чл.29, ал.1, б.“а“ и б.“б“, вр. чл.26, ал.1 от НК за
това, че през периода от 14.04.2021г. до 19.06.2021г. в гр. Варна, при
условията на продължавано престъпление и на опасен рецидив, отнела чужди
движими вещи на обща стойност 430,10 лева, както следва:
На 14.04.2021г. в гр. Варна, от жилище на ул.“Поп Богомил“ №12,
отнела чужди движими вещи – платнена пазарска чанта, диоптрични очила с
калъф, мобилен телефон марка „Теленор М 100“, калъф за мобилен телефон,
платнено портмоне, парична сума от 200,00 лева, карта за градски транспорт
и лична карта, на обща стойност 350,10 лева, от владението на Е. В. Д., без
нейно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои;
На 18.06.2021г. срещу 19.06.2021г. в гр. Варна, от жилище на ул.“Иван
Аксаков“ №50, отнела чужди движими вещи-парична сума от 80,00 лева от
владението на В. И. П., без нейно съгласие, с намерение противозаконно да ги
присвои.
Пострадалите лица – Е. В. Д. и В. И. П. не предявяват граждански иск
против подсъдимата за причинени имуществени или неимуществени вреди.
При проведеното разпоредително заседание не са направени
възражения и искания по въпросите по чл.248, ал.1 от НПК. Определението
по чл.248, ал.1, т.3 от НПК не е обжалвано или протестирано и е влязло в
сила, с последиците по чл.248, ал.3 от НПК.
Предвид изразеното в хода на разпоредителното заседание желание на
подсъдимата за разглеждане на делото по диференцираната процедура на
гл.27 от НПК, на основание чл.252, ал.1 от НПК, съдът разгледа делото
незабавно след провеждане на разпоредително заседание.
На основание чл.371, т.2 от НПК подсъдимата признава изцяло
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се
съгласява да не се събират повече доказателства за тези факти. Съдът
прецени, че самопризнанията на подсъдимия по чл.371, т.2 от НПК се
подкрепят от събраните в досъдебното производство доказателства, поради
което с протоколно определение обяви, че при постановяването на присъдата
ще ползва самопризнанията, без да събира повече доказателства за фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Предвид това в хода
на съдебното следствие, на основание чл.373, ал.2 от НПК не е извършван
разпит на подсъдимата, свидетелите и вещите лица и не се събираха
доказателства за деянията, описани в обвинителния акт.
В съдебно заседание прокурорът поддържа повдигнатото обвинение.
Моли подсъдимата да бъде призната за виновна и предлага на съда, предвид
наличието на смекчаващи обстоятелства, да бъде определено наказание
”лишаване от свобода” за срок около минималния, предвиден в закона, което
1

да бъде редуцирано с 1/3 по реда на чл.58а от НК.
В хода на съдебните прения защитникът- адв.Н. изразява съгласие със
становището на прокурора. Моли за определяне на наказание, съобразено с
особеностите на личността на подсъдимата, което да бъде редуцирано
съобразно нормативните изисквания.
Подсъдимата заявява, че разбира в какво е обвинена и се признава за
виновна, че е наясно с последиците от проведеното съкратено съдебно
следствие и е съгласна с тях. В последната си дума изразява съжаление за
извършеното.
След преценка на самопризнанията на подсъдимата в съвкупност със
събраните доказателства, при условията на чл.371, т.2, вр. с чл.373, ал.2 НПК,
съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимата е осъждана многократно, като на 10.03.2019г. била
освободена след поредно изтърпяване на наказание лишаване от свобода.
Сутринта на 14.04.2021г. М. се намирала на ул.“Поп Богомил“ в
гр.Варна. В къща №12 на посочената улица живеела пострадалата Е. Д..
Около 05,45ч. св.Д. излязла, за да изхвърли събраните отпадъци и оставила
дома си отключен. Подсъдимата забелязала това обстоятелство и решила да
се възползва от случая и да извърши кражба. Същата влязла в къщата и
намерила платнена пазарска чанта, в която били поставени принадлежащите
на пострадалата диоптрични очила с калъф, мобилен телефон марка
„Теленор“ М 100, калъф за телефона, платнено портмоне, съдържащо сумата
от 200 лева, карта за градски транспорт и лична карта. Подсъдимата взела
чантата, заедно с намиращите се в нея вещи на обща стойност 350,10 лева,
пъхнала я под връхната си дреха и побягнала от дома. Пострадалата
забелязала излизането на извършителката и я последвала на известно
разстояние до района на бензиностанция „ОМВ“ при ж.п. гара Варна, където
се обърнала за съдействие към жандармерийски служители, а те подали
сигнал за случая до Първо РУ при ОД на МВР-Варна. Отзовалите се
полицейски служители установили обвиняемата и се върнали по пътя, по
който тя била минала от дома на пострадалата, като намерили част от
отнетите вещи, които М. изхвърлила в движение. Вещите били върнати на
пострадалата, с изключение на портмонето и намиращите се в него парична
сума и документи, с които междувременно подсъдимата успяла да се
разпореди по неустановен начин.
През нощта на 18.06.2021г. срещу 19.06.2021г. около полунощ
подсъдимата се намирала на ул.“Иван Аксаков“ в гр.Варна и решила да
извърши кражба от къща, намираща се на №50 на посочената улица,
собственост на св.В. П.. В този момент пострадалата спяла в дома си, като
била оставила входната врата отключена. М. влязла в къщата, забелязала
ръчната чанта на свидетелката, извадила намиращия се там портфейл и взела
от него сумата от 80 лева, които пъхнала в дрехите си и се отдалечила.
Сутринта пострадалата установила извършването на кражбата и уведомила
2

за това сина си-св.И. П.. Той прегледал видеозаписите от монтирани в района
охранителни камери и установил, че съществуват записи на извършителката и
действията й. След това свидетелят подал сигнал във Второ РУ при ОД на
МВР-Варна, като предоставил записи от камерите за видеонаблюдение. Било
образувано досъдебно производство и в хода на разследването самоличността
на извършителката била установена.
Изложената фактическа обстановка съдът приема за установена въз
основа на самопризнанията на подсъдимата в хода на съкратеното съдебно
следствие на основание чл.371, т.2 от НПК, която признава изцяло фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Съдът прие, че
самопризнанията се подкрепят от събраните по надлежния процесуален ред в
хода на досъдебното производство доказателства, които са приобщени по
реда на чл.283 от НПК- от показанията на свидетелите Е. В. Д., В. В. В., Б. Т.
Г., В. И. П. и И. И. П., от заключението по назначените видео-техническа
експертиза, съдебно-оценителна експертиза и съдебно-психиатрична
експертиза, както и от останалите писмени доказателства, приложени към
ДП. Доказателствата са непротиворечиви и взаимно допълващи се, като в
своята съвкупност кореспондират на самопризнанието на подсъдимата и
установяват по безспорен начин описаната в обстоятелствената част на
обвинителния акт фактическа обстановка. Същевременно по делото липсват
доказателства, които да разколебават фактическите изводи на съда относно
съответствието на направеното самопризнание със събраните на досъдебното
производство доказателства.
Предвид така установената фактическа обстановка съдът намира, че с
деянието си подсъдимата е осъществила състава на престъпление по чл.196,
ал.1, т.1, вр. с чл.194, ал.1, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл.29, ал.1, б.“а“ и б.“б“ от НК,
тъй като е отнела описаните чужди движими вещи и парични суми от
владението на свидетелките Е. Д. и В. П., без тяхно съгласие, с намерение
противозаконно да ги присвои. Присвоителното намерение е обективирано по
несъмнен начин от извършените от подсъдимата действия по отнемането на
вещите и паричните суми и разпореждането с част от тях по неустановен
начин.
Налице са основания извършеното от подсъдимата да бъде
квалифицирано като продължавано престъпление по смисъла на чл.26, ал.1 от
НК, тъй като отделните деяния осъществяват състава на едно и също
престъпление, извършени са през непродължителни периоди от време, при
една и съща обстановка (проникване в незаключени жилища) и при
еднородност на вината, при което последващото се явява от обективна и
субективна страна продължение на предшестващото.
От приложения бюлетин за съдимост на подсъдимата се установява,
че престъплението е извършено при условията на опасен рецидив по смисъла
на чл.29, ал.1, б.”а” и б.“б“ от НК, тъй като деянието е осъществено след като
М. е осъдена за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-
3

малко от една година, изтърпяването на което не е отложено по реда на чл.66
от НК (по НОХД №7127/2016г. по описа на РС-Пловдив е осъдена на 2години
и 4 месеца лишаване от свобода при строг режим, като наказанието е
изтърпяно на 10.03.2019г.), като също така е осъждана два пъти на лишаване
от свобода за умишлени престъпления от общ характер, а изпълнението на
наказанията не е отложено по чл.66 от НК (по посоченото НОХД
№7127/2016г. по описа на РС-Пловдив и по НОХД №1967/2016г. на РС-Стара
Загора, по което й е наложено общо наказание от една година лишаване от
свобода, изтърпяно на 07.10.2016г.). Същевременно при извършването на
процесното престъпление не са били изтекли сроковете по чл.30, ал.1 от НК.
Към момента на извършване на деянието по отношение останалите
осъждания на подсъдимата е бил изтекъл петгодишния срок от изтърпяването
на наказанията, поради което същите не следва да бъдат отчитани при
определянето на правната квалификация на престъплението.
Престъплението е извършено с пряк умисъл, като извършителката е
съзнавала неговия общественоопасен характер и е искала настъпването на
общественоопасните му последици. Тя е съзнавала, че отнема вещи, чужда
собственост, че не е налице съгласие за доброволното предаване на
владението им от страна на пострадалите, както и че установява своя
фактическа власт върху тях.
От заключенията на назначените на досъдебното производство и в
хода на съдебното заседание съдебно-психиатрични експертизи е видно, че
подсъдимата не страда от психично заболяване в тесния смисъл на думата.
Налице е лека умствена изостаналост и значително нарушение в поведението,
но както при извършването на деянието, така и понастоящем е могла да
разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките
си.
С присъдата си съдът призна подсъдимата за невиновна по
обвинението, че е отнела и лична карта и карта за градски транспорт.
Поначало документът сам по себе си няма стойност и затова не би могло да
бъде предмет на посегателство по чл. 194 НК. Предмет на кражба могат да
бъдат само ценни и други книжа, които материализират имуществени права
(ППВС 6-71). В случаите, когато са отнети документи за самоличност и е
повдигнато обвинение за тяхното отнемане, деецът следва да бъде оправдан,
тъй като сами по себе си те не материализират стойност или имуществени
права. В заключението на СОЕ документите са оценени на стойност 0,00 лева.
При определянето на наказанието на подсъдимата съдът отчете като
отегчаващи обстоятелства на първо място големия брой осъждания за
престъпления против собствеността, извън обуславящите правната
квалификация на деянието. От изложеното се налага извода за повишената й
обществена опасност и за значителната й склонност да извършва
престъпления против собствеността. Според установената съдебна практика
също така, когато признаците на състава са преизпълнени, това вече следва да
4

се кредитира като елемент от обществената опасност на дееца / Решение №
272 от 5.04.2007 г. на ВКС по д. № 15/2007 г., III н. о./, а в случая
квалифицирането на деянието като извършено при условията на опасен
рецидив е обусловено от наличието на осъждания за множество отделни
деяния. Като смекчаващи обстоятелства съдът отчете изразеното съжаление,
тежкото й материално положение (няма данни лицето да получава доходи и
да притежава имущество) и най-вече наличието на умствено изоставане по
рождение, водещо до трудна овладимост на постъпките (видно от
заключението на СПЕ).
Предвид значителната степен на обществена опасност на
извършителката не са налице основания наказанието да бъде определено при
условията на чл.55, ал.1 от НК, тъй като по никакъв начин не може да се
счете, че и най-лекото предвидено в закона наказание се явява несъразмерно
тежко. Констатираните смекчаващи обстоятелства обаче обуславят
налагането на наказание при превес на смекчаващите такива, като предвид
особеностите на личността на подсъдимата съдът счита за справедливо
наказание в размер на законоустановения минимум, а именно- две години
лишаване от свобода. С оглед разпоредбата на чл.373, ал.2 от НПК, вр. с
чл.58а, ал.1 от НК, съдът намали определеното наказание с една трета, при
което същото се редуцира до размер от една година и четири месеца
лишаване от свобода.
На основание чл.57, ал.1, т.2, б.“б“ от ЗИНЗС съдът определи строг
режим на изтърпяване на наложеното наказание, тъй като от изтърпяване на
предходното наказание лишаване от свобода (по НОХД №7127/2016г. по
описа на РС-Пловдив) са изтекли по-малко от пет години.
На осн. чл.189, ал.3 от НПК съдът възложи на подсъдимата
направените разноски в общ размер на 707,30 лева, от които 434,30 лева
следва да бъдат заплатени по сметка на ОД на МВР – Варна и 273,00 - по
сметка на ВРС.
Водим от горното съдът постанови присъдата си.

Районен съдия:

5

Номер на акта:	85
Дата:	14 април 2022 г. (в сила от 30 април 2022 г.)
Съдия:	Ивелина Димова

Дело:	20213110205263
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	17 декември 2021 г.

Присъда по дело №5263/2021 на Районен съд - Варна

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите