Номер 6923.10.2020 г.Град
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – ТетевенIII - Състав Наказателни
На 29.09.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Нанко С. Маринов
Секретар:Йорданка М. Димитрова
като разгледа докладваното от Нанко С. Маринов Административно
наказателно дело № 20204330200246 по описа за 2020 година
Обжалвано е наказателно постановление №20-0451-000480/08.07.2020 година на Началника
на РУП на МВР гр.Ябланица.
В жалбата си жалбодателят твърди, че не е доволен от обжалваното наказателно
постановление /НП/. Твърди, че е безспорно установено, че на 30.06.2020 година при
„гръмнала“ предна лява гума, на ляв завой при сухо пътно платно, явна видимост е загубил
контрол над управлявания от него автомобил и се е ударил в лявата мантинела на пътя по
посока на движението си. Твърди, че неправилно е било прието, че е допуснал нарушение на
чл.20 ал.2 от ЗДП, тъй като било възникнало непредвидено събитие, а именно гръмнала е
предната лява гума на автомобила. Твърди, че е управлявал автомобила със скорост от 95
км/ч, че гумите на автомобила са били на 1 година и не е имало никакви признаци, от които
да установи, че има проблем с предна лява гума. Твърди, че е налице непредвидено събитие.
Моли да бъде отменено изцяло обжалваното НП и да му бъдат присъдени
направените съдебни разноски.
За РУП на МВР гр.Ябланица, редовно призовано, представител не се явява и не
взима становище по жалбата.
От приложените по делото акт за установяване на административно нарушение и
издадено въз основа на него наказателно постановление, приетите и приложени по делото
писмени доказателства и показанията на разпитаните свидетели-В. Г. В. и С. Н. К. , съдът
приема за установено следното:
На дата 30.06.2020 година свидетелите по делото-В и К-служители на РУП на МВР
гр.Ябланица били дежурни по график и получили сигнал за настъпило ПТП на АМ „Хемус“
1
с посока на движение гр.Варна. Контролните органи пристигнали на мястото на
произшествието, на което заварили жалбодателя и управляван от него автомобил
Р.К.хххххххх които се бил ударил в мантинелата. Контролните органи установили също, че
жалбодателят се е движел в изпреварващата лента. Жалбодателят обяснил на контролните
органи, че е спукал предна лява гума и по тази причина е загубил контрол над автомобила и
се е ударил в мантинелата. Контролните органи обяснили на жалбодателя, че ще му бъде
съставен акт за нарушение по чл.20 ал.2 от ЗДП. Свидетелят В съставил на жалбодателя акт
за нарушение на чл.20 ал.2 от ЗДП, а именно че при управление на посочения автомобил с
несъобразена с пътните условия скорост, движейки се в изпреварващата лента на ляв завой,
на сухо пътно платно гърми предна лява гума, като водача губи контрол над автомобила и се
удря в ляво в мантинелата и реализира ПТП с материални вреди, който акт жалбодателят
подписал без възражения. Въз основа на акта било издадено и обжалваното наказателно
постановление, с което на жалбодателя на основание чл.179 ал.2 от ЗДП му е наложено
административно наказание глоба в размер на 200 лева.
От показанията на свидетелите-В и К се установява изложената и възприета от съда
фактическа обстановка. От показанията на тези свидетели се установява, че са получили
сигнал за ПТП, посетили са мястото на ПТП-то, установили са, че автомобилът управляван
от жалбодателя се е ударил в мантинелата от лявата страна по посоката си на движение, че
предната лява гума на автомобила е била спукана и това било отразено, както в акта, така и
в обжалваното НП, че са съставили акт за нарушение на жалбодателя по чл.20 ал.2 от ЗДП.
Следва да се отбележи, че никой от посочените свидетели-полицейски служители не е
очевидец на произшествието и са очевидци единствено на щетите по автомобила и на това,
че същият е бил със спукана лява предна и лява задна гуми. Или от показанията на
посочените по делото свидетели не може да се установи по несъмнен и безспорен начин, че
именно жалбодателят, като водач на МПС се е движел с несъобразена скорост и че именно
поради тази причина е загубил контрол над автомобила, блъснал се е в мантинелата и е
станал причина за настъпилото ПТП. От показанията на посочените по делото свидетели-
служители на полицията не може да се установи по несъмнен начин, че в следствие на
управлението на автомобила с несъобразена скорост от жалбодателя, същият е станал
причина за ПТП и причинените от него вреди.
От събраните в хода на съдебното производство гласни доказателства бе установено,
че на посочените в постановлението дата, време и място, жалбоподателят е управлявал лек
автомобил на АМ „Хемус“ в посока гр.Варна, че се е движел в изпреварващата лента, на
сухо пътно платно, че е спукал предна лява гума и е загубил контрол над автомобила и се е
ударил в мантинелата в ляво, като е реализирал ПТП с материални щети. В
обстоятелствената част на постановлението е посочено като фактическа обстановка на
нарушението, че същият при движение с несъобразена с пътните условия скорост, движейки
се в изпреварващата лента на ляв завой, на сухо пътно платно гърми предна лява гума и е
загубил контрол над автомобила и се е ударил в мантинелата в ляво, като е реализирал ПТП
с материални щети, както е посочено също, че водачът не е избрал скоростта на движение
2
съобразно атмосферните условия, релефа, условията на видимост, интензивност на
движението и други обстоятелства, за да спре пред предвидимо препятствие или създадена
опасност за движението, ПТП. Изрично е посочено, че вследствие възникналото ПТП са
причинени материални щети и нарушението е квалифицирано по текста на чл.20 ал.2 от
ЗДП.
След като постави на анализ и преценка събраните в хода на съдебното следствие
доказателства, съдът прие, че по делото няма безспорни и убедителни доказателства, които
да налагат извод, че към момента на произшествието жалбоподателят е управлявал
автомобила със скорост, несъобразена с атмосферните условия, релефа, условията на
видимост, интензивност на движението и други обстоятелства. От легалния прочит на
разпоредбата на чл.20 ал.2 от ЗДП е видно, че на водачите на пътни превозни средства се
вменява със силата на императива задължение, при избиране скоростта на движението да се
съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на
превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с
конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо
препятствие. Или с други думи, величината на избраната скорост, трябва да е в зависимост
от отрицателното влияние на тези фактори, като в същото време да е такава, че да позволява
превозното средства да бъде спряно пред всяко препятствие, стига то да е предвидимо, т.е.
при такива пътни условия и ситуации, когато движението дори и с минимална скорост ще
създаде опасност от настъпване на пътно-транспортно произшествие.
Съдът не споделя и отхвърля изцяло като несъстоятелен правния извод на
наказващия орган, че така възникналото ПТП е в причинна връзка именно със скоростта на
движение на управлявания от жалбоподателя автомобил. Законът е вменил в задължение на
водачите да управляват МПС с такава скорост, че да могат да спрат пред всяко предвидимо
препятствие. Доколкото обаче управляваният от жалбоподателя автомобил се е ударил в
мантинелата от ляво по посоката си на движение, вследствие на внезапно спукана предна
лява гума, съдът приема, че деянието на жалбоподателя не е виновно. В създалата се
внезапна ситуация жалбодателят не е бил длъжен и не е могъл да предвиди настъпването на
обществено опасните последици в резултат на деянието си и по-конкретно това, че може да
настъпи ПТП, несъумявайки да спре. Ето защо съдът приема, че се касае за случайно деяние-
деецът не е бил длъжен и не е могъл да предвиди настъпването на обществено опасните
последици, а оттук, че административно-наказателната отговорност се изключва, съобразно
разпоредбата на чл.15 от НК, към чието приложение препраща чл.11 от ЗАНН, тъй като
деянието не е извършено виновно.
Освен изложеното, съдът приема, че е допуснато нарушение на чл.57 ал.1 т.5 от
ЗАНН.
Видно от обстоятелствените части на акта и НП при описанието на обстоятелствата,
при които е извършено нарушението, липсва каквато и да е конкретизация на това в какво
3
точно се е изразила „несъобразената скорост“ на жалбоподателя. В чл.20 ал.2 от ЗДП се
съдържа примерно изброяване на факторите, с които водачите на превозните средства
следва да съобразяват скоростта си. В акта за нарушение и НП са посочени няколко от тези
фактора-с атмосферните условия, с релефа на местността, с условията на видимост и
интензивността на движението.
Според състава на съда не се доказва по несъмнен начин причината жалбоподателят
да изгуби контрол над автомобила-дали това се е дължало на несъобразена скорост или
поради причини, които не могат да се вменят във вина на жалбодателя-внезапно спукване на
предна лява гума, каквито данни се изложиха по делото и както е посочено и в акта и НП.
Несъобразената скорост следва да бъде обективно доказана и не може да се определя
субективно единствено съобразно настъпилото ПТП. В конкретния случай наказващият
орган не е установил по безспорен и несъмнен начин, с допустимите средства и способи за
доказване, че водачът се е движил с несъобразена с конкретните условия скорост и именно в
резултат на това негово виновно поведение е настъпило и ПТП.
Наказващият орган е следвало конкретно да опише обстоятелствата, при които
нарушението е извършено и да изпълни по този начин задължението си по чл.57 ал.1 т.5 от
ЗАНН.
Предвид обсъдени по-горе нарушения на процесуалния закон представляващи
ограничаване на правото на защита на жалбоподателя водят до неотстраним порок, поради и
което ще следва да се отмени обжалваното НП.
При този изход на процеса и с оглед разпоредбата на чл.63 ал.3 от ЗАНН следва да
бъде уважено искането на процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на
направените по делото разноски, като ОД на МВР-Ловеч бъде осъдена да заплати на
жалбоподателя сумата от 300,00 лева разноски по делото, представляващи адвокатски
хонорар, съгласно представеното пълномощно.
Водим от горното и на основание чл.63 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление №20-0451-000480/08.07.2020 година на
Началника на РУП на МВР гр.Ябланица, издадено въз основа на акт за установяване на
административно нарушение №237400/30.06.2020 година, с което на Д. Д. Д. , ЕГН
********** от гр.Р. на основание чл.179 ал.2 от ЗДП му е наложено административно
наказание глоба в размер на 200 /двеста/ лева, като незаконосъобразно.
ОСЪЖДА ОД на МВР-Ловеч да заплати на Д. Д. Д. , ЕГН ********** от гр.Р. сумата
от 300,00 /триста/ лева, разноски по делото.
4
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр.Ловеч в
14-дневен срок от съобщението, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Тетевен: _______________________
5