Р Е Ш Е Н И Е
№260013/16.2.2021г.
гр. Девня
В ИМЕТО НА НАРОДА
ДЕВНЕНСКИЯТ районен съд, в открито заседание
на 21.01.2021г. , в състав:
Районен съдия:
ДИМИТЪР ВАСИЛЕВ
при секретаря Антоанета Станева, като разгледа
докладваното от съдията гр. дело №301 по описа за 2020г. на ДРС, за да се
произнесе взе предвид следното:
Предявен
е иск с основание чл.49, ал.1 СК вр. чл.
56 СК
Ищецът
Е.Е.М., ЕГН **********, твърди, че с ответника Г.Н.М., ЕГН **********, са
съпрузи, сключили граждански брак на ***в гр. ***, като от брака си имат родено
едно дете Е.Е.Е., р. на ***г. Счита, че бракът между съпрузите е изчерпан от
дължимото по закон и морал съдържание и следва да бъде прекратен, поради неразбирателство,
влошени взаимоотношения между съпрузите, брачна изневяра и фактическа раздяла С
оглед изложеното моли за прекратяване на брака по вина на ответницата,
предоставяне ползването на семейното жилище в с. ***, общ. ***ищеца, предоставяне
упражняването родителските права на роденото от брака дете Е.Е.Е., р. на ***г
на бащата и определянето местоживеенето му при бащата в с. ***, общ. ***,
определяне режим на лични отношения на ответницата с детето Е.Е.Е., р. на ***г,
осъждане на ответницата да заплаща в полза на детето Е.Е.Е., р. на ***г,
месечна издръжка от 200 лв. считано от датата на предявяване на иска ведно със
законната лихва върху всяка закъсняла вноска. Претендира разноски.
В
срока по чл.131 ГПК ответницата не е депозирала отговор на исковата молба. В
о.с.з. лично и чрез процесуален представител оспорва така предявените искове и моли за прекратяване на брака по вина на
съпруга и предоставяне родителските права по отношение детето Е. на нея, като бащата
бъде осъден да заплаща месечна издръжка за сина си.
Контролищата
страна ДСП ***, редовно уведомени, са представили социален доклад, в който
излагат, че Г.Н.М. и Е.Е.М. имат сключен граждански брак през 1990г. От брака
си имат родено едно дете Е.Е.М., р. на ***г. От м. Септември 2018г. майката на
детето напуска семейството и оставя детето на грижите на бащата. През
2019г. в началото на втория учебен срок
г.жа М. без да уведоми г-н М. отписва детето от училището в гр. ***и го записва
в друго училище в населеното място, където съжителства с друго лице. През
лятната ваканция детето е изпратено при бащата, където живее до момента. Г-жа М.
в настоящия момент живее в с. ***, общ. ***. Същата в определено време взема
детето Е. да живее при нея, но за кратко. През по-голямата част от времето то
живее с баща си в с. ***, общ. ***. Основните грижи за детето се полагат от
бащата г-н М.. Той и детето живеят в жилище, което е негово собствено, където
има изградени нормални условия за отглеждане и възпитание на детето. Г-н М.
успява да задоволи потребностите му в добра степен. Установено е, че за детето
се полагат адекватни грижи в жилището, има създадени добри социално –битови
условия, подходящи за отглеждане на дете на тази възраст. Г-н М. не работи, тъй
като е лице с трайно намалена работоспособност. Получава пенсия, с която успява
да задоволи нуждите и потребностите от храна и облекло и здравни грижи. Помощ в
отглеждането му оказва и неговата сестра. Тя помага в домакинската работа и
поддържането на хигиената в жилището. Г-жа М. полага грижи за детето, когато то
й гостува в нейното семейство и нейното жилище. В настоящия момент тя живее в
жилището на техни роднини, за което не заплаща наем, а само го поддържа и ползва. В същото има добри битови условия и
пространство за детето. В съседно жилище живеят родителите на г-жа М., който й
помагат. Г-жа М. работи като личен асистент по Национална програма по
заместване. Детето Е. посещава училище “ В. Левски “ в гр. ***. Редовно
посещава училище, има добър успех, адаптирало се е в училищната среда. Има
изграден кръг от приятели в училище и извън него. Г-н М. отдава значение на
образованието като приоритет, предвид което насърчава детето да се
обучава.Между детето и бащата има силна емоционална връзка. С него то се
чувства сигурно, спокойно и защитено.Дава му редовно пари за училище. Детето е
свикнало и със своята леля по бащина линия, която полага грижи за него. По
данни на детето то поддържа добри взаимоотношения и с майка си. При възможност
отива при нея, да й гостува, но няма достатъчно приятели в населеното място, с
които да общува и му е скучно.
От
приетото по делото удостоверение за граждански брак е видно, че страните по
делото са съпрузи, сключили граждански брак на ***в гр. ***, за което е издаден
акт №28 от същата дата.
От
приетото по делото удостоверение за раждане се установява, че страните по
делото са родители на детето Е.Е.Е., р. на ***г.
От
приетото по делото ЕР от 16.03.2020г. на ТЕЛК II състав Общи заболявания към
МБАЛ “ Св. Анна “ Варна се установява,че ищецът Е.Е.М. е с 80 % ТНР за срок от
2 години с водеща диагноза Алкохолова цироза на черния дроб.
Предетавена
е молба от ответницата до Социални грижи в гр. ***за съдействие да бъде
изведено детето Е. от дома на баща му или за съдействие да живее една седмица
при бащата и една седмица при нея до решаване на гр. д. №301 /2020г.
Представен
е отговор на ДСП ***с изх. № от 08.01.2020г., в който се посочва, че е
постигнато споразумение детето Е.Е.М. да гостума в дома на майка си по време на
Коледните празници, а до излизане на съдебното решение през седмица за
почивните дни / събота и неделя / .
По
делото са ангажирани и гласни доказателства чрез разпита на по двама души
свидетели на страната на ищеца и на страната на ответника.
В
своите изявления пред съда свидетелите на страната на ищеца ***, сестра на
ищеца и ***, племенник на ищеца, излагат, че първоначално отношенията между
страните били нормални, но след като ищецът заболял и напуснал работа нещата се развили по друг начин. Явстват, че ответницата
поддържала извънбрачна връзка, за което ищецът се уверил лично, когато я
заварил в старата къща с друг мъж. Твърдят, че ищецът простил на ответницата,
като същата заминала да работи в Англия, а детето Е. останало на грижите на
ищеца. Явстват, че след завръщането си в страната ответницата не донесла пари / според свидетеля ***изпратила от
Англия 150 паунда / и заминала, да работи като камериерка в Златни пясъци, като
казвала, че ще спи в хотела. Твърдят, че след около два месеца ответницата
напуснала семейството и детето и заживяла с друг мъж. Излагат, че когато
майката се преместила в с. ***отписала детето от училище в гр. ***и оценките му
спаднали значително. Твърдят, че през лятото детето било при майка си и там не
му харесало, защото се карали. Излагат, че веднъж през нощта детето се обадило
на баща си, да дойде, да го прибере от с. ***, защото се биели майка му и
приятеля й. Твърдят, че от с. ***майката върнала детето, като го изпратила с
микробус, пълен с работници. Свидетелят ***излага, че помага на ищеца с каквото
може, свидегелката ***излага, че редовно, почти всяка седмица, посещава брат си
и готви, чисти, помага с каквото може.
В
своите изявления пред съда свидетелят ***, съжителстващ с ответницата, излага,
че работи в строителството, като изкарва през лятото до 2000 лв, има дъщеря на
16 години. Твърди, че съжителства с Г.М. от лятото на 2018г., като тя му
казала, че не се разбира с мъжа си, разделила се с него, защото той пиел и не
работел. Излага, че детето постоянно се обаждало на майка си, докато тя била в
Англия. Явства, че детето се оплаквало, че ще им спрат тока и Булсатком. Твърди,
че детето Е. е живяло с него и ответницата в с. ***от втория срок на годината
от февруари до края на учебната година, когато го е изпратил с негови колеги
строители и техния бус при баща му до ***. Явства, че детето Е. пожелало, да
учи в с. ***, защото там има повече приятели и поради това с ответницата се
преместили в с. *** при майката и бащата на Г.. Излага, че по време на
пандемията детето било при тях, допреди
седмица отишло, да учи в гр. ***. Твърди, че Г. е добра майка и се грижи за
детето си. Явства, че е закупил за детето Е. дрехи и топки, съвместно с майка
му са закупили учебници и тетрадки.
В
своите изявления пред съда свидетелката ***, без родство и дела със страните,
излага, че от 14 години познава ответницата, като тя полага добри грижи за
детето си. Твърди, че ищецът пиел и посягал на жена си, често го виждала във ***пиян.
При
преценка показанията на свидетелите съдът намира, че същите не следва да се
дискредитират изцяло само поради това, че са косвени, т.е свидетелите не
предават непосредствени впечатления за обстоятелства от предмета на доказване. Нормално
е свидетелите да възпроизвеждат чутото от страната, отношенията в семействотопо
принцип са лични и не са достояние на широк кръг лица, а само на близки роднини
обикновено от кръга на семейството в широкия смисъл, а съдът преценява
показанията на свидетелите и степента на достоверност, с оглед всички останали
доказателства по делото.
При
своето изслушване от съда ищецът заяви, че от три години отглежда детето Е.,
иска то да се изучи. Твърди, че Е. не желае, да живее с майка си, защото същата
и съжителника й са шумни, пият алкохол и енергийни напитки и се карат.
При
своето изслушване от съда ответницата заяви, че счита, че детето Е. ще бъде
по–добре при нея, където ще има по–голям контрол. Твърди, че детето е
притеснително и не общува с хора, които не са му близки и не е казвало, че се
безпокои за нея. Излага, че дъщерята на съжителника й живее в с. ***при баба си
и идва само на гости.
При
изслушването му от съда съгласно чл. 15 ЗЗДт
в присъствие на социален работник
детето Е. заяви, че е на 13
години, посещава училище в гр. ***, живее в с. ***.Твърди, че и двамата
родители се интересуват от учебните му занятия, майка му му е закупила
тетрадки, пособия и учебници. Излага, че познава съжителя на майка си - ***,
но не харесва поведението му. Твърди, че
майка му искала да започне работа и затова се скарала със ***. Твърди, че известно
време е живял при майка си, но сега е в с. *** при баща си. Излага, че при баща
му харесва повече, защото приятелите му са там. Твърди, че когато живеели
заедно баща му и майка му се карали понякога.
По
делото е назначена и изслушана съдебно – психологична експертиза, вещото лице
по която излага, че при ищеца се долавя както потребност да се представи в
благоприятна светлина, така и недостатъчно себеразбиране. Той е по-затворен в
себе си, интроверт. Независимо, че основните биологично унаследени черти и
особености кореспондират с флегматичния темпераментов тип личност, то на
практика, те са недостатъчно достоверни и валидни, предвид високо разположената
предварителна оценъчна скала за социална желателност или скала на лъжата. За
себе си, ищецът. подчертава: „ Не съм много общителен. Спокоен съм." Г-жа
Г. М. е с черти и особености, характерни
за стабилно унаследения тип висша нервна дейност и социална по природа. За нея
са приоритетни чертите и особеностите от т.нар. сангвиничен темпераментов тип
личност и някои от флегматичния такъв. В ситуации на г-н М. е по-пасивен,
нерешителен, колебаещ се при вземане на решения. По-трудно се кооперира с
другите за справяне с проблема. Долавя се известна апатия. В ситуации на
фрустрация, за разлика от г-н М., г-жа М. е склонна да бъде себезащитна,
активна и действена. Има достатъчно самочувствие и добра себеоценка. Макар, че
няма ясна визия за възпитанието на едно дете, г-н М. посочва, че понякога
играят заедно футбол, а фразата: „ Смятам, че се занимавам с него, затуй иска
да е с мен." е изказана в подкрепа на собственото самочувствие на родител.
В същото време, е започнал да му показва и мъжките дейности, като работа с
фрезачка. Смята, че учението следва да е приоритет за едно дете и се позовава,
че в неговото семейство е имало „ висшисти", т. е ценяло се е учението. В
контекста на излагането на „ Правилата за възпитание" г-н М. изразява и
своето отношение към майката и нейното семейство, което е доказателство за
непреодолени емоционални турболентности от раздялата. Г-жа М. изтъква своята
роля на майка, заслугите си към детето / „ Направих всичко възможно да ходи на
училище, да се облича добре, да не се кара със съучениците си..." Знае, че
на детето следва да се поставят граници, да „ има контрол", но не приема
строгото възпитание като мярка за формиране на „ силен характер".
Споменава и дейностите, които са извършвали когато са били заедно /играела на
игри за момчета - ритали топка, ходили на плаж /, като приключва уверено, че „
детето при мене ще е по-добре". Г-жа М. подкрепя интересите и плановете на
детето, склонна е да провежда време с него. Не е авторитарен родител, но се
стреми да му поставя рамки и граници. Смята, че на детето следва да му се
обяснява когато греши, тъй като то тепърва трупа своя житейски опит. Г-жа М.
емоционално реагира на факта, че детето не живее при нея, но се опитва да бъде
толерантна относно неговите желания. И двамата родители имат дефицити относно
възпитанието на детето Е., но всеки от тях се старае да му отделя внимание и да
следва вероятно моделите на възпитание на родителското семейство. И двамата
родители не са преодоляли емоциите от раздялата, който факт прави дефицитарен
родителският им капацитет. Психологичното освидетелстване на детето Е. насочва
към потиснато настроение. Детето е обезпокоено от състоянието на семейството,
объркано по отношение на многото въпроси и проблеми, които не може да реши само
/ „ да подреди пъзела" /. Живее със своите неопределени и отчасти
определени страхове по отношение на живота на майка си. Детето се чувства
относително, по-спокойно и по-сигурно в дома на баща си, тъй като там е
отраснало и няма външен човек, т.е. партньор на бащата. Последният се отнася
приятелски с него, вероятно не му поставя строги рамки и ограничения. При майка
си детето заявява, че ще се опита да се адаптира / да се нагоди /, но там не му
е комфортно, тъй като има чужд човек, с който заявява, че не се разбира и с
който ще дели майка му, както и съществуващите конфликти / „бият се, карат
се" /, които му внасят смут, безпокойство и страхове. Детето не желае да огорчи майка си. Темата за
раздялата на родителите е доминираща в неговата психика и тя го затормозява,
обременява. То се страхува, че при тези конфликти в дома на майката, нейният
съжител може да й навреди и това обстоятелство още повече го натоварва с
отговорности, които не са по неговите сили и календарната му възраст. Всеки
един от родителите има своите виждания и разбирания за отношенията и
възпитанието на детето. Всеки един от тях обича и се опитва да изгражда
емоционална и доверителна връзка с него. Всеки желае да възпитава и отглежда в
своя дом детето Е.. Родителският капацитет е съобразно възприетото като модел
от родителското семейство. Същият и при двамата родители е дефицитарен,
най-вече в частта на необработените емоционални турболентности по повод
раздялата. Е. се чувства несигурен и незащитен когато отива при майка си, но не
и толкова спокоен, когато е и при баща си / мисли за майка си, има страхове
-тревожно очакване /. Бащата се отнася повече приятелски с Е., оставя го сам да
„ определя границите на позволеното", което от своя страна внася
безпокойство и повишава невротичността на детето. Майката е склонна да поставя
граници и да осъществява контрол над поведението на детето, но не се ползва с
необходимия авторитет тъй като взаимоотношенията с настоящия й партньор са
нестабилни и плашещи го/ „карат се, бият се" /. Детето се опитва да
формира емоционална връзка с всеки един от родителите си, но същата на този
етап е нестабилна и незащитаваща го в тесния и разширен социум. Детето има
доверие на баща си, но и при него не се чувства напълно защитено, сигурно и
стабилно. То е потиснато, объркано и обезпокоено. Няма данни за родителско отчуждение на Е. към
който и да е от двамата родители, има
объркване, нестабилност, некомфортност, чувство на тревожност и недостатъчна
защитеност.
При
така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
От събраните
в производството доказателства съдът намира за установено по безспорен начин, че
брачните отношения между
съпрузите са дълбоко
и непоправимо разстроени. Помежду им
е изчезнало взаимното
доверие и уважение, връзката между тях е лишена от чувство
за близост, общност и
единство, както и желание
за полагане на
общи грижи за
семейството и дома. Бракът
съществува само формално и не изпълнява социалната си функция. Предвид изложеното, съдът намира, че
запазването на брака
не е в интерес както на съпрузите и роденото от брака деге, така и
на обществото поради
което същият следва
да се прекрати, на
основание чл.49, ал.1 от СК.
Съдът
намира, че от събраните по делото доказателства се установи вината и на двамата
съпрузи за прекратяването на брака. Видно е от доказателствения материал, че и
двамата не са положили достатъчно усилия
за преодоляване на разногласията в семейството. От показанията на свидетеля ***
се установява, че след заболяването на ищеца и след като е напуснал работа,
страните са имали финансови проблеми. Ответницата е предприела действия по
отстраняването и разрешаването на проблемите, като е заминала, да работи
първоначално в чужбина, като безрезултатността на начинанието й е довела още
повече до обтягане отношенията между съпрузите. Същевременно след завръщането
си в страната съпругата започва работа като камериерка в Златни пясъци, като не
се завръща в семейното жилище и остава да преспи на работа, започва връзка с
друг мъж, с който съжителства и към настоящия момент – свидетелят ***. В същото
време няма доказателства съпругът да е демонстрирал активни прояви за
заздравяване на брака. За продължителен период от време отношенията между
съпрузите очевидно са охладнели, тъй като между тях не е имало разбирателство
по основни въпроси за семейството. Доказателство за отрицателната ескалация във
отношенията между тях е решението за напускане на семейното жилище от ответницата.
И двамата съпрузи за този продължителен период от време от датата на раздялата
между страните през 2018г. до подаване на исковата молба са предпочели да
запазят съществуването на брака, но без да изпълняват естествените брачни
задължения, произтичащи от това. Поради това съдът намира, че вината следва да
бъде вменена и на двамата съпрузи.
Съгласно
чл.59 ал.2 СК съдът служебно постановява
при кого от родителите да живеят децата, на кого от тях се предоставя
упражняването на родителските права, определя мерките относно упражняването на
тези права, както и режима на личните отношения между децата и родителите и
издръжката на децата. Съдът намира, че и двамата родители имат възможности и
желание да полагат грижите за детето Е.. И двамата са създали добри условия за
живот и отглеждане на детето, имат подкрепяща среда, която да компенсира в
ежедневието евентуални препятствия пред родителя, упражняващ родителските
права. Съгласно изслушаната съдебно – психологична експертиза и двамата
родители разполагат с родителски капацитет, да обгрижват детето си. Същевременно
съгласно експертното изследване се установява и известен дефицит в отношенията
на детето Е. с неговата майка, като при прилагане методиката на Рене Жил по време на експертното изследване детето
първоначално не включва майка си сред лицата, на които желае, да даде парчета
от тортата за рождения си ден, едва след въпроса на съдебния експерт отговаря
индиректно, без да отрича, че би дало. Съдебният експерт сочи, че детето не е
преодоляло раздялата между родителите и има потребност и от двамата родители,
мечтае, те да мислят в една посока за него. Причина
за отношението на Е. към майката е и наличието и поведението на друг адресат на
вниманието й – мъжа, с когото съжителства. От друга страна при бащата цялото
внимание е насочено към детето, но такъв дефицит вероятно би настъпил и спрямо
бащата, ако той заживее с друга жена. Според съда така установеният дисбаланс в
отношенията между детето и майката следва да бъде компенсиран, като
родителските права по отношение отглеждането и възпитанието на детето Е. бъдат
предоставени на майката. От друга страна същата
следва да положи усилия да формира правилен модел на възприятия на детето за
семейството, което е изградила наново.
Относно режима на лични
отношения на детето Е. с неговия баща с оглед установения родителски капацитет
и налични битови условия, съдът намира, че следва да бъде определен следния режим
на лични отношения между тях, както следва: бащата ще има право да вижда и взема
при себе си детето всяка
първа и трета събота и неделя от месеца с преспиване, от 10,00 ч. в съботата
до 18,00 ч. в неделята, един месец през
лятото, който не съвпада с платения годишен отпуск на майката, както и през
Коледните празници на всяка четна година за времето от 10,00 часа на 24
декември до 10,00 часа на 26 декември с преспиване, през Новогодишните
празници на всяка нечетна календарна
година за времето от 10,00 часа на 31 декември до 10,00 часа на 02 януари с
преспиване, през Великденските празници на всяка нечетна година за времето от 10,00 часа на Великден / неделя
/ до 17, 00 часа на втория ден на Великден/ понеделник / с преспиване. Естествено бащата има право да вижда и взема детето и по
всяко друго време след предварителна уговорка с неговата майка.
Съгласно
чл. 143 СК всеки родител следва да участва в издръжката на своите ненавършили
пълнолетие деца, като съоразно материалното си състояние осигури условия на
живот, необходими за развитието на децата. Размерът на издръжката се определя
от нуждите на лицето, което има право на издръжка и възможностите на лицето,
което я дължи. Нуждите на детето Е. са в рамките на нормалните според възрастта
му разходи, като включват храна, облекло и учебни пособия. По делото не са
ангажирани доказателства същото да има здравословен проблем, който да изисква
непрекъснат прием на лекарства или други проблеми, които да обосновават
по-висок размер на издръжката и разходи, по-големи от обичайните. По отношение
на критерия за доходите на родителя, в хода на настоящото производство
бяха представени доказателства за
размера на получавана от бащата пенсия за инвалидност, представляваща
негов постоянен доход. Не се установи
той да изпълнява алиментни задължения към други лица, поради което съдът
приема, че за него съществува възможност да дава издръжка в размера от 165 лева
на ненавършилото пълнолетие дете Е..
Предвид направеното искане с исковата молба и
съгласно разпоредбата на чл. 56 СК съдът следва да се произнесе относно
ползването на семейното жилище, находящо се в село***
Същато е напуснато от ответницата доброволно, като последната не заявява
претенции за ползването му, поради което семейното жилище следва да се
предостави на ищеца.
На
основание чл.329,ал.1 ГПК страните следва да бъде осъдени да заплатят поравно
сумата от 60 лева, която съдът определя за окончателна такса по бракоразводното
производство на основание чл.6,т.1 и т.2 ТДТССГПК, като се приспадне вече
платената от ищеца държавна такса от 25 лева. Съпругът следва да бъде осъден да
заплати и държавна такса в размер
на 237,60 лева върху сбора от
тригодишните платежи на присъдената издръжка. На основание чл.405,
ал.5 от ГПК във вр. с чл.11 от
ТДТКССГПК страните следва да
бъдат осъдени и да заплатят държавна
такса от 5 лева за служебно издаване на
изпълнителен лист.
Мотивиран от изложеното съдът
РЕШИ
ПРЕКРАТЯВА с развод брака между Е.Е.М., ЕГН **********,***,
и Г.Н.М., ЕГН **********,***, сключен на
***в гр. ***, за което обстоятелство е съставен Акт за граждански брак № 28/***ОБЯВЯВА,
че вина за разстройството на брачните отношения имат и двамата съпрузи, на
основание чл. 49, ал. 3 СК.
ОПРЕДЕЛЯ
МЕСТОЖИВЕЕНЕТО на роденото от брака дете Е.Е.Е., ЕГН **********, при майката Г.Н.М., ЕГН **********, на адрес ***
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските
права по отношение на детето Е.Е.Е., ЕГН **********, НА МАЙКАТА Г.Н.М., ЕГН **********
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на бащата Е.Е.М.,
ЕГН **********, с детето Е.Е.Е., ЕГН **********, като му дава възможност да
вижда и взема при себе си детето всяка първа и
трета събота и неделя от месеца с преспиване, от 10,00 ч. в съботата до 18,00 ч. в неделята, един месец през лятото,
който не съвпада с платения годишен отпуск на майката, както и през Коледните
празници на всяка четна година за времето от 10,00 часа на 24 декември до 10,00
часа на 26 декември с преспиване, през Новогодишните празници на всяка нечетна календарна година за времето
от 10,00 часа на 31 декември до 10,00 часа на 02 януари с преспиване, през
Великденските празници на всяка нечетна година
за времето от 10,00 часа на Великден / неделя / до 17, 00 часа на втория
ден на Великден/ понеделник / с преспиване.
ОСЪЖДА
Е.Е.М., ЕГН **********, с. ***, общ. ***, обл. Варна, ДА ЗАПЛАЩА в полза на детето
Е.Е.Е., ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител Г.Н.М., ЕГН **********,***,
месечна издръжка в размер на 165 лева / сто шестдесет и пет лева / , считано от датата на депозиране на исковата
молба – 27.05.2020г. до настъпване на законно основание за нейното изменяване
или прекратяване, с падеж на първо число на месеца, за който се дължи
издръжката, ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска, до окончателното
плащане
ПРЕДОСТАВЯ
ползването на семейното жилище, находящо се на адрес в*** , представляващо
жилищна сграда- еднофамилна, едноетажна, със застроена площ от 60 кв. м.,
състоящо се от две стаи и коридор, на Е.Е.М., ЕГН **********.
ОСЪЖДА
Г.Н.М., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ държавна такса по иска за развод в
размер на 30,00 лева. /тридесет лева/, по сметка на ДРС съгласно чл.6,т.1 и т.2
от ТДТССГПК, и държавна такса от 05 лева / пет лева / при служебно издаване на
изпълнителен лист съгласно чл.11 от
ТДТССГПК.
ОСЪЖДА
Е.Е.М., ЕГН **********, с. ***, общ. ***, обл. Варна, ДА ЗАПЛАТИ държавна такса
по иска за развод в размер на 05, 00 лева / пет лева/, по сметка на ДРС
съгласно чл.6,т.1 и т.2 от ТДТССГПК, държавна такса по присъдената издръжка в
полза на ненавършилото пълнолетие дете в размер на 237,60 лева /двеста тридесет и седем лева и 60
стотинки / и държавна такса от 05 лева / пет лева / при служебно издаване на
изпълнителен лист съгласно чл.11 от ТДТССГПК за държавни такси или за
изпълнителен лист за издръжка на детето.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на въззивно обжалване пред ВОС в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: